Речник на българския език/Том 2/141-160

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

в околната среда със сетивните си органи .., които при мъжките бръмбари са по-широки — ветриловидни, а при женските — по-къси. Зоол. VII кл, 48. Ветриловидни листа.

ВЕТРИЛОВИ`ДНО нареч. Ветрилообразно. На о-в Мадагаскар расте .. — дървото на пътешественика, което често се отглежда в тропиците като декоративно растение заради оригиналния му вид .. На върха си носи огромни листа на дълги дръжки, разположени ветриловидно в една плоскост. Ст. Драганов, ФБР, 26. При опасност [въртошийката] странно върти главата си и разперва ветриловидно опашката си. Ц. Пешев и др., ФБ, 249.

ВЕТРИЛООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който има форма на разтворено ветрило (в 1 знач.); ветриловиден. На около стотина метра, разположена във ветрилообразна верига срещу тях, имало многобройна войска. Ж. Колев и др., ЧБП, 35. Пред него се виждаше цялото селище, .. Наоколо растяха палми с ветрилообразни листа. Гр. Угаров, ПСЗ, 167. Над далечните тъмносиви хълмове на Родопите пламтеше зората, пурпурнокървава, разперила ветрилообразните си лъчи и озарила с тях половината небе. М. Марчевски, ГБ, 68. Ветрилообразна опашка.

ВЕТРИЛООБРА`ЗНО. Нареч. от ветрилообразен; като разтворено ветрило, ветриловидно. Взводовете се пръснаха ветрилообразно от двете страни на шосето и залегнаха под силния огън. П. Вежинов, НС, 56. Върху масата се белееха ветрилообразно пръснати изпитни листчета. Ем. Манов, ДСР, 387. А каймакаминът .. самодоволно тръсна глава, та чак конците на пискюла се разпиляха ветрилообразно връз феса му. А. Христофоров, А, 161. Леко трепнаха устните му и се разтегнаха в усмивка, тънките бръчици в слепоочията се набраха ветрилообразно. Сп. Кралевски, ВО, 68.

ВЕТРИ`ЛЦЕ, мн.* -а, ср. Умал. от ветрило. Ръкавите на ризата се подаваха над китките и образуваха чрез многобройните си наборки нежни ветрилца. Й. Вълчев, СКН, 78. Красавица с чадърче — ален мак — / (сама на цветно ветрилце прилична!) / Полека слизаше от морски бряг — / изляна като статуя антична… Ем. Попдимитров, СР, 98.

ВЕТРИНА`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Ведрина, прохлада; ветровина. — Паси и ся отмаряй, че цяла нощ си вървял, а и тази, що иде, е наша… Деня прежуля слънцето, а нощя е ветрина, а? Ц. Гинчев, ДТ, 16. Като перво обират тези листа [на тютюна], сушат ги малко на солнцето, аче сетне ги нареждат на тавана, та съхнат на ветрината. П. Берон, БРП, 93.

ВЕТРИНКА`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Умал. от ветрина. Лятно време, задух, па затова софрата беше сложена на пруста — на ветринка. М. Георгиев, Избр. разк., 95.

ВЕТРИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Увел. от вятър; силен, голям вятър. Тесният Манчов чардак, поразкривен от ветрищата и годините, лежеше пред очите му пуст и безжизнен. А. Гуляшки, ДМС, 60.

2. Според народните вярвания — лош дух във вид на* вятър, носещ болести, нещастия на хората. Нефела тъй също и да спиш нощна доба под дърво. Вярват, че под тия места живеят зли духове, та може човек да нагази и да пострада от „ветрища“. СбНУ XV, 68.

ВЕТРОБРА`Н м. Книж. 1. Преграда, която не позволява да проникне вятър. В много случаи, в зависимост от местността и климатичните условия, пред преддверието в свободностоящата къща се поставя малък ветробран (..), който има за цел да изолира вътрешността на сградата от нахлуването на вятър. А. Дамянов, ЖС, 48.

2. Входно помещение, обикн. пред обществени заведения, което служи като преграда срещу нахлуване на външен въздух, вятър във вътрешността на сградата.

ВЕ`ТРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до вятър; вятърен. Изследванията показват, че тропичните вихри се образуват най-много в места, където се срещат големи ветрови системи в различна посока. ПН, 1934, кн. 2, 21. Ветрово действие. Ветрови сили.

2. Който се причинява от вятър; вятърен. Най-чести са ветровите вълни. Те се образуват вследствие натиска, който вятърът упражнява върху водните частици. Геогр. VIII кл, 81. Ветрова ерозия.

ВЕТРОВА`Л м. Лесов. 1. Много силен, бурен вятър, ураган, изтръгващ дървета из корен. Продължава само ликвидирането на последствията на големия ветровал, който през 1978 г. порази горите в района на града Сандански. Е, 1981, бр. 1085, 2.

2. Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с плитка коренова система) са изтръгнати и повалени на земята от силен вятър.

ВЕТРО`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Остар. и диал. Ветров, вятърен. Има ли йоще в тия науки барем що-годе прилично на воатовите изнамервания, който ни пренася с ветровна бързина от единия до другия край на земята? У, 1871, бр. 1, 211.

ВЕТРОВИ`НА, мн. няма, ж. Диал. Прохлада, хлад, ведрина; ветрина. Слухът за убийството на Петкоолу тръгна с утринната ветровина по горите и козарските пътечки. А. Христофоров, А, 112. Да им [на майката и на бебето] приготвим хе там, под крушата и да ги извадим на ветровина, че ще се издушат от задух в гората! Ил. Волен, МДС, 42. Отдели им свободна маса на язлъка, зашумен и закрит от буйна пълзяща лоза. Там, на сянка и ветровина, се разположиха да ядат и пият. Т. Харманджиев, КВ, 596.

ВЕТРОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е изложен на вятър. И наскоро няколко кола` изкараха материала за сградата на високия ветровит баир над селото. Елин Пелин, Съч. I, 170. Но пътят е с чести прикрития, че пътуването ставаше като с прибежка от ветровито към по-запазено място. П. Делирадев, В, 267.

2. За време или за ден, нощ — през който духа вятър. Във ветровито и бурно време големите талази с бесен шум са се блъскали в канарите на Стара планина. Ив. Вазов, Съч. XVII, 13. През един ветровит есенен ден Нона беше седнала на завет под стрехата. Г. Райчев, ЗК, 110. Една до друга летят малките птички във ветровитата и бурна нощ. Ем. Станев, ЯГ, 31.

3. Диал. Който е бърз като вятър. Конче му е ветровито, за ден стига Цариграда. Н. Геров, РБЯ I, 199.

4. Диал. Вятърничав (в 1 знач.) (Н. Геров, РБЯ).

ВЕТРОВИ`ТО нареч. С гл. съм*, ставам и под. в 3 л. ед. 1. Означава, че някъде духа силен вятър. — Стани! — казва морякът и прибира стомната. — Стани, че целият си потен, а тук е ветровито, пък и желязото е студено. П. Спасов, ХлХ, 216.

2. Означава, че в определено време — ден, нощ и под. духа вятър. Този ден беше облачно и ветровито, ала не валеше. П. Михайлов, ПЗ, 29. Отидохме към плажа. Беше ветровито, вълните налитаха върху пясъка, клокочеха и съскаха. А. Гуляшки, ЗР, 109.

ВЕТРОВИ`ТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от ветровит. По-голямото удобство, което представляват тия ребра за движение на хора и добитък, по-голямата сухост и ветровитост, осъждат тия места на прогресивно оголяване. П. Делирадев, В, 160.

ВЕТРОГО`Н1 м. Разг. Вятърничав, лекомислен човек; ветрогонец. Кокошка изкряка, прехвръкна край вратата. Дигна [Яна] очи да види кой я гони. Тоя, който минаваше през двора, избърза и се закри зад къщата. — Ветрогон! К. Петканов, СВ, 44.

ВЕТРОГО`Н2 м. Бот. Род многогодишни тревисти растения от сем. сенникоцветни, със стъбла, разклонени така, че цялото растение има форма на кълбо, с приземни бодливи листа и дребни, събрани в сенници цветове. Eryngium campestre.

ВЕТРОГО`НЕЦ, мн. -нци, м. Разг. Ветрогон1. — Я да те питам аз тебе, .., като вярваше толкоз в приказките на онзи ветрогонец, какво направи, къде ти е златото, къде ти са милионите? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 459. Бдецът: — Не ме раздвоявай! Ти на младини бе ветрогонец. Допусна много грешки. Бл. Димитрова, ПКС, 202.

ВЕТРОГО`НСКИ, -а, -о, мн. -и, Разг. Прил. от ветрогон1. Ветрогонски постъпки.

ВЕТРОГО`НСТВО, мн. -а, ср. Разг. 1. Само ед. Отвл. същ. от ветрогон1; вятърничавост, лекомислие.

2. Само ед. Увлечение по неосъществими неща, мечти, като се пренебрегва практичното, полезното, материалното. Материалните средства! Тях всеки гледа да пипне, защото те са силата, те движат света .. Другото е празна работа, ветрогонство. Г. Караславов, ОХ I, 262. Когато аз се залисам нейде другаде, тя [Райна] сигурно не въздиша, а си уплътнява времето с другия .. Излиза, че аз самият с моето ветрогонство наливам вода в мелницата на другия. Бл. Димитрова, ПКС, 261.

