Речник на българския език/Том 2/21-40

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

Ив. Вазов, Съч. XII, 21. У Стамболови той завари само старата. Тя тъкмеше вечеря за сина си и се вайкаше, че през последните дни Стефан нито яде като хората, нито може да спи. В. Геновска, СГ, 526.

ВА`ЙКАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от вайкам и от вайкам се. Жените, старците и децата изпращаха със сълзи и вайкания войнишките дружини надалеко по пътищата. Д. Талев, С II, 165. Живка току-що беше дошла от село. Тя седеше мълчаливо и слушаше вайканията на жените. П. Здравков, НД, 78. София се притаила още повече. Само край бесилките отеквали вайканията и писъците на вдовиците и сираците. П. Мирчев, К, 29.

ВАЙСМАНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Учение в биологията от началото на XX в. (създадено от немския учен А. Вайсман), според което условията на живот не могат да изменят наследствените свойства на организма.

— От нем. собств.

ВАЙСМАНИ`СТ м. Биол. Привърженик на вайсманизма.

ВАЙСМАНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Биол. Който е свързан с вайсманизъм, вайсманист или се отнася до вайсманизъм, вайсманист. Вайсманистки позиции.

ВА`КА нареч. Диал. Така. Кой що ке търпи докрай, той ке се спаси и душевно, и телесно. — Е, е, море старче, .. вака ми велеше и жената ми, као тебе. Нар. прик., XIV, 112. Треки път гяолот беше му се повалил на детето и беше го заплашил, велейки: .. парче по парче ке те напраам; вака да знаеш. Нар. прик., СбНУ XV, 82.

◇ И вака, и така. Диал. Употребява се за човек, който угодничи едновременно на две страни с различни интереси, за да извлече облага за себе си; двуличен, неискрен.

ВАКА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. За служебно място — който е незает, свободен. — Няма абсолютно никакво вакантно място. Ще правим дори и съкращения, големи съкращения! Д. Калфов, Избр. разк., 309. Завчера получих писмо от полковник Малеев .., та той ми пише, че се откривала вакантна служба за областен началник. К. Калчев, ЖП, 229. В нашата редакция от две години стои вакантна длъжността на пътуващия кореспондент. Сл. Македонски, ЕЗС, 132. — Регентство, обяснявал той [Цанков], може да има при малолетен княз. Когато престолът е вакантен, стига един министерски съвет. С. Радев, ССБ II, 223.

— От лат. vacans, -ntis „празен“, през фр. vacant или нем. vakant.

ВАКАНЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до ваканция (в 1 знач.). В онова време юли и август бяха „ваканционни месеци“, което значеше, че не само училищата и университетът не работеха, но и Народният театър и списанията имаха двумесечна почивка. К. Константинов, ППГ, 261. Това беше тъкмо през ваканционното време, когато учрежденията, на които той беше назначен началник, са затворени и служащите в тях пръснати. Т. Влайков, Мис. 1895, кн. 2, 153. Ваканционен период.

ВАКА`НЦИЯ ж. 1. Установено време, свободно от занятия, обикн. в учебно заведение. По една отколешна традиция, която заможните семейства още пазеха, Цветана се учеше в Роберт колеж в Цариград, но всяка ваканция прекарваше тука. Й. Йовков, ПК, 37. Къцьо, големият й син, който се учеше в търговската гимназия в Пловдив, щеше скоро да си дойде за лятната ваканция. Г. Караславов, ОХ IV, 306. Според баща му той бил първият ученик и затова хората се чудеха защо след коледната ваканция той не замина, а си остана вкъщи. Г. Белев, ПЕМ, 67. Към Коледа ще ви дойда на гости, както някога през студентските ваканции. Много съм уморен от работа. М. Грубешлиева, ПП, 231. През лятото интелектуалният живот замираше за два-три месеца. Ваканция за учебните заведения, за театъра, за списанията, за издаване на книги. К. Константинов, ППГ, 185. За отпуск и дума не можеше да става. Трябваше да се задоволи само с писъмцата .. и да чака вече редовната съдийска ваканция през лятото. Д. Калфов, Избр. разк., 64. Семестриална ваканция.

2. Свободна длъжност, незаето служебно място. — Щом се отвори някъде ваканция, по двайсе души чакат над нея — се` с големи препоръки — и тоя час тя се заима. Т. Влайков, Съч. II, 170-171. — А кой ще работи на всичките тия машини? Не знам дали ме разбираш добре, ама тук има ваканции за още шестима магистри като тебе! А. Гуляшки, МТС, 309. В общината се е открила една ваканция за прислужник, кехая, да бие барабан… Ст., 1968, бр. 1178, 2.

◇ Дървена ваканция. Разг. Извънредна ваканция за учениците през зимата, поради липса на отопление в класните стаи.

— От фр. vacance през рус. вакансия.

ВАКАРЕ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Лице, което е родено или живее във Вакарел, село в Средна гора, близо до гр. Ихтиман.

ВАКАРЕ`ЛКА ж. Жена, която е родена или живее във Вакарел. Новата слугиня — хубава, здрава, пъргава вакарелка — изгледа го от петите до главата и одобри избора на господаря. Г. Стаматов, Разк. I, 86. — Мирно, молим! — извика младши стражар и се завъртя пред две бузести вакарелки. Г. Караславов, Избр. съч. II, 378. Слезе една млада,* напета вакарелка с пъстри селски дрехи. Т. Влайков, Мис. 1896, кн. 1, 3.

ВАКАРЕ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Вакарел. Когато завъзлазяхме по вакарелското възвишение, влакът спря на едно съвсем безлюдно място сред къра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 17. Вакарелски селянки.

ВА`КЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вакъл. Обзаложи ся Дойна, Дойне ле, / обзаложи ся с брата си Юванча: / Ако отиде нощя в полунощ / през планина, Дойна в полугар, / да й подари брат й Юванчо / до девет ювна с превити рога, / десяти овен, ваклест овен. Г. С. Раковски, П I, 20. Ваклесто девойче.

ВА`КЛИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. гальов. от вакъл. Вакличката му главичка [на агнето] с хубави кротки оченца бе неизразимо хубава. Н. Попфилипов, РЛ, 21. Кога отсеят брашното, ще накарат едно хубавичко и вакличко момченце да разбърка напред брашното със свирка. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. 3-4, 356. Кога съм била мънинка, / мене ма мама къпала, / с прясно ма мляко къпала, .. / с черно ма грозде хранила. .. / Ют гроздето съм вакличка. Нар. пес., СбНУ XLVII, 120.

ВАКЛОО`К, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Черноок. Хубавичката му ваклоока жена хвана ръката му, но не успя да го задържи — мъжът й рипна всред стаята, за да може свободно да размаха ръцете си. О. Василев, ЖБ, 111. Ваклоока хубавица.

ВАКЛОША`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Гальов. Обикн. за агне, овен. Който е доста вакъл. Отде се взеха дор два овна, / дор два овна ваклошати / .., / разблея се сиво стадо, / .. / разблея се, размърля се. Нар. пес., СбВСт., 44. Ваклошати агнета.

ВАКЛОША`ТКА ж. Диал. Гальов. Ваклуша.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВАКЛОША`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Гальов. Умал. от ваклошат. Изгради чешма шарена, / сичкото село ще дойде / водица да си налейе: / ем чернойочки невести / и ваклошатки довици, / ем Люлянини другарки — белким Люляна ще дойде. Нар. пес., СбНУ XLVI,139-140.

ВАКЛУ`ША ж. Диал. Гальов. 1. Вакла овца (Ст. Младенов, БТР).

2. Жена с черни очи и вежди. Тодоро, вакла ваклушо, / що ноща не спиш? Нар. пес., СбНУ XLVII, 49.

ВАКЛУ`ШКА ж. Диал. Умал. гальов. от ваклуша. Той ще ходи често, ще носи токички и тасми, обнизани със зелени синци, и ще ги привързва на вратовете на най-лудите ваклушки. Г. Караславов, Избр. съч. I, 86. Кога ме мама родила, .. / на череша се подпрела, / та затова съм ваклушка. Нар. пес., СбНУ XIV, 28.

ВА`КСА ж. Разг. Боя за лъскане на обувки. Вътре бе топло, .. миришеше приятно на войнишки ботуши, на прясна вакса. П. Вежинов, ЗЧР, 116. Обущата му са тези, с които работеше, но сега са поизчистени и намазани с вакса, та изглеждат празнични и нови. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 38. Предложи ми боя да лъсна черните си обувки. Аз ги лъснах и наоколо ми замириса на вакса. К. Калчев, ДНГ, 140. Кутии от вакса.

— От нем. Wachs „восък“ през рус. вакса.

ВА`КСАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до ваксаджия. Ваксаджийско сандъче.

ВА`КСАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Разг. Занятие на ваксаджия.

ВА`КСАДЖИЙЧЕ, мн. -та, ср. Разг. Умал. от ваксаджия; момче ваксаджия. На всяка гара от последния вагон на предизборния влак слиза един усмихнат човек и вика черни ваксаджийчета да лъснат обущата му. Вн, 1960, бр. 2857, 4. Буцев .. сложи ботуша си. Ваксаджийчето се усмихна и четките заиграха по леко напрашените кончови. М. Яворски, ХСП, 317.

ВА`КСАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който си изкарва прехраната с почистване и лъскане на обувки. Ваксаджии чукаха с четките по своите ниски сандъчета. Ст. Дичев, ЗС II, 396. Ваксаджиите цигани се караха пред кафене „Роял“. Ем. Станев, ТЦ, 118.

ВА`КСАМ. Вж. ваксвам.

ВА`КСВАМ, -аш, несв.; ва`ксам, -аш, св., прех. Разг. Лъскам обувки с вакса. Носих на Стамболкова вода да се мие, ваксах му чизмите. Ив. Вазов, Съч. XIII, 8. Едно циганче ваксва обущата на артиста. П. К. Яворов, Съч. III, 1924, 47. ваксвам се, ваксам се страд.

ВА`КСВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от ваксвам и от ваксвам се. Четка за ваксване.

ВА`КСЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до вакса. Ваксена кутийка.

ВАКСИ`НА ж. Мед. Препарат, получен от отслабени микроорганизми (бактерии, вируси и др.), причинители на заразни болести, който се използва за активна имунизация на хора и животни с профилактична или лечебна цел. Имаше и три клетки с морски свинчета .. — върху тия животни той правеше своите биологични опити, изследваше ваксини и серуми… Ст. Волев, МС, 22-23. Днес ние разполагаме с много ваксини: против едра шарка, бяс, жълта треска. Хр. Одисеев, ТН, 154. Предпазна ваксина. Лечебна ваксина. Противотуберкулозна ваксина.

— От фр. vaccine. — Друга (остар.) форма: вакци`на.

ВАКСИНА`ЦИЯ ж. Мед. Вкарване на ваксина в организма на човек или на животно; ваксиниране. Правеха ни ваксинация против заразните болести, които се срещат в Далечния изток. В. Трайков, ВО, 15. Ветеринарният лекар отиваше сега да помогне на свои колеги за поголовната ваксинация срещу антракс в едно село. Д. Димов, Т, 293. Ваксинация против едра шарка.

— От фр. vaccination. — Друга (остар.) форма: вакцина`ция.

ВАКСИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Мед. Прил. от ваксина. Ваксинна реакция.

ВАКСИНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Мед. Вкарвам ваксина в организма на човек или животно. В детски дом се появява дифтерия… Медицинските власти .. изпращат всички заболели в болницата, карантинират и ваксинират незаболелите деца. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 23. ваксинирам се страд.

ВАКСИНИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Разг. Подлагам се на ваксинация. Ваксинирах се против коремен тиф.

ВАКСИНИ`РАНЕ ср. Мед. Отгл. същ. от ваксинирам и от ваксинирам се; ваксинация. Ваксиниране на ученици. Ваксиниране против холера.

ВАКУО`ЛА ж. Биол. Малка, обикн. кълбовидна празнина в растителна или животинска клетка, изпълнена с течност с различен химически състав. В протоплазмата има мехурчета — вакуоли, изпълнени с клетъчен сок. БТН V и VI кл. (превод), 12.

— Лат. vacuola.

ВАКУО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Биол. Прил. от вакуола.

ВА`КУУМ м. 1. Физ. Техн. Разредено състояние на газ в затворено пространство, където налягането е по-ниско от атмосферното. Радиоактивният източник се поставя във вътрешността на кухо метално цилиндърче, в което се създава вакуум. Ц. Цанев, АЧ, 21. Роторът работи в среда на висок вакуум, т. е. в пространство, от което до значителна степен е бил изсмукан въздухът. НТМ, 1961, кн. 7, 28.

2. Прен. Празнота, празно пространство. Не биваше ни за миг да ги допущам да ме усетят различна от тях .. Около моята осминка от стаята [в общежитието] ще се образува вакуум. Бл. Димитрова, ПКС, 25. Ников потвърди, че ако врагът унищожи свестните хора, наистина утре в отворилия се вакуум ще нахълтат разни отрепки. Д. Вълев, 3, 239. На мястото на всичките тези всекидневни грижи и разправии се появи вакуум и Белички почувствува, че в момента не може да се занимава с никаква сериозна работа. Д. Фучеджиев*, Р, 123. — Извинете ме, господине, аз наистина съм объркан тази нощ. Лошото е, че късно оцених ролята на този човек — едва сега, когато го няма. В тоя политически вакуум… Г. Стоев, З, 62.

