Речник на българския език/Том 1/Предговор към първото издание
== ПРЕДГОВОР
(Към първото издание на Речник на българския език, том първи) ==
Наченките на българската лексикография се откриват далеч в епохата на Възраждането ни в първите опити на нашите книжовни дейци К. Фотинов, Н. Рилски, П. Р. Славейков, Ив. Богоров и др., докато се стигне до издаването на Словарь болгарского языка по памятникам народной словесности и произведениям новейшей печати (1885-1889) от А. Дювернуа, Речник на блъгарский язик с тълкувание на речите на блъгарски и руски (т. I-V, 1895-1904 г.) от Н. Геров и Допълнение (1908 г.) от Т. Панчев, Български тълковен речник с оглед към народните говори, започнат от Ст. Аргиров, А. Т. Балан, Ст. Младенов и Б. Цонев (1926 г.), впоследствие работен и завършен само от Ст. Младенов, чийто т. I (А-К) бе отпечатан през 1951 г. Зародила се през XIX в., българската лексикография пое своя път на възход през 50-те г. на XX в. със създаването на Службата за български речник (1942 г.), преименувана през 1947 г. в Институт за български речник, който на свой ред през 1949 г. получава днешното име — Институт за български език, с едно от основните си звена — Секция за българска лексикология и лексикография. Поставена на нови научни основи, в следващите пет десетилетия, нашата лексикография се оформи и разви като самостоятелен дял в българското езикознание. Създадоха се нов тип тълковни, двуезични и специални речници, отговарящи на нуждите на културната ни общественост. Между първите в тази епоха от развоя на българската лексикография са двата тълковни речника — еднотомният Български тълковен речник (1955 г.), претърпял още три издания (1963, 1973 и 1976 г.) и академичният Речник на съвременния български книжовен език в три тома (1954-1959). Тези речници съществено се различават помежду си. Речникът на съвременния български книжовен език като наръчен, нормативен, тълковен речник отразява чрез подбор лексиката на едно по-ново състояние на българския език, без да изчерпва неговото словно богатство. Той представя правилната, устойчива и типична словоупотреба с оглед на господстващата книжовна норма. На тази норма са подчинени и интерпретацията на семантичната структура на лексикалните единици, и оценъчните характеристики за стилистичната принадлежност на думите и значенията. Еднотомният Български тълковен речник е също наръчен тълковен речник, но поради включването в него на думи от пасивния запас на лексиката на книжовния ни език, от една страна, и на редки думи, диалектизми, архаизми, неологизми и жаргонна лексика, от друга, той не е нормативен по отношение на своя словник. Чрез въведените обаче нормативни указания от позициите на съвременното състояние на книжовния ни език в него е постигната нормативна квалификация на думите и отделните значения.
Речникът на съвременния български книжовен език, въпреки че е най-значителното постижение на нашата лексикография от тази епоха, поради характера си на наръчен тълковен речник, естествено, не може да представя справочник, който отразява лексикалните явления в тяхната пълнота. Българският тълковен речник също, въпреки своето значение като общодостъпно пособие за повишаване на езиковата култура на най-широки слоеве от нашата общественост, дава кратка информация за семантичната структура на думите и за техните морфологични свойства.
Необходимостта да се обхване и отрази не само съвременното състояние на лексикалната система на българския език, но и нейният развой от периода на изграждането и оформяването на новобългарския книжовен език до наше време и да се представят във възможната пълнота семантичната характеристика на лексикалните единици, техните морфологични особености, съчетаемост и фонетична вариантност, при това с оглед и на цялата ни езикова територия, постави нова задача пред нашата лексикография — да се изработи многотомен речник на българския език. Към работа върху такъв речник можеше да се пристъпи само при определени условия. Необходимо беше да съществуват по-малки по размер и с по-ограничени задачи тълковни речници, каквито са двата тълковни речника от 50-те години, да е натрупан богат и разнообразен лексикален материал и да има подготвени лексикографски кадри. Към съставянето на такъв речник, който е нов, по-висш етап в развитието на съвременната българска лексикография, се пристъпи, когато са вече налице необходимите предпоставки.
Многотомният Речник на Българския език е с хронологически граници от втората четвърт на XIX в., приблизително от Рибния буквар на П. Берон (1824 г.) до днес. В него са включени лексикални материали от книжнината от времето на нашето Възраждане, от периода след Освобождението (лично творчество, периодичен печат, учебници и др.), от художествената, научната и научно-популярната литература, публицистиката и периодичния печат от XX в., от разговорната реч и от публикуваното народно творчество. Включен е също и лексикален материал от съществуващите тълковни и други речници на българския език. Поради това в Речника на българския език е поместена и в по-голям обем и остаряла, диалектна и простонародна лексика и фразеология и по-широко са застъпени лексиката и фразеологията на живата разговорна реч и специалната терминологична лексика, появила се във връзка с бързия темп на нашето икономическо и културно развитие.