3. Само мн. Лекомислени постъпки, лудории. Той зе триножник, приседна до камината и унесен в тихата радост на къщата си, отвори пак сърце, забравил присмехи и ветрогонства по кръчми и кръстопътища. П. Тодоров, И I, 135. Борец за свобода, / самичка си надявай белезници! / .. / Какви не лудини / и ветрогонства са на млад простени, / но в твойте младини / и най-невинен трепет запретен е. Бл. Димитрова, Л, 96.

ВЕТРОДВИГА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Спец. Машина, която превръща кинетичната енергия на вятъра в механична работа и служи за привеждане в движение на електрогенератори, помпи, мелници и др. Витлови ветродвигатели.

ВЕТРОЕЛЕКТРОСТА`НЦИЯ ж. Спец. Ветроелектроцентрала.

ВЕТРОЕЛЕКТРОЦЕНТРА`ЛА ж. Спец. Електроцентрала, в която се използва енергията на вятъра като двигателна сила за получаване на електрическа енергия; ветроелектростанция.

ВЕТРОЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който спира вятъра, пречи на проникването му. Западната страна ще се залеси плътно с дървета и храсти, които ще образуват ветрозащитен пояс. ВН, 1960, бр. 2603, 2. Ветрозащитни стени.

ВЕТРОЛО`М м. Лесов. Унищожена гора, чиито дървета (обикн. с дълбока коренова система) са пречупени в стъблената част или в областта на короната от силен вятър.

ВЕТРОМЕ`Р м. Метеор. Уред за измерване посоката и скоростта на вятъра. На върха Мусала са инсталирани следните метеорологични инструменти:* .., дъждомер, ветромер и анемограф. ПН, 1932, кн. 2, 30.

ВЕТРОМЕ`Т м. Диал. Място, от което вятърът е издухал, измел снега; ветрометище.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕТРОМЕ`ТИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Ветромет.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕТРОПОКАЗА`ЛЕЦ, мн. -лци, след числ. -леца, м. Остар. Ветропоказател. Много време вятърът остана западен, без да ся промени. Младите сякога със скръб поглеждаха на ветропоказалеца, който сякога сочеше запад. П. Кисимов, ОА (превод), 36.

ВЕТРОПОКАЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя. П. Проданов, С, 37. От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата. Ст. Дичев, ЗС I, 585. Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива. К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. Домът, който се виждаше през плетениците на желязната ограда, имаше островърхи кулички и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян. П. Славински, ПЩ, 493.

2. Прен. Разг. Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия.

ВЕТРОПРЕДПА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който предпазва от вятър. Ветропредпазен щит на сноповръзвачка.

ВЕТРОУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен. Но знаеш ли ти, че си едно ветроумно дете и играеш си с живота на шега, като безумно едно момиче. Н. Бончев, Р (превод), 71.

ВЕТРОУПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер. В. Нешков, Н, 79. Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото. А. Христофоров, О, 60. Огнивото е старовремска работа. Той имаше австрийска ветроупорна запалка. Й. Радичков, СР, 154.

ВЕТРОУПО`РНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на ветроупорен. Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата ветроупорност и чакаше благоприятен момент. Ст, 1970, бр. 1262, 3.

ВЕТРОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е устойчив на вятър. Дъбът е ветроустойчиво дърво.

ВЕТРОХО`Д м. Ветроходен плавателен съд. От това място се открива далеч на изток морето. Навътре в него .., личи блестяща точка, .. Това е посребреното платно на смел ветроход на път към градеца Мичурин. П. Петков, СП, 44. И боровете стройни, що стенат в планините, / ний в копия и мачти да дигнем смело днес, — / Морвенски ветроходи да порят пак вълните, / Морвенски рог да прати към север бойна вест! Т. Траянов, П, 91.

ВЕТРОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За плавателни съдове с платна — който се движи от вятъра. Епохата на ветроходните кораби винаги е привличала въображението на хората и съвсем закономерно многобройните книги и филми на тази тема са се радвали на огромен успех. МТР, 2000, бр. 31, 26. Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка. Д. Добревски, БКН, 91. Ветроходен кораб. Ветроходна яхта. Ветроходни съдове.

2. Който се състои от плавателни съдове с платна. Навлязохме в зоната на пасатите. За моряците от ветроходния флот тази зона е любимата част от океана. Д. Богданов, ТА, 18.

3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната. П. Льочев, ПБП, 49.

ВЕТРОХО`ДЕЦ, мн. -дци, м. 1. Специално обучен човек, който управлява ветроходен плавателен съд. Той е добър ветроходец, познава морето, отдалеч усеща ветровете, .., пък и гребе като египетски роб. Сл. Чернишев, ВМ, 6.

2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци. ВН, 1962, бр. 3271, 2.

ВЕТРОХО`ДКА1 ж. Жена ветроходец. — Аз вече реших. Ще стана истинска ветроходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония. П. Льочев, ПБП, 31.

ВЕТРОХО`ДКА2 ж. Разг. Ветроходна лодка; платноходка. Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги чакат жените им. Н. Боев, Г, 13. Моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ветроходка — приклякваше, .., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба. А. Гуляшки, ЗР, 191.

ВЕТРОХО`ДСТВО, мн. няма, ср. Спорт. Вид воден спорт с ветроходни съдове. Във Варненския залив започнаха финалните състезания по ветроходство.

ВЕТРОЩИ`Т, мн. -ове, м. Спец. 1. Приспособление, което служи като преграда за вятъра и обикн. се използва за снегозадържане.

2. Задната вертикална ламаринена стена на хедера при комбайните, която не позволява на вятъра да разпръсква сламата и зърното.

ВЕТРУ`ШКА1 ж. Остар. и диал. Вихрушка. Нови ветрушки от пламък, от камъне, от прах и дим хвърчат към вас от върха на гората. Д. Попов, СбРС (превод), 71. Всред побунените матроси, като сама една топола не прегъвана от силна ветрушка, Коло`мб остана сам си. П. Кисимов, ОА (превод), 39.

ВЕТРУ`ШКА2 ж. Общо название на три вида дребни соколи, които са полезни, тъй като се хранят обикн. с насекоми и гризачи. Falko. А по недостигаемите скални дупки гнездят какви ли не птици: небесносини синявици, .., ветрушки и горски сови, бухали… П. Славински, МСК, 87. Отсреща затрепка птица. Вдигна се високо над скалите .. Трябва да е сокол… — Може да е и сокол — казва моят съдрумник, но тук му викат ветрушка. Ст. Станчев, НР, 19.

ВЕ`ТРЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. и непрех. Диал. Ветрея.

ВЕ`ТРЯ СЕ несв., непрех. Диал. Ветрея се. Горчо булче води. Свят! Мало и голямо накрай село е излязло булка да среща, Горчовата скопосница да види. — Бре, тоя син — измъмри дядо Генко, загледан в червеното булчино було, що край село се ветреше. Ц. Церковски, Съч. III, 91.

ВЕ`ТРЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Ветровит; ветърлив. Когато времято не е нито дъждовно, .., ни ветряво, ни студено, требува да ся дава на бубите чист въздух, па и вратата и прозорците да ся отварят. Лет., 1874, 196.

ВЕ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Умал. от ветка; клонче. „Девойче, ореоо ветче, босилкоо кивче, / не върви ми низ дворе.“ Нар. пес., СбБрМ, 383.

ВЕ`ТЧИЦА ж. Остар. и диал. Умал. от ветка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕ`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Вехт; вет. Тогай му веле сестра му: / .. / Земи, брато, пишен кавал, / оди на вишна планина, / на тия ветки бачила, / край тая бяла Дунева. Нар. пес., СбБрМ, 323.

ВЕТЪРЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Ветровит; ветряв.

— От А. Дювернуа, Словарь болгарского языка, 1885.

ВЕ`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. Обещавам, обричам нещо или някого, ветя се страд. и възвр. Цанет ли си, ветен ли си? Ст. Младенов, БТР I, 287.

ВЕ`ТЯ СЕ несв., непрех. Диал. Обещавам, заричам се, давам дума на някого да направя нещо. Му се ветих да дойда вгодина. Т. Панчев, РБЯд, 51.

ВЕХА`1 ж. 1. Геодез. Жалон.

2. Шамандура. Платната заплющяха и яхтите се понесоха към обозначените с червени знаменца вехи. П. Льочев, ПБП, 3. На дъното слиза нова двойка леководолази, завързват котвата, поставят на нейно място котвичката на плуваща по повърхността веха и едва тогава дават знак да теглим. НТМ, 1961, кн. 5, 20.

3. Пътепоказател. Затъвайки непрекъснато в преспите, той [Валери] най-после успя да се натъкне на една от вехите към върха. Ал. Томов, П, 170.

4. Воен. Прът, кол, който служи като знак при насочване на оръдията, при разчистване на минно поле и за сигнализиране при военни действия. Нощем поправяха окопите, обвиваха вехите с ново сено, намазано с катран. Щом се запалеха тия вехи, това щеше да бъде условният знак за тревога. Й. Йовков, Разк. I, 229. Недалеч се издигаха две кули от крепостната стена. Няколко войници се помайваха около висока веха. Тя се виждаше от целия град, .. Войниците все мажеха вехата с катран и все увиваха около нея нови сплитки от сухо сено. Й. Вълчев, СКН, 225.