— Лат. vacuum „празно пространство, свободно място“.

ВА`КУУМАПАРАТ м. Техн. 1. Апарат за изпаряване на разтвори при понижено налягане и при по-ниска температура, употребяван в химическата, хранителната промишленост и др. Кипене при намалено налягане в така наречените вакуумапарати се прилага в производството на захар, доматено пюре, мармалади и др. Физ. X кл. 1951, 83.

2. Апарат за автоматично подаване на гориво в карбуратор.

ВА`КУУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Физ. Техн. Прил. от вакуум. Да не спре експреса пред гората, било причина обстоятелството, че вакуумната спирачка на машината била повредена. БДн, 1909, бр. 19, 3. Вакуумна фабрика. Вакуумно отделение. Вакуумни сушилни. • Обр. Главният психофизиолог се тръшна на стола и притисна с длани слепоочията си, а аз се стараех да не поглеждам към Хели .. И се напъвах да изцедя нещичко от вакуумната изпразненост на главата си. Л. Дилов, МСП, 130.

◇ Вакуумна помпа. Техн. Уред за създаване на вакуум в затворено пространство, чрез изсмукване на газове, па`ри, въздух, употребяван в промишлеността и лабораторната практика; вакуумпомпа.

ВАКУУМИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Изсмуквам въздух, газове, па`ри от затворено пространство с цел създаване на вакуум в него. Машината .. реже и вакуумира полиетиленови торбички за съхраняване на свежи храни в хладилна камера. СТ, 1999, бр. 19, 28. вакуумирам се страд.

ВАКУУМИ`РАНЕ ср. Спец. Изсмукване на въздух, газове, па`ри* от затворено пространство с цел създаване на вакуум в него.

ВАКУУММЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за измерване налягането на разредени газове. Според устройството и начина си на действие вакуумметрите биват течностни, механични, топлинни, йонизационни и др.

ВАКУУМПО`МПА ж. Техн. Вакуумна помпа. Съществуват различни видове вакуумпомпи: бутални, с воден пръстен, струйни и др.

ВАКУУМФИ`ЛТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за филтриране във вакуум на течност от намиращите се в нея твърди частици, употребяван в химическата промишленост и металургията. Чрез механическите начини за пречистване се постига отделянето на неразтворените вещества от отпадъчните води .. За тази цел се употребяват решетки .., утаители .., вакуумфилтри и др. Т. Горанов и др., ПА, 341.

ВАКХАНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който се отнася до вакханалия (в 1 знач.); вакхически. Вакханални тържества в древна Гърция.

2. Прен. Който е буен, разпуснат, весел; вакхически. О дъжд, о дъжд обилен и печален / — по тротоарите танцуваща вода! / Пиян, разголен, волен, вакханален,* / но с черна маска — ти танцуваш безсмисления танец на скръбта. Г. Милев, Пл. 1999, кн. 3-4, 6.

ВАКХАНА`ЛИЯ ж. Книж. 1. Обикн. мн. Религиозни празненства в древна Гърция и в Рим в чест на древногръцкия бог на виното, лозарството и веселието Бакхус или на римския бог Дионис.

2. Прен. Разпуснато, необуздано веселие; оргия.

3. Прен. Безчинство, изстъпление. Хитлер заповяда на гестапо да изравни със земята чешкото село Лидице. След първото опомняне от тая кървава вакханалия гестапото реши да ликвидира жилищата на всички затворници комунисти. В. Геновска, ПЮФ, 127. Ние, опозицията, сме пострадалите. Ние сме битите, осакатяваните, избиваните. Това прави още по-цинична новата вакханалия на насилие и смърт. П. Дертлиев, ДП, 329. Свещници, църковни книги, икони, хоругви, жезли, всичко било пуснато в действие и настанала вакханалия, достойна за големи мирски свади. Т. Жечев, БВ, 26. Той служеше за такива вакханалии на властта, които му напомняваха най-грозните времена на турското владичество… От тогава той бе вече половин човек. К. Христов, ПВ, 33.

— От гр. собств. през лат. bacchanalia и рус. вакханалия.

ВАКХАНА`ЛНО. Книж. Нареч. от вакханален; вакхически.

ВАКХА`НКА ж. Книж. Участница в буйните тържества, устройвани в чест на Бакхус и Дионис. Корнизите и стените са напъстрени с фрески на богини и вакханки в най-сладострастни положения. Ив. Вазов, Съч. XVII, 133-134. По стените картини, фотографии — сантиментални главички до голи вакханки. Г. Стаматов, Разк. I, 88. Дионисий предвождаше шествие от вакханки. А. Гуляшки, ЗВ, 398.

Прен. Остар. За жена, която участва в разпуснато, необуздано веселие. Маскирана вакханка с волен смях / напреде ми се мярна. П. К. Яворов, Съч. I, 142. Налей, Джованино, / вакханко, наливай, / разпаляй ме с вино, / с очи ме упивай. Ив. Вазов, Съч. II, 132.

ВАКХИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се отнася до Бакхус, който е присъщ на Бакхус; вакханален.

2. Прен. Който е буен, разпуснат, весел; вакханален.

ВАКХИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. вакхически; вакханално. Веселяха се вакхически.

ВА`КЪЛ, -кла, -кло, мн. -кли, прил. Обикн. нар.-поет. 1. Обикн. за овца или овен — който е бял с черни петна около очите. Нойчо намери дядовата си воденица и остана смаян, когато до вратата на кошарата съзря Белуша и под нея ваклото й агне — лакомо суче. А. Каралийчев, ПС I, 122. Едно стадо овце с агнетата си, доста големички вече, пасяха край пътя. Все черни агънца, само тук-таме някое съвсем бяло или вакло. Й. Йовков, ПГ, 141. Вакли стада изведете, / на паша ги поведете,* / с меден кавал засвирете! Ран Босилек, Р, 34. Заскачаха ваклите шиленца / по ароматните росни полета. Л. Каравелов, Съч. I, 12.

2. За човек — който е с черни очи и с черни вежди; черноок. Сред поляната пасеше стадо. Стадо все от овчици белушки. Пасе ги вакъл овчар и подпрян на дрянов кривак свири. К. Петканов, Св, 45. Между слугините, които шетат на тоя хайдушки зияфет, има и едно шестнадесетгодишно вакло гъркинче. Н. Хайтов, X, 269. // За очи, вежди — черен. Всеки ден стоеше до прозореца в собата и гледаше даскал Генча как минава пъргаво покрай нас и отива на училище. Тънък, висок, с вакли вежди. К. Калчев, ПИЖ, 104. Примамили я бяха со дене / на Ива Бойкин ваклите очи. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91.

— От рум. oacheş.

ВАКЪ`Ф м. Истор. В Османската империя — неотчуждаем и освободен от данък недвижим имот, обикн. земя, подарявана на мохамеданско религиозно учреждение, доходите от който били предназначени за благотворителна цел. А защо дойдохме ние при юруците да дирим село? Защото султанът беше дал родопските земи на своите военачалници, а те .. дадоха ги на турските джамии или ги направиха вакъф. А. Дончев, ВР, 95. Някога тук са били тучни ливади, на тях са пасли и играли хергелетата на везира, който при идването си в своя вакъф е разпъвал великолепни шатри. Т. Жечев, БВ, 433.

— От араб. през тур. vakif. — Друга (остар.) форма: ваку`ф.

ВАКЪ`ФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до вакъф. Пред очите им се ширнаха бейски и вакъфски земи, а между тях се гушеха малки правоъгълни ниви — бедняшки имот. Ст. Дичев, ЗС I, 68. Тогавашният турски комисар при вакъфската комисия Нихад паша претендирал официално, че софийските минерални бани принадлежат на вакъфа „Султан Мурад“ и че съветът незаконно присвоява баните. ВН, 1964, бр. 3878, 2. В отделни махали струели вакъфски (дарени на града от богати мюсюлмани) чешми. П. Мирчев, К, 109. Вакъфски имоти.

— Друга (остар.) форма: ваку`фски.

ВАЛ1, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове, след числ. ва`ла, м. Дълъг насип, обикн. край изкоп, с различна височина, направен с укрепителна или защитна цел. На втория ден навлязоха във Велинградското жупанство. На всяка крачка се срещаха укрепителни валове и цяла мрежа от бойни и наблюдателни кули. Й. Вълчев, СКН, 334. По равната унгарска пуста духа леден януарски вятър. На близкия вал леко се поклащат сухите храсти. З. Сребров, Избр. разк., 122. Българското войнство скоро започна да се стича към високия тревясъл вал, опасан от външната страна с дълбок канал. Д. Линков, ЗЗБ, 11. Тая височина преди 29 години е била настръхнала със страшни, непристъпни турски укрепления, от нейните валове турските батареи са бълвали огън и смърт против русите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 155. Градът е опасан от висок вал. Брегови вал. Крепостен вал.

— От лат. vallum през рус. вал.

ВАЛ2, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове, след числ. ва`ла, м. 1. Техн. Машинен елемент във формата на цилиндър, който служи за пренасяне на механична работа чрез въртене на закрепени към него елементи — ремъчни шайби, зъбни колела и др. — Господин лейтенант! Идвам при Вас от името на моряците на крайцера… Машината не дава ход, не превърта вала. Д. Добревски, БКН, 175. Вал на локомотив. Вал на трактор. Двигателен вал. Електрически вал. Мелничен вал.

2. Остар. Земеделско оръдие с цилиндрична форма, с което допълнително се обработва разораната площ за уплътняване на повърхностния пласт на почвата. А песъчливата и сипкава нива, ако ся остави на угар, не бива часто да ся оре, зачто тя би станала еще по-ровка ..; такава нива по-добре е да ся оставя на прелег или да ся по-влачи с вал. Лет. 1874, 260.

3. Остар. Машинен уред с цилиндрична форма за предене или валене на вълна, козина и др. Чтом измислиха гребен на вал за влачение и чесание, той пръв си го купи. Й. Груев, Сп (превод), 35.

ВАЛ3, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове, след числ. ва`ла, м. Много голяма, висока морска вълна. Побеснелите вълни се надигнаха в такива яростни валове, че трябваше незабавно да се приберат в залива. Н. Антонов, ВОМ, 44.

◇ Деветият вал. Книж. Най-силното, най-бурното проявление на страшна, грозяща опасност(* от названието на най-силната и опасна вълна по време на морска буря). Дали няма да дойде деветият вал / на зловещите сили, проклетите, / и обгърнати с огън и газ, и метал / като в ада на Данте / да стане планетата? Мл. Исаев, ЯД, 24.

— Рус. вал.

ВАЛ4, ва`лът, ва`ла, мн. ва`лове*, след числ. ва`ла, м. Диал. Воал; вало, було. Вярвай, драга, с кок .. на глава .., с тесни лакени чепиченца на крака и с вал изотзад, мислях са за някоя от старите испански кралици. Я. Бръшлянов, Ч, 1875, кн. 8, 369.

ВАЛА`Т нареч. Разг. При определени игри на карти — без да съм взел нищо, без да съм взел някаква ръка; капо.

— От фр. valet „слуга“.

ВА`ЛВАМ -аш, несв.; ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. 1. За дъжд, сняг — валя малко и кратко време. Само веднъж вална сняг, та дорде не побеля цялото поле, не можа да се разбере сняг ли е или мъгла. П. Бобев, ГЕ, 141. Сега е жътва, но все пак да валне малко дъждец, ще поразхлади. Кр. Григоров, ТГ, 72-73.

2. Само безл. валва, валне. Вали малко и кратко време. И как се е изцъклило това юнско небе, колко жар сипе това проклето слънце! Да ще поне малко да валне, съвсем малко да валне!… Д. Ангелов, ЖС, 831. Всеки ден валва по малко.

ВА`ЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валвам.

ВАЛВА`ЦИЯ ж. Банк. Определяне стойността на чужда парична единица спрямо националната.

— От нем. Walvation.

ВАЛВАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Банк. Който се отнася до валвация.

ВАЛВИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Банк. Определям курса на дадена парична единица, валвирам се страд.

ВАЛВИ`РАНЕ ср. Банк. Отгл. същ. от валвирам и от валвирам се.

ВА`ЛДХОРН м. Муз. Валдхорна.

ВА`ЛДХОРНА ж. Муз. Меден духов музикален инструмент, представляващ тясна, завита кръгообразно тръба, с голямо фуниеобразно разширение в края, който има мек и плътен тон; валдхорн. Отникъде не се чуваше звук. Поне ревът на говедо да се чуеше, щеше да ми се стори като тържествения звук на валдхорна, зовяща двойките за кадрил. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Концерт за валдхорна и оркестър.

— От нем. Waldhorn.

ВА`ЛДХОРНИСТ м. Муз. Музикант, който свири на валдхорна. Валдхорнистите просто изненадват с красотата на тона, техниката и техническата сигурност. ОФ, 1955, бр. 3440, 3. Отделно започнаха да репетират флигорнистите, кларнетистите, валдхорнистите. НА, 1959, бр. 3437, 2. Конкурс за валдхорнисти.

