Речник на българския език/Том 1/Предговор към допълненото и преработено издание
== ПРЕДГОВОР КЪМ ДОПЪЛНЕНОТО И ПРЕРАБОТЕНО ИЗДАНИЕ НА РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК (т. I-VIII) ==
Многотомният тълковен „Речник на българския език“ е лексикографски труд от академичен тип, който обхваща в най-голяма пълнота словното богатство на българския език в неговите разновидности — книжовен език, разговорна реч, просторечие, диалекти и отчасти жаргон. Уникални за нашето речниково дело са и хронологическите граници на лексиката, включена в Речника — от 20-те години на 19 в. (по-точно от 1824 г., когато се отпечатва написаният* на живия народен език „Рибен буквар“ от д-р Петър Берон) до наши дни.
Към това първо по рода си у нас мащабно, многоаспектно и детайлно описание на лексиката на българския език, съобразено с постиженията на съвременната лексикология и лексикографска теория и практика, се пристъпи през 60-те години на 20 век в Института за български език при Българската академия на науките и по-точно — в специализираното научно звено Секция за българска лексикология и лексикография. След изработването на концепцията на речника и широкото й обсъждане в научните езиковедски среди у нас, след изработването на пробни речникови статии за думи от различни части на речта и установяването на моделите на дефинициите за определени класове думи, започва съставянето на том първи от Речника на българския език, публикуван през 1977 г.
От тогава до днес малобройният за мащабите на Речника авторски колектив, преодолявайки редица затруднения предимно от финансов характер, изработи и предостави на културната ни общественост десет тома от него (до буква Н включително), които съдържат 77 951 думи. В процес на окончателна подготовка за отпечатване са следващите два тома — 11 (буква О), и 12 (част от буква П) от предвидените общо около 20 тома. От публикуваните досега десет тома от Речника на книжния пазар днес могат да се намерят само том 9 и том 10. Началните томове отдавна вече са изчерпани. Това означава, че читателите, които биха искали да си набавят всички, отпечатани до днес томове на Речник на българския език, не могат да го сторят. Затруднен е пътят на един уникален филологически труд до читателската публика, за която е предназначен.
Това е основната причина, която мотивира решението на редакционната колегия да пристъпи към ново издание на първите осем тома от Речника, за да отговори на потребителските нужди на книжния пазар. Допуснатата досега издателска недалновидност да се мисли само от том за том, а не в перспектива за поредицата от томове като цяло, която читателят би могъл да закупува в продължение на десетилетия, а защо не и на столетие, сега трябва да бъде преодоляна, макар и с цената на извънредни усилия.
Задачата би била облекчена, ако би се пристъпило към преиздаване на публикуваните томове, съставени до началото на 90-те години на изминалия век. Тогава обаче езиковата картина на света, която отразява Речникът, би била в известна степен несъответстваща на действителността у нас след 1989 г., когато настъпиха дълбоки промени в обществено-политическия и икономическия живот в страната ни, намерили отражение в лексиката и стилистиката на българския език. Казано с други думи, едно преиздаване на речник, работен преди 30 години би било вече непълно, а и неизбежно остаряло за съвременния и бъдещия читател, като се имат предвид динамичните развойни процеси в лексиката, особено през последното десетилетие на 20 век, и непрекъснатото й обновяване до наши дни. Ето защо редакционната колегия на Речника прие по-трудното, по-целесъобразно и в интерес на читателите решение — да обогати и осъвремени преиздаваните томове с нови думи и значения, термини и устойчиви съчетания, характерни особено за общуването в общестевено-политическата сфера на съвременния живот, за езика на науката, медиите и за битовата реч. По-голямата част от тях са чужди думи, предимно от английски език, непознати в нашия език преди 10, 20 или 30 години, но сега утвърдени в обществената комуникация. Такива са напр. думите аудиовизуален, анонс, анонсирам, атлантизъм, бодигард, брокер, видео, визия, евроатлантически, екшън, джипи ('семеен лекар'), клонирам, клонинг, термини като геном, логистика, логистичен, плейър, мишка (на компютър), дистанционно управление и мн. др.
По-ограничен е броят на новите думи и съчетания, създадени на домашна почва със словообразувателните средства на българския език, или на нови значения на съществуващи в езика ни думи като напр. безхаберие, борещ, борче` ('мафиот'), ви`саджия, вкуснотия, гадняр, гаднярски, депесарски, бесепар, бесепарски, евролевица, изцепка и др.
Освен обогатяване на словника с нови думи, значения и съчетания, преиздадените томове са преработени и усъвършенствани по отношение на дефинициите на отделни думи, особено на термини, чието тълкуване е било повлияно от по-стари научни теории. Дефинирането на думи от обществено-политическата лексика се деидеологизира, осъвременяват се стилистични характеристики на лексикални единици, там където е настъпила промяна в сферата им на употреба или в емоционално-оценъчната им стойност.
