Детската душа (Зигмунд Фройд)/Раздел I

Раздел I
ДЕТСКАТА СЕКСУАЛНОСТ

Вместо увод

а) Недостатъчното внимание към сексуалния живот на децата

Към общоприетото схващане за половия нагон се отнася и мнението, че той отсъствува в детството и се появява едва в периода от живота, който е получил названието пубертет.¹ Но това изобщо не е обикновена грешка. Тя има тежки последствия, тъй като предимно в нея се корени нашето сегашно непознаване на основните положения на сексуалния живот. Задълбоченото изучаване на сексуалните прояви в детството вероятно би ни открило съществените черти на половия нагон, би ни показало неговото развитие и образуването му от различни източници.

Заслужава внимание фактът, че авторите, които се занимават с обяснение на свойствата и реакциите на възрастния индивид, отделят много по-голямо внимание на доисторическата епоха, т.е. на живота на предците, като приписват доста по-голямо влияние на наследствеността, отколкото на другия предшествуващ период, който се отнася до индивидуалното съществуване на личността — периода на детството. Би могло да се предположи, че влиянието на този период от живота е по-лесно за разбиране и че то заслужава повече внимание, отколкото наследствеността.² В литературата се срещат случайни споменавания на преждевременни сексуални изблици на малките деца, ерекция, мастурбиране и опити, напомнящи за коитус, но за това се говори като за куриоз, като за отблъскващи примери на преждевременна поквареност. Доколкото зная, нито един автор не е имал ясна представа за закономерностите на сексуалното влечение в детството и в появилите се голямо количество трудове за развитието на детето почти винаги липсва глава за сексуалното развитие.³

b) Инфантилната амнезия

Причината за това странно пренебрежение виждам отчасти в съображенията, продиктувани от общоприетите възгледи, с които авторите са се съобразявали в резултат на тяхното собствено възпитание, отчасти в психичния феномен, който до този момент не се е поддавал на обяснение. Имам предвид своеобразната амнезия, която при по-голяма част у хората (не при всички!) обгръща първите години от детството до шестата или осмата година. До този момент не ни е идвало наум да се учудваме на тази амнезия, а между другото имаме пълно основание за това. Разказват ни, че през тези години, за които по-късно не сме запазили в паметта си нищо освен някои бегли и фрагментарни спомени, ние живо сме реагирали на впечатленията, умеели сме по човешки да изразяваме мъка и радост, да проявяваме любов, ревност и други страсти, които тогава силно са ни вълнували, че дори сме изразявали своето мнение, което е привличало вниманието на възрастните като доказателство за нашата разсъдливост и пробуждаща се способност за съждение. И за всичко това вече като възрастни ние нищо не помним. Защо нашата памет така изостава от останалите ни душевни функции? Имаме основание да мислим, че в нито един друг период от живота тя не е била по-възприемчива и способна към възпроизводство, отколкото именно в тези години на детството.⁴

От друга страна, ние трябва да приемем — или можем да се убедим от психичното изследване над други лица, — че същите тези впечатления, които вече сме забравили, въпреки това са оставили най-дълбоки следи в нашия душевен живот и са имали решаващо влияние върху нашето по-нататъшно развитие. Следователно става дума не за действително изчезване на детските спомени, а за амнезия, подобна на онази, която наблюдаваме при невротиците по отношение на по-късни преживявания, и чиято същност се състои само в отклоняването от съзнанието (изтласкването). Но какви сили извършват това изтласкване на детските впечатления? Който разреши тази загадка, той ще обясни и истеричната амнезия.

Все пак трябва да подчертаем, че съществуването на инфантилната амнезия създава нова точка на съприкосновение между душевния живот на детето и психоневротика. Преди това ние вече се сблъскахме с друга точка на съприкосновение, когато бяхме принудени да приемем формулата, гласяща, че сексуалността на психоневротиците се е запазила на детско равнище или се е върнала към него. Не трябва ли в края на краищата и самата инфантилна амнезия да бъде свързана отново със сексуалните преживявания от детството.

Впрочем идеята да се свърже инфантилната амнезия с истерията е нещо повече от една остроумна игра на мисълта. Истеричната амнезия, която служи на изтласкването, се обяснява само с това, че у дадения индивид вече има определен запас от спомени, с които той не може съзнателно да се разпорежда и които по асоциативен път притеглят към себе си всичко онова, върху което от страна на съзнанието въздействуват отблъскващите сили на изтласкването.⁵ Може да се каже, че без инфантилната амнезия не би имало и истерична амнезия.

Предполагам, че инфантилната амнезия, която за всеки човек превръща детството като че ли в доисторическа епоха и скрива от него началото на собствения му полов живот, е виновна за това, че не се обръща никакво внимание на значението на детската възраст за развитието на сексуалния живот. Единичният наблюдател не е способен да запълни появилата се по този начин празнина в нашето знание. Още през 1896 година аз подчертах значението на детските години за появата на известни важни феномени, които зависят от половия живот, и от този момент непрестанно поставям на преден план значението, което периодът на детството има за сексуалността.

1. Латентният сексуален период на детството и неговите изблици

Изключително често срещащите се като ненормални и възприемащи се като изключения прояви на сексуалност в детството, както и откриването на несъзнаваните до този момент детски спомени на невротиците позволяват да се нахвърли приблизително следната картина на сексуално поведение в детска възраст.⁶ Струва ни се несъмнен фактът, че новороденото носи у себе си зачатъци на сексуални стремежи, които след известно време се развиват по-нататък, а после подлежат на засилващо се потискане, което, от своя страна, се нарушава от закономерните смущения в сексуалното развитие и което може да бъде задържано благодарение на индивидуалните особености. За закономерността и периодичността на този осцилиращ ход на развитие не е известно нищо точно определено, но изглежда, че сексуалният живот на децата във възрастта около три или четири години се проявява във форма, която е достъпна за наблюдение.⁷

а) Сексуалните задръжки

По време на този период на пълна или частична латентност се образуват онези душевни сили, които като задръжки [препятствия] по пътя на половия нагон и като преграда впоследствие ще променят неговата посока (отвращение, чувство за срам, естетични и морални норми и идеали). Когато наблюдаваме културно дете, оставаме с впечатлението, че тези прегради са дело на възпитанието и възпитанието без съмнение съдействува в много голяма степен за това. В действителност това развитие е органично обусловено, фиксирано е по наследствен път и понякога може да се прояви без помощта на възпитанието. Възпитанието не излиза извън отредената му сфера на влияние, като се ограничава само с това, че допълва органично предопределеното и му придава само по-ясен и по-чист израз.