ВАЛЕ`, мн. -та, ср. Карта за игра с фигура на момче; фанте. А Димитър се смееше гръмко и се тупаше по коляното — в ръката си държеше каре от валета! Ст. Марков, ДВ, 19. — Представи си само! Играем белот. На мене ми се падат два пъти валетата. К. Кръстев, К, 157. — Нали знаеш какъв рефлекс вадя на покера. И аз тегля две карти. Имах пики рига, вале, десятка, получих асо и дама. П. Вежинов, НБК, 135-136. Вале спатия.

— Фр. valet „слуга“.

ВАЛЕ`ВИЦА ж. Диал. Дъждовно време; валеж.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВАЛЕ`Ж м. Спец. 1. Атмосферна влага, която пада на земната повърхност във вид на капки, снежинки или ледени зърна. Атмосферни валежи или просто валежи се наричат падащите от облаците частици вода в течно или твърдо състояние. П. Марков, А (превод), 56. Ледът в Антарктида се е образувал от падналите валежи. А, К (прилож.), 1963, кн. 7, 18. Сутрин селото се пробуждаше рано — обилно окъпано в роса от скорошните валежи. И. Волен, МДС, 7. Валеж от дъжд. Валеж от сняг. Слаби валежи. Умерени валежи.

2. Количеството дъжд или сняг, паднали за определен период от време върху площ от 1 кв. м. Сега единствените му научни занимания бяха .. да измерва валежите, да отбелязва температурата. Гр. Угаров, ПСЗ, 600. Годишен валеж. Седмичен валеж.

ВАЛЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Който се отнася до валеж. Тия извори задържат водите през валежния период и през периода на топенето на снеговете. Пр., 1953, кн. 1, 40. Сто и петдесет реки и потоци събират валежните води и се вливат в язовирните езера. НТМ, 1961, кн. 3, 13. Валежна карта.

ВАЛЕ`НЕ1 ср. Отгл. същ. от валя1.

ВАЛЕ`НЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от валя2.

ВАЛЕ`НЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от валя3; залягане2.

ВА`ЛЕНКИ мн., ед. (рядко) ва`ленка ж. Зимни топли плъстени ботуши. Виждат се повече жени, със заруменели млади лица и дебели зеленикави шинели .., с калпаци, с валенки. Н. Фурнаджиев, МП, 8. На вратата ги спря смръщен, брадат рибар .., кожухът стигаше до краката му, обути в парцаливи ватирани валенки. Д. Добревски, БКН, 157.

— Рус. валенки.

ВАЛЕ`НТЕН -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Хим. Който се отнася до валентност. Валентна теория. Валентна връзка.

2. Грам. Който се отнася до съчетаемостта на дадена дума с други думи. Валентен речник на глаголите в българския език.

— От лат. valens, -entis „струващ“.

-ВАЛЕНТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Втора съставна част на сложни думи със значение: 1. Хим. Който отразява способността на даден елемент да се съединява с атомите на друг елемент в определено отношение, означено с първата част на сложната дума, напр.: едновалентен, двувалентен, поливалентен.

2. Грам. Който отразява способността на дадена дума да се съчетава с други думи в определено отношение, означено от първата част на сложната дума, напр.: поливалентен (глагол).

ВАЛЕ`НТНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Хим. Свойство на атома на даден елемент да присъединява или да измества определен брой атоми на друг елемент при определена химическа реакция. Валентността на елементите зависи от това, колко електрони могат да дават или да придобиват съответните атоми при химичните взаимодействия. Хим. VII кл., 1950, 33. За да може да се определя валентността на различните елементи, е въведена единица мярка за валентност. За такава е приета валентността на водородния атом. Хим. VII кл., 1965, 55. Нулева валентност.

2. Грам. Свойство на дадена дума да се съчетава с други думи в съчетания или изречения. Валентност на глаголите.

ВА`ЛЕНЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Валяна завивка от вълна или козина. По-близо до селото лежеше Курулица, дето лете загоричанските жени изпираха дебелите черги и валенцата, с които се завиваше през студената зима челядта им. Цв. Минков, МЗ, 5.

— Друга форма: ве`ленце.

ВАЛЕ`НЦИЯ ж. Хим. Числото, което показва колко атома водород се свързват с атома на един елемент или с колко атома водород елементът може да бъде заместен в съединенията му. Атом, който губи един електрон или получава един електрон, .. е от първа валенция. Хим. IX кл., 1950, 20. Магнезият е от втора валенция. • Обр. Той [Ерменко] наподобяваше химически елемент с винаги свободни валенции за чуждите съдби. Р. Михайлов, ПН, 103. Едно разказано събитие повторно не бива да се „разказва“ с рисунката .. Рисунката ще насити само свободните валенции на словесния образ. Ал. Гетман и др., СБ, 75.

— Лат. valentia „сила“.

ВАЛЕРИА`Н, мн. няма, м. 1. Валериана. Етеричните масла се образуват в корените — при валериана .., в цветовете — при жасмина, розата и пр. Н. Митрева, ВРС, 46.

2. Разг. Успокояващо нервната система лекарство, което се добива от корените на това растение. Ние я успокоявахме, давахме й да пие валериан, а тя хълцаше, друсаше се цялата и въздишаше. Кр. Григоров, Р, 93. А Тинка беше бледа като платно. Дадох й малко студена вода и валериан. Ив. Димов, АИДЖ, 138.

ВАЛЕРИА`НА, мн. няма, ж. Многогодишно тревисто растение, което има късо дебело коренище с многобройни корени, използвано в медицината; котешка билка, дилянка, валериан. Valeriana officinalis. Климатичните и почвените условия на нашата страна са особено благоприятни за растежа и развитието на много лечебни растения. Между тези растения има твърде ценни — беладона, валериана, лайка. ВН, 1958, бр. 2225, 2.

ВАЛЕРИА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението валериана. Валериановите корени са старо класическо средство на медицината за успокояване при нервни възбуди. А. Бойчинов, ПХ, 25. Валерианов разсад.

2. Който се отнася до лекарството валериан. Вера Василева е против използуването на лекарства — в нейната аптечка има само синап, валерианова настойка и други някои невинни лекарства. ПЗ, 1981, кн. 10, 9. Валерианови капки. Валерианова тинктура.

ВА`ЛЕЦ1, -лци, след числ. -леца, м. Техн. Валяк (в 4 знач.).

ВА`ЛЕЦ2, мн. -лци, след числ. -леца, м. Диал. Неразтрита топчица, бучка брашно в хляб, качамак, каша.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВАЛИДЕ`, мн. -та, ср. Истор. Майка на турски султан. А двамината му [на Мохамед Четвърти] братя ги пази общата майка — валидето, — старата султанка на име Тархан. А. Дончев, ВР, 117.

— От перс. през тур. valide „майка“.

ВАЛИДЕ`-СУЛТА`НКА ж. Истор. Майка на турски султан. Още през 1812 година той [Богориди] се оженил за Ралу Сканави .., гъркиня .. Баща й бил банкер на валиде-султанката. Т. Жечев, БВ, 39.

— От тур. validesultan.

ВАЛИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който е в сила, който важи. Опитни инспектори веднага дават мнение дали представените документи са валидни. ВН, 1958, бр. 2003, 2. Лоренц и Айнщайн направили една крачка напред .. и открили зависимостта между масите на тялото в покой и движение при промяна на скоростта му. Този закон не важи само за електроните — той е валиден за всички тела в природата. В. Харалампиев, ПСС, 59. Изгледи за времето, валидни до 18 ч.

— От лат. validus „здрав, силен“ през фр. valide.

ВАЛИ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на валиден. Предишният ден в .. това Велико народно събрание е утвърдена валидността на мандатите на народните представители. П. Дертлиев, ДП, 236. Билетите ще имат валидност 30 дена с право на отбиване по всичките гари. △ Договорът има валидност до края на годината. Валидност на закона. Валидност на решението.

ВАЛИДО`Л м. Апт. Съдоразширяващо лекарство, разтвор на ментол и валериана, което се използва при стенокардия, сърдечни неврози и др. — Ако си много притеснена и те стяга сърцето, смучи валидол.

— Рус. валидол.

ВАЛИ`ЗА ж. Книж. Неприкосновено запечатана чанта на дипломатически куриер.

— От фр. valise „куфар“.

ВАЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до валия и до валийство (в 1 и 3 знач.). Кадиф ефенди често мечтаеше за времето, когато сам ще се издигне и ще заеме валийско място. Д. Спространов, С, 103. Валийските шпиони донасяли непрестанно за успехи на кърджалиите: разорени били 7-8 никополски села, понеже валията се намирал именно в Никопол. В. Мутафчиева, КВ, 153. Валийски конак.

ВАЛИ`ЙСТВО, мн. -а, ср. 1. Истор. В Османската империя — управление на вилает.

2. Сградата, в която се помещава такова управление. Щом наближиха валийството, заптието, което чакаше в двора, разтвори железните порти и направи раболепен поклон. Г. Караиванов, ЮМ, 6. — Там в хюкюмата чиновникът ми прави въртели. Цяла седмица ми вика — ела днес, ела утре … — Лесна работа — ще я наредим. Мини тия дни при мен във валийството. Д. Спространов, С, 53.

3. Длъжност, пост на валия.

ВАЛИ`ПАША м. Истор. В Османската империя — паша на вилает. Такава писмена заповед получи от своя валипаша в Битоля и преспанският каймакамин. Д. Талев, ПК, 287.

ВАЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Обработвам, набивам с валяк пътна настилка. Два валяка вече минаха — отиват да валират шосе в планината — и ние ходихме да ги гледаме как вървят по пътя. Й. Радичков, ББ, 107. Стигнаха в ниското, където кооператорите копаеха, посипваха и валираха. Ст. Даскалов, СЛ, 551.

2. Сел.-стоп. Обработвам почвата с валяци за уплътняване на повърхностния пласт при засяване на земеделски култури. Трактористите валират есенниците някъде из огромната сто хиляди декарова мера на стопанството. Н. Тихолов, ДКД, 113. валирам се страд. За да е по-качествена сеитбата, всички площи се валират.

ВАЛИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от валирам и от валирам се; валировка. Уплътняването на бетоновата настилка може да бъде осъществено чрез валиране, чрез трамбоване или чрез вибриране. Д. Христов, СПМ, 477. За разлика от всички други видове обработка на почвата, които имат за цел да разрохкват почвата, чрез валирането се цели уплътняване на почвата. Осн. на сел. стоп. VIII кл., 29.

ВАЛИРО`ВКА ж. Валиране. Валировката на пътя се оказа некачествена.

ВАЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Истор. В Османската империя — управител на вилает. И те разправиха, че полицията уловила писмото на някой си българин до турския валия в Одрин. Ив. Вазов, Съч. XXI, 221. На другата заран .. от еничарските одаи при джамията Сюлеймание излязоха вестоносци — .. Заповедите на великия Диван трябваше да стигнат до кадии и валии. В. Мутафчиева, ЛСВ, 68. На рождения султанов ден учениците .. отиват в конака да засвидетелствуват пред валията своите верноподанищки чувства към падишаха. П. К. Яворов, Съч. II, 175.

— От араб. през тур. vali. — Друга (остар.) форма: ваали`я.

ВА`ЛКА ж. Диал. 1. Нещо, оваляно като топка. От хвойновия лес не е слизало нищо друго, освен валки сняг, паднали от клоните на бориките — някои стигнали до реката, някои се задържали на брега. Н. Попфилипов, РЛ, 107. Ех, пак се ти / за нас сети, / о, дядо стар, / и носиш дар — / пързалки гладки / и сняг за валки. Елин Пелин, ПБ, 96. Едни от пчелите ся върщаха от паша и носяха на краката си восчени валки. С. Радулов, НД (превод), 84. Валки от тесто.

2. Топка за игра (Н. Геров, РБЯ).

ВА`ЛКАМ, -аш, несв.; ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Валям, търкалям, валкам се страд.

ВА`ЛКАМ СЕ несв.; ва`лна се св., непрех. Диал. Валям се, търкалям се. Валка се като свиня в тиня. Н. Геров, РБЯ I, 104.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`ЛКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валкам и от валкам се; валяне, търкаляне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`ЛМАШИНА ж. Техн. Машина за валцуване; валцмашина. Рангел мълчаливо обиколи бараките, спря се пред валмашината и упорито заби поглед в нейните стоманени валове. Д. Кисьов, Щ, 45.

ВА`ЛМЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има вид, форма на валмо; кълбест, вълмист. Валмести облаци.

ВАЛМО`1, мн. -а`, ср. Нещо, обикн. влакнесто или от водни пари, дим и под., което има кълбовидна форма; вълмо. Зимата упорито се държа до късен април. Нямаше сняг, но времето беше зло. Сплъстените валма на облаците извираха, извираха иззад баирите и нямаха край. Ив. Венков, ХКН, 79. Сега небето тежеше върху града като опушена подница, а под него пълзяха валма от разчорлени, мрачни мъгли. А. Гуляшки, ЗР, 96. Параходът бълваше черни облаци дим. Те на тъмносиви валма, изпъстрени с искри, се стелеха над морската шир. Д. Спространов, С, 338. Не гляда валмото, ами влакното. Погов. Н. Геров, РБЯ, I, 104. Валмо вълна. Валмо косми. Валмо суха трева.

◇ От влакно — валмо. Диал. За нещо силно преувеличено.

