Речник на българския език/Том 2/281-300

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

от въздействието на влагата. При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на: .. покривни — създават на повърхността на изделието механично здрав и влагоустойчив филм. Ел. XI кл, 1965, 35.

ВЛАГОУСТОЙЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на влагоустойчив. Поради високата си влагоустойчивост блажните бои се употребяват предимно за боядисване на изделия, изложени на дъжд, водни пари и променлива температура. М. Тодоров и др., ТМСС, 257.

ВЛАДА`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Владая (име на село до София). Владайска река.

◇ Владайско въстание. Истор. Войнишко въстание, избухнало през 1918 г.* във Владая, което представлява пръв въоръжен опит за събаряне на монархическата власт в България и за установяване на републиканско управление.

ВЛАДА`ЛО, мн. влада`ла и владала`, ср. Диал. Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал „владалото“, или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае. Н. Хайтов, ПП, 15. А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време? А. Каменова, ХГ, 44. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир. М. Кънчев, В, 359.

ВЛА`ДАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владувам. Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката. А. Златаров, Избр. съч. III, 138. В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически. Г. Икономов, КЗ, 29. В душа измъчена, в душа разбита — / там само влада вечен мрак. К. Христов, Избр. ст, 14. владам се страд.

ВЛА`ДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. 1. Имам едно или друго поведение, държание; държа се. От него [ученика] са изисква: .. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Някои от них били и бивали властолюбиви, люти, жестоки, .., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят. С. Радулов, НД (превод), 52.

2. Обикн. с предл. с. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе. А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. Но колонисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни .. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост. С. Радулов, ГМП (превод), 195. Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза. Н. Бончев, Съч. I, 105.

3. Владея се, сдържам се. Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато, напротив, баща ми имаше силно и докачливо честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова / на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам. Д. Бояджиев, С, 13.

ВЛА`ДАНЕ1, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам и от владам се. По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското владане. Лет., 1876, 134. Често / аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско? Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.

ВЛА`ДАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам се; държание, поведение. Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачтото още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия. Г. Йошев, КВИ (превод), 46.

ВЛАДАНЕ`, мн. -та, ср. Остар. и диал. Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. „Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владане“. Т. Влайков, Р, 27. Често, съберат се дружина от своя табор, .., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владане, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор. Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26.

ВЛАДА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Владение (във 2 и 4 знач.). Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едно малко владание (чифлик) в Линколншир. Й. Груев, СП (превод), 15. Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото, .., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините. Лет., 1871, 90.

ВЛАДЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от владея и от владея се. Той [Д. Подвързачов] е пристъпил към превода с дълбоко познаване на епохата, с прекрасно владеене на двата езика, с творческо проникване в същността на художественото произведение. Н. Лилиев, Съч. III, 116-117. — Впечатлението ти, Макариос? Впечатлението? — Много образован човек. Пълно самообладание, отлично владеене на словото, скромни жестове! — зареди Макариос. Й. Вълчев, СКН, 420. Учениците на Лилиев от Свищовската гимназия си припомнят какъв великолепен преподавател е поетът. Той веднага си спечелва авторитет сред тях тъкмо със съвършеното владеене на своята материя. Е. Каранфилов, Б III, 139. Един от най-важните проблеми беше: владеенето и стопанисването на земята. П. Дертлиев, ДП, 268.

ВЛАДЕ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар., сега юрид. Лице, което владее, притежава нещо, обикн. недвижим имот; собственик, притежател. Потомствен еничар, по същество най-влиятелният аян в Румелия, Байрактар изразявал тежненията на едрите частни поземлени владелци от рода на Тепеделенли, Караосманоглу. В. Мутафчиева, КВ, 325. Ползуването на една река от двама съседски владелци се дели наравно между двамата владелци. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 491. Гордее се скъперникът Благой — / владелец на имане, че можел да стане. Ст. Михайловски, БСб, 1915, кн. 2, 65.

— Рус. владелец.

ВЛАДЕ`ЛЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, Остар., сега юрид. Прил. от владелец. [Йосиф II] направил всички владелчески селачи лично свободни. ВИ, 169. Владелчески иск.

ВЛАДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Територия, която се намира под нечия власт, под нечие управление. Най в старо време тя [Барбария] бе владение на мавританите, нумидийците и картагеняните. С. Бобчев, ПОС (превод), 258. Ще бъдат предприети незабавно преговори с представители на френските отвъдморски владения за уреждането на новосъздадения политически статут между метрополията и владенията. ВН, 1958, бр. 2103, 3.

2. Обширен имот, земя, която се притежава от някого. Беловци и околните села заявили веднага, че тия лесове са техни общински владения. Ив. Вазов, Съч. XVI, 13. Новата държава намери, че по едно султанско ираде от старо време селски мери и пасбища, щом се покрият с гора, стават държавно владение. А. Страшимиров, ЕД, 74. Тази местност [Мавровец] трябва да е принадлежала към владенията на Радослав Мавър. Ст. Михайлов, ЕБС, 197. Общоизвестен факт е, че турската поземлена аристокрация се е настанявала главно в богатите земеделски центрове, където е образувала, .., своите чифлици и ленни владения. П. Делирадев, В, 146.

3. Само ед. Юрид. Упражняване на фактическа власт върху движим или недвижим имот, който владеещото лице държи лично или чрез другиго като свой. Турските бежанци, .., търсеха намесата на Европа, за да бъдат въдворени във владение на своите заграбени имоти в България. С. Радев, ССБ I, 225. Създадоха се първите най-важни закони: законът за трудовата поземлена собственост, който разрешава въпроса за владението на земята. П. Дертлиев, ДП, 268. Встъпвам във владение. Въвеждам във владение.

4. Само ед. Остар. Владеене. С владението на тоя език [френския], Фотинов доби възможност да разшири кръга на своите познания далеч зад кръгозора и на най-напредналите свои по-стари съвременници. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Стопанството (владението) на акциите може да се докаже чрез записване в книгите на дружеството. ДЗОИ I (превод), 131. Той чака само моята смерт, па да земне скиптъра и владението на цяла Европа. Хр. Драганович, НБ (превод), 62. Аз не предполагам, че продажбата на златни монети е престъпление. — Грешката е в незаконното им владение, господине. БД, 1909, бр. 26, 2.

5. Само ед. Остар. Власт, владичество, царуване. Елисавета била кралица умна, мъдра и с твърд характер. При нейното владение станала Англия едно от първите господарства в Европа. Г. Йошев, КВИ (превод), 272. Тии народи си имаха всяки своите князе и кральове, които вси обаче ся покоряваха на Атила и треперяха под неговото верховно владение. Г. Кръстевич, ИБ, 359.

ВЛАДЕ`ТЕЛ, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. 1. Лице, което управлява, властва над държава, област, град. Иречек следва училище със синове на изтънчени аристократи, с бъдещи владетели на кралски тронове. А. Каралийчев, ПГ, 187. Чуха се заповеди: — Дайте път на всесилните владетели наши — царете. Елин Пелин, ЯБЛ, 108. Дори вътре в самата България — когато са нахлували турските пълчища — са се преследвали един друг ожесточено владетелите на отделните български области. Б. Пенев, НБВ, 3. Главният херой в тия песни е Крали Марко, владетелят на Прилеп. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 26. • Обр. Тези кротки и замислени владетели на добруджанското небе [щъркелите] са свидетели не само на историята на нашето село, но и на многострадална Добруджа. И. Петров, НЛ, 42. Като слънце живея в лазурите / на покрова безоблачно син. / Аз съм бодър владетел на бурите, / аз съм един. Хр. Ясенов, Събр. пр, 75.

2. Собственик, притежател на нещо, обикн. на едра собственост. Човекът, който показваше пътя, полуизвърнат, й [на княгинята] каза, че владетелят на кулата, деспот Евтихий, е на лов за глигани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. Владетелите на рудниците заключават с тях [затворниците] контракт в правителствените канцеларии и после ги изпровождат на онова място, на което произхождат работите. Знан., 1875, бр. 15, 237.

ВЛАДЕ`ТЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владетелски. И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сетне станал оръдие на силните боляри. Й. Груев, Лет., 1872, 218.

ВЛАДЕ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който владее, управлява, господства. Българите са твърде благосъстоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владетелното племе. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави, .., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила, всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ. Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. Той е от благородно коляно и е граф владетелен .. Селото и селяните .., това е негов имот недвижен. Н. Бончев, Р (превод), 123.

2. Остар., сега юрид. Който дава право на собственост над нещо. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. Владетелно право.

ВЛАДЕ`ТЕЛКА ж. Жена владетел. От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица .., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество. У, 1871, бр. 16, 254. • Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция .., да са спази се`цяла владетелка над християнските народи. НБ, 1876, бр. 46, 180.

ВЛАДЕ`ТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Владетелка. Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им. Знан., 1875, бр. 8, 125.

— От рус. владетельница.

ВЛАДЕ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената. А. Каралийчев, НЧ, 16. Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона. В. Марковски, ПЗ, 282.

2. Който е присъщ на владетел. Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв, който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил. В. Геновска, СГ, 65.

ВЛАДЕ`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Държава, област, начело на която стои владетел. Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владетелства. П. Радов, КТБР, 76.

2. Само ед. Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. Полония, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийското владетелство. Е. Васкидович, ПП (превод), 46.

ВЛАДЕ`Я, -е`еш, мин. св. владя`х, прич. мин. св. деят. владя`л, -а, -о, мн. владе`ли, прич. мин. страд. владя`н, -а, -о, мн. владе`ни, несв. 1. Прех. Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. Едно време баща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше да посочи отгде минава истинският синор. Й. Йовков, ПК, 146. Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците. Д. Талев, ПК, 206. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние,* но то не беше робство: отроците владееха собствена земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. • Обр. — Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно… Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71.

2. Прех. и непрех. С предл. над. Властвам, господствам над нещо или някого. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора. А. Каралийчев, МО, 18. И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти. А. Дончев, ВР, 106. Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек, комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели. К. Величков, ПССъч VIII, 8. Там в местността Меропа, там под смоленския свод / нявга в дивната Родопа е владял Момчил деспот. В. Марковски, ПЗ, 294. „Да имам баща войвода / над толкоз-мина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седя — / при тоз сюрмашки изедник!“ Хр. Ботев, Съч., 1929, 33. // Непрех. Управлявам държава, област; царувам, властвам. Цар Петър умрял и Светослав владял в България две години. НБ, 1876, бр. 13, 51. Страшимир искаше да царува в Тернов, по-стар сущий, а Шишман не го оставяше и му думаше: „Мене баща ни остави на свое място, а тебе постави над Видин, и тамо владей“. Хр. Павлович, Ц, 57. Мене, народе, мене ти искай, / .. / на власт да дода — да виж свобода! / .. / Избери мене, аз да владея. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 239. • Обр. На голямата могила не можеше да се изкачи плуг, тя си оставаше покрита с трева, изглеждаше по-тъмна, ясно очертана и нейният огромен силует продължаваше да владее над полето. Й. Йовков, Ж 1945, 201. Бакаджикът владееше над цялата равнина. Вълко Бимбелов беше вече на върха и гледаше дълбокия мрак на Равна гора. К. Петканов, П, 154. // Прех. Подчинявам, овладявам. Строител беше древен той [Хирам] и гений, / владееше тълпите с поглед само. Ем. Попдимитров, СР, 80. Опасността като че беше минала. Той чувстваше, че владее вече автомобила.

3. Непрех. В сила съм, в действие съм, съществувам някъде; властвам, господствам. На същото това място, .., в което днес безчеловечно беснеят турски кесаджии и еничери и в което владей правото на силата, да са подигне храм на истинната и правата свобода. (Извадка от „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ от В. Левски) Ив. Унджиев, ВЛ, 180. В разликата на нашето правописание сме достигнали дотам, щото в един и същи град, в едно и също училище владее няколко вида правописание. Ст. Попов, Ч, 1875, бр. 5, 210. Баща ми, според системата, която владее зле у нас, ся потруди и добре да мя даде на богат мъж, който да е в чаршията и да има голям почет за имота си. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 24. Не! В природата владей суров закон, / има правила неписани: / всеки стрък трева / и всеки клон / в джунглата са с кръв оплискани! Мл. Исаев, ЯД, 86.

4. Непрех. За състояние, настроение и под. — намирам се навсякъде, изпълвам всичко, като създавам определена атмосфера; царя, властвам, господствам. Кротка, ненаситна тишина владееше в този кът на природата. Е. Йончева, ЗГ, 58. И мир владееше в селото, мир и сговор. Т. Влайков, Съч. III, 80. В този ресторан [немския ресторант] беше добре и затова, защото не усещахме ужасната горещина, която владееше през ония дни — понеже над главите ни се развяваха автоматически крила и ни правеха вятър. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 60. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота. Елин Пелин, Съч. IV, 80. Нощната тъмнина, нощната тайнственост, която владееше навсякъде, неволно вдъхваше на човека ужас и трепет. З. Стоянов, ЗБВ III, 8.