b) Реактивни образувания и сублимация

С какви средства се образуват тези конструкции, които имат такова голямо значение за по-късната култура и норми на поведение? Това става навярно с помощта на самите инфантилни сексуални пориви, притокът от които следователно не се е прекратил и през този латентен период, но чиято енергия — напълно или отчасти — се отклонява от сексуалното си приложение и се насочва към други цели. Историците на културата сигурно ще се съгласят с предположението, че в резултат на такова отклонение на сексуалните импулси от сексуалните цели и насочването им към нови цели — процес, който заслужава названието сублимация — се освобождават могъщи компоненти за всякакъв вид културна дейност. Ние бихме прибавили и това, че такъв процес протича и при развитието на отделния индивид, и бихме отнесли началото му към латентния сексуален период на детството.⁸ Ще направим едно предположение относно механизма на подобна сублимация. От една страна, сексуалните пориви от тези детски години не могат да намерят своето приложение, защото функцията за продължението на рода се появява по-късно, а, от друга, сами по себе си не могат да се тълкуват като извращения, тъй като произлизат от ерогенните зони и се ръководят от влечения, които при дадената посока на развитие на индивида могат да предизвикат само неприятни усещания. Затова те пораждат единствено противоположни душевни сили (реактивни стремежи), които създават споменатите психични прегради за силното потискане на такива неприятни чувства като отвращение, срам и морал.

с) Изблици в латентния период

Без да се заблуждаваме относно хипотетичната природа и недостатъчната яснота на нашите възгледи за процесите, конституиращи детския латентен период, ще се върнем към действителността и ще посочим, че такова приложение на детската сексуалност представлява идеал за възпитанието, от който развитието на отделния индивид се отклонява обикновено в дадена точка, и то често в значителна степен. Oт време на време от сексуалните прояви се манифестира нещо, което не се е поддало на сублимация, или някоя сексуална дейност се запазва в продължение на целия латентен период до момента на засилената проява на половия нагон по време на настъпване на половата зрялост. Възпитателите се държат, доколкото те изобщо обръщат внимание на детската сексуалност, точно така, като че ли споделят възгледите ни за моралните сили на противодействие като образуващи се за сметка на сексуалността и сякаш знаят, че благодарение на сексуалните прояви детето не се поддава на възпитание. Те преследват всички видове сексуални прояви при детето като «пороци», без да могат да предприемат нищо срещу тях. Имаме голямо основание да насочим интереса си към тези внушаващи страх у възпитателите феномени, защото очакваме от тях обяснение на първоначалното формиране на половия нагон.

2. Проявленията на инфантилната сексуалност

По силата на съображения, които ще станат ясни по-късно, като образец на инфантилните сексуални прояви ще вземем смученето, на което унгарският педиатър Линднер е посветил своя забележителен труд. ¹⁰

а/ Смучене

Смученето (Ludeln, Lutschen), което се появява още при новороденото и може да продължи до зряла възраст или да се запази през целия живот, се състои в ритмично повтаряно смучещо докосване с устата (устните), което няма за цел приемането на храна. Като обект на смученето се използуват част от самите устни, езикът и всяко друго място от кожата, което може да бъде достигнато, дори големият палец на крака. Появяващият се при това стремеж към хващане се изразява посредством едновременно ритмично подръпване на долната част на ухото, а също така за тази цел може да се използува и част от тялото на друго лице (в повечето случаи ухото). Смученето поглъща цялото внимание и завършва или със сън, или с моторна реакция, наподобяваща оргазъм.¹¹ Често смученето се съпровожда с масажиращи движения на ръцете по определени чувствителни места на тялото, гърдите, външните гениталии. По този начин много деца преминават от смученето към мастурбирането.

Линднер ясно разбира сексуалната природа на тези действия и категорично я подчертава. В обикновения живот смученето често се приравнява към другите прояви на лошо възпитание на детето. Много педиатри и невропатолози са изказали енергични възражения против това мнение, което отчасти се основава на смесване на понятията «сексуално» и «генитално». Това възражение води до трудния, но неизбежен въпрос, по кои всеобщи признаци ще можем да разпознаваме сексуалните действия на детето. Предполагам, че връзката между явленията, която се научихме да разбираме благодарение на психоаналитичното изследване, ще ни позволи да приемем смученето като сексуална проява и именно въз основа на него да изучим съществените черти на инфантилните сексуални действия.¹²

b) Автоеротизъм

Длъжни сме подробно да разгледаме този пример. Като най-ярък признак на това сексуално действие ще подчертаем факта, че нагонът се насочва не към други лица, а се удовлетворява от собственото тяло, той е автоеротичен, ако използуваме удачния израз на Хевлок Елис.¹³ По-нататък е напълно ясно, че действията на смучещото дете се определят от търсенето на удоволствието, което вече е преживяно и сега възкръсва в спомените. Благодарение на ритмичното смучене на кожата или на лигавицата детето получава удовлетворение по един елементарен начин. Лесно е да се отгатне по какъв повод детето се е запознало за първи път с това удоволствие, което сега се старае отново да изпита. Първата и най-важна за детето дейност — бозаенето от майчината гръд (или различни нейни заместители) вече го е запознало с удоволствието. Бихме казали, че устните на детето изпълняват ролята на ерогенна зона и дразненето на топлото мляко е причината за изпитването на удоволствие. Отначало удовлетворяването от ерогенната зона се съединява с удовлетворяването на потребността от храна. Сексуалната дейност отначало се присъединява към функцията, която служи за съхраняване на живота, и едва по-късно става независима от нея. Който е наблюдавал как малкото бебе, с блажена усмивка и зачервени бузки, пуска гръдта на майката и потъва в дълбок сън, трябва да признае, че тази картина представлява типичен израз на сексуалното удовлетворение в по-нататъшния живот. След това потребността от сексуално удовлетворение се отделя от потребността от храна, това отделяне става наложително, когато се появят зъбите и храната вече се приема не само чрез бозаене, а се и дъвчи. Детето не използува странични обекти за смучене, а с по-голяма охота части от своята кожа, защото така му е по-удобно, защото по този начин то е по-независимо от външния свят, който то все още не може да овладее, и защото по такъв начин то като че ли си създава втора ерогенна зона, макар и с влошено качество. Влошеното качество на тази втора ерогенна зона по-късно ще способствува за това, че то ще потърси други аналогични части — устните на друго лице («Жалко, че не мога сам да се целуна» - ни се иска да му подскажем).