— Рус. веха.

ВЕХА`2 ж. Диал. Метла от вързани ръжени стъбла или метличина за метене на харман.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВЕ`ХНА, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За растение — губя свежест; съхна. А сега ето и тази суша — повече от два месеца как не беше паднало нито капка дъжд: тревите вехнеха, посевите жълтееха и се губеха всеки ден… Г. Райчев, Избр. съч. I, 135. Цветята, набрани за него, вехнеха и умираха в ръцете й. Елин Пелин, Съч. II, 54. • Обр. Бащино ли съм пропил имане, тебе ли покрих с дълбоки рани, / та мойта младост, мале, зелена / съхне и вехне люто язвена?! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12.

2. Прен. Губя свежест, бодрост и слабея, отпадам физически от болест или мъка, копнеж; линея, крея, посървам. — Ама не е хубаво, кога човек си тури мисъл на сърцето — гледам, съхне момичето ми, вехне, замязало е на сянка… Й. Йовков, Разк. III, 41. Мина му през ума да купи и за Селвета подарък, която без болест беше започнала да вехне и да слабее. К. Петканов, ДЧ, 363. Недей ме пита, майко мила, / от що съм люто наранен, / та рано чезне мъжка сила, / та вехна млад от ден на ден. П. К. Яворов, НЖ, 20. Аз слязох в пчелина / и китка набрах ти от невен и здравец, / та здрав да не вехнеш през цяла година. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 30.

— Друга (остар. и диал.) форма: ве`на.

ВЕ`ХНЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вехна. Но във времето, което описваме, както държавата, .., така и Търново се намираше в периода на осиромашаване и вехнене. Ив. Вазов, Съч. XIV, 38. Загрижен, угнетен в къщи от вехненето и страданието на жена си, .., Дойчинов, без да ще, променяше вън мрачното си настроение. Д. Калфов, Избр. разк., 156.

ВЕХНЕ`Я, -е`еш, мин. св. вехня`х, несв., непрех. Индив. Вехна. Изгрее ли слънце — самотни [цветята] на припек / едни беззаветно вехнеем. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 136. „На сестричката ни зле е — / .. / тя от нещо крей, вехнее“. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 134.

ВЕ`ХТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е употребяван продължително време; стар, износен, овехтял. Противоп. нов. Между вехтите и окъсани дрехи можеше да се види тук-таме и някоя нова салтамарка или нови потури. Й. Йовков, Ж 1945, 6. Той носеше вехто, изядено от молци, но добре скроено сако. Д. Димов, Т, 217. Момченцето, сложило главичка на груба сламена възглавница и завито с вехта черга, на места прокъсана, спеше с отворена устица. Д. Ангелов, ЖС, 73. Вехти мебели.

2. Остар. Който е създаден, появил се е преди много години, който съществува от дълго време; стар, отдавнашен, старинен. Противоп. нов, скорошен. Очите му избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно, а вехтите рани по бузата му посиняха. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. За градинката си дядо игумен гребеше вода от жабясалото корито на вехтата чешма. А. Каралийчев, ПГ, 11. Като наследници на древното московско дворянство, купците пазят строго преданията и вехтите обичаи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 142. Видя една тънка трепетлика, бързо върза под клоните й люлката на малкото будно момче и го спусна вътре. Запя една вехта халдейска песен. А. Каралийчев, В, 105. Един ден известиха, че щат са продават вехти изображения от стари художници. П. Бобеков, БВК (побълг.), 57.

3. Остар. Който е съществувал или живял някога, много отдавна; някогашен, едновремешен. Тука е моето вехто царство!… Тук е хайдутувал дядо ти Лулчо. Ив. Вазов, Р, 50. А младостта е сантиментална и тъжовна, както пишат вехтите автори. А. Гуляшки, Л, 32. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки, хайдушки, / песни за вехти войводи — / за Чавдар страшен хайдутин, / за Чавдар вехта войвода — / сина на Петка страшника! Хр. Ботев, Съч., 1929, 31.

4. Остар. Който е отживял времето си; стар, остарял, назадничав. Някои чорбаджии искат да кажат, че младежите нямали право да ся месят в общенародните работи, а някои младежи, напротив, кат да отхвърлят старите настрана, като хора с вехти и ръждиви мисли. Лет., 1874, 177. Но тази вехта романтика все по-бързо се измества от романтиката на новия живот. РД, 1958, бр. 6, 2.

5. Като същ. вехто ср. Вехти дрехи, вехти неща. Противоп. ново. Денка разплиташе старо, плетеше от него ново, разпаряше вехто, шиеше ново. Ст. Мокрев, ЗИ, 240.

◇ Вехтия<т> завет. Остар. Старият завет.

Ново-вехто. Разг. Известия, новини за станали събития. — Какво ново-вехто в манастира, дядо Обрешко? — А бе какво: отивам да диря свирачи, сватба ш’ дигаме. А. Каралийчев, В, 83. До една плешива и изкорубена черница стояха група селяни и си приказваха. — Къде, Димо? — закачи го един от тях. — При вас, — отговори Казакът. — Ново-вехто? — Новото — има събрание в училището. Г. Караславов, СИ, 156. — А-а, Горилков… Добър ден. (..). Отдавна не сме се виждали… ново-вехто? Ст. Костов, Г, 53.

Приказвай (разправяй) на вехтата ми шапка. Разг. Пренебр. Не е вярно това, което казваш; лъжеш. Разправяй на вехтата ми шапка, че ще завършиш речника до края на месеца. Не си свършил още и половината работа.

— Други (остар. и диал.) форми: вет, ветх.

ВЕХТА`Р1, -ът, -а, мн. -и, след числ. -а, м. Остар. и диал. Вехтория; вехтарница, вехтина, вехтошина, ветошина. Смесен с вар употребява ся [хлорът] за белене боядисани платове и вехтари, от които ся правят хартии. С. Вежинов, X (превод), 30.

ВЕХТА`Р2, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. и диал. Вехтошар. Ние сме едни вехтари, които са прославяме с вехтите дрехи, що стоят в нашите магазини. И. Аджемов, ВК (превод), 103.

ВЕХТА`РНИЦА ж. Остар. и диал. 1. Стар предмет, вехтория; вехтар1, вехтина, вехтошина. Библията ми беше опрашена. Едно от децата на вардача, .., рече ми: Откакто ваша милост не четеш веке тая вехтарница, струва ми се, че си по-малко тъжен. Др. Цанков, ТМ (превод), 55.

2. Вехтошарница. Той си купи от вехтарницата чисти дрехи, — куртка и калпак. Д. Немиров, Д №9, 133.

ВЕХТА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от вехтар2; вехтошарски.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВЕХТЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от вехтея.

ВЕХТЕ`НЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вехтя.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕХТЕ`Я, -е`еш, мин. св. вехтя`х, несв., непрех. Постепенно ставам вехт; овехтявам. Жена ми имаше лошия навик да се разхожда из къщи с износените си пеньоари и рокли, докато новите й дрехи тъй си и вехтееха в гардероба. П. Вежинов, Б, 40. Да, всичко в тоя свят бледней, вехтей: / картини, шарове, напеви, мисли. Ив. Вазов, Съч. III, 5.

ВЕХТИНА` ж. Остар. и диал. 1. Само ед. Качество на вехт; вехтост. Той беше старо, излузено човече с дребно лице, .. И на него тоя кир, и вехтина, и окаянство! Ив. Вазов, Съч. IX, 122-123.

2. Вехтория; вехтошина, ветошина, вехтар1, вехтарница (Н. Геров, РБЯ).

3. Старинна вещ (Н. Геров, РБЯ).

ВЕ`ХТИЧКО. Нареч. от вехтичък. И барем да се запази, да се облече по-вехтичко, а то нагиздила се, засмяла се, като че не е война, а сватба. Й. Йовков, ВАХ, 106.

ВЕ`ХТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от вехт (в 1 знач.); до известна степен, сравнително вехт, износеничък, овехтеличък. — Що не си турила нещо вехтичко? Делник е днес, все ново може ли? Й. Йовков, Б, 61. Мама ме огради с разни палтенца, обуща, ризки, все вехтички, все кърпенички, и започна да ме облича. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 32. Какъв поразителен контраст между вехтичките полуизгнили къщици и величествените отвесни скали, които се издигат над тях и девствените гори, които ги окръжават. Ал. Константинов, Съч. I, 101.

ВЕ`ХТО. Нареч. от вехт. Те бяха с погрознели и груби лица, облечени вехто, в потури и елеци. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Беше облечен вехто, целият смачкан, жалък! Ст. Даскалов, ЕС, 149.

◇ На вехто, купувам (продавам). След като нещо е употребявано, носено и обикн. е с намалена стойност (купувам, продавам); на старо. Дрехи и обуща си купувахме на вехто — от битпазар. А. Каралийчев, С, 206. Хлапаците, щом се върнеха от училище, захвърляха оръфаните си учебници, купени на вехто и минали през няколко ръце, и хукваха било към брега на Дунав, било из махалите по лудории. П. Здравков, НД, 89.

ВЕХТОЗАВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е от или е свързан със Стария завет. Неговият величествен образ, прям и упрям дух, носят първобитен печат, — печат на вехтозаветен пророк. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 372.