5. Прех. За мисъл, чувство и под. — изцяло изпълвам, обземам, обхващам някого или нещо. Мисълта за Аликс владееше цялото му съзнание. Д. Димов, Т, 494. Смрачаваше се, когато Васил навлезе в карловското землище. Въпреки вълнението, което го владееше и го караше да бърза, той се спря и седна под крайпътните дървета. Ст. Дичев, ЗС I, 252.

6. Прех. Умея сръчно, майсторски да си служа (с някакъв инструмент, оръжие, машина и под.). Той [Динко] е хладнокръвен, има бързи рефлекси и владее чудесно оръжието си. Д. Димов, Т, 570. Никой туземец не би се решил на такава безумна постъпка, колкото и добре да владее лъка и копието. Гр. Угаров, ПСЗ, 516. Той виртуозно владееше четката, пианото, цигулката, пишеше стихове, превеждаше чужди автори. ОФ, 1950, бр. 1759, 4. // Усвоил съм много добре и умея да използвам много добре (някакви знания или умения). Разговорът продължи с много любезности. Сякаш се стараеха да покажат един на друг, че владеят до съвършенство правилата на светската етикеция. Н. Каралиева, Н, 106. Говедарят се обърна към момъка и рече: — Готов съм да ти дам дъщеря си за жена, защото разбрах, че владееш майсторски един занаят. А. Каралийчев, МО, 18. Стоял в един монастир, дето се поправил и отдето беше му останало изкуството на черковен псалт, изкуство, което той владееше много добре. Й. Йовков, Разк. II, 74. И от преводача се иска да познава в съвършенство изкуството да пише добре, да владее най-тънко езика, на който превежда, та да може да предаде стила на автора. Н. Лилиев, Съч. III, 95-96. Той владееше отлично английски език и задоволително руски. Св. Минков, ПК, 4.

7. Прех. В състояние съм да управлявам, да контролирам нещо. Пенчо се засече и мигом пребледня. Той вече едва владееше гласа си, едва задържаше сълзите си. Ц. Церковски, Съч. III, 164. Тържеството току-що бе свършило и улиците пълнеше народ, но Лина не зърнах, а тъй много исках да я видя. Не, аз губех разсъдък, не владеях постъпките си. Г. Райчев, Избр. съч. II, 115. — Аз съм българин, здрав, от здрави родители, честен гражданин, .. Владея напълно разума си. Елин Пелин, Съч. IV, 148.

8. Непрех. Остар. За болест — върлувам. Епидемическите болести, които владеяха в ония необработени и горещи пустини, бяха ся умножили. П. Кисимов, ОА I (превод), 81-82. В едно време, когато има да владее холера, всяка диарея е опасна. Лет., 1872, 154. владея се страд. Познаването на факторите, от които зависи скоростта на химичните реакции, позволява тя да се владее и направлява в желана посока. Хим. XI кл, 1965, 33.

ВЛАДЕ`Я СЕ несв., непрех. В състояние съм да контролирам поведението си, проявата на чувствата си. Сега тя усети, че виното е много силно, но, разбира се, не бе пияна и се владееше напълно. Д. Димов, Т, 109. — Уплашиш ли се — можеш да сбъркаш нещо. Така е в нашата работа: не губи дух, владей се! М. Марчевски, ГБ, 137. Той умееше да се владее, знаеше как да се възпира, когато се усещаше увлечен от нещо, .. А ето че сега Панайотка отне всичките му сили, всичката му воля и той не можеше вече да бъде господар на себе си. Д. Немиров, Б, 109. Да имаш воля, значи преди всичко да се владееш, да управляваш действията си, съзнателно да регулираш поведението си. Псих. X кл, 147.

ВЛАДИ`КА, -та, зват. -о, мн. -ци, м. 1. Само ед. Църк. Сан на висше духовно лице в православната църква (епископ, митрополит); архиерей. След седмица владиката Харитон ръкоположи Степан Чехов, даде му духовно име Стефан. Ст. Цанев, МБ, 2. Църк. Духовно лице с такъв сан. В самия ден на празника имало литургия, откупена специално за еснафа; бивала извършвана от архиерей — владиката (ако имало в града), придружен с няколко свещеника. Ив. Хаджийски, БДНН I, 46-47. Негово високо преосвещенство търновският митрополит беше решил да обходи епархията си .. Хатипов го посрещна край града на кон, придружен от един старши и един конен стражар, и владиката влезе в К… обграден с конвой като важен арестант. Ем. Станев, ИК I и II, 247. Долната част на афреската представлява от двете страни на св. причащение, .., два реда отци на църквата, .., папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват. К. Величков, ПССъч. III, 188. Нашето екзархийско началство разпрати по епархиите окръжни писма, с които пригласяваше секи владика да събере в митрополитския град сичките учители от епархията си на учителски събор. Ступ., 1875, бр. 7-8, 50. Когато владиката пее, поповете мълчат. Погов.

3. Само ед. Рел. Епитет на Бога. Пак се изправя горкият старец, затваря очи, скръства смирено ръце, .. и шепне от сърце: „Не изкушай раба твоего, владико господи!“ Елин Пелин, Съч. I, 67.

4. Остар. Владетел, господар. И царьове, и князьове, .., дължни са да ся покоряват на законите .. Кога они не изпълняват тия условия, ..; тогава не са вече бащи на своя народ, но стават независими владици, тирани. С. Радулов, НД (превод), 61-62. Главни градове в Англия: .. Дувр, .. Гастингс, при Лиманш, прочут по войната, която направила нормандский герцог Вилгелма, владика на Англия. Ив. Богоров, ВГД (превод), 113-116.

◇ Вуйчо владика, имам (нямам). Разг. Близко влиятелно лице, на чиято подкрепа може да се разчита за постигане на нещо (имам). — Вас кой ви назначи тук на работа? — попита Шперлинг и ме погледна проницателно. — Вие сигурно имате вуйчо владика! Хр. Пелитев, ХО, 129. — Ти пък защо толкова си се отчаял? — Много просто, защото всеки от вас си има по някой и друг вуйчо владика, а пък аз си нямам никого! Д. Калфов, Избр. разк., 242.

Небесен владика, владика на вселената. Ритор. Бог, небесен господар. — Цар съм аз от Бога положен и само на небесния владика сметка ще давам, не на тебе. Ст. Загорчинов, ДП, 258. Юпитер говори, сичките богове мълчат; .. като свършва речта си, владиката на вселената навожда глава — и този знак разтреперва цял Олимп! Т. Шишков, ТС (превод), 115.

ВЛАДИ`КИН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владиков, владишки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАДИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е на или от владика; владишки. Князът пристигна в катедралата, .. Той застана до владиковия трон и разсеяно гледаше церемонията. В. Геновска, СГ, 139. Владиковите клевети останаха неподкрепени даже от неговите хора. П. Мирчев, Е, 84.

ВЛАДИКУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. За владика — управлявам епархия. Във Филибе елинизмът ще пропадне, грък владика ще владикува два дни, а цукаловците ще мрат гладни. П. Р. Славейков, СКНГ, 19.

ВЛАДИКУ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владикувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАДИМИ`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. в съчет. Владимировски тежковозен кон. Биол. Порода тежковозни коне, създадена в бившия СССР, която се отличава с едро, но не пълно телосложение, енергичност, голяма тегловна сила и издръжливост.

ВЛАДИ`ЧА, -иш, мин. св., -их, несв., прех. Остар. Ръкополагам за владика. Оттука отиде негово високопреосвещенство в Пловдив да владичат негово високопреподобие Гервасий Левкийский за епископ. М. Кънчев, В, 311.

ВЛАДИ`ЧА СЕ несв., непрех. Остар. Ставам владика. Насън дякона се владичеше: всичко беше приготвено за владичванието, само едно нещо липсуваше, но именно какво нещо не достигаше, това не знаеше. М. Кънчев, В, 273.

ВЛАДИ`ЧЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владича и от владича се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАДИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владишки; владички. „Патриархията издаде книжка за училищата, която трябува да я има и у вас. По нея тия училища подпадват във власт владическа.“ П. Р. Славейков, ГУ, 25.

ВЛАДИ`ЧЕСТВАМ и ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Книж. Властвувам, господствувам. Нима вие няма да изпитате никакво вълнение при едничката мисъл, че мургавата сбръчкана кожа на това лице, .., брадата и малките сплъстени мустаци, всичкото това тъй запазено лице са на същия оня фараон, който е владичествувал преди повече от четири години? Ст. Кринчев, ЗР, 372.

2. Рядко. За владика — управлявам епархия; владикувам (Ст. Младенов, БТР).

ВЛАДИ`ЧЕСТВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от владичествам; владичествуване.

ВЛАДИ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Книж. Политическа власт, обикн. на чужд народ; господство. Докато населението в равнините, достъпни за турците, е понасяло най-търпеливо турското владичество, .., балканското население .. запазило е докрай своята непреклонна воля и решителност. Б. Пенев, НБВ, 7. За украшението на старий Рим съдействуват всички народи, подчинени на политическото му владичество. К. Величков, ПССъч. III, 11-12. Какво наследство би ни оставили фараоните от своето мрачно дълговековно владичество, ако тогавашните египтяни не вярваха в безсмъртието на душата? Ст. Кринчев, ЗР, 372. Много останки от епохата на римското владичество има и по нашите земи. Ист. V кл, 1980, 239. Византийско владичество. // Разш. Рядко. Пълна власт над някого или над нещо; господство. Всевъзможните анонимни акционерни дружества .. застрашени в своето владичество .. са готови и искат да извършат наново престъплението на войната. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 217. Истинната причина на неговото [на човека] господство над материята и на неговото владичество в мир лежи съвършено в неговата разумна сила. Ч, 1870, бр. 3, 69.

2. Църк. Архиерейство.

ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАМ. Вж. владичествам.

ВЛАДИ`ЧЕСТВУВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от владичествувам; владичестване.

ВЛАДИ`ЧИНА, мн. няма, ж. Истор. Годишен данък от времето преди Освобождението, който владиката събирал от всяко семейство в епархията си. — Щом дойде владиката в Копривщица да си събира владичината, то аз ще да го помоля да ни разскъсне. Л. Каравелов, Съч. II, 45. След ден-два щял да дойде владиката в Котел, да събира владичина, че раята отпъждала побирчиите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 22. А Дели Матей — как се е казвал преди като пехливанин, не знаеха — платил сто и петдесет хиляди гроша на патриарха за владичината. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385.

— Други форми: влади`щина (остар. и диал.) и влади`чнина, влади`шнина (диал.).

ВЛАДИ`ЧИЦА ж. 1. Остар. Владетелка, господарка. Гордата владичица на Азия [Семирамида] не рачала да отстъпи на индийците. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 36. Едвам те [немските племена] станали оседли и ето че оседлото семейство става за настоящ елемент на общината и господарство, а вътре в семейството равноправната жена ся явява владичица на дома. Лет., 1871, 183. • Обр. Човекът е така устроен, че нито високият пост, нито големите и отговорни задача, които лежат на плещите му, могат да го предпазят от вечната владичица на сърцата, така наречената Любов. П. Незнакомов, СМ, 25. Днес чу плача ми Мнемозина, / владичица на паметта, / и с чудотворното си вино / преля портала на смъртта. Т. Траянов, II, 141.

2. Само ед. Рел. Епитет на Божията майка, света Богородица. „Света Богородичке, покров ще ти направя, ще тримиря и ще се причастя. Само запази чедото ми, майчице, владичице…“ М. Грубешлиева, ПП, 69. Свещеникът от страната на умираящий вика майката божия, .., тя да го спаси и утеши, ..; „Време за помощ, сега е време за твоето оторанвание, сега е време, владичице“. З. Петров и др., ЧБ (превод), 168.

— Софр. Врачански, Неделник, 1806.

ВЛАДИ`ЧКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Владишки; владически. Владичките и патричките проклятия и анатеми, кога са несправедливи, обращат се на того, който ги произнася. П. Р. Славейков, ГУ, 23-24.

ВЛАДИ`ЧНИНА, мн. няма, ж. Диал. Владичина. А като се бориха за владичнината, пак него затвориха в Търново. Колко бой е изял там, душата му знае. Но затова пък селото се отърва от тежкия данък. Зл. Чолакова, БК, 53-54. И сега, като дойде новият архиерей, помолиха го, от страна на всичката община, да направи едно снизхождение от називаемата владичнина или милостиня за полза на училищата ни. ЦВ, 1859, бр. 460, 2.

— Други форми: влади`шнина (диал.) и влади`щина (остар. и диал.).

ВЛАДИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на владика или се отнася до владика, който е свързан с владика; архиерейски Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — .. — връчиха му и владишкия жезъл и тръгнаха подир него към царските двери след двете редици от ниско наведени глави. А. Христофоров, А, 262. В черквата ги чакаше отец Стефан, беше приседнал на скамейчицата до владишкия трон. Ст. Цанев, МБ, 373. Той реши да обере свети Никола, изправен с владишки дрехи, с жезъл в една ръка, благославяйки с друга. Ив. Вазов, Съч. XXV, 131. В тъмното ходниче пред вратата на владиката се чу разтрепераният глас на владишкия слуга. Д. Талев, ГЧ, 352. И патриархът в един ден го [Матей] подстригал за послушник, до вечерта го направил протопрезвитер и на следващия ден му дал владишкия сан. Вл. Свинтила, СЗЗ, 385. На преславската поляна, помежду царските и владишките дворове, стичаше ся народът. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 45. Владишки трон. Владишки наместник.

2. Разг. Който е като на владика. Аз се облякох с новите си дрехи, .. Тие бяха черни отрити потури, синя аба, с владишки ръкави, .. кир ляв фес без пискюл. P. Стоянов, ЗБВ I, 316.

— Друга (остар. и диал.) форма: влади`чки.

ВЛАДИ`ШКИ нареч. По същия начин като владика. Ала Видул таз вечеря / се владишки навечеря. Ив. Вазов, В, 13.

ВЛАДИ`ШНИНА, мн. няма, ж. Диал. Владичина. Всяка година той [владиката] пращаше до общината по няколко писма и молеше почтително да му се праща владишнината, а преспанските общинари нито отговаряха на тия писма. Д. Талев, ПК, 37. „Те [фенерските владици] — с насилственно събирание на мухлясалата владишнина, със затваряние на наши училища и църкви, .., с наклеветвание, със заточавание на невинни български учители, .., и, най-после, с отравяние и убивание на български свещенници, Христовите лъжезаместници бързо вървят в сполуката на гнусното си послание“. Пряп., 1903, бр. 28, 2.

— Други форми: влади`чнина (диал.) и влади`щина (остар. и диал.).

ВЛАДИ`ЩИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Владичина. — Когато се сдобихме с владика, .., Нанъо Чорбаджиева татко плати цялата владищина на селото… А. Страшимиров, А, 611. — За сиромаха има-няма хляб, той трябваше да си плати владищината: на калугерската софра не трябваше да липсова нито една сорта вино, нито една сорта сирене. Лет., 1872, 182. Един потрошингел има, той сал снове по селата, да яде пилета и кокошки и да сбира владищина. Ил. Блъсков, ЗК, 20.

— Други (диал.) форми: влади`шнина и влади`чнина.

ВЛАДУ`ВАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владам. Фанариотското духовенство го [народа] е потопило в едно толкоз дълбоко невежество, щото в разстояние на двайсет и шест години, .., той не може още да излезе от него… Чрез него фанариотите ни владуваха. СбПер. п II, 125. В двата периоди владували и други царие, затова съм изпълнил това разстояние с по двама владетели, както е в картината видно: между Аспаруховий ангел водител и Крума, също и от него до Бориса. Н. Павлович, РК, 3.

ВЛА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. 1. Който е покрит или просмукан с влага. От вчерашния дъжд гората беше като къпана, .., дънерите и клоните на дърветата бяха още влажни и черни. Й. Йовков, ПГ, 52. Миришеше на дим от дърва, на тор, на влажна, съхнеща земя. А. Гуляшки, МТС, 97. Те [родителите ми] седели в едничката соба на къщата, в хашевото, готвели и си шетали, а за спане прибирали се вечер във влажната и тъмна мазичка под ниската соба. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Облеклото му бе лятно — без шинел, * .., с широки, груби юфтени обуща, над които бяха навити прясно изпрани, още влажни платнени навои. П. Вежинов, НС, 89. Росата по дърветата затрептя, .. и във влажния въздух, пречистен от дъжда, упоявашо замириса на мокра гора и на треви. Ем. Станев, ИК I и II, 13. // Който е малко мокър, леко намокрен или не съвсем изсъхнал. Когато Благой отвори вратата, видя на стълбите слаб нисък човек, с невероятно щръкнала влажна коса и засмени очи. Й. Попов, СЛ, 18. Наваля ме дъжд и дрехите ми са още влажни. // Който е съпроводен с влага. Дъждът плющеше. Долът потъмня. Влажният студ се усили. Ив. Вазов, Съч. XV, 129. Гъст, влажен мрак покрива всичко наоколо. Ив. Мартинов, ДТ, 239. Встрани на тревата лежаха купчина дъски, гладки и бели, над всички горски миризми надвиваше влажният мирис на прясно дърво. Д. Талев, И, 326. Мокрият паваж отражаваше светлините на лампите, забулени в изпарения, а от юг полъхваше топъл и влажен ветрец. Д. Димов, Т, 180.

2. Който е покрит или просмукан със сълзи, пот, слюнка и под. Даскал Стефан въздъхна, избърса с длан влажно чело и продължи. Д. Немиров, Б, 50. Гореща и влажна бе неговата ръка. П. Михайлов, МП, 110. Чувах само равномерното дишане на малките си братчета, възглавничките на които бяха влажни от пот. Ст. Чилингиров, ХНН, 5. На Криминалиста му се стори, че това е достатъчно и с благодарност целуна влажните й устни. Е. Кузманов, ЧДБ, 52-53. Събудих се, но в бъдъщите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12.

3. Поет. За очи, поглед — който е леко замъглен и има постоянен блясък. Беше слабичка и много бледна, лицето й беше измъчено, но очи имаше хубави: големи кафяви очи, влажни и светли. Й. Йовков, ЖС, 70. — Аз я гледах, гледах, па ми хареса. Едно весело лице! Само очите й някак влажни, влажни и жаловити. Елин Пелин, Съч. II, 93. Миловидното й лице, оживено от вълнение, .., и осветлено от големи влажни очи, ставаше обаятелно прелестно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. Райка се не сдържа, ами пак го погледна с дълбокия си влажен и светъл поглед. Т. Влайков, Съч. I 1941, 53.

4. За период от време — през който има много валежи или много влага във въздуха. Настъпи късна есен. Заредиха се влажни и печални дни. Ив. Карановски, Разк. I, 93. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин, Съч. II, 14. На шести април вечерта, една влажна облачна вечер, се състоя околийска сбирка у нас. П. Михайлов, МП, 43. Над покрива горе / моторите спорят / със влажната пролет. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 136.

5. За климат, страна, местност и под. — на който са присъщи, свойствени много валежи или много влага във въздуха. Климатът й [на Дания] е влажен, но здрав. Ив. Момчилов, МПЗ, 46. Влажна страна.

◇ Влажна гангрена. Мед. Гангрена, при която в умъртвените тъкани се задържа течност и поразената част се превръща в мека зеленикава маса с гнилостна миризма.

ВЛАЖНЕ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влажнея.

ВЛАЖНЕ`Я, -е`еш, мин. св. (рядко) влажня`х, прич. мин. св. деят. влажня`л, -а, -о, мн. влажне`ли, несв., непрех. 1. Просмукан съм, покрит съм с влага (вода, пот и под.); влажен съм. Изтощено от чувства и тревоги, сърцето му прескачаше, вратът и раменете му влажнееха. А. Наковски, МПП, 215. Вятърът беше измел снеговете, но земята още влажнееше, тук и там беше дори мочурливо. А. Гуляшки, ЗВ, 435.

2. За очи — изпълвам се със сълзи, пълен съм със сълзи. — Да, имам майка — отвърна с наведени очи Папазов, неочаквано и за самия него обхванат от такова вълнение, че усети очите си да влажнеят. Й. Йовков, ВАХ, 50. Радост, съмнение, болка, гордост, тържество видимо и ясно избликваха на красивото му лице, а черните му очи грееха или влажнееха, питаха или се възмущаваха, открити за погледа на учителя. Ст. Дичев, ЗС II, 484. Петковица запее, а той уж се усмихва, а очите му влажнеят. Клати глава и току се провикне и разсмее всичките. Мил, бащин дом! И. Петров, НЛ, 127. Когато повдигна глава, лицето му изглеждаше студено, застинало. Само очите му влажнееха, в тоя миг те изглеждаха чужди на лицето. А. Гуляшки, Л, 425.

3. Рядко. Постепенно се просмуквам с все повече влага, вода, ставам все по-влажен. Закупили сме една планина цимент — така си влажнее под навесите, а работата с нашето бетонче тъпче на едно място. А. Гуляшки, ЗР, 392.

ВЛАЖНИНА` ж. Остар. Влага. Ако би да ся пореже чловек, или да си убоде кожата кога дере животно, то той трябва веднага да умие с чиста вода ръката и да я връже с нещо, което не пуща да мине влажнина. НКАФ (превод), 101.

ВЛА`ЖНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от влажен; малко влажен. Още през време на вършитбата поради проливните дъждове голяма част от житото било влажничко. Ст. Даскалов, СЛ, 62.

ВЛА`ЖНИЧКО. Нареч. от влажничък; малко влажно. — Какво, влажничко е навън, май, а? .. — Влага — да ръждясаш! — Сякаш се е повредила чучурката на небето. ВН, 1964, бр. 4110, 4.

ВЛА`ЖНО нареч. 1. Рядко. С влага. Тук-там влажно блестяха релсите. Сп. Кралевски, ВО, 41. Във всяко гърло — сълзи спрени, / очите светят влажно. К. Христов, ЧБ, 224.

2. С гл. съм, ставам и под. в 3 л. ед. а) Означава, че някъде има влага. Влажно и кално беше навсякъде в тия ранни предпролетни дни. Д. Талев, ПК, 261. — Вътре в пещерата е влажно, тъмно, задушно… О. Василев, ДГ, 13. Навън е вятър, тъмно, влажно. / Дъждът плющи във нощний мрак. Ив. Вазов, Съч. I, 153. б) При лич. местоим. в дат. Означава, че от някого се усеща влага. Най-далеко и някак встрани от другите седеше Велко и като че ли само на него не му беше ни хладно, ни влажно. Д. Талев, И, 198-199.

ВЛА`ЖНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Състояние на влажен. Тези очи [на Елена] със своята меланхолична влажност дълги години бяха създавали грижи на нейния мъж. Д. Кисьов, Щ, 359.

2. Спец. Съдържанието на влага във въздух, почва и др. Влажността на въздуха е под пълното влияние на морето. ПЗ, 1981, кн. 10, 21. Много е важно при съхраняване въздухът в помещението да бъде с подходяща относителна влажност — 85-90%. Л. Петров и др. БНК, 85. В семената нормално се съдържа много малко вода: .. Семена с по-голяма влажност трябва да се изсушат, иначе те се развалят като стоят. Бтн V и VI кл (превод), 17. Абсолютна влажност. Влажност на дървесината. Влажност на почвата.

3. Остар. Влага. Из прозорчето на тия скръбни и задушени стаички влиза скъпливо виделината и въздухът, заедно със смрада и влажността, но никога почти — слънцето. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. Като не може да са нагрява добре [глинестата почва] и като изпуща бавно влажността, тя дълго време остава неспособна за обработвание. Ступ., 1875, бр. 4, 30. Влажността, с която е напоен въздухът, и твърде голямата горещина правят климата на Антилските острови нездрав и даже опасен за европейците. Ив. Богоров, ВГД (превод), 303. Ах, ти моя люляно, ти казанлъшка гюлова ракийко! .. Земете билюрова наша, измийте я добре, налейте я до половина с тая божествена влажност, закрийте с два пръста лявото си око и погледайте в нея с дясното. Л. Каравелов, Съч. VII, 1-2.

ВЛА`ЖНОСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Спец. Прил. от влажност (във 2 знач.). Влажностно влияние. Влажностни условия.

ВЛАЖНОТА`, мн. няма, ж. Влажност.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛА`ЗЯМ, -яш и -иш, несв. (остар. и диал.); вля`за, вле`зеш, мин. св. вля`зох, вле`зе, пов. влез, вле`зте, прич. мин. св. деят. вля`зъл, -зла, -зло, мн. вле`зли, св. и вле`зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Влизам. Той никога не влазя в кърчмата, за да почерпи приятеля си, а ако влезе, то влазя да го почерпят. Л. Каравелов, Съч. II, 24. Докле писари питаха на книга сговора, войската Святославова влазяше в корабите. Ел. Мутева, РБЦ (превод), 178. Оставяйте често да влазя чист воздух в стаята ви. С. Радулов, НД (превод), 23. Някога, в турско време, тия гори влазяли в землището на Копривщица. Ив. Вазов, Съч. XVII, 98. Когато комитетът са увери, че проводеният или препоръченият човек е чист, то влазя с него в споразумение. З. Стоянов, ЗБВ I, 123. Цветът на това дръвце бива бял и ароматичен; .. Самото дърво е ягко, жилясто и зеленикаво; то не влазя в никаква работа. Т. Икономов, ЧПГ, 74. влазя се, влезе се и влезне се безл. По-голямата част на гнездото бива скрита в земята. Вътре се влазя отгоре през пътеки като тръби. Т. Икономов, ЧПГ, 108.