Не всички деца смучат. Може да се допусне, че към това прибягват само деца, при които значението на устните е конституционално засилено. Ако това конституционално засилване се запази, то такива деца, когато станат големи, обичат целувките, склонни са към чувствени целувки или, вече мъже, придобиват силен мотив за пиене и пушене. Ако към това се прибави изтласкването, те ще изпитват отвращение към храната и ще страдат от истерично повръщане. Благодарение на двойната функция на зоната на устните изтласкването ще се пренесе върху влечението към храната. Много от моите пациентки, които страдат от смущения в храносмилането, хистеричен глобус,¹⁴ свиване на гърлото и повдигане, в детските си години най-енергично са смучели.

Благодарение на смученето ние вече успяхме да се запознаем с три съществени признака на инфантилните сексуални прояви. Те се състоят в съединяването с някоя жизнено важна телесна функция, не различават сексуалния обект, автоеротични са и тяхната сексуална цел се намира под властта на ерогенната зона. Предварително ще кажем, че тези признаци запазват своето значение и при повечето други прояви на инфантилни сексуални влечения.

3. Сексуалната цел на инфантилната сексуалност

а) Признаци на ерогенните зони

От примерите за смученето можем да извлечем и някои други признаци на ерогенните зони. Съществуват места по кожата или на лигавицата, в които определени дразнения предизвикват усещане за удоволствие от определен вид. Няма съмнение, че предизвикващите удоволствие дразнения изискват особени условия. Тези условия не са ни известни. Тук ритмичният характер би трябвало да играе определена роля, сама се налага аналогията с гъделичкането. По-малко определен ни се струва въпросът, дали трябва да наречем «особен» характера на това усещане за удоволствие, предизвикано от дразненето, разбирайки под тази особеност именно сексуалния момент. Психологията все още не е наясно по въпроса за удоволствието и неудоволствието, и то до такава степен, че е за препоръчване да се придържаме към най-предпазливи съждения. По-надолу може би ще срещнем доводи, които като че ли потвърждават особеното качество на удоволствието.

Ерогенното свойство може да бъде свързано изключително с определени части на тялото. Съществуват предразположени ерогенни зони, както показва примерът със смученето. Този пример доказва обаче, че и всеки друг участък от кожата или лигавицата може да поеме ролята на ерогенна зона, следователно трябва предварително да притежава определена пригодност за това. Поради тази причина качеството на дразненето има по-голямо отношение към предизвикваното усещане за удоволствие, отколкото строежа на частите на тялото. Детето, което смуче, търси по тялото си и избира за тази цел някое място, което благодарение на навика става особено предпочитано. Ако в този процес то случайно се натъкне на предразположено място (зърното на гърдата, гениталиите), това място започва да се ползува с предимство. Съвсем аналогично сменяне на предпочитанието се среща и в симптоматиката на истерията. При тази невроза изтласкването се разпространява най-много върху собствените генитални зони и тези зони предават своята възбуденост на останалите, обикновено в зряла възраст изостанали ерогенни зони, които тогава се проявяват точно като гениталиите. Но освен това също както при смученето, всяка друга част на тялото може да придобие възбудимостта на гениталиите и да стане ерогенна зона. Ерогенните и хистерогенните зони имат еднакви признаци.¹⁵

b) Инфантилната сексуална цел

Сексуалната цел на инфантилния нагон се състои в достигането на удовлетворение посредством съответното дразнене на избраната така или иначе ерогенна зона. Това удовлетворение трябва да е преживяно по-рано, за да остави потребност за неговото повтаряне, и ние трябва да бъдем готови за приемането на факта, че природата е създала механизми с цел това преживяване на удовлетворение да не бъде оставено на волята на случая.¹⁶ Вече ни е известно устройството на механизма, който изпълнява тази цел по отношение зоната на устните: това е едновременната връзка на тази част от тялото с приемането на храната. Ще срещнем и други подобни механизми като източници на сексуалност. Потребността от повтаряне на удовлетворяването се проявява двояко: чрез особеното чувство на напрежение, което има по-скоро характера на нещо неприятно, и усещането на сърбеж или дразнене, което е обусловено централно и е проецирано върху периферните ерогенни зони. Затова сексуалната цел може да бъде също така формулирана по следния начин: става въпрос за възможността, проектираното в ерогенната зона усещане на дразнене да бъде заместено от външно дразнене, като поражда усещане за удовлетворение и слага край на усещането за дразнене. Това външно дразнене се състои предимно в някаква манипулация, аналогична на смученето.

В пълно съответствие с нашите физиологични познания е и фактът, че тази потребност се предизвиква и периферно от някакво действително изменение на ерогенната зона. Само изглежда малко странно, че за да се прекрати едно дразнене, е необходимо друго дразнене на същото място.

с) Мастурбационните сексуални прояви¹⁷

Може само да се радваме, че остана да научим вече не толкова много неща за сексуалните действия на детето, след като изяснихме същността на нагона, изхождайки от една-единствена ерогенна зона. Най-ясното различие се отнася до необходимите за удовлетворение действия, които по отношение на зоната на устните се изразяват в смучене и които в зависимост от положението и устройството на другите зони трябва да бъдат заместени от други мускулни действия.

d) Прояви на аналната зона

Подобно на зоната на устните аналната зона е напълно подходяща по своето положение, за да стане място на присъединяване на сексуалността към други функции на тялото. Трябва да предположим, че ерогенното значение на тази част на тялото първоначално е било много голямо. С помощта на психоанализата с учудване можем да разберем на какви превръщания се подлагат сексуалните дразнения от тази зона в нормалните случаи и колко често тази зона запазва през целия живот значителен потенциал генитална възбудимост.¹⁸ Толкова често срещаните в детската възраст разстройства на стомаха водят до това, че на тази зона не й липсват интензивни дразнители. Катарите на червата в ранна възраст правят децата «нервни», както обикновено казваме. При по-късното невротично заболяване те придобиват определено влияние върху симптоматиката на неврозата, в чиято власт те предоставят цялото разнообразие от стомашни разстройства. Вземайки под внимание реликтовото, или най-малкото в процес на трансформация, ерогенно значение на аналната зона, не бива напълно да се игнорират хемороидалните влияния, на които старата медицина е приписвала толкова голямо значение при обясняването на невротичните състояния.