Положени са и усилия да се осъвременят в известна степен и примерите, с които се илюстрира употребата на думите в речта предимно с текстове от творби на съвременни автори и от съвременната публицистика.
Надяваме се, че допълненото и преработено издание на томовете от Речник на българския език ще намери добър прием сред ценителите и изследователите на българското слово. Защото той е не само универсален езиков справочник, а и книга за езиковата памет на народа ни, за народностно самопознание.
С оглед на усъвършенстването на лексикографската теория и практика, в течение на времето и в работата по следващите томове в новото издание са внесени промени в речниковата обработка на някои типове думи и техни характеристики. Тези промени са представени в актуализирания Увод към том първи на новото преработено издание.
Настоящото издание се подготвя на електронен носител. В него са използвани новите текстови материали, събрани в лексикалните картотеки на Института за български език през последните десетилетия, които обхващат общо над 6 млн фиша с контекст за думите в българския език.
В преработката и обновяването на Речника са използвани и редица лексикографски трудове, излезли след публикуване на всеки от първите томове, като напр. IV издание на Български тълковен речник (от Л. Андрейчин, Л. Георгиев, Ст. Илчев, Н. Костов, Ив. Леков, Ст. Стойков, Цв. Тодоров), допълнено и преработено от Д. Попов, 1994; т. II-V на Български етимологичен речник, 1979-1996; К. Ничева, Нов фразеологичен речник на българския език, 1993; Речник на чуждите думи в българския език (М. Филипова-Байрова, С. Бояджиев, Ел. Машалова, К. Костов), 1982; Речник на чуждите думи (Г. Армянов, Б. Георгиев, Ив. Касабов, Л. Крумова, С. Павлова, М. Чоролеева), 1996; Речник на чуждите думи в българския език (Ал. Милев, Б. Николов, Й. Братков), преработен и допълнен от Ем. Пернишка, 2000; Ив. Касабов, Универсален енциклопедичен речник, т. I, 1999; С. Влахов, Енциклопедичен речник от Авгий до Яфет, 1996; Д. Попов, Речник за правопис, правоговор и пунктуация, 1998 и редица други нови речници и енциклопедии.
Първият том на Речника на българския език съдържа 10598 речникови статии за думите от букви А и Б. Езиковото богатство в тях е много по-голямо, тъй като голяма част от статиите съдържат и фразеологични или други устойчиви езикови единици с обяснения на значението и употребата им.
Преработката и допълването на т. 1. е направена от сътрудниците в Секцията, както следва: ст. н. с. д-р Ив. Касабов (а1 — амигдалов; антарктичен — астатично); ст. н. с. д-р Л. Крумова-Цветкова (амид — антагонистически; богалин — боище); ст. н. с. д-р М. Чоролеева (б — басвам), ст. н. с. I ст. д. ф. н. В. Кювлиева-Мишайкова (астеник — аянство, бой — бораксов, босил — брадварство); ст. н. с. I ст. д. ф. н. Ем. Пернишка (безценен — билярдов, борапарат — босеничък, бъда); н. с. В. Занев (басейн — батометър, батърдисвам — безцен, билярин — бог, брадве — бях).
Автор на речниковите статии на новите думи и значения е н. с. д-р Д. Благоева. Автор на статиите само за думите баркод, банкнотоброяч, банкнотоброячен, бартер, бартерен, бартеризиране, брокер, брокерски, банкомат, брейди, валутен* борд е н. с. д-р С. Кольковска. Благоева е автор и на статии за невключени думи от буква „а“ и „б“, употребени в дефиниции или в примери към статиите в излезлите досега томове на речника.
Редактор на преработката и допълненията в т. I, както и на Увода към него е ст. н. с. I ст. д. ф. н. Ем. Пернишка.Речникът е обработен на компютър от специалистите-филолози в Секцията Св. Видинска, Е. Георгиева, Ел. Кацкова-Михова, М. Паунова, А. Пашова и В. Стойкова.
Библиографията на литературата — извор за илюстративния материал — е обогатена и обработена от Ел. Кацкова-Михова и С. Павлова.
Организационната работа около придвижването и комплектуването на материалите е извършена от секретаря на Речника н. с. Сабина Павлова.
Предпечатната подготовка е изпълнена от Ивайло Начевски.
При преработката на тома в помощ на авторите и редактора с компетентни консултации по различни езикови въпроси са били сътрудници от други секции на Института за български език, като Секцията за съвременен български език, Секцията за българска диалектология, Секцията за етимология и ономастика, Секцията за история на българския език. Авторско-редакторският колектив на Речника изказва своята благодарност на всички тях и особено на колегите чл.-кор. В. Станков, ст. н. с. I ст. д. ф. н. Й. Пенчев, ст. н. с. д. ф. н. М. Лакова, н. с. д-р М. Димитрова, ст. н. с. д-р М. Троева.