2. Прен. Който има вид на някого или нещо от стари времена; отдавнашен. Пред селкоопа в Градево слязохме да се отърсим от росата и един случаен поглед наоколо е запечатал в паметта ми блеснали стъкла на прозорци, .., един вехтозаветен поп с избелял подрасник — някаква старинна атмосфера. Н. Тихолов, ДКД, 213. Взри се в картата на сегашна България. Тя не е отражение на старата с постна, парцалива земя, с кирпичени села и сънни, умиращи градчета, с вехтозаветни пътища. Ст. Станчев, ПЯС, 113.

ВЕХТОРИ`Я ж. Разг. 1. Стар, износен, овехтял предмет. Това бяха къщурките на последните бедняци и бездомници в града: просяци, хамали, събирачи и на всевъзможни вехтории по градските бунища. Д. Ангелов, ЖС, 15. Между вехториите се намираше и виенски стол с продънено седало. П. Славински, МСК, 24. Видях разхвърляни прашни вехтории: кошове, железа, една-две дамаджани, стари обуща. П. Стъпов, ЧОТ, 38. — Стига си стъргал тая вехтория… Хората се моторизират, а ние още стържем с ръждясали триони. Н. Хайтов, ПП, 53.

2. Събир. Обикн. ед. Много стари предмети заедно, струпани на едно място. По пътя от гората, през понтонния мост на Златния рог, картината съвсем се промени. Не остана и помен от крайбрежната вехтория. Пред нас блестят огромни корпуси на модерни жилища, хотели, .. и учреждения. Ив. Мирски, ПДЗ, 135. Тук-там има останали от миналото престарели къщи, пълни със спомени и вехтория. СбЦГМГ, 419.

ВЕ`ХТОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на вехт. „Но всички тия твърде интересни сгради са изпаднали в крайна вехтост; никой за тях не се погрижва“. Оф, 1960, бр. 4780, 4.

— Друга (остар.) форма: ве`тост.

ВЕХТОША`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Търговец на стари вещи. Плащаха малко, но все пак в джоба му подрънкваха монети, а това осигуряваше храна и някоя евтина дреха от вехтошарите. П. Стъпов, ЧОТ, 127. — Стари неща купувам! Младата жена погледнала през прозореца, видяла вехтошаря с голяма торба на рамо и се озърнала. Какво да му даде? А. Каралийчев, ТР, 137. Сред еврейското столично население можаха да се различат три групи: .. В третата група влизаха дребни търговци — дюкянджии, амбуланти, вехтошари и др. П. Мирчев, СЗ, 30.

ВЕХТОША`РКА ж. Рядко. Жена вехтошар.

ВЕХТОША`РНИЦА ж. Магазин, в който се продават стари вещи, обикн. дрехи, обувки и под. Ето я с вързоп в ръка във вехтошарницата влиза дама, облечена с дрехи и такива маниери на поведение, че с право групата млади работници — зидари, зидащи насрещното здание, при нейния вид се засмиват. Т, 1954, кн. 4, 43.

◇ Измъквам / измъкна от вехтошарницата. Разг. Възвръщам към живот нещо изоставено.

ВЕХТОША`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от вехтошар. Ала най-странното, онова, което днес се вижда само във вехтошарските магазини и музеите за стари вещи, беше широкият кожен силях, препасан с ремък върху кръста, и червеният пояс. Г. Райчев, В, 4. Вдясно, към моста на Щербан вода, имаше куп вехтошарски дюкянчета. Ст. Дичев, ЗС II, 164-165.

ВЕХТОША`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вехтошар.

ВЕХТОШИ`НА ж. Остар. и диал. Вехтория; вехтар1, вехтарница (Ст. Младенов, БТР). • Обр. Почти във всяко отделение има по едно-две момиченца, младички, крехкички — душичката ти да се освежи! — а на мене сякаш самото провидение ми изпраща все такива вехтошини. Д. Калфов, Избр. разк., 133.

— Друга форма: ветоши`на.

ВЕ`ХТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Остар. и диал. Вехт. Оставили са един вехтък куфар, продънен и празден. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 24. Из талигата излезе по-напред един млад, сух и висок момък с дълго шаячно неподплатено палто, с етрополска шапка на главата и с простичък вехтък шал обвит около шията му. Т. Влайков, БСК III, 269.

— Друга форма: ве`фтък.

ВЕХТЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Диал. Правя нещо да овехтее, да остарее.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЦ, ве`цът, ве`ца, мн. ве`цове, след числ. ве`ца, м. Водноелектрическа централа. Цената на трите веца от каскадата „Санданска Бистрица“ скочи на 33 млн. долара. 24 ч., 2000, бр. 181, 8. Най-близкият вец до София е „Пасарел“.

ВЕЧ*. Вж. вече.

ВЕ`ЧЕ и (съкр., обикн. поет.) ВЕЧ нареч.-частица. 1. За подчертаване на момент, в който се извършва глаголното действие или съществува дадено състояние или признак със или без оглед на друг момент: а) Когато се набляга на окончателната завършеност на действието по отношение на определен момент или на появата на дадено състояние или признак; преди това. Нещо ново не научих от тях [годениците] освен това, което вече знаех от Пантелея. Й. Йовков, Разк. II, 42. Както вече казах, Кръстников никога не участвуваше в тия опасни веселия. П. Вежинов, НС, 45. Божан, който беше прехвърлил вече тридесет и пет години, обичаше премного парата. Елин Пелин, Съч. III, 16. Вътре ме посрещна едър, шейсетгодишен човек в шаячни вехти дрехи, побелял вече. Ив. Вазов, Съч. IX, 42. б) Когато се набляга, че дадено действие е започнало и продължава да се извършва. Македонски се приближаваше към турския бряг, и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците. Ив. Вазов, Съч. VI, 65. Игуменът, с голяма въдица в ръка, вече се връщаше от риба. Елин Пелин, Съч. I, 190. Какво прави леля? .. Бинка готви ли се вече за сватба? К. Петканов, МЗК, 9. Нощта е тиха, спокойна. Светулките вече се мяркат между клоните на брезите. К. Калчев, ДНГ, 52. Луд-лудее, ходи, дири / нейде да я види, / да й каже колко силно / вече той я либи! Ц. Церковски, Съч, II, 258. в) Когато се набляга, че дадено действие наближава към своя край, към пълното си осъществяване. Последен отстъпил от укреплението, когато вече турците се покачваха по насипа, .., той .. избегна от ръката на врага и от куршумите му… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 164. Въпреки голямото безгрижие за по-малко от десетина минути цялата бригада се сливаше вече в голямо каре на сборното място. Й. Йовков, Разк. II, 131. Привечер, когато тоя пролетен хубав ден вече гаснеше, Иглика вървеше с наведена глава след стадото си и го закарваше към село. Елин Пелин, Съч. II, 52-53. — Пак ден! — погледна срещу насрещния голям часовник .. — Вече се развиделява. Наближава четири часът. А. Каралийчев, С, 229. Вече се смрачаваше. △ Слънцето залязваше вече. г) Когато се набляга, че дадено действие всеки момент предстои да се извърши; всеки миг, тъкмо. — Докато лежах [в болницата], три пъти дохожда майка ти. Кога оздравях и вече да изляза, пак дойде. Й. Йовков, ЧКГ, 172. Дядо Никола плаче от щастие. Той сърба кротичко лютивата фасулена чорба, подсмърча и гледа да скрие сълзите, които вече преливат и се готвят да потекат по грапавото му, добро, небръснато лице. Елин Пелин, Съч. II, 160.

2. За означаване, че е настъпила някаква промяна, нов момент в действието за разлика от предишния момент; този път, сега. — Графе, не се сърди де, че и аз на „Геновева“ плаках! — отговори ханджият вече по български и му хвана десницата да се ръкува. Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. Лисичката тръгна вече с наведена глава и се замисли нещо. Елин Пелин, Съч. I, 216. След това те отново заговориха, но вече по-ниско. Й. Йовков, Ж 1920, 11. Филип трепна от близък шум на стъпки: .. Изтръгнат от неволното очарование, той погледна отново към скалата, но вече с известна неприязън — беше си създал една представа за тази жена и не искаше да я наруши. Ем. Манов, БГ, 56-57. Весел ма гледат другаре, / че с тях наедно и аз са смея, / но те не знаят, че аз веч тлея, / че мойта младост слана попари! Хр. Ботев, Съч., 1929, 12. Някога си бях девойка аз на тоя свят лъжовен. / Грееше ме драголюбно ясно слънце от небето, / ах, но друго слънце мене вече грееше в сърцето! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. // От този момент, отсега нататък. Цвета се върна в къщи съкрушена… Той се разсърди и надали вече ще я погледне. Елин Пелин, Съч. III, 105. Тоя говор на природата завладява чувствата ми; нищо вече от земното, от човешкото. Аз принадлежа вече на друг свят. Ив. Вазов, Съч. XVII, 9. — Знаеш ли що — свършихме работа, бакалницата е наредена, мога вече и сам. Иди си и ти във Велес, при вашите. Д. Спространов, С, 118.