Децата, които използуват ерогенната възбудимост на аналната зона, се издават с това, че задържат изпражненията си дотогава, докато те — натрупвайки се в голямо количество — не започнат да провокират силни мускулни контракции и при преминаването си през ануса са в състояние да предизвикат силно дразнене на лигавицата. При това заедно с усещането за болка възниква и сладострастно усещане. Един от сигурните признаци за бъдещи странности в характера или нервност се явява упоритото нежелание на малкото дете да се изходи, когато го сложат на цукалото, т.е. когато бавачката иска това да стане, и желанието му да изпълни тази дейност само по негово собствено усмотрение. За детето, разбира се, не е важно дали ще изцапа леглото: то се грижи само да не се лиши от удоволствието при дефекиране. Възпитателите долавят истината, като правилно наричат лоши тези деца, които «задържат» изпълнението на тези физиологични нужди.

Съдържанието на червата, което в качеството си на дразнител на чувствителната в сексуално отношение повърхност на лигавицата се държи като предвестник на друг орган, който трябва да влезе в действие едва след като отмине фазата на детството, има за кърмачето и друго важно значение. Кърмачето се отнася към това съдържание като към собствена част от тялото си, гледа на него като на «подарък», отделянето на който изразява отношението на малкото същество към заобикалящите го, а отказът от това отделяне свидетелствува за признаци на упоритост. Преминавайки през значението на «подарък», то по-нататък придобива значението на «дете», което — според една от теориите за инфантилната сексуалност — възниква благодарение на яденето, а се ражда през червата.

Задържането на фекалиите, предизвикано отначало с цел да се използува един вид като мастурбационно дразнене на аналната зона или пък като инструмент в отношенията с възпитателите, е впрочем и един от корените на толкова честите прояви на запек при невропатите. Цялото значение на аналната зона се отразява във факта, че се срещат малко невротици, които да нямат свои особени скатологични обичаи, церемонии и т.н., които старателно се скриват.¹⁹ Истинското мастурбационно дразнене на аналната зона с помощта на пръст, предизвикано от обусловено централно или периферно поддържан сърбеж, се наблюдава доста често при по-големите деца.

е) Прояви на гениталната зона

Сред ерогенните зони на детското тяло има една, която очевидно не играе главна роля и не може да бъде носителка на най-ранните сексуални преживявания, но на която в бъдеще е отредена голяма роля. При момчетата и момичетата тя има отношение към уринирането — това е клиторът, съответно главичката на пениса; при момчетата тя е покрита със слизеста торбичка, така че при нея не могат да липсват дразнения от секретите, които рано или късно се трансформират в сексуално дразнене. Сексуалните прояви на тази ерогенна зона, отнасяща се към действителните полови органи, поставят началото на по-късния «нормален» полов живот.

Благодарение на анатомичните особености, дразненето от секретите, миенето и избърсването по време на хигиенните грижи, а така също и благодарение на определени случайни възбуди (като например излизането на глисти при момичетата), усещането за удоволствие, което тези части на тялото могат да доставят, неизбежно привлича вниманието на детето още в най-ранна възраст и води до необходимостта от повтарянето му. Ако хвърлим поглед върху всички налични условия и вземем под внимание факта, че мерките за поддържане на чистота едва ли могат да имат по-различен ефект от замърсяванията [свързани с полюцията], няма да можем да се откажем от извода, че благодарение на онанизма в кърмаческа възраст, от който едва ли някой е свободен, се утвърждава бъдещият примат на тази ерогенна зона в половата дейност. Действието, което отстранява дразненето и носи удовлетворение, се състои в триещото докосване на ръката или в несъмнено рефлекторното напрягане на стиснатите едно към друго бедра. Последният начин се употребява най-често от момичетата. Момчетата предпочитат ръката и това предпочитание говори вече за голямото значение, което нагонът за обладаване ще има за мъжката полова дейност в бъдеще.²⁰ Още по-ясно ще стане, ако кажа, че трябва да различаваме три фази на инфантилна мастурбация. Първата се отнася към кърмаческата възраст, втората — към краткия по време разцвет на сексуалните прояви към четиригодишна възраст и едва третата съответствува на често единствено вземания под внимание онанизъм в периода на пубертета.

f) Втора фаза на детската мастурбация

Онанизмът в кърмаческа възраст като че ли изчезва след кратък период, но непрекъснатото му практикуване до настъпването на полова зрялост може да бъде вече първото голямо отклонение от желателното за културния човек развитие. Сексуалното влечение на тази генитална зона се пробужда още веднъж в детските години след кърмаческия период, обикновено към четвъртата година, и съществува известно време до ново потискане или пък става перманентно. Възможните обстоятелства са изключително разнообразни и могат да бъдат изяснени само след детайлен разбор на отделните случаи. Но всички подробности от тази втора фаза на инфантилните сексуални преживявания оставят най-дълбоки (несъзнавани) следи в паметта на даденото лице, предопределят развитието на неговия характер, ако този човек остане здрав, и симптоматиката на неврозата, ако той се разболее след достигане на полова зрялост.²¹ В последния случай целият този сексуален период се оказва забравен, свидетелствуващите за него несъзнавани спомени — изместени. Вече споменах, че искам да свържа с тази инфантилна сексуална дейност също и нормалната инфантилна амнезия. Благодарение на психоаналитичното изследване забравеното може да се доведе до прага на съзнанието, като по този начин се отстрани натрапчивостта, която произтича от несъзнавания психически материал.

g) Възраждането на кърмаческата мастурбация

Сексуалната възбуда от кърмаческа възраст отново се появява в споменатата детска възраст или като централно обусловено гъделичкащо дразнене, което изисква удовлетворяване посредством онанизъм, или като процес, приличащ на полюция и който аналогично на полюцията в периода на полово съзряване носи удовлетворение дори и без помощта на някакво действие. Последният случай по-често се среща при момичетата, и то през втората половина на детството. Причините за него не са напълно ясни и очевидно той не винаги трябва да се предхожда от период на по-ранен активен онанизъм. Симптоматиката на тази сексуална проява е много бедна. Вместо неразвития все още полов апарат на сцената се появява пикочо-отделителният апарат, който като че ли е негов опекун. Болшинството от болестите на пикочния мехур от това време са сексуални заболявания; enuresis nocturna²² съответствува на такава полюция, ако само не представлява епилептичен припадък.