ВЛА`ЗЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от влазям; влизане. От самото му влазяне тя беше пребледняла и в гласа й звучаха неспокойни нотки. Г. Райчев, Избр. съч. II, 7. Ако тук [в селото] има войска и патрули, .., влазянето ни е придружено с твърде сложни маневри и гимнастики. П. К. Яворов, ХК, 118.

ВЛАК1*, вла`кът, вла`ка, мн. вла`кове, след числ. вла`ка, м. 1. Превозно средство, предстваляващо скачени вагони, теглени по релси от локомотив; железница. Две години преди димните кълба от комина на локомотива да фърчат всред Стара планина, .., и черни върволици от влакове, .. да сепват с железния трясък на колелетата вековната тишина на балканските самотии, аз направих едно посещение във вътрешността на Искърския пролом. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Тя [Варвара] гледаше също и светлините на гарата и чуваше свистенето на маневрения локомотив, който извличаше вагоните-цистерни от глухите линии и композираше влак. Д. Димов, Т, 576. Не искаше да вземе дневния влак, а до вечерния имаше още доста време — какво да прави? М. Грубешлиева, ПИУ, 192. Пристигаха и заминаваха пътнишки и товарни влакове. Д. Калфов, Избр. разк., 264. Влакът прави маневра. △ Влакът има закъснение. △ Експресен влак. Електрически влак. Дизелов влак. Транзитен влак. Брониран влак. Директен влак. Извънреден влак. Пътнически влак. Бърз влак. Смесен влак.

2. Разш. Рядко. Няколко превозни средства, обикн. скачени едно о друго. Вече втори месец влакът от шейни-трактори на шестата съветска антарктическа експедиция навлиза в дълбочините на ледения континент. ВН, 1961, бр. 3155, 1.

◇ Изпускам (изпущам) / изпусна (пропускам (пропущам) / пропусна, изтървавам / изтърва) влака; изпускам (изпущам) / изпусна (пропускам (пропущам) / пропусна, изтървавам / изтърва) последния влак. Разг. За стар ерген или стара мома — не успявам да се оженя (омъжа), оставам неженен (неомъжена).

ВЛАК2, вла`кът, вла`ка, мн. влакове, след числ. вла`ка, м. Диал. 1. Влачка от храсти или тръни. Гълъбите и гургулиците ходеха и си повиваха снагата по конопищата да обират незаровеното конопено семе, което не можало да подпадне под бодливия глогов влак да го покрие с мека влажна пръст. Ц. Гинчев, ГК, 370. На орача трябва рало, плуг, влак и семе, за да оре и да сее. П. Р. Славейков, ПЧ, 22.

2. Предна колесарка, с която се свличат дърва от стръмнина; влачка1 (Н. Геров, РБЯ).

ВЛАК3, вла`кът, вла`ка, мн. вла`кове, след числ. вла`ка, м. Диал. Вид голяма морска рибарска мрежа; невод. Подръпва той пълния с риба влак. Ст. Младенов, БТР I, 316.

ВЛА`КА ж. Диал. Вид диканя — сухи храсти или тръни с тежести отгоре.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЛА`КА` ж. Диал. Няколко поколения кръвно родствени семейства, които живеят поотделно; род. Баба Добревица, .., ходеше из къщи и плачешки си нареждаше: „Ох! Отиде ми детето, отиде хубавата ми Милка! .. Опустя ни къщата, изсъхна ни влаката, свърши се Гюзелевият сой ..“ Ц. Гинчев, ГК, 234. Гордото име на строителите „язовирци“ ще се предава от тия влаки, които ще попълзят по устроената земя като градина. З. Сребров, Избр. разк., 188. — Само веднъж, дето бех проговорила с вашия Петко. Викам вашия, па той колкото ваш, толкова и наш, че сме все от една влака. О. Василев, ЖБ, 47.

ВЛАКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който лови риба с влак3, с голяма рибарска мрежа. Ке се сторам морска риба, / ке ме фатят влакарите, / влакарите, рибарите. Нар. пес., СбБрМ, 458.

ВЛА`КНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Влакнест (във 2 знач.). Най-сетне отдръпна се завесата и той [бай Ганьо] се яви в натура, с влакнати гърди и с нашарени от чорапите нозе. Ал. Константинов, БГ, 13.

ВЛА`КНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е направен от влакна. Влакнена връв.

2. Прен. Диал. Който е много тънък. Па дойдоха на влакнен мост, / .. / току дойде грешна майка, / .. / ми се скина отпреде мост. Нар. пес., СбБрМ, 50.

ВЛА`КНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спец. Който е съставен от влакна, който се характеризира с наличие на влакна, който е във вид на влакна. Много от блатата в умерените и северните страни са отчасти или изцяло изпълнени с влакнеста, жълта до тъмнокафява маса от растителни останки, наречена торф. Геол. IX кл, 46. У други растения, .., главният корен слабо се развива, но затуй пък у тях израстват корени от подземната част на стъблото. Те образуват снопче. Такива корени се наричат брадати или влакнести. Бтн V и VI кл (превод), 30. Влакнеста структура.

2. Разг. Който е покрит, обрасъл с косми, влакна; космат. Той се раздвижи цял в креслото, дори за миг издигна и сложи върху масата двете си ръце, но като видя, че ние ги гледаме, гузно ги отдръпна — те бяха наистина необикновено грамадни, влакнести и груби. Г. Райчев, Избр. съч. II, 17. Тя [мечката] се въртеше тромаво, хапеше, блъскаше с лапи, дращеше, но все не можеше да оварди влакнестия си корем от острите зъби на глиганите. О. Василев, ДГ, 102. • Обр. От ляво и дясно се продължава гребена на Белмекен с ред стръмнини, върхове, ту плешиви, ту обвити като с гъжви от влакнести, подвижни мъгли. Ив. Вазов, Съч. XVII, 69. От югозапад нахлуха тежки, влакнести облаци и времето изведнъж омекна. А. Гуляшки, МТс, 298.

ВЛАКНЕСТО-. Спец. Първа съставна част на сложни думи със значение: който има съставки във форма на влакна, напр.: влакнестохрущялен, влакнестозърнести др.

ВЛАКНИНА`, мн. -и`, ж. Спец. Материя, обикн. органична, с влакнеста структура. Какви трябва да бъдат силажите за свине и птици? Преди всичко те трябва да съдържат малко сурови влакнини (целулоза, лигнин и др.) и да са богати на каротин. Т. Дарджонов, МПЖ, 42.

ВЛАКНО`, мн. -а, ср. 1. Непресукана нишка от вълна, памук, коприна и под. В районите на средната и северната зона .. отглеждат лен-дългунец ( .. ), който дава дълго, тънко влакно. Бтн V и VI кл (превод), 138. Овцете от тази порода [меринофлайш] трябва винаги да са в добро телесно състояние, .. Такива животни са по-здрави и по-устойчиви на заболявания и, най-важното, дават по-висока продукция доброкачествена вълна със здрави влакна. Пр, 1953, кн. 1, 27. Бръмчете, мои пъргави вретена, / от златните копринени влакна / да изтъчеме гиздава премена / за всички в нашта хубава страна. ВН, 1953, бр. 307, 1.

2. Спец. Обикн. мн. Нишки от всякакъв вид (естествени, изкуствени или синтетични), които служат като суровина за производство на текстилни изделия. Воеводов се изправи зад бюрото си и помоли присъствуващите да му оказват помощ и да помислят с какви възможности и средства биха могли рязко да увеличат производството на полиестерни влакна. А. Михайлов, ДП, 7-8. Изкуствени влакна. Синтетични влакна. Целулозни влакна. // Само ед. Събир. Много нишки от един и същи вид, които служат като текстилна суровина. Осигурява се също така и изкупуването на памучното влакно на справедливи, предварително определени цени. ОФ, 1950, ор. 1716, 2. От 1 куб. метър дървесина се получават около 200 кг целулоза, от която пък се получават около 180 кг изкуствено влакно. ВН, 1958, бр. 2051, 4.

3. Диал. Косъм от човек или животно. По-силен руменец заливаше страните й и често пъти в лъчите на светлината размотани от косата й влакна блещяха като златни жици. Й. Йовков, ВАХ, 55. [Агоп], .., като си разгърди дочената риза, зачеса с две ръце буйните влакна под нея, които се сплитаха на ситни къдрици. Ст. Чилингиров, ХНН, 155. Останалите оредели влакна по главата му се бяха разбъркали и му придаваха жалък вид. К. Калчев, ДНГ, 111. Косата му бе рядка и над слепите очи бе зела да се прошарва с бели влакна. Т. Влайков, ПСп, 1890, кн. 34, 37. Кравата има дебела кожа и влакна; овцата има по-тънка кожа, а по-дълговласа вълна. П. Р. Славейков, ПЧ, 14.

4. Спец. Дълга нишка, на която се прикачва кукичката на въдица. Натопихме влакната на въдиците в най-дълбокия вир. Една огромна пъстърва заплющя на студените камъни. А. Каралийчев, С, 22. Едрата риба силно повлече наляво, после рязко смени посоката и потърси спасение в подмола. Влакното се изопна, звънна като струна и се събра на кълбо в ръцете му. А. Мандаджиев, ОЩ, 86. — Ето! Английска въдица, с влакно от японска коприна! Заповядай. Д. Калфов, КР, 14.

5. Анат. Междуклетъчно образувание в тъкан на човешки или животински организъм, което придава на тъканта здравина или е неин основен структурен елемент. Мускулно влакно. Нервно влакно.

6. Бот. Клетка от растителна тъкан с удължена вретеновидна форма и силно задебелени целулозни или вдървенели стени. 7. Бот. Снопче от такива клетки, което придава здравина на растителните органи.

◇ Без да ми падне влакно от главата. Диал. Без да пострадам ни най-малко, без ни най-малка щета за мене.

Вися на влакно. Диал. Намирам се в много опасно положение, изложен съм на смъртна опасност или унищожение. Животът на влакно / виси ли и не знай човек де да се дене, / тук дойдеш и намериш облекчение. К. Христов, ЧБ, 111.

До влакно. Диал. Без остатък, напълно, съвсем. Светеха дори от радост и изпразнените турски махали с къщя без врати и прозорци, без стъкла и черчевета, ограбени и оголени до влакно… Ив. Вазов, БП, 130-131.

Не пада / падне влакно от главата ми. Диал. Оставам напълно невредим, здрав; никак не пострадвам, не ми се случва нищо неприятно. — Бунтуват се! Против кого? Против царя, против баща си и доброжелателя, който ни пази като двете си очи, влакно да не ни падне от главата… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 192. И нека знае се: не ще влакно да падне / от техните глави, ни ще останат гладни. К. Христов, ЧБ, 374.

Не свалям / сваля (не бутвам / бутна) влакно от главата на някого. Диал. Оставям някого невредим, не му причинявам никакво зло.

Ни<то> на влакно. Диал. Никакъв, ни най-малък. Нито на влакно грижа нямам, разбираш? Ив. Вазов, Съч. VIII, 24.

Ни<то> на едно влакно. Диал. Никак, ни най-малко. — Не съм виждал такъв човек. Не ти дава да мръднеш нито на едно влакно — оплакваше се дърводелецът, но и се боеше от Клинче, чудеше му се. Д. Талев, ЖС, 367.

ВЛАКНОДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. От който се добиват влакна за текстилни цели. Влакнодайно растение. Влакнодаен лен. Влакнодайни култури.

ВЛА`КОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от влак1. Въздушният товарен транспорт освен бързината, с която пренася стоката, има още много други предимства пред влаковия и камионния. П, 1970, бр. 7427, 2. Унесени от влаковия ритъм / и моите съпътници мълчат, / и аз самият негли предпочитам / да дремя във уютния си кът. Н. Марангозов, ЯВ, 8. И зелените долини / са нашарени с чертички — / туй са влаковите линии и шосета, и рекички. М. Лъкатник, ВП, 49. Влакова композиция. Влаков персонал. Влаково разписание.

ВЛА`КОМ нареч. Диал. 1. Влачешком. • Нар.-поет. Влаком влача. Одили са на седенка, / па са легнали, заспали — / стадото им [на овчарите] влаком влаче, / привлякло е три планини, / четвъртата най-емнало. Нар. пес., СбНУ XLVI, 81.

2. Като се влача бавно, леко; плавно. По едно време на постаджийката й хареса много житото пред тях, закрепи се, умълча се и зажъна влаком наред по постта. Ил. Волен, МДС, 45-46.