3. С отриц. За подчертаване, че някакво действие се прекъсва или някакъв факт престава да съществува; повече, по-нататък. Мичкин съзна, че задържането на могилата вече нямаше никакъв смисъл. Д. Димов, Т, 616. И млади, и стари бяха излезли навън. Носеха котли не вече с вода, а с вино. Й. Йовков, Разк. II, 118. Лете понякога го пращахме на паша със селските говеда .. Един път той се изгуби, .. Тогава баща ми реши да изпраща Белчо не вече с говедата, а с телците. Елин Пелин, Съч. II, 29. Милият загина в бой / и не ще го вече видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 126.

4. За подчертаване, че нещо се проявява в своята най-висока степен, в своя краен предел; чак. Имаше прости, тъмносини дрехи и яркочервена забрадка, която наполовина скриваше косите й, черни до синьо вече. Й. Йовков, Разк. II, 41. Тя мислеше, че всички сега нея гледат, като играе до ергенин, и от срам не знаеше вече де да се подене. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 47.

5. За подчертаване, че е настъпил, настъпва или трябва да настъпи някакъв момент, действие и под. след продължително очакване или след като е изминало много време. Аз вече си имам своя къща в Рожден, дядо Павле. Няма защо да ме храни селото — да се мъчат децата да ми носят храна. Д. Талев, И, 406. — Е, време е вече да спим — каза по едно време Сарандовица. Й. Йовков, ВАХ, 16. Беше вече обед, когато той се озова в самата долина. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 136.

6. За подчертаване продължителността на действието. Делото беше гражданско и вече три години и половина беше пътешествувало, докато дойде дотук. Ив. Вазов, Съч. IX, 27. Но големите стада отдавна са изчезнали и в топлите южни нощи отколе вече не звучи песента на звънците. Й. Йовков, Разк. II, 35. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги сбърква. Елин Пелин, Съч. II, 112. Вече години наред Бьондал не се явяваше на борсовите заседания. Не приемаше и старите си колеги от борсата. П. Стъпов, ХлХ, 8. Пресиян не беше недоволен, не беше и доволен, не беше болен, не беше и здрав. Вече два дни свитата го гледа много отпаднал, много объркан. Й. Вълчев, СКН, 200.

7. За подчертаване повторяемостта на действието. Не един път вече аз обръщам внимание на нашите поети върху художествената немска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 5. Иван Синигера .. вече два пъти повтарял четвърто отделение, чу в просъница тоя вик. Т. Харманджиев, КЕД, 13. Четях я вече втори път и един ден седях с нея на масата, дето бяхме яли преди малко, .., когато се чукна на вънкашната порта. К. Величков, ПССъч. I, 3.

8. Само в превъзх. степен. Особено много; най-много. Говореше най-вече Гроздан. Й. Йовков, Ж 1945, 14. Не вреди, дядовият Манолев син ми е добър гостенин всякога, най-вече когато ми иде от толкова далеко място. Ив. Вазов, Съч. XXII, 15. Причерня му от болки и от гняв, а най-вече, когато агарянците взеха да го дърпат и ритат, за да стане. Ст. Загорчинов, ДП, 309. В тая пещера бяха събрани двеста души, повечето жени и деца, и то най-вече жените, децата и внуците на клетниците, отведени от Караибрахим. А. Дончев, ВР, 232. А вечер, вечер се сбирали в механите с други такива като тях и приказвали за разтурената легия, за войводите и най-вече за Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 256. За Ралица залиташе най-вече / Стоичко Влаха, заможен и личен / ерген. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91.

9. Остар. За подчертаване, че някакво действие е започнало да се извършва много отдавна; някога още. Вече Априлов замисляше за български университет. Ст. Младенов, БТР I, 288.

◇ Нямам вече душа. Разг. Много съм изморен, изтощен, обикн. от тежка работа или от болест. — Душа нямам вече… Каква си станала такава! Годеник ти е човекът, а ти не искаш и да го знаеш! Срамота е! П. Стъпов, ЖСН, 92.

ВЕ`ЧЕ, мн. няма, ср. Народно събрание у славяните, съществувало още в периода на разложение на първобитнообщинния строй, в най-ранните племенни княжества, отначало с всенароден характер (по един представител — мъж от къща); народен събор. — Това ви казвам аз и това правете. Ако утре вечето реши друго — ще го научите. А. Дончев, СВС, 573. Старейшината проговори: — Пратете гонци до всички села и колиби из общината, да се съберат мъжете на вече. А. Дончев, СВС, 572.

ВЕ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който не е ограничен, няма предел (нито начало, нито край) във времето. А луната спокойно и бавно се издигаше. Пълна, закръглена, хубава, тя следваше своя вечен път между звездите. Елин Пелин, ЯБЛ, 46. Пред мен се простира страна безконечна, / кат морето равна, кат небето вечна. Ив. Вазов, Съч. I, 159. Отново е пролет… / Земята опита / е сякаш от вечния свой кръговрат… Хр. Радевски, ВН, 64. Материята е вечна.

2. Който ще съществува винаги, който няма край във времето. Не тук, не, а в девствените лесове, .., около вечните снегове, .., в царството на орлите и многократните екове — там, там е хубавата, дивната, омайната майка България. Ал. Константинов, Съч. I, 90. — От мене запомни, момиченце, че красотата и младостта са преходни. Парите! — той изблещи очи. — Парите са вечни… Д. Кисьов, Щ, 185. И тъй, ангелът въведе бръснаря в рая, но не през главния вход, отдето минаваха обикновено обречените на вечно блаженство души, а през една странична вратичка. Св. Минков, РТК, 179. Има рози черни, те са рози вечни, защото никога не прецъфтяват. Тия странни рози растат в човешките души. Това са черните рози на тъгата. Елин Пелин, Съч. V, 17.

3. Който постоянно, неизменно съществува, присъства без прекъсване в продължителен период от време (обикн. докато съществува и предметът на мисълта, с който се свързва). Какво й остаяше занапред? Безпомощни страдания, горки съжаления, презрението на света и безнадеждност, вечна безнадеждност… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 161. Под тия трепкави божи звездици Ивка му даде клетва за вечна обич. Елин Пелин, Съч. I, 127. Тежкият труд беше вечна участ на тия хора. Й. Йовков, Ж 1945*, 6. И в люлката на пролет пъстроцветна / изпий до дъно чашата сега — / че радостта за нас е мимолетна, / а вечна е световната тъга. Хр. Ясенов, Събр. пр, 71. Страхът за детето е вечен — / дълбае скръбта / път в свято чело. М. Петканова, С, 43. Вечна вражда. Вечно безпокойство. Вечна тревога. Вечна любов. // Остар. Доживотен. Аз, когато тръгнах на 10 октомврия из София и Русчук, оставих 250 местни затворници, осъдени на вечен затвор. НБ, 1876, бр. 42, 165. Иван Краличът, .., за участие в смутовете на 1868 г., осъден на вечно заточение в Диарбекирската твърдина и избягал от нея през марта, настоящата година, .., дири се от властите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. Той напада на Чакоса, та му разбива войската, а него улавя и хвърля го във вечна тъмница. Д. Войников, КБИ, 165.

4. Който много дълго или много често се намира в едно и също положение, състояние. Димитър е и храбър, смел и безстрашен до някакво апатично и тъпо безумие. Той е вечният доброволец за всяка опасна служба. Й. Йовков, Разк. I, 12. Мъжът заоглежда стаята кат опитен познавач: креват, гардероб, маса… Стаята му харесваше, харесваше му и нейната тъжна наредба. Както изглеждаше, той беше един от ония вечни квартиранти, които са свикнали да живеят все в такива стаи. Св. Минков, РТК, 35. Кунчев е от „вечните студенти“. Вече 10-12 години следва и още не е взел нито един клинически изпит. П. Дертлиев, ДП, 54.

5. Разг. Който постоянно се повтаря като характерен, присъщ за някого. Старият му баща излезе от къщи с вечната си кашлица и потъна някъде в двора. Елин Пелин, Съч. II, 180. Бяха ми познати тези вечни оплаквания на амбициозните полуинтелигенти, които все се извиняваха с външни причини. Кл. Цачев, СШ, 182. Дванадесетгодишният Пепо ходеше по стаите на пръсти, като че се страхуваше да не събуди някого. Вечното главоболие на майка му подтискаше всички. М. Грубешлиева, ПП, 72. Чужденецът подхваща разговор с вечния въпрос на добрия педант. Св. Минков, ДА, 24.

6. Разг. Който е постоянно с някого, съпътства някого. Доктор Харалампи, .., както всяка вечер игра до късно на карти с вечната си компания. Елин Пелин, Съч. II, 173. В тихата всекидневна с нови кремави тапети, под белия весел таван жена му бе привела глава над вечния тишлайфер. Ем. Станев, ИК III и IV, 355. От двамата офицери полковникът беше по-младият — висок, силно мургав, с весели цигански очи и вечна цигара в устата. П. Вежинов, НС, 121.

7. Който в качеството си на представител на народ, група и под. носи съответните типични, характерни за тях белези. Вечният шоп, който ме кара с каручката, е безучастен като кобилите си, безучастен към околните красоти. Елин Пелин, Съч. IV, 104. Само едно беше останало в тая мисъл естествено, живо, свойствено на вечния българин: ирония. Елин Пелин, Съч. IV, 120. Не зная как би изглеждал животът без майка. Струва ми се, че тя е вечната жена, дадена от бога, за да растат на скутите й деца, внуци и правнуци и да крепнат под сиянието на една никога неугасваща любов… Д. Немиров, КБМ, 6.