Меродавни за новата поява на сексуалната дейност са както вътрешни причини, така и външни поводи. В случаите на невротично заболяване и едните, и другите могат да се отгатнат по формата на симптомите и напълно да се открият с помощта на психоанализата. За вътрешните причини ще говорим по-нататък; случайните външни поводи придобиват по това време голямо и трайно значение, което се запазва в течение на дълъг период от време. На първо място се намира влиянието на съблазняването, което преждевременно превръща детето в сексуален обект и го запознава при обстоятелства, оставящи дълбоко впечатление, с удовлетворението, което произтича от гениталната зона: впоследствие детето е принудено по онанистичен начин отново да репродуцира това удовлетворение. Това влияние може да идва от възрастни или от други деца: не мога да не призная, че в моята статия от 1896 година Ätiologie der Hysterie аз надцених честотата и значението на това влияние, макар тогава още да не знаех, че и останалите здрави индивиди са можели да имат в детската си възраст такива преживявания, и поради това придавах на съблазняването по-голямо значение, отколкото на факторите от наличната сексуална конституция и развитие.²³ От само себе си се разбира, че не е нужно да е налице съблазняване, за да се пробуди сексуалният живот на детето, че само по себе си такова пробуждане може да стане възможно и по силата на вътрешни причини.

h) Полиморфно-перверзните наклонности

Поучително е, че под влияние на съблазняването детето може да стане полиморфно-извратено, че то може да бъде склонено към всевъзможни извращения. Това показва, че то е предразположено към тях, и тази склонност е заложена в неговата конституция. Съблазняването затова среща толкова малка съпротива, защото душевните прегради против сексуалните извращения — срамът, отвращението и моралът, в зависимост от възрастта на детето, все още не са изградени или се намират в стадий на образуване. Детето се държи така, както и една средно неинтелигентна жена, при която са се запазили същите полиморфно-извратени наклонности. При обичайни условия такава жена може да остане сексуално нормална, а под ръководството на ловък съблазнител — да придобие влечение към всички перверзии и да прибягва до тях в своята сексуална дейност. Същата полиморфна, т.е. инфантилна склонност, се използува от проститутката в нейната професионална дейност. А при наличието на колосален брой проституиращи жени и такива, които, макар и избегнали тази професия, притежават склонност към проституиране, в края на краищата става невъзможно да не признаем, че в склонността към перверзии има нещо общочовешко и първично.

i) Някои частични влечения

Впрочем влиянието на съблазняването не ни помага да разкрием първоначалните условия на половия нагон, а само ни пречи да го разберем, давайки преждевременно на детето сексуален обект, от който детското сексуално влечение все още няма нужда. Но трябва да се съгласим, че въпреки господството на ерогенните зони детският сексуален живот изявява такива компоненти, които от самото начало визират други лица като сексуални обекти. Такъв род компоненти са намиращите се в известна независимост от ерогенните зони влечения към разглеждане и показване на тялото и към жестокост, които едва по-късно влизат в тясна връзка с гениталния живот, но още в детска възраст се наблюдават като самостоятелни стремежи, първоначално отдалечени от ерогенната сексуална дейност. Малкото дете преди всичко е безсрамно и в определена възраст проявява недвусмислено удоволствие от разголването на тялото си, особено на половите части. Противоположността на тази смятана за перверзна склонност — любопитството да се разглеждат половите органи на други лица, вероятно се проявява в по-напреднала възраст, когато възпиращото чувство за срам е достигнало вече известно развитие. Под влияние на съблазняването воайорската перверзия може да придобие голямо значение в сексуалния живот на детето. Все пак от моето изследвания върху детската възраст на здрави и нервноболни трябва да направя заключението, че влечението към воайорство може да се появи у детето като самостоятелна сексуална проява. Малките деца, чието внимание е насочено към собствените гениталии — в по-голямата си част мастурбационно, обикновено достигат по-нататъшни успехи без странична помощ и проявяват голям интерес към гениталиите на своите приятелчета, с които играят. Тъй като възможността за задоволяването на подобно любопитство обикновено се предлага само при удовлетворяване на двете екскрементални потребности, такива деца стават воайори, внимателно наблюдават, когато другите извършват тези две дейности. След изтласкването на тази наклонност любопитството, насочено към гениталиите на другите (от собствения или противоположния пол), се запазва като мъчителна сексуална* наклонност, която става най-силният източник за формиране на симптомите при някои невротични случаи.

В още по-голяма независимост от обикновената, свързана с ерогенните зони сексуална дейност у детето се развива и компонентът жестокост на половия нагон. Жестокостта изобщо е присъща за детския характер, тъй като задръжката, възпираща нагона към обладаване от причиняването на болка на другия, а именно — способността за състрадание, се формира относително по-късно. Както е известно, задълбочен психологичен анализ на този нагон още не е направен. Ние можем да допуснем, че подбудата към жестокост произлиза от влечението към обладаване и се проявява в сексуалния живот в такъв момент, когато гениталиите все още не са получили своето по-късно значение. Жестокостта господствува във фазата на сексуалния живот, която по-късно ще опишем като прегенитална организация. Децата, които се отличават с особена жестокост по отношение на животните и приятелите си, справедливо могат да бъдат заподозрени в интензивна и преждевременна сексуална дейност на ерогенните зони и при съвпадането с преждевременната зрялост на всички сексуални нагони ерогенната сексуална дейност изглежда като че ли първична. Липсата на задръжки от страна на състраданието крие опасността тази налична в периода на детството връзка между жестоките и ерогенните влечения да се окаже нерушима в един по-късен етап от живота.

От времето на изповедта на Жан-Жак Русо болезненото дразнене на кожата на седалището е известно на възпитателите като ерогенен източник на пасивното влечение към жестокост (мазохизъм). От това те с пълно право извеждат искането телесните наказания, които почти винаги се осъществяват върху тази част на тялото, да не се прилагат спрямо онези деца, при които — благодарение на по-късните изисквания на културното възпитание — либидото може да се изтласка на колатерални пътища.²⁴

4. Детските сексуални изследвания

a) Жаждата за знания

По същото време, когато сексуалният живот на детето достига пълния си разцвет, от 3 до 5-годишна възраст, у него се появяват също така и зачатъците на онази дейност, за която са характерни стремежите към изследване и познание. Жаждата за знание не може да бъде причислена към елементарните компоненти на влечението, а е подчинена изключително на сексуалността. Нейната дейност съответствува на сублимирания начин на овладяване. От друга страна, тя работи въз основа на енергията на сексуалното любопитство. Но нейното отношение към сексуалния живот има особено значение, защото както научихме от психоанализата, жаждата за знания при децата поразително рано и неочаквано интензивно опира до сексуалните проблеми и може би дори се събужда от тях.

