Речник на българския език/Том 1/Увод

УВОД

ПОДБОР НА ДУМИТЕ

Многотомният Речник на българския език, както бе характеризиран вече, отразява както съвременното състояние, така и движението и изменението на лексико-семантичната система на целокупния български език за един дълъг период, започващ от началото на XIX век. Наред с общоупотребимата българска лексика в него се включват с известен подбор следните категории лексикални единици:

I. Остарели думи (архаизми). Поместват се думи, чиито реалии (назовани понятия) в съвременния български език имат различни названия, или други фонетични и словообразувателни варианти като браслет, безправда, безпоронен, байонета, банкир, взгляд, банкрот, плакарда и др., се включват в Речника с подбор в зависимост от разпространението им в старата книжнина.

II. Старинни думи. Включват се архаизми, които се срещат в произведенията на възрожденски и съвременни писатели и са употребени за стилистично оцветяване: дан, рат, бран, стяг.

III. Думи и устойчиви словосъчетания, които минават в пасивния запас на езика. От остаряващите думи, които отпадат от езика ни главно вследствие на политическите, икономическите и културните промени у нас, в Речника се включват онези, които в миналото, включително и в периода до 1989 г., са имали широка употреба, като: а) Стари названия на учреждения, на служебни лица и длъжности, названия от учебното дело, почетни звания и пр., напр.: пристав, стражар, поручик, фелдфебел, полукласически, реалка, всестранна, агит табло, текезесар, политпросвета, профпредседател. б) Названия на обществени и политически течения и партии от времето на нашето Възраждане и около или след Освобождението и на привържениците им — дуализъм, екзархист, съединист. в) Названия на някои обществени организации, политически партии и понятия, свързани с по-далечното и с близкото минало, както и на техни членове и съмишленици, като: звено ’политическа партия с такова име’, блокар, народник, звенар, бранник, ратник, милиционер, комсомолец.

IV. Думи, които възстановяват употребата си в езика ни поради настъпилите обществено-политически промени след 1989 г., като напр.: касация, полиция, кмет, спомоществувател, жандармерия и др.

V. Неологизми. След 1989 г. българската лексика значително се обнови. Думи и значения, които се появяват и придобиват гражданственост през този период, намират място в новото издание, като напр.: автоаларма, борд (валутен; на директори), бодигард, видеокасетофон, графити, дисководещ, оферта и др.

VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите. а) От историческите термини (историзми) се включват тези, които са важни за българската или общата история — владичина, десятък, димнина, ага, васал, болярин, отроци, парици, ареопаг, демос, патриций и др., както и думи от живота и историята на стари народи и племена, свързани с нашето историческо минало: авари, боил, хан, каган, викинги, кръстоносец. б) Думи и сложни названия, свързани с митологията или с библейски или евангелски разкази, като: горгона, геена, стълпник, ахилесова пета, второ пришествие и др. Те се включват с оглед на разпространението им в литературата.

VII. Църковнославянизми. По-голямата част от тази лексика са старобългарски думи, преминали във възрожденския език чрез църковнославянската книжнина, възобновеното богослужение на български език и преводи от руски. Някои думи са с порусена форма. В Речника се дават само тези църковнославянизми, които са играли роля в изграждането на новобългарския книжовен език и са регистрирани във възрожденската ни литература: а) Думи, срещани в значителни произведения от книжнината на Възраждането, сполучливо заменяни още тогава със съвременни думи, като: крати — пъти, отвергли се — отрекли се. б) Думи, употребявани от възрожденски писатели и от писатели от по-късно време за стилистично оцветяване: велеречие, конец, погубление, обручение, тат.

VIII. Включени са и термини от християнската и някои други религии, като ангел, амин, епископ, конфирмация, кюре, просфора, парастас, будизъм и др.

IX. Чужди думи. От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: актьор, аванс, ария, амброзия, аеробика, аерозол, вакханалия, плебей, патриций, форум, атаман, казак, лагер, мандарин, самурай, тореадор, базилика, банка, бойкот, боди, брифинг, клир, абат, епископ, конфирмация, олтар, университет, студент, доктор, музика, мезонет, футбол и др.

1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като латински (клас, лекция, информация, фурна), френски (абажур, сеанс, силует и т.н.), италиански (арматура, валута, сардела, ферма), немски (анцуг, винтяга, шлагер и др.), английски (мач, спринт, лорд, офсет, тролей, офис и т.н.) и други езици (гулаш, кастанети, джунгла, ски), международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са поместени най-утвърдените от тях, значителна част от които са термини от по-нови клонове на науката, техниката, информатиката, политическия и културния живот (бестселър, лидер, имиджмейкър, дизайн, интернет, файл, принтер, лаптоп*, клип, хит и под.).

2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: архонт, логотет, фаланга и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа и под.

3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник и др.

4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет и др., както и производни от турски думи с българска наставка — аскерски, каймакамски, бегликчийски и т.н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: тембих ’наставление’. б) Редки единични или авторски употребени турцизми: джевелия, аслия и др.

5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс и др.).

При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. афиш — афиша, офицер — офицерин) също се има предвид тяхната разпространеност.

6. От старите и остаряващите заемки, като напр. куна ’икона’, камерхер, куриозитет, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.

X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При подбора на термините се има предвид обществената роля на даден термин, свързан с науката, техниката, производството, селското стопанство или обществения и културния живот, а не важността на термина в системата от понятия на дадена наука или стопански отрасъл.

1. От научната* терминология се включват: а) Термини, които се срещат в учебниците главно за общообразователните училища, както и термини от научнопопулярната литература, напр.: авитаминоза, амфибол, берил, дифузия, изотоп, кюри, планктон, диоксид и др. б) По-тясно специални думи, които се използват при съставяне на дефиниции за термини, като: диатоничен, звукоред (диатоничен звукоред в статията на думата септима) и др.

2. Термини, свързани с производството, съвременната техника, пазарни отношения, селско стопанство, занаятчийски услуги, като: а) Наименования на лица, упражняващи дадена професия, напр.: десенатор, кофражист, тапетаджия, монтажник, брокер, оператор, програмист и др. От дублетните форми за названия на лица, които имат дадена специалност, се предпочитат утвърдените и образувани на българска почва със суфиксите -ач, -овач, -ник, -ьор, -ер пред заетите в периода след 1944 г. от руски език имена на -чик, напр.: полировач, сортировач, а не полирчик, сортировчик и под. б) Названия на машини, уреди, части на машини и детайли на механизми, като: вагрянка, дробилка, коренорезачка, затварач, изпарител, фризер, абсорбер и под. в) В преработеното издание доста широко са включени термини, свързани с електронната техника, информатиката, генетиката, съвременната икономика или бит и др., като байт, мобифон, монитор, видеокасетофон, видеокамера, джакузи, компютър, дискета,* компютърен вирус, геном, бизнес, биотехнология, клонирам, глобализация, евроинтеграция. г) Съществителни, названия на отделни технически или други икономически или социални действия и явления, като: отливка, разглобка, деноминация, деполитизация, индексация, мониторинг, прилагателни, глаголи и отглаголни съществителни, свързани с процеси в производството, съвременната техника, бит и др. като: виртуален, горителен, анонсирам, кабелизирам, обезкостяване, фрезуване и др.

3. От старите термини, срещани в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се включват по-разпространените и съществували по-дълъг период, напр.: предложение (’изречение’ и ’теорема’), подлежаще (’подлог’), кукички (’кавички’), землеописание и др.

XI. Диалектни думи. Подборът на диалектизми с по-широка или по-ограничена употреба се прави на базата на: а) Художествената литература, като се дават всички диалектни думи, срещани в нея (с оглед на ексцерпираните литературни източници), включително и такива, които са характерни само за родния диалект на някой писател. б) Публикуваното в различни сборници народно творчество — народни песни и приказки, поговорки, пословици, клетви от нашите източни и западни говори. в) Тълковни и други речници на българския език.

В Речника се включват диалектни думи, които имат или нямат съответствия в книжовния език и означават реалии, свързани със селския бит, напр.: постат, оглавник, засевки; диалектни думи, които са омоними на думи от книжовния език, като чувам ’пазя’, държава ’имот’, гной ’тор’, а също и диалектни думи, които по време на формирането на книжовния ни език са били широко разпространени в книжнината от Възраждането, а днес са само диалектни, напр. вет ’вехт’, плата ’заплата, заплащане’.

Не се включват диалектни думи, регистрирани само в диалектни речници или други диалектни материали, събирани от терена.

XII. Етнически имена. От названията на нации, народности и племена се включват: а) Имена на всички общоизвестни съвременни народи, напр.: българи, сърби, румъни, руси, франзцузи и др. б) Имена на изчезнали народи и племена, играли важна роля в нашата или световната история, като: авари, келти, хуни, готи, сармати, траки, илирийци и др.

XIII. Собствени имена. Поначало в Речника не се включват лични имена, географски названия и имена на звезди и съзвездия. От тях се дават само: а) Имена от историята, митологията, художествената литература или разговорната реч, придобили нарицателно или преносно значение, като: Юда, Ганьо (от Бай Ганьо), Тартюф и др., и всички производни от тези имена: ганъовщина, тартюфщина и пр. б) Имена на по-важни битови празници, свързани с народни обичаи, напр.: Бабинден, Ивановден, Коледа и др. в) Географски названия, компоненти на фразеологични единици, напр.: Содом и Гомор, между Сцила и Харибда и др. г) Имената на планетите — Венера, Марс, Юпитер и др., имената на някои по-важни съзвездия — Касиопея, Орион, както и по-известните народни названия на съзвездия — Квачка, Ралица и др.

XIV. Думи, които се появяват за кратко време в езика или са създадени от отделни автори, се включват, в случай че се срещат в произведенията на утвърдени наши писатели, напр. бедовит (П. П. Славейков), гърмот (Ив. Вазов).

XV. Жаргонни думи се поместват, когато намират място в художествени произведения или в съвременната публицистика и са използвани по-широко в разговорната реч, напр. менте, гепя, готин.

XVI. Производни думи. В Речника на българския език се включват общоупотребимите производни думи.

1. Производни от географски названия или от лични имена: а) Съществителни, названия на жители на по-големите градове и области в България, напр. варненец, варненка, добруджанец, добруджанка, пловдивчанин, пловдивчанка, както и словообразувателни* варианти на имена на жители на градове: ловчанин и ловчанец, сливенец и сливналия и др. б) Прилагателни, употребени в съчетание със съществителни, които означават обикновено някакво типично производство или продукт от стопанството на дадена област, град или държава, като севърски (севърски порцелан), сименталски (сименталско говедо), дебърски (дебърска школа) и др. в) Прилагателни имена, образувани от лични фамилни имена или от географски названия, които влизат в състава на фразеологични единици или сложни термини, напр.: пиров (пирова победа), ахилесов (ахилесова пета), вартоломеев (вартоломеева нощ) и др. г) Прилагателни имена и наречия, произлезли от фамилни имена на бележити личности, напр. ботевски, наполеоновски.

2. От умалителните и увеличителните имена се включват тези, които се употребяват често в литературата или в разговорната реч. Включват се още и съществителни умалителни само по форма, означаващи друго понятие — крушка, грамофонче, рибица. От умалителните прилагателни се дават ония, при които суфиксът за умалителност изменя по степен основното значение, напр. висок — височък, или образуването на които е свързано с някаква фонетична промяна. От умалителните гальовни прилагателни, като добричък, миличък и под., и от вариантите на умалителни, образувани с различни суфикси, като мъничък, мънинки, в Речника се поместват тези, които имат широка употреба.

XVII. Сложни думи. Сложни думи, ясни по образуване и значение или употребявани като термини, се включват в Речника, напр. радиоточка, киносалон, месторождение, лъчеизпускане, словообразуване, кинооператор, макрокосмос, задноезичен.

В Речника се поместват и сложни думи, които се пишат полуслято — ангел-хранител, акушеро-гинекологически, еди-кой (си), кой-годе.

XVIII. Морфеми. Като отделни заглавки се включват: а) Всички продуктивни (наши или чужди) представки, напр.: без-, до-, за-, из-, про- и др. б) Продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи, напр.: първа съставна част като авто-, анти-, вице-, екс-, много-, само-; втора съставна част като -пие, -знание, -фоб, -фил и др.

XIX. Съкращения. а) Сложни съкратени думи, образувани от съкратени части на две (рядко три) думи, се включват, ако имат или са имали широка употреба, напр.: вузовски, фотоателие, телепрограма, комсомол, наркооп, детмаг, меломан и др. б) Инициални съкращения (наши и чужди) с важно обществено-политическо значение, употребими в езика през различни епохи, като БАН, БЧК, ДСК, НЛО, НАТО и др., се включват в края на Речника в отделен списък с разгръщане на съкращението. в) Инициални съкращения, които са лексикализирани и се видоизменят като думи, се включват в общия словник, напр. вуз, спин.

XX. В приложение към последния том на Речника ще се посочат разпространите чужди думи и изрази, предавани с латинска графика, като ergo, quasi, de facto и под.

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКА

I. Думите в Речника на българския език са подредени по азбучен ред. В отделни статии са разработени всички прости непроизводни и производни думи (включително умалителни и увеличителни имена с широка употреба, отглаголни и отвлечени съществителни), сложни думи, причастия със значение на прилагателни, всички представки и продуктивни първи и втори съставни части на сложни думи (авто-, дву-, -пис, -графия, -фил).

II. В Речника има двойки заглавни думи, а в някои случаи и тройки заглавни думи:

1. Като двойки заглавни думи са дадени: а) Видовите двойки при глаголите: връ`звам… несв.; въ`ржа… св. б) Равностойни дублетни форми, напр. вземам и взимам; използвам и използувам. в) Местоимения с двойни форми, равностойни по употреба в книжовния език: то`зи… и то`я… г) Пълни и съкратени или стегнати, както и удължени форми на една и съща дума: заради` и (съкр.) зара`д, осемдесе`т и осемдесе`.

2. В тройка заглавни думи са обединени глаголи, които имат словообразувателни варианти в несв. или св. вид: пропу`скам… и пропу`щам… несв.; пропу`сна… св. или изра`ствам… несв.; изра`сна… и израста`… св.

III. Не са разработени като двойка заглавни думи със съответните книжовни думи ония фонетични и словообразувателни варианти, които са неравностойни на тях по употребата си. Те са дадени като отделни заглавни думи с необходимата бележка и са тълкувани с книжовната или по-употребима дума:

1. Остарели или диалектни фонетични варианти, напр. ветх… Остар. и диал. Вехт; слобода`… Остар. и диал. Свобода.

2. Остарели словообразувателни или фонетично-словообразувателни варианти, напр.: афи`ша… Остар. Афиш; гри`па… Остар. Грип; соверша`вам… Остар. Свършвам; возмо`жно… Остар. Възможно.

3. Остарели словообразувателни варианти, които в съвременния език се употребяват като простонародни думи: депута`тин… Остар., сега простонар. Депутат; бака`л… Остар., сега простонар. Бакалин.

4. По-рядко употребявани словообразувателни варианти или фонетични варианти, някои от които са правописни дублети`, като: же`тва… Жътва; ди`плом… Диплома; пъ`тнишки… Пътнически.

5. Стилистично ограничените фонетични и словообразувателни варианти,* когато са често употребявани в определена епоха или социална среда: небо`… Остар. и поет. Небе. Други такива варианти се посочват в справочния отдел на книжовната дума.