Съдържайки устойчивия и подвижен запас на лексикалната система на нашия език за един период над 150 години, включително и от източните и западните говори, той представя лексиката на българския език в нейната цялост по време и пространство. Следователно по богатство на своя словник многотомният Речник на българския език надминава всички тълковни речници на българския език. Той отразява лексикалната система на целокупния български език и по този начин засвидетелства неговото единство.Речникът на българския език е предназначен да служи на широк кръг от специалисти, студенти, ученици, на цялата културна общественост, на всички българи.
Фактът, че многотомният Речник на българския език отразява не само съвременното състояние на книжовния ни език, но представя и процеса на движението и изменението на лексико-семантичната система на българския език от XIX и XX в., показва, че в него се кръстосват две тенденции — нормализаторска и историко-описателна. Следователно той не е нормативен по отношение на своя словник, а оттук и по отношение на онзи илюстративен материал, който документира лексиката от XIX в. и от народното творчество. Нормативният принцип при него се осъществява чрез правописа и чрез оценъчните характеристики (специални нормативни указания — бележки от типа на диал., остар., рядко и пр.) при квалификацията на думите, отделните значения или при граматичните форми.
Речникът на българския език, като тълковен речник с академичен характер, се отличава от съществуващите досега тълковни речници не само по по-големия обем на своя словник, но и по разработката на семантиката на думите. Историко-описателната тенденция в него е отразена както при подбора на лексикалните единици, така и при разкриването на семантичната им структура. Посочени са и остарели, редки, диалектни или простонародни и жаргонни значения и употреби на думите. Наред с полезните усъвършенствания по отношение на структурата на речника и речниковата статия в Речника на българския език е внесена система на детайлно и всестранно описание на словоупотребата, на разните видове съчетаемост, на взаимоврзъката между морфологичната форма и лексикалното значение, от една страна, и от друга, между синтактичната употреба и лексикалното значение на думата.
Речникът на българския език се работи в Института за български език от сътрудниците на Секцията за българска лексикология и лексикография. Той се съставя въз основа на картотеките на Института, които съдържат над 6 000 000 фиша с лексикални материали от съвременната българска художествена литература, публицистика, периодичен печат, от научната, научно-популярната и техническата литература, от книжнината от епохата на Възраждането, от публикуваното народно творчество и от разговорната реч. Използват се също и тълковните речници на българския език — А. Дювернуа, Словарь болгарского языка по паметникам народной словесности и произведениям новейшей печати, Москва, 1885-1889 г.; Н. Геров, Речник на блъгарский язик с тълкувание на речите на блъгарски и руски, т. I-V, Пловдив, 1895-1904 г. и Т. Панчев, Допълнение, 1908 г.; Ст. Младенов, Български тълковен речник с оглед към народните говори, т. I, (А-К), София, 1951 г. ; Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров, Български тълковен речник, II изд., София, 1963 г.; Речник на съвременния български книжовен език, Изд. на БАН, т. I-III, София, 1954-1959 г.; Български етимологичен речник, т. I (А-3), София, 1971 г.; К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова, Фразеологичен речник на българския език, т. I-II, БАН, София, 1974-1975 г.; Ст. Илчев, А. Иванова, А. Димова, М. Павлова, Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от XIX и XX век, БАН, София, 1974 г. и други речници. Използва се още опитът на лексикографията на другите страни.
Работата по този речник бе предхождана от дълъг подготвителен период, в началото на който ръководител бе чл.-кор. Цв. Тодоров, след неговата смърт — ст. н. с. Ст. Илчев, а от 1968 г. — ст. н. с. I ст. Кр. Чолакова. Съществуващата в Института картотека с лексикален материал от съвременния книжовен български език бе допълнена с нови материали и бяха създадени още три нови лексикални картотеки — картотека с материали от книжнината от XIX в., картотека с материали от народното творчество и терминологична картотека. Бяха изработени от редакторите и съставителите на т. I на РБЕ голям брой пробни статии, свързани с различни лексикографски проблеми. За да има единство и системност в работата върху речника, бе публикуван трудът „Ръководство за съставяне на Речник на българския език“, БАН, С, 1966, изработен от ст. н. сътрудници 3. Генадиева, К. Ничева, С. Спасова и Кр. Чолакова. В него са обхванати въпроси от общ характер, отнасящи се до обема и структурата на Речника на българския език, подбора на лексиката и фразеологията, тълкуването на значенията и документирането им със съответни цитати от литературата, квалификацията на думите откъм стилистичната им принадлежност и произход, а също така и конкретни въпроси около разработката на отделните части на речта с оглед на характерните за тях семантико-граматични качества. В края на труда са включени и някои от пробните статии, за да се илюстрира приложението на отделните теоретични приложения, свързани с лексикографската обработка на лексикалните единици.