b) Загадката на сфинкса

Не теоретически, а чисто практически интереси подтикват детето към изследователска дейност. Заплахата за влошаване условията на неговото съществуване при появата на друго дете, за която то е узнало или се досеща, и страхът, че поради това събитие може да бъде лишено от грижи и любов, правят детето проницателно и склонно към размисъл. Първият проблем, който го занимава в съответствие с това пробуждане, не е въпросът за половите различия, а загадката откъде идват децата. В малко преиначен вид това е същата загадка, която задал сфинксът от Тива.²⁵ Отначало детето възприема факта на съществуването на два пола без съпротива. За момчето предположението, че всички имат полов орган като неговия, е нещо, което се разбира от само себе си, то не е в състояние да свързва липсата на такъв орган с представата си за другите хора. Момчето здраво се придържа към това убеждение, упорито го защитава пред възникналите възражения под влияние на наблюдението и се отказва от него едва след тежка вътрешна борба (вж. комплекса за кастрацията). Заместващите образувания на загубения пенис у жените играят голяма роля при образуването на различни перверзии.²⁶

с) Кастрационен комплекс и завист заради пениса

Предположението, че всички хора имат такива (мъжки) гениталии, представлява първата забележителна и важна по своите последствия инфантилна сексуална теория. Момчето почти няма полза от факта, че биологическата наука оправдава неговите предразсъдъци и вижда в женския клитор истински сурогат на пениса. Малкото момиче не изпада във властта на подобни отрицания, когато забелязва, че гениталиите на момчето имат различно устройство. Тя незабавно е готова да ги признае и в нея се пробужда завист по повод на пениса, която израства до желание, което впоследствие има важно значение, — да бъде също момче.

d) Теории за раждането

Много хора могат ясно да си спомнят колко интензивно са се интересували в периода преди пубертета как се раждат децата. Анатомичното решение на въпроса е било тогава различно: децата се появяват от гърдите, или от корема, или пъпът се отваря, за да могат да излязат отвътре. За съответното изследване в ранните детски години човек си спомня много рядко извън контекста на анализа. Това изследване отдавна е подложено на изтласкване, но резултатите от него са били напълно аналогични. Децата се появяват на бял свят, защото се яде нещо определено (като в приказките), и те се раждат през червата, като изпражненията. Тези детски теории напомнят за анатомичните структури, които се срещат в света на животните, особено за клоаката на по-низшите от бозайниците животни.

е) Садистично разбиране на половото сношение

Ако децата в тази толкова нежна възраст станат свидетели на полово сношение между възрастните, поводи за което дава убеждението на големите, че малкото дете не е в състояние да разбира още сексуалните връзки, те могат да приемат сексуалния акт само като своего рода малтретиране или насилие, т.е. в садистичен смисъл. Психоанализата дава също така възможност да се разбере, че такова впечатление в ранното детство помага изключително за склонността към по-късното садистично смесване на сексуалната цел. По-нататък децата се занимават много с проблема, в какво се състои половото сношение или, както те го разбират, какво означава да бъдеш женен или омъжен, и в по-голямата си част търсят решението на загадката в приликата с функциите на уриниране и дефекиране.

f) Типични неудачи при детското сексуално изследване

За детските сексуални теории може изобщо да се каже, че представляват отражение на собствената сексуална конституция на детето и въпреки гротескните си грешки свидетелствуват за по-голямо разбиране на сексуалните процеси, отколкото би могло да се очаква от техните създатели. Децата забелязват също така и промените, които настъпват у майката по време на бременност, и умеят правилно да ги тълкуват. Приказката за щъркела много често се разказва пред слушатели, които се отнасят към нея с дълбоко, макар и нямо недоверие. Но тъй като детското сексуално изследване остава незапознато с два елемента: ролята на оплождащото семе и съществуването на женски полов тракт, — впрочем именно тези пунктове, в които инфантилната организация още е изостанала, — старанието на инфантилните изследвания остава винаги безплодно и завършва с отказ от по-нататъшни търсения, който често се трансформира в перманентно отслабване на жаждата за знания. Сексуалното изследване в този ранен период от детството винаги се извършва в уединение. Това означава, че първата стъпка към самостоятелно ориентиране в света води до голямо отчуждаване на детето от обкръжаващите го хора, които до този момент са се ползували с неговото пълно доверие.

5.* Фази в развитието на сексуалната организация

До този момент като характерен признак на инфантилния сексуален живот ние подчертавахме факта, че по същество той е автоеротичен (намира своя обект върху собственото тяло) и че отделните му частични нагони се стремят към удоволствие в общи линии изолирано и независимо един от друг. Развитието приключва с така наречения нормален сексуален живот на възрастните, при който получаването на удоволствие започва да служи на продължаването на рода, а частичните нагони под примата на една-единствена ерогенна зона образуват здрава организация за постигане на сексуалната цел в друг сексуален обект.

a) Прегенитални организации

Изучаването на задръжките и нарушенията в този процес на развитие с помощта на психоанализата ни позволява да открием зачатъците и предварителните етапи на такава организация на частичните нагони, които образуват особен вид сексуален режим. Тези фази на сексуална организация протичат гладко, за тях можем да съдим единствено по някои бегли признаци. Те влизат в действие само при патологичните отклонения и стават забележими и за повърхностното наблюдение.

Тези организации* на сексуалния живот, при които гениталните зони още не са придобили своето преобладаващо значение, ще наречем прегенитални. До този момент узнахме за съществуването на две такива организации, които създават впечатление за връщане към ранното животинско състояние.

Първата такава прегенитална сексуална организация е оралната, или ако искате — канибалната. Тук сексуалната дейност още не е отделена от приемането на храната, противоречията вътре в тези влечения още не са диференцирани. Обектът на едната дейност е едновременно и обект на другата дейност, сексуалната цел се състои в инкорпорирането (поглъщането) на обекта, по образа на това, което по-късно ще играе толкова важна психична роля в качеството си на идентификация. Остатък от тази фиктивна, наложена ни от патологията фаза на организация може да се открие в смученето, при което сексуалната дейност, отделена от дейността на храненето, се е отказала от страничния обект заради обекта върху собственото тяло.²⁷

Втората прегенитална фаза е фазата на анално-садистичната организация. Тук вече се е развила противоположността, преминаваща през целия сексуален живот, която все още не може да се определи като опозиция на мъжкото и женското, а всъщност би трябвало да се нарече противоположност на активното и пасивното. Активността се появява благодарение на нагона за обладаване от страна на мускулатурата на тялото, а ерогенната лигавица на червата се проявява като орган с пасивна сексуална цел. Двата стремежа имат свои собствени обекти, които обаче не съвпадат. Заедно с това другите частични нагони проявяват своята дейност по автоеротичен начин. В тази фаза вече може да се докаже съществуването на сексуална полярност и чужд обект. Собствено сексуалната организация и подчиняването й на функцията на продължаване на рода все още липсват.

b) Амбивалентност*

Тази форма на сексуална организация може вече да се запази през целия живот и завинаги да прикове към себе си голяма част от сексуалната дейност. Преобладаването на садизма и ролята на клоаката, изпълнявана от аналната зона, й придават ярко архаичен характер. Друг неин признак е това, че двата противоположни нагона са развити по приблизително еднакъв начин, и това е обозначено с удачния, въведен от Блойлер термин амбивалентност.