6. Фонетични и словообразувателни варианти с известна семантична разлика. При тях тълкуването е с описателна дефиниция, напр.: цъ`рква… (Тълкуване); че`рква… (Тълкуване); архив… (Тълкуване); архива… (Тълкуване).

IV. Като отделни заглавни думи, но с препратка са дадени следните думи и форми:

1. Св. вид на глаголите: въ`ржа. Вж. връзвам.

2. Словообразувателни варианти, дадени на второ място при двойка заглавни думи: пропу`щам. Вж. пропускам; то`я. Вж. този*; чу`вствувам. Вж. чувствам. 3. Съкратени или стегнати форми, дадени на второ място при двойка заглавни думи: зара`д. Вж. заради; осемдесе`. Вж. осемдесет; се`ки. Вж. всеки.

4. Местоименни форми за ж., ср. р. и мн. число, различаващи се от формите за м. p.: така`ва. Вж. такъв; оне`зи. Вж. онзи.

5. Падежни форми при местоименията, различни от формата за именителен падеж: не`го. Вж. той, както и съкратени падежни форми: мен... Вж. аз.

V. Омоними

В Речника на българския език са представени следните видове омоними:

1. От различен етимологичен произход: А. Непроизводни омоними, получени от случайно звуково съвпадение: а) на думи, които първоначално не са били еднакви по звуков състав — ви`я<sup>1</sup> и ви`я²; б) на диалектни думи с думи от книжовния език — ва`дя<sup>1</sup>, ’изкарвам’ и ва`дя² ’напоявам’ (диал.); в) на заимствани чужди думи с домашни или с други чужди думи: бас¹ (ит.) ’нисък мъжки глас’ и бас² (тур.) ’облог’; спор¹ ’изобилие, родитба’ и спор² (рус.) ’дискусия’. Б. Производни омоними: а) образувани от свързването на различни думи с едни и същи афикси (представки, наставки или първи съставни части): доти`чам<sup>1</sup> несв. (от тека) и доти`чам² св. (от тичам); второкла`сен<sup>1</sup> (от класа) и второкла`сен², (от клас); б) образувани от свързването на непроизводни омоними с едни и същи афикси: спорен¹ и спорен² (от спор¹ и спор²).

2. От общ произход. Омоними, възникнали чрез диференциация на значенията в резултат на прекъсване на семантичната връзка между тях, напр.: ба`вя<sup>1</sup> ’забавям’ и ба`вя² ’гледам, занимавам (дете)’; ша`рка<sup>1</sup> ’багра’ и ша`рка² ’вид болест’; кру`шка<sup>1</sup> ’умал. от круша’ и кру`шка² ’осветително тяло ’; да¹ частица и да² съюз.

3. Омонимите, дадени като отделни заглавни думи, графически са разграничени с арабска цифра, поставена горе след думата омоним — град¹, град². При частичните омоними, както и при граматичните* омоними обикновено не се поставя цифра, тъй като те са разграничени чрез граматичните си характеристики и форми, отбелязани след заглавната дума омоним, напр.: бит, битъ`т, бита`, мн. няма, м. и бит, -а, -о, лея.-и, прил.; бра`тски, -а, -о, мн. -и, прил. и бра`тски. Нареч. от прил. братски.

VI. Редица думи, предимно непреходни деятелни глаголи с частици се, си, ме и местоимения от ср.р. с обобщаващо значение, се разработват като подзаглавни думи, напр. блъскам се, боли ме, връщам се, всички (при всеки) и др.

СТРУКТУРА НА РЕЧНИКОВАТА СТАТИЯ

1. В началото на речниковата статия се поставя заглавната дума в абзац и с ударение (тежко); къ`ща, вървя`, ба`вно, пъ`рви. Едносричните думи, представките и първите и вторите съставни части на сложни думи се дават без ударение. Две ударения се поставят на думи и форми с неустановено единно ударение: че`ло`, ви`но`.

2. След заглавната дума следват граматичните форми — изписани изцяло или съкратено.

3. След формите следва лексико-граматична бележка, която определя каква част на речта е заглавната дума. Лексико-граматичната категория съществително се посочва чрез бележката за род (м., ж., ср.), а лексико-граматичната категория глагол — чрез бележката за вид (несв. или св.).

4. След отбелязване на лексико-граматичната категория се поставят бележките за стилистична квалификация на думата (книж., поет., нар.-поет. и др.), бележките за терминологичния характер на думата (хим., биол., спец. и под.), за историческа перспектива (остар., нов., истор.), за диалектна или жаргонна принадлежност, както и за честота на употребата (рядко) и др.

5. Непосредствено след тези бележки на реда на заглавната дума следва тълкуването. При многозначните думи (с изключение на основното значение) значенията се дават на нов ред без абзац. Те се отбелязват с арабска цифра. В някои случаи, предимно при служебни думи, се използват римски цифри, напр.: а съюз. I. За съпоставяне… II. За противопоставяне…, а също и букви а), б), напр. къ`сно… 3. Само степенувано. а) В сравнителна степен… б) В превъзходна степен… Не се поставят на нов ред нюансите в значението на думите (след знак //) и образните, синтактично ограничените и др. употреби, които се дават след знак •.

В края на дефинициите при книжовните названия за растения и животни се изписва и латинското им име.

6. Граматични или стилистични особености, характерни само за отделно значение или нюанс, се отбелязват след цифрата на съответното значение или знака за нюанса.

7. След дефиницията на значението следват примери от литературата или авторски словосъчетания, които илюстрират употребата на значението (думата).

8. При глаголите след значенията (и примерите) се поставя формата за страдателен залог, ако глаголът има такава форма, както и съответната възвратна или взаимна форма. В преработеното ново издание се посочват и възвратните и взаимните форми, образувани с частица си (давам си, бера си).

9. В края на статията на нов ред без абзац след знака ◇ се дават сложните термини и някои сложни названия, фразеологичните единици, сложните лексико-граматични единици (съюзи, предлози и др.).

10. Подзаглавната дума се изписва на нов ред без абзац с шрифта на заглавната дума след нейното последно значение или след формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, ако има такива форми.

11. Статиите на някои лексикални единици завършват със справочен отдел. В него се дават обикновено кратки сведения за произхода на заглавната дума (ако е чужда), отбелязват се някои нейни диалектни или остарели и др. фонетични варианти, данни за най-стар източник на употреба на някои заемки, с които разполагат лексикалните картотеки, база на Речника (вж. образците на стр. 58).

ОФОРМЯНЕ НА ЗАГЛАВНИТЕ ДУМИ, ГРАМАТИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА

Заглавните думи на речниковите статии се дават в техните основни форми съгласно с общата граматична система на българския език. Към тях се дават сведения за морфологичната страна на думата. Граматическата характеристика допълва и уточнява тълкуването за думата и в този смисъл тя представя част от нейната лексико-семантична характеристика. Морфологичните данни за отделните лексикални единици са в зависимост от съответните лексико-граматични категории. Обикновено изменяемите части на речта се характеризират с определени граматични форми. След тях следват указания за съответната лексико-граматична категория. Посочените форми дават сведения за морфологичните свойства, фонетичните промени и акцентните отклонения. Формите обикновено се представят съкратено — чрез окончанията или в зависимост от случая чрез окончанието заедно с част от основата на думата, а в известни случаи се изписват изцяло. Неизменяемите части на речта имат само съответна бележка, с която се характеризира лексико-граматичната им категория. Тази бележка се дава съкратено — прил., нареч., предл. и т.н., или се изписва изцяло — съюз, частица.

I. Съществителни имена. 1. Като заглавни думи съществителните се дават във форма за единствено число. Формата за множествено число се поставя като заглавка, когато съществителното няма форма за ед.ч. или тя е твърде рядка по употреба. След заглавката следва бележка за род. В редица случаи при съществителните след заглавната дума се посочват морфологични особености, фонетични или акцентни изменения, отбелязва се членната морфема, формата за множествено число, бройната форма при определени думи с бел. „след числ.“ и в някои случаи звателната форма или остарели падежни форми. Формите, които се дават към заглавната дума, важат за всички значения на съществителното. Ако съществителното в някои от значенията си няма съответна форма, това се посочва към съответното значение с бележки: „само мн.“, „само ед.“, „само членувано“, „само зват.“ или „обикн. мн.“ и т.н. Формите се изписват изцяло или съкратено.

2. Изцяло се изписват формите при едносричните съществителни: град, градъ`т, града`, мн. градове`, след числ. гра`да; сол, солта`, мн. со`ли.

3. Множествената форма се изписва изцяло: а) Когато в тази форма има промяна на коренната гласна: вя`ра, мн. ве`ри; вя`тър, мн. ветрове`. б) Когато тя е образувана от друга основа или представя стара форма на двойствено число: дете`, мн. деца`; ръка`, мн. ръце`. в) Когато се дава към съответното значение: дърво`… 3. С мн. дърва`, г) При съществителни с наставка -ин, която в мн.ч. изпада: се`лянин, мн. се`ляни.

4. Звателната форма се изписва изцяло при едносрични думи и когато при нея се появяват фонетични особености или разнообразни* форми, напр.: брат…, зват. бра`те, братко; сестра`…, зват. се`стро; госпожа`…, зват. госпожо. В останалите случаи се отбелязва само окончанието й, напр.: учи`тел… зват. -ю; господи`н…, зват. -е.

5. Формите се изписват съкратено по следния начин:

А. Дават се само окончанията: а) При съществителни от мъжки и среден род и при съществителни от женски род, които завършват на съгласна, в случаите, когато окончанията на различните форми се прибавят направо към основната форма, напр.: учи`тел, -ят, -я, мн. -и; чи`чо, -то, мн. -вци; е`сен, -та`, мн. -и; пле`ме, мн. -на`; врабче`, мн. -та. Изключение правят съществителните от женски род на -ост и др., при които към членната форма се изписва и крайното -т от основата, напр.: ра`дост, -тта`, мн. -и; про`лет, -тта`, мн. -и. б) При съществителни от среден род, при които се посочва окончанието за мн. ч., напр.: се`ло, мн. -а`.

Б. Окончанията се посочват с предходната съгласна или гласна: а) При съществителни от мъжки род във формите, в които крайната съгласна г, к, х се променя в з, ц, с, напр.: учени`к, мн. -ци; бе`лег, мн. -зи. б) При съществителни от мъжки и женски род, при които подвижната гласна е или ъ изпада от окончанията, напр.: же`зъл, мн. -зли; ли`тър, мн. -три, след числ. -тра; пе`сен… мн. -сни. в) Дават се окончанията с предходната гласна при имена от м.р., които завършват на -й (-ой, -ай, -ей) или на -я (-(и)я, -(джи)я, -(чи)я), напр.: геро`й, -оят, -оя, мн. -о`и; сла`вей, -еят, ея, мн. -еи; ге`ний, -ият, ия, мн. -ии; хаджи`я, -и`ята, мн. -и`и. г) При съществителни от среден род на -ие, -не, -ние, напр.: име`ние, мн. -ия; взи`мане, мн. -ия.

Бележка за род. Тя се дава навсякъде при съществителните от мъжки (м.), женски (ж.) и среден (ср.) род освен при съществителни pluralia tantum.

Два рода се отбелязват: а) При съществителни, неустановени по род, напр.: кал, калта`, мн. няма, ж., и (по-рядко) кал, ка`лът, ка`ла, мн. ка`лове и ка`лища, м. б) При съществителни (обикн. чужди по произход), които се употребяват за лица от двата пола, напр.: ха`йта м.* и ж. в) При съществителни, които в миналото са се употребявали в друг род, напр.: площа`д м. и (остар.) площа`д, -та`, мн. -и, ж.

Членувана форма се дава в следните случаи:

1. При съществителни от мъжки род, които окончават на съгласна и имат определителна морфема -ът (-ят), -а (-я): а) При всички едносрични съществителни, за да се разграничи мекият от твърдия изговор на членуваните форми и за да се посочат акцентните промени: град, градъ`т, града`; кон, коня`т, коня`. б) При деятелни съществителни със завършек -тел, -ар, -яр, за да се посочи правописно-правоговорният мек вариант на членуваните форми в тези случаи: учи`тел, -ят, -я; друга`р, -ят, я; леяр, -ят, я. Дава се и при недеятелни имена със завършек на -тел, -ар, за да се означи правописно-правоговорният твърд вариант*: пете`л, -ът, -а; буква`р, -ът, -а. в) При съществителни с ъ в крайната сричка, която изпада при членуването: анархи`зъм, -змът, -зма.

2. При съществителни от мъжки род, които завършват на -й (-ой, -ай, -ей, -ий) и имат членувана форма на -ят, -я: геро`й, -о`ят, -о`я; рата`й, -а`ят, -а`я; сла`вей, -ят, -ея; ге`ний, -ият, -ия.

3. При съществителни от мъжки род, които окончават на я с членна морфема -та (и множествена форма на -и), напр.: съдия`, -ия`та, мн. -и`и; и при съществителни от м. р. на -о (също на -чо, -ко, -льо) с членна морфема -то (и множествена форма -(о)вци), напр.: дя`до, -то, мн. -вци; глу`пчо, -то, мн. -вци.

4. При съществителни от женски род, които завършват на съгласна, за да се посочи, че ударението се прехвърля от основата върху членната морфема, напр.: пе`сен, -та`; ра`дост, -тта`; сол, солта`.

5. При съществителни от среден род, с изключение на отбелязания по-горе случай (т. З), членуваната форма не се отбелязва.

Форми за число. Формата за множествено число се дава след бел. мн. в следните случаи:

1. При всички съществителни, при които е отбелязана членувана форма.

2. При съществителни имена от мъжки род, които във форма за мн.ч. имат отклонения: а) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните съгласни г, к, х в з, ц, с: белег, мн. -зи; учени`к, мн. -ци; сиромах, мн. -си. Множествената форма се дава и при отклонения от това правило: о`рех*, мн. -хи; ми`тинг*, мн. -ги. б) При съществителни с наставка -ин, която изпада в мн.ч.: гра`жданин, мн. гра`ждани, в) При съществителни, които в ед.ч. окончават на съгласна, а в мн.ч. на -а: но`мер, мн. -а`.

3. При съществителни имена от мъжки и женски род на съгласна, при които подвижното е или ъ от крайна сричка изпада в мн. ч.: коне`ц, мн. -нци`; пе`сен, мн. -сни; теа`тър, мн. -три; ми`съл, мн. -сли.

4. При съществителни имена, които имат променливо -я в корена: вя`тър, мн. ветрове`; мя`рка, мн. ме`рки.

5. При съществителни от среден род формата за мн.ч. се дава навсякъде.

6. При отглаголни съществителни множествената форма се посочва в случаите, когато е често употребима, а не само теоретически възможна, напр.: прови`кване, мн. -ия. Там където множествената форма е много рядко употребима, макар и теоретически да може да се образува, както и при остарели и диалектни съществителни, където не е единна или известна, тя не се дава, нито се отбелязва „мн. няма“, напр. пости`гане ср.; слу`шане ср.

7. При съществителни с множествена форма, образувана от друга основа или която представя стара форма, двойствено число: ка`мък, мн. ка`мъни; нога`, мн. нозе`; гърне`, мн. -та и гръ`нци; ухо, мн. уши`.