Първият том на Речника на българския език обхваща думите от б. А и Б и включва 9570 речникови статии. Статиите са съставени от научните сътрудници на Секцията, както следва: С. Бояджиев (а1 — агитаторство, б — басвам); М. Димитрова (агитационен — азотов, батърдисам — безсвяст); А. Иванова (азур — александрит, безсвястно — безцен); М. Коспартова (басейн — батометър, бъркам — бях); к. ф. н. В. Кювлиева-Мишайкова (астеник — аянство, босил — брадварство); Цв. Македонска (алемани — амигдалов, билярин — бог); Ек. Михайлова (амид — антагонистически, богалин — боище); ст. н. с. к. ф. н. Р. Мутафчиев (антарктичен — арабин, брадве — буквам); к. ф. н. Ем. Пернишка (безценен — билярдов, борапарат — босеничък, бъда); Д. Попов (бой — бораксов); А. Спасова (арабис — асирийски, букване — бъркало); Л. Стоичкова (асиряни — астатично). Статиите на съюза ако и глагола бия са съставени от ст. н. с. I ст. к. ф. н. К. Ничева.
Съставените статии за т. I са окончателно обработени при първото издание при три етапа на редактиране. При първия етап статиите са прегледани и редактирани със съответните материали от лексикалните картотеки от междинна редакционна комисия в два състава — първи състав: ст.н.с. З. Генадиева-Мутафчиева, ст. н. с. I ст. к. ф. н. К. Ничева, ст. н. с. I ст. С. Спасова-Михайлова, ст. н. с. I ст. Кр. Чолакова (за статии от б. А и част от б. Б). втори състав: н. с. М. Димитрова, Цв. Македонска, А. Спасова (за статии от б. Б).
При втория етап на редактиране томът е обработен окончателно и редактиран от членовете на редакционната колегия, ст.н. сътрудници I степен Кр. Чолакова, К. Ничева и С. Спасова-Михайлова, както следва:
Кр. Чолакова от б. А: а1 — абсурден, автомонтьорство — агитаторство, азур — акционерка, анализатор — ангарувам, антихитлерист — антропоморфичен, арматуристка — археологичен, асиряни — астатично;
От б. Б: баджа — бакна, баневица — барабонка, бащински — беджердиша, безлихвен — безнадежден, безполов — безсмислен, благодуществувам — благоречив, благославям — благочестиво, бог, борапарат — бръмбарче, бунам — бъдещ.
К. Ничева от б. А: абсурдно — авитаминоза, адски — азотов, алашък — алтиметър, американски — амигдалов, ангел — антифриз, археологически — асирийски, астеник — аянство;
От б. Б: б — бадемче, балканка — бандуристка, батърдисам — бащиния, беднея — безлистен, безсмислено — бензил, бисквит — благатък, бой — бойница, бръмвам — буквам, бъркам — бягство.
С. Спасова-Михайлова от б. А: авитаминозен — автомонтьорски, агитационен — адресуване, акционерски — алаша, алтист — американски, амид — анализа, антропоморфически — арматурист.
От б. Б: бако — балканистичен, барна — басвам, безнадеждие — безполезност, биволоферма — билярдов, благина — благодеяние, благочестивост — блокирам, богалин — богувам, божигробец — боище, бойница — бомбичка, букване — буталце.
В редактирането на статии от б. Б е участвувал и ст. н. с. к. ф. н. Р. Мутафчиев: бараж — барманка, басейн — батометър, бензилен — биволовъдство, билярин — бисирам, благоречиво — благословяване, блокиране — бобянка, бод — божи, бомбовиден — бораксов, бъда — бъркало, бал — бах, които са допълнително редактирани и подготвени за печат от Кр. Чолакова.
Уводът към Речника на българския език, оформен под редакцията на Кр. Чолакова, е изработен според основните положения в „Ръководство за съставяне на Речник на българския език“ и допълненията към него, както следва: Подбор на думите, Структура на речника, Структура на речниковата статия, Оформяване на заглавните думи, Граматическа характеристика (без частта за съществителните имена) и Справочен отдел — Кр. Чолакова; Характеристика на думите с оглед на употребата им, Тълкуване на думите — К. Ничева; Илюстративен материал, Фразеология и частта за съществителните имена — С. Спасова-Михайлова.