ВАЛМО`2, мн. -а`, ср. 1. Остар. Цилиндрична част на машина. Трябва да забележим, че преди да ся подигне плочата с буквите, за да натисне листа, всякога преминуват над буквите два валма (цилиндри), които ся въртят и натъркват повърхността на буквите с мастило. ИЗ, 1874-81, 148.

2. Диал. Вретено или ос на тепавица (Н. Геров, РБЯ).

ВА`ЛНА1. Вж. валкам.

ВА`ЛНА2. Вж. валвам и валнувам.

ВА`ЛНУВАМ, -аш, несв.; ва`лна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Валвам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`ЛНУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от валнувам; валване.

ВА`ЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Воал, було. Влезе една млада, къса, пълна жена, черноока с вало въз бялото дебело лице. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 52.

ВА`ЛОВ1, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вал1, до насип. Те превърнаха 35 000 дка .. склонове в плодородна земя, като направиха по тях валови и стъпалчести тераси. РД, 1958, бр. 338, 1.

ВАЛОВ2, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който се отнася до машинен вал. Валова мощност наричаме мощността, измерена на вала при мястото на винта. И. Прашинков, ТК, 329.

ВА`ЛОГ, мн. -зи, след числ. -га, м. 1. Широко място между ридове; долина. Долна баня беше близко в един валог, под бърдото Ходжовица. Ив. Вазов, Съч. XV, 115. Нивата му е в един хубав широк валог. От всички страни гора и завет. Елин Пелин, Съч. I, 149.

2. Вдлъбнато широко място на склон на планина. Чуйпетльово лежеше в планината, на валога на едно бърдо, далеко от други села и от пътища. Ст. Загорчинов, ДП, 69. Малката мома накичи китка и докато старецът изкачи валога, тя нарами кобилица и припна към кладенеца за вода. П. Тодоров, И I, 13. Той живееше в едно затънтено планинско от няколко кошари селце, загнездено в един висок, усоен валог на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. X, 95.

ВАЛОЖИ`НА ж. Диал. Малък валог. От било Караманица пътят сви наляво и се отправихме към „Вълкови хлявове“ — ниви и сливак, разположени върху за`ветна валожина, заградена с букак. Н. Хайтов, ПП, 105.

ВАЛОРИЗА`ЦИЯ ж. Спец. 1. Изкуствено повишаване на цените на стоките и курса на ценните книжа чрез икономически мерки; валоризиране.

2. Мерки, които държавата предприема, за да предизвика повишаване на курса на националната монета или на държавните книжа.

— От фр. valoriser.

ВАЛОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Правя, извършвам валоризация. валоризирам се страд. Особено много се говореше за оставеното злато, което изчисляваха в грамадна сума и за което се опасяваха, че не може да се валоризира освен по установения от банката курс. Ем. Станев, ИК I, 404.

— От фр. valoriser или нем. valorisieren.

ВАЛОРИЗИ`РАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от валоризирам и от валоризирам се; валоризация.

ВАЛПУ`РГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Валпургиева нощ. Книж. Необуздано и разпуснато веселие; оргия (от немските поверия, според които в нощта пред празника на св. Валпургий — 1 май, ставали веселия на магьосници, вещици и зли духове в планината Брокен).

— От нем. собств.

ВАЛС, ва`лсът, ва`лса, мн. ва`лсове, след числ. ва`лса, м. 1. Танц с плавни, кръгообразни движения в 3/4 такт. — Дами канят! Моля един валс! М. Грубешлиева, ПП, 201. Мазурка, валс добре играя. Ив. Вазов, Съч. II, 64.

2. Вид музикално произведение в 3/4 такт за този танц или за концертно изпълнение. Гарнизонната музика свири до премаляване валсове и мазурки, дамите и господата се суетят. К. Странджев, ЖБ, 75. Свири музиката и вълните на валса се носят из залата като вълшебна приказка. М. Кремен, СС, 80. Един от младежите разтегна меха на червен акордеон, засвири валс. Ем. Манов, БГ, 69. Той се размърда на мястото си, но в тоя миг в големия салон грамофонът засвири тиролски валс. П. Вежинов, Вп, 52. Валс от Чайковски. Валс от Глинка. Виенски валс. Валсовете на Шопен.

◇ Английски валс. 1. Вид бавен валс. 2. Музика за този валс. Бай Михал .. пусна грамофона с един английски валс. Чудомир, Избр. пр, 224.

— Фр. valse.

ВАЛСИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Играя, танцувам валс. В просторния салон, осветен с големи месингови полилеи, свиреше оркестър. Десетина двойки валсираха насред. Ст. Дичев, ЗС II, 441. — Искам непременно да се науча да танцувам… — Ако не се смущаваш, довечера можеш да валсираш, но внимателно, да не настъпиш дамата си… Ем. Станев, ИК I, 209.

ВАЛСИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от валсирам.

ВА`ЛСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до валс. Като остана сам, той започна да повтаря валсовите стъпки. Ем. Станев, ИК I, 210. Валсови мелодии.

ВА`ЛТЕР м. Самозареждащ се пистолет (произвеждан в Германия), въведен на въоръжение в немската армия през Втората световна война. — Вземи оръжието на баща си — казал Маджурина и пъхнал в Андоновите ръце един валтер в груб кобур. Д. Вълев, Ж, 70. — С оръжие боравил ли си? — Отчасти… — Ще се научиш. Всички ние сме били неуки… Вземи тоя валтер и го препасвай без колебание! К. Калчев, СР, 10.

— От нем. собств.

ВАЛУ`Н м. Геол. Заоблен и огладен скален къс с различна големина, образуван най-често от действието на течаща вода или ледници. Суоми е страна на гранита, на гранитните валуни. Кр. Белев, З, 4. Валуни се срещат в Рила и Пирин.

— Рус. валун.

ВАЛУ`ТА ж. Финанс. 1. Вид парична система в дадена страна (златна, сребърна, книжна).

2. Парична единица на дадена страна (лев, рубла, долар, франк и др.).

3. Чуждестранни пари и платежни средства, обикн. обезпечени със злато и други ценности. Бижуто и златните вещи Куртев продаваше предимно срещу чужда валута, главно долари и лири. Й. Демирев и др.*, ОС, 40. От Браила житото можеше да се продаде само срещу „здрава“ валута: долари, английски лири, швейцарски франкове. П. Спасов, ХлХ, 356. Срещу износа му [на розовото масло] нашата страна получава валута за доставка на ценни стоки. Л. Мелнишки, ПП, 17-19. Трансферна валута.

◇ Конвертируема валута. Банк. Валута, която може да се разменя с друга чуждестранна валута, без да се иска разрешение от валутните органи на съответната страна.

Твърда валута. Финанс. Устойчива, обезпечена със злато или други ценности валута.

— Ит. valuta.

ВАЛУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Финанс. Прил. от валута. На международния валутен пазар французкият франк все повече губеше от своята стойност. А. Гуляшки, Л, 478-479. Валутна криза. Валутни операции. Валутна политика. Валутен фонд.

◇ Валутен борд (съвет). Иконом. Система от финансови правила в икономиката, характеризиращи се с рестриктивна емисионна политика, строг валутен режим и в някои случаи — прикрепване на националната валута към определена чужда.

Валутен курс. Финанс. Цената на паричната единица на една страна, изразена в парични единици на друга страна.

Валутен резерв. Финанс. Запас от чуждестранни платежни средства (банкноти, полици, чекове и др.), които са собственост на държавата.

ВАЛУ`Х м. Диал. Ненапълно кастриран жребец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАЛЦ, ва`лцът, ва`лца, мн. ва`лци и ва`лцове, след числ. ва`лца, м. Техн. Цилиндрична част на уред, машина, която се върти около оста си. Материалът .. се движи между въртящи се в противоположни посоки валци .., които упражняват върху него определено налягане, вследствие на което се намалява първоначалната му дебелина. М. Сливкова и др., Осн. соц. пр IX кл., 40. — Твойто брашно, вика, ще го смеля на специален валц, само за рекламата. Кл. Цанев, ГЗ, 21-22.

— От нем. Walze.

ВА`ЛЦМАШИНА ж. Техн. Машина за валцуване; валмашина.

ВА`ЛЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Техн. 1. За машина — който действа, обработва с валц (валци); валцовъчен. Мелницата беше валцова, караше се с електричество. К. Калчев, ЖП, 122. Валцова машина. Валцова трошачка.

2. Който е обработен на машина с валц; валцуван, валцован. Валцова стомана. Валцово желязо.

ВАЛЦО`ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. Валцувам. Валцовам стомана. валцовам се страд.

— От рус. вальцовать.

ВАЛЦО`ВАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от валцовам като прил. Валцуван, валцов. Валцована стомана. Валцован цинк.

ВАЛЦО`ВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от валцовам и от валцовам се; валцуване.

ВАЛЦО`ВКА ж. Техн. Обработка на стомана, желязо и др. с валц.

ВАЛЦО`ВЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който действа, работи с валц; валцов. Валцовъчна машина.

ВАЛЦУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Техн. 1. Обработвам предварително загрети до определена температура метали и метални сплави, като ги прекарвам между валците на валцова машина, за да се получи желаното по форма и размер напречно сечение; валцовам. Валцувам стомана. Валцувам цинк.

2. Раздробявам на ситно въглища, кокс, чакъл или друга суровина в специални машини; валцовам.

3. Намазвам с печатарско мастило посредством валци; валцовам. валцувам се страд.

ВАЛЦУ`ВАН, -а, -о, мн. -и. Техн. Прич. мин. страд. от валцувам като прил.* Който е обработен на валц; валцов, валцован. Валцувани метали.

ВАЛЦУ`ВАНЕ ср. Техн. Отгл. същ. от валцувам и от валцувам се; валцовка, валцоване. Валцуване на железни блокове. Валцуване на ламарина.

ВАЛЦЬО`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Работник, който обслужва валцова машина. Търсят се работници-валцьори.

ВА`ЛЧЕ, мн. -та, ср. Техн. Умал. от валц.

ВА`ЛЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има форма на кълбо, топка или подобна на кълбо, топка; кълбовиден. Фелдфебелът беше около трийсет и пет годишен човек .. с удивително валчеста глава и бузесто-червендалесто лице. Ив. Вазов, Съч. XIII, 5. Георги .. вдигна глава, за да разгледа по-добре двете овчарчета, ръкува се с тях и седна на един валчест камък до огъня. М. Марчевски, ГБ, 142. Внезапно пред нас .. се запушиха няколко валчести бели облака. Ив. Вазов, Съч. XII, 170. Всите небесни тела са валчести като кълбо. П. Р. Славейков, ПЧ, 3.

2. Който има форма на кръг или подобна на кръг; кръгъл, объл. Под смачканата каубойска шапка се виждаше едно валчесто космато лице. Г. Белев, КВА, 283. Често той изважда от джеба си валчесто огледалце .., оглежда се в него. Й. Йовков, Разк. I, 10. Всякой се свил в каютата си и слухти .. как с бесен шум се мятат вълните и обливат дебелите валчести прозорци. Ал. Константинов, БПр., 1893, кн. 3, 33. Валчеста дупка.

◇ Валчесто тяло. Мат. Тяло, което е заградено с части от крива повърхнина и равнини. Барабанчето, тенджерата и кутията за халва са заградени с части от крива повърхнина и равнини. Такива тела се наричат валчести тела. Стереом. VI кл., 4.

ВАЛЬО`Р м. 1. Банк. Дата на извършване на една банкова операция. Депозитът ми е с вальор 15. I.

2. Фин. Стойност на монета или ценна книга.

— Фр. valeur „стойност, цена“.

ВАЛЯ`1, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. валя`л, -а, -о, мн. вале`ли, несв., непрех. 1. За дъжд, град или сняг — падам, сипя се. През нощта валя хубав пролетен дъжд, затова денят беше хубав, чист, весел като окъпан. Елин Пелин, Съч. III, 106. Валеше първият сняг и земята беше побеляла. Й. Йовков, Разк. I, 213. Над землището на Порязово вали градушка. От сивото ниско небе се леят потоци вода, а заедно с тях и бели топченца лед. Ч. Шинов, БС, 15. Смая се като кокошка кога град вали. Погов.

2. Само безл. вали. Пада, сипе се дъжд, сняг или град. — Святкаше се оная вечер къде балкана — валяло е… Ц. Церковски, Съч. III, 10. Люси доверчиво се гушна във Ванчо, защото навън беше студено и валеше. В. Пламенов, ПА, 77. Когато комитетските хора си тръгват от дома на Матевски, навън вали. К. Странджев, ЖБ, 73.

3. Разг. Само мн. и 3 л. ед. За много хора, тълпа и под. — прииждаме и се трупаме в голямо количество някъде. Тоя гол човек говореше нещо със силни ръкомахалия и народът, който валеше около него, го слушаше с внимание. Ив. Вазов, Съч. XIII, 125. Напират и валят от три страни душмани! П. П. Славейков, Събр. съч. III, 195. Валят като орли на мърша. Погов. Валят като стадо на кърма. Погов. // За много еднородни предмети, неща — трупаме се или следваме в голямо количество, брой. Наоколо конницата гонеше група демонстранти, но срещу войската почнаха да валят снежни топки и камъни. К. Константинов, ППГ, 104. Въздухът се цепи от викове и въз главите ни валят камъне. К. Величков, ПССъч. I, 53. Тая нощ заведението бе натъпкано до тавана и поръчките валяха непрестанно от всички маси. Б. Райнов, ДВ, 155. Заповедите валяха една след друга. Л. Стоянов, Б, 61. — А ние кога ще се освободим? — На нас Русия ще помогне ли? Отвред валяха въпроси. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Звезди валят над лятната земя,* / като целувки върху малка женска гръд. В. Петкова, Съвр. 1980, кн. 1, 218. Валят писма. Валят поздрави.