8. Стари форми за множествено число, запазени днес като поетични или редки форми, както и диалектни форми, се отбелязват след редовната форма за мн. ч. с бележка: (рядко), (поет.), (диал.) пред съответната форма, напр.: враг, мн. врагове` и (поет.) врази`; дърво`, мн. дърве`та, дърва`, (диал.) дървя`, дъ`рве и (поет.) дървеса`…

9. Когато съществителни имена имат няколко форми за мн. ч. и някои от тях се свързват само с отделно значение, те се отбелязват към това значение, напр.: дърво`… 2. С мн. дърве`та… 3. С мн. дърва`.

Бройна форма (с бел. „след числ.)“ се дава след формата за мн. ч. при имена за предмети и понятия (нелица) от м. р., където често се употребява:

1. При едносрични съществителни: град… мн. градове`, след числ. гра`да.

2. При многосрични съществителни, които не са за лица, там, където употребата е свързана с фонетични особености: а) При имена на -ец, -ел, -ен с подвижно е и при имена с подвижен ъ в крайната сричка, при които подвижното е или ъ във формата за мн. ч. изпада, а в бройната множествена форма се запазва: писе`ц, мн. -сци`, след числ -се`ца; оре`л, мн. орли`, след числ. оре`ла; ко`съм, мн. -сми, след числ. -съма; ти`гър, мн. -гри, след числ. -гъра. б) При съществителни на -изъм и някои на -тър (ме`тър, ли`тър) с подвижен ъ в крайната сричка, който обратно — в бройната форма изпада: архаи`зъм, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зма; ме`тър, мн. -три, след числ. -тра. в) При съществителни, които в мн. ч. променят крайните г, к, х в з, ц, с, а в бройната множествена форма ги запазват: уче`бник, мн. -ци, след числ. -ка.

При липса на данни за бройна форма при диалектни, остарели или редки думи тя не се дава.

Съществителни pluralia tantum. 1. При съществителни, които имат само или обикновено форма за мн. ч., като заглавна дума се дава формата за мн. ч. с означаване „само мн.“, „обикн. мн.“, диса`ги само мн.; очи`чки само мн.

2. Съществителните, които имат рядка форма за ед. ч., се дават с отбелязване на формата за ед. ч. по следния начин: везни`, мн., ед. (рядко) везна` ж.; ху`ни мн., ед. (рядко) хун, м.

3. Думи от женски род, които са стари pluralia tantum, се отбелязват по следния начин: кола`, мн. -и (остар.) само мн. коли`, ж. В примерите се отразява употребата им като същ. от ж.р. и като същ. pluralia tantum.

Съществителни singularia tantum. 1. При отвлечени съществителни, веществени съществителни и някои събирателни имена, които имат форма само за ед. ч., след заглавната дума се отбелязва „мн. няма“: пъстрота`, мн. няма; грис, мн. няма; славя`нство, мн. няма.

Съществителни имена като други части на речта. Употребата на съществителните като други части на речта се посочва в края на статията с бел. „Като прил.“, „Като нареч.“, „Като междум.“, напр.: о`гън… 6. Като прил. неизм. Прен. Разг. За човек, лице — жив, темпераментен, буен. Огън човек; ма`йчица, зват. -е, ж.… 2. Като междум. Само зват. Разг. За израз на отчаяние, болка, мъка. Майчице, какво става тук?; ве`чер… 2. Като нареч. Само ед. а) Само нечленувано. По вечерно време. Вечер отиваше с менците за вода. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта. Вечерта заваля силен дъжд.

II. Прилагателни имена. 1. Като заглавна дума при прилагателните имена се дава формата им за м. р. ед. число: ве`сел…, добъ`р…, нов…, а при тези, които нямат форма за м. р., формата, в която се употребяват, напр.: те`лна…

2. След заглавната дума се отбелязват окончанията за ж. и ср. р. и формата за мн. ч., напр.: здрав, -а, -о, мн. -и… След формата се дава грам. бел. прил.: висо`к, -а, -о, мн. -и, прил.…

3. При променливо я в корена на прилагателното се изписва цялата форма за мн.ч., напр.: бял, -а, -о, мн. бе`ли…

4. При прилагателни, в които еровата гласна се явява само в м. p., окончанията за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изписват с предходната съгласна, напр.: бо`дър, -дра, -дро, мн. -дри…

5. Ако при прилагателни на -ен гласната е във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч. се изпуска, окончанията на тези форми се изписват с предходната съгласна, напр.: бу`ден, -дна, -дно, мн. -дни…; съвре`менен, -нна, -нно, мн. -нни…

6. При двусрични прилагателни с наставка -ен, когато гласната е се променя в й във формите за ж. и ср. р. ед. ч. и за мн. ч., се изписва цялото прилагателно или, ако е от повече срички, наставката се изписва заедно с предходната гласна, напр.: бо`ен, бойна, бойно, мн. бо`йни…; досто`ен, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни…

7. Формите за обръщение на някои прилагателни от м. р. ед. ч., напр. добри`, ми`ли, ако са често употребявани, се отбелязват с бел. „в обръщение за м. р. ед. ч.“ след формата за мн. ч., напр.: добъ`р, -бра`, -бро`, мн. -бри`, в обръщение за м. р. ед. ч. добри`.

8. Прилагателните имена, образувани от причастия, имат бележка „като прил.“: изно`сен… Прич. мин. страд. от износя като прил.… Износен костюм.

9. Употребата на прилагателните във функция на съществителни имена се отбелязва в края на статията с бележка „Като същ.“, напр. бо`лен… 1. … 5. Като същ. болен (болният) м. болна<та> ж., болно<то> ср., мн. болни<те>. Обикн. членувано. Болен човек. Ако прилагателното се субстантивира само в един род, членувано или нечленувано, или само в мн. число, след граматическата бележка се изписва и съответната форма: бо`лно, само нечленувано, ср. Диал. Болен човек. Трудно се гледа болно; бъ`лгарски… Като същ. български м. а) Български език. б) …; ка`кин… Като същ. какини мн. Домът и семейството на кака.

10. Неизменяемите по род прилагателни от чужд произход имат бележка „ед. неизм.“: късметли`я, ед. неизм., мн. -и`и, прил.…; барабанли`я, ед. неизм., мн. -и`и, прил.…, а неизменяемите по род и число — бележка „неизм. прил.“ анасонли`я неизм. прил.…

III. Числителни имена. 1. Към числителните бройни имена се дава граматичната бележка числ. бройно: три… числ. бройно, а към поредните — числ. поредно: вто`ри… числ. поредно.

2. Съкратените и стегнати форми на бройните числителни от 11-20 и от 20-100 и на поредните числителни втори, трети се дават към заглавката на съответните пълни форми като двойка или тройка заглавни думи, напр. двана`десет и (съкр. разг.) двана`йсет…; вто`ри и (съкр. остар.) втор… Тези форми се дават и като заглавни думи с препратка към съответните пълни форми: втор. Вж. втори.

3. При числителните бройни се отбелязва и членната форма: двана`десет, -тте`… числ. бройно…; сто, стоте`, числ. бройно.

4. При числителните бройни един и два и при числителни поредни, които се променят по род, число или падеж, се отбелязват техните морфологични промени: еди`н, една`, едно`, мн. едни`, еди`ният, една`та, едно`то, мн. едни`те, вин. едного`, дат. едному`, числ. бройно…; два, двата, м. две, двете, ж. и ср. числ. бройно…; десе`ти, -а, -о, числ. поредно…

IV. Местоимения. 1. Всяко местоимение се включва като отделна заглавна дума. Когато местоименията имат форми за трите рода, като заглавна дума се дава думата за м. р. ед. ч.: мой…; наш…

2. При местоимения с форми за трите рода след формата на заглавната дума (м.р.) се посочват формите за род и мн.ч. съкратено или ако има различие, изцяло, напр.: ваш, -а, -е, мн. -и; той, тя, то, мн. те.

3. След заглавната дума или след формата й за мн.ч. се дават падежните форми, ако местоимението има такива форми, включително и всички съкратени, удвоени и кратки падежни форми, напр.: аз, вин. ме`не, съкр. мен, крат. ме, удв. ме`не ме… Отбелязват се и редките остарели падежни форми със съответна бележка, поставена в скоби пред формата, напр.: той, тя, то… мн. дат. (остар. и рядко) тям…; мой… род. и вин. (остар.) моего`.

4. Ако някои от падежните форми са характерни само за известни значения, означени в речниковата статия след определени арабски или римски цифри, това се отбелязва след съответната форма, напр.: то`зи, та`зи, това`… дат. (рядко) тому`ва (само за лица от м. р. във II. 1, 2 знач.)… ни`кой… дат. (рядко) ни`кому (само за лица от м. р. в 1 знач.)

5. След формата за мн.ч. или след падежните форми се поставя грам. бележка, с която се посочва и разредът на местоимението; лич. местоим., възвр. лич. местоим., възвр. притеж. местоим., притеж. местоим., показ. местоим., въпрос. местоим., относ. местоим., неопр. местоим., обобщ. местоим.

6. Съюзната функция на местоимения, които понякога се употребяват като съюзи, се отбелязва с грам. бележка „Като съюз“, напр.: ка`къв… въпрос. местоим. 1… 3. Като съюз.

7. Относителните местоимения, които наред с ролята си на местоимения имат винаги и съюзна функция, се дават с граматична бележка относ. местоим.-съюз, напр.: какъ`вто… относ. местоим.-съюз.

8. Местоимения, които семантично и функционално преминават в други части на речта, имат съответно граматична бележка „Със знач. на същ.“, „Със знач. на прил.*“ и т.н., напр.: аз… лич. местоим. 1.… 2. Със знач. на същ. Собствената личност.

9. Когато формата за ср. р. на някои местоимения наред с другите си значения има и обобщаващо значение, тя се дава като подзаглавна дума на съответното местоимение: какъ`в, каква`, какво`, мн. какви`, въпрос. местоим.…

какво` ср.…

V. Глаголи. 1. Като заглавна дума при лични глаголи се дава формата за 1 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. на глагола, а при безличните глаголи — формата за 3 л. ед. ч. сег. вр. изявит. накл. При видовете двойки, които се обединяват в една речникова статия, на първо място се поставя глаголът от несвършен вид: вди`гам… несв.; вди`гна… св.; мръ`ква… несв.; мръ`кне… св.

2. Съвременните книжовни глаголи, образувани с неударена наставка -увам (и съкратен варинат на -вам) се представят като двойка заглавни думи на азбучното място на съкратения вариант, напр. използвам и използувам, -аш,… Формите на -увам се представят и като самостоятелни заглавки с препратка, напр. използувам. Вж. използвам.

3. Като двойка заглавни думи се представят и фонетичните дублети, напр. взе`мам и взи`мам, -аш,…

4. След заглавната дума следва формата за 2 л. ед. ч., чрез която се определя спрежението на глагола. При гл. от I и II спрежение се дава и формата за 1 л. ед. ч. на мин. св. вр. Обикновено формите се дават съкратено: благодаря`, -и`ш, мин. св. -и`х…

5. При глаголи, при които има колебание по отношение на спрежението, т.е. съществуват форми от две спрежения, се отбелязват и двете форми, напр.: бъ`бря -еш и -иш, мин. св. -ах и -их.

6. Формите за сегашно и минало време при глаголи от I и II спрежение се отбелязват изцяло в следните случаи:

а) При образуване на форми от различни основи, напр.: да`вам, -аш…; дам, даде`ш, мин. св. да`дох.

б) Когато в основата на глагола има променливо я, напр.: избя`гвам, -аш, несв.; избя`гна, избе`гнеш, мин. св. избя`гнах, св.

в) При палатализация в основата, напр.: отри`чам, -аш…; отрека`, отрече`ш, мин. св. отре`кох, отре`че.

г) При всички едносрични глаголи, напр.: бдя, бдиш, мин. св. бдях.

д) При всички двусрични непроизводни глаголи, чийто корен завършва на гласна, напр.: би`я, би`еш, мин. св. бих.

е) В настоящото издание се посочва само едно ударение при формите за минало свършено време, макар че в разговорния език са допустими две ударения, свойствени съответно на източните и на западните говори, напр.: гра`бя, -иш, мин.св. -их.

7. Изцяло се отбелязва само формата за минало свършено време в следните случаи:

а) При промяна в ударението във формата за мин. св. вр., напр.: бода`, -е`ш, мин. св. бо`дох.

б) При звукова промяна в основата при формите за мин. св. вр., напр.: дра`щя -еш, мин. св. дра`сках; пера`, -е`ш, мин. св. прах.

в) При всички многосрични непроизводни глаголи от I спрежение с основа на -а, -е, -и, -о, -у, -ю, -я и от II спрежение с основа на -о. При тези глаголи формата за 2 л. ед. ч. сег. вр. се отбелязва съкратено, като пред окончанието се дава и крайната гласна на основата, напр.: блужда`я, -а`еш, мин. св. блужда`х; живе`я, -е`еш, мин. св. живя`х; състоя` се, -ои`ш се, мин. св. състоя`х се; гуля`я, -я`еш, мин. св. гуля`х.

8. При глаголи, които имат две форми за мин. св. вр. или формите за мин. св. вр. имат двояк изговор, се отбелязват изцяло и двете форми, напр.: кълна`… мин. св. кле`х и кълна`х. Ако някоя от двойните форми е остаряла, диалектна или рядко употребима, при нея се поставя съответна бележка в скоби, напр.: набеля`звам…; набеле`жа… мин. св. набеля`зах и (диал.) набеле`жих.

9. Ако глаголът няма мин. св. вр., това също се отбелязва, напр.: дърте`я, -е`еш, мин. св. няма.

10. След формата за мин. св. вр. се отбелязват и други глаголни форми, ако в тях има отклонение от обикновените типове. Такива отклонения се явяват напр. в следните случаи:

A) При форми за повелително наклонение, напр. държа`… пов. дръж, дръ`жте.

Б) При форми за минало свършено деятелно причастие: а) Когато мин. св. деят. прич. завършва на -ъл в м. р. и еровата гласна изпада във формите за ж. и ср. р. и мн. ч. Изцяло се изписва само формата за м. p., напр.: река`… прич. мин. св. деят. ре`къл, -кла, -кло, мн. -кли. б) Когато в основата на глагола има променливо я. В този случай се изписват изцяло формата за м. р. и формата за мн. ч., напр.: живе`я… прич. мин. св. деят. живя`л, -а, -о, мн. живе`ели. в) Когато в основата на глагола има друга звукова промяна, се* дава само формата за м. р., в случай* че тя не се променя в ж. p., ср. р. и мн. ч., напр.: плета`…прич. мин. св. деят. плел. г) Когато има две форми за мин. св. деят. прич., причастието има двояк изговор, се посочват и двете форми, напр.: кълна`… прич. мин. св. деят. клел и кълна`л. Ако една от двойните форми на причастието е остаряла, рядка или диалектна, това се отбелязва пред формата, напр.: прена`сям…; пренеса`… прич. мин. св. деят. прене`съл, -сла, -сло, мн. -сли и (диал.) прене`л.

B) Формите за минало страдателно причастие се отразяват: а) Когато глаголът има мин. страд. прич. на -т: бия… прич. мин. страд. бит. б) При променливо я в основата, напр.: въртя`… прич. мин. страд. въртя`н, -а, -о, мн. върте`ни. в) Когато глаголът има двойни форми за мин. страд. прич., напр.: кълна`… прич. мин. страд. клет и кълна`т; отвя`вам…; отве`я… прич. мин. страд. отвя`н, -а, -о, мн. отве`ни и (диал.) отве`ян.