◇ Вечен календар. Гадателна книга, съдържаща календар за една година и таблици за сто години с различни предсказания за времето, бъдещето на света, съновник, трепетник и под. Заговорихме за големи работи, за политика и за световните събития, а тъй като дядо Генчо четеше Вечния календар, говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Й. Йовков, ВАХ, 8. А куцият дядо Туле, .., непрестанно въртеше латерната и предлагаше своите късметчета с предсказания от вечния календар. Ст. Дичев, ЗС II, 123.

Вечна мъка. Диал. Ад, пъкъл. Грешните отиват във вечна мъка. Н. Геров, РБЯ I, 200-201.

Вечната песен. Неодобр. Досадно повтаряне на едно и също нещо. — Търпение, господин полковник, щом се одобри книгата, ще ви дадем субсидия… Вечната песен! А защо да не се одобри? Как на другите се одобряват в няколко дни, а неговата ето вече година как стои в министерството! Л. Стоянов, Избр. съч. III, 434.

Вечна ти (му, й и т. н.) памят. Книж. За покойник — пожелание да се запази завинаги споменът за него. Костаки Ив. Търновский, който е учителствувал из злочестия си народ в Българско цели 18 год., .., на 10 ок. в 42-ра год. той умря от глад всред браилското кафене .. Вечна ти памят, учителю благий. НБ 1876, бр. 44, 174. За едничка и сама награда на техните благородни души, .., да извикаме от все сърце ..: Вечна ви памят, безсмертни мъже! Ч, 1871, бр. 12, 364.

Вечная памят. Църк. Като завършек в молитва за покойник — пожелание да се помни завинаги. Зинал е гроб — .. / .. / Ето че гръмна и хора черковен: / „Вечная памят!“ Повтори, потрети. / Тихи ридания. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 265.

Вечно жилище; вечен дом. Ритор. Гроб. Сега мнозина от ония, които го [отец Матея] обичаха като баща и учител .., прииждаха да се простят с него и да го изпратят до вечното му жилище. Д. Марчевски, ДВ, 96. Кога умирал някой, балсамиросвали му тялото и полагали го във великолепни гробници, които наричали вечни домове. Й. Груев, КВИ (превод), 4.

За (на) вечни времена. Книж. Завинаги. — Много здраве на моите мили съграждани и им занесете този скъп дар (..), който за вечни времена ще краси новия храм и ще назидава потомството… (Вади от плика един стар, пожълтял малък портрет). Ст. Л. Костов, Г, 81. Тя му поръча свирка в един далечен град .. Като тази свирка няма да има втора, тя ще остане за чудо и за приказ на вечни времена. Г. Караславов, Избр. съч. V, 281.

Заспивам вечен сън. Книж. Умирам. Минаха години. Мъдрецът, с очи на дете, заспа вечен сън на бреговете на широката Ока. И. Спасова, ЧК (превод), 167.

ВЕ`ЧЕР, -та`, ж. и (остар.) м. 1. Част от денонощието от залез слънце до настъпването на нощта, до полунощ. Най-хубави са вечерите. Още като се мръкне, небето се изясня и по синьозеления свод затрептяват нашите едри добруджански звезди. И. Петров, НЛ, 7. Поп Лука влезе в къщи навъсен и сърдит, какъвто бе през цялата вечер. Елин Пелин, Съч. I, 129. В тая септемврийска вечер, прибрали-неприбрали овършаното жито, мнозина потърсиха скритото си оръжие, попрегледаха го. В. Геновска, СГ, 316. Настане вечер — месец изгрее, / звезди обсипят свода небесен; / гора зашуми, вятър повее, — / балканът пее хайдушка песен! Хр. Ботев, Съч., 1929, 16. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С 1946, 87. В този приятен майски вечер .. в Преслав произхождаше нещо необикновено. В. Друмев, НФ, 7. Той крачел назад и напред и с тих глас декламирал, но не от онова, .., от старото и познатото, но нещо ново, нещо за тоя вечер, чудния тоя вечер, който бил последният от неговия [на Ботйов] мирен и рабски живот. З. Стоянов, ХБ, 288. Утрото е по-мъдро от вечерта. Погов.

2. Със съгл. и несъгл. опред. Вечерно тържество, посветено на някакво събитие, паметна дата, на заслужили в някаква област лица и под. По едно време смиреният Бодимир взе да ми носи съобщения: — Лельо, мама каза, че в читалището има литературна вечер. Тя те моли да отидеш. Н. Стефанова, ОС, 100. Спомни си и литературно-музикалните вечери, които учителите им устройваха. Д. Спространов, С, 200.

3. Като нареч. Само ед. а) Нечленувано. По времето от залез слънце до настъпването на нощта; по вечерно време. Той не можеше преди всичко да забрави хубавия живот на пристанището. Денем — движение и глъчка около параходите, .. А вечер — ония малки кръчми по крайбрежието, в които всякога има пържена риба. Й. Йовков, Разк. II, 21. Със смъртна тъга се връщаха вечер от полето морни, изпогорели жетвари. Елин Пелин, Съч. I, 74. Гледаше ме утрин, вечер Иво там от бели двори / и тъжовна аз го слушах той да пее и говори. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 123. Утром работи`, денем почивай, вечер поспивай. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 189. б) Членувано. През времето от залез слънце до настъпването на нощта на същото денонощие, когато се извършва дадено действие, става нещо. Вечерта в деня на литията Еньо се прибра в къщи по-рано и остана да вечеря. Елин Пелин, Съч. III, 100. Още вечерта, след ревизията, той се върна смазан и неохотно продума, като виждаше с какви очи го гледа: „Завлекли са ме търговците“. Ст. Даскалов, БМ, 42. Време ми остаяше доста, за да ида дотам и да се върна вечерта в столицата. Ив. Вазов, Съч. XII, 75. Аз склоних бай Ганя да се разходим до операта и да си вземем билети за вечерта. Ал. Константинов, БГ, 8. Вечерът, като си легна Еленка да спи, Иванчо ся помоли на майка си да ся поразговори, за което той обичаше. Псих. 1861, 30.

◇ Бъдни вечер.* 1. Вечерта срещу Коледа (Рождество Христово). 2. Диал. Вечерта срещу Нова година (срещу Василовден) и срещу Богоявление (кръщение Христово, Водици).

Да живееш от Бъдни вечер до Коледа. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Още малко време да си жив, скоро да умреш.

Добър вечер и (рядко) добра вечер. Поздрав при срещане вечер. — Ще вървите мирно по улиците и щом срещнете по-възрастен човек, ще го поздравите с добър вечер. Д. Талев, ПК, 240. — Добър вечер, — поздрави мъжът, към трийсет и пет годишен човек. Кр. Григоров, Н, 173. — Добра ти вечер, Момчиле, и вам, братя, — издума той. Ст. Загорчинов, ДП, 419.

Заран-вечер. Диал. Цвете, което вечер се разтваря, а сутрин се свива; чадърче, поветица.

Лека (приятна) вечер и (диал.) добра вечер. Пожелание при раздяла вечерно време. Драганов: Желая ви всичко най-хубаво! Стамен: Хайде, че хората и гости ще имат! (Сбогува се). Иван: Да вървим! .. Лека вечер! (Излиза). О. Василев, Л, 28.

От вечер на вечер. С всяка измината вечер. Лагерът от вечер на вечер ставаше все по-тих. К. Ламбрев, СП, 45.

От сутрин до вечер и (разг.) от заран до вечер. През целия ден непрекъснато, непрестанно. Аз зная едно — човек се е родил дом да събира и от сутрин до вечер да работи. К. Петканов, МЗК, 70. Грамадното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града. От сутрин до вечер стените и стъклата на прозорците му се тресяха от неспирния грохот на минаващи камиони, омнибуси, трамваи, товарни коли и мотоциклети. Св. Минков, РТК, 53. Мълчаливо се мяркаха там жътвари от заран до вечер. Елин Пелин, Съч. I, 74.

ВЕ`ЧЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е свързан с вечер (в 1 знач.). Тишина и благодат царуваше в тоя омаен вечерен час на морния ден. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 62. И ето, на самия връх, на фона на червеното вечерно небе, сред виелицата на куршумите, .., забелязвам офицер. Й. Йовков, Разк. II, 138. Ведрото небе още светлееше, .., ала от пълните с вода трапища от сенчестите долища се надигаше синкава, хладна вечерна мъгла. Д. Талев, ЖС, 8. Слънцето клонеше на залез .. В това време от една тиха, потънала във вечерно спокойствие селска улица се зададе един човек с тояга, малко приведен. А. Каралийчев, С, 243. // Който става, извършва се вечер. По площада и по Станционния булевард шумеше пъстра тълпа, излязла на вечерна разходка. Д. Ангелов, ЖС, 49. Над гората се носеше камбанен звън — започваше вечерната служба. Улиците гъмжаха от народ. Цели семейства, чистичко облечени, отиваха на черква. В. Геновска, СГ, 108. Изведнаж, долу в полето, отново изви войнишка тръба: дружината, стануваща на лагер, се викаше на вечерна проверка. БР, 1931, кн. 7, 219. Вечерна забава. // Чиито занимания се извършват вечер. Вечерен университет. Вечерно училище. Вечерна гимназия.