Библиографията на литературата, от която са приведени цитатите към значенията на думите,* и библиографските съкращения са изработени от сътрудниците М. Павлова и С. Павлова.
Постоянни консултанти към Речника на българския език са ст. н. с. Ст. Илчев — за лексиката от чужд произход и за диалектната лексика и ст. н. с. д-р М. Лилов — за диалектната лексика.
Томът е редактиран изцяло и подготвен окончателно за печат от главния редактор ст. н. с. I степен Кристалина Чолакова. Всички допълнителни справки и технически поправки по искане на главния редактор са извършени от н. с. С. Павлова.
В помощ по работата при оформяването на тома за печат бе включен и целият колектив на Секцията.
Илюстративният материал (цитатите към значенията на думите) от литературата на XIX в. и от публикуваното народно творчество е нормализиран по специално упътване (изработено от к. ф. н. В. Кювлиева и А. Димова) и сверен с оригиналните текстове от сътрудниците А. Димова и М. Павлова.
Илюстративният материал от съвременната литература е и сверен с оригиналните текстове. Проверката на този материал в статиите за б. А е извършена от н. с. Л. Крумова-Цветкова; в статиите за б. Б — от н. сътрудници Ю. Балтова, З. Гунова, Л. Крумова-Цветкова, Алб. Попова, к. ф. н. М. Чоролеева. В тази работа са помагали и сътрудниците Ст. Василева, Е. Мирчева, С. Павлова, Л. Хаджиева.
Изработените статии от научните сътрудници, напуснали Института, са прегледани от н. сътрудници к. ф. н. В. Кювлиева, к. ф. н. М. Чоролеева, Хр. Пантелеева, Л. Крумова, Ю. Балтова, З. Гунова.
Допълнителните справки по речниковите статии и друг вид помощни работи във връзка с работата на редакционната комисия са извършени от сътрудниците Д. Дечева, Л. Йорданова, Ст. Калдиева, М. Нацева, С. Павлова.
Целият том при оформяването му за печат е прегледан специално по отделни показатели (справочен отдел, произход на чуждите думи, семантична, граматична и стилистична характеристика на думите и илюстративен материал) от ст. н. с. Ст. Илчев и научните сътрудници Д. Попов, к. ф. н. М. Чоролеева, Л. Крумова и Алб. Попова.
Редакционната комисия и съставителите изказват благодарност на специалистите от различните области на науката: ст. н. с. д-р П. Боев (антропология); проф. Хр. Анастасов и ст. н. с. I ст. Р. Ангелова (архитектура); ст. н. с. Цв. Хинкова, ст. н. с. Сл. Петров (ботаника); полк. Ангелов, полк. Ст. Балканджийски, доц. С. Симеонов (военно дело); инж. Ем. Иванов (геодезия); ст. н. с. I ст. Й. Минчева-Стефанова (геология); ст. н. с. I ст. Ст. Стойкова, к. и. н. Т. Колева, к. и. н. Г. Михайлова (етнография); ст. н. с. М. Йосифов, ст. н. с. Б. Захариева, н. с. к. б. н. Д. Нанкинов (зоология); ст. н. с. Д. Аврамов, ст. н. с. Н. Труфешев (изобразително изкуство); н. с. к. и. н. Р. Кънчев (икономически науки); проф. Б. Цветкова, проф. Стр. Лишев, н. с. Р. Стойков (история); ст. н. с. д-р Ил. Икономов (медицина); чл.-кор. Ал. Тошков (микробиология); ст. н. с. П. Драгов (минералогия); н. с. Е. Тончева, В. Атанасов (музикознание); проф. М. Костов (правни науки); проф. Хр. Ганев, ст. н. с. Я. Иванов (технически науки); проф. Р. Андрейчин (физика); проф. Ив. Панайотов, н. с. М. Нешкова, н. с. М. Павлова, н. с. Ив. Хавезов (химия), за консултациите, давани от тях за терминологичната лексика, включена в Речника на българския език.
Редакционната комисия и съставителите на Речника на българския език благодарят на своите колеги от всички секции в Института — на постоянните консултанти ст. н. с. Ст. Илчев и ст. н. с. М. Лилов, на научните сътрудници от Секцията за съвременен български език, от Секцията за българска диалектология и от Секцията за общо и балканско езикознание, за тяхната отзивчивост и съдействие при разрешаването на отделни въпроси на българския правопис и на въпроси, свързани с диалектната лексика или етимологията на думи от чужд произход.
Редакционната колегия изказва благодарност на ст. н. с. Ст. Илчев, който прегледа най-внимателно том I и в рецензията си за него даде полезни препоръки за Речника на българския език.