11. След формите се дава бележка за граматичния вид на съответния глагол несв. или св. Когато глаголът е едновременно от св. и несв. вид, след формите се дават и двете бележки, напр.: ангажи`рам, -аш, несв. и св.; честитя`вам, -аш, несв.; честитя`… несв. и св.

12. Категориите преходност и непреходност при глаголите се отбелязват с бележките прех. и непрех., поставени след бележката за вида, напр.: оби`чам, -аш, несв., прех.; бли`кам, -аш, несв., непрех. Когато глаголът е преходен в едни значения, а в други — непреходен, тези бележки се поставят след цифрата за отбелязване на значенията: цамбу`рвам…; цамбу`рна… 1. Прех.… 2. Непрех.…

13. Формите за страдателен, възвратен или взаимен залог, отбелязани в края на статията, имат съответната граматична бележка: страд., възвр., взаим., поставени след формата: беся… бе`ся се страд. и възвр.; уважа`вам… уважа`вам се страд., възвр. и взаим.; гледам… гледам се възвр. и взаим. гледам си възвр. и взаим.

14. След страдателните, възвратните и взаимните форми се поставят безличните форми на глагола, ако често се употребяват, напр. вижда се, види се безл.

15. Непреходни глаголи, които съдържат частици се или си, безлични глаголи и форми и глаголи с местоимения и частици като ме, ми, ми се, които съществуват паралелно с деятелни лични глаголи и са близки на тях по семантичната си структура, се разработват като подзаглавни думи към съответните деятелни глаголи. При подзаглавните думи граматичните форми не се дават, но се посочва стилистичната характеристика, дори и когато е същата, както при глагола (преходен или непреходен) без частица се, си и др. След бележките за вида при непреходните глаголи, оформени с елементите се или си, се поставя граматична бележка непрех., а при безличните — граматична бележка безл.:

безпокоя`… несв. Нарушавам спокойствието на някого; тревожа, смущавам…

безпокоя` се несв., непрех. Изпитвам безпокойство, тревожа се.

дви`жа… несв.… 1. Привеждам в движение, в действие…

дви`жа се несв., непрех. 1. Намирам се в движение, вървя… 4. С предл. в, между, с, сред. Дружа, общувам…

мо`га… несв.; 1. В състояние съм, успявам да направя нещо…

мо`же… безл. 1. Възможно е…

присви`вам… несв.; присви`я… св. 1. Свивам леко…

присви`ва ме несв., присви`е ме св., непрех. Заболява ме силно (обикн. за вътрешен орган).

припла`квам… несв.; припла`ча… св. 1. Изведнъж почвам да плача…

припла`ква ми се несв.; припла`че ми се св., непрех. Обхваща ме силно желание да плача.

16. Като отделни заглавни думи се разработват непреходни глаголи с частици се или си, към които няма съответни паралелни деятелни глаголи (боя` се, сража`вам се, отспи`вам си) или към които има съответни деятелни глаголи, но са съвършено различни по значение (срв. оти`вам си/оти`да си и оти`вам/оти`да). При тях се дават всички необходими граматични форми както при деятелните глаголи.

17. Като отделни заглавни думи в самостоятелни статии с всички необходими граматични форми се обработват глаголите с местоимения или частици ме, ми, ми се, към които няма съответен глагол без тези елементи, като: догнетя`ва ме, мързи` ме, тресе` ме, домъчня`ва ми, дожаля`ва ми, приви`жда ми се. Това се отнася и за глаголи с ме, ми, ми се, съотносителни със съответните деятелни глаголи без тези думи, но съвършено различни по семантика (срв. огря`ва ме ’успявам, сполучвам’ за разлика от огря`вам ’обливам нещо със светлината си’, те`гли ме ’имам силно желание за нещо’, но те`гля ’дърпам, отмествам’, чи`ни ми се ’мисля, смятам, струва ми се’, но чи`ня ’правя, върша’)*: домързя`ва ме несв.; домързи` ме, мин.св. домързя` ме, св., непрех.

18. Безличните глаголи, които означават природни явления — мръ`ква, съ`мва, ръми`, роси` и т.н., както и тези безлични глаголи, които могат да се употребяват и само в 3 л. (с подлог), също се обработват като отделни заглавни думи, след които се посочват необходимите граматични форми: мръ`ква несв.; мръ`кне, мин.св. мръ`кна, св., безл.

VI. Неизменяеми части на речта. 1. Наречия, предлози, съюзи, частици, междуметия — имат съответни граматични бележки: нареч., предл., съюз, частица, междум.

2. Преходът им към други части на речта се посочва в края на статията с бележка „Като…“, напр.: откъде` нареч. 1.… 2. Като съюз…; бе частица… 3. Като съотносителен съюз…

3. Относителните наречия имат граматична бележка нареч.-съюз: къде`то нареч.-съюз…

4. Наречията, от които са се развили съюзи или предлози с ново значение, но семантичната връзка е запазена, имат граматична бележка нареч. и съюз или нареч. и предл. В статията функциите на отделните лексико-граматични категории са разграничени с римски цифри I и II, напр.: затова` нареч. и съюз. I. Нареч.… II. Съюз…; поди`р предл. и нареч. I. Предл.… II. Нареч.…

5. Ако промяната във функциите на наречието или служебните думи е съпроводена с пълно разграничаване на значенията, тогава те се дават като отделни заглавни думи (омоними): да¹ частица…, да² съюз…; а² съюз…, а³ частица, а⁴ междум.…

6. Предикативната употреба на наречието, дадена в отделно значение, се оформя така: С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед.: ра`достно нареч. 1.… 2. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. Обикн. при лич. местоим. в дат. а) Означава, че от някого се изпитва чувство на радост, б) Означава, че някъде има радост, радостно настроение; грехота`, мн. няма, ж. С гл. съм в 3 л. ед. грехота е….

7. Наречия, при които се отбелязва вметнатата им употреба като отделно значение, имат граматична бележка към това значение „Като вмет. дума“. безусло`вно нареч. 1.… 2. Като вмет. дума…

8. Междуметия (главно звукоподражателни), употребени като сказуемо, имат граматична бележка „В сказ. функция“. бух междум. 1.… 2. В сказ. функция. а) Бухвам… б) Бухвам се…

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДУМИТЕ С ОГЛЕД НА УПОТРЕБАТА ИМ

На фона на лексиката, която се употребява във всички функционални стилове на книжовния език и е лишена от експресивна и емоционална окраска, се отделят онези лексикални единици, които се нуждаят от специални бележки — условно обобщени като „стилистични“. Част от тези бележки са свързани с нормативния характер на речника, тъй като с тях се посочва кои думи (респ. значения, устойчиви съчетания) нарушават по една или друга причина нормите на книжовния език. При квалификацията на думите (значенията, устойчивите съчетания и фразеологичните единици) като норма се взема съвременното състояние на книжовния език, съвременните форми при употребата на думите и значенията. Квалификацията на думите с бележка се прави с оглед на следните критерии: а) Принадлежността на думите (значенията, устойчивите съчетания и фразеологичните единици) към извънлитературната, нарушаваща книжовните форми лексика. б) Употребата на тези езикови единици изключително или предимно в определен функционален езиков стил. в) Историческата перспектива в живота на думите. г) Експресивно-емоционалният им характер. д) Честотата на употребата на думите.

I. Бележки за означаване принадлежността на думата към извънлитературната лексика. 1. Бел. Диал. се употребява както при тези диалектизми, чиято употреба е ограничена в един-два диалекта, така и при тези, които се срещат в повече диалекти, напр.: и`злак… Диал. Дълбок кладенец; ру`чам… Диал. Ям; ма`чка… Диал. Котка. Не се посочва конкретният говор или район на употреба.

2. Бел. Простонар. (простонародна дума, значение или фразеологизъм) се поставя: а) При думи, които фонетично или морфологично нарушават книжовната норма, присъщи са на снижения пласт на общонародния език, който излиза от рамките на книжовния, но не е и диалект и се определя като просторечие. Такива са напр.: електрика вм. електричество, театро вм. театър, хартишка вм. хартийка, пайтон и пр.; някои деятелни съществителни, образувани със суфикс -ин, едни от които се срещат често в по-старата литература като общоупотребими, а днес са силно снижени: депутатин (простонар.) срещу депутат, адвокатин срещу адвокат и др. б) При думи обикновено от турски произход, които имат напълно равнозначни синоними, общоприети в книжовния ни език, напр.: кирия — наем, кираджия — наемател, аскер — войска и др. в) При фразеологични единици с груба емоционалност, напр.: завирам/завра в кучи гъз; вчерашно лайно и под.

3. Бел. Жарг. (жаргонна дума) се поставя при думи предимно от младежкия жаргон като гот (ми е), кефя се, куфея, скивам и др.

II. Бележки за означаване употребата на думата изключително или предимно в определен функционален езиков стил (включително наука). Принадлежността на дадена дума към един (или към няколко) от стиловете на писмено-книжовната реч се отбелязва със следните стилистични бележки:

1. Характерната за различните научни стилове лексика (термини) се отбелязва със съответното за дадената научна област съкращение (мат. — математика, хим. — химия, физ. — физика, езикозн. — езикознание и пр.). Тези бележки се дават само тогава, когато терминът се употребява преди всичко в реч на специалисти и в научни и специални текстове. Думи, които са термини в някоя област, но са повсеместно употребявани, се дават без бележка, напр. дъб, мечка, олово, туберкулоза и др.

Бележките Зоол. и Бот. се поставят само към тясно специални термини като еднокопитен, тревопасен, двудомен, венче и под., но не и при названията на различни (макар и несвойствени за нашите места) животни и растения, напр. антилопа, крокодил, боа, лиана, палма, ананас и под.

2. Бел. Спец. (специална дума или значение) се поставя, когато някой термин се употребява в няколко области, а също и когато е трудно да се посочи определена тясна сфера на употребата на термина, напр.: термоста`т… Спец. Устройство, в което може да се поддържа автоматично определена постоянна температура.

3. Бел. Поет. се поставя при думи или значения, свойствени на художествения стил и особено на поезията. Тези думи обикновено имат синоними, от които се различават по сферата на употребата си и по експресивната си окраска: разлъ`ка… Поет. Раздяла; безбре`жен… Поет. Безкраен. Тук спадат също думи, които са влезли в поезията от народните говори: друм… Поет. Път; архаизми или русизми: ло`же… Поет. Легло; звон Поет. Звън; сложни думи като волнокрил, бледолик и др. Бел. Поет. се поставя и към отделни форми на някои думи, които се употребяват само в художествения стил: дърво`… дървеса (поет.); враг… врази (поет.).

4. При някои архаизми, които придават старинно приповдигната експресия на изказа, се поставя бел. Старин., напр.: тат… Старин. Крадец, разбойник; възда`вам… Старин. Отдавам някому заслуженото. При тези от тях, които са свойствени на поетическия стил, се поставят бел. Старин. Поет., напр. бран… Старин. Поет. Война, битка, бой.

5. Бел. Ритор. (риторическа дума или фразеологизъм) се поставя при думите и изразите, които спадат към тържествената, възвишената лексика, напр.: витяз, грядущ, мъзда, възликувам, бъднини, витая и др. Тази лексика има по-широка употреба от поетическата — тя се употребява широко в публицистиката, в ораторската реч и пр.

6. Бел. Нар.-поет. (народно-поетична дума) се поставя при думите, които са влезли в книжовния език от устното народно творчество, от народните песни и приказки, като напр.: дипленица (в съчетание сабя дипленица), чимшир ’чимширен’ (чимшир порти) и др.

7. Бел. Канц. (канцеларска дума или значение) се поставя при думи, значения и съчетания, типични за административния стил, напр. изключая, включая, входящ, требвам (пари).

8. С бел. Книж. (литературно-книжна дума, значение или фразеологизъм) се означават думи, значения или фразеологични единици, които не са прикрепени само към един определен стил, а са характерни за книжната реч изобщо. Тази бележка се употребява особено предпазливо. Тя се поставя при думи от чужд произход, които имат неутрални синоними:* коре`кция… Книж. Поправка, калигра`фия… Книж. Краснопис; при думи, които се срещат в старобългарски и църковнославянски език и обикновено имат общоупотребими синоними: изцеле`ние… Книж. Излекуване; при сложни думи като многоначалие и др.; при фразеологизми, навлезли чрез книжнината и употребявани предимно там: китайска стена, сизифов труд и под.

9. Бел. Разг. (разговорна дума, значение или фразеологизъм) се поставя при думите, значенията, както и при фразеологичните единици от разговорния стил на книжовния език, напр.: дръ`нкам… Разг. Говоря…; кристализи`рам… Разг. Измръзвам, глезотия, грозотия, въртя на пръста си някого и др.

III. Бележки за означаване историческата перспектива в живота на думите. 1. Бел. Остар. се поставя при думи, които не се употребяват в съвременния книжовен език, напр.: ри`тма… Остар. Рима; плака`рда… Остар. Плакат; мину`вам… Остар. Минавам.

Бел. Остар. не се поставя при думи, чиито реалии са остарели, отживели, защото в случая са остарели не думите, а понятията, които се означават с тези думи. Ограничеността на тези думи по време се отбелязва в дефиницията: кри`мка… Вид пушка от времето на Кримската война (1853-1856 г.); стара пушка.

2. Бел. Истор. (историческа дума или значение) се поставя само при думи или устойчиви словосъчетания, които означават понятия, свързани с общественото и държавно устройство или бит, нрави и др. на някоя по-стара епоха, като весталка, вестготи, висока порта и др.

3. Бел. Нов. (нова дума или значение) се поставя при думи или значения, които са навлезли в езика през последното десетилетие (или навлизат сега в езика), напр.: бо`дигард… Нов. Охранител, телохранител; е`кшън… Нов. Филм или друго произведение с динамично действие, сблъсъци, преследвания и под.

IV. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите. Бележки за означаване емоционално-експресивния характер на думите се поставят само в случаите, когато емоционалната окраска е свойствена на думата и вън от контекста. За тази цел се употребяват следните бележки:

1. Бел. Пренебр. (пренебрежителна дума, значение, фразеологична единица), напр.: критикар, селяндур, писарушка, женоря и др.; Вятър ме вее. Разг. Пренебр. Не ме бива за някаква работа, негоден съм за нещо.

2. Бел. Ирон. (иронична дума, значение, фразеологизъм), напр. гениа`лен… 3. Ирон. Много глупав; Под чехъл съм. Разг. Ирон. За мъж — намирам се в пълно подчинение на жена си, за всичко я слушам.

3. Бел. Неодобр. се употребява, когато експресията е отрицателна, без да може да се подведе към останалите характеристики, означени в Речника.

4. Бел. Грубо (груба дума, значение или фразеологизъм) — напр. пу`кна… Грубо. Умра, плю`скам… Разг. Грубо. Ям, му`тра… Разг. Грубо. Лице.

5. Бел. Руг. (ругателно) — при думи като мискинин, келеш и при експресивни значения и употреби като свиня`… Разг. Руг. За много лаком, дебел или мръсен човек; гове`до… Разг. Руг. За изразяване на пренебрежително, презрително или оскърбително отношение към някого, за когото се смята, че е прост, див, недодялан, глупав — и под.