Предположението за прегениталните организации на сексуалния живот се основава върху анализа на неврозите и едва ли може да бъде разбрано без познаването на този анализ. Можем да очакваме, че продължаването на усилията в областта на анализа ще ни изясни в значително по-голяма степен природата и развитието на нормалната сексуална функция.

За да допълним картината на инфантилния сексуален живот, трябва да добавим и това, че често — или почти винаги — изборът на обекта в детската възраст се прави в такава форма, в каквато го обрисувахме като характеризиращ периода на пубертета, а именно — всички сексуални стремежи се насочват само към едно лице, при което трябва да бъдат достигнати всички цели. Това е най-голямото възможно в детска възраст приближаване до окончателното формиране на сексуалния живот след настъпването на полова зрялост. Разликата се състои само в това, че обединяването на частните влечения и подчиняването им на примата на гениталиите в детството не са осъществени напълно, т.е. само непълно са налице. Последната фаза в развитието на сексуалната организация се състои следователно в това, че този примат започва да обслужва продължаването на рода.

с) Двукратният избор на обект

Може да се смята за типично, че изборът на обект се извършва двукратно, на два тласъка. Първият избор започва във възрастта между две и пет години и по време на латентния период спира или дори регресира. Той се отличава с инфантилната природа на своите сексуални цели. Вторият започва с настъпването на периода на пубертета и обуславя окончателната форма на сексуалния живот.

Фактът на двукратния избор на обект, който всъщност се свежда до действието на латентния период, придобива обаче огромно значение за нарушаването на това окончателно състояние. Резултатите от инфантилния избор на обект се изразяват в по-късен период от живота: те или се запазват като такива, или се съживяват по време на пубертета. Вследствие развитието на изтласкването, което е налице между тези две фази, се оказва, че те са неизползваеми. Сексуалните им цели са претърпели известно ограничение и сега те са това, което можем да наречем нежна ориентация в половия живот. Само психоаналитичното изследване може да докаже, че зад тази нежност, обожание и уважение се крият старите, станали негодни сега инфантилни сексуални влечения на инфантилните частични нагони. Изборът на обект в периода на пубертета трябва да се откаже от инфантилните обекти и отново да започне като чувствена ориентация. Несъвпадането на двете ориентации има често като следствие обстоятелството, че не може да се постигне един от идеалите на сексуалния живот — обединяването на всички желания върху един обект.

6. Източници на инфантилната сексуалност

В усилията си да проследим произхода на сексуалното влечение до този момент предполагахме, че сексуалното възбуждане възниква: а) като възпроизвеждане на удовлетворение, преживяно във връзка с други органични процеси; б) като резултат от съответното периферно дразнене на ерогенни зони; в) като израз на някои напълно неразбираеми за нас по своя произход «нагони», като например сексуалното любопитство и инстинкта за жестокост. Психоаналитичното изследване, което от по-късен период се връща към детството, и едновременното наблюдаване на детето ни откриват и други постоянни източници на сексуална възбуда. Наблюдението на децата има този недостатък, че се извършва над обекти, които лесно могат да бъдат разбрани неправилно; психоанализата е затруднена от това, че може да стигне до своите обекти и изводи само по дълги обиколни пътища; но при съвместното им действие двата метода гарантират задоволителна достоверност на познанието.

При изследването на ерогенните зони вече установихме, че тези участъци от кожата притежават само особено повишена ерогенна дразнимост, която в известна степен е свойствена за цялата повърхност на кожата. Така че няма да се учудим, когато разберем, че на някои видове обща раздразнителност на кожата трябва да се припише много ясно ерогенно действие. Сред тях преди всичко особено подчертаваме температурните дразнения: може би по този начин ние ще успеем по-лесно да разберем терапевтичното действие на топлите вани.

а) Механични възбуди

По-нататък трябва да прибавим възможността за предизвикване на сексуална възбуда с помощта на ритмични механични сътресения на тялото, при които трябва да различаваме три вида възбуждащи въздействия: върху сетивния апарат на вестибуларните нерви, върху кожата и върху дълбоките структури (мускулите, ставите). Поради възникващите от това усещания за удоволствие трябва да се изтъкне, че в дадения случай много често можем да употребяваме в еднакъв смисъл понятията «сексуална възбуда» и «удовлетворение», което ни задължава да потърсим по-късно някакво обяснение за това. Като доказателство за появата на удоволствие, предизвикано от механичните сътресения на тялото, служи фактът, че децата много обичат игри с пасивни движения, като люлеене, подхвърляне във въздуха, и непрекъснато искат те да се повтарят.²⁸ Както е известно, люлеенето се прилага, за да могат неспокойните деца да заспят. Друсането по време на возенето в кола или пътуването във влак оказва такова завладяващо въздействие върху по-възрастните деца, че в крайна сметка всички момчета поне веднъж в живота си са обзети от желанието да станат кочияши или кондуктори. Те обикновено отделят загадъчно голямо внимание на това, което става по време на пътуването с влак, и всичко това се превръща в ядро на чисто сексуална символика във възрастта, когато се засилва дейността на фантазията (малко преди периода на пубертета). Необходимостта да се свърже пътуването с влака със сексуалността произтича очевидно от удоволствието от двигателните усещания. Ако към това се прибави изтласкването, което превръща в своя противоположност толкова много от това, което децата предпочитат, то същите тези хора в юношеска възраст или като възрастни реагират на клатушкането по време на пътуване с гадене, изморяват се много при пътуване с влак или проявяват склонност към пристъпи на страх по време на пътешествие и се защитават от повтарянето на мъчителното преживяване чрез страх от пътуването с влак.