ВЛАКОМЯ`ВАМ СЕ, -аш се, несв.; влакомя се, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. Ставам лаком.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАКОМЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влакомявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАКОМЯ` СЕ. Вж. влакомявам се.

ВЛА`КЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от влак1; малък влак. Асансьорът ни свали на двесте метра дълбочина под земята. И тук е шумно — край нас летят подземни влакчета. Н. Фурнаджиев, МП, 76. Ония от тях [пътниците], които пътуваха за пръв път по теснолинейката през Родопите, тръпнеха от страх, когато влакчето пълзеше нагоре към скалистите върхове или се спущаше надолу в прелезите. М. Марчевски, ГБ, 5. Пряко баира е спирката на дековилката. Но миньорите бързаха, защото малкото влакче „тръгва, кога иска, и стига, кога може“. Л. Галина, Л, 88-89.

2. Играчка, която представлява малък влак. — Ти имал ли си като малък конче или влакче? — попита Виолета като с мъка се отдели от елхата. Д. Кисьов, Щ, 394. Как ми се искаше да пусна влакчето по релсите! — но дадох вид, че това са играчки за малки деца! П. Славински, МСК, 15.

3. Детска игра, при която играещите се нареждат в редица един зад друг, хващат се и се движат като наподобяват влак. Той завъртя двете си ръце така, както правят децата, когато играят на влакче. П. Проданов, С, 54.

ВЛАКЪНЦЕ`, мн. -а, ср. Умал. от влакно; малко, късо влакно. Движим се между машините и стените. По дрехите ни се лепят памучни влакънца, набива се бял прашец. Г. Караславов, Избр. съч. III, 81. Сребърните влакънца по листата на ечемиците трептяха. Кл. Цачев, ГЗ, 101. Стоян влезе в стаята с малкия светилник в ръка… По небръснатата от няколко дни брада блестяха сребърни влакънца. Д. Талев, ЖС, 447. Муцунката на овцата цяла беше измокрена, а една бистра капка бе спряла на черните влакънца, сякаш бе се отъркулила от очите й. Ил. Волен, БХ, 90. Нервът, който предава на мозъка информация за различните тонове на звука, има 30 000 влакънца. ВН, 1961, бр. 2961, 4.

ВЛАС, вла`съ`т, вла`са`, мн. вла`си и вла`сове, м. 1. С мн. власи. Остар. и диал. Косъм от човек или животно. Той беше момче със светли и умни очи, с лице, обрасло с лек пух от власи. Ив. Вазов, НО, 19. Аз навеждам виновно глава, но забелязвам, че строгостта на татя е смесена с една лека усмивка, която се прикрива в белите власи на лицето му. Ст. Чилингиров, ХНН, 20. В Айя-София Селим Ходжа е доведен голобрадо момче — сега дългата му брада и пристриганите му пожълтели от тютюна мустаци прошарят наполовина бели власи. П. Тодоров, И II, 26. Наречени ся [капилярните явления] тъй, защото те най-лесно ся забележват в твърде тънки тръбици, диаметърът на които е малък колкото един косъм (влас). И. Гюзелев, РФ, 93-94. // Само ед. Събир. Диал. Космите по тялото на животно. Вдигнало влас като кадифе. Н. Геров, РБЯ I, 134.

2. С мн. власи. Само мн. Поет. Коса на човек. Когато чудната звезда изгря на небето и позлати белите власи на мъдреците, тревога нахлу в тъмната душа на Ирода. А. Каралийчев, В, 103. Зад бледината на лицето и прошарените власи се крие нявгашна хубост. Ст. Даскалов, СД, 233. Веднаж во тоя замък отбиха се певци, / едина с бели власи, друг с златни къдърци. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 37. Кога той яви се, сички / на крака станаха / и пред белите му власи / с почит замълчаха. Ив. Вазов, Съч. IV, 31.

3. С мн. власове. Диал. Продълговато снопче от добре обработена на дарак вълна, приготвена за къделя. Председателят Киро Донин, син на Дона Влачарката, която източваше от изпраните руна най-хубавите власове в селото, не се засягаше от злите езици. Съвр., 1974, кн. 2, 273. Тя беше вдигнала тоя пласт [сено].. Жените влачеха купчините и й ги подаваха и тя ги наслагваше като власове. Ст. Даскалов, ЕС, 15.

4. Само ед. Събир. Диал. Тънки влакна по повърхността на вълнена тъкан и др. Убавата пран [прахан] требва да има влас. БД I, 187. Одеялото е с влас и топли.

5. Само ед. Събир. Диал. Реси на растение (Н. Геров, РБЯ).

6. Само ед. Диал. Някои заболявания при овцете и др. преживни животни, причинени от паразитни нишковидни червеи. Имаме едно шиле болно от влас.

ВЛАСА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Влакнест (във 2 знач.). Гусларят беше стар, но държелив, с дълги бели къдри, които падаха на откритите му власати гърди. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Ламбата осветляваше едната половина на Стаменковото дебело, власато, флегматично лице. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 88. • Обр. Влажни, власати облаци от един-два дена мълчаливо се гонеха по небето. Ил. Волен, МДС, 166.

2. За вълна — който е с дълги, прави и твърди влакна. Власато руно. (Н. Геров, РБЯ).

3. За вълнена тъкан и др. — който е с влас, с тънки влакна по повърхността; мъхест, власест, власист. Власато халище.

ВЛАСА`ТКА ж. Вот. Род многогодишни тревисти растения от семейство житни, които имат цветове, събрани в рехава метлица с плоски или четинести листа и са едни от най-добрите фуражни растения. Festuca. В ливадите започва да цъфти медночервената рехава власатка. Ем. Станев, ЯГ, 81. Едно от най-ценните ливадни растения е тимотейката, .. По пасищата и из ливадите се среща още полевицата, власатката и др. Бтн VI кл, 136.

ВЛАСЕНИ`ЦА ж. Църк. Остар. Груба дреха от козина, която отшелниците носят върху голо тяло. Вървяха между народа постници, заметнати с черни покривала — облечени в тъмни власеници. Н. Райнов, КЦ, 24. Захарий предпочиташе вече власеницата, защото тя дращеше тялото му, измъчваше го и не позволяваше на мисълта му да се откъсва и да се рее другаде, в спомени или пък в други далечни неща. Вл. Свинтила, СЗЗ, 321. Майка му и невестата му пък от жалба по него са облекле в черни власеници и живеле като калугерки… Т. Влайков, Пр I, 175.

◇ Навличам / навлека власеница<та>; навличам / навлека монашеска власеница. Книж. Ставам монах (монахиня); покалугерявам се. И накрая смирено навлече монашеска власеница, обрече се на иночески живот. П. Константинов, ПИГ, 20.

ВЛА`СЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За вълнена тъкан и др. — който е с тънки влакна по повърхността; мъхест, власист.

ВЛАСЕ`Ц, мн. -сци`, след числ. -се`ца, м. Диал. Умал. от влас (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАСЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. влася`х се, прич. мин. св. деят. влася`л се, -а се, -о се, мн. власе`ли се, несв., непрех. Държа се и се чувствам като влах, макар че не съм такъв по произход; влася се, влаша се.

— От Вл. Георгиев, и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: влаше`я се.

ВЛАСИ`НА ж. Събир. Диал. Много косми, влакна заедно. — Пропука нещо, аратлик, светна се и току се издъни дуварът на Хаджиасановата плевня, та се отвори един прозорец, копраля широк. Погледнах през него и власината ми се наежи. Н. Хайтов, ПП, 133. Гледам стареца и разбирам колко страшно си приличат той и капата. Тая жълтеникава капа с прожулена власина, намирисваща на коте… Н. Хайтов, ШГ, 70.

ВЛАСИ`НКА ж. 1. Космовиден израстък върху растение, някои насекоми или върху покривна тъкан на животински или човешки орган. Хранителните елементи постъпват в корените на растенията като водни разтвори и предимно през най-тънките разклонения на корените — кореновите власинки. П. Боянов, П, 132. Листата и стъблото на пелина са гъсто покрити с власинки, от което изглеждат сиво-белезникави. А. Бойчинов, ПХ, 9. Гъсеничките бързо наедряваха, телата им обрастваха с дълги власинки, събличаха кожичките си и дебелееха. П. Бобев, ГЕ, 133-134. Чревната лигавица е богата на жлези .. Тя е осеяна с голям брой чревни всмукателни власинки — до 2500 на кв. см, които увеличават 6-7 пъти вътрешната повърхност на червото. Анат. VIII кл, 53.

2. Къса, подобна на косъмче частичка от вълна, памук и под. или от повърхността на вълнена, памучна и др. тъкан; влакънце. В ъгъла върху шарен сандък бяха надиплени козяци, покривки и черги — тук-там власинките им светлееха като варак. С. Сивриев, ЗСБ, 20.

3. Диал. Косъмче. Порасна Димо снажен и красив, а Ковача се състари — посивя неговата черна грива, бели власинки щръкнаха в гъстия му мустак… Г. Манов, КД, 23. Втори ден [от излюпването]. Малките [канарчета] все още с усилие повдигат главичките си и разтварят човки. На гръбчето и по главичките едвам се забелязват светли власинки. Вл. Помаков, ПДП (превод), 125.

ВЛАСИНКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който има форма на власинка. Власинковидни коренчета.

ВЛАСИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Власест. Блузката беше спусната свободно над панталоните му — сини, власисти, от домашен шаяк. Ил. Волен, МДС, 60.

ВЛАСООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Който има вид на влас (в 1 знач.). Червата с власообразните си цевици попиват нужната храна от смляното вече ястие и я предават в кръвта. ИЗ 1877, 1881, 44. // Капилярен. От тази голяма тръба кръвта преминува в други по-малки тръби, през които отива по всичките части на тялото. Тя прониква в тях и ги храни през едни твърде малки съдовце, които ся наричат власати или власообразни съдове, защото те са твърде тънки, по-тънки от най-тънките влакна. ИЗ 1874-1881, 1882, 27. Повишението или понижението на водно тяло във власообразна цев бива толкова по-голямо, колкото е по-тясна дупката на цевта. Н. Геров, ИФ, 185.

ВЛАСООБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Отгл. същ. от власообразен. // Капилярност. Цеви, в които водно тяло ся изкачва само по-високо от равнината си или ся запира по-долу от нея, наричат ся власообразни .. Силата, която производи тия явления, наречена е власообразност. Н. Геров, ИФ, 184.

ВЛАСТ, властта`, мн. вла`сти, ж. 1. Само ед. Политическо управление на държава: политическо господство. Той [Киро] виждаше как Земеделският съюз набъбва, надяваше се, че в скоро време Съюзът ще вземе властта. Г. Караславов, ОХ II, 547. — За него [Икономов] се залавя или този, който бърза да дойде на власт, или този, който си отива от власт. Но никога този, който държи здраво властта. Т. Жечев, БВ, 409. В края на XIV век разпокъсаното българско царство .. подпада под турска власт и загубва своята политическа самостойност. Б. Пенев, НБВ, 3. Когато чорбаджиите паднаха от власт, Наке си поотдъхна. Поразпусна се сърцето му. Кр. Григоров, Н, 44. На власт съм.

2. Само ед. Със съгл. опред. Форма на държавно управление, на държавен строй; режим. Демократична власт.

3. Само ед. Основни представителни органи на държавата (Народно събрание, общински съвети), избирани демократично.

4. Обикн. със съгл. опред. Органи на държавно управление, на правителство. Постепенно еничарите .. започват да се противопоставят на централната власт и дори да й диктуват. Б. Пенев, НБВ, 29. — Но скоро тия страхливци ще получат заслуженото си. — От кого? — попита тя [Ирина] равнодушно. — От законната власт. Д. Димов, Т, 524. В този квартал [Красна поляна] всички къщи бяха строени без разрешение на общинските власти. Сл. Трънски, Н, 89. // Обикн. членувано. Длъжностни лица на държавното управление; администрация. На другия ден селяните научиха, че Лепо отишъл в града, предал се на властта и разправил всичко. Елин Пелин, Съч. I, 101. Ти си искал да ме палиш? Искаш да ме убиеш? Аз ще те предам на властта. Негодяй! Разбойник! Й. Йовков, АМГ, 108. Оттогава той [Джони] се уплаши и се сви в ателието си, като в черупка, и започна да угодничи на властта. М. Грубешлиева, ПП, 263. Ако турчинът, вместо да го убие, се задоволяваше просто да го предаде на властите, той пак беше изгубен. Ив. Вазов, Съч. XII, 112. Чичо ми дълго време не беше гледан с добри очи от властта на село. Ст. Стратиев, ПП, 111. • Само ед. Разг. Ирон. За отделно лице от органите на държавно управление. — Какво има, бе Колчо? — се обади пъдарят от пътя. — Хайдук! .. — Е какво да го правим, Колчо? — Не знам! Ти си власт, ти ще кажеш! Г. Белев, ПЕМ, 62. — Тебе викам! Стой, или!… — и общинският стражар удари ръка на кобура си .. Алипи напред, след него строгата и неуморима власт — двамата се отправиха за общината. Д. Калфов, СбСт, 39. // Обикн. мн. Със съгл. опред. Длъжностни лица, органи, имащи права, пълномощия да управляват, да ръководят в определена отделна сфера на икономическия, обществения живот, на администрацията и др. Когато пристигнаха [Ирина и фон Гайер] в Кавала, предадоха кмета на пристанищните власти като изхабена и ненужна държавна вещ. Д. Димов, Т, 517-518. Между впрочем, докато корабът още се движеше, на борда му на няколко пъти прилепваха моторници и по въжената стълба доста куражлийски се изкачиха паспортните, здравните и митническите власти. П. Вежинов, ДМ, 29. Съдебните власти се бяха съгласили, срещу парично възнаграждение, да ни прекарат във втората категория виновни, които бяха включени в амнистията. К. Величков, ПССъч. I, 150. Той [Икономов] преценява обстановката през 1877 година и бърза да предложи знанията и силите си в помощ на настъпващите руски войски, както и на окупационните власти. Т. Жечев, БВ, 406. Димо касапинът изпратил свирепа дописка против ветеринарната власт, че му изтровила кучето. Чудомир, Избр. пр, 284. Санитарни власти.

5. Само ед. Права, пълномощия на държавни органи. Конвентът [във Франция през 1793 год.] запазил положението си на законодателен орган, а изпълнителната власт минала в ръцете на Комитета на общественото спасение. Ист. X кл, 26. // Само ед. Права, пълномощия на длъжностно лице или орган. Адлер се изкашля повторно, като че не баронът, а сам се беше сгодил за госпожица Дитрих, която имаше власт да отменя военните повиквателни. Д. Димов, Т, 519. — Такъв един строг, намръщен, сякаш съм му изял и пропил бащинията. Дай власт на такъв и той ще обеси невинния човек, без да му мигне окото. М. Марчевски, ТС, 84. Защо се сърдеше на капитанчетата, на агентите? Смяташе, че те превишават властта си и от това идат злините. Не, така ги учат! В. Андреев, ПР, 138. Уставът предвижда .. и една върховна контролна институция, наречена комисия .. В случай на нужда тя придобива власт, каквато има събранието от упълномощените представители на частните комитети. Ив. Унджиев, ВЛ, 262.

6. Само ед. Право и възможност на някого да се разпорежда с другиго и да го подчинява на своята воля. [Ирина] Усещаше се уморена и печална, но изпитваше странно чувство за свобода, сякаш беше доволна, че смъртта на баща й я беше отървала от тираничната му, потискаща власт. Свърши се!… Д. Димов, Т, 301. Ния и тук чувствуваше върху себе си властта на свекървата, признатото й право да влиза в живота й. Д. Талев, ПК, 89. Другояче хаджи Генчо има власт над своето чедо и има право да прави с него, щото и да поиска. Л. Каравелов, Съч. II, 122. Той беше привикнал и на бащината си безпрекословна власт, както беше обдръгнал и на всяка чужда власт, под която подчиняваше своята воля като ратай. Т. Влайков, Съч. II, 93. Дядо Кральо отговори на Караибрахим: — Що имаше да казваме, казвахме го. Прави с нас, каквото знаеш. В твоя власт сме. А. Дончев, ВР, 219.

7. Само ед. Силно влияние, покоряващо въздействие над някого, което се дължи на авторитет, обаяние на нечия личност над него. Оставайки в кръга на лично почувствуваното, на реално въобразеното, Гьоте добива без усилия власт над сърцето и ума ни. М. Арнаудов, Г, 79. Той притежаваше върху Евгения една доста голяма власт, за да я направи несъзнателна изпълнителка на неговото злодеяние. БД, 1909, бр. 19, 2. И търпях зарад тебе [моя любима] лишения, / и рискувах не една бъднина, / но властта ти е силна над мене / и не мога да ти изменя!… Хр. Радевски, ВН, 49.

8. Само ед. Силно, покоряващо въздействие на нещо върху някого. Моята любов се разширява и задълбочава с бързината на часовете и чувствувам властта й как ме прави като същинско дете. Кр. Велков, СБ, 97. Идеха тия минути, когато много и далечни спомени изведнъж се събуждат и дълго ни държат в сладката си власт. Й. Йовков, Разк. II, 65. Борчо тръгна на училище .. Всичко, което бучеше като мотор, упражняваше някаква странна власт върху него. Н. Тихолов, ДКД, 39.

◇ Губя (изгубвам / изгубя) власт над себе си. Преставам да се владея. Младен сякаш бе изгубил власт над себе си и целият трепереше от възбуда. А. Наковски, МПП, 110. Тихият глас на майката, който иначе винаги укротяваше буйното момче, тоя път го накара съвсем да изгуби власт над себе си. А. Дончев, СВС, 120.

Обличам / облека с власт някого. Книж. Давам някому права, пълномощия да управлява. Личното право [на Павел] произлизаше от това, че Борис му беше брат, а общественото — от властта, с която го беше облякъл народът. Д. Димов, Т, 672. Тук, в открито море, почва и откритото недоволство на испанския офицер Хуан де Картагена, когото Карл I назначил във флотата на Магелан като свой представител и тайно го облякъл с власт, едва ли не равна на властта на Магелан. М. Марчевски, ОТ, 252.

ВЛА`СТВАМ и ВЛА`СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Осъществявам политическото управление на държава, имам политическа власт. Приятно му беше да пресмята в месеци и дни дори кой цар колко е властвувал, да издирва и подрежда кои са умрели от внезапна смърт, .., колко са станали жертва на явен заговор. М. Смилова, ДСВ, 281. И знае ли се колко ще властвуват техните? Кой горски стражар досега е останал без къща? Че щяла да се изсече гората, че общинските приходи пресъхнали, той ли ще мисли за това? Чудомир, Избр. пр, 7. Между нас се движат лица от щабовете на всички политически партии. Властвувалите познаваме по делата им. СбЦГМГ, 118. // Разг. Управлявам, ръководя организация, стопанство, учреждение, предприятие и др. Нямаше противник, жива душа не се обаждаше по събранията. Щеше да си властвува, както си знае и колкото си години иска. Ст. Даскалов, ЕС, 322.

2. Имам право и възможност да се разпореждам с някого или с нещо, да го подчинявам на своята воля; господствам. Манол обича парите, защото обича да властвува. Ем. Станев, ИК III, 207. Докато бяха малки, те рядко се спогаждаха, защото Нона, както всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат, да властвува над другите. Й. Йовков, ЧКГ, 86. — Наблюдавам те, виждам, искаш да властвуваш. Да се качиш на главите ни. Да вземеш ти командата. Д. Талев, ГЧ, 23. • Обр. — Разбирате ли? Трябва да властвувате над чувствата си. Ив. Сарандев, ЕС, 75.

3. Имам силно влияние, надмощие някъде или над някого или нещо. Някаква свръхестествена и могъща воля властвува над тях. Й. Йовков, Разк. I, 113. Искаше му се [на Игнат] да спре, да скочи и да хукне незнайно накъде. Но някакво желязно съзнание властвуваше над страха, над срама, над ораторската му неопитност. Г. Караславов, СИ, 289. Всяка дума у него [Гьоте] е на място, необходима и незаменима .. Такъв език имат поетите, над които не властвува въображението, а те властвуват над него. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 12. През векове на мечовете звекът / не властвувал е там над мисъл зла. К. Христов, ППож., 146.

4. Прен. За състояние, настроение и под. — намирам се навсякъде, изпълвам всичко, като създавам определена атмосфера; царя, владея, господствам. Той продължаваше да се моли .. и изведнъж почувствува, че около него е тишина, че галерията е пуста, че тук вече властвува смъртта. Ще гърмят! X. Русев, ПЗ, 275. Тишина успокоителна властвуваше над града. П. Константинов, ПИГ, 29. Суровата зима отново властвуваше над пристанището. Н. Антонов, ВОМ, 49. Не е ли залезът от кръв червен? / Не / Няма стон. / И залезът е ясен. / И тишината над земята властва. Д. Методиев, ДПТ, 8. // Имам превес, преобладавам. В третата зала [на Националната художествена галерия] властвуват фламандските и нидерландските майстори. ЛФ, 1958, бр. 38, 3.

ВЛА`СТВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от властвам; властвуване.

ВЛА`СТВУВАМ. Вж. властвам.

ВЛА`СТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от властвувам; властване. Князът бе уверен, че е дошъл тук да направи сам историята на този некултурен народ. След време поколенията щяха да си спомнят за неговото властвуване като за „епоха на Батенберг“. В. Геновска, СГ, 13. През миналите властвувания на своята партия той [Пеньо] служеше като старши стражар в околийското управление. Г. Караславов, С, 132.

ВЛАСТЕ`Л, -ят, -я, мн. -и, м. Старин. Поет. Властелин. Ти искаш своето и вземи го, щом ореш и сееш. Такъв е праведният закон. И за болярина също, и за войводата, и за владиката. Да бъдат те властели, но не само по име и власт, а да бъдат и добри пастири. Д. Талев, С II, 219. — Право ли е това, що говорят сърбите за властелите и болярите? Ст. Загорчинов, ДП, 325. — Как тъй ти, без власт и богатство, знаеш за ромейския поход преди мене, властеля на Средец? — Има друга власт, по-силна от твоята, що аз още не мога да отхвърля. А. Дончев, СВС, 576-577.

ВЛАСТЕЛИ`Н м. Старин. Поет. Лице, което управлява, властва с неограничена власт; всесилен владетел, господар, властел. Тъй са свикнали властелините на този свят — когато се провалят в някоя работа, да изкарат виновни слугите си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 380. В околността се срещат и стари укрепления, строени от разните властелини на града. Г. Белев, КР, 85. Той е овладян, сдържан, безмилостен властелин, който ползва докрай възможностите, които постът му дава. П. Дертлиев, ДП, 348. — Аз съм Бан Хионг. Уважаеми властелине, ние сме бедни хора. Като откуп на моя баща, който е при вас, аз мога да предложа само себе си. Ал. Гетман, ВС, 249. • Обр. И един властелин има, който е силен над вси съблазнители: сърцето. Н. Райнов, БЛ, 177. Воюват облаците — отдалеч / един към друг се приближават, / и с трясък меч посреща огнен меч, / .. / Но свършва боя. Облак властелин / повежда пълчища верига. Ем. Попдимитров, К, 29.

ВЛАСТЕЛИ`НКА ж. Старин. Поет. Жена, която управлява, властва с неограничена власт; всесилна владетелка, господарка.

ВЛАСТЕЛИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Старин. Поет. Прил. от властелин; властелски.

ВЛАСТЕЛИ`НСТВО, мн. няма, ср. Старин. Поет. Пълна власт над някого или над нещо; владичество, господство. Сега тя бе изпълнена с оная самоувереност на обичаната жена, когато пламенно изживява и съзнава своето властелинство над мъжа най-много тогава, когато му се оставя в ръцете. Т. Харманджиев, Р, 70.

ВЛАСТЕ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Старин. Поет. Прил. от властел; властелински. Ето конник препуска към нас от кулата. „Кои сте вие, какви сте? Как смеете да газите властелска земя?“ — вика той на гръцки отдалеко и ругае. Ст. Загорчинов, ДП, 300. Богомилът се придръпна на стола си, .. — Не съм забравил аз властелската тояга! Д. Талев, С II, 52.

ВЛА`СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който има права, власт да заповядва, да разпорежда. Тази заран високоуважаваният гражданин, властният общественик и всесилен тютюнотърговец Владимир Златев пожела най-напред от него да поиска информации за събитията през нощта и с него [коменданта] да сподели своите мисли. X. Русев, ПС, 5-6. // Като сказ. опред. Със следв. изр. със съюз да. Който има права, власт да извърши нещо, да разпореди нещо. — Стопанството има своя подпредседател, който те заместваше с всички права, и председател на контролния съвет, който е властен да ревизира управата, когато намери за добре! Ст. Марков, ДБ, 256. Както във всяка военна организация, щабът е властен да назначава и сменя всички командири. X. Русев, ПС, 129.

2. Който изисква да се подчиняват на волята му. Бонка открай си беше такава с него — сдържана, упорита, властна .. Сам добър, тих, мекошав, той скоро се преви под волята й .. Бонка решаваше за всичко, а той приемаше и изпълняваше с радост желанията й. Г. Райчев, ЗК, 63-64. За миг в погледа на Ирина се пречупиха светкавици, разбули се властната внучка на Роман Лакапин. М. Смилова, ДСВ, 57. Той [Климент Бенков] беше буен, припрян, властен и всички се бояха от бързите му и дръзки решения. Д. Талев, ЖС, 159. Влизаше и излизаше от стая в стая, все така властен, надменен и внушителен. Д. Калфов, Избр. разк., 241. // Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; властнически. Ораторът мълчаливо погледна Спас. В тъмното профилът на другаря му се очертаваше строг и властен. Д. Добревски, БКН, 12. Широки властни стъпки прокънтяха по стихналия манастирски двор. М. Смилова, ДСВ, 12. Чуден човек беше вуйчо му Петър — типичен представител на родния си град, на народа си — упорит, предприемчив, с буден и властен дух. Д. Спространов, С, 78. В дома на Стоян Глаушев във всичко се налагаше властната воля на Султана Глаушица. Д. Талев, ПК, 8.

3. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властнически. — Води го! — заповяда той с властен жест на истински господар. Т. Генов, Избр. пр, 104. — Оставете завеската! — В гласа на човека до шофьора имаше такава властна нотка, че лекарят смутено отпусна ръка. М. Грубешлиева, ПП, 161. Той ще прибърза да каже своето властно слово: — Така съм решил аз и тъй ще бъде! Т. Влайков, Съч. III, 120. А тя [Оля] свенлива, плаха, простодушна, / на неговия властен зов послушна, / .. / излезе и неволно го последва. Ем. Попдимитров, СР, 101.

4. Който има подчиняващо влияние, покоряващо въздействие над някого. И тя го гледаше с оня нежен и властен поглед, на който Бранков неведнъж изпита силата тая вечер. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 27. Дъщеря му и зет му, архитектът, го увещаваха да продаде всичко на село .., но той не склони. Нещо непреодолимо и властно го теглеше към Старосел. Ст. Марков, ДБ, 485. Той [Хилвуд] продължи съвсем близо до нея [княгинята], със същия властен шепот, който я подчиняваше. Ст. Загорчинов, ЛСС, 111. Това бяха Куно и Коцето. Нещо властно и скъпо ги привличаше като магнит към лагера. Цв. Ангелов, ЧД, 172. // За мисъл, чувство, желание — силен, завладяващ, непреодолим. Би се стопил [Стоян] от свян и от детски страх, преди да се реши да продума — за какво? — За тъмната, властна, сладостно пареща мъка, в която гореше младото му тяло. Д. Талев, ЖС, 92. И в душата / ни смътно въставаше / властен копнеж за простор. Е. Багряна, ВС, 23. Събуждам се и тръпна. На душата / тегней ми. Властна мъчи ме тъга. К. Величков, ПССъч. II, 14.

ВЛАСТИ`МАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Рядко. Който има ръководен пост в органите на държавно управление, в държавната власт. Феминистки твърдят, че сексът между властимащи мъже и подчинени жени е проява на експлоатация. 24 часа, 1998, бр. 50, 13.

2. Като същ. властимащи<те> мн. Хора с ръководни постове в органите на държавно управление, в държавната власт. Властимащите вече не ни убеждават настървено колко сме добре и колко другите били по-зле. Тр, 1997, бр. 25, 9. Новите властимащи тръгнаха с големи обещания пред избирателите — остава и да ги изпълнят.

ВЛАСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, зват. -ю, м. Старин. Поет. Владетел, цар. По подражание на византийските властители и българските имаха многобройни и надути титли: благоверний, благородний. Ив. Вазов, Съч. XIV, 39. Зетят на чумата бил избран за върховен властител над целия подземен свят. Чумата му отстъпила високия престол и първа му се заклела във вярност. Н. Райнов, КЧ И, 69. — Властителю, вседържателю, в опасност е твоето царство и твоят престол! Хр. Смирненски, Съч. III, 137. Но екне ли тръба, / та правоверните привика за борба, — / под своите пряпорци се струпвали тогава / каменоградците, наравно бойна слава / те редом с гордий си властител да делят / и чуждото добро да требят и пленят… П. П. Славейков, КП ч. III, 84-85.

ВЛАСТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Рядко. Старин. Поет. Прил. от властител. Голяма кървава стена ме лъчеше от мига на моето сетно щастие .. А там, зад стената, стоеше смъртта: — голяма, дива, властителна! Н. Райнов, ВДБ, 37.

ВЛАСТИ`ТЕЛКА ж. Старин. Поет. Владетелка, царица. Той пленник, тя властителка всевластна. К. Христов, В, 61. • Обр. — О, дружке, моята душа е лира / сега, готова, цяла да звънти: / .. / Ядна си извор жив на вдъхновене, / властителко на моите мечти. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 205.

ВЛАСТИ`ТЕЛНО нареч. Старин. Поет. Властно. Пристъпваш сред бисернозлатни лъчи; властително взорът ти девствен сияе. Д. Дебелянов, С 1936, 17.

ВЛАСТИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар., сега поет. 1. Който е на властител, който принадлежи на властител. Само твърда властителска ръка могла да оправя Рим. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 347.

2. Който е присъщ на властител. Обнасянието на голий този цар към своите поданици било величествено и властителско. П. Кисимов, ОА I (превод), 53.

ВЛАСТИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Остар. сега поет. 1. Отвл. същ. от властителен.

2. Събир. Рядко. Съсловие на властители. Спахийското властителство ( .., болярството) не беше се тогава [по времето на Борис] още толкова развило и усилило, за да предполагаме, че самите боляри спахии са извършвали по селата си всичките правителствени власти. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 1-2, 226.

ВЛА`СТНИК, мн. -ци, м. Лице, което има политическа и държавна власт и своеволно разполага с нея; управник. Дочо смяташе, че кметът не бива да зависи от никого в селото, че там той е неограничен властник и че може и трябва да се подчинява само на прякото си началство. Т. Влайков, Съч. III, 111. Свършена бе бранта накрай .., жилеста десница отново улови рало и сърп, за да работи полетата на новата земя. И начена се тогава мълчалива борба между роби и властници. Н. Райнов, ВДБ, 31. Стамболов беше другар на Ботев, но после стана властник и тиранин. Д. Талев, ГЧ, 74. Няма нищо по-страшно от фанатизма на властника, съчетан със сладострастието на садиста. П. Дертлиев, ДП, 349. Подпрян на своя меч обнажен, / в победата повярвай ти! / Смирил духа си, властник снажен, / греха на слабия прости! Т. Траянов, П, 27.

ВЛА`СТНИЦА ж. Рядко. Жена властник. • Обр. Сладкарката обаче, жена с явно съзнание за своята красота .., с осанката на властница над всичко, намираше начин да държи самците мъже на почетно разстояние. В. Ченков, ЗХ, 51.

ВЛА`СТНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който принадлежи на човек, изискващ да се подчиняват на волята му; деспотичен, авторитарен, властен. Припомни си няколко случки от дружбата си с Минтана. Всякога му е премълчавал и отстъпвал, сякаш се е подчинявал на властническия му нрав. К. Петканов, ДЧ, 55. Причините за това [влошаването на отношенията] бяха най-различни. Преди всичко те се кореняха в сприхавия характер на Страшимиров, в амбициозната му властническа натура. М. Кремен, РЯ, 513. Самият той [охлювът] недоумяваше — / отде се беше взел / у него този изблик на диктаторски, / на властнически сили. Хр. Радевски, Б, 51.

2. Който съдържа или изразява желание, повеля за подчиняване на чужда воля; повелителен, заповеднически, властен. Каулбарс говореше без явна неприязън, но с известен властнически тон. С. Радев, ССБ II, 291.

ВЛА`СТНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. властнически; властно. Той обаче не бе успял да скрие, че нейната любов му тежи, задето тя му я предлага тъй изобилно, властнически и обвързващо. М. Кремен, РЯ, 472.

ВЛА`СТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Качество, присъщо на властник. Той започна писателското си дело едва когато се сблъска и здраво се удари о скалите на българския живот — безскрупулността, безпринципността и жадното властничество. Б. Ангелов, ЛС, 232-233.

2. Властване. Та с какво ли не се търгува в наше време ..? И чест, и почтеност, .., та и живота дори, само и само да се преживее един миг на властничество, на първенство. Ст. Чилингиров, РК, 246.

ВЛА`СТНО нареч. 1. С тон, изражение, жестове и под., които изискват подчинение; заповеднически, повелително. Капитанът се намери между разсипаните групи от войниците. „Никой няма да отстъпва!“ — извика той високо и властно. Й. Йовков, Разк. II, 214. — Слушай!… Искаме да ни свържеш с другарите в Шиишаново. Ще го направиш ли? Гласът на момчето прозвуча властно и Фитилчето се съгласи. Д. Димов, Т, 161. — Нищо. Слушай, шишане, я да тръгваш! — властно нареди председателят. В. Пламенов, ПА, 118. Подир обяд отново я [жената] видях, тъкмо се канех да вляза в градската галерия, .., изведнъж властно ме отстраниха от входа. Д. Бегунов, ЧД, 49-50. // Със съзнание за притежавана власт; гордо, внушително. Като се подпираше на дебелия си бастун, той [бай Гешо кметският] идеше властно, с походка на някакъв висш съдия, който идва да каже решителната си дума на местопрестъплението. Ст. Даскалов, БМ, 34-35. Ганчо стоеше при знамето гордо и властно. На десния му хълбок личеше окачена малка брадвичка, а на левия — неговата неотлъчна кама. П. Здравков, НД, 34. Изобщо той [Киро] се държеше властно, заповеднически. Говореше малко, смееше се и се шегуваше още по-малко и шегите му винаги бяха удостоявани с вниманието на слугинския свят. Г. Райчев, ЗК, 35.

2. Рядко. Всецяло, напълно, с непреодолима сила. Страх, невъобразим страх го изпълни, проникна в цялото му същество, обзе го властно и неотвратимо. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 471. Такава беше тя и в своята обич към Лазара, която изпълваше властно цялото й същество. Тя никога не изрази шумно, буйно чувството си към него, но то пламтеше дълбоко в нея. Д. Талев, ПК, 108.

ВЛА`СТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от властен. — Господин началник! — каза възрастният. — Ние трябва да заминем още тая вечер .. Гласът му беше твърд, в него звучеше някаква особена властност. Приставът знаеше, че не може да има такъв глас обикновен човек от народа. П. Вежинов, ДБ, 34. Властността, която тя срещна у Александър, се проявяваше единствено спрямо жените и беше не властност, а дързостта на разглезения женкар. Л. Дилов, ПБД, 43.

ВЛА`СТОВ*, -а`, -о`, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с власт. Партията ще бъде заплашена от появата на нов властови център извън нея. С, 2001, бр. 181, 3. Много хора ще напуснат партията, след като напуснат властовите постове, които имаха през последните четири години. С, 2001, бр. 183, 2.

ВЛАСТОГО`НЕЦ, мн. -нци, м. Рядко. Книж. Лице, което се стреми към политическа и държавна власт. Оджаклии и придворни се бутат с лакти в своето препускане подир изтърваната от султана, а още ничия власт .. Какъв леш щеше да падне в суматохата, какви рани щяха да довлекат довечера вкъщи неуспелите властогонци! В. Мутафчиева, ЛСВ II, 492. Смятах опозицията за една необходимост, един контрол, корекция на властта… А те излязоха обикновени властогонци. Ем. Манов, ДСР, 245.

ВЛАСТОГО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който е свързан с властогонец и с властогонство. Царската диктатура маневрираше не без изкуство между властогонския устрем на партийните течения и очаквателната неподвижност на безпартийния масив. Д. Казасов, ВП, 585.

ВЛАСТОГО`НСТВО, мн. няма, ср. Книж. Стремеж към политическа и държавна власт. — Да погазваме добрите чувства… В името на какво? На дребното властогонство, на взаимното изяждане и собственото си смрадливо благополучие? Ем. Манов, БГ, 197. Истинският народен водач има само един страх: да не го завладее необуздано властогонство и да не стане жертва на демагогията. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 165.

ВЛАСТОДЪ`РЖЕЦ, мн. властодръжци, м. Книж. Властник. Царуването на Екатерина се ознаменува в това отношение с още по-безогледно експлоатиране, систематически тормоз и неограничено своеволие на влъстодръжците над народа. С, 1952, кн. 9, 189. Трипроклета анатема загърмява, заехтява с глас суров, / вихром се пониса от България към храмовете на света. / Властодържци я поемат, патриарси подслоняват под покров. В. Марковски, ПЗ, 216.

ВЛАСТОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Книж Човек, който обича да властва, да управлява, да заповядва. Открито и високо ще изобличавам позорните и престъпни деяния на тези безчестни властолюбци. Т. Влайков, Мис., 1895, кн. 1, 34.

ВЛАСТОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който обича да властва, да управлява, да заповядва. Срещу цар Асен бил организиран заговор от властолюбивия болярин Иванко, който убил царя и завзел престола. Ист. VII кл, 34. Щом Николчо са появил на бял свят, то Нено са свил на две дъги пред своята властолюбива жена и станал неин безответен роб. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. Опитвам се „да вляза в кожата“ на тази образована, но и крайно властолюбива личност. П. Дертлиев, ДП, 348. Когато кажат за някого человека, че е властолюбив, хората не разбират добро нещо за него; те предполагат, че в силната си жажда да господствува той не търси друго, освен собствений си интерес. Ч, 1871, бр. 23, 711.

ВЛАСТОЛЮБИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от властолюбив. Те не се обичаха .. Неведнъж бе се озадачавал от суровото му тесногръдие, от мрачната му властолюбивост. Вечно намръщен, този двадесет и пет годишен младеж злобно преследваше момичетата. Л. Дилов, ПБД, 147.

ВЛАСТОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Книж Стремеж към властване. Сега става дума за твоето самоволие, за твоето властолюбие и кариеризъм. От своя национализъм и патриотизъм ти правиш политическа кариера, .. домогваш се до власт. Д. Талев, ГЧ, 156. Изгарящата страст на властолюбието или убива, или оставя на втори план интелекта. П. Дертлиев, ДП, 348. Аз приех това като добър случай да изпием по още една мастика с лимонада и да се посмеем тайничко на женското властолюбие и да се порадваме на мъжката си независимост. К. Калчев, ДНГ, 101.

ВЛАСТОЛЮ`БКА ж. Книж. Жена, която обича да властва, да управлява, да заповядва. „Извънредно силно впечатление ми направи Будевска в ролята на властолюбивата силна жена [Фру Ингер от Естрот]. Докато Златина Недева я даде повече в светлина на една сурова, амбициозна, борческа властолюбка, Будевска я представи с повече женственост“. Ст. Грудев, АБ, 143.

ВЛА`СТУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Властвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛА`СТУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от властувам; властване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАСТУ`НА ж. Диал. 1. Лист от покълнала семка на растение (Н. Геров, РБЯ).

2. Пълзящо стъбло (на тиква, диня и под.). Тротоарите и паважите се покриха с трева, на много места се развлякоха тиквени властуни. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 286.

— От гр. βλαστός ’фиданка, клонче’. — Друга форма: ласту`на.

ВЛАСТЧИ`ЦА ж. Умал. от власт. „Колко комунисти пречукахме, а на такива грешници косъм от главата не бутнахме!“ — стисна в безсилие юмруци околийският началник .. „Ех, втори път да ми падне властчицата, тогава да разберат те, ама!“ Г. Караславов, ОХ IV, 211. — На правния министър запитвания правят. / — Защо? — Мари човекът / видял властчица днеска / и като всички рекъл / да разбере от нея. Хр. Радевски, Избр. пр II, 218.

ВЛАСЦИ`, само мн. Диал. Съзвездието Плеяда; Квачка. Та си зе книга съновника, / .., / лепа си й сънки разказала: / — Фала, рече, царице Елено, / що слънце на небе замрачи, / това ни са царство привършило! / Що па Власци е Влашко зайдоше, / наши деца там ке забегнат! Нар. пес., СбНУ XLIII, 269.

ВЛА`СЯ` СЕ, вла`си`ш се, мин. св. вла`си`х се, несв., непрех. Рядко. 1. Ставам влах; помънчвам се (Ал. Дювернуа, СБЯ).

2. Власея се, влашея се. Г. Петрович говори, че българете обичат да са власят и че само в последньото време са захванале да ценят своята народност и да не крият своето произхождение. Знан., 1875, бр. 6, 95.

— Друга форма: вла`ша` се.

ВЛАХ, вла`хът, вла`ха, мн. вла`си и (събир. разг., пренебр.) влася`, м. 1. Остар. Румънец. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. Край него минаха черни роби .. Изтрополяваха претоварени от стока коли и засмени гърци .. И отново пъргави, делови, съсредоточени в работата си българи, гърци, арменци и власи. Ст. Дичев, ЗС I, 333. — Да ма простиш, байо Либене, .., че влашката земя е по-добра от България и че власите са много по-добри от българете. Л. Каравелов, Съч. II, 49.

2. Книж. Лице от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).

3. Диал. Куцовлах, арумънин, цинцарин.

4. Стесн. Диал. Скотовъдец-чергарин от арумънски произход; каракачанин. А пък лятно време ще те нагостят с такъв бял мъж, какъвто и у власите надали ще намериш! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 164.

5. Обикн. мн. влася`. Диал. Влашки циганин.

◇ Власите се давят на края на Дунава; накрай Дунава власите се давят. Разг. За човек, който губи, проваля работата си в последния момент.

ВЛАХИ`НКА ж. 1. Остар. Румънка. Изполичарите спряха да копаят. Боси, изпотени, власи и влахинки щръкнаха на слънцето, опрени на мотиките и гледаха уплашено какво ще става. Ст. Даскалов, СЛ, 158. — Пък помниш ли като минавахме през Влашко, при влахинките като преспахме, въшките като хванахме. Г. Марковски, СК, 128. Слънцето трепти, захожда, / Стоян си в Влашко отодя, / право на чушмя отиде; / тамка си Стоян завари, / две моми, до две влахинки, / и двете влашки хортуват. Нар. пес., СбГЯ, 49.

2. Книж. Жена от населението на Влахия (област в Румъния между Карпатите и р. Дунав).

3. Диал. Арумънка, цинцарка.

4. Стесн. Диал. Жена от скотовъдците-чергари от арумънски произход; каракачанка.

5. Диал. Влашка циганка. По село одат циганки, циганки, цръни влаинки. / Секакви тревки береа — / те имат трева омраза! Нар. пес., СбНУ XLIV, 114. Какъв е Стоян млад, хубав, / пък какво му е булчето, / .., / дрипаво като влаинка. Нар. пес., СбВСт, 480.

— Друга (диал.) форма: влаи`нка.

ВЛАХИ`НЧЕ, мн. -та, ср. Разг. 1. Дете — момиче от влашки произход.

2. Млада влахинка. Влаинче дворе метеше, / и со Сондефче зборвеше: „Сондефче, мило хубаво! / Да не го виде момчето!“ Нар. пес., СбБрМ, 380.

— Друга (диал.) форма: влаи`нче.

ВЛАХИ`НЧИЦА ж. Рядко. Умал. от влахинка. Как си вървят двама братя, / срящум срящат влахинчица. Нар. пес., СбНУ VII, 4-5.

— Друга (диал.) форма: влаи`нчица.

ВЛАХИ`НЯ ж. Разг. Влахинка; влахкиня. За да изтъкне по-релефно вътрешната красота на българската мома, народният певец я съпоставя с добре познатите нему комшийки: влахиня и гъркиня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 59. „Робиньо, влашка влахиньо, / я иди питай галица, / що седи три дни, та гука / на царьовите сарайе“. Нар. пес., СбНУ XLVI, 39.

ВЛАХКИ`НЧЕ, мн. -та, ср. Рядко. Влахинче. Странджата: Коя е тая Катинка? Дерибеев: Слугиня у Добревича, влахкинче. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 21.

ВЛАХКИ`НЯ ж. Рядко. Влахинка; влахиня. Тя е била влахкиня, дъщеря на влашкия господар Иванко Басараба. Ив. Вазов, Съч. XX, 192.

ВЛА`ХО-БЪ`ЛГАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Влахо-български грамоти. Спец. Официални документи, писани през XV в. на среднобългарски език в канцелариите на влашките и молдавските войводи, които имат голямо значение за историята на българския език и на българската държава. Светското, делово съдържание на тези канцеларски документи, известни под името влахо-български грамоти, е давало свобода на техните съставители да пренебрегват мъртвия църковен език и да използуват широко народната говорима реч. К. Мирчев, ИГ, 21.

ВЛАХЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Дете от влашки произход. Влахчето, което шеташе из куртето, се завтече в овчарската стая и донесе кавалите. Ц. Гинчев, ГК, 346. Минаха покрай Влашката махала, където под стрехите на бордеите си вретенарите скриптяха на струговете .. Пупестите влахчета на орляк сновяха из кривите, непланирани улички. Ст. Даскалов, СЛ, 155.

2. Млад влах или млада влахинка.

ВЛА`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Придвижвам нещо, като го тегля, мъкна след себе си по земя, вода и др.; влека. Човекът вървеше бавно, прегърбен под тежестта на голям наръч пръти и вършини, чиито сухи върхари се тътреха по земята. „Кой ли ще е този инок? — питаше се Теодосий — *силен и як трябва да е, я каква камара влачи подире си!“ Ст. Загорчинов, ДП, 384-385. Владимир продължаваше да влачи дървета, но ръцете му премръзнаха. С. Кралевски, ВО, 117. Едри биволи влачат ралата и след тях вървят орачи. Й. Йовков, Разк. II, 7. Един дръглив кон с пепелив цвят и с бяло на челото спокойно и бавно влачеше полуразглобената талига. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. // Помагам някому да се придвижва или го карам, принуждавам да се движи, като го тегля, дърпам; мъкна, влека. Тапата крачеше ядосано по тротоара като предводител, след него Маркуча и Плътно Вдясно влачеха Даскала, сякаш бе ранен боец. Е. Кузманов, ЧДБ, 352. Тримата [Георги, Тодор и баща им] били влачени из сливенските улици, плюти и замервани с камъни от турците. Н. Ферманджиев, РХ, 121. Водех двете кучета със синджирите; те ме влачеха на отиване и пъхтяха от нетърпение по-скоро да навлезем в гората. Ем. Станев, ЯГ, 33.

2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност (обувките си, тялото си и др.); влека. Изведнаж Манолаки сякаш се досети за нещо забравено, стана и като почака малко, .., тръгна към къщи, с малки крачки, като все влачеше чехлите си. Й. Йовков, ЧКГ, 73. Изненадана, тя видя да се задава старият конашки слуга Абу Бекри. — Гино мари — рече той, като влачеше емениите си по калдъръма, — тука ли ти е разпопеното момче? Ст. Дичев, ЗС I, 387-388. При движение гущерът влачи тялото си, откъдето идва и названието влечуго. Тялото му не се наранява, понеже е покрито с рогови люспи. Зоол. VII кл, 87. // В съчет. с крака, нозе. Ходя с усилие, като едва повдигам крака от земята; влека. Влачеха нозе и други пребити люде нагоре по стръмнината. Д. Талев, И, 357. Сядаха да почиват, заспиваха повалени от умора, пак се събуждаха и започваха да влачат краката си. К. Ламбрев, СП, 229. Отгоре на всичко това той куцаше по-силно от всякога, полюляваше се и с мъка влачеше нозете си. Й. Йовков, Ж 1945, 89. // Рядко. За крака, нозе — нося, водя с усилие някого някъде. Накъде сега? Пияния не мисли .. Неугасналото съвсем съзнание го упътва наляво, нозете му го влачат надясно. Ал. Константинов, Съч. I, 227. Едвам, / в безмлъвна тъма, без видим път, без ясна / що-годе цел, отегнали нозе / дотегнало ме влачат. П. К. Яворов, Съч. I, 95.

3. Разг. Нося, пренасям с усилие нещо тежко; мъкна. — Сега ще те видя и тебе! — закани се в себе си той [бай Илия] на Бориса. — Ти, дето на отиване винаги мъкнеш пълни дамаджани с вино, а на връщане винаги влачиш претъпкани кошници с риба! Узнах най-сетне и твоята тайна!… Д. Калфов, КР, 61. Про`би пръст и камъни ний влачехме — / на гърба тежеше доста множко… Е. Багряна, ПЗ, 90.

4. Прен. Разг. Пренебр. Непрекъснато донасям, внасям, занасям, отнасям различни неща някъде, обикн. вкъщи. Беше алчен [дядо поп] като вълк. Но не винаги правеше като вълка .. А като бръмбар влачеше вкъщи, откъдето му падне. Т. Харманджиев, КЕД, 54. — Другите офицерски жени получаваха цели сандъци захар и галети, и масло, и кафе, и какво ли не… А ти всичко влачеше на оная там. М. Грубешлиева, ПП, 24. Бай Иван: — При такива пазачи зяпачи / всеки влачи, каквото закачи. / Борис: — Та пазача нали затова е, / да не знае и хич да нехае… Б. Балабанов, НС, 7. // Нося, имам, държа нещо у себе си, обикн. ненужно, безполезно (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие). Тогава Йордан беше млад и буен. Купуваше револвери и куршуми, влачеше вестници и брошурки, скиташе нощем по събрания, пръскаше позиви и бюлетинки. Г. Караславов, СИ, 290-291. Винаги влача в чантата си книга за четене. △ Защо влачиш тоя шлифер със себе си — топло е!

5. В съчет. със същ. окови, вериги, хомот и под. Намирам се под робство, в робство съм; влека, мъкна. Да, роб е той, народа, / .. / Окови тежки влачи и тъй смирен умира. П. К. Яворов, Съч. I, 31. И че ще

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/281-300&oldid=11007“.