6. Бел. Гальов. (гальовна дума или значение). Тази бележка се поставя най-вече при умалителни имена, с които се изразява емоционално отношение, напр. гълъбче, пиленце, детенце и др.

7. Бел. Шег. (шеговито) — при значения или фразеологизми, с които се изразява лека, безобидна насмешка, напр. Стъклен багаж. Разг. Шег. Жени и деца (при пътуване, екскурзия).

V. Бележки за означаване честотата (фреквенцията) на употребата на думите. 1. Бел. Рядко се поставя при думи, които се употребяват рядко. Често това са словообразувателни варианти на по-широко разпространени в езика думи, както и глаголи с представки, образувани правилно по типичния за дадената представка словообразувателен тип, но рядко употребявани, макар и възможни теоретически, напр.: тра`пище… Само ед. Рядко. Трап; планини`ст… Рядко. Планински; дребна`вщина ж. Рядко. Дребнавост.

2. Бел. Рядко се поставя и при някои форми за отделни граматични категории на думите, които се срещат рядко или са теоретически възможни, напр. догово`рвам… несв. (рядко); догово`ря…, св., прех. Говоря докрай, доизказвам; договарям¹.

3. С такава бележка се характеризират и отделни значения на многозначната дума, напр.: изма`мвам… 4. Рядко. Прелъстявам, съблазнявам.

4. Бел. Индив. (индивидуализъм) се поставя при думи или употреби, отнасящи се до индивидуалния език на даден автор, напр.: бедови`т… Индив. Изпълнен с беди; гъ`рмот… Индив. Силен шум, бучене; безхле`бен… 3. Индив. Който не носи хляб, няма работа.

VI. Бележки за оценка на мястото на думата в съвременния език. От този тип е бел. Нежел. (нежелатена дума), която изразява оценката на езиковедите, че дадена дума е неуместна и ненужна в нашия език обикн. като чуждица, тъй като има утвърдени равностойни домашни синоними, напр.: финализи`рам… Книж. Нежел. Завършвам, приключвам, привършвам; фен… Нежел. Почитател, поклонник, любител.

VII. Отбелязване промените в стилистичните отсенки. 1. Ако промените засягат не само стилистичната багра, но и значението на думата, отделят се две значения и се посочва стилистичната отсянка, напр. коко`на… 1. Остар. Дама, госпожа. 2. Разг. Пренебр. Разглезена жена, която обича да се гизди и труфи.

2. Ако думата по-рано е била неутрална, а днес принадлежи към някой езиков стил или употребата й е ограничена в дадена сфера или има експресивна отсянка, каквато по-рано не е имала, поставя се на първо място бел. Остар. и след указание „сега“ бележката, с която се характеризира съвременната стилистична багра на думата, напр.: да`скал… Остар., сега пренебр. Учител; комши`я… Остар., сега разг. Съсед.

3. В случаите, когато думата в по-ранен период от развоя на езика ни не е била неутрална, имала е някаква стилистична характеристика, но сега тази дума е вече остаряла, поставя се на първо място бележката Остар. и след това бележката, с която се означава стилистичната отсянка на думата. Така бележките Остар. Поет. показват, че дума, днес остаряла, в миналото е принадлежала към поетическата лексика на книжовния ни език, напр.: лани`та… Остар. Поет. Буза.

4. Думи, които по-рано не са нарушавали нормата на книжовния ни език, а днес се употребяват само в народните говори, се отбелязват с бележка Остар. и диал., напр.: забора`вям… Остар. и диал. Забравям.

5. Църковнославянизми, русизми или западноевропейски културни заемки, които се употребяват само в книжнината от епохата на нашето Възраждане, се дават с бележка Остар. Книж., напр.: восток… Остар. Книж. Изток.

ТЪЛКУВАНЕ НА ДУМИТЕ

I. При определяне значението на една дума тя се разглежда в отношението й с редица други еднотипни в граматичен или семантичен план думи, както и с противоположни думи и значения от лексикалната система на езика и се отделят характерните именно за тълкуваното значение семантични признаци. Естествено преди всичко се разкрива отношението на съответния езиков знак (думата) към десигната (означаемото), като при определянето на значението на думите се посочва най-съществените, най-характерните типови черти (признаци) на десигната.

Освен точността на посочените семантични признаци при определяне значенията на лексикалните единици в Речника на българския език е налице стремеж да се посочат взаимоотношенията на значенията вътре в границите на самата дума, а също и да се разкрие връзката на значението на дадена лексикална единица с другите лексикални единици в българския език, с които тя има общи семантични или словообразувателни признаци. Същевременно се държи сметка и за връзката на значението на думите с развоя на историята на обществото, на обществената действителност, с определена обществено-икономическа система, от една страна, и с развоя на самата лексикална система, от друга.

II. Семантиката на думите в Речника на българския език поради самия му профил (не само нормативен, но и историко-описателен) естествено е много по-богато разработена, отколкото в един чисто нормативен речник на съвременния език. Така в Речника са отразени всички лексикализирани (т.е. общонародни, затвърдени в общонародната езикова практика) значения на думите, както съвременните, така и онези остарели днес значения, които думите са имали през време на историческия развой на съвременния български книжовен език от момента на създаването и оформянето му през време на нашето Възраждане до днес. Естествено, това е постигнато дотолкова, доколкото съставителите на Речника са имали възможност да издирят съответните значения въз основа на събрания материал, на лексикографски и други пособия и справочници (крайно оскъдни за периода на Възраждането) и на личния си езиков опит. Дадени са сравнително подробно и редица диалектни значения на включените в Речника думи, особено когато думите в тези свои значения се срещат в художествената литература или в народното творчество. Застъпени са и онези специални (терминологични) значения на думите, които се срещат в учебниците за средните училища, в някои списания и др. По-широко място е отделено и на разговорните значения и употреби, както и на жаргонните значения. Изключени са обаче онези, които са вулгарни или неприлични.

Включени са (в редки случаи, само от класици на българската литература, и то със съответна стилистична бележка Индив. — индивидуално) и отделни индивидуални значения на дадени лексикални единици, срв. напр.: бурли`в*… Прен. Индив. Който се проявява с голяма сила, много силен. И не ревът на битката бурлива,/ а отзвук и в душата на народа,/ певецът съща струна е звънлива:/ кънти във радост и във зла несгода. Ив. Вазов.

III. За разлика от тритомния Речник на съвременния български книжовен език (и още повече от еднотомния Български тълковен речник) в Речника на българския език за пръв път се представя много детайлно системата от значенията, нюансите и употребата на думите. Тук се има предвид не само по-пълното отразяване на остарели, редки или намиращи се в периферията на книжовния език (простонародни, жаргонни) или дори вън от рамките на книжовния език диалектни и други значения, за които стана дума по-горе, а начинът на описване на значенията. Докато в един речник с по-малък обем значенията могат да се дадат обобщено, като няколко близки значения се обединят, уедрят в едно значение (особено при думите с по-богата семантична структура), при многозначните думи в Речника на българския език във всички случаи се дава разгърнато системата на значенията. За да изпъкне по-нагледно разликата в това отношение между Речника на българския език и предходните тълковни речници на българския език, достатъчно е да се направи едно сравнение, напр.: би`я в Речника на съвременния български книжовен език е с шест значения и с три нюанса, а в Речника на българския език — с двадесет значения, три употреби и два нюанса; бу`рен, -рна… в Речника на съвременния български книжовен език има две значения и един нюанс, а в Речника на българския език — десет значения и един нюанс. Освен това много обстойно са разработени отсенките (нюансите) в значенията на думите (отбелязани със знак //) и т. нар. употреби на думите (дадени със специален знак •). При това се отразяват и случаите, когато дадено значение се използва в художествената литература за изграждане на поетичен образ.

IV. Отделните значения в речниковите статии са подредени с оглед на вътрешната йерархия между тях, определена от семантичната им производност едно от друго или от степента на съвременност, стилистичната им багра или честота на използването. Характеризирани са с оглед на начина, по който е извършено семантичното изменение (пренасяне).

Обикновено като първо значение е поставено основното значение на думата. За основно се приема онова значение, което изпъква в съзнанието на говорителя, когато го запитат за значението на съответната дума, взета изолирано, вън от всякакъв контекст, напр. при бу`дя… 1. Прекъсвам съня на някого; при ви`кам… 1. Издавам, надавам викове; крещя.

Производните значения са поставени след основното значение, като по правило неутралните значения стоят пред разговорните, простонародните и специалните, а остарелите значения обикновено са отбелязани в края на речниковата статия.

Значенията, получени по преносен път, т.е. чрез използване на метафора, метонимия, се отбелязват с бележка Прен. (преносно) само в случаите, когато метафората още не е избледняла, напр.: море`… Прен. Голямо пространство, покрито с нещо, необятна шир. Душата му е пълна с ведрината на полето и очите му още виждат зеленото море на житата. Й. Йовков… И той видя малкия заглъхнал двор, а отвъд разкривения плет — море от ръж, треви и цветя. Ал. Бабек…

Значенията, получени чрез разширяване или стесняване на обема на изходното значение, се отбелязват съответно с бележки Разш. и Стесн., срв.: бърка`чка… 1. Голяма лъжица, с която се бърка и разлива ядене… 2. Разш. Предмет (лопата, дърво и др.), с който изобщо се бърка нещо (вар, хоросан и др.); дра`ма… 1. Един от трите основни литературни рода (лирика, епос, драма) — литературно произведение, написано в диалогична форма и предназначено за сценично изпълнение… 2. Стесн. Произведение от този род със сериозно съдържание, но не с трагичен завършек (за разлика от комедия и трагедия).

V. Нюанс (или отсянка) на значението е леко изменено значение с някои допълнителни семантични признаци, които обаче не го променят по същество.

VI. Под употреба на думата се разбира обикн. ограничено по съчетаемост или по-стеснено по семантика използване на едно от значенията на думата, което не води до ново значение или до отсянка в значението. Например при основното значение на годи`на… 1. Период от време, равен на 12 месеца, смятан от 1 януари, през който Земята прави една обиколка около Слънцето, се дава следната употреба:* • С числ. поредно — при означаване на дата на някое летоброене. Една лятна тиха сутрин, на 15-ий август 1293 година, прочутата Асеновска столица гърмеше от звука на клепалата на многобройните си черкви. Ив. Вазов…

В отделни случаи употреби се отбелязват без всякаква дефиниция, със или без стилистична бележка след знак •, срв. вдъхнови`телка… Жена, която вдъхновява, предизвиква вдъхновение. Обикнах безкрайно лириката на поета, но ме вълнуваше и вдъхновителката му. Цялата лирика на Яворов е свързана с малкото момиче с две хубави очи… • Случката в затвора става за П. Р. Славейков вдъхновителка, за да започне да събира народни умотворения.

Само със стилистична бележка се дават напр. често употребяваните в народната поезия изрази — т. нар. фигура етимологика, срв. дожаля`ва ми… • Нар.-поет. Обикн. жалба (жал) ми дожаля. (Примери).

В Речника се дават и следните образни употреби:

1. Образни употреби, които се използват за окачествяване на лица (най-често това са метафорично употребени думи — названия на животни), се дават на нов ред без абзац с бел. Прен. и се тълкуват с дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума, напр.: лиси`ца ж. 1. Хищно бозайно животно с червеникава козина и с дълга рунтава опашка.

Прен. За хитър човек. Ти да се махаш! — удари по бюрото кметът… Ти ще ме учиш мене кое е законно и кое не е… Познавам те аз тебе, знам каква лисица си ти! Г. Караславов…

2. Образни експресивни употреби на думи от рода на пиленце, гълъбче, свиня и под., с които се изразява отношението, чувството на говорещото лице към даден обект, се дават също на нов ред без абзац с бел. Прен., съответно стилистична бележка (Гальов. или Руг.) и тълкуване: „За изразяване на…“, напр.: гъ`лъбче… Прен. Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикн. при обръщение) към дете, любима, приятел и под. Ана, да не ти е зле, гълъбче? Й. Йовков… Домакинята влезна в салона със засмяно лице, носейки на ръце Николчо. — Ето го гълъбчето! Ив. Вазов…; свиня`… Прен. Руг. За изразяване на неприязнено, оскърбително отношение към някого. Назад, свини гявурски! Бягайте! — Жените се отстраниха. Ив. Вазов…

Незатвърдени в общоупотребимия език образни експресивни употреби, характерни за отделен писател, се дават на същия ред след знак • с бел. Обр. (в обикновен шрифт) и без тълкуване, напр. гъ`рлица… • Обр. Другарко, сещам аз последний час настава .. / Ти, моя гърлица, едничка радост в дните/ на самост, на тъга и на беди горчиви, / пред тях ти затвори на моя дом вратите. П. П. Славейков…

С особени затруднения е свързано определянето на случаите, когато общоприети номинативни значения на думите се използват в художествената литература за изграждане на поетичен образ (най-често при персонификация на неодушевени предмети). Това е един от най-неразработените както в лексикологията (респективно стилистиката), така и в теорията на лексикографията въпроси. В Речника подобни случаи се дават (когато са по-често употребими) след примерите на съответното значение след знак • с бел. Обр. и без тълкуване, напр. плач… Стонове, вопли, хълцания, придружени със сълзи; ридание (Примери). • Обр. Спира цигулката горестен плач — / старецът немощно става. Хр. Смирненски…; бе`здна… Много дълбока, като че без дъно пропаст. • Обр. Нищо вече не ги свързваше… Дори външността им издаваше бездната, която разделяше душите им. Д. Димов…

VII. Разкриването на значението на думата във връзката и взаимоотношението й с останалите лексикални единици в българския език налага да се установи (когато това е необходимо), от една страна, задължителната лексикална съчетаемост на отделни значения на дадени думи и, от друга, конструктивната обусловеност на някои значения (проявяването им в точно определена синтактична комбинация от думи). И в двата случая налице е реализиране на значението на дадена лексикална единица при определени условия, т.е. зависимост на значението от задължителната връзка на съответната дума с други думи от лексикалната система на българския език.

VII. А. Като илюстрация за отразяването на първия тип (реализиране на значението именно при задължителна лексикална съчетаемост) могат да се посочат следните два случая:

1. Обусловената от установената, затвърдена езикова практика ограниченост в съчетаемостта на някои думи в определени значения. Например реализацията на някои от значенията на глагола вдигам само с определен семантичен кръг от съществителни се дава по следния начин: вди`гам… 21. В съчет. със същ. като тояга, сопа, дърво, камшик и под. Замахвам, заканвам се да бия, да ударя… 23. В съчет. със съществителни, които показват борба (най-често въоръжена), означава започване на действие по значението на съществителното. Вдигам бунт — започвам да се бунтувам. Вдигам въстание — въставам. Вдигам стачка — стачкувам.

2. Ограничеността в реализацията на значенията, обусловена не от езиковата действителност, а от извънезикови, екстралингвистични фактори, т.е. от самата реална действителност, се отбелязва така, срв. високо`сен… прил. Само в съчет.: Високосна година. Всяка четвърта година, която има 366, а не 365 дни (с 29 вместо с 28 дни през м. февруари).