2. За облекло — който е предназначен за тържества, уреждани вечер; официален. Трето — и двамата бяха облечени елегантно, но мъжът не носеше обувки, а някакви бели, меки пантофки, съвсем домашни наглед, които никак не подхождаха на безупречния му вечерен тоалет. Др. Асенов, СВ, 20. Те са виждали по филми как край такива маси седят богаташи във вечерни облекла, как горят стари сребърни свещници и яденето се поднася от слуги във фракове. Б. Йосифова, БЧМ, 200. Асен видя, че Виолета бе обута с нови вечерни обувки. Д. Кисьов, Щ, 398.

◇ Вечерно пиле. Диал. Прилеп (Н. Геров, РБЯ).

ВЕ`ЧЕРИ нареч. Диал. По вечерно време, вечер; вечером. Вечери .. гората стихваше и нощта със своите странни видения дебнешком нахлуваше в нея. Елин Пелин, Съч. II, 56.

ВЕЧЕ`РИНА ж. Диал. Вечер. Вес ден той седел и вардел; .., а дури к вечерината му се приспало, та задремал. СбКШ, 52.

ВЕЧЕРИ`НА ж. Диал. Събиране, забава, веселба на моми и момци след обикновеното хоро.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЕЧЕРИ`НКА ж. Вечерна литературно-музикална и танцова забава. На една вечеринка, в късните часове на нощта, когато веселието достига най-неудържимите си и буйни пориви, млади хора запяха една позната песен. Й. Йовков, Разк. III, 75. От няколко дни те [учителите] готвеха вечеринка — щяха да представят „Службогонци“ от Вазов. Г. Караславов, СИ, 48. Вечеринката още не беше започнала, но край стените, по наредените един до друг столове седяха млади жени и майки с дъщерите си в очакване на танците и хора`та, въртяха се млади мъже. Ем. Станев, ИК I и II, 210. Във Воден поради липса на театрален салон артистите дават в едно от кафенетата вечеринка с декламации, песни, откъси от пиесите и музикални изпълнения, изнесени от оркестъра на Щрос. Ст. Грудев АБ, 80.

ВЕЧЕ`РИЦА ж. Диал. Умал. от вечеря; вечеричка, вечерка. Мама ще рече да се не трудят да готвят, че тя е донела вечерица. Т. Влайков, Съч. II, 210.

ВЕЧЕ`РИЧКА ж. Умал. от вечеря. Още повече [Христо] бе стегнал колана. И съветваше: „Малка вечеричка — дълга живеячка.“ Хр. Бръзицов, БК, 51.

ВЕЧЕ`РКА ж. Диал. 1. Умал. от вечеря; вечерица, вечеричка.

2. Седянка. Има майка мила щерка, / та я пусти на вечерки / да ми вязе шарен гергев. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 120.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЧЕ`РНИК1, мн. няма, м. Лек, прохладен вятър, който духа привечер през лятото. Беше доста късно след пладне, но слънцето пламтеше още високо над хоризонта — дълъг беше августовският ден. И беше още горещо, макар да полъхваше час по час подранил вечерник. Д. Талев, ПК, 368. С хладния повей на вечерника прилетя позната песен. Цв. Ангелов, ЧД, 10. От юг повяваше тих вечерник и във въздуха трептеше упоителният мирис на пролетна зеленина. Г. Райчев, Избр. съч. I, 69. В спокойния и равен шум от гласовете на хората и от вика на животните, .. и в тихия, едва усещан полъх на вечерника .. лежеше безгрижно успокоение. Ст. Загорчинов, ДП, 121. Полъхна цветен мирис на вечер ведролика, / помръкна морно слънце над сънни лесове, / и вечерник засвири в крайбрежната тръстика, / развеял цветни билки и златни класове. Хр. Ясенов, Събр. пр, 42.

ВЕЧЕ`РНИК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Многогодишно тревисто растение от сем. кръстоцветни със сравнително едри, обикн. бели, розови или червени цветове, които вечер се разтварят, а сутрин се затварят. Hesperis martonalis.

ВЕЧЕ`РНИК3, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерня2.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВЕЧЕ`РНИК4, мн. няма, м. Диал. Вечерно сватбено хоро.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

ВЕЧЕ`РНИНА ж. Остар. Вечерня1. Те не рачиха да дойдат на училището при събранието, а решават в църква .. да почнат вечернината. АНГ I, 482. Ний отидохме в училището за вечернина, защото беше събота този ден. М. Кънчев, В, 261.

ВЕЧЕ`РНИЦА1, мн. няма, ж. Народно название на планетата Венера, когато се явява вечер на запад по-рано от другите звезди и е най-светла. Мръкна се сякаш изведнъж и на небето над побледнелия запад, като едър скъпоценен камък, огря вечерницата. Й. Йовков, ВАХ, 154. Слънцето залязва, свечерява се. Над селото се показва ранила вечерница. П. Тодоров, Събр. пр II, 212. Бе съвсем тъмно. До преди час ниско на запад светеше вечерницата — необикновено едра и светла. П. Вежинов, ДБ, 196-197. Вечернице, най-ранна и най-бяла, / най-хубава сред всичките звезди, / нали ти дълги векове си гряла / над моя край, над моите деди? Л. Даскалова, СТ, 24.

ВЕЧЕ`РНИЦА2 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещерица2, вещица2.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЧЕРНИ`ЦИ само мн. Диал. Хоро, което жетварите играят късно след вечеря.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВЕЧЕ`РНИЧКА ж. Умал. от вечерница1. Бръкни, момльо, извади пръстен, ладото ладо. / .. / Сама звезда вечерничка. Нар. пес., СбВСт, 178.

ВЕЧЕ`РНЯ1 ж. Църковна служба, която се извършва привечер. На днешната вечерня не се влизаше в черква, преди да ударят тържествено камбаните. Елин Пелин, Съч. IV, 47. Долетя камбанен звън — камбаната на „Свети Климент“ призоваваше християните на вечерня. Д. Спространов, ОП, 190. От една черква долитаха тихите песни на вечернята и Бори отиде да запали свещ. Й. Вълчев, СКН, 15. Клепалото пропя необичайно настойчиво за вечерня. Ст. Даскалов, ВМ, 56. Преди да звъннат утринна, звъниха за вечерня, / преди да чуя сватбени, надгробни чух слова… Е. Багряна, ВС, 66.

ВЕЧЕ`РНЯ2 ж. Диал. Обреден хляб за Бъдни вечер; вечерник3.

ВЕЧЕРО`М нареч. Диал. По вечерно време, вечер; вечери. У три гнезда — три славея, .., / едън пойе вечером. Нар. пес., СбНУ XXII-XXIII, 16.

ВЕЧЕ`РЯ ж. 1. Последното хранене вечер преди заспиване. Отначало вечерята вървеше тихо, чинно, без много разговори. Й. Йовков, Ж 1945, 111. След вечеря докторът отиваше в познати семейства, дето до късно играеше на карти. Елин Пелин, Съч. II, 174. — Да бехме поканили и ние учителката на един обед или вечеря… Ама с тая наша теснотия… нема къде да се завъртим толкова люде… Д. Талев, ПК, 213. Преди да си отидат посланиците на Дигил хана, Чоки им даде тържествена вечеря. Ив. Вазов, Съч. XIV, 105. Кратка вечеря, длъг живот. Н. Геров, РБЯ I, 121.

2. Храна, която се яде вечерно време. Дяконът, с връзка дрехи и вечеря под мишница, мина напред през заспалия двор. Ив. Вазов, Съч. XXII, 27. Лила седяла около огнището и готвила вечеря. Л. Каравелов, Съч. II, 65. Набързо приготвената вечеря бе покрита с вестник на масата в кухнята. Кр. Кръстев, К, 165. — Ако не бях се нахранил у вас, тази нощ от глад щях да пукна. Джена, мойта хубостница, не ми сложи вечеря, защото бяха вече я изяли. К. Петканов, ДЧ, 32. Скоро донесе топла вечеря, подире се залови* да направи мехлем. Ст. Марков, ДБ, 64.

3. В съчет. с предл. по, до. Времето, когато се вечеря. — Да си отпочинем, Стайко, че да поемем пак към лозята. Знаеш: по вечеря най-много пакости стават. Ц. Церковски, ТЗ, 117. От зори та до вечеря, / от неделя до година — / с тъпан време се измеря / ден по деня до амина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 94. Мързеливите по вечеря се разработват. Н. Геров, РБЯ I, 121.

◇ През море ти (му, й) вечеря. Диал. Възклицание за изразяване на желание нещо или някой да е далеч от нас (обикн. при опасение от някаква болест). И ето че доде лошото, сполетя я тежката напаст. Като от невиделица доде тя, — през море й вечеря! Т. Влайков, Съч. II, 229. — Оная лошотия, дето бе го нагазила тогава, през море й вечеря, мина му слава богу, скоричко му мина. Т. Влайков, Съч. II, 64. — Е… като не искаш да ни попееш — върви си! През море ти вечеря! — рече Пелинко. Елин Пелин, Съч. I, 25.