Тук спада и неясният още факт, че съвпадането на страха и механичното сътресение предизвиква тежка хистероподобна травматична невроза. Може най-малкото да се допусне, че тези влияния, които при незначителна интензивност стават източници на сексуална възбуда, въздействувайки с голяма интензивност, предизвикват дълбоко разстройство на сексуалния механизъм.

b) Дейността на мускулатурата

Известно е, че голямата активна мускулна дейност е потребност за детето, от чието задоволяване то черпи необикновено удоволствие. Въпросът, дали това удоволствие има нещо общо със сексуалността, или самата тя включва сексуално удовлетворение и може да стане повод за сексуална възбуда, може да предизвика критични възражения, които ще бъдат насочени и против изказаните преди това твърдения, че удоволствието от усещанията за пасивно движение има сексуална природа или действува сексуално възбуждащо. Но много хора споделят като несъмнен факт, че са изпитали първите признаци на възбуда в гениталиите по време на бой или боричкане с приятели. В това положение обаче освен общото мускулно напрежение влияние оказва също така и докосването до значителни участъци от кожата на противника. Склонността към мускулна борба с някакво лице, както и към словесна борба в по-късна възраст («които се обичат, се и дразнят»), спада към добрите признаци на избора на обект, насочен към това лице. В обстоятелството, че мускулната дейност помага за сексуалната възбуда, може да се види един от корените на садистичния нагон. За много индивиди инфантилната връзка между сбиването и сексуалната възбуда се явява предопределящ фактор за избраната насоченост на половия нагон.²⁹

с) Афектни процеси

По-малко съмнение предизвикват останалите източници на сексуална възбуда при детето. Чрез непосредствени наблюдения и по-късни изследвания лесно се установява, че всички интензивни афектни процеси, дори възбудата при страх, се отразяват и върху сексуалността, което впрочем може да помогне за разбирането на патогенното влияние на такива душевни движения. При ученика страхът пред изпита, напрежението пред трудната задача може да придобие голямо значение, повлиявайки върху изблика на сексуални преживявания и на отношението към училището, тъй като в подобни условия често се появява дразнещо усещане, което го кара да докосва гениталиите си, или подобен на полюция процес с всичките му объркващи последствия. Поведението на децата в училище, което изправя учителя пред достатъчно загадки, заслужава изобщо да бъде поставено във връзка с тяхната зараждаща се сексуалност. Възбуждащото сексуалността действие на редица неприятни сами по себе си афекти — страх, ужас, тревога — се запазва у много хора и в зряла възраст и обяснява факта, че толкова много хора непрекъснато търсят удобен случай, за да изпитат подобни усещания, стига само известни странични обстоятелства (витаенето в нереален свят, четенето, театърът) да приглушат сериозността на неприятните усещания.

Ако можеше да се допусне, че и интензивните болезнени усещания имат същото ерогенно въздействие, особено ако болката отзвучава вследствие на странични обстоятелства или се запазва по-дълго, това би бил един от главните корени на садистично-мазохистичния нагон, чието многообразие и комплексност започваме постепенно да разбираме.

d) Интелектуалната дейност

Накрая лесно можем да се убедим, че концентрацията на вниманието върху интелектуалната дейност и умственото напрежение изобщо при много юноши и хора на зряла възраст имат като следствие сексуално възбуждане, което трябва да се смята за единственото сериозно основание на иначе тъй съмнителното обяснение за произхода на нервните разстройства, като дължащи се на «умствена преумора».

Ако сега, след тези непълни и неизброени докрай примери и признаци, хвърлим поглед върху източниците на детската сексуална възбуда, ще имаме възможност да антиципираме или разберем следните обобщения: явно всичко е насочено към това, да бъде пуснат в ход процесът на сексуална възбуда, чиято същност, разбира се, стана за нас много загадъчна. За това преди всичко се грижат — повече или по-малко непосредствено — възбудите на чувствителната повърхност — кожата и сетивните органи, и по най-непосредствен начин — дразненето на определени места от кожата, които заслужават наименованието ерогенни зони. В тези източници на сексуална възбуда решаващо значение има качеството на дразненето, макар че и факторът интензивност (при болка) не е съвсем индиферентен. Но освен това в организма има и такива приспособления, вследствие на които при много вътрешни процеси като странично явление възниква сексуална възбуда, веднага щом интензивността на тези процеси премине определени количествени граници. Това, което ние нарекохме частични сексуални нагони, или непосредствено произтича от тези вътрешни източници на сексуална възбуда, или се състои от продукцията на тези източници и ерогенни зони. Не е изключено в организма да не става нищо повече или по-малко значително, което да не предоставя свои компоненти за възбуждането на сексуалния нагон.

Според мен засега тези общи положения не могат да бъдат доведени до по-голяма яснота и достоверност, което се дължи на две неща: първо, новаторството на целия метод на разглеждане, и, второ, обстоятелството, че същността на сексуалната възбуда ни е напълно неизвестна. Но аз не бих искал да се откажа от следващите две забележки, които обещават да открият пред нас далечни хоризонти.

Забележки

a) Различни сексуални конституции

Както преди съзряхме възможност да обосновем многообразието на вродените сексуални конституции с различното развитие на ерогенните зони, така и сега можем да се опитаме да направим същото, като прибавим към това и непосредствените източници на полова възбуда. Можем да допуснем, че макар тези източници да стимулират всички индивиди, не всички хора са еднакво силни и преференциалното формиране на отделните източници на сексуална възбуда навярно допринася за по-нататъшна диференциация на различни сексуални конституции.³⁰

b) Пътища на взаимно влияние

Нека оставим образния начин на изразяване, към който толкова дълго се придържахме, говорейки за «източника» на сексуална възбуда, и да направим предположението, че всички свързващи пътища, водещи от други функции към сексуалността, трябва да могат да се преминат и в обратна посока. Ако например общото за двете функции господство върху зоната на устните е причина за това, че при приемането на храна възниква сексуално удовлетворяване, то същият момент може да обясни и нарушенията при приема на храна, ако са нарушени ерогенните функции на общата зона. След като ни е известно, че концентрирането на вниманието може да предизвика сексуална възбуда, то близо до ума е и предположението, че благодарение на въздействие по същия път, но само че в обратна посока, сексуалната възбуда може да повлияе върху възможността да се съсредоточим върху нещо. Значителна част от симптоматиката на неврозите, която аз обяснявам със смущения в сексуалните процеси, се проявява в нарушения на другите несексуални телесни функции и това непонятно досега въздействие става по-малко загадъчно, ако го представим като обратно-паралелно по отношение на влиянието, оказвано върху пораждането на сексуална възбуда.

Но същите пътища обаче, по които сексуалните смущения се прехвърлят върху други телесни функции, би трябвало при добро здраве да изпълняват и друга важна роля. По тях би трябвало да е налице използуване на сексуалните движещи сили за несексуални цели, т.е. за сублимация на сексуалността. Трябва да завършим с признанието, че ние притежаваме много малко достоверни познания за тези несъмнено съществуващи и вероятно проходими както в едната, така и другата посока пътища.