VII. Б. Под конструктивна обусловеност на значението се разбира използването на думата в определено нейно значение като компонент обикновено в конструкции (фразеосхеми), които имат задължителен лексикален компонент или компоненти (постоянна част на конструкцията) и изменяща се част, която свободно се избира от говорещия, но и тя е понякога категориално ограничена и обикновено е организирана по определен начин (напр. свободно избираната дума се повтаря), напр. човек до човек, врата във врата, счупен несчупен и др. При разработване на статиите на съответните думи, респективно значения, се налага да се опише много внимателно и точно конструкцията, в която те влизат. Така напр. конструктивно обусловеното значение на патя, което се среща в конструкция със задължителните лексикални компоненти какъв (каква, какво и пр.) ще се даде по следния начин: па`тя… В мин. неопр., във въпрос, изр. с какъв (каква, какво), някакво същ. и местоим. те (го и др.). За изразяване на учудване, протест, поради някакво неточно, нелепо твърдение, изказване или въпрос, който буди недоумение. — Или заради някои недисциплинирани председатели ще проваляме плана на цяла околия? — … — Какви планове и какви графици са те патили? — рече най-сетне Малеев. — Че хората да не са като добитъка? Вкарвай ги с пръта в кошарата…, и ги изкарвай, когато ти се доще? Ст. Марков… Някои ловци може да ходят край село и пушкат на дивеч. — Що думаш ти, тейко, среднощ какъв тя е лов патил? На! ето ти и друга пушка. Ил. Блъсков…

VII. В. Друга страна, която намира отражение в Речника, е връзката между лексикалното значение и граматичното значение и функции на отделните лексикални единици.

1. Връзката на лексикалното и граматичното значение се изразява в следното: Някои значения са ограничени само в определени граматични форми на съответната лексикална единица. Така напр. много често при съществителните имена отделни значения са ограничени било само в единствено число, било само в множествено число, напр.: духови`тост… 1. Само ед. Качество на духовит. 2. Обикн. мн. Духовити думи, изрази.

При някои глаголи отделни значения се реализират само при даден вид на глагола или само в дадено време или наклонение, напр.: ви`ждам…; ви`дя… Само св., в бъд. или пов. Погрижа се, помисля. Почакайте, ще видя, ще намеря малко хляб. Й. Йовков… А ти виж как да уредиш онази работа.

2. Отбелязва се, че дадени значения се реализират само при определени синтактични условия, в определена синтактична среда` (обкръжение) или в определена синтактична позиция. Без да се изброяват всички случаи, тук се отбелязват само най-типичните.

а) Посочват се случаите, когато едно от значенията на дадена дума се проявява винаги или обикновено при свързването на тази дума с определен предлог, местоимение и др., срв.: въпро`с… С предл. на. Обстоятелство, което зависи от нещо или се отнася до нещо. Въпрос на време. Въпрос на чест. Въпрос на пари; бия… В съчет. с накъде (къде). Загатвам за нещо, правя намек за нещо. Сещам се накъде биеш.

При някои глаголи реализирането на значенията може да се осъществи само при връзката им със следващо изречение със съюзите да, че или с въпросителни местоимения или наречия (кой, какъв, как, колко и др.), напр.: избя`гвам… Със следващо изречение със съюз да. Стремя се, гледам да не правя нещо; отбягвам. Избягвам да говоря за това.

б) Отбелязват се случаите, когато отделно значение на някое съществително се реализира само при свързване със съгласувано или несъгласувано определение, напр. атмосфе`ра… 3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Среда, обкръжаващи условия, обстановка. В тая враждебна атмосфера .. Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов… Творческа атмосфера. Приятелска атмосфера. Атмосфера на оптимизъм..

в) Отбелязват се случаите, когато реализацията на значението зависи от определена синтактична позиция. Така напр. при някои наречия е налице определена връзка между значенията и вметната им употреба, напр.:

си`гурно… 1. С увереност, твърдо, непоколебимо. Знаех, че ще успея! Работех мълчаливо, точно и сигурно. П. Вежинов… 2. Като вмет. дума. За означаване на почти пълна увереност в реалността на съобщавания факт. Със своите, проникнати от топла обич думи, тя, сигурно, ще ме насърчи в моето начинание. Т. Влайков…

VIII. При определяне на значението на думите в Речника се държи сметка и за смисловите взаимоотношение между отделните лексикални единици. В това отношение най-лесно е да се установят смисловите взаимоотношения между думи, които са помежду си и в словообразувателни отношения, т.е. между дума и производна от нея. Напр. определянето на значенията на глаголите с представки заиграя, поиграя, доиграя и т.н. се извършва на базата на основния глагол играя. Полагат се усилия да се вземат под внимание и други видове смислови взаимоотношения между отделните лексикални единици. Така напр. имат се предвид семантичните взаимоотношения между думи, еднакви или близки по значение (семантични дублети, синоними) или противоположни по значение (антоними), а също и между думи, понятийно близки (напр. названия на животни, растения, музикални инструменти и др.).

При разкриването на взаимоотношенията и определяне значенията на лексикалната единица по-основно място заема въпросът за типичните, системно появяващи се производни значения при определени лексико-семантични групи.

Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.:

1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: дра`зня… 1. Будя неприятно чувство; сърдя, ядосвам, нервирам. Нещастната фигура на жена му го дразнеше. Елин Пелин… Държането на този човек започна да го дразни. Ем. Станев… // Умишлено, нарочно сърдя, ядосвам някого, нещо. Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади: .. — Вървете си по пътя, не закачайте кучето! К. Петканов…

2. Като нюанс при друга група глаголи (плувам, шия, плета, рисувам, пуша, пия, бръсна и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: плу`вам… 1. Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. // Разг. Умея да върша това действие. Дъщеря ми плува, но аз не плувам; бръ`сна²… 1. С бръснач премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло… // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Й. Йовков…

IX. В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите:

1. Описателна дефиниция. Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват:

а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: се`ме… 1. Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид; ба`ба¹… 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца.

б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика.

2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словообразувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: симпати`чен… Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; се`лянин… Жител на село; заскимтя`вам… Почвам да скимтя.

При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията.

3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: безизхо`дност… Отгл. същ. от безизходен; безинтере`сно… Нареч. от безинтересен.

Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синонимна дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно.

4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи:

а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: се`тен… Поет. Последен; пинти`я… Разг. Пренебр. Скъперник.

б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: са`кам… Диал. Искам; борч… Простонар. Дълг.

Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума.

в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: представле`ние… 2. Остар. Представа.

г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: въобще`… Изобщо; трен… Влак¹.

д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки на значения, които още не са се оформили отчетливо: плака`тен… Прен. Неизразителен, шаблонен, сух; плъ`тен… Прен. За глас и под. — силен, звучен, наситен.

При тълкуването се използват и антоними, които се поставят след дефиницията с бележка Противоп., напр.: алтруи`зъм… Безкористна грижа за благото на другите, готовност да се жертват личните интереси пред общите. Противоп. егоизъм; оби`чам… Изпитвам чувство на обич, привързаност или симпатия към някого. Противоп. мразя, ненавиждам.

5. Дефиниция, с която се посочва при какви случаи се употребява думата. При някои преносни, образни и експресивни употреби на думата се допуска вместо описателна дефиниция да се даде дефиниция, чрез която се посочва при какви случаи се употребява тълкуваната дума. Тази дефиниция се прилага при тълкуване на многозначни думи, особено в случаите, когато се отнася за още ненапълно обособено значение или отсянка, а за употреба на думата, напр.: плаши`ло… Прен. За грозен, с неприятна външност човек. Гледай го тоя, търчи с чувала, не иска да знае.. А какво е плашило! И как можа тоя кривокрак дявол, тая грозотия, да вземе най-хубавата жена. Й. Йовков…; гъ`лъбче… Гальов. За изразяване на нежно отношение (обикновено при обръщение) към дете, любима, приятел и под.

Такава дефиниция се употребява и при тълкуването на някои фразеологични единици, както и при служебни думи и междуметия.

ИЛЮСТРАТИВЕН МАТЕРИАЛ

В Речника на българския език се дава богат илюстративен материал, който има за цел по възможност пълно да илюстрира значението на думата, характера на нейната употреба, а също граматичните и стилистичните й особености.

I. Източници. 1. Илюстративният материал е извлечен предимно от художествената литература. Използвани са примери от различните литературни видове — проза, поезия, драма; също примери от пътеписи, мемоарна, епистоларна, хумористична литература и др., както и от някои художествени преводи. С оглед на характера на Речника илюстративният материал е извлечен както от съвременната художествена литература, така и от литература, която отразява по-ранна епоха от развоя на нашия език — епохата на Възраждането.

2. Друга част от примерите са от народна поезия и проза (публикувано народно творчество).

3. Използвани са и примери от публицистиката (главно при думи, характерни за този вид литература). При неологизмите по-често се използва материал от съвременната преса, тъй като те са особено типични за нея.

4. По-рядко се привеждат примери от специалната литература при някои научни и други термини.

II. Цел и характер на илюстративния материал. 1. Главната цел на илюстративния материал е да изяснява значението и употребата на тълкуваната дума. С оглед на това в Речника по възможност са дадени завършени и ясни по смисъл и стилно издържани примери.

2. В примерите думата е дадена в естествената й езикова среда. Чрез тях е илюстрирана употребата на думата в речта, типичните й връзки с другите думи, нейните граматични връзки и лексикална съчетаемост. В статията напр. на прилагателните готов, способен се дават примери, които илюстрират типичното за тези прилагателни свързване с предлозите за, на или със съюза да и глагол, напр.: Готов на всичко. Способен да се жертва. Способен на жертва. Илюстрира се и свързването на глаголи с определени предлози, напр.: Говоря за различни неща. Говоря по темата. Работя над някакъв труд. Прибягвам до крайни мерки.

3. Чрез примерите е илюстрирана и стилистичната употреба на думите. Думи, характерни за даден стил, се илюстрират с текст от съответния стил.

4. Примерите по възможност илюстрират и различните граматически форми на тълкуваната дума (напр. дават се примери с различните видове на глагола, с различни форми за число — за ед. и мн. число, членувани и нечленувани форми на съществителното и др.). Желанието да се представят подобни форми, съчетаемост на думите или определени значения, налага да се включват като илюстративни и редица примери, извлечени от по-стари вестници и списания, които са добри в стилно отношение.

III. Видове илюстративен материал и къде се дава. 1. Илюстративният материал, който се използва в Речника, е главно от два вида: а) Примери-изречения от автори, извлечени от книжнината. б) Примери, които представят съчетания от две, три думи или кратки изречения от всекидневната реч, характерни за употребата на тълкуваната дума.

2. Илюстративният материал е широко застъпен: а) При многозначни думи и думи с активна употреба и разнообразна съчетаемост. б) При преносните и други значения, някои от които много отдалечени от основното значение на съответната дума. в) При остарели значения и думи, за да се документира кога и как са се употребявали тези думи и значения. г) Когато са отбелязани образните употреби на някои думи. д) При служебните думи — предлози, съюзи и частици, е) При омонимите.

3. Примери-съчетания или кратки изречения, съставени от автора на статията, са дадени като допълнителен илюстративен материал след примерите от автори. Чрез тях по възможност се изчерпва илюстрацията на типичната съчетаемост на тълкуваната дума. Напр. при качествените прилагателни те се дават, за да посочат повече обекти, за които е характерно определено качество, като: Бурна нощ. Бурно море. Бурна радост. Бурни разисквания; Блестящ поглед. Блестящи витрини. Блестящ успех. Блестяща победа. Блестящ отговор; при някои глаголи — за по-пълно посочване на най-типичните обекти на глаголното действие или за илюстриране употребата на глагола с някои наречия: Градя къща. Чета гласно. Обръщам се гърбом; при предлози, за да се илюстрират различните отношения, за което често са достатъчни примери като: Давам под наем. Давам в аванс. Изпадам в немилост. Паста за зъби. По пладне.

При остарели думи и значения обикновено са дадени примери от автори. Примери-съчетания се допускат в редки случаи, но само въз основа пак на примери от автори, които не са намерили място в Речника поради това, че не са добри в стилно отношение. Същото се отнася и за илюстративния материал към диалектната лексика.

Примери-съчетания служат и като единствен илюстративен материал към някои думи и видове значения. Между съставителските примери-изречения се поставя разделителен* знак △.

IV. Ред на примерите. Най-напред се поставя примерът, който относително най-добре илюстрира съответното значение. Без да има строго задължителен ред, обикновено на първо място са поставени текстове от съвременната литература (като съвременна се приема литературата на нашата класика от края на XIX до наши дни). Примерите, извлечени от по-стари произведения, са дадени след тях. Примерите от поезия следват обикновено примерите от проза. На последно място са посочени примери от народното творчество. Съставените авторски примери са поставени след пословици, поговорки, а примерите-съчетания — накрая.

Точният брой на примерите при различните категории думи и отделните значения не е определен. Това зависи от характера на съответната дума, от нейното значение и широтата на нейната съчетаемост в речта. Поначало прекалено много примери към едно значение не са допуснати. Но тъй като целта на илюстративните примери е, освен всичко казано дотук, да представят употребата на думите и значенията от различни автори и в различни епохи поради академичния характер на речника, там където има достатъчно материал, примерите са повече (до 6-7).

V. Форма, в която се дават примерите. Примерите от автори представят цялостни изречения, по възможност не много дълги. Примерите от книжнината на нашето Възраждане и народното творчество са дадени с опростена и осъвременена графика и правопис. Това става въз основа на специално изработено упътване за нормализиране на такъв илюстративен материал. Нормализацията засяга и някои фонетични явления в такива примери. Морфологичните и словообразувателните особености обаче се запазват.

VI. Библиографски данни. След примерите от литературата и книжнината са посочени името на автора, буквено съкращение на заглавието на произведението, от което е взет примерът, и страницата, като за всички библиографски данни се използват съкращения.

Към Речника на българския език има списък на всички произведения, от които е ексцерпиран илюстративен материал за Речника, с пълни библиографски указания (вж. Извори, от които е извлечен илюстративният материал, и съкращенията им).

СЛОЖНИ НАЗВАНИЯ И ТЕРМИНИ

В Речника на българския език, освен лексеми, се представят и значителен брой сложни названия и термини от различни науки или от народната терминология.

I. Това са: 1. Сложни названия — имена на различни исторически събития или понятия с важно значение в българската или световната история и култура, напр.: Втора световна война, Второ пришествие, Гимнастически дружества, Българско книжовно дружество, Вартоломеева нощ и под.

2. Сложни термини — названия на научни или битови понятия, имена на растения и животни, празници и др., които са образувани от две или повече думи, напр.: момина сълза, черен дроб, магарешка кашлица, червен вятър, въглероден диоксид (двуокис), сярна киселина и под.

II. Тълкуването на тези понятия е стегнато. При него се избягват енциклопедични подробности.

III. В първото издание на речника тези изразни средства са поместени в рамките на фразеологията, в края на статията след знак ◇. В новото издание е оформен отделен блок в края на статията, където по азбучен ред са подредени всички подобни устойчиви словосъчетания-названия. Тъй като тези названия, като номинативни единици са много близки до думите, те следват непосредствено след всички значения и граматични употреби на думите. След тях на нов ред се поместват фразеологизмите.

ФРАЗЕОЛОГИЯ

Фразеологията заема значително място в Речника на българския език. В него е отразено основното богатство от фразеологичния запас на българския език.