ВАЛЯ` СЕ несв., непрех. Остар. Валя (във 2 знач.). Тълпата ежеминутно растеше и се валеше на урната.

◇ Вали <като> из (от) ведро; вали <като> из (от) (ръкав). Разг. За дъжд — вали много силно, проливно. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът — в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Народът завъртя хоро .. Дъждът валеше вече като от ръкав. С. Радев, ССБ I, 271.

ВАЛЯ`2, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. 1. Събарям, повалям нещо и го трупам някъде. Грозна буря вали къщи и дървета. Ст. Младенов, БТР I, 257.

2. Нося нещо и го трупам на едно място (обикн. за да наклада огън); клада. Па ми стана гостолюбец Авраам / и му велит на дете Исакче: .. / ой ми, сину, в ограда зелена / дърва да бериш, огон да валиш. Нар. пес., СбБрМ, 24-25. валя се страд.

ВАЛЯ`3, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Диал. С предл. на, за. Полагам усилия да стане нещо; залягам2. Аз валя за това нечто. Н. Геров, РБЯ I, 104.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАЛЯ`ВЕЦ, мн. -вци, след числ. -веца, м. Диал. Объл, валчест речен камък. Когато да мине „Връвта“, където овчарите пояха стадата, в бързината си тя се подхлъзна от валявеца — облия, клатушкащ се камък, — цопна до колене в плиткото. Ст. Даскалов, СЛ, 192.

ВАЛЯ`ВИЦА ж. Диал. Тепавица. Имал девет воденици / и десета валявица. Нар. пес., СбБрМ, 195.

— Друга форма: вая`вица.

ВАЛЯВИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Човек, който работи на валявица; тепавичар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАЛЯВИЧА`РКА ж. Диал. 1. Жена на валявичар.

2. Жена валявичар. Крапчаските моми, бабо — / валявичарки / ; / сърбски самоковки — / керемидарки. Нар. пес., СбНУ XLIII, 556-557.

3. Жена, която валя нещо на валявица (Н. Геров, РБЯ).

ВАЛЯВИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до валявичар; тепавичарски. Е-е тука нагоре, каде валявичарскио пат, имало воденица. Нар. прик., СбНУ XLV, 388.

ВА`ЛЯК, мн.* -ци, след числ. -ка, м. 1. Самоходна машина в пътното строителство за уплътняване на пръстта и пътните настилки. И днес валякът отъпкваше чакъла по улицата, както тогава, когато автомобилите трябваше да избикалят… М. Грубешлиева, ПП, 207. Валякът пухтеше по шосето за Враждебна. П. Бобев, К, 88. Голяма радост беше, когато дойдоха валяците да довършат новата магистрала край село. Р. Белчев и др., КБС, 28. Парни валяци. Стоманени валяци. • Обр. Полянката беше утъпкана .. — навярно много хора бяха минали оттук. И тези хора непременно са били по-умни от него и по-прозорливи, щом навреме са избягали от валяка на собствените си мисли. А. Наковски, БС, 129.

2. Сел.-стоп. Земеделско оръдие за уплътняване на почвата след оран, за разбиване на буците, изравняване на почвената повърхност и набиване на ситните семена в почвата. — Щом се стопи снегът и пръстта поизсъхне, ще я утъпчем с валяците. Притиснати тъй към земята, коренчетата ще се прихванат отново. П. Бобев, ГЕ, 151. Към оттатъшния край на блока работата се извършваше с конски валяци. Ст. Марков, ДБ, 509.

3. Земеделско сечиво от камък или дърво, с което се е вършеело в миналото. Някъде са закъснели с вършитбата и тъй е тихо, че ясно се чува как пръхтят конете и как глухо тънти каменният валяк по хармана. Й. Йовков, ПГ, 74. Турците вършеят, както са вършели през средните векове. Един дървен валяк, набит с дървени зъби — „килиндро“ — се търкаля след воловете и рони класовете. А. Каралийчев, ПГ, 174.

4. Техн. Цилиндрично тяло, като част от уред или някаква машина, което се върти около оста си. — Първото нещо, което ще напечатим — думаше Илков и сочеше малка печатарска машина с валяк и голям черен диск — е стачният бюлетин. Г. Караславов, ОХ III, 307. На тежкия мишвалц работеше помощникът на Николчо. Той пъхаше между валяците груби парчета синтетичен, изкуствен каучук. Цв. Ангелов, ЧД, 55. В сивия, мълчалив ден парната машина още въздиша .., чува се равномерното въртене на валяците и звънът на стъклата по прозорците на централната сграда. Вл. Полянов, ПП, 83. // Уред с цилиндрично тяло, който се използва за ръчно боядисване. Бояджийски валяк.

◇ Гази ме валяка. Разг. Преживявам изпитание, неприятност. —* Трябваше по-рано да ни гази валякът, та да се оправим, ама и сега не е късно! Тия думи, казани от сърце, потвърдиха онова, което инспекторът мислеше. Ст. Даскалов, СЛ, 457.

ВА`ЛЯКДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Валякчия.

ВА`ЛЯКЧИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Мъж, който работи на валяк (в 1 знач.); валякджия. — Не бой се, чичо, не бой се! — намигна валякчията. Г. Марковски, СК, 134.

ВА`ЛЯМ, -яш, несв., прех. 1. Търкалям, обръщам нещо сбито или сипкаво около него самото, за да стане валчесто или цилиндрично. И започваме там да се бутаме из снега, да се бием с топки или да валяме голямо кълбо и да правим мечка. Т. Влайков, Пр. I, 226. Беслеменов скрито погледна Валентин, който упорито валяше с пръст върху ленената покривка топче от хляб. Д. Кисьов, Щ, 116. — Кой човек е жив? — запита дядо Петър, като валяше с пръстите си едно парче от откъртения восък. М. Георгиев, Избр. разк., 88. Той пое късчето хартия с купчина кафяви реси отгоре и се помъчи да свие цигара, ала ръцете му подскачаха. Дечо съсредоточено валяше своята, също тъй несръчен. К. Константинов, СЧЗ, 82. Валям снежни топки.

2. Движа нещо валчесто, като го обръщам по някаква повърхност; търкалям. Обърна лице към Домна. Отри устни о рамото й, бяло, гладко, като че беше от облите кремъци, каквито планинските реки валят. Б. Болгар, Б, 31.

3. Диал. Обработвам, сбивам черги, аби и др. на валявица; тепам. Съградихме я [воденицата] преди една година. Тя е обща за цялото село; всички си мелем брашно и валяме абите в нея. Хр. Максимов, СбЗР, 50.

4. Сел.-стоп. Обработвам почва след оран с валяк.

5. Диал. Меся тесто. Мечка тесто (турта) валяше, повече го лапаше. Н. Геров, РБЯ I, 105.

6. Диал. Цапам, замърсявам. — Добра среща, свети Гьорги! / — Дал бог добро, чорбаджио! / — Къде трошиш добра коня, / къде валяш ален кожух? Нар. пес., СбНУ XLIV, 428. Жа ида долу, на Росен, .., / да права китен калдъръм, ..: дето Пенка да мине .., / полите да си не валя. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. Който валя и маца, казува ся нечист. П. Р. Славейков, ПЧ, 33. валям се страд. I. Страд. от валям. II. Възвр. от валям в 6 знач.

ВА`ЛЯМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Обръщам се по някаква повърхност обикн. във вода, сняг, кал, прах; търкалям се. Идеше й да стене, да скимти, да драска лицето си с нокти, да се валя на пода. А. Гуляшки, Л, 463. В началото Софрон грабна вдъхновено големите кошници, викна няколко пъти из село, но гласът му излезе толкова несигурен, сякаш се бе нагълтал с вода от дългите дзингровски локви, дето през лятото се валяха селските биволи. Г. Алексиев, РН, 9. Окъсани мръсни деца се валяха в праха. Д. Марчевски, ДВ, 50. — Абе Ани, попадна ми едно твое писмо, валяше се на пода. Й. Попов, ББ, 35.

2. Диал. За вълнени тъкани — ставам сбит при обработка на валявица. Отнасям шаяка на ваявицата (ние викаме ваявица на тепавицата). Давидко ми е приятел .., веднага тури шаяка да се валя. Й. Радичков, ББ, 6.

3. Диал. Цапам се, мърся се. Така е устроено и в другите школи и това дава възможност да се пише с тебешир, без да са валят дрехите и без да са прашат ръцете. Знан., 1875, бр. 19, 299.

ВА`ЛЯН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от валям като прил. 1. Който е търкалян и е станал объл, валчест. Валян камък.

2. Диал. Който е обработен на валявица; тепан. Без да оправи леглото, тя се омота в шарената валяна черга, покри очите си и уж захърка. Кр. Григоров, Н, 165. Свалила си валян пояс* / и го преметнала / на висока елха. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 33. Като дочула Петкана, / на драго сърце скочила, / та си му врата йотвори, / па си Гургура прегърна, / та го във кащи въведе, / валян му козяк посляла. Нар. пес., СбНУ XXV, 28.

ВА`ЛЯНЕ ср. Отгл. същ. от* валям и от валям се. По течението на река Котлешница е имало по онова време много тепавици, които са използували водната енергия за валяне на шаяци. Й. Радичков и др., ГСП, 147. При недобре улегнали почви е полезно да се извърши валяне. Пр., 1955, кн. 5, 54.

ВАЛЯ`НКА ж. Диал. Събиране на моми, невести край река, за да валят (във 2 знач.) платна, аби и др.; белянка. Есенно време, когато привършела кърската работа, жените се залавяли да предат вълната, да тъкат платната. Тогава момите се сбирали на валянка. Те валяли изтъканите бели платна, за да станат по-яки и по-хубави. Б. Геронтиев, Б, 105.

ВА`ЛЯЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от валяк.

ВАМ. Вж. вие.

ВА`МКА. Вж. вие.

ВАМП неизм. прил. Обикн. в съчет. Жена вамп. Жена с неустоим чар и съблазнителност, която се възползва от властта си върху мъжете; фатална жена. „В живота съм войник, а не жена вамп“, твърди тя за себе си. Монитор, 2000, бр. 617, с. 42.

— Англ. vamp.

ВАМПИ`Р м. 1. Според народните вярвания — мъртвец, който се е превърнал в зъл нощен дух и пие кръвта на хора и животни. — Дано черна котка те прескочи, като пукнеш, та на вампир да се преобърнеш! Чудомир, Избр. пр., 4. Тая тишина подействува и върху нас и ние, сгушени едно до друго, започнахме приказки за змейове и вампири и чакахме да ни извикат майките ни. С. Чилингиров, ХНН, 74. Дядо Цани успя да ни убеди, че хората не се увампирват и че бродниците, самодивите и вампирите, в съществуванието на които ние не се съмнявахме, не съществуват. СбЦГМГ, 19. — Ти не знаеш, мале, нас какви самодиви и какви вампири ни мъкнат по бранищата! Й. Радичков, ВН, 125.

2. Прен. Разг. Грубо. Зъл, жесток човек; мъчител, кръвопиец. — Добро да не видите, вампири с вампирите ви, дето сте се юрнали чужда стока да грабите! Г. Караславов, ОХ I, 369.

— Други (диал.) форми: вапи`р, вепи`р, врапи`р.

ВАМПИ`РИН м. Простонар. Вампир. Стана му се сопваше: — Защо си се надигнал като вампирин толкова рано? Хората още не са легнали, а ти ми разправяш, че съмнало. Кр. Григоров, ТГ, 6. — Да му кажа, баби, защо да не му кажа, ама чува ли ме вампиринът му… Нали го видиш какъв е облак. Г. Караславов, Т, 59. — Хей, вампирино, кьорав ли си — овцете нагазиха картофите? Ив. Хаджимарчев, ОК, 12. Из устата му излазяле всякакви псувни и сякакви проклятия: куче, добиче, вампирин, върколак и пр. Л. Каравелов, Съч. II, 108.

— Други форми: вапи`рин, вепи`рин, врапи`рин.

ВАМПИ`РКА ж. Жена вампир.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Други (диал.) форми: вапи`рка, вепи`рка, врапи`рка.

ВАМПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вампир. — Анатема тебе, Иванко, / на пъкъла изрод и син, / вампирска и дяволска сянко, / проклет да си вечно, амин! Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 18.

— Други (диал.) форми: вапи`рски, вепи`рски, врапи`рски.

ВАМПИРЯ` СЕ, -и`ш се, мин. св. -и`х се, св., непрех. Диал. Вампирясам се. — Леле тате, мили тате, / бела Неда от гроб дума, /* .. / „Темянуго, мила щерко, / она се е вампирила“. Нар. пес., СбНУ XIV, 373.

— Други форми: вапиря` се, вепиря` се, врапиря` се.

ВАМПИРЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вампиря се.

— Други форми: вапире`не, вепире`не, врапире`не.