ВЕЧЕ`РЯМ, -яш, несв. и св., непрех. Храня се вечерно време. Тая прохладна майска вечер, чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Вечерта в деня на литията Еньо се прибра в къщи по-рано и остана да вечеря. Елин Пелин, Съч. III, 100. Наца не си дояждаше. Само закусваше сутрин у чиновническото семейство, не обядваше, а вечеряше пак у тях след осем часа. М. Грубешлиева, ПП, 102. Експертът не беше ял нищо през целия ден и сега вечеряше с апетит. Д. Димов, Т, 516. Не яде [учителката] нищо и не забеляза, че и Стела, и майка й почти нищо не вечеряха. Ем. Коралов, ДП, 133. След като вечерям, ще дойда у вас. // Прех. и непрех. с предл. с. Храня се на вечеря с нещо, ям на вечеря нещо. Трекя вечер вечерахме / три кокошки менгюшки. Нар. пес., СбБрМ, 419. Ще вечерям хляб и сирене. вечеря се безл. Във весело лятно време, в тези дълги дни, с биволски товарни кола, едвам за три дни са преминува тая простряна гора: там ще са пладнува, там ще са вечеря и там ще са нощува. Ил. Блъсков, ПБ II, 26. Полезно е да се вечеря рано.

◇ С бога съм вечерял. Сполучвам, успявам във всичко; имам късмет, върви ми. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя. К. Петканов, ЗлЗ, 208. — С бога си вечеряла! — често й казваше тя. — Да вземеш такъв мъж — и с пари, и с уважение. Т. Монов, СН, 147.

ВЕЧЕ`РЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от вечерям. Майката туряше трапезата под големи липови дървета, .., подир вечерянето тии пееха някои добри песни. П. Бобеков, БВК (побълг.), 23-24. Тит, римският император, една вечер, на вечеряне ся усетил, че през него ден не бил направил никое добро на някого человека. Пч, 1871, кн. 6, 88.

ВЕЧНИ`К, мн. -ци, м. Диал. Много възрастен човек; столетник. В селото ни само дядо Божил е вечник. Н. Геров, РБЯ I, 201.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЧНИНА` ж. Диал. Вечност.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЧНИ`ЦА ж. Диал. Много възрастна жена; столетница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕ`ЧНО нареч. 1. Без начало и без край във времето. Материята съществува вечно. // Без край, безкрайно във времето. И във въображението ми се мяркаха пак пирамидите на Кадиин и Еленин връх и безлюдните пустотии на вечно мълчащите чалове. Ив. Вазов, Съч. XVI, 21. Аз гледах и ми се струваше, че тия параходи, които изчезваха в морето и в нощта, никога няма да стигнат някакъв бряг, че те, подобно на тайнствените кораби-скитници в легендите, вечно ще странствуват, вечно ще търсят нещо изгубено и скъпо. Й. Йовков, Разк. III, 59. Вечно младият и нов ветрец, .., обираше аромат от всички треви. Елин Пелин, Съч. IV, 25. Тъй върви светът! Лъжа и робство / на тая пуста земя царува! / И като залог из род в потомство / ден и нощ — вечно тук преминува. Хр. Ботев, Съч., 1929, 27.

2. През целия си живот, докато съществувам; винаги. — И наистина, каква полза — каза си той, — вечно да рисувам картини на дребнави характери и души. Ив. Вазов, Съч. X, 3. И все пак с всеки нов ден ставаше по-ясно, че тая безпътица и това бездействие не можеха да траят вечно. Не бяха те в нрава на Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 247. Много скръб, много грижи, много трудове и страдания причиних на родителите си с моето боледуване. Но вечно не можеше да върви все така. Най-после оздравях. Д. Немиров, КБМ, 128. Ще бъда вечно ваш приятел.

3. Постоянно, по всяко време. Тя беше тънка, бледа седемнадесетгодишна девойка, с лице, обсипано с лунички, и ходеше вечно с една и съща басмена рокличка на цветчета. Д. Димов, Т, 73. — Ти мъж ли си? Вечно без пари. Елин Пелин, Съч. IV, 150. — За него беше ясно: в тая къща ще бъде вечно чакан гост и няма да мисли за утрешния ден. М. Грубешлиева, ПИУ, 243. Силно мургав, вечно намусен, с много сини очи, .., Таньо винаги въздействуваше подтискащо на събеседниците си. Й. Вълчев, СКН, 109.

ВЕЧНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който винаги, постоянно притежава даден признак, напр.: вечногорящ, вечнозелен, вечноклокочещ, вечномлад.

ВЕ`ЧНОЗЕЛЕН, -а, -о, мн. -и, прил. За растение — който е със зелени листа през всички годишни времена. Понякога в покоя на Калето се втурваше хладен вятър, .. И само тъмните стари борове спокойно полюшваха вечнозелени върхове, сякаш недокоснати от годините, безразлични към суетата на времето. Ем. Манов, ДСР, 5. Почти целият Светогорски полуостров е покрит с буйна, вечнозелена растителност. Пр, 1952, кн. 6, 38.

ВЕ`ЧНОСНЕЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Книж. Който винаги е покрит със сняг. Изведнъж Гранада изплува в съзнанието му такава, каквато я познаваше от детинство: бели къщи с вътрешни дворове, .., вечноснежните върхове на Сиера Невада, които изпъкваха с ослепителен блясък. Д. Димов, ОД, 44.

ВЕ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Филос. Безкрайна продължителност на времето, на съществуването на света.

2. Безкрайно съществуване във времето. И през време на маршовете, .. всекиму се струваше, че е влязъл в една вечност, която като че не е имала начало, нито ще има край. Й. Йовков, Разк. III, 21. Защото Унамуно е безпокоен дух. Той вечно търси. Стреми се да надникне отвъд живота. Да победи смъртта и да придобие вечност. Б. Шивачев, Съч. I, 145. А ти, Кавказ, другар небесен, / над скъпа памет тъжен бдиш, / и тихо, в вечността пренесен, / безсмъртни стихове мълвиш! Т. Траянов, П, 130. Море! Навяваш дивни мисли ти! / На вечността си образ ти велик. Ем. Попдимитров, СР, 95.

3. Обикн. в съчет. с цял: а) Много продължителен период от време (според субективното виждане на някого). След десет минути всички разговаряха така непринудено, сякаш се познаваха от цяла вечност. П. Вежинов, НС, 152. — Цяла вечност не сме излизали заедно! А на кино не сме ходили от миналата година! А. Наковски, МПП, 161.

б) При нетърпеливо очакване — време, което преминава за някого много бавно, като че ли няма да има край. Отиде [Дамян] в къщи за една минута, но на Дафина тя се стори цяла вечност. К. Петканов, ДЧ, 160. Минаха се две минути — цяла вечност! М. Марчевски, П, 202. Той усети как сърцето му замря в гърдите и докато златарят отговори, стори му се, че мина цяла вечност. Д. Спространов, ОП, 47. Тези минути на очакване бяха за мене вечност.

4. Рел. и поет. Това, което според религиозните схващания следва след земния живот; небитие, нетленност. Кога към вечността поема друма, / при моя гроб омрази ще заглъхнат / и враговете мигом ще отдъхнат. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 163. Земете вий за сетен път / целувка от тогоз, света / що е напуснал и на път / намира се към вечността. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 160.

◇ Отминавам / отмина (отлитам / отлетя) във вечността. Книж. Преставам да съществувам.

Преселвам се / преселя се (отивам / отида) във вечността. Книж. Ритор. Умирам. Хаджиев. О-хо-хо!… Докато той си отиде, докато умре баща му… Мария. Ах, татко, не говори така. Хаджиев. Е, хайде, по-учтиво, докато се пресели във вечността. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 123.

ВЕ`ШАЛО, мн. -а`, ср. Диал. Бесилка, бесило; весило, вешило. На часа го грабнале и го отнесле на вешалото да го обесат. Нар. прик., СбНУ XV, 86-87.

ВЕ`ШАМ, -аш, несв., прех. Диал. Веся. вешам се страд. и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕ`ШАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вешам и от вешам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕШИ`ЛО, мн. -а, ср. Диал. Бесилка, бесило; вешало, весило. Прекара го на Качан клисура / и тамо йе вешила направил, / и на Марко тогай казуваше: / — Фала тебе, Марко Кралевичи, / те тие са вешила за тебе! Нар. пес., СбНУ XLIII, 82.

ВЕЩ, вещта`, мн. ве`щи, ж. 1. Филос. Цялостна и относително устойчива част от материалния свят, която съществува обективно, вън от нас и независимо от нас и се отразява в нашето съзнание; предмет.

2. Отделен предмет, обикн. изработен от човека и предназначен за битови нужди. — Твоята нива ми пречи. — Ех, Еньо, да е нещо друго, някоя вещ — да я махнем. Елин Пелин, Съч. III, 146. Едни бяха излезли само с едни дрехи на гърба, други натоварени с разни завивки, покъщнини и дрипели, често даже — с най-непотребни вещи, грабнати в бързината. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 165-166. Влизаш сякаш в някакъв отделен мир, където всяка вещ е изящна, изработена от художник с верен вкус: резби, кристали, килими, дървени изработки. Г. Белев, КР, 98-99. Като седнеш там, на тезгяха, и като направиш някоя вещ… едно саханче да направиш… Нещо те напъва в ръцете, в пръстите и колкото повече чукаш, става ти леко ей тука, е — посочи той с две ръце гърдите си. Д. Талев, ЖС, