Речник на българския език/Том 2/321-340

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

по-лош стадий. Запасният генерал Илия Балтаджиев страдаше дълги години от астма, която от два месеца се беше влошила. М. Грубешлиева, ПП, 205. Привечер болестта се влошава, огънят се усилва. Т. Влайков, Пр I, 81. Тя [Мария] усещаше недостатъците на свиренето си и съзнаваше някак учудено, че нито пръстите, нито краката, с които натискаше педалите, й се подчиняваха правилно, .. Вероятно болестта й се беше влошила. Д. Димов, Т, 191.

ВЛОША`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влошавам и от влошавам се. Той [Слав] им разказа за живота на фронта, за влошаването на храната, за кражбите във военните складове. Г. Караславов, ОХ I, 378. Той едва се сдържа да не каже, че най-големият виновник за влошаването на качеството е Груев. X. Русев, ПЗ, 279. Натоварваше освен това ротмистър Загорски да разбере причините за влошаването на отношенията между висшите командири във войската и по-низшите офицерски чинове. В. Геновска, СГ, 454. С дишането тя съобщаваше как е, .. Той се вслушваше в това мъчително поемане на въздух, долавяше и най-незабележимите промени в него, познаваше и най-мъничките признаци на влошаване. Л. Станев, ПХ, 69.

ВЛОШЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от влоша като прил. За нещо — който е станал лош или по-лош. Църквата и училището, при крайно влошеното икономическо положение на областта, губеха първото си обаяние. П. К. Яворов, Съч. II, 168. Възстановяване на старото приятелство изглеждаше невероятно, но като размисли, Кондарев свърза този факт с влошените напоследък отношения между него и Христина и това го смути. Ем. Станев, ИК I и II, 80.

ВЛОЯ` СЕ. Вж. влоявам се.

ВЛОЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влоя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. 1. За масло — придобивам цвят, вкус и миризма на говежда лой. Масло, което съдържа свинска мас, лесно се влоява.

2. Диал. Покривам се с лой; затлъстявам. Зато утробните оръдия в корема, както что е чръний дроб и други жлезди, отвръднат, па после ся влоят. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 252.

ВЛОЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влоявам се. Влояването е чисто химичен процес, който засяга само мазнината на маслото. Н. Димов и др., ТМ, 91.

ВЛУДЯ`. Вж. влудявам.

ВЛУДЯ`ВАМ, -аш, несв.; влудя`, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. св. деят. влудя`л, -а, -о, мн. влуде`ли, св., прех. Правя някого да стане неспокоен, напрегнат, като луд; подлудявам1. Бомбата разруши половината от стобора, изпотроши стъклата на прозорците и влуди от страх децата. Ем. Станев, ИК I и II, 414. Домна нямаше очи за пролетния пейзаж, ала пролетта я смущаваше. Много повече — влудяваше я. Б. Болгар, Б, 139. Този пръв пролетен дъх окуражаваше пъпките да се развиват, опияняваше птиците, влудяваше бръмбарите и пчелите. Н. Хайтов, ШГ, 210. Луд хиляда влудява. Погов. влудявам се, влудя се страд. Ден и нощ всяко дърво, всеки храст, всеки овраг трябва да крие смърт за врага. Той трябва да се избива, да се тревожи, да се влудява, докато изгуби главата си от страх. А. Дончев, СВС, 670.

ВЛУДЯ`ВАМ СЕ несв.; влудя` се св., непрех. Ставам неспокоен, напрегнат, като луд; подлудявам2. Трябваше да хванат за врата и домъкнат тук ромейския император, военачалниците му, наемниците и роботърговците и да ги държат, докато побелеят, докато се влудят и затърсят нож да го забият в сърцето си. А. Дончев, СВС, 679-680.

ВЛУДЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от влудявам като прил. Който предизвиква неспокойствие, напрегнатост, състояние, близко до лудост; подлудяващ. Градушката спря, .. Но само миг след това канцеларията се изпълни с бледни, настръхнали хора, .., и заедно с тях влезе острият, влудяващ мирис на колендрото. Н. Тихолов, ДД, 32. Една капка може да направи тишината в едно подземие влудяваща. Н. Хайтов, ШГ, 219. Още над Олимп се носи, / още повтарят чуките / лая на картечните откоси, / воя влудяващ на щуките… О. Орлинов, П, 73.

ВЛУДЯ`ВАЩО. Нареч. от влудяващ. Тая музика й действаше влудяващо.

ВЛЪ`ХВА1, -та, мн. -и, м. Древен мъдрец, гадател, магьосник. Около това време от изток дошли в Йерусалим влъхви, сир. мъдреци, и разпитвали къде се е родил юдейският цар. Д. Манчев, НН (превод), 57, Там, дето слънцето изгрява, имаше по него време големи звездогадателски храмове, .., дето по цели нощи стоеха влъхви, та следяха пътя на звездите. Н. Райнов, БЛ, 111. И тримата белобради влъхви взеха със себе си най-благовонните аромати: ливан, смирна и злато, за да го поднесат пред люлката на благия цар. Ив. Вазов, Съч. XI, 50.

ВЛЪ`ХВА2, -та, мн. -и, м. Остар. и диал. 1. Крадец, обирник. Те бяха влъхви, т. е. крадци, деляха си не малка плячка, която бяха ударили от нейде. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 113. Никой не става изведнаж влъхва. По-многото влъхви захващат изпърво от малки измами, .., най-после стават совършени крадци, първо в малки вещи, а после и в по-големи. С. Радулов, НД (превод), 67. Щом влязла тази монета [желязната] в обръщане, числото на престъпленията в Спарта са много смалило, защото и разбойниците, и влъхвите не показвали охота да добиват такиз пари. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 149.

2. Човек, който напада пътници и други и ги обира с насилие; разбойник, хайдук. Ивика стихотвореца уловиха влъхви (хайдути), и като щяха да го заколят, той не имаше никого да му помогне. П. Берон, БРП, 86. Отваряме и просекът влиза задихан и известява братовчеда ми, че преди няколко часове съгледал в шумака двама влъхви, които ся сговаряли да дойдат през нощ да запалят обора. С. Радулов, НД (превод), 116.

3. Хитър, находчив човек; хитрец. Стар влък е тоя лаком чорбаджия! .. И не ще остави той плячката да избяга от ръцете му. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета .. Ще искат да го изиграят него, тия влъхви. Т. Влайков, съч. III, 299-300. • Обр. Един змей имал съкровище и го криел в една дупка, която вардил деня и нощя. Две лисици, и двете големи влъхви, сполучили най-после да станат приятелки на змея и да се вмъкнат при него. Т. Икономов, ЧПГ, 15-16. // Остар. Ирон. Хитър политически деец; демагог. Министрите в правителството на Муравиев начело със старите влъхви Мушанов и Буров бяха англофили. П. Илиев, ЛВ, 256-257. Ясно е, че под думите „Млада Франция“ Левски не можеше да разбира партията на стария влъхва Тиер. Г. Бакалов, Избр. пр, 102.

ВЛЪХВА`РИН, мн. влъхва`ри, м. Простонар. Влъхва2. Кога си юмра, Радо ле, / .., / баща си в очи не гледай, / че баща ти курварин, / курварин, Радо, влъхварин. Нар. пес., СбНУ XIV, 65.

ВЛЪ`ХВЕШКИ1, -а, -о, мн. -и. Прил. от влъхва1.

ВЛЪ`ХВЕШКИ2, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от влъхва2. И отчаяният гостинник, .., отиде да служи за безопасността на къщите пампелунски, като хвърляше тъжен и боязлив поглед към своята, която оставаше на влъхвешкото разположение на настойника си. Н. Михайловски, ПА (превод), 30.

ВЛЪХВУ`ВАМ1, -аш, несв., непрех. Остар. Гадая, врачувам. Тя баеше и влъхвуваше кой ще й ся падне на честта и описуваше от глава до пята Самуила. Е. Мутева, РБЦ (превод), 15.

ВЛЪХВУВАМ2, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Занимавам се с грабежи, обири; крада, обирам.

2. Занимавам се с разбойничество; разбойничествам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЪХВУ`ВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. същ. от влъхвувам1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЪХВУ`ВАНЕ2 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влъхвувам2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЪ`ШБА ж. Остар. Магия, магьосничество. Той [Боян] е изкусен чародей, .. Заради това хората казват какво с влъшба мъртви въздигал от гроб и живи омайвал. Д. Войников, РК, 8. Самуил послуша бабата, защото нему беше се` едно с какво било да било, само да добие съгласие Райнино, та че ако ще би с взаимна любов или с бабешки влъшби и баяне. Е. Мутева, РБЦ (превод), 16.

ВЛЮ`БВАМ СЕ, -аш се, несв.; влю`бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Бивам обхванат, завладян от чувство на любов към лице от другия пол. Още като видя Нонка, той се влюби в нея с чистата и нежна любов на своята артистична душа, но нямаше кураж да й се изповяда. И. Петров, НЛ, 57. Помнеше как си размениха къси погледи, помнеше и трепета, който мина по тялото му, .. От тоя ден Костадин се влюби. Ем. Станев, ИК I и II, 11. Бях решил даже да се оженя, защото се влюбих. Елин Пелин, Съч. IV, 130.

2. Разш. Бивам обхванат от чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Заспалото му досега народно чувство, .., растеше с нова сила; всеки ден той повече се влюбваше в България. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 53. За мене бе донесъл подарък току-що излезлите два тома от Хюговата книга „La légende des siècles“, след жедното прочитане на която* аз още повече се влюбих във великия поет. К. Величков, ПССъч. I, VIII.

◇ Влюбвам се / влюбя се до уши. Разг. Силно се влюбвам.

— Друга (остар.) форма: вли`бвам се.

ВЛЮ`БВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влюбвам се. Той се бои като огън от влюбването… Чудак. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 144. Влюбването не е дълбоко чувство, макар че то може да бъде силно. Псих. X кл, 76. — На тоя свят има симпатии, има увлечения, има влюбвания, а любовта е нещо по-друго, по-висше! К. Георгиев, ВБ, 37. Между две влюбвания се сближаваше временно с други жени, по които не страдаше. А те го харесваха и той ги търпеше физически и духовно, докато траеше болката по последната възлюблена. Д. Вълев, Ж, 133.

— Друга (остар.) форма: вли`бване.

ВЛЮ`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който изпитва чувство на любов към лице от другия пол. И тя, .., ще мине сред всички, под ръка с любимия си човек, .., щастлива и влюбена. Елин Пелин, Съч. II, 113. Главният герой е твърде влюбен, лудешки, безумно, безнадеждно влюбен в една личност, която се обича с другиго. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. — Момичето е влюбено и все сина ти бълнува; грях ще сториш, ако бъдеш причина да ги разделиш. Ц. Гинчев, ГК, 160. Женитбата, която едно време е била почти цяло робство, днес е най-священата връзка между две влюбени человечески същества. ИЗ 1877, 1881, 441.

2. За очи, поглед и под. — който изразява чувство на любов. Пред очите й с шеметна бързина се изправяха ту Петър, .., ту Дамян, .., ту Калинко с пламнали, детински влюбени очи. И. Петров, НЛ, 232. Един младеж го [момичето] стрелна / с поглед влюбен / и то порумене. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 19. Твойте ласки са томителни и нежни, / в тебе гледат много влюбени очи. Хр. Ясенов, Събр. пр, 53.

3. Разш. С предл. в. Който изпитва чувство на възхищение, обич и всеотдайност към някого или нещо. Изгнанието и теглилата, вместо да охладят в него жара към идеята, .., връщаха го тук още по-възторжен, идеалист, смел до безумство, влюбен в България до фанатизъм и честен до самопожертвуване. Ив. Вазов, Съч. XXII, 73. Желязко беше овчар. И какъв овчар! — потриваше ръце старият .. Бащата беше влюбен в него. „Желязко ще стане човек!“ — казваше той и клатеше самодоволно глава. Г. Караславов, СИ, 184. И възхитена, и зарадвана, влюбена в себе си, тя приближи лицето си до самото стъкло и нежно и страстно изговори тия думи. Й. Йовков, Разк. I, 174. Аз съм влюбен, влюбен, влюбен, / влюбен съм в живота и в света! Хр. Радевски, П, 53. // Който е обхванат от силен интерес към нещо, от силно увлечение по нещо (обикн. предмет на занимание). Той [К. Величков] обладаваше истински талант на живописец и бе страстно влюбен в живописта. К. Величков, ПССъч. I, XII. Като разбра [механикът], че момчето е влюбено в машините и техниката, започна да му показва всичко, което знаеше. М. Грубешлиева, ПИУ, 31.

4. Като същ. влюбен (влюбения<т>) м., влюбена<та> ж., влюбени<те> мн. Влюбен мъж, влюбена жена. Гласът на влюбения притреперваше. Очите му се наливаха. Елин Пелин, Съч. II, 131. Той протегна десницата си и започна да я милва тъй, както влюбените галят приятелките си. А. Каралийчев, С, 229. влюбени мн. Влюбена двойка. Спас излезе от сянката, дойде на мястото, дето бяха стояли влюбените. Й. Йовков, Разк. III, 16. Оттук веднаж минаваха двама влюбени. Момата се спря пред шипката и извика: — Колко е нацъфтяла! Елин Пелин, Съч. V, 14. — Влюбените не могат да останат спокойни, когато ги делят. Ив. Вазов, Съч. XX, 31.

◇ Влюбена двойка. Влюбени един в друг мъж и жена. По затулените пейки си шепнеха влюбени двойки. Елин Пелин, Съч. IV, 72. Ходеха винаги хванати за ръка, като току-що влюбена двойка, целуваха се по всички тъмни улички. М. Грубешлиева, ПП, 73.