ВАМПИРЯ`САЛ, -а, -о, мн. -и. Разг. Прич. мин. св. деят. от вампирясам като прил. 1. Който е станал вампир. С почернял гребен, разрошена и тук-таме оскубана, тя не приличаше на кокошка, а на вампирясала вещица. Й. Йовков, ЖС, 143.

2. В който има вампири. — Не искам в моя имот да броди вампир. Срамота е за мене да имам вампирясал чифлик! К. Петканов, ЗлЗ, 53.

— Други (диал.) форми: вапиря`сал, вепиря`сал, врапиря`сал.

ВАМПИРЯ`САМ. Вж. вампирясвам.

ВАМПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вампиря`сам, -аш св., непрех. Разг. Според народните вярвания — превръщам се, ставам на вампир. — А владиката започна да ме кълне: лешът ми да се не стопи в гроба, да вампирясам и во веки веков да се скитам. В. Геновска, СГ, 52. — И баба разказва, че удавниците вампирясват. Те денем се крият на дъното на Дунав, а нощем излизат. Те са невидими. П. Здравков, НД, 7.

ВАМПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вампиря`сам се св., непрех. Разг. Вампирясвам. Когато умрял дядо Георги, една котка прескокнала през тялото и затова се и вампирясал. К. Величков, ПССъч. I, 159. — Да се вампирясаш! Клетва.

— Други (диал.) форми: вапиря`свам, вепиря`свам, врапиря`свам.

ВАМПИРЯ`СВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вампирясвам и от вампирясвам се.

— Други (диал.) форми: вапиря`сване, вепиря`сване, врапиря`сване.

ВАМПО`Р м. Остар. Вапор. Там морето сявга е замръзнало, вампор не работи. Ив. Вазов, Съч. VIII, 14. От Цариград дядо Тихол щял да се качи на „вампор“, за да стигнел с него до „божи гроб“. Д. Казасов, ВП, 35. Силиман, паша голяма, / аз съм ти тебя нагласил / триста ми шашки гемийки / и триста бели вампора. Нар. пес., СбНУ XXVII, 136.

ВАМПО`РСКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вапорски.

ВАН, ва`нът, ва`на, мн. ва`нове, след числ. ва`на, м. Нов. 1. Вид купе на лек автомобил, предназначено за по-голям брой пътници и повече багаж.

2. Лек автомобил с такова купе. Германската компания „Опел“ представи концепция за спортен, ориентиран към динамичен живот компактен ван. Д, 2000, бр. 17, 11. Той си купи новия модел ван на „Пежо“*, с който зарежда магазина си. Седемместен ван.

— Англ. van.

ВА`НА ж. 1. Голям, открит, обикн. продълговат съд от чугун, порцелан и др., предназначен за къпане. До спалнята беше тоалетната и банята, цялата облицована с фаянсови плочки. Порцелановата вана можеше през цялото денонощие да се пълни с топла и студена вода. Г. Белев, КВА, 72.

2. Къпането в такъв съд с хигиенна или лечебна цел. Препоръчват ми хладки вани. △ Солени вани. Лечебна вана. Минерална вана.

3. Техн. Съд с различна форма и размер, използван като вместилище на течност, в която се потапят обработваеми предмети. Фотографска вана. Стерилна вана. Вана с живак. // Прен. Течната среда, с която е напълнен този съд. Графитова вана. Златна вана. Маслена вана. Оловна вана. Солна вана.

— От нем. Wanne.

ВАНА`ДИЕВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от ванадий. Ванадиева стомана. Медно-ванадиеви руди.

ВАНА`ДИЙ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент V — сив, извънредно твърд и крехък метал, употребяван за добиване на висококачествена стомана. По производство на ванадий Перу заема първо място между капиталистическите страни. Ем. Николов, П, 29.

— От лат. vanadium.

ВАНАДИНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Ванадиева руда.

ВАНГЕ`ЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Евангелие. Тогава мама ще се отпусне да разправя пък за евангелието — тя му казваше вангелето — дето го е прочел дядо поп. Т. Влайков, Пр. I, 86. Тя [Тодорка] на Марийка думаше: / — Мари, калино Марийке! Яз на черква ще ида, / яз не ща млого да седя, — / доде са чете вангеле. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 11.

ВАНДА`ЛИ мн., ед. (рядко) ванда`л и ванда`лин м. 1. Истор. Древногерманско племе, известно с жестоките си войни срещу Рим, след завладяването на който (в 455 г.) унищожило много ценни паметници на изкуството и културата. Германското племе вандали опустошило много земи по своя път. Ист. V кл, 1980, 253. Тука е бил доведен някога кралят на вандалите Генемир, пленен от ромейския военачалник Велизария. А. Каралийчев, В, 131. Финикийци и картагенци, римляни и вандали, византийци и сарацини са водели кървави битки за поробване на храброто местно население. ВН, 1959, бр. 2595, 4.

2. Прен. Разрушители на културни ценности. Хитлеристките вандали, съзнателно и умишлено разрушиха безброй паметници на културата в окупираните страни.

— От нем. Vandalen през рус. вандалы*.

ВАНДАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Вандалщина. Трябваше да рухне цялата феодална система на Турската империя, да се премахнат подтисничеството и вандализмът на султана. Д. Спространов, С, 292. Отседналите в Северна Африка вандали се прехвърлили в Италия. Наскоро след това завладели Рим, ограбили го, избили хиляди жители и се оттеглили. Оттогава останала думата „вандализъм“ — жестоко и безогледно опустошаване. Ист. V кл, 1980, 253.

ВАНДА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до древногерманското племе вандали. Вещий му [на Юстиниан] войвода Велизарий покорил е 533 л. вандалското царство у Африка. ВИ, 69.

2. Прен. Които се характеризира с варварска жестокост и с унищожаване на културни ценности. Привеждат се много примери от вандалски опропастявания на цели библиотеки със старобългарски ръкописи. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 652. От тези писма стана явно, че бежанците са малтретирани от полицейските стражари, .. Обръщаме най-сериозното внимане на нашето правителство да спре тая си вандалска политика спрямо тия нещастници, защото последствията могат да бъдат твърде печални. Пряп., 1903, бр. 73, 4. Вандалска постъпка.

ВАНДА`ЛСКИ. Нареч. от прил. вандалски (във 2 знач.). Времето за жалост не постъпя по-малко вандалски с тях [фреските на Рафаело] и може да се предвиди един ден, когато ония, които идат тука, ще намират само печални петна там, дето се развива сега чудната Рафаелова епопея. К. Величков, ПССъч. III, 180.

ВАНДА`ЛСТВО, мн. -а, ср. Вандалщина.

ВАНДА`ЛЩИНА ж. Жестоко, безогледно ограбване, унищожаване на културни ценности; вандализъм, вандалство. Той вдигна теслата и я стовари върху нозете на ктиторите… В този момент някой застана на входа… — Какво правиш тук? Що за вандалщина? — избоботи страховито гласът на стария. Н. Стефанова, ОС, 169-170.

ВА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до вана.

ВАНИ`ЛА ж. Остар. Ванилия. Към тропическите орхидеи принадлежи и растението ванила. А. Бойчинов, ПХ, 31. Най-после там растат и всичките ония растения, на които произведението им употребляваме .. като: сахар, чай .., мускат, ванила, синило и др. К. Смирнов,* З, 96.

ВАНИ`ЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението ванилия; ванилиев, ванилов. Ванилени листа. Ванилени цветове. Ванилени шушулчици.

2. Който съдържа прах ванилия или е от ванилия; ванилиев, ванилов. Тука окъпаните .. пият полуизлегнали на леглата си кафе, чай, шербет или пък вода, подсладена с рахат локум, а често с вишнево и ванилено бяло сладко. Ст. Чилингиров,* ПЖ, 162. Ванилена есенция.

ВАНИ`ЛИЕВ -а, -о, мн. -и, прил. Ванилов, ванилен. Миришеше на печено агнешко, на туршии, на баница със сирене, сред тия миризми като невинна усмивка сред по-опитни усмивки нежно ухаеше ванилиевият прашец. А. Гуляшки, ДМС, 61.

ВАНИЛИ`Н м. Ароматично вещество, което се съдържа в плодовете на ванилията. // Ароматично вещество с мирис на ванилия, което се добива по химически начин и се употребява в сладкарството и парфюмерията. На всички е известна приятната миризма на ванилията. По-рано единственият източник на тази миризма бяха изсушените шушулки на едно тропическо растение… Сега вече се употребява синтетичен ванилин. ВН, 1961, бр. 3143, 4.

ВАНИ`ЛИЯ ж. 1. Многогодишно тропическо увивно растение от семейство салепови с ароматни плодове, които се употребяват като подправка. Vanilla planifolia. Безкрайно е разнообразието на растителността около екватора. Хлебно дърво, памук, кафе .., банани, ванилия… К, 1963, кн. 2, 5. Непрекъснато цъфтяла и ванилията с букетчета от пъстри цветчета, същински пеперудки. П. Бобев, ЗП, 120.

2. Плод от това растение с приятна миризма.

3. Ароматен прах за сладкиши, който се добива от плода на това растение или по химически начин. Дори и курабии беше успяла да направи, които .. разливаха приятен мирис на ванилия. Ст. Марков, ДБ, 412. Измъчена от мислите си, тя прекоси площада, павиран с гранитни блокчета, и влезе в сладкарницата. Вътре беше прохладно и тъмно, миришеше на ванилия. Д. Димов, Т, 26.

— От исп. vanilla „шушулчица“ през гр. βανίλια. (Вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български… ГСУ, 1960, 190).

ВАНИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Ванилен, ванилиев. Ванилов прах. Ванилов сладкиш. Ванилов сладолед.

ВА`НИЧКА ж. Умал. от вана (в 1 и 3 знач.). Жената, макар и млада, имаше измъчен, състарен вид. Ние я заварихме, когато къпеше черничкото си детенце в една изтърбушена цинкова ваничка. Г. Белев, КВА, 185. Професорът .. беше седнал с тефтерчето в ръка сред епруветки, колби, ванички и спиртничета. Тонич, СбСт, 299.

ВА`НТИ мн., ед. (рядко) ва`нта ж. Мор. Стоманени въжета, придържащи мачтата на кораб към двата борда. Беше топло, отначало дори слънчево време, но силният вятър свистеше и свиреше във вантите. Д. Богданов, ТА, 12. — Ще трябва за в бъдеще да поставяш копринена панделка на вантите, за да следиш измененията и посоката на вятъра и така лесно ще знаеш как да поставиш платното. П. Льочев, ПБП, 25. Корабът сякаш усети своя капитан .. нищо не каза за сивите зимни бури, които късаха вантите и заледяваха корпуса му. Сл. Чернишев, ЛА, 8.

— От хол. want.

ВАПИ`Р м. Диал. Вампир, бродник; гробник, плътеник, тенец, устрел. Най-много котленските овчари разискват върху верите .., за таласъмите, чумата, юдите, вапирите и пр., в съществуванието на които са положително уверени. З. Стоянов, ЗБВ I, 28.

— Други форми: вепи`р, ляпи`р.

ВАПИ`РИН, мн. вапи`ри, м. Простонар. Вампирин.

ВАПИ`РКА ж. Диал. Вампирка. Како що му ет а`детот от сите вапири, така и Катерина вапирка зулум праела. Нар. прик., СбНУ VII, 148.

— Други форми: вепи`рка, ляпи`рка.

ВАПИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Вампирски.

— Други форми: вепи`рски, ляпи`рски.

ВАПИРЯ`САМ. Вж. вапирясвам.

ВАПИРЯ`СВАМ, -аш, несв.; вапиря`сам, -аш, св., непрех. Диал. Вампирясвам.

ВАПИРЯ`СВАМ СЕ несв.; вапиря`сам се св., непрех. Диал. Вампирясвам се.

— Други форми: вепиря`свам, врапиря`свам.

ВАПИРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вапирясвам и от вапирясвам се; вампирясване.

— Други форми: вепиря`сване, врапиря`сване.

ВАПО`Р м. Остар. Параход. — А от Стамбул, деца, се качихме на вапор и пуф-пуф в Яфа. Г. Белев, ПЕМ, 31. Заптиите насядали на няколко каика по Дунава и заобиколили вапора от всяка една страна. З. Стоянов, ЗБВ I, 101. Сичките, току-речи, чужди вестници, както и нашите, писаха за войводата Ботьов, който се осмели да премине [Дунава] с вапора „Радецки“, наедно с 210 отбор момци. НБ, 1876, 24. Пощите по вода стават с вапорите. М., 1857, 43. Пътнишки вапор. Хамалски вапор.

— От ит. vapore „пара, параход“ през тур. vapor (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 230). — Любословие, 1844. — Друга форма: вампо`р гр.

ВАПОРИЗА`ТОР м. Мед. Уред за обгаряне повърхност на тъкан или орган с па`ра.

— От фр. vaporisateur.

ВАПОРИЗА`ЦИЯ ж. Мед. Обгаряне на повърхност на тъкан или орган с па`ра* за спиране на кръвотечение.

ВАПОРИМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Техн. Уред за измерване налягането на различни течности.

— От лат. vapor „па`ра“ + -метър.

ВАПО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до вапор. Смисълта на тези проекти е накратко следующата: .. Финанциите на Чехско да ся употребяват изключително за в полза на чехската земя и да не отиват да обогатяват немските страни .., да помагат на немските вапорски дружества и пр. Г. Драганов, Лет., 1873, 156-167.