I. Включват се следните единици:

1. Фразеологизми, които представляват особено изразно средство в езика и служат за специален вид назоваване — характеризиращо, съчетано с експресивност. Дават се такива фразеологизми, които изпъкват с пълно семантично преобразуване на своите компоненти (напр.: от игла до конец, през куп за грош, дохождам / дойда до зеленката), и такива, при които още личи връзката им с някакъв образ или троп, легнал в основата на тяхното значение (напр.: мътя водата, дръпвам / дръпна юздите, тегля каиша, обръщам / обърна гръб).

2. Поговорки и някои от пословиците, чието значение не е сбор от значението на съставящите ги думи, т.е. които са претърпели преосмисляне и се нуждаят от тълкуване (на бивола окото все в просото, всяка коза на свой крак <виси>).

3. Международна фразеология, свързана главно с митове, библейски и евангелски разкази, с исторически разкази и предания, (напр.: авгиеви обори, аврамов дом, ябълката на раздора, минавам / мина Рубикон).

4. Така наречените от някои автори „фраземи“, т.е. съчетания, в които един от компонентите е добил ново значение, свързвайки се с точно определена лексикална единица, а другият остава семантично непроменен (напр.: бял кахър, бакалски сметки, мечешка услуга).

5. Включват се и близките до сложните названия фразеологизми, които имат експресивен характер (напр.: жълтата гостенка ’тубекулоза’, Дядо Иван ’Русия’).

6. В преработеното издание на Речника към блока на фразеологията се представят и устойчивите сравнения, напр.: бледен като платно, невинен като ангел, прилича ми (отива ми) като на свинче звънче и под.

7. Ясните по смисъл поговорки и пословици се дават като примери към съответното значение (напр. Блага реч железни врата отваря. Послов.).

Същото се отнася и за сложните названия и сложните термини, които по описателен път назовават едно понятие и при които няма семантична трансформация на компонентите им (български език, Българска академия на науките, пощенска станция).

8. Клиширани изрази, като пожелания, поздрави, благословии, клетви и др. (напр.: добър ден, добро утро, за много години, да пукнеш, помози бог, господ здраве да ти дава и др.). Те се дават заедно с фразеологизмите с известни обяснения по следния начин:

годи`на… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ За много години. Благопожелание за дълъг живот.

ден… (Тълкуване. Примери от автори.) ◇ Добър ден. Поздрав при среща през деня.

9. Глаголно-именни съчетания (като: давам заповед — заповядвам, вдигам въстание — въставам), които представят конкретизация на едно обобщаващо значение на глагола, се дават към това значение (вж. Тълкуване на думите, т. VII. А. 1.).

II. В Речника на българския език не са включени:

1. Рядко употребявани фразеологизми, характерни само за отделен диалект (напр. Без три вола два чифта; В здрава нога трън и под.) или фразеологизми — чужди заемки, които не са в духа на българския език и не са затвърдени в книжнината.

2. Жаргонни или вулгарни фразеологизми (напр. псувни и др.).

3. Авторски фразеологизми (оригинални метафорични изрази), които не са се затвърдили в езика (напр. банкетът на живота, Д. Димов; мозъчен ревматизъм, Хр. Ботев).

4. Диалектни фразеологизми от Фразеологичния речник на българския език, когато за тях няма материал и не са известни на авторите на речника.

III. Тълкуване на фразеологизмите. Всички устойчиви съчетания и фразеологични единици се дават в края на речниковите статии на всяка от пълнозначните думи в състава им като се разделят в три блока: а) сложните названия и термини след знака ◇. б) след тях след знака > се изреждат същинските фразеологизми. в) сложните лексико-граматични единици (ако думата образува такива) се посочват след тях също след знака >.

Фразеологизмите имат самостоятелно тълкуване, еднакво при всички компоненти на съответния фразеологизъм, поместени като отделни статии, с изключение на компонентите — служебни думи и частици.

1. Тълкуването става обикновено чрез описателна дефиниция (много по-рядко със синонимна), която отговаря на функцията на фразеологичната единица. Глаголен фразеологизъм се тълкува с глагол и глаголен израз, именен фразеологизъм — с име и именен израз, адвербиалните фразеологизми се тълкуват с дефиниция за наречие и т.н., напр.: правя вятър някому. Разг. Лаская, хваля някого; ахилесова пета. Книж. Най-слабото и уязвимо място на някого или нещо; на трън задоен. Диал. Много нервен, сприхав; на куково лято. Разг. Никога; куцо и сакато. Разг. Грубо. Всички.

2. Други по-малобройни фразеологизми, които не са съотносими с определена част на речта и не функционират като напълно обособени езикови единици с единно значение, обикн. се тълкуват с дефиниция, в която се посочва в какви случаи се употребява фразеологизмът или лицето, предметът, за които се отнася, напр.: да чукна на дърво; чукай (чукни) на дърво. Разг. Употребява се, когато някой каже, че нещо е добро, добре върви или че е станало нещо хубаво (обикн. заедно със съответния жест); на дявола куршум в ушите. Разг. Възклицание, с което се изказва пожелание да не се случи нещо лошо; да ти хвръкне шапката. Разг. За изразяване на учудване, възхищение от нещо много хубаво, необикновено; да се смаеш, да се слисаш.

3. В тълкуването на фразеологизмите от т. I, 1, 2, 3, 4, 5 се отразява сложният характер на значението им, обикновено неговата характеризираща номинация, която почти винаги е съчетана с подчертано изразен експресивен елемент. Затова тези фразеологизми са придружени почти винаги със съответна стилистична бележка, с която се определя видът на емоционално-експресивния им характер (ирон., пренебр., грубо, шег. и др.), тяхната принадлежност към разговорната, простонародната лексика, диалектите (разг., простонар., диал.) или че са характерни за езика на книжнината (книж.).

4. В някои случаи след тълкуването в скоби се обяснява и произходът, източникът на фразеологизма. Това се отнася главно: а) За фразеологизми, които са заемки от книжни, библейски и антични източници, свързани с някакъв религиозен мит, историческа легенда и под.: измивам / измия си ръцете. Снемам от себе си всякаква отговорност за нещо… (От евангелския разказ, според който Пилат, като предал Исус на тълпата за смъртно наказание, си измил ръцете и казал: „Не съм виновен аз за кръвта на този праведник“). б) За фразеологизми, свързани със заглавия на художествени произведения или представящи заглавия на художествени произведения, които съдържат обобщена идеята на цялото произведение, и при фразеологизми, представящи собственото име на герой, станало нарицателно име, напр.: ма`мин… ◇ Мамино детенце. Подигр. Галено, разглезено дете (по едноименната повест на Л. Каравелов); бай… ◇ Бай Ганьо. Разг. Ирон. Прост, недодялан, хитър, нахален и недоверчив човек; дебелак, простак (по името на героя на едноименното произведение на А. Константинов).

IV. Форма на фразеологизмите. Формата, в която са дадени фразеологизмите, е еднаква в статиите на всички пълнозначни думи, техни компоненти. Тя е представена в зависимост от това, как функционират фразеологизмите — като глагол, съществително, прилагателно, наречие и т.н. Ако фразеологизмите в зависимост от функцията си могат да имат различни форми, дават се в представителната форма на граматически водещия компонент.

1. Глаголните фразеологизми се дават с глаголна форма в сегашно време, 1 л., ед. ч. Глаголният компонент е посочен в двата си вида, а ако има тройка или четворка глаголи, съответно се дават и те, напр.: вдигам / вдигна глава; навирвам (навирям) / навиря нос; турям / туря (турвам / турна) пръст в раната.

Фразеологизми с еднакъв лексикален състав, но които в зависимост от формата на глаголния компонент са равни на преходен или непреходен глагол или на възвратна глаголна форма, се дават отделно със съответно тълкуване: късам сърцето някому или на някого. Предизвиквам силно състрадание, скръб у някого; къса ми се сърцето. Изпитвам силно състрадание, скръб; тегля куршума на някого. Убивам, застрелвам някого; тегля си куршума. Самоубивам се, застрелвам се; насаждам / насадя на пачи яйца някого. Поставям някого в крайно неприятно положение; създавам на някого големи неприятности; насаждам се / насадя се на пачи яйца. Изпадам в крайно неприятно положение; създавам си големи неприятности.

2. Именни фразеологизми, които по функции са равни на съществително, се дават във форма за ед.ч., ако са изменяеми по число: божа кравичка. Кротък, тих човек.

3. Фразеологизмите, които са функционално равни на прилагателно, ако се променят по род и число, се дават в мъжки род ед.ч.: в гората расъл. Разг. Неодобр. Прост, груб, див.

4. Ако фразеологизмът е ограничен по форма, дава се във формата, в която се употребява, напр.: пет пари не давам — само в несв.; броим се на пръсти — само в мн.ч.; одрал съм кожата на някого — само в мин.вр.

5. В някои случаи фразеологизмите са представени в двойни форми, тъй като и двете форми са разпространени еднакво, напр. в минало и бъдеще време, в ед. и мн. ч., във въпросителна и отрицателна форма: ще пия (пих) една студена вода; намирам / намеря общ език с някого и намираме / намерим общ език; не ми трябва на баир лозе; що ми трябва на баир лозе. Тълкуването се дава след двете форми, които обикновено се отделят с точка и запетая.

6. При фразеологизми, които се употребяват в пълна и съкратена форма, частта (включително и морфема), която се съкращава, се огражда в ъглести скоби, напр.: докарвам си / докарам си беля <на главата>; свалям / сваля звезди<те> от небето.

V. Фразеологични варианти. В Речника на българския език са отбелязани някои страни от вариантното многообразие на фразеологизмите. Фразеологични варианти, получени чрез синонимна или друга замяна, се отразяват, като замените на компонентите се дават в кръгли скоби, напр.: хващам / хвана (улавям / уловя) гората; чукам (кълцам, трия) сол на главата.

Когато фразеологичните варианти се различават по синтактична структура и връзки или по стилистичната си характеристика, те се изписват изцяло, като към всеки от тях се посочва съответната синтактична съчетаемост или стилистична употреба, напр.: смъквам / смъкна две кожи от гърба на някого; смъквам / смъкна две кожи от някого; чета залъците на някого. Разг.; чета къшеите на някого. Диал.

VI. Отбелязване на лексикални и някои синтактични връзки при фразеологичните единици. При фразеологичните единици се посочва тяхната граматична и лексикална съчетаемост: 1. Фразеологизми, които реализират значението си в съчетание само с определени лексикални единици, се оформяват с тези единици. Като външни елементи те се поставят след фразеологизма с друг шрифт (разредка), отделени от него със запетая. Външните елементи запазват значението и затова след тълкуването на фразеологизма те се повтарят в скоби: под дърво и камък, търся (диря). Навсякъде (търся).

2. Граматическата съчетаемост на съответния фразеологизъм, ако има такава, се отбелязва след фразеологизмите с друг шрифт, напр.: давам / дам гръб някому; виждам сметката на някого или нещо; плувам в нечии води.

СЛОЖНИ ЛЕКСИКО-ГРАМАТИЧНИ ЕДИНИЦИ

В отделен блок в края на речниковата статия на някои думи, след сложните названия и фразеологията, се подреждат сложни лексико-граматични единици, включващи тълкуваната дума, като сложни местоимения, предлози, съюзи, частици и под., напр.: който и да е, какъвто и да е, макар че, преди да, да не би да, без малко, по отношение на, едва ли и под.

1. Тези езикови средства се характеризират лексико-граматически като: сложен съюз, сложен предлог и т. н.

2. Отбелязва се дали са остарели, диалектни или стилистично обагрени.

3. Те се тълкуват описателно или синонимно — ако са остарели, диалектни или стилистично оцветени и имат съвременен неутрален синоним, напр.: Ако <би> да сложен съюз. Остар. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за условие; ако. Който би да сложно неопр. местоим. Остар. Който и да е.

4. Илюстрират се с примери, както и останалите езикови единици.

СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ

Този отдел се обособява в края на речниковата статия в следните случаи: а) при думи от чужд произход; б) при думи, за които съществуват в езика фонетични варианти; в) при думи, за които може да се посочи най-ранен книжовен източник; и г) при думи, които са взети от други, обикновено тълковни речници.

Справочният отдел се оформя на нов ред без абзац след дълго тире (—) и съдържа сведения за: а) произхода на чуждите думи (етимологични бележки). б) фонетични варианти на заглавната дума. в) падежни форми, срещани в книжнината от XIX в. г) заглавието на речника, от който е взета думата.

I. Етимологични бележки. Тези бележки са кратки и се дават обикн. към основните думи от чужд произход.

1. При думи, които съвпадат фонетично и семантично с думата в чуждия език, етимологичната бележка дава сведение само за езика-първоизточник, като се изписва и самата дума от този език: абза`ц… нем. Absatz, абсе`нт… фр. absinthe, басма`… тур. basma, брак… нем. Brack, скорбу`т… нем. Skorbut.

2. Ако чуждата дума е претърпяла някаква фонетична промяна или не съвпада напълно по значение със заетата у нас, поставя се бележка „от“ пред указанието за езика, от който е заета, и се изписва съответната чужда дума: абдика`ция… — От лат. abdicatio, антипа`тия… — От гр. ἀντιπάθεια, басе`йн… — От фр. bassin, бати`ста… от фр. batiste, гипс… — От гр. γύψος.

3. Когато чуждата дума не е заета направо от съответния език, с бележка „през“ се отбелязва езикът, през който е минала. Тя се изписва и на двата езика, напр.: бронз… ит. bronz през фр. bronze, банкно`та… англ. bank-note през нем. Banknote.

Бележката „през“ не всякога означава прекия източник, от който е заета думата.

4. Ако чуждата дума се е изменила фонетично и словообразувателно, след като е минала през друг език и през други езици, пътят й се отбелязва с бележки „от“ … „през“, като се изписва думата и на двата езика, напр.: абсолю`тен… — От лат. absolutus през рус. абсолютный, бро`шка… — От фр. broche през рус. брошка, брезе`нт… — От хол. presenning ’обвивка, завивка’ през рус. брезент, коке`тка… — От фр. coquette през рус. кокетка.

5. Ако първоизточникът е много отдалечен или неясен, той не се изписва: аба`т… — От сир. през лат. abbas, -atis, кака`о… — От мексик. през исп. cacao, бараба`н… — От тат. през рус. барабан. Това важи и за думи от арабски и персийски език, минали у нас през турски или друг език: акъ`л… — От араб. през тур. akil, абда`л… От араб. през тур. aptal, абано`с… — От араб. през тур. abanoz, база`р… — От перс. през нем. Basar или фр. bazar.

6. Ако думи от един и същи корен отговарят на различни думи от същия корен в езика, от който са заети, към всяка от тях се отбелязва произходът и се изписва съответната чужда дума: абсолюти`зъм… фр. absolutisme, абсолюти`ст… фр. absolutiste, абстракциони`зъм… фр. abstractionisme…, абстракциони`ст… фр. abstractioniste, геометрия… — От гр. γεωμετρία ’землемерство, геометрия’; геометър… — От гр. γεωμέτρες; ’землемер; математик’ през рус. геометр.

Не се посочва връзката с класическите езици при думи, възникнали в по-ново време (от латински или гръцки корени или основи), заети у нас с фонетичен облик и значение от съвременния език, в който са се образували. При такива думи се отбелязва само езикът, в който са възникнали, напр.: кавале`р… от фр. cavalier (а не от лат. caballus); каре`… фр. carré (а не от лат. quadratus).