Влюбен до уши. Разг. Много влюбен. Макар че беше влюбена до уши в мен, блондинката изяви също желание да пипне Марлон Брандо. Р. Балабанов, ТБК, 5.

ВЛЮ`БЕНО нареч. С любов. Срещу него девойка и младеж влюбено стискаха ръцете си. М. Грубешлиева, ПИУ, 305. Големият Борован, който най-малко очакваше да види Щерев, го гледаше влюбено, забравено, захласнато. Д. Ангелов, ЖС, 188. Ти ме гледаш тъй влюбено нежно, / ти говориш тъй топло и предано. Е. Багряна, ВС, 12.

ВЛЮ`БЕНОСТ, -тта`, мн. (рядко) -и, ж. Състояние на влюбен. Като видя боядисаната с фладер врата на нейната моминска стая, той достигна върха на своята влюбеност и мисълта, че след малко трябва да излезе от тая къща, му се стори невъзможна. Ем. Станев, ИК I и II, 95-96. Понякога я докарваше до такава влюбеност, че бе готова да не му се противи. Ст. Даскалов, СЛ, 501. Колкото до романтичната любов, мисля, че преди да създаде семейство, всеки трябва да преживее няколко влюбености, пълни с патос и страдание… Отеч., 1978, кн. 7, 40. Младостта в науката — това е преди всичко смелостта при поставяне на нови задачи, .. Второ — това е влюбеността в науката. НТМ, 1962, кн. 1, 8.

— Друга (остар.) форма: вли`беност.

ВЛЮБЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Който лесно и често се влюбва. Той бе извършил някои лудории с момичета, знаеше се, че е силно влюбчив, че е способен да залети лесно по жена. Т. Харманджиев, Р, 29. Банката беше кротичък пияч, чувствителен и влюбчив. Реших, че пак е хлътнал някъде. С. Северняк, ИРЕ, 177. // Присъщ на човек, който лесно и често се влюбва. Най-сетне неразрешимо бе и неговото страдание в любовта, самата любов, която не преставаше да гори в младата му влюбчива душа. Ем. Станев, ИК I и II, 99.

— Друга (остар.) форма: влибчи`в.

ВЛЮБЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на влюбчив. Неговите [на К. Константинов] герои обичат да тънат в топлата атмосфера на това сладко чувство [любовта], .. Затова на Константинова се удават изображенията на женската душа — с нейната лека влюбчивост, лесно възбудима чувствителност и мечтателност, качества. Т, 1926, бр. 32, 3.

— Друга (остар.) форма: влибчи`вост.

ВЛЮ`БЯ СЕ. Вж. влюбвам се.

ВЛЮДЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влюдя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Остар. и диал. Ставам разумен, морален и възпитан човек; вчовечавам се. — Сус, .., безсрамник! — викна люто разгневен Юсуф. — Как може да думаш така за нашия бей! — Речи му да се влюди! — викнаха дръзките момчета. Хр. Бръзицов, БК, 64. Чловек с дружене ся приучва да тръпи и носи ближните, каквито си са; ..; сдобива ся с добри приятели, .., изтръква ся и ся влюдява. Й. Груев, (превод), КН 4, 61.

ВЛЮДЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влюдявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЮДЯ` СЕ. Вж. влюдявам се.

ВЛЮТЯ`. Вж. влютявам.

ВЛЮТЯ`ВАМ, -аш, несв.; влютя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Правя нещо да стане люто; подлютявам (Ст. Младенов, БТР), влютявам се,* влютя се страд.

ВЛЮТЯ`ВАМ СЕ несв.; влютя` се св., непрех. Остар. Ставам лют; подлютявам се (Н. Геров, РБЯ).

ВЛЮТЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от влютявам и от влютявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЯ`ВО нареч. 1. На място, което се намира в лявата страна от някого или от нещо; наляво, отляво. Противоп. вдясно, надясно. Вляво, доста надалеч и усамотено се виждаше някаква ограда и в нея нещо като паметник. Й. Йовков, Разк. III, 30. Малко по-вляво бе изрисуван огромен мъж с чук в ръка, а над него с едри, поизбелели вече букви аленееше надпис. Ст. Марков, ДБ, 334. По крайбрежието на залива, вляво, гъмжи празничен народ. К. Христов, А 1944, 289. Вдясно и вляво в тъмнината се чуваха да дрънкат звънци на овци и затуй Татар-Христо и Коцсула кривуляха, за да не ги познае някой. Й. Йовков, ЖС, 92.

2. По посока към лявата страна от някого или от нещо; наляво. Противоп. вдясно, надясно. — Сега трябва да се разделим! Поне тая вечер не бива да ни виждат заедно… Хайде ти вдясно, аз вляво! П. Незнакомов, МА, 117. И в миг цялото ято свърна вляво след водача. После изви надясно и пак наляво, за да не изпревари тежките бомбардировачи. П. Бобев, К, 85. Момчетата бавно отминаха. Колата ги настигна и отмина, после с доста бърз ход зави вляво на първата пресечна улица. П. Вежинов, СО, 95.

3. Прен. Рядко. На страната на леви политически течения; наляво. Пътят на демократическото разрешаване на кризата е в завоя на политическото ръководство на страната [Италия] вляво. ВН, 1960, бр. 2690, 3.

ВЛЯ`ЗА. Вж. влизам и влазям.

ВЛЯ`ЗВАМ, -аш, несв.; вля`зна, вле`знеш, мин. св. вля`знах и влезна`х, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; влязувам. — Най-много гледай очите: .. — гълчеше Али чауш наставително, а очите му играеха на четири и забележваха кой минуваше край хана и кой влязваше в него. Ив. Вазов, Съч. XII, 155-156. — Тука не ща ти да влязваш! .. Върви си! П. Тодоров, Събр. пр II, 296. Като влязнал вътре в пещерата, дошло му [на вълка] на ум да отмъсти на лисицата, на която отдавна имал завист. А. Хаджоглу, ББ, 62. Светлина влязваше само през едно малко прозорче. З. Стоянов, ЗБВ III, 226. Едвам можах да позная брата си .. Имаше шест години, откак го бях оставил и вече той влязваше в шестнайсета година. Ч, 1875, бр. 2, 85. Бих влязнал във взривна / ракета, самичък. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 16. Я излязвай, влязвай, / хубава моме, / наред пристъпяй, / назад не гледай. Нар. пес., СбВСт, 232. влязва се, влезне се безл. Пред главното светилище обикновено са намервал широк двор, в който са влязвало през високи масивни врата. Н. Михайловски, РВИ (превод), 29.

ВЛЯ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влязвам; влизане. За излязване или влязване употребяват една стълба. С. Бобчев, ПОС (превод), 213. Ходжата щеше още да говори, но вратата на кафенето се отвориха и влязването на един едър человек му прекъсна думите. Ц. Гинчев, ГК, 360. Това беше първото му влязване в затвор. П. Р. Славейков, БП I, V.

ВЛЯ`ЗНА. Вж. влязвам и влязувам.

ВЛЯ`ЗУВАМ, -аш, несв.; вля`зна, вле`знеш, мин. св. вля`знах и влезна`х, св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в. Влизам; влязвам. Симеон се връща у Блъгария и по 914 год. влязува пак у гръцката земя и зема Едрене. М 1857, 95. Тога един калугер от свети Йоан предтечи, .., обяви с писмо султан Мурату подземний проток водний, който влязуваше в Солун и напояваше го. Хр. Павлович, Ц, 59-60. Не осквернява человека, което влязува в уста, но което излязува из уста. КТЕМ, 303.

ВЛЯ`ЗУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влязувам; влизане, влязване.

ВМАГАРЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмагаря` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Разг. Ставам подобен на магаре с нрава си, проявявам инат или несериозност. Който са хвали, вмагарява са. ВУХБ (превод), 31.

ВМАГАРЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вмагарявам се.

ВМАГАРЯ` СЕ. Вж. вмагарявам се.

ВМАНИАЧА`. Вж. вманиачавам и вманиачвам.

ВМАНИАЧА`ВАМ, -аш, несв.; вманиача`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя някого маниак; вманиачвам. вманиачавам се, вманиача се страд.

ВМАНИАЧА`ВАМ СЕ несв.; вманиача` се св., непрех. Ставам маниак; вманиачвам се. Замълчавам, а Тръпко ме тупа дружески по рамото: — Вманиачил си се малко, ама ще се оправиш! В. Робов, ПСВ, 96.

ВМАНИАЧА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вманиачавам и от вманиачавам се; вманиачване. Една опасна зараза, която проличава в досегашните прегледни спектакли, е вманиачаването. Имаше колективи и солисти, убедени в предимствата си пред всички останали. ОФ, 1950, бр. 1720, 4.

ВМАНИА`ЧВАМ, -аш, несв. (разг.); вманиача`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Разг. Вманиачавам. — Никой поет у нас не е дал по-хубави любовни стихове от тебе .. — Не ме вманиачвай, моля ти се! М. Грубешлиева, ПИУ, 185. вманиачвам се, вманиача се страд.

ВМАНИА`ЧВАМ СЕ несв. (разг.); вманиача` се св., непрех. Вманиачавам се.

ВМАНИА`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вманиачвам и от вманиачвам се; вманиачаване.

ВМАНИАЧЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е обхванат, обзет от някаква мания. Касаветов, за когото всички кадрови офицери бяха самонадеяни, ограничени и вманиачени, смяташе, че на всичко отгоре Хумников е и тъп — същински овен. Г. Караславов, ОХ IV, 557. Някому би се сторило нередно това, което е вършила голямата актриса Адриана Будевска-Ганчева — да пере, да готви, да търка тенджери и да кърпи чорапите на децата си, .. Тя бе свикнала. Не бе ни разглезена, ни вманиачена. Всякакъв парнасизъм й бе органически чужд. Ст. Грудев, АБ, 188. Нима моите родители нямат право да видят първото си внуче само затова, че са селяни и че една вманиачена гражданка се срамува от селския им произход? ЖД, 1967, кн. 12, 16.

ВМАНИАЧЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Състояние на човек, обхванат, обзет от мания. За него, който до вманиаченост обожаваше казармената дисциплина в дома си, .. — партията на широките социалисти стана откровение, превърна се в лична съдба. А. Гуляшки, Л, 145.

ВМЕНЯ`. Вж. вменявам и вменям.

ВМЕНЯ`ВАМ, -аш, несв.; вменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. Обикн. в съчет.: Вменявам в грях, вина нещо някому. Смятам, възприемам нещо като грях, вина на някого; вменям. Благодаря Ви за стихотворението, което сте адресирали към мене и в което виждам дълбокото Ви разочарование от мене. Може би сте прав, като ми вменявате в тежък грях патриотизма. Ив. Вазов, НП, 193. Средствата ни бяха средства на времето, но християнството отричаше тия средства, .. То ни вменяваше във вина, че проповядваме унищожение. В. Мутафчиева, СД, 180. Вменявам в дълг (задължение и под.) нещо някому. Налагам някому да направи нещо, задължавам го да извърши нещо; вменям. — Занапред вменява ти се в дълг и първата ти работа ще бъде всякак си внимателно да осведомяваш вашия посланик по българските дела. Ст. Дичев, ЗС II, 514. Министерството на вътрешните дела е издало едно окръжно, с което вменява в длъжност на окръжните управители и кметове да подтикват гражданите да се интересуват от хода на общинските дела. БД, 1909, бр. 21, 3. вменявам се, вменя се страд. В Браилския устав се говори за издаване на периодическо списание, ..; предвиждат се редовни, дописни, спомагателни и печатни членове, ..; на дружеството се вменява в дълг да усъвършенствува българския книжовен език. М. Арнаудов, БКД, 76.

— От рус. вменять.

ВМЕНЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от вменявам и от вменявам се. Вменяване в* дълг.

ВМЕНЯ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който има ясно съзнание, нормален е в умствено отношение и е отговорен за постъпките си. Противоп. невменяем. За да бъде човек наказателно отговорен, е нужно той да е вменяем. В човешкото съзнание (а доскоро и в самия кодекс) това понятие се изгражда чрез своя антипод — невменяемостта. О, 1978, кн. 6, 16.

— От рус. вменяемый.

ВМЕНЯ`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Юрид. Състояние на дадено лице, при което то може да си дава сметка за действията, постъпките си и да отговаря за тях пред закона. Противоп. невменяемост. Извърших престъплението в състояние на пълна вменяемост. Съзнавах съвършено ясно смисъла и целта на действията си. Ст, 1978, бр. 1667, 2.

ВМЕ`НЯМ. -яш, несв.; вменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Книж. Вменявам.

— От рус. вменять. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВМЕРА`ЧА СЕ. Вж. вмерачвам се.

ВМЕРА`ЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмера`ча` се, вмера`чи`ш се, мин. св. вмера`чи`х се, св., непрех. Диал. Придобивам мерак за нещо; меракландисвам се. — Боба`, ти си стар челек, нема да те зьомат! — разубеждавали го внуците. — Не се вмерачвай! — И ние, старите, даваме кувет (сила). Н. Стефанова, РП, 141.

ВМЕРА`ЧВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмерачвам се.

ВМЕ`РЯ. Вж. вмерям.

ВМЕ`РЯМ, -яш, несв.; вме`ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Умервам, улучвам, уцелвам. За него се разказваше, че вмерял с шишинето си в ножа в острието и разсичал куршума на две равни половини. Ц. Гинчев, ГК, 143. вмерям се, вмеря се страд.

ВМЕ`РЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмерям и от вмерям се.

ВМЕ`СВАМ, -аш, несв.; вме`ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Рядко. Вмъквам (обикн. неуместно) нещо някъде. Някои писатели все още вмесват, може би по стар навик, ненужни чуждици в творбите си. С, 1952, кн. 8, 190. Дончо: Че ме накарахте и аз дядова си кавал да му дам .. Иван: Ти твойте дертове навред трябва да ги вмесиш! П. Тодоров, Събр. пр II, 77.

2. Рядко. Забърквам, вплитам някого в някоя неприятна работа; намесвам, замесвам. Не искам да вмесваш сина ми в тази история.

3. Диал. Като меся нещо, замесвам в него нещо друго. Вмесих е тестото и малко ръжено брашно. Н. Геров, РБЯ I, 141. вмесвам се, вмеся се страд.

ВМЕ`СВАМ СЕ несв.; вме`ся се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Присъединявам се към някакво множество, група, смесвам се с някакво множество, група. Той направи няколко крачки и спря. И може би щеше да се вмеси в потока от хора, .., ако Къцьо, момчето му, не го хвана за ръкава и не го дръпна. Г. Караславов, ОХ III, 534. — Биволите ми като се вмесят в бюлюка и не мога да ги позная и затова им връзвам лопка. М. Яворски, ХСП, 125.

2. Включвам се, намесвам се, започвам да вземам участие в нещо (в разговор, спор, кавга и под.). Той стоеше на мястото си, без да се вмесва в разговора. Й. Йовков, ВАХ, 59. В същото време малко настрана от тях застава с луличката си в ръка пан Пшесмицки, който с любопитство следи спора им, без да се вмесва в него. П. Тодоров, Събр. пр II, 382. — Да основем една банка! — изтърсва Данко Харсъзина. — Ти си дурак! .. — Оставете кавгите настрана — вмесва се бай Ганьо. Ал. Константинов, БГ, 132. Когато вече свърши дядо Драган, даскала, .., се вмеси в разговора. П. Р. Славейков, БП I, VII.

3. Намесвам се, набърквам се в нещо. — Когато аз се вмесих в твоя живот?… Наистина, ти трябва да си била тогава съвсем малко момиче, почти дете. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 82. Хероите на тия песни са полубожествени същества, .., — които се вмесват в земния живот на хората и определят тяхната добра или зла съдба. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 25. — Искали се [младите] — да се вземат… Аз пък в такива работи се не вмесвам… Ц. Церковски, ТЗ, 47. През пролетта на 1845 Неофит и секретарят му Костаки, .., вземаха случай да се вмесят в селските работи и да ме изместят из Килифарево. П. Р. Славейков, БП I, VII.

— Друга (диал.) форма: в ме`швам.

ВМЕ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от вме`свам и от вме`свам се. За културни деятели, каквито са поетите, е непростително да нямат съзнанието, че те са ратници със свое особено призвание и че вмесването в чужди призвания е в начало самооплюване. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 363. Руската прогресивна общественост високо е ценила Малий театър, който подчертано е водил, доколкото му е било възможно, самостоятелна репертоарна политика и бойко е давал отпор на реакционните вмесвания. Ст. Грудев, АБ, 41.

— Друга (диал.) форма: вме`шване.

ВМЕ`СТВАМ, -аш, несв.; вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Поставям с усилие, събирам, побирам нещо в някакво ограничено място. [Котленският овчар] вместил в руслото на четири спираловидни ленти [на тояжката си] един калиграфски текст със следното съдържание. Н. Хайтов, ШГ, 35. • Обр. — Дай му, боже — спре се запъхтяна над люлка орисница, — ум и сръки. Дай му ширина в душата, цял свят в нея да вмести. П. Тодоров, И I, 2.

2. Прибавям, добавям, вмъквам с известно затруднение допълнителен текст в реч, разказ, съдържание, списък и др. Тия поправки се състояха не в изменения „на думи“, а в прибавки на цели фрази и печатарят не искаше да ги вмества. Г. Георгиев, Избр. пр, 302. Ще гледам да вместя тези поправки в доклада.

3. За помещение, съд и под. — побирам, събирам в себе си. Не му пречало да украси Рим с много и величествени постройки; най-знаменитата от тях е Колизея — грамаден амфитеатър, който могъл да вмести в себе си повече от 80 000 зрители. Н. Михайловски, РВИ (превод), 274. Там [при сливането на Тигър и Ефрат] направиха едно мряморно амфитеатро, което можеше да вмести петстотин хиляди зрители. Ив. Адженов, ВК (превод), 8.

4. Остар. Помествам, публикувам, отпечатвам. Аз съм на мнение да вместите засега само част, началото именно, от „Царството на самодивите“, защото имам много работи да поправям. Ив. Вазов, НП, 93. Той [Каниц] се е грижил да събере и да вмести в новото издание на книгата си многобройни подробности по най-новата история. Ив. Гешов, Н, 1881, кн. 1, 77. Накратко ви известявам следующите новини, които имайте добрината да вместите по-скоро в почитаемия ви вестник. НБ, 1876, бр. 11, 43. вмествам се, вместя се страд. Когато ся вмести една статия в някой вестник без подпис на съчинителя, отговорността за написаното пада върху вестникаря. Ф. Перец и др., НЗ, 73.

ВМЕ`СТВАМ СЕ несв.; вместя се св., непрех. 1. Настанявам се, вмъквам се в някакво ограничено пространство. Все по онова време под дъските на една от стаите в бабини Тонкини било изкопано скривалище, в което освен другите неща можело да се вместят и няколко души. Н. Ферманджиев, РХ, 270. Едва тогава той, с проблеснал в главицата ужас, разбра, че около масата нямаше място за него. Забърка се така явно, че почна да пристъпва насам-натам, като търсеше где да се вмести. О. Василев, ЖБ, 100. Някакъв висок посрещач се вмести между тях [Будин и търговеца] и ги раздели. Ст. Дичев, ЗС II, 217. Старата церква, като беше малка, .. много беше неспособна за поклонниците, които изоставаха някогаш по-многото вън от църквата, а които се вместеха внетре, не можеха всичките да гледат и да слушат совершаемото богослужение. Н. Рилски, ОМР, 48.

2. Обикн. с предл. в. За нещо — събирам се, побирам се, влизам в нещо или някъде. Понеже паралелепипедът има височина C лин. ед., в него ще се вместят точно C такива пласта. Стереом. V кл, 46. В обема на един и същ атом не могат да се вместят два атома. Физ. X кл, 1965, 185. Непроницаемост е такова свойство на веществото, по което всякоя веществена частица изпълнява онова пространство, что дръжи, та не може в истото време да ся вмести там и друга частица. Н. Геров, ИФ, 2. • Обр. Корава порода сме… Кои ние? Ние с теб трудно ще се вместим в една порода, ти си млад. Д. Фучеджиев, Р, 334. Той [Илия] не можеше да се вмести в поредицата чичовци от моя род или приятели на баща ми — беше нещо повече от другите и аз инстинктивно чувствувах това. Ал. Гетман и др., СБ, 287.

3. Обикн. с предл. в. Побирам се, съвместявам се в някаква представа, област и под. Не беше нито учуден, нито възмутен — просто нежеланието на Влахов да ги придружи не се вместваше в понятието му за целесъобразност. А. Наковски, БС, 84. Човекът и неговият свят — .. — това е въпросът, който ме занимава, .. И как се вмества той в останалия голям, огромен свят, в който живеем всички ние. Ст. Стратиев, ПП, 11.

4. Рядко. Обикн. с предл. в. Включвам се, намесвам се, започвам да вземам участие в нещо (в разговор, спор, кавга); вмесвам се. Дечко Граматика (бърза да се вмести по-скоро в разговора): Ами-ами. Спуснал ли е някому господ с кошница? П. Тодоров, Събр. пр II, 369.

ВМЕ`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмествам и от вмествам се. Плътното вместване на детайлите по системата на паралелограма тук има изключително значение, тъй като това вместване може да се приложи в голям мащаб при разкрояването на текстила. П. Цветков и др., ТОП, 265-266.

ВМЕСТИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Място, предназначено за вместване, поместване, поставяне на нещо. Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища, построени на господствуващите височини. П. Делирадев, БГХ, 93. Като основна съставна част скелетът в значителна степен определя външната форма и големината на тялото. Някои негови части образуват вместилища, т. е. кухини на вътрешни органи. Ал. Гюровски, АЧ, 73.

ВМЕСТИ`МОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Спец. 1. Максимално количество от нещо, което може да побере някакъв съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вътрешен обем. През време на първото българско изложение френският въздухоплавател Йожен Годар извършил около 20 издигания с малък сферичен балон с вместимост 400 куб. м. Р. Радулов, ИГ, 13. За направата на този [пясъчен] галваничен елемент е необходим буркан с широк отвор и вместимост 1 литър. К, 1963, кн. 2, 45. Телесното устройство на кроманьонците не се е различавало от това на съвременния човек .. Имали са по-голям череп, който по вместимост се доближавал до черепа на днешните хора. ОБиол. X кл, 178.

2. Мор. Товароподемност на плавателен съд, който се определя от теглото на воден обем, равен на обема на трюмовете му. Да ви запозная накратко с парахода .. Вместимостта му е 8000 тона, силата 12000 конски сили, средната скорост 460 мили в денонощие. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 29. „При изпълнение на специална бойна задача нашият катер 779 се натъкнал на българския кораб «Вихрен», вместимост и характеристика неустановени.“ Н. Антонов, ВОМ, 106. На варненското пристанище пристигна един параход с 60 тона вместимост. БЗ, 1891, бр. 316, 3.

ВМЕСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който помества, обнародва, публикува нещо. Вместител на премъдри словеса. Ст. Младенов, БТР I, 323.

ВМЕСТИ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Вместимост. Вместителност или съдържимост на един съд (чаша, шише, бъчва и пр.) наричаме вътрешния обем на тоя съд. К. Кърджиев, А, 159. Онези, които чрез публично наддаване купуват кораби от каквато и да е вместителност, са длъжни, .., да заплатят на определения от съдилището чиновник третината от цената на отстъплението. ДЗОИ I (превод), 267.

ВМЕ`СТО предл. 1. За означаване, че някой или нещо заменя, замества някого или нещо; наместо. Горският пак не дойде .. Вместо него дойде старият дядо Мартин. Елин Пелин, Съч. II, 54. Облечен беше като всички селяни наоколо, с антерия и къса аба, но вместо с потури беше обут с тесни бозяви панталони и с чизми до над колената. Й. Йовков, ВАХ, 92. По-голямата част от конниците се бяха съблекли до кръста и снели бяха спитените кожени шапки, които те носеха вмесшо шлемове. Ст. Загорчинов, ДП, 108. Вместо топли компреси, хинин, / да ти дам ли аз хап стрихнин? Д. Дебелянов, С 1946, 154. // За означаване, че едно състояние, положение на дадено лице замества друго някакво състояние, положение. Той случайно беше попаднал игумен в манастир, вместо войвода в Балкана. Ив. Вазов, Съч. XXII, 45.

2. За означаване, че едно обстоятелство, характеризиращо действието, заменя, замества друго (обикн. очаквано, желано) обстоятелство. Върна се [Василев] замислен и вместо у дома си — отиде направо в клуба. Кр. Велков, СБ, 132. В хора на другите шумове влизаха сега и ухораздирателните крясъци на рояк вестникопродавци, под мишницата с едвам сега излели от пресата вестници, вместо снощи по реда си. Ив. Вазов, Съч. X, 13. Неочаквано той [параходът] беше изменил посоката на движението си и вместо на запад, идеше право на юг. Й. Йовков, Разк. II, 22-23.

◇ Вместо да изпиша вежди, изваждам (извадих, ще извадя) очи. Разг. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам (навлякох, ще навлека) на себе си или другиму беда. — Ето какво излиза, когато човек направи грешка! — изръмжа Вълко. — Отровихме златка. Вместо да изпишем вежди, извадихме очи! Тъй де! Ем. Станев, ПЕГ, 55. — Тъй като си слаб в политиката, престани да се занимаваш с политически въпроси .. Аз и друг път съм ти казвал — повтори Замфир Петров, .. — че така ти, вместо да изпишеш вежди, можеш да извадиш очи. Д. Ангелов, ЖС, 98.

> Вместо да сложен съюз. 1. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за изключване, което изразява, че някакво възможно и очаквано действие се заменя с друго, посочено в главното изречение. Гроздан се върна в къщи, .. Вместо да се успокои, страхът и безпокойството му още повече пораснаха. Й. Йовков, Ж 1945, 188. И тия кошари, и тоя манастир стоят като свои в долината и вместо да я грозят, прибавят прелест на покоя и меланхолията на картината. Ив. Вазов, Съч. XVII, 37. При всяко напъване, при всяко усилие той, вместо да хвръкне, по-дълбоко е потъвал в тая грозна житейска кал. Елин Пелин, Съч. I, 142. Вечер бързаше [Кирилов] да се прибере в къщи и вместо да почива, затваряше се в кабинета си да работи над своето изобретение. П. Стъпов, ГОВ, 14. 2. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение към главно изречение, съдържащо сравнителна степен, като изразява някаква възможност, пред която се предпочита друга възможност, изразена в главното изречение; отколкото. По-добре е да знаеш колко часа още ти остават да чакаш, вместо да седиш като дервиш и да свещенодействуваш в неизвестност. Св. Минков, ДА, 29. Само той от нас прозре / истина една в живота — / по-добре е да умреш, / вместо да живееш скотски. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 124.

ВМЕ`СТЯ. Вж. вмествам, вместявам, вместям, вмещам и вмещавам.

ВМЕСТЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместям. А съдържанието му [на писмовника] състои от образци на най-нужни, мислим, прошения, записи, полици, .. и пр., на които вместяваме и българския им превод. С. Попов и др., ТБП, 4. вместявам се, вместя се страд. В някои от нашите повременни списания, .., твърде често .. ся вместяват някой вид статистически известия за нашите места. Ч, 1871, бр. 15, 459.

ВМЕСТЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вместям се.

ВМЕСТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместявам и от вместявам се; вместване, вместяне.

ВМЕ`СТЯМ, -яш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вместявам. Когато натуралистът пише историята на пчелите, той не описва само тяхното тяло и техните крила. Той се погрижва да прикаже .. как берят и правят восъка, за да наредят питите, дето вместят меда. Ч, 1875, бр. 8, 339. Известието даже, турено начело на 5-и брой, в което се обаждат причините за закъсняването, и то е писано от чужда посредствена ръка. Вместяме го за любопитство. З. Стоянов, ХБ, 127. вместям се, вместя се страд. С особито благодарение вместяме в Читалище тези три стихотворения на известния наш заслуживш работник в книжнината ни и най-сполучлив поет, г-на П. Р. Славейкова. Ч, 1875, бр. 1, 26.

ВМЕ`СТЯМ СЕ несв. (остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вместявам се. Тук [в изложението] някой път са вместят външни обстоятелства, които, макар и да не са относят право на главния предмет, намерват са обаче тясно свързани с него или го поясняват, или го допълват. Т. Шишков, ТС (превод), 121.

ВМЕ`СТЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вместям и от вместям се; вместване, вместяване.

ВМЕ`СЯ. Вж. вмесвам и вмесям.

ВМЕ`СЯМ, -яш, несв. (остар.); вме`ся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмесвам, вмесям се, вмеся се страд.

ВМЕ`СЯМ СЕ несв. (остар.); вме`ся се св., непрех. Обикн. с предл. в. Вмесвам се. И сам Феодор Николаевич е считал за добре да се вмеся в препирните на своите млади възпитаници. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 120. Но когато* виждаше баща ми, че той [уста Цончо] обезустя другарите му и се показва, че по` разбира от тях, вмесеше се в препирните им и натъпкваше му самаря върху каквото и да бъдеше препирнята им. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 37.

— Друга (диал.) форма: вме`шам.

ВМЕ`СЯНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от вмесям и от вмесям се.

— Друга (диал.) форма: вме`шане.

ВМЕТА`. Вж. вмитам.

ВМЕ`ТВАМ, -аш, несв.; вме`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вме`тнат, св., прех. Вмятам. Разговорът се насочваше към различни теми в зависимост от въпросите, които задаваше баща ни, от забележките, които вметваше, от обясненията, които се даваха. СбЦГМГ, 151. Не беше приятел с никого от останалите, те му бяха съвсем чужди и най-често мълчаливо слушаше техните разговори или вметваше по някоя дума от учтивост. Ем. Манов, БГ, 170. Той четеше на глас „Земеделско знаме“ и с иронична усмивка, като повдигаше вежди и сочеше нагоре с показалеца си, вметваше остроти между прочетеното. Ем. Станев, ИК I и II, 115. вметвам се, вметна се страд.

ВМЕ`ТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вметвам и от вметвам се; вмятане. — Вие естествено знаете, че Емилия сама е посегнала на живота си? Подразбрах го от един ваш отговор, цитирам: „Ако тук някъде (в раздялата с нея) търсите причините за нещастието (самоубийството), грешите.“ Вметванията са за по-голяма яснота. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 57.

ВМЕ`ТНА. Вж. вмятам и вметвам.

ВМЕ`ТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вметна като прил. Обикн. в съчет.: Вметната дума (израз). Грам. Дума или израз, които се вмъкват в изречението без синтактична връзка с останалите думи и изразяват отношението на говорещото лице към изказаната мисъл или внасят някакво странично разяснение. Вметнатите думи не са части на изречението и не отговарят на никакъв въпрос. Л. Андрейчин и др., БГ, 262. Вметнат звук (гласна, съгласна). Фон. Звук, (гласна, съгласна), който (която) се появява в някои форми на думата, обикн. под влияние на определени фонетични условия, а отсъства в други нейни форми; епентетичен звук. С окончание -ове образуват форми за множествено число и съществителни като вятър, одър, огън, в които има вметната гласна Ъ, която в множествено число не се явява: ветрове, одрове, огньове. Л. Андрейчин и др., БГ, 72.

ВМЕ`ША.Вж. вмешам и вмешвам.

ВМЕ`ШАМ, -аш, несв.; вме`ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмесям. вмешам се, вмеша се страд.

ВМЕ`ШАМ СЕ несв.; вме`ша се св., непрех. Диал. Вмесям се. Без съмнение българете би придобиле несравнено повече, ако да не би са вмешал Милош [Сръбски], комуто тие повериле себе си. НБ, 1876, бр. 24, 94. Не ся вмешай в тая работа. Н. Геров, РБЯ I, 142.

ВМЕ`ШАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмешам и от вмешам се; вмесяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВМЕША`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. Нежелана чужда намеса с цел да се окаже известно въздействие. — Господин Костов! .. — произнесе внезапно Ирина. — Оставете ни за малко сами. Експертът се изправи виновно, разкайвайки се за вмешателството си. Д. Димов, Т, 340. — А ето вие сте махнали някои диалектни думи! — Тях машината не ги лови! — Но това е вмешателство. Ст. Даскалов, ЕС, 135. Конкурсният изпит за стипендиите се произведе без външни вмешателства. Г. Кирков, СбЦГМГ, 271. Христович действуваше, за да покруси това доверие [към Недев] на директорите, .., да отстрани съвсем и него, и всички други от вмешателството в училищните дела. П. Р. Славейков, ГУ, 52. // Намеса от страна на някоя държава във вътрешните работи на друга държава. За да избегне едно вмешателство на великите сили и главно на Англия и Русия във вътрешните работи на Турция, султанът чрез свои чиновници уговорил да бъде извършен преврат. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 26. Колкото повече новият султан и неговият пръв везир тикат Турция към задънена улица, толкова това дава по-голямо основание за руско вмешателство и покровителство на балканските славяни. Ст. Дичев, ЗС I, 40. На един бал в двореца той [князът] заведе Цанкова и Каравелова в своя кабинет и настоя пред тях да образуват двамата едно министерство, което да избави княжеството от чуждите вмешателства. С. Радев, ССБ I, 448.

— От рус. вмешательство.

ВМЕ`ШВАМ, -аш, несв.; вме`ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Вмесвам, вмешвам се, вмеша се страд. Хубост, поезия. Тия две думи май странно звучат, когато се вмешат в описанието на тъжния и безцветен пейзаж на зимата. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.

ВМЕ`ШВАМ СЕ несв.; вме`ша се св., непрех. Диал. Вмесвам се. Селяните го [попа] погнали, но едва ли би го стигнал некой, ако да не беше божи пръст се вмешил в тая работа .. Не знам дали земята била ровка, .., но левата нога на попа се продънила в Гетовия гроб. М. Георгиев, Избр. разк,, 224. Но както не можеш къща да направиш, без да имаш от всичките чешити [пирони], така и голяма работа не можеш да свършиш, ако не се вмешат най-различни хора. Ст, 1964, бр. 940, 1. Българският калугер Кене, който бил изпроводен в Белград да са моли на европейските консуле да са вмешат за ползата на българете, върнал са и известил своите съотечественици, че той бил приет насякъде зле. НБ, 1876, бр. 25, 99.

ВМЕ`ШВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмешвам и от вмешвам се; вмесване.

ВМЕЩА`ВАМ, -аш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вмещам. Географическо списание „Глобус“ дава някои забележки, от които вмещаваме следующите. Лет., 1872, 249. вмещавам се, вместя се страд.

ВМЕЩА`ВАМ СЕ несв.(остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вмещам се. Деление е, като ни предложат две числа неравни, да найдеме друго трето, което брои колко пъти са вмещава по-малкото в по-големото. Хр. Павлович, А, 14-15. Намерението, за да се направи нова церква не беше друго, освен да се направи голяма, сир. дважди и трижди по-голяма от вехтата, според сегашнята потреба, за да се вмещават всичките поклонници в нея. Н. Рилски, ОМР, 47-48.

ВМЕЩА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмещавам и от вмещавам се; вместване, вмещане.

ВМЕ`ЩАМ, -аш, несв. (остар.); вме`стя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Вмествам; вмещавам. вмещам се, вместя се страд.

ВМЕ`ЩАМ СЕ несв. (остар.); вме`стя се св., непрех. Вмествам се; вмещавам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВМЕ`ЩАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмещам и от вмещам се; вместване, вмещаване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895 .

ВМИ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вми`я се, -и`еш се, мин. св. вмих се, прич. мин. страд. вмит, св., непрех. Спец. За частички от почва, вещество, метал и др. — прониквам в земен пласт под действието на вода. Под действието на дренажа илестите частици от горните пластове на почвата се вмиват в по-долните. Д. Велев, М II, 42.

ВМИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от вмивам се. Карбонатът и сулфатът на калция остават на мястото на вмиването им като трудно разтворими. П. Боянов, П, 364.

ВМИРИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вмириша и от вмириша се като прил. 1. Който издава лоша, неприятна миризма, обикн. поради нечистотия. — Вместо да мислиш, каквото ти хрумне .. ти би направил по-добре сам да разпиташ тоя вмирисан колибар и да ми кажеш за какво е дошъл. О. Василев, 33, 86. И този ад, тази купчина от палатки, натъпкани с гадни, вмирисани, полумъртви въшливи тела, продължаваше да носи още бляскавото име „Полска болница на отците йезуити“. Д. Димов, ОД, 246. Сутрин рано измиташе тротоара пред работилницата, след това сядаше на столчето и започваше да набива с чукчето клечки в разпраните подметки на старите, вмирисани обуща. Ив. Мартинов, ПМ, 36. Той [кръстният камък] представляваше нещо като парадна входна врата на стара римска варница, с два сводести противоположни отвора, ниско издълбани в земята, .., пълни с вмирисана вода, мърша и дребни камъни. П. Михайлов, ПЗ, 127.

2. За сграда, помещение и под. — в който има лоша, неприятна миризма. Кметът беше излязъл. Апостол дълго се въртя из тъмния вмирисан коридор да го чака. Ил. Волен, МДС, 121. Събираха се жените. Той ги мъмреше, че не знаят да гледат децата си, затворили са ги в тия вмирисани дупки, без въздух и слънце — може ли така? Л. Стоянов, П, 209. И хората, и добитъкът бяха изгладнели. Напуснал мрачния, вмирисан обор, добитъкът се олюляваше покрай оградите. К. Калчев, ЖП, 113. Той намери Стайно в гостилницата на хотела — задимена, вмирисана и противна. В. Геновска, СГ, 14.

3. За храна — който е добил лош дъх, миризма и е негоден за ядене. Пред моята стая бяха изсипани няколко кофи боклук — сгурия, вмирисан боб, че и други нечистотии. Н. Каралиева, Н, 24. Аз съм като жив укор, призрак, дошъл от окопите на Калиманското поле, за да смутя нечистата им съвест — всички тия, .., доставчици на долнокачествени материали и гнило снаряжение, на вмирисано сирене и клисав хляб. Л. Стоянов, X, 153. Храната е същата, както във всички затвори: фасул, картофи, вмирисана риба и само няколко капки мазнина за миризма. РД, 1950, бр. 198, 4. И чакаш ред до мазните теглилки на тезгяха да свият в теб… вмирисан кашкавал! Д. Дебелянов, С 1946, 147.

ВМИРИ`САНО нареч. Обикн. с гл. съм в 3 л. ед. Означава, че някъде въздухът е нечист, вмирисан. В близката кръчма беше душно и вмирисано. М. Грубешлиева, ПИУ, 74.

ВМИРИ`СВАМ, -аш, несв.; вмири`ша, -еш, мин. св. вмири`сах, св., прех. Правя нещо да мирише лошо, неприятно; усмърдявам, увонявам. В селото черкезецът се отби в кръчмата. Щом го видяха, селяните наставаха, почнаха да оглеждат лисицата, дърпаха я за опашката и за ушите и накрая попитаха черкезеца за какво му е потрябвала тази мърша и защо не я изхвърли навън, ами я държи тук, та само вмирисва кръчмата с нея. Й. Радичков, ЧП, 40. В дъното, из дупките на откритите клозети, хлуеха и вмирисваха въздуха изпаренията от мръсотиите. Т. Генов, Избр. пр, 113. — Вън!… Вън, говеда!… Простаци, вмирисахте селото с мръсотията си! К. Петканов, ДЧ, 435. // Обикн. с предл. на. Правя нещо да придобие някаква лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил в досег продължително. Мисълта за него я накара да си спомни за досадните роднини от селото на баща й, които в съботен ден идваха на пазар в града и вмирисваха къщата им на чесън. Д. Димов, Т, 95. вмирисвам се, вмириша се страд.

ВМИРИ`СВАМ СЕ несв.; вмири`ша се св., непрех. 1. Добивам лоша, неприятна миризма, обикн. поради нечистотия; усмърдявам се, увонявам се. — Вмирисали сте се от мръсотия. Добре, че сте дошли да ви изчистим от въшките! К. Петканов, ЗлЗ, 123. Топлината се увеличава. Умрелите животни се вмирисват веднага. Б. Шивачев, ПЮА, 174. // За храна — придобивам лош дъх, миризма и ставам негоден за ядене; увонявам се, усмърдявам се. — И да ти кажа ли, не си струва да се прави зян толкова месо. Двама сме, колко ще хапнем, останалото ще се вмирише. В. Андреев, ПР, 152. Обикновено преди да се размекне и вмирише, то [сиренето] се вгорчава. Н. Димов и др., ТМ, 149. Ако дойде до месото светлина, вода или топлина, то скоро ще захване да гние и да се вмирисва. Ступ., 1875, бр. 6, 47. Овощия и други неща, които са вредители на здравето или които са останали в дюкяните и са изгнили или са ся вмирисали, хвърлят ся в морето, реката или вън от града. Ф. Перец и др., НЗ, 69. // Обикн. с предл. на. Придобивам лоша, неприятна миризма на нещо, с което съм бил продължително в досег. — Вмирисали сме се на тютюн, целите катранясваме, а ние други дрехи освен тия на гърбовете си нямаме. Сл. Македонски, ЕЗС, 58-59. Той не изтрезня цяла неделя и беше се вмирисал на ракия. Елин Пелин, Съч. III, 148. — От две години се вмирисах на кожа тук, дотегна ми вече! Д. Габе, МГ, 70. — Ще те послушам, Велчев, — прекъсна го Лени. — Излез, моля те: дрехите ти ще се вмиришат. — Нищо им няма! — Но пречиш ми. Работа имам… О. Василев, Т, 162.

2. Рядко. Добивам дъх, миризма; замирисвам. Който си готви с трески, гостбата му се на дим вмирисва. Н. Геров, РБЯ 1, 141.

◇ Рибата се вмирисва откъм (от) главата. Разг. За посочване, че неуспехът, неуредиците в някаква работа водят началото си от нейните ръководители. — Бившият началник не беше на мястото си .. Направо казано, лош организатор .. Рибата се вмирисва откъм главата. М. Марчевски, П, 181 — Мидхад паша ръката си подава, .., и у гяурин спи .. Великият везир, той пък либерал… — Рибата от главата се вмирисва! — обади се отново Левски. Ст. Дичев, ЗС II, 285.

ВМИРИ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вмирисвам и от вмирисвам се. Той [тати] неотстъпно прилагаше за себе си правилото „пени се, не пени, ке го ям“ и затова обираше всичко, което ние поради прекалено пресолване, подлютяване, поизоставяне, вкисване, дори и вмирисване, не можехме да ядем. Ив. Хаджийски, БДНН II, 17. Някой от „Хоремаг“ се досетил, че яйцата може да се похабят и около една седмица преди пълното им вмирисване част от тях били разпределени. ОФ, 1950, бр. 1847, 2.

ВМИРИ`ША. Вж. вмирисвам.

ВМИ`САМ СЕ, -аш се, несв. (диал.); вме`ся се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Вмесвам се, намесвам се. Стефана: Ами и сега ли с твойта добрина, Петко? Петко: Ти не се вмисай. П. Тодоров, Събр. пр II, 434.

ВМИ`САНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмисам се; вмесване.

ВМИ`СЛЕНО нареч. Остар. Замислено. А Боян Магът се облегна о големия аналой, .., па рече вмислено, като го погледна право в очите. Н. Райнов, КЦ, 44. Той спря задъхан. Тя го слушаше вмислено. Сълзите бяха пресъхнали. Ив. Кирилов, Съч. II, 133.

ВМИ`СЛЮВАМ СЕ, -аш се, несв.; вми`сля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Вмислям се. Като се вмислюва човек в този въпрос, първото нещо, което му иде на ум, то е, че интересът се явява първата причина за такова [безразборчиво] сътрудничество. Д. Благоев, ЛКС, 76.

ВМИСЛЮ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмислювам се; замисляне, вмисляне.

ВМИ`СЛЯ СЕ. Вж. вмислям се и вмислювам се.

ВМИ`СЛЯМ СЕ, -яш се, несв.; вми`сля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Замислям се над нещо, вдълбочавам се в нещо; вмислювам се. Когато писателят видя в цялост отпечатано своето произведение, той още по-ясно съзна неговите художествени слабости, вмисли се в тях и вече беше скроил плана за неговото коренно преработване. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 149. Бяха се изтъркали тия свети думи [братство, свобода, равенство], но вмислете се сега, вмислете се добре в тях и ще почувствувате колко жива сила крият те и колко чар носят! Ас. Златаров, Избр. съч. II, 176. Той се вмисляше в оценките за достойнството и природата на таланта й. Ив. Вазов, Съч. XII, 184. Варвара унесено го погледва и въздъхва, вмислена в себе си. Ив. Кирилов, Ж, 92.

ВМИ`СЛЯНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вмислям се; замисляне, вмислюване. Ала — крехка бе станала волята ми: — ни вмисляне в чужди вещания, ни строг зов на съвест: —* нищо не крепеше отпаднала десница, — свикнала на грях! Н. Райнов, КЦ, 104. Тая форма свидетелствува както за извънреден художествен вкус, тъй и за грижовно изучаване и дълговременно вмисляне в ония образи, които са увличали художника и мамили фантазията му към творчество. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 110.

ВМИ`ТАМ, -аш, несв.; вмета`, -е`ш, мин. св. вме`тох, прич. мин. св. деят. вмел, св., прех. Диал. Вкарвам нещо някъде с метене, замитам навътре, вмитам се, вмета се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВМИ`ТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмитам и от вмитам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВМИ`Я СЕ. Вж. вмивам се.

ВМОТА`ВАМ, -аш, несв.; вмота`я, -а`еш, мин. св. вмота`х, св., прех. Диал. Като мотая нещо, вмъквам в него друго нещо. вмотавам се, вмотая се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВМОТА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вмотавам и от вмотавам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВМОТА`Я. Вж. вмотавам.

ВМРАМОРЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е превърнат в мрамор. И със същата театралност, вече и след смъртта си, те [императорите] се перчат пред потомството от пиедестала, на който някой художник ги е поставил вбронзени или вмраморени. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VI (2), 379. • Обр. Тежи, тежи ледената грамада като надгробна плоча. Вмраморен сняг. Скулпторът надига плещи. Носи лавината на гърба си. Бл. Димитрова, Лав., 148.

ВМЪ`КВАМ, -аш, несв.; вмъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъ`кнат, св., прех. 1. Правя нещо да влезе вътре в друго, обикн. в нещо тясно или между други неща, при което обикн. е нужно усилие; пъхам, въвирам, вкарвам. Противоп. измъквам. Разкрачи щипците [бай Ганьо], сложи върху тях рибата и рече да я вмъкне в пещта. Ал. Константинов, БГ, 63. Дава се заповед. С треперещи ръце аз вмъквам главата на Мравунцата в бримката. Сега остава Гого да ритне сандъчето и Мравунцата да провисне. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 107. Ръководителят извади овощарското си ножче, отряза една права клонка и издяла косо двата й края. После направи две врязвания — под раната и над нея. Вмъкна краищата на клонката във врязванията и ги закова с пирончета. П. Бобев, ЗП, 33.

2. Вкарвам някого някъде, обикн. насила. Противоп. измъквам. Вмъкнаха в стаята един парцаланко. Откраднал бил той торба с брашно от един брашнарски магазин и затова щяха да го съдят. Ц. Церковски, Съч. III, 282. Цвета бе вмъкната в празната чакалня, като заедно с нея влязоха и няколко селянки. След тях се потътри и баба Денка. Д. Ангелов, ЖС, 457. — Добро утро, Велчо! — едва бе смогнал да го поздрави Кольо, когато Велчо го сграбчи за ръката и го вмъкна в магазията. Г. Дръндаров, ВЗ, 16. Той бутна с крак вратата, хвана здраво лакътя й и без да продума, я вмъкна в тесния тъмен коридор. М. Грубешлиева, ПИУ, 164. // Правя някой да влезе някъде, въвеждам някого, обикн. бързо и незабелязано. Противоп. измъквам. Най-напред Евгени нагази в някакви трески, после Росинка го преведе през един каменист насип, след това двамата слязоха по ниски каменни стъпала и Росинка, водейки го със сигурна ръка в тъмнината, го вмъкна през една врата. Д. Ангелов, ЖС, 181. Можеш ли да ме вмъкнеш в салона да видя репетицията?

3. Внасям нещо някъде бързо и незабелязано. Противоп. измъквам. Късно вечерта Гунка прекоси двора и бързо вмъкна в кухнята вързопа с нещата си. Г. Райчев, ЗК, 188.

4. Правя някой да влезе в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. Тогава образувахме „Дружество за експлоатация на нафтови залежи в землището на с. Голо Бърдо“ .. Представихме гаранция, подписана от две заможни лица, та вмъкнахме Генча Попето и брат му. Чудомир, Избр. пр, 256. // Привличам някого към участие в нещо, в някаква работа, дейност, въвличам някого в нещо, обикн. тайно. Още от деня, в който Панко я вмъкна в подмолната комунистическа дейност, тя заживя със страха, че някой ден могат да ги разкрият и обесят. Д. Ангелов, ЖС, 77. Той [Хаваджиев] вмъкваше в своите афери хора, близки до правителството. Г. Караславов, Т, 9. Той ме погледна очаквателно, но аз благоразумно замълчах. В края на краищата щом иска да ме вмъкне в някаква своя комбинация, нека сам се потруди, за какво ще го улеснявам. П. Вежинов, ЗНН, 166.

5. Намесвам, набърквам някого или нещо в друго нещо. Защо вмъкваш в тези празнословия и мене?

6. Вмествам, прибавям, добавям в реч, разказ, съдържание, списък и под. странични или нови елементи. Сред просташкия си и груб говор той вмъкваше и речи чужди. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 190. Същевременно той [Борис] вмъкваше в разказа си живописни подробности и духовити забележки, които разсмиваха девойките така, че те не се отегчиха ни най-малко от него. Д. Димов, Т, 60. Редакторът намери, че този епизод ще възбуди поне един градус омраза и патриотизъм у всички, които го прочетат, и реши не само да го вмъкне, но дори да го направи център на фейлетона. Г. Караславов, Избр. съч. II, 342-343. Макар че тя [сградата „Скънтея“] напомня университета в Москва, но колективът от архитекти е вмъкнал в този ансамбъл и нещо от румънския стил. Г. Белев, КР, 43. — Ние правим сериозни производствени събрания, а тя вмъква в дневния ред разни: екскурзии, концерти. Д. Кисьов, Щ, 386. // Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вмятам. — Симпатичен талантец е този Верилов, — .. — само че стихът му е измъчен и пресилен, .. — И чувствата са търсени у него, .. — вмъкна друг предпазливо. Ив. Вазов, Съч. IX, 180. — Половината избягаха! — грубо вмъкна Гогов, но като срещна неодобрителните погледи на своя началник и Златев, равнодушно наведе глава. X. Русев, ПС, 40. Наша алпинистка тя [Маша] е смела,/ на Памир катерихме се с нея — / вмъква пак поетът. — как умело глетчера премина! — И се смее. Е. Багряна, С, 1952, кн. 2, 5. вмъквам се, вмъкна се страд. Повечето от учителите отначало са били калугери. Но постепенно в тия училища почва да се вмъква учебен материал от светски характер. Б. Пенев, НБВ, 19. Когато подчиненото изречение се вмъква между частите на главното, откъснатата част пред подчиненото също завършва с подходяща интонация. Л. Андрейчин и др., БГ, 276.

ВМЪ`КВАМ СЕ несв.; вмъ`кна се св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Влизам, пъхам се, обикн. с усилие в нещо тясно или между други неща; въвирам се, мушкам се. Противоп. измъквам се. До обед леговището беше съвсем готово, .. Тогава вълчицата се вмъкна вътре. Г. Райчев, В, 5. Жената пъргаво се вмъкна в кабинката и седна от дясната ми страна. К. Калчев, ДНГ, 66. Той се вмъкна между ниските лещаци, които задръстиха дола, и се въвря в гъсталака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158-159. В това време се зададе кметът на града Минчо Керезов. Като размахваше отдалеч бастуна си и викаше да му сторят път, кметът се вмъкна в тълпата. Ем. Станев, ИК I и II, 129.

2. Влизам някъде бързо и незабелязано; прокрадвам се. Противоп. измъквам се. — Върви, аз ще подмамя стария да излезе, а ти ще влезеш .. Аз знам как ще го подмамя, той ще излезе, а ти ще се вмъкнеш. Върви, върви! Й. Йовков, Б, 129. Край нея [Ирина], по паважа на булеварда, профучаха галопиращите коне. Тя се вмъкна бързо в сладкарницата до ъгъла. Д. Димов, Т, 180. При появлението на Трънчева жената се изчерви цяла, .., и се вмъкна засрамена в другата стаичка. Ив. Вазов, Съч. IX, 90. Вратата леко проскърца и в заседателната се вмъкна с обичайните си котешки стъпки секретарят на селсъвета. А. Гуляшки, СВ, 20.

3. Прен. За чувство, настроение, мисъл и под. — възниквам, появявам се някъде или у някого незабелязано, неусетно. И някакво разочарование, примесено с една недоловима тъга, се вмъкна в душата на учителя. Т. Влайков, Съч. III, 20. Току поглеждаше към прозореца, .., и някаква тревога се вмъкна в сърцето му. С. Кралевски, ВО, 89. Тревожни слухове се вмъкваха в града заедно с пришълците. Ст. Загорчинов, ЛСС, 120.

4. Влизам в някаква група, колектив, в среда, общество, обикн. тайно. Неговият побратим, какъвто е хитър плъх, не за добро се вмъкна в съвета. Т. Влайков, Съч. III, 299-300. При образуването му [на стопанството] в него успяха да се вмъкнат и хора, недостойни да бъдат членове. ОП, 373. — Досада, гняв, неприятно чувство, .., че се вмъкваше в обществото ви, с една дума, чужди човек .. На прост език всичките тия чувства, сбрани, се казват ревност. Не е ли тъй? Ив. Вазов, Съч. XXVI, 28.

5. Намесвам се, набърквам се в нещо. — Но мене повече ме безпокоят другите. Лошо се вмъкнаха в моя живот и много неща се объркаха. Б. Балабанов, Избр. п II, 66.

6. Прен. За елемент на реч, съдържание, стил и под. Появявам се, промъквам се обикн. като страничен или нов елемент. Тая нова литература, в която все повече се вмъква светско съдържание, измества предишната черковно-религиозна литература, недостъпна за простата маса и чужда за практическите задачи на живота. Б. Пенев, НБВ, 20. Много грешки съм пропуснал при първото коригиране — .. Затова Ви моля голямо внимание да се отдава на вторите коректури. Много ме е страх, че все таки пак ще се вмъкнат печатни грешки. Ив. Вазов, НП, 18. В речта му се вмъкват все повече чуждици.

◇ Вмъквам се / вмъкна се в сърцето на някого. Разг. Бивам харесан и обикнат от някого. През лятото — когато Димка неспокойно чакаше вест от тоя, който тъй ненавреме се беше вмъкнал в сърцето й, — през туй лято лицето й се проясни, заруменя, доби млечна белезнина, очите й станаха светли, тя цяла възмомя. А. Страшимиров, К, 14-15.

Вмъквам се / вмъкна се под кожата на някого. Разг. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. Стана ясно, че бай Лазо е разкрил моето присъствие пред непознатия, и понеже предположих, че някой после му се е вмъкнал под кожата, извадих пистолета и поставих показалеца в скобата. Сл. Трънски, Н, 126.

ВМЪ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмъквам и от вмъквам се. В зависимост от броя на плисетата, наддаването на необходимия плат може да стане .. чрез вмъкване на отделно парче плат. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 105. Ако в оригинала има хумор .. тоя хумор да се предава в превода с необходимата свежест и заразителност. Да няма излишни вмъквания, нито неправилно преведени места. Н. Лилиев, Съч. III, 95.

ВМЪ`КНА. Вж. вмъквам и вмъкнувам.

ВМЪ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); вмъ`кна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вмъ`кнат, св., прех. Вмъквам, вмъкнувам се, вмъкна се страд.

ВМЪ`КНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); вмъ`кна се св., непрех. Вмъквам се. Той знае колко е мощна сила от привичка .. Тя става по-силна от сама необходимост, вмъкнува ся в самое същество нашему битию. С. Радулов, ГМП (превод), 51.

ВМЪ`КНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вмъкнувам и от вмъкнувам се; вмъкване.

ВМЪРЗЕЛЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмързеля се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, сн., непрех. Диал. Ставам мързелив.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВМЪРЗЕЛЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вмързелявам се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВМЪРЗЕЛЯ` СЕ. Вж. вмързелявам се.

ВМЪРЛУ`ШАМ СЕ, -аш се, несв.; вмърлу`ша се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Спотайвам се. Ако ли пък видим някого, че е съвсем объркал конците, зави са и замаял и не знае каква да я върти .. то ние, ако и да можем да му помогнем .. не щем .., вмърлушаме са и стоим да гледаме сехир. Ил. Блъсков, ПБ II, 4-5. Колкото за нас, ний смело можем да си обадим правичкото, .., че нашите малцина патриоти са вмърлушат, когато са поканят за някое народно благодеяние. Ч, 1875., бр. 2, 54. Кредиторите, като видяха дюгените затворени, захванаха да дребнят около къщата му…, Пенчо не излиза навън; вмърлуши са в къщи, потая са там, като бълха в гащи. Ил. Блъсков, ПБ 1, 118.

ВМЪРЛУ`ШАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от вмърлушам се.

ВМЪРЛУ`ША СЕ. Вж. вмърлушвам се и вмърлушам се.

ВМЪРТВЯ`. Вж. вмъртвявам.

ВМЪРТВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вмъртвя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Правя някой или нещо да замре, да застине, да изглежда като мъртъв.

ВМЪРТВЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; вмъртвя` се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Рядко. Замирам, застивам, изглеждам като мъртъв. Младен вмъртви се застоян / там на самотний пост, където го завари / мъглата вихрено пронесена. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 305.

ВМЪРТВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вмъртвявам и от вмъртвявам се. Това е проповед не само за ограничение свободите на освободения народ, а горещо желание за вмъртвяване живота на народа. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 104.

ВМЯ`ТАМ, -аш, несв.; вме`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вме`тнат, св., прех. Добавям, прибавям набързо, подхвърлям някаква дума, мисъл в разговор; вметвам, вмъквам. Дропа вмяташе ловко своите умни забележки. Г. Караславов, Избр. съч. III, 299. Той [княз Бенеамин] мълчаливо клатеше глава и гледаше под вежди царицата и брата си. И понякога ловко вмяташе в беседата си, че злато и велелепие прибулват духовна тлен. Н. Райнов, КЦ, 38. Разговорът продължи още, при което на няколко пъти ковач Георги вмяташе, че това, гдето го измислили за опазване на тракторите, било умна работа. Б. Обретенов, С, 164. — Щом считате, че позоря секцията, моля да ме изключите завинаги — и на това съм съгласен. — То изключването си е отделно — вметна Славейко. П. Льочев, ПБП, 18. А Камен продължаваше: — Ръцете са ти златни, приятелю! .. Просто ти завиждам! — И изведнъж вметна: — Много те моля, утре прескочи пак до дома. И. Гешев, ВТ, 144. вмятам се, вметна се страд.

ВМЯ`ТАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вмятам и от вмятам се; вметване.

ВНА`ДЯ. Вж. внаждам.

ВНА`ЖДАМ, -аш, несв.; вна`дя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Вмъквам парче плат или друга материя в нещо, изработено от този плат, материя, за да го направя по-широко или по-дълго; снаждам. Като се вглеждахме в привичките на акулите, направихме първия опит да ги ловим. Привързахме голяма желязна въдица към стоманено въже, внадихме капроново въженце, поставихме на въдицата късче риба и я хвърлихме зад борда. Д. Богданов, ТА, 51.

2. Прен. Вмятам, вметвам, вмъквам. Аз се мъча да слушам внимателно, от учтивост внаждам тук-там по някоя дума. А. Коен, СбСт, 259. — Никакъв бунт — внади Велемир, — Хубен не си е бил на мястото! Й. Вълчев, СКН, 68. внаждам се, внадя се страд. Византийските щурмови стълби бяха гъвкави и леки, внаждаха се за нищожно кратко време една в друга посредством железни скоби. А. Гуляшки, ЗВ, 116.

ВНА`ЖДАМ СЕ несв.; вна`дя се св., непрех. Диал. Вмъквам се. Само Цако Златин щъка самотен, със зли, присмехулни оченца, само той не може да се внади никъде. Й. Вълчев, РЗ, 124.

ВНА`ЖДАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от внаждам и от внаждам се; вмъкване.

ВНА`СЯМ, -яш, несв.; внеса`, -е`ш, мин. св. вне`сох, прич. мин. св. деят. вне`съл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. 1. Нося нещо отвън навътре, донасям нещо вътре. Противоп. изнасям. Тогава той изнесе пушката и я подпря вън, .. После я внесе и пак я изнесе. Й. Йовков, Ж 1945, 28. Стоян бе нацепил дървата и ги внасяше в плевнята. Д. Талев, ЖС, 40. Като внесе тиквата при другарите си, те всички забелязаха, че той беше прежълтял като мъртвец. Елин Пелин, Съч. I, 205. Мишка спря трактора си пред дома на Бешемлията. Свали триъгълното копринено знаме и тържествено го внесе в ниската и опушена соба. А. Гуляшки, МТС, 347.

2. Доставям от чужбина (стоки, суровини и др.). Противоп. изнасям. — Тогава купете нещо тук. Например: петрол или каменна сол. И без това внасяте от нас. П. Спасов, ХлХ, 358.

3. Предоставям парични средства на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса); влагам. Мелничарите отговориха, че нямали пари. — Ами нали продавахте брашно? — Да, но внасяхме в банките. П. Спасов, ХлХ, 243. — Касите, това е чист обирджилък! Пари в тях внасят българските селяни, а заеми с малки лихви кои получават? Само бейовете! Ст. Дичев, ЗС I, 392. Тя им показа спестовната книжка, в която беше внесла на името на Гунка 600 лева. Г. Райчев, ЗК, 143. След Петровден продадоха пашкулите и внесоха на Наня хилядо и петстотин лева. Г. Караславов, Избр. съч. I, 324.

4. Давам определена сума за изплащане на някаква такса, дълг, право за ползване на нещо или за членуване в някаква организация и др.; плащам. — Та ще ви моля, господин Пешеходов — каза госпожата, — ако можете да внесете поне за двата месеца наема. Хр. Радевски, Избр. пр III, 73. И ето че тая сутрин общинският надникна на пътния прозорец, .. и му каза да вземе със себе си пари и да се яви при кмета да си внесе глобата. Ил. Волен, МДС, 67. — Писах на директора и той ми отговори, че ще те приемат за ученик. Годишната такса ще внасяме двамата с майка ти. А. Каралийчев, СР, 88. — Кондарев няма пари и ако не внесе гаранцията, която съдебният следовател е определил, ще го затворят. Е. Станев, ИК I и II, 448. Десетте лева, .., щеше да внесе за встъпителен и членски внос. Г. Караславов, Избр. съч. I, 277. // Давам определено количество селскостопански продукти на държавни органи (комисии и др.). Общинарите, които влизаха в реквизиционната комисия, пишеха житото на око .. У Кръстеви те обикаляха, гледаха, шушукаха си и определиха да внесат двеста килограма. Г. Караславов, ОХ I, 370-371. Внасям всеки ден по 20 литра мляко.

5. Непрех. и прех. Разг. Нося, принасям в къщи нещо спечелено. Ще стана писар, ще печеля пари… Ще внасям в къщи за радост на родителите си. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 145. Освен пенсията на стария и Берое внасяше в къщи. Д. Кисьов, Щ, 439. Мъжът не внася, жената не работи, а отде зема Пенчовица да се труфи и кичи толкова? Ил. Блъсков, СК, 54-55. С лопата внасям, с колата изнасяш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 139.

6. Принасям свой дял или заслуга за нещо; допринасям. И в историята на нашия потъпкан и поробен днес народ са срещат страници, ..; които ни дават право да са гордеем, че и ние сме внесле някога си нещо в историята на общечовеческия напредък. Хр. Ботев, Съч., 1929, 185.

7. Въвеждам някъде някакъв нов елемент, придавам на нещо нещо ново. Второто нещо, което Гете е внесъл ново в песента, то е хармонията на вътрешната с външната форма. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 11-12. Пърличев не е превел Илиада на литературния български език. Той го е зел за основа и е внесъл в него форми и свойства, заети от старобългарския език. К. Величков, ПССъч. VIII, 117. Тук ние срещаме съчинения на Симеона Полоцки, Стефана Яворски и Димитрия Ростовски .. Те внасят в книжнината светски елементи. Б. Пенев, НБВ, 42. Представките изпълняват двойна служба при образуване на глаголите .. От една страна, те внасят нещо ново в техния първоначален смисъл (бера-избера, прибера, побера, разбера), а, от друга страна, променят несвършения вид на глаголната основа в свършен. Л. Андрейчин и др., БГ, 131. // Правя, извършвам върху нещо написано, изработено и др. някаква допълнителна промяна, обикн. за да се подобри качеството му. Във второто издание [на стихосбирката] Смирненски внася известни поправки. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 108. Поемата „Кървава песен“ се създава в продължение на 20 години. Това се отразява върху първоначалните намерения на поета, който внася много поправки и промени в идеите, композицията, .. и образите. Лит. XI кл, 49. Моля ви, внесете в песнята „Братя Миладинови“ и това малко изменение: Вместо: „век мрачен и глух“ / да стане: „за правдата глух“. Ив. Вазов, НП, 19. Впрочем през есенната сесия Каравелов внесе някои поправки в закона, обнародван през май. С. Радев, ССБ I, 248.

8. Прен. В съчет. със съществителни, които означават някакво чувство, настроение, състояние и др. Правя да се появи, да възникне чувството, настроението, състоянието, посочено от съществителното; предизвиквам, причинявам, създавам. Победата внесе бодрост в душите, изпълни погледите с надежда. Л. Стоянов, Б, 110. Слухът за близостта на някакво българско военно тяло беше внесъл паника в селото. Ив. Вазов, Съч. XI, 175. Пилето се разнежваше, скачаше пъргаво и пееше. В тихата самотна стая песента му внасяше радост и слънце. Ст. Даскалов, ПЯ, 140. Като тичаха надолу по тесния и стръмен окоп, .., той имаше впечатлението, че се намират в някаква дупка, дето хората се блъскаха и викаха, .., без да намерят изход и без да има кой да внесе ред и спокойствие. Ив. Мартинов, ДТ, 75.

9. Вписвам, нанасям данни, сведения и др. в книга, таблица и под. Ще внасям оценките за срока.

10. В съчет. със същ. план, проект, резолюция и под. Поставям на обсъждане, предоставям за разглеждане и одобрение, решение. — Аз вече съм обмислил плана. Ще трябва да го внеса в партийната организация да го обсъдим. К. Калчев, ЖП, 554. През 134 г. пр. н. е. [Тиберий Грахк] бил избран за народен трибун. Тогава той внесъл в сената законопроект, според който едно семейство не можело да притежава повече от 1000 югера (около 2 500 дка) земя. Ист. V кл, 1980, 212. Държавните обвинители смятат да внесат делото към месец септемврий. Бълг. 1902, бр. 518, 2. Когато Гладстон внесъл своя проект в парламента, една група се отделила от либералите и гласувала против реформата. Ист. X кл, 89.

11. Диал. Въвеждам, вкарвам някого някъде. Робопродавец ни нагизди с различни дрехи и украшения и ни внесе в царския сарай. Ст. Младенов, БТР I, 324. внасям се, внеса се страд. — Пушките от кубрика да се внесат незабавно в царския салон! Д. Добревски, БКН, 184. — А може би не заслужава да се внася смут в душата му! В. Геновска, СГ, 253. Чрез зеленчуците се внася голямо разнообразие в храната. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 163. Четината из България се изнася в странство, пречиства се и после се внася пак в България. БД, 1909, бр. 5, 1.

ВНА`СЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внасям и от внасям се. А друг път така нахока един хамалин, задето й поискал нещо повече за внасяне на кюмюра, че хората отстрани се засрамиха. Ст. Даскалов, ПЯ, 140. По онова време, поради внасянето на американа, производството на широките памучни платна .., било започнало да запада. Т. Влайков, Пр I, 101. Слабост на художествената форма е и внасянето на прозаични елементи в стихотворението. С, 1951, кн. 1, 187.

ВНЕДРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Човек, който е внедрил някаква практика, дейност или е въвел приложението на нещо. Изобретатели и внедрители си подават ръка. Д, 1993, бр. 301, 10.

ВНЕДРЯ`. Вж. внедрявам.

ВНЕДРЯ`ВАМ, -аш, несв.; внедря`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Слагам начало на някаква практика, дейност или на приложението на нещо; въвеждам, установявам нещо някъде. Вече две години поред преизпълняше плана за държавните доставки на яйца, внедряваше по свой почин нови и полезни мероприятия за отглеждане на пилета и кокошки. И. Петров, МВ, 195. През януари са постъпили 24 предложения за рационализации, три от които вече са внедрени в производството. ВН, 1952, бр. 165, 1. В другите фабрики — каза в доклада си председателят на профкомитета — към рационализаторските предложения се отнасят с най-бащински грижи, а при нас те се трупат едно след друго, без да ги внедрим в практиката. С, 1968, бр. 1189, 3.

2. Прен. Правя нещо да проникне дълбоко в съзнанието на някого; всаждам. У младежта трябва да внедряваме чувството за национално достойнство.

3. Въвеждам тайно, правя някой тайно да проникне и да се установи някъде. Внедрявам агент. внедрявам се, внедря се страд. — Аз вече си набелязах някои мероприятия, които трябва да се обмислят и внедрят. Д. Кисьов, Щ, 318. „Трябвало да се внедряват изобретенията — внедряваме ги“. Хр. Домозетов, ОР, 41. —Аз съм всичко на всичко половин година тук, господин майор. Знаете как се внедряват провокатори в едно движение — рече поручикът. Д. Вълев, 3, 211.

— От рус. внедрять.

ВНЕДРЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от внедрявам и от внедрявам се. Досега на комисията по внедряването на въздухоплаването във военното дело са предлагани стотици проекти за аеростати, аероплани. Е. Йончева, ЗГ, 103. В кожухарското производство до внедряването на синтетичните багрила са се използували предимно растителни. Я. Басан и др., ТК, 162. Внедряването на математическите методи преобразува областта на знанията и не само ги поставя на по-висока степен на логическо мислене, но открива и нови възможности, нови постановки на задачите. М, 1966, кн. 5, 2. В известни случаи те [българските читалища] са си поставяли пряка задача да се защити българщината срещу Гръцката пропаганда чрез внедряване на живо национално съзнание. М. Арнаудов, БКД, 74.

ВНЕЗА`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Който става, извършва се неочаквано бързо; ненадеен, неочакван. Внезапното изчезване на дякона миналата година бе озадачило и него. Той бе питал братята му, после и майката. Ст. Дичев, ЗС I, 268. — Повечето от дружината даже не забележи внезапното тръгване на Стефчова. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 198. Тя [Ирина] беше освободена завинаги от кошмара на упреците му [на баща си], от сърдитите му полуграмотни писма, от чувството на унизеност, с което я изпълваха внезапните му идвания в София. Д. Димов, Т, 301. Изчака лисицата да изложи слабините си и с внезапен скок нанесе удар. Й. Радичков, СР, 18. // Който се появява, възниква, настъпва неочаквано и бързо; ненадеен, неочакван. Ние се гледаме едни други, внезапна радост ни обзема, в очите ни почти ще бликнат сълзи. Й. Йовков, Разк. II, 160. Лицето на генералния директор почервеня от внезапна ярост, което му се случваше много рядко, и вените на слепите му очи се издуха. Д. Димов, Т, 261. Събранието се устрои в задната стаичка на долния етаж, съседна на спалнята ми, стаичка най-голяма и най-удобна в къщата в случай на внезапна тревога. П. Михайлов, МП, 43. Него го пробуди внезапна мисъл, че той даже не попита за името на момичето и на селото му. Ив. Вазов, Съч. IX, 13. Далечните върхове се откриват като исполински крепости, озарени от внезапна светлина. Л. Стоянов, X, 44. Добрите мисли на бай Атанас са прекъснати от внезапен звън. Хр. Смирненски, Съч. II, 116.

◇ Внезапна спирачка. Приспособление за аварийно спиране на превозно средство, при което се задейства автоматично неговата пълна спирачна мощ. Той понечи да се обърне, но Сергей удари внезапните спирачки и го сграбчи за рамото: — Виж там! Ст. Волев, МС, 69. Дръпнахме внезапната спирачка. / Влакът спря. И хукнахме завчас. Ас. Босев, ВМ, 88.

ВНЕЗА`ПНО. Нареч. от внезапен; ненадейно, неочаквано, изведнъж. Тоя дядо Йоцо .., беше имал злочестината внезапно да ослепее в родното си гнездо на шейсет и четвъртата си година. Ив. Вазов, Съч. X, 95. Идеята за създаване на вътрешна революционна организация не се появи внезапно. Тя узря бавно и постепенно. Ив. Унджиев, ВЛ, 104. Селцето, стреснато от внезапно настъпилия есенен студ, в уплаха се е смълчало в мъглата и мрака. Елин Пелин, Съч. I, 53. А над Берлин, потънал в ситен скреж / и лунни сребросинкави петна, / внезапно екна първият гърмеж. Хр. Смирненски, Съч. I, 65.

ВНЕЗА`ПНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от внезапен; неочакваност, ненадейност. Щом [Мария] излезе от палатката, очите й се спряха на Васил. Веднага го позна. Внезапността на срещата я уплаши и кръвта се дръпна от лицето й. Ив. Планински, БС, 62. — Балчев, какво правиш? — извика Винаров, поразен от внезапността и бързината, с които стана сбиването. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Той [ескимосът] е крайно вещ в управлението на платноходките и прави такива преходи из Полярния океан, че учудва и най-опитните моряци, които знаят опасностите от леда и крайната внезапност и сила на бурите. ПН, 1934, кн. 2, 28.

ВНЕЗА`ПУ нареч. Остар. Книж. Внезапно. Той бил син на един цар и готвял са да наследова престола, но внезапу оставил палатите си. Н. Михайловски, РВИ (превод), 22. Трипани не изгуби време; тегли откача на пищова, и внезапу крошум, който прониза гърдите на турчина, върли го долу мъртъв и прострян на пода. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 9. Вдовица заслуженаго офицера, .., София Дюбуа, след мъжева си смърт, внезапу паднала в крайна сиромашия. С. Радулов, ГМП (превод), 49.

— Рус. внезапу.

ВНЕСА`. Вж. внасям, внисам, внося и вносям.

ВНЕ`ШЕН, -шна, -шно и -шне, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Външен. Между всички млади девици Круазицки, Франциска Пенсон ся отличаваше с приятна внешна красота и весел нрав. С. Радулов, ГМП (превод), 5. Внешне или вънкашно чувство е способност в душата да ся извещава за вънкашни предмети. Й. Груев, КЛ (превод), 8. В тази епоха церковното управление при всичките внешни и внутренни препятствия е било твърде просто. Ч, 1870, бр. 4, 115. Внешна слава, междуособни прения и раздори, .. ето, вкратце, блестящий, но тесен круг, в който ся е ограничавала вообще деятелността както на нашите праотци .., така и на другите, .., народи. Ч, 1871, бр. 11, 325.

— От рус. внешний.

ВНИ`ЖА. Вж. внизвам.

ВНИ`ЗВАМ, -аш, несв.; вни`жа, -еш, мин. св. вни`зах, св, прех. 1. Надявам нещо на конец, тел и под.; нанизвам. След всяко преминаване в по-горно отделение, след всяко свидетелство и отличие в броеницата падаше по едно пъстро зърно. Когато Кирил встъпи в първи клас, радостният баща вниза единадесетото зърно в броеницата си. Г. Райчев, В, 29. Нагазват в сухия прибой на окапалите листа. Рад изплита халка от една златиста тревица и я внизва на тънкия пръст на момичето. Бл. Димитрова, Лав., 76.

2. Прокарвам нещо (нишка, пръчка и под.) през някаква материя, като го преплитам с нея. Навярно това е причината, че посетителите не обръщат никакво внимание на местността с нейните канаристи зъбери, .., с нейната гъста „като ръж“ смърчова гора, раздиплена като вълненик на невестинска снага. Тази невестинска премяна с внизани от есента ръждивочервени нишки на полите бе достойна за съзерцание. Н. Хайтов, ПП, 82-83. Прозорците са обшити с дървени, внизани една в друга пръчки, и покрай тях са наредени съдове с цъфнали индришета, латинки и шибои. О. Василев, ЖБ, 16.

3. Обикн. поет. Вкарвам, забивам дълбоко остър предмет (стрела, копие, кинжал и под.) в нещо. И нареждаха се таврите срещу тях [старците], опваха лъкове и внизваха стрели в телата на свързаните. Н. Райнов, КЗД, 136. И сви болка ръката на вожда. Ала в очите му светна кървав пламък — и той мушна кон, повърна десница, та прониза с маждрак гърдите на ромееца толкова стремително, че с мъка изтегли маждрака, за да го вниже пак. Н. Райнов, ВБД, 64. На хоризонта малък дим от параход минаващ / разкъса сънното спокойствие веднъж / и вниза първия кинжал в сърцето ми — / копнежът за далечните морета. Е. Багряна, ЗМ, 58. • Обр. А седмината прокажени седяха до каменните зидове и внизваха изсъхнал поглед в навлизащия мрак. Н. Райнов, ВДБ, 81. внизвам се, внижа се страд. Вече може да почне преливането. Друга дебела игла се внизва в лявата ми ръка. Другият край на иглата завършва с тръбичка, а тръбичката — със спринцовка. ВН, 1960, бр. 2610, 4.

ВНИ`ЗВАМ СЕ несв.; вни`жа се св., непрех. Обикн. поет. За остър предмет — забивам се дълбоко в нещо. Ярките лъчи озариха дълга счупена вървулица от страшни тела, набити на дървени колове. В ранната сутрин стотина души охкаха .. — а тялото при всяко движение се вдаваше надолу — и дървеното острие се внизваше все по-дълбоко. Н. Райнов, КЦ, 137. — Едно е ясно — лавината е била с невероятна скорост… Иначе всеходката не би могла да се вниже, без да се разруши. Ст. Волев, МС, 106.

ВНИ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от внизвам и от внизвам се.

ВНИ`КВАМ, -аш, несв.; вни`кна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. С предл. в. Навлизам, вдълбочавам се мислено в нещо, за да схвана, проумея същината му; прониквам. Иван Велин обичаше да се вглежда внимателно във всяко нещо, да вникне в него, да го проумее. Й. Йовков, ВАХ, 149. — Ако това е вашето искрено мнение, трябва да ви кажа, че то е много… примитивно и повърхностно. Трябва да вниквате в корена на нещата, Петър Петрович. М. Марчевски, П, 101. Той се опитваше да събере мислите си, за да вникне по-дълбоко в смисъла им, но не излизаше нищо. К. Калчев, СТ, 184. Трайко напрегна усилие да вникне в душите на тия хорица… Т. Влайков, Съч. III, 313. вниква се, вникне се безл. Но да гадае какво му е, тя не се опитваше — невъзможно беше да се вникне в душата на професора. А. Наковски, МПП, 100.

ВНИ`КВАМ СЕ несв.; вни`кна се св., непрех. Индив. С предл. в. Наблюдавам нещо съсредоточено, мъчейки се да го разбера; вглеждам се. Вътре тя зе` писмото в другата си ръка, па го гледа оттук, гледа го оттам, вниква се в надписа му, като че искаше да го прочете. Т. Влайков, Съч. II, 147.

ВНИ`КВАНЕ ср. Отгл. същ. от вниквам. Той търси обяснение на тайните в природата и в човешкия дух, като прибягва до научния анализ, до непосредствено вникване в законите на света. М. Арнаудов, Г, 67. Цялото следващо развитие на химията и физиката се извършва под знака на все по-дълбокото вникване в същността на периодичния закон. Хим. XI кл, 1965, 17.

ВНИ`КНА. Вж. вниквам и вникнувам.

ВНИ`КНАТО нареч. Остар. С вникване; задълбочено, вдълбочено. Такива глупости хората вярвали за много время, а кога ся пустили да пътуват по земята и да ходят по далечни места, зели да разглядват земята по-вникнато. Лет., 1872, 98. Едностранният натиск на въздуха може да дръжи стлъб вода на високо до 10336 метра .. Торичели вникнато ся призрял в това явление. Й. Груев, Ф (Превод), 58.

ВНИ`КНУВАМ, -аш, несв. (остар.); вни`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Вниквам. Вникнувай и изучавай науките, прежде да вступиш в женитба. А. Гранитски, ПР (превод), 9.

ВНИ`КНУВАНЕ, ср. Остар. Отгл. същ. от вникнувам; вникване. Трябува да съгледва и да ся ослушева с голямо вникнуване българите как си изричат мислите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 2.

ВНИМА`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Насочвам, съсредоточавам съзнанието си върху обект, явление, действие, за да възприема нещо. Гороломов си даваше вид, че слуша, усмихваше се. В същност той не внимаваше. Й. Йовков, ПГ, 51. — Вчера не ми беше добре… не внимавах и не те чух… какво искаше да ми кажеш? А. Наковски, МПП, 191. Влезе учителят, урокът започна, но Захари беше разтревожен и не можеше да внимава. Сп. Кралевски, ВО, 9. Този ден Пенка не бе внимавала в клас — затова бе преписала невярно задачата от черната дъска. П. Бобев, ЗП, 108. // Съсредоточавам мислите, зрението, слуха си върху извършвано от мене действие, за да не допусна грешка. Хванала табличката с две ръце, Анка носеше кафето, като внимаваше да не го разлее. Ст. Дичев, ЗС I, 273. Тъй беше залисана, че не внимаваше какво прави. Й. Йовков, ВАХ, 91. — Чия е тая игла? — вика тате, но веднага се сеща. — Да внимаваш, Ленче, низала си и от опаки. В. Бончева, АП, 30.

2. Гледам, следя, наблюдавам зорко. — А мене, господине, „Дружината“ ми е възложила да се грижа за тия народни пари като за свои собствени и да внимавам де отива всеки грош! Ст. Дичев, ЗС I, 401. Преди погребението доста време се шушукаше сред съседите, че Перуниката е станал тенец, и в селцето внимаваха къде ще се появи за първи път. Й. Радичков, СР, 83. Той беше строг към дисциплината и извън школото .. внимаваше за редовното посещение в църквата. Ив. Вазов, Съч. X, 157.

3. Действам, постъпвам предпазливо, съобразително. „Какво ми трябва мене дъщерята на някакъв си чифликчия, при туй и годена? Не, аз трябва да внимавам, трябва да се пазя“. Й. Йовков, ЧКГ, 28. — Само ти внимавай, Костаке, там да не разбере тато, че отиваме с тая цел — да предумваме, хаджия, да го молим!… Ив. Вазов, Съч. XII, 10.

4. Остар. С предл. на. Обръщам внимание на нечии думи. И без да внимават на увещанията на героя, те излезли на острова. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 50. Що ти треба да внимаваш на бащини запрещенията? Й. Стоянович, ДСС (превод), 50. Решително следваше към запад плуването, без да внимава на роптанията на матросите си. П. Кисимов, ОА I (превод), 37. // Отнасям се с внимание към някого, грижа се за някого. Вие за нищо няма да се грижите, ще си гледате тука работата, ще да внимавате на Иванка. З. Стоянов, ХБ, 280. внимава се безл. Бяха навлезли в гората, пътят криволичеше измежду корени и пънове, та трябваше да се внимава. Й. Йовков, ПГ, 52. Трябва добре да се внимава, та ако има опасност, мерки да се земат. В. Друмев, И, 30.

◇ Внимавай в картинката. Жарг. Забележи, обърни внимание. (Употребява се като предупреждение към някого, обикн. когато пренебрегва, не възприема сериозно нещо или се надсмива над нещо). — Внимавай в картинката, Юрдек! — Махай пушката!… П. Вежинов, НС, 202.

ВНИМА`ВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от внимавам. Иванко. Царят не те е дирил? Драгомир. Сега отивам при него. Вика ме и, струва ми се, за това е. Само — внимаване — хъ! — Дору се махне оттука Петър, че после е лесно. В. Друмев, И, 46.

ВНИМА`НИЕ, мн. (рядко) -ия, ср. 1. Само ед. Псих. Психически процес, при който умствената дейност на човека се съсредоточава върху определен обект или явление.

2. Насоченост, съсредоточеност на съзнанието на човека към обект, явление, действие, основана на интерес или необходимост нещо да се научи, разбере, опознае. Слушаха го съсредоточено, с онова дълбоко внимание, което поглъща завинаги всяка дума, всеки звук. Цв. Ангелов, ЧД, 242. Картините, дето ме окръжават, поглъщат цялото ми внимание — те занимават и очите ми, и душата ми; .., държат ме в един вид екстаз и благоговейно удивление. Ив. Вазов, Съч. XVI, 12. Иван Белин усилва вниманието си. Той следи вълчицата, не примигва дори. Й. Йовков, ВАХ, 150. Една висока скала привлякла вниманието на момъка и той почнал да се катери по нея. Ал. Константинов, БГ, 17. — Хаджи Генчо седнал и захванал да разгледва дяда Либена с голямо внимание. Л. Каравелов, Съч. II, 106. // Съсредоточеност на мислите, зрението, слуха на някого върху извършвано от него действие, основана на стремеж да не се допусне грешка. Той седеше неподвижен, сякаш крепеше с внимание в душата си някаква огромна чуплива тайна. Елин Пелин, Съч. III, 170. Иванка… та кой ли не обича Иванка? (силно въздиша и начева с внимание да разбърква цветята). В. Друмев, И, 6.

3. Любезно, учтиво, грижовно отношение, свързано с уважение, почит. Лодкарите се прибраха във Велес.. Заобиколиха ги с грижи и внимание. Д. Спространов, С, 134. Той се усмихваше. Беше доволен. Чувствуваше се окръжен от внимание, доброта и преданост. Н. Антонов, ВОМ, 27. Със затаен дъх хората следили от поляната долу как те прескачат храсти и камънаци, .., с каква нежност и внимание момъкът прикрепял другарката си. Елин Пелин, Съч. I, 108. Обиколен с такова топло внимание и грижливост в тая българска къща, Огнянов прекара три недели, от ден на ден по-добре. Ив. Вазов, Съч. XXII, 162. Бяха свикнали двете да понасят несгодите с високо вдигната глава, да се обсипват взаимно с ласки и внимания. А. Мандаджиев, ЧЛНП, 91-92. Удостоявам с внимание. △ Благодаря за вниманието.

4. Трайна целенасочена заинтересованост. Стига само да се надзърне в бележниците на Островски, за да се разбере с какво съсредоточено внимание се е отнасял той към живата разговорна реч. Н. Лилиев, Съч. III, 329. А между това грижите около новата школа в Белград поглъщат цялото внимание на Добродетелната дружина. Ив. Унджиев, ВЛ, 86. „За да спечелиш и ти за песните си вниманието на съвременниците си, иди при вълшебницата Идухуца“. Ив. Вазов, Съч. XII, 67.

5. Като междум. За израз на предупреждение, че ще бъде съобщено или извършено нещо важно. Глас през високоговорителя. — Внимание, внимание! Влакът за Мездра — Червен бряг — Плевен — .. — тръгва след пет минути от първа линия. О. Василев, Л, 85. Изведнъж фотографът се спуща към апарата си, .. и заповядва: — .. Моля, усмихнете се! Внимание! Св. Минков, РТК, 138. Учителят подигна малко очилата си, изгледа открай всички деца и рече: — Сега…* мирувайте! Внимание!* Кой ще каже колко правят девет по пет! Д. Калфов, СбХ, 76. // За предупреждение при близка опасност. Един глас извика: „Внимание!“ От дясната им [на пътниците] страна се издълба пропаст. Ст. Загорчинов, ЛСС, 18. Те следят само траекториите на по-едрите късове и шумно се предупреждават: „Ей го! Внимание! Лети към палатките!“ Г. Караславов, ПМ, 37.

◇ Вземам / взема под внимание нещо и (остар.) вземам / взема във внимание нещо. Съобразявам се с нещо, имам пред вид нещо. — Та не е зле да се обадиш на другаря Ничев, да му каже и той от името на окръжния комитет да не взема под внимание тия дрънканици… Това е от злоба. Ст. Даскалов, СЛ, 68. Като се вземе под внимание, че Фотинов е бил повече самоук във френски език, човек остая учуден, че той се изразява и с толкова леснина и кураж. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 636.

Обръщам / обърна внимание и (остар.) давам / дам (отдавам / отдам) внимание. 1. На нещо. Обикн. отриц. Вземам предвид значимостта, важността на нещо. Като си обуваше с мъка новите ботинки, тя си припомняше сума още слухове, на които не бе давала внимание. Ив. Вазов, Съч. IX, 155. Докторът бе отдавал малко внимание на вестниците и слуховете — балканските раздори му се чинеха нещо хроническо, — но когато и френските вестници заговориха за неизбежността на войната, той се стресна. Ем. Станев, ТЦ, 87. Трябва да се обърне внимание на дисциплината. 2. На някого. Проявявам интерес към някого. Човекът влиза и излиза оттам и разнася своя чай — .. — без да обръща на нас никакво внимание. Л. Стоянов, X, 62. Василица позеленя и се спусна въз нея с намерение да я удуши. Цялото кафене обърна внимание сега на Василица. Ив. Вазов, Съч. IX, 81. В последно време той явно й обръща внимание. 3. На някого върху нещо. Посочвам на някого нещо, правя някой да забележи нещо. — Станиславе, почакай, искам да ти обърна вниманието върху едни забавни играчки. К. Петканов, В, 214.

ВНИМА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който възприема със съсредоточеност, с внимание. Противоп. разсеян. И по това обстоятелство, и по други признаци, — по-после винаги уловими за внимателния наблюдател, разбраха, че сам Кандов не бе хладнокръвен към Рада Госпожина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 91. Друга бе причината, главната причина на това, която Кънчо, ако беше внимателен и наблюдателен, щеше може би и да забележи. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 391. // Който върши нещо със старание, грижливост. Жребчетата, които се отвъждат тук, било чистокръвни, било смес, се употребяват отчасти за войската, отчасти за отдаването им в условна собственост на по-внимателните и усърдни селски стопани. Хр. Даалиев, ТИА, 14. Мужду тъй многото и тъй превъзходни пейзажисти в немската лирика Фалке е най-нежният, най-внимателният в обработката на детайлите. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 121. Ние молим г-на Манчова убедително, — ако се случи да препечата гореказаната аритметика, — да поправи езика й и да бъде малко по-внимателен при изложението на чуждите мисли. Знан., 1875, бр. 22-23, 357. // Предпазлив, зорък, бдителен. Войниците изведнъж станаха внимателни и предпазливи, патрулите, подобно на ловци, дебнеха и се взираха напред. Й. Йовков, Разк. II, 113. През всичкото време на просията той вървеше с колата, съсредоточен, предпазлив и внимателен. Г. Караславов, СИ, 12.

2. В който има, който изразява съсредоточеност, внимание. Войникът изгледа хората с внимателен поглед. Д. Добревски, БКн, 7. С наострени уши и внимателни очи, .., тя щеше да се ослушва и да бди, за да не дойде някоя опасност не за нея, а за тях. Й. Йовков, ВАХ, 153. Страстта за долари ги бе измъкнала от дупките, където те се криеха от внимателното око на руския комендант. П. Вежинов, ВР, 94.

3. Който се извършва със съсредоточеност, внимание. След внимателното прочитане на това опасно писмо по грозното лице на Заманова заигра някаква неопределена усмивка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 33. Всичко, което съставлява творчеството на Моне, той го е добил чрез своите внимателни наблюдения на слънчевите феерии, чрез съзерцанието на интимния живот на природата. Худ., 1909, кн. 3, 14. Внимателният анализ на .. творчеството показва, че реализмът се налага като основен метод на изображение. Лит. IX кл, 78. Градът заключава множество махали на двата бряга на река Темза, но внимателното взирание показва на секиго, че целият град може да се раздели на пет главни части. Т. Икономов, ЧПГ, 40.

4. Който е учтив, деликатен, тактичен в обноските си. Противоп. груб. Управителят на стопанството беше един много внимателен, много любезен човек. Д. Калфов, Избр. разк., 44. — Любезни хора бяха доктор Тимкови, .. — Внимателни, учтиви и гостоприемни до крайност. Чудомир, Избр. пр, 237. Всички дечурлига му сваляхме шапка, когато го видим. Пък и той беше тъй внимателен към нас, така учтиво и ласкаво отвръщаше на поздравите ни, че дори когато минаваше надалеч, ние притичвахме към него да го поздравим. П. Славински, МСК, 50. Султана не преставаше да бъде внимателна и дори ласкава към нея — по-внимателна и по-ласкава, отколкото към всички други в къщи. Д. Талев, ПК, 12.

5. В който има, който изразява учтивост, любезност, деликатност, внимание. Младият мъж веднага я покори с внимателните си обноски, с умението си да говори по всички въпроси. Б. Несторов, СР, 171. При всичко, че дядо Серапион носеше такъв начумерен лик и гръмотевичен титул, аз скоро успях да се убедя в неговата естествена доброта и внимателно отношение към гостите. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Под омаята на Маргаритиния поглед, приветлив, внимателен и съчувствен, той говореше живо, горещо, с увлечение. Ив. Вазов, Съч. XII, 182-183. // Който се извършва или се съпровожда с любезност, учтивост, внимание. Изтеглих

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/321-340&oldid=11009“.