— Друга форма: вампо`рски.

ВА`ПСАМ. Вж. вапсвам и вапсувам.

ВА`ПСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапсам като прил. Диал. Боядисан. На главата му фес ли е, вапсан кюляф ли е, .. не бе познат, той бе превързан с една черна забрадка. Ил. Блъсков, ДБ, 24.

— Друга форма: ва`пцан.

ВАПСА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Бояджия.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973. — Друга форма: вапца`р.

ВАПСА`РНИЦА ж. Остар. и диал. Бояджийница.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. — Друга форма: вапца`рница.

ВАПСА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски. Говоря за тия, които… отидоха в привременните курсове, отдето, след като се поналапаха от звучната метода, извадиха ги като из вапсарский кюп .. и отидоха да станат педагози по градищата. Ил. Блъсков, КУ, 16.

— Друга форма: вапца`рски.

ВА`ПСВАМ, -аш, несв.; ва`псам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам, багря. Къщите на немците са спретнати, еднообразни, чисто вапсани и покрити с ламарина. Й. Йовков, Разк. III, 166. Къде седит калеш Грозда, / калеш Грозда бояджиа, / да ми вапсат два байрака, / еден цървен, други зелен. Нар. пес., СбБрМ, 445. вапсвам се, вапсам се страд. и възвр.

ВА`ПСВАМ СЕ несв.; ва`псам се св., непрех. Остар. и диал. Боядисвам се.

◇ Вапсахме я. Разг. Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно, критично положение.

— От гр. βάπτω, аор. ἔβαψα 'потапям'. — Друга форма: ва`пцвам.

ВА`ПСВАНЕ. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсвам и от вапсвам се; боядисване.

— Друга форма: ва`пцване.

ВАПСИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багра, багрило, багрилка; вапсило. На британските острови финикияните са търсили скъпи метали, кехлибар, олово, пурпур, вапсилки. Ст. Младенов, БТР, 259.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: вапци`лка.

ВАПСИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. и диал. Вапсилка. Бразилското дърво служи за вапсило. Ст. Младенов, БТР, 259.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга форма: вапци`ло.

ВА`ПСУВАМ, -аш, несв.; ва`псам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Вапсвам, вапсувам се, вапсам се страд. и възвр. На великий четврътък вапсват яйцата за Велиден. Н. Геров, РБЯ I, 106.

ВА`ПСУВАМ СЕ несв.; ва`псам се св., непрех. Остар. и диал. Вапсвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: ва`пцувам.

ВА`ПСУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапсувам и от вапсувам се; вапсване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: ва`пцуване.

ВА`ПЦАМ. Вж. вапцвам.

ВА`ПЦАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вапцам като прил. Диал. Боядисан. — Рамаданчо — каза дядо, — викнал съм терзия потури да ти ушие. Вапцани ли искаш или сури? Н. Хайтов, ДР, 213. Бате Иван продаде на Узунджовски панаир трийсет топа чужд вапцан шаек. Н. Ферманджиев, РХ, 91. Скоро надойдоха и други гости, всички с червено вапцани носове — нещо което ме озадачи, додето се сетих, че причината на това не е никакъв обичай, а просто червеното яйце и хладния ден. П. К. Яворов, ХК, 128. И мустаците, и брадата му бяха бръснати, но пък покарали и тъй гъсти, че половината му лице изглеждаше като вапцано с черно. Й. Йовков, ПГ, 188. Варлаам се посъвзе от уплашването, .. поизтегли си гащите с вапцаните ръце. Ив. Вазов, Съч. VIII, 75. Чисто кристалисани и вапцани кремневи кислоти продават ся изгладени и очистени като драгоценни камъни от втори ред. С. Веженов, X (превод), 38.

— Друга форма: ва`псан.

ВАПЦА`Р, -ят, -я, м. Остар. и диал. Бояджия.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. — Друга форма: вапса`р.

ВАПЦА`РНИЦА ж. Диал. Бояджийница. Когато умрял бащата на Левски, Иван Кунчев, чичо му Въльо поделил къщата и я преградил, а тая къща била на Иван Кунчев, там му била вапцарницата. Н. Ферманджиев, РХ, 91.

— Друга форма: вапса`рница.

ВАПЦА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Бояджийски.

— Друга форма: вапса`рски.

ВА`ПЦВАМ, -аш, несв.; ва`пцам, -аш, св., прех. Остар. и диал. Боядисвам. — Вапцваме, цялата челяд вапцва, та и аз рекох да помогна .. Туй видиш ли го? .. Там е бояджийницата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. Отсам-оттатък се наредили ниски дървени дюкянчета, боядисани уж с разни шарила — слънцето ожулило шарилата и вапцало навред с една безцветна сивина. П. Тодоров, И II, 12. Ние вапцахме петдесет [яйца]! — се пъчеше Любен на Вътката, с лице нашарено като перашка. Ст. Даскалов, БП, 18. Есенес в Черняга вапцаха цял щъркел с червена боя и го пуснаха по агитация. Чудомир, Избр. пр, 35. Виното се разля по Фратя и му вапца лятното сетре и панталони. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Когато това вещество са изменява при вътрешните кръвотечения, то вапцва и съседните с него ткани ту с черен, ту със зелен, ту със зеленожълт или само с жълт цвят. З, 1875, бр. 8, 120. вапцвам се, вапцам се страд. и възвр. Как ще се покаже пред него такава? Нали щом я погледне, той ще завърти глава и ще рече: „Ти, булка, какво си се вапцала като кадъна?“ Ст. Марков, ДБ, 185.

ВА`ПЦВАМ СЕ несв.; ва`пцам се св., непрех. Остар. и диал. Боядисвам се. Скалистите чуки на Витоша се вапцаха в леко румено озарение. Ив. Вазов, Съч. IX, 59. Налейте във вашето каве малко студена вода. Ако в кавето са намира цикории, то студената вода ще да са вапца в кафеен цвят, щото не може да са случи, ако кавето е чисто. Знан., 1875, бр. 17, 263. Престилката не можа да се вапца.

◇ Вапцахме я. Разг. Като възклицание за изразяване на тревога, притеснение при настъпване на неприятно събитие или критично положение. Насъбрал се е народ — искат да се отпишат от стопанството .. и агронома да бият! .. — Е, вапцахме я! А защо искат да бият агронома? А. Гуляшки, МТС, 206-207. Мина ми през ума, че полицаите сега дебнат в мрака да хванат сайбията на магарето, а хванат ли го, вапцахме я!… К. Митев, ПБ, 423.

— От гр. βάπτω. — Друга (диал.) форма: ва`псвам.

ВА`ПЦВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вапцвам и от вапцвам се; боядисване. — Гусин капитан, разкрих болшевишка провокация чрез надписване със свещи на яйцата за вапцване. Тарас, СГ, 75.

— Друга форма: ва`псване.

ВАПЦИ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Който може да вапцва, боядисва, обагря. Цветът на кръвта зависи от особено вапцилно вещество. Знан., 1875, бр. 8, 120.

ВАПЦИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Боя, багрило, багрилка, багра. И всичкото това го смачка, сви, сграбчи и фърли в огъня под котела, в който варяха вапцилка от орехови кори. Ив. Вазов, Съч. VIII, 51. А някакъв мъж стоеше на стълбичка, та бъркаше с дървена лопата това, що вреше в казана .. — Щем, щем, ще я оправим — обади се онзи, който бъркаше вапцилката. В.* Мутафчиева, ЛСВ I, 522-523. С нарочни фермани султаните забранявали на раята да се облича в пъстро облекло. С орехова шума каквото е можело да се боядиса — толкоз! Никакви други вапцилки, никакви шарении! Н. Хайтов, ШГ, 17. Редкият метал хром, .. както и кобалтът .. има единствено употребление за състава на вапцилките. Знан., 1875, бр. 24, 374.

— Друга форма: вапси`лка.

ВАПЦИ`ЛО ср. Диал. Боядисан плат.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВАР, варта`, мн. няма, ж. и (остар. и диал.) вар, ва`рът, ва`ра, мн. няма, м. Бяло или сивобяло шуплесто вещество, получено от изпичане на варовик, което, разтворено във вода, се употребява главно в строителството. Тук беше сумрачно, миришеше на вар и чамови дъски. А. Гуляшки, Л, 439. Наместо старите паянтови дамища Манолаки направи нови, белосани с вар. Й. Йовков, ЧКГ, 74. От белият камък изгорен правят вара, от вар и песечива пръст правят хоросан. П. Р. Славейков, ПЧ, 22. // Хим. Калиев окис.

◇ Гасена вар. Разтворен във вода печен варовик (калциева основа), представляващ бяла гъста каша, употребявана в строителството за белосване, зидария и др.

Гася (угасявам) вар. Заливам с вода печен варовик. През лятото той купи малко дървен материал, нареди да изкопаят яма, угасиха вар. Г. Караславов, ОХ I, 12.

Негасена вар. Печен варовик (калциев окис).

Хлорна (белилна) вар. Спец. Бяло твърдо вещество, получено при насищане на гасена вар с хлор, което се употребява за дезинфекция, за избелване, в хартиената и текстилната промишленост и др. За отделните домакинства това [обеззаразяване на водата] най-удобно става с .. концентрирана белилна вар — калциев хипохлорит. ПН, 1932, кн. 3, 41. Освен вар, поставя се [в избата] и малко белилна вар (калциев хипохлорит), за да убие плесента и обезмерише, понеже белилната вар отделя хлор. ПН, 1932, кн. 3, 47.

— Бял (побелял) като <гасена> вар. Разг. За цвят на лицето на човек — много бледен, много пребледнял. Санка мина отпред и погледна Нона: очите й бяха изцъклени и неподвижни, лицето й бяло като вар. Й. Йовков, ЧКГ, 316. Бенковица излезе. Вън тя се уплаши от изгледа на щерка си. Божана бе побеляла като вар. Д. Талев, ЖС, 341. Сънува много лош сън .. изведнъж отнякъде се появи нейната покойна снаха и започна да я тегли с все сила за крака .. Ангелина гледаше с ужас бялото й като гасена вар лице. П. Вежинов, НБК, 215.

ВА`РА, мн. няма, ж. Диал. Обикн. в съчет. Както го вара сварила. Както е заварен, както е застигнат.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВА`РАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Диал. Варджия. Понякога тук пладнуваха цигани, въртяха се вараджии, по голите поляни пасяха дръгливи коне с окъсани самари. Ем. Станев, ИК I и II, 503.

ВА`РАЙ. Частица. Диал. Варе. Варай, варай, детелино, верни ли са думи тие? Ст. Младенов, БТР I, 259.

ВАРА`К, мн. -ци, м. Много тънък лист от злато, сребро, мед и др., който се употребява за украса. Светлината на кандилото пропълзя по стените .. и накрая затрептя по златния варак на олтара. П. Константинов, ПИГ, 20. Едната носеше бардуче с ракия, което беше украсено с босилек и венче от чимшир, позлатен с варак. П. Здравков, НД, 161. Ония, дето оцеляваха до Стамбул, Димотика и Солун, връщаха назад сол и свещи .., кълбета сърма, листи варак. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 7. Меден варак. Сребърен варак.

— От араб. през тур. varak.

ВАРАКЛАДИ`САМ. Вж. варакладисвам.

ВАРАКЛАДИ`СВАМ, -аш, несв.; вараклади`сам, -аш и вараклади`ша, -еш, мин. св. -сах, св., прех. Диал. Варакосвам. варакладисвам се, варакпадисам се и варакладиша се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: варакладо`свам.

ВАРАКЛАДИ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варакладисвам и от варакладисвам се; варакосване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: варакладо`сване.

ВАРАКЛАДИ`ША. Вж. варакладисвам.

ВАРАКЛАДО`САМ. Вж. варакладосвам.

ВАРАКЛАДО`СВАМ, -аш, несв.; варакладо`сам, -аш, св., прех. Диал. Варакосвам. варакладосвам се, варакладосам се страд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

— Друга форма: вараклади`свам.

ВАРАКЛАДО`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от варакладосвам и от варакладосвам се; варакосване.

— Друга форма: вараклади`сване.

ВАРАКЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Простонар. Варакосан.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРАКО`САМ. Вж. варакосвам.

ВАРАКО`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от варакосам като прил. Който е покрит, украсен с варак. По багреницата бляскаха разноцветни стъкла и мъниста, а на главата имаше варакосана жълта коронка. Ст. Загорчинов, ДП, 271. Показа се годеницата с нова премяна, тръгна около софрата да раздава варакосани китки. К. Петканов, ОБ, 237. Сладкодумницата отиваше под венчило. Беше набулена и накичена от главата до петите. На челото й лъщеше варакосан венец от чимшир. К. Калчев, ПИЖ, 106. — Да намеря една варакосана бъклица, че да отида да изкараме сватбата бари. П. Тодоров, Събр. пр II, 430. Варакосана сурвачка.

ВАРАКО`СВАМ, -аш, несв.; варако`сам, -аш, св., прех. Украсявам с варак. — Като надиплите хубаво колата, ще отчеснете по един голям клон чимшир, ще го варакосате и на всяка кола ще затъкнете отзад. П. Тодоров, Събр. пр II, 434. Цана на Денча думаше: / — Тук седи, Денчо, не оди, / .. Тъзи година първата / свещите ша варакосаме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 83. • Обр. Стопи се нощта и зората / пробуди дървета и птици. / .. / Над Рожен ранилото слънце / с лъчи варакоса простора. У. Керим, СМ, 16. варакосвам се, варакосам се страд.

ВАРАКО`СВАНЕ ср. Отгл. същ. от варакосвам и от варакосвам се.

ВА`РАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. Бързам. Слънчице, мило слънчице, / не варай, братко, да зайдеш, / че либе ми е мънинко. Нар. пес., СбНУ I, 66.

ВА`РАМ2, -аш, несв. прех. Диал. Мамя, лъжа някого. Никола вара Лиляну, / лъга го, не лъга го, / вара ю — не вара ю. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 19. варам се страд.

ВА`РАМ СЕ несв., непрех. Диал. 1. Лъжа се, изпадам в заблуда; мамя се. Не варайте се, дружина, / да я си не съм девокя, / ноло съм света Неделя. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 32.

2. Препирам се, карам се. Варали са се юнаци / кому че либе да бъде, / кой да си вземе девойкя. Нар. пес., СбНУ XLIII, 479.

ВА`РАН, -та, мн. няма, ж. Диал. Надпреварване, надбягване с коне. И останало само в днешни сборове борба, мятане камък, варан и млузгане с прости тояги. Г. С. Раковски, П I, 99.

ВА`РАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от варам1.

ВА`РАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от варам2 и от варам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРА`НТ м. 1. Иконом. Заложен запис, документ срещу оставена на склад стока.

2. Банк. Кредит, получен чрез залог на документ за притежание на стоки, обезпечаващи кредита.

— Англ. warrant „пълномощие“.

ВАРА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Иконом. Прил. от варант. Отворих си в една заложна къща варантен кредит срещу кухненския инвентар, купих бели покривки. А. Гуляшки, ЗР, 188.

ВАРА`ШКИ, -а, -о, мн.* -и, прил. Диал. Хубав. — Стано, варашко девойче, / на тебе лице варашко. Нар. пес., СбНУ ХХII-ХХIII, 29.

ВА`РВАМ1,* -аш, несв.; ва`рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Изпреварвам някого в нещо. Споменах, че като започнали още първата година да се одумват, взел, че сменил хубавата стока с най-изпосталелите овце в кооператива и как на края на годината, като теглили калема на съревнованието, пак варнал другите. М. Кюркчиев, ВВ, 138. — Искаш ли на облог да се хванем, че аз преди тебе ще умра? .. — Ако те варна, ти ще дадеш кенарена риза за погребението ми. О. Василев, ЖБ, 429. варвам се, варна се страд.

ВА`РВАМ2, -аш, несв.; ва`рна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Оставям на мира някого; не закачам, не безпокоя, варвам се, варна се страд.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВА`РВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от варвам1 и от варвам се.

ВА`РВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от варвам2 и от варвам се.

ВА`РВАР, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Варварин. Атила бил жесток варвар. Й. Груев, КВИ (превод), 62. Сяка светиня варвар ни гази: / народност, вяра, — нищо не пази. Л. Каравелов, Съч. I, 11.

ВАРВАРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Довеждам някого до варварско състояние. варваризирам се страд.

ВАРВАРИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от варваризирам и от варваризирам се. Варваризиране на нравите.

ВАРВАРИ`ЗЪМ1, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. 1. Само ед. Жестоко и безогледно унищожаване на културни ценности.

2. Жестокост, диващина. В заседателната зала, забележителна със своите стари стенописи, през време на въстанието е паднала една граната .. На една поставка е поставена гранатата като спомен и предупреждение за варваризма на фашизма. Г. Караславов, Избр. съч. III, 253.

— От гр. βαρβαρισμός.

ВАРВАРИ`ЗЪМ2, -змът, -зма, мн. -зми, след числ. -зъма, м. Езикозн. Заимствана дума или израз, образувани по чужд образец и несвойствени на даден език. Писателят е употребил много неологизми и варваризми.

— От гр. βαρβαρισμός.

ВА`РВАРИН, мн. ва`рвари, м. 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всеки чужденец. Всички други варвари, които последователно са нападали Рим, не му са нанесли толкова пакост, колкото папите и техните внуци. К. Величков, ПССъч. III, 9. — Ирино, ти си безумна. Да любиш тоя българин, тоя варварин! Ив. Вазов, Съч. XX, 14.

2. Прен. Човек, който унищожава културни ценности, който е див, жесток, изостанал в културно отношение. — Бедният български народ, ще ли скоро да се избави от игото на варварите турци? Ив. Вазов, Съч. XII, 195. В най-високото място на града се издига величествен храм. Тъй като много пъти храмът е бил разрушаван от варвари, посветен е на всички светии. Ст. Загорчинов, ЛСС, 12. Мохамед II, Завоевателя, пристигна в „Света София“ подир пладне. Пред бронзовата врата на преддверието завари един еничарин — кърти с нож украсата. Султанът удари варварина със сабята си. А. Каралийчев, С, 46.

3. Диал. Дебел, груб, недодялан човек (Н. Геров, РБЯ).

— От гр. βάρβαρος.

ВА`РВАРКА ж. 1. Пренебрежително название, което древните гърци и римляни давали на всяка чужденка.

2. Диал. Груба, недодялана жена (Н. Геров, РБЯ).

ВА`РВАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до варварин. Усамотена поради езичеството си, варварска България — както презрително я наричаха надменните императори, крале и епископи — нямаше приятели, живееше сред врагове. А. Гуляшки, ЗВ, 173, 49. Робските въстания подкопали основите на робовладелския строй, а варварските нашествия му нанесли последния удар. Ист. X и XI кл, 14. Тоз народ [даките] отколе време минуваше за най-храбър между сичките наречени варварски народи. ИБН, 38.

2. Който е присъщ, характерен за изостанал в културно отношение човек; див, некултурен, невежествен. Равнината пред него беше почерняла от турци, които идеха с тая варварска музика. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. Варварско отношение към старинни паметници. // Който е присъщ на див, жесток човек или е извършен, изхожда от жесток човек, политическа система, власт и под.; безчовечен. Какъв е този варварски морал, който позволява едно за едни, а за други го запрещава? Г. Караславов, ОХ I, 183. Печалната вест за варварското убийство .. ме покърти и порази. Бълг., 1902, бр. 455, 4. Варварска постъпка. Варварска жестокост. Варварски злодейства. Варварски нападения. Варварски насилия.

3. За дума, израз — който е чужд, неприсъщ, несвойствен за даден език. Неговият глас звучеше рязко и диво, от вълнение той бъркаше думите си с непонятни за нея варварски слова. Ст. Загорчинов, ЛСС, 94.

4. Истор. Който се отнася до варварство (във 2 знач.). Варварски племена.

ВА`РВАРСКИ. Нареч. от. прил. варварски (във 2 знач.); по начин, характерен за див, изостанал в културно отношение човек, група, народ и др. Пространството, оградено с крепостна стена, е било заето от голям брой постройки, но всички са варварски разрушени от турците. Ст. Михайлов, БС, 89. Държа се варварски. // Жестоко, безчовечно. Поробителите варварски се разправяха с народа.

ВА`РВАРСТВО, мн. -а, ср. 1. Безогледно унищожаване на културни ценности. — Аз ви предупреждавам .., че няма да напусна София и ако вие посмеете да запалите града, вие ще носите тежка отговорност! Целият свят ще узнае за вашето варварство! Д. Линков, ЗЗБ, 138. // Постъпка, проява на див, жесток човек; варварщина. Башибозуците я убили. Предадените мъже, които видели с очите си това варварство на турците, впуснали се да си земат оръжието. З. Стоянов, ЗБВ III, 287. Ни в една друга земя ние не срещаме такива ужасни варварства, такива свирепи преследвания и такива зверски мъчения. Знан., 1875, бр. 13, 208. Специално спрямо българите той [Гладстон] бе разположен най-благосклонно. Не бе ли той, който подигна европейската съвест срещу турското варварство? С. Радев, ССБ I, 214.

2. Само ед. Истор. Втората степен от развитието на човешкото общество, преход от дивачеството към цивилизацията. В своето развитие тези племена са още в периода на дивачеството и варварството. С., 1952, кн. 12, 175.

3. Само ед. Остар. Голяма изостаналост, непросветеност. По-голямата част на Африка е потънала във варварство. Ив. Богоров, ВГД (превод), 250. Негрите лежат в дълбоко невежество и страшно варварство. С. Бобчев, ПОС (превод), 250. Западний бряг от тая страна е населен от множество диви племена, кои ся находят в най-грубо варварство. С. Радулов, ГМП (превод), 194.

ВА`РВАРЩИНА ж. Постъпка, проява на див, жесток човек; варварство. Да изтезаваш или да накараш да изтезават една вързана и беззащитна жертва .., това е варварщина на канибал. Ив. Вазов, Съч. XI, 101-102. Из къщи навън никой не смее да излезе, дори до черкова! Варварщините са безчет. НБ, 1876, бр. 53, 3.

ВА`РДА1 ж. Диал. 1. Място, където пази стража и сградата, в която седи стражата; стражница, вардачница, беклеме (Н. Геров, РБЯ).

2. Стража. Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ив. Вазов, Съч. VII, 86. Турят са варди на бреговете на реката, които не оставят да се хвърга в нея нищо отвратително. Знан., 1875, бр. 5, 71.

3. Място, където ловците причакват дивеча. Прекосихме шосето, смъкнахме се по тясната пътечка към яза и след минута се намерихме във върбалака, на онова място, което старецът беше определил за варда. Ем. Станев, К, 17.

— От ит. varda през гр. βάρδια. — В-к Цариградски вестник, 1848.

ВА`РДА2 и (удължено) ва`рда-а междум. Разг. Вик за предупреждение — отстрани се от пътя, пази се. Ухилен и щастлив, той от време на време подскачаше на един крак и извикваше с всичка сила: — Варда! — като че пред него имаше сума хора, които пречеха на пътя му. Елин Пелин, ЯБ, 15. Спиро, преносвачът от гарата, тикаше цяла количка куфари и отдалече викаше: Вардааа! Път моля! Вардааа!" В. Ченков, СНД, 131. — Варда-а! Ванко трепна и се дръпна назад. Някаква машина на високи колела идеше към него. М. Грубешлиева, ПИУ, 18-19.

— От ит. varda „гледай, пази се (морска команда)“ през гр. βάρδα (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български, ГСУ, 1959, 231). — В-к Съветник, 1864.

ВА`РДАЛО, мн. -а, ср. Спец. Ивица гьон, която се зашива или заковава околовръст на обувката.

— От ит. guardolo през гр. βαρδάλο (Вж. К. Костов, Италиански думи в професионалния говор на българските обущари, Български език, 1953, кн. 3, 256).

ВАРДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Вардач; вардарин, вардиян, вардиянин. Хасан беше вардар в нашето селце. Л. Каравелов, Съч. II, 135. Житари, бели вардари, / кротко терайте конете / да не напрашите платното. Нар. пес., СбНУ VII, 68.

ВАРДА`РИН, мн. варда`ри, м. Диал. Вардач; вардар, вардиян, вардиянин. Мемиш беше преди Хасана наш вардарин, вардеше селските лозя. Л. Каравелов, Съч. II, 150.

ВА`РДАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Вардар, река в Република Македония. На третия ден влакът спря на малка гара по вардарската линия. К. Петканов, МЗК, 55.

ВАРДА`Ч м. Разг. Пазач. — С пушки. Щели да вардят хаджията. — Много са за него толкоз вардачи — усмихна се учител Сава. Д. Марчевски, ДВ, 135. — Щеш ли да станеш поляк? — Че защо да не ща? Работа — тъкмо за мен. И станах вардач на полските имоти. П. Велков, СДН, 376. Отивахме на разходка секи отделно и между двама вардачи, които носяха пушката на рамо. Др. Цанков, ТМ (превод), 156.

ВАРДА`ЧКА ж. Разг. Жена вардач; пазачка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВАРДА`ЧНИЦА ж. Диал. Стражница; ва`рда1. Запъхтените коне спряха да направят почивка най-горе, където се намираше вардачницата на сеймените. А. Каралийчев, ТР, 172.

ВА`РДЕНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от вардя и от вардя се; пазене. Юрдан Диамандиев беше съсечен при бягането .., както беше опушнат Мичо Бейзадето при варденето града преди развалата му. Ив. Вазов, Съч. XXV, 6. Тия, които имат кучета за вардене на дворовете и стоката си, требва да ги държат в дворовете си затворени или вързани и да не ги пущат по улицата нито денем, нито нощем. П. Мирчев, К, 161. След като поставило стража със строга заповед за вардене, отпочивале си секи над пушката. НБ, 1876, 140. Садението на чарничките трябова да става скоро и с вардене, за да ги не закачи вятърът или да им изтече мъзгата. З. Княжески, ПРШ (превод), 26.

ВАРДЖИ`ЙНИЦА ж. Простонар. 1. Варница (в 1 знач.). По околните височини се стеле синият пушек на стари варджийници. А. Каралийчев, НЗ, 234.

2. Склад за вар.

ВАРДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който се отнася до варджия.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/21-40&oldid=10994“.