7. Преводът на думата от чуждия език се дава в следните случаи: а) При думи, които се различават по значение: анте`на… от лат. antenus ’греда, прът’, бром… от гр. βρῶμος ’зловоние’, гиди`я… от тур. gidi ’сводник’. б) При думи, които означават нови културни понятия: абдика`ция… — От лат. abdicatio ’отказване, напускане’, абера`ция… — От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’, хлор… — От гр. χλωρός ’жълтозелен’. в) При сложни думи, когато се изписват отделните им части: антисепти`к… — От гр. ἀντί ’против’ + σηπτικός ’който предизвиква гниене’, акрокефа`л… — От гр. ᾰκρος ’остър’ + κεφαλή ’глава’, антибио`тик… — От гр. ἀντί ’против’ + βίος ’живот’, бронтоза`вър… — От гр. βροντή ’гръм’ + σαῦρος ’гущер’.

8. Произходът на сложни думи, които в чуждия език представят неразчленима цялост, се отбелязва, както при простите думи: автома`т… — От гр. αὐτόματος, ба`скетбол… англ. basketball.

9. Не се изписва съответната чужда дума при следните случаи: а) При думи, произлезли от лични или местни имена. При тях се дава указание за езика, от който са взети, и бележка „от собств.“. Бележката се оформява по два начина: „… от собств.“ и „от… собств.“ в зависимост от това, дали има или няма фонетична промяна при заетата дума, произлязла от собствено име, напр.: би`нте… — Хол. от собств. (срв. собств. име Binte), или волт… — От ит. собств. (срв. собств. име Volta). При думи, производни от чужди собствени имена, бел. е „от… собств.“, напр.: бе`ргманов… — От швед. собств., бертоле`тов… — От фр. собств. Когато не може да се определи от кой език произлиза собственото име, се дава бележка само „от собств.“. алманди`н… — От собств. б) При думи, образувани в по-късни епохи от структурни елементи — съкращения, които означават химически елементи или съединения, ферменти, лекарства и под., като бутан, етилен, пропан, алкалоиди, амилаза, аналгин, аскофен, пирамидон и пр.: бута`н… — От гр., амидофе`н… — От гр.+ лат.

10. В редки случаи, когато има колебание в определяне на произхода на дадена дума, се поставя бележка вер. (вероятно), напр.: ба`скам… — Вер. от тур. basmak ’натискам’.

11. Думи, чийто произход е неясен, се отбелязват с бележка „неизв.“, напр.: балбу`тин… — Неизв.

12. Не се дава произходът на чужди думи при следните случаи: а) При производни думи, когато думата-основа е обяснена по произход. б) При сложни думи, чията първа съставна част е чужда и е включена в Речника като заглавка, а втората е българска дума: автодело, автодоилка, антивещество. в) При сложни думи, при които две от съставните части са чужди (също включени в Речника), а третата е българска: аерофотоснимка, аерофотоснимане. г) При сложни думи, които се състоят от чужди думи, всички включени в Речника като отделни заглавки, където е обяснен произходът им: антиимпериализъм, балнеотерапия. д) При прилагателни от местни имена: алпийски, азиатски; също при названия на народи, произлезли от местни имена: африканец, азиатец и др. е) При съществителни, производни от лични имена: донкихотовци. ж) При много стари езикови заемки, твърде много отдалечени от чуждия източник: комин, кмет, кум.

Тук в отделните точки са посочени само основни положения, а изключенията са разкрити при всеки конкретен случай в Речника.

II. Фонетични варианти. 1. Справочният отдел съдържа отделни сравнително изолирани случаи на фонетична вариантност. Не се отбелязват редовните фонетични явления, закономерни за източните и западните говори — редукция, преглас, рефлекс на сонантните р и л, както и развоят на еровите гласни в диалектите, развоят на носовките и др. Посочват се диалектни, простонародни или остарели фонетични варианти на съвременни български книжовни думи или фонетични варианти на думи от чужд произход, ако се срещат в материалите от по-старата литература или от публикуваното народно творчество. Вариантът се дава в разредка с бележка „друга форма“ („други форми“) и съответна стилистична бележка в скоби, ако е необходимо, напр.: и`ли… — Други (диал.) форми: а` ли, е` ли, я` ли; гости`лница… — Друга (остар.) форма: гости`нница, рус.; свобода`… — Друга (остар. и диал.) форма: слобода`. Ако фонетичният вариант отговаря по стилистична функция на заглавната дума, при него не се дава стилистична бележка, напр.: банкро`тин… Остар. Книж.… — Друга форма: банкру`тин.

2. Диалектни или остарели фонетични варианти, отбелязани в справочния отдел на статията, се дават и като заглавни думи само в случай, че са разпространени в езика и има за тях материал в картотеката: а`ли… Диал. Или (пример); бо`лгарски… Остар.… Български (пример). Същите думи се посочват в справочния отдел на и`ли и на бъ`лгарски.

Диалектни или остарели фонетични варианти, включени от някои предходни речници, се отбелязват обикновено в справочния отдел.

3. Когато има няколко диалектни фонетични варианта, но няма съответна книжовна дума, като заглавка се дава диалектният вариант, за който има материал, доказващ неговата разпространеност, а останалите се посочват в справочния отдел на неговата статия, напр.: белта`к… Остар. Бял чуплив камък с кремъчен състав. — Друга форма: белтъ`к.

Ако материалът посочва, че и други варианти са разпространени, те се дават като заглавни думи и обикновено се тълкуват с варианта, в чийто справочен отдел стоят, напр.: белтъ`к… Диал. Белтак (пример).

4. В справочния отдел се поставят и фонетични варианти на чужди думи, дошли с фонетичните си особености от съответния език или с известни промени, напр.: актуа`лен… — От лат. actualis… — Други (остар.) форми: актуе`лен от нем., актюе`лен от фр.

III. Посочват се и срещани в книжнината от XIX в. или в публикуваното народно творчество падежни форми на съществителни имена: банки`р… дат. (остар.) банки`ру.

IV. Отбелязването на най-стария книжовен източник за думи и фонетични варианти обикн. от чужд произход носи известна условност. Посочва се не първоизточникът изобщо, а известният на авторите на Речника най-стар книжовен източник според използваните материали от лексикалните картотеки, напр.: ба`нка… — Цариградски вестник, 14. III. 1858 г.

За думи, липсващи в лексикалните материали в картотеките на Института, отбелязани само в речници, се посочва най-старият речник, от който са взети, с бележка „От…“, напр.: ба`ер… — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык, 1895.

ОБРАЗЦИ ЗА СТАТИИ СЪС СПРАВОЧЕН ОТДЕЛ:

антипа`тия…

— От гр. ἀντιπάθεια. — П. Р. Славейков, По въпроса за жените, 1869.

аскити`йница…

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язык,* 1895. — Друга форма: ашкити`йница.

банке`р…

— От фр. banquier. — Други (остар.) форми: банкие`р фр., банки`р нем.

бразда`…

— Други (диал.) форми: брезда`, бразна`, брезна`.

бербе`р… Остар., сега простонар.…

— От ит. barbiere през тур. berber. — С. Бобчев, Пътуване около света (превод), 1873. — Друга (диал.) форма: белбе`р.

белбер…

— П. Берон. Рибен буквар, 1824.

бербе`рин… Остар., сега простонар.

— Сп. Училище, 1871. — Друга (диал.) форма: бе`лберин.

бадева`… Диал.…

— От тур. badi hava. — Друга форма: бадява`.

банке`т¹…

— От ит. banchetto през рус. банкет… — В-к Македония, 1. II. 1869 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, 180).

От редакционната колегия

СЪКРАЩЕНИЯ

авиац. — авиация

австрал. — австралийски (някои от езиците на австралийските туземци)

агрон. — агрономия

адм. — администрация

алб. — албански

амер. — американски (някои от езиците на американските туземци)

анат. — анатомия

англ. — английски

антроп. — антропология

апт. — аптекарство

араб. — арабски

арж. — аржентински (характерни думи)

аритм. — аритметика

археол. — археология

архит. — архитектура

асир. — асирийски

астрон. — астрономия

афр. — африкански (някои от езиците на африканските туземци)

банк. — банков термин

безл. — безлична глаголна форма

бел. — бележка

биохим. — биохимия

бот. — ботаника

браз. — бразилски (характерни думи)

бъд. — бъдеще време

в. — век

венец. — венециански

вер. — вероятно

ветер. — ветеринарство

вж. — виж

взаим. — взаимна глаголна форма

вин. — винителен падеж

вм. — вместо

вмет. дума — вметната дума

воен. — военно дело

възвр. — възвратна глаголна форма

възвр. лич. местоим. — възвратно лично местоимение

възвр. притеж. местоим. — възвратно притежателно местоимение

въпр. местоим. — въпросително местоимение

г. — година

гальов. — гальовна дума или значение

гат. — гатанка

геогр. — география

геодез. — геодезия

геол. — геология

герм. — германска група езици

гл. — глагол

готв. — готварство

гр. — гръцки (старогръцки или новогръцки)

грам. — граматически

грубо — груба дума, значение или фразеологизъм

дат. — дателен падеж

детск. — дума, значение или фразеологизъм от детския говор

деят. — деятелно

диал. — диалектна дума, значение или фразеологизъм

дипл. — дипломация

доп. — допълнение, допълнително изречение

др. — друг

егип. — египетски

ед.ч. — единствено число*

езикозн. — езикознание

електр. — електротехника

естон. — естонски

етногр. — етнография

ж. — женски род

жарг. — жаргонна дума или значение

желез. — железопътен термин

живоп. — живопис

заб. — забележка

зват. — звателна форма

знач. — значение

зоол. — зоология

зоотехн. — зоотехника

и др. — и други

изд. — издание

изк. — изкуствознание

изр. — изречение

изяв. накл. — изявително наклонение

инд. — индийски (някои от езиците на днешна и стара Индия)

индив. — индивидуализъм

инф. — информатика

и под. — и подобни

и пр. — и прочие

ирон. — иронична дума, значение или фразеологизъм

исл. — исландски

исп. — испански

ит. — италиански

канад. — канадски (характерни думи)

канц. — канцеларска дума или значение

келт. — келтски

кит. — китайски

книж. — литературно-книжна дума, значение или фразеологизъм

колич. — количествено

кор. — корейски

крат. — кратка форма

л. — лице

лат. — латински (класически латински и късно латински)

лесов. — лесовъдство

литер. — литературознание

лич. местоим. — лично местоимение

лов. — ловен термин

лог. — логика

м. — мъжки род

мал. — малайски

мат. — математика

мед. — медицина

междум. — междуметие

мексик. — мексикански (характерни думи)

метал. — металургия

метеор. — метеорология

мех. — механика

минер. — минералогия

мин. неопр. — минало неопределено време

мин. св. — минало свършено време

митол. — митология

мн. — множествено число

монг. — монголски

мор. — морско дело

муз. — музика

напр. — например

нареч. — наречие

нареч.-съюз — наречие-съюз

нар. пес. — народна песен

нар.-поет. — народно-поетична дума или значение

нар. прик. — народна приказка

нежел. — нежелателна дума, значение или фразеологизъм

неизв. — неизвестно

неизм. — неизменяемо

нем. — немски

неодобр. — неодобрително

неопр. местоим. — неопределително местоимение

непрех. — непреходен глагол

несв. — несвършен вид

несъгл. — несъгласувано

нов. — нова дума или значение

норв. — норвежки

норд. — нордски

обикн. — обикновено

обобщ. местоим. — обобщително местоимение

обр. — образно

обст. — обстоятелствено

опред. — определение

опт. — оптика

остар. — остаряла дума или значение

отвл. същ. — отвлечено съществително

отгл. същ. — отглаголно съществително

относ. местоим. — относително местоимение

отриц. — отрицание, отрицателно

отриц. местоим. — отрицателно местоимение

пад. — падеж

палеогр. — палеография

палеонт. — палеонтология

педаг. — педагогика

перс. — персийски

перуан. — перуански (характерни думи)

печат. — печатарство

пов. — повелително наклонение

погов. — поговорка

поет. — поетическа дума или значение

показ. местоим. — показателно местоимение

пол. — полски

полит. — политика

португ. — португалски

послов. — пословица

почв. — почвознание

поясн. — пояснение

превъз. степен — превъзходна степен

предл. — предлог

прен. — преносно значение

пренебр. — пренебрежителна дума, значение или фразеологизъм

прех. — преходен глагол

прил. — прилагателно име

природозн. — природознание

притеж. местоим. — притежателно местоимение

прич. — причастие

прич. мин. деят. — причастие минало деятелно

прич. мин. страд. — причастие минало страдателно

простонар. — простонародна дума или значение

противоп. — противоположно

псих. — психология

първобълг. — първобългарски

р. — род

рад. — радиотехника

разг. — разговорна дума, значение или фразеологизъм

разш. — разширено (за значение или отсянка)

рел. — религия

рибол. — риболов

ритор. — риторическа дума или значение

род. — родителен падеж

роман. — романска група езици

руг. — ругателно

рум. — румънски

рус. — руски

рядко — рядка дума, форма, значение

самост. — самостоятелно

св. — свършен вид

сег. вр. — сегашно време

сел.-стоп. — селскостопански термин

сказ. опред. — сказуемно определение

сказ. функция — сказуемна функция

сканд. — скандинавски

следв. — следващо

собств. — собствено име

социол. — социология

спец. — спецална дума или значение

спорт. — спортен термин

ср. — среден род

срав. степен — сравнителна степен

старин. — страринна дума или значение

стб. — старобългарски

стевр. — староеврейски

стесн. — стеснено (за значение или отсянка)

стомат. — стоматология

стр. — страница

страд. — страдателна форма на глагола

схр. — сърбохърватски

събир. — събирателно име

съгл. — съгласувано

съкр. — съкратено, съкратена форма

съчет. — съчетание

същ. — съществително име

т. — том

тат. — татарски

т.е. — тоест

театр. — театрален термин

техн. — техника

т. нар. — така наречен

тур. — турски

търг. — търговия

тюрк. — тюркски

удар. — ударение

удв. — удвоена форма

укр. — украински

умал. — умалително име

унг. — унгарски

физ. — физика

физиол. — физиология

филм. — филмов термин

филос. — философия

фин. — фински

финанс. — финанси

финик. — финикийски

фолк. — фолклор

фон. — фонетика

фотогр. — фотография

фр. — френски

хидрогеол. — хидрогеология

хим. — химия

хол. — холандски

хореограф. — хореография

циг. — цигански

цсл. — църковнославянски

църк. — църковен термин

чеш. — чешки

числ. — числително

шахм. — шахмат

швед. — шведски

шег. — шеговито

юрид. — юридически термин

ял. — японски

УСЛОВНИ ЗНАЦИ

//

за отделяне на нюанс в значението

•

за отделяне на образна или друга употреба на думата

△

за отделяне на пример без автор

◇

за отделяне на начало на I-ви блок на фразеологията

>

за отделяне начало на II-ри и III-ти дял от блока на фразеологията

/

1. за отделяне на стихове

2. за отделяне глаголен компонент от несв. вид от глаголен компонент от св. вид във фразеологизъм

( )

1. за ограждане на вариращ компонент във фразеологична единица

2. за ограждане на данни в литературата за отделни лексикални единици

3. за ограждане на допълнителни бележки към дефиницията

⟨ ⟩

за ограждане на факултативен елемент във фразеологичната единица

[ ]

за ограждане на пояснение към някоя дума в илюстративния материал

..

за съкратен текст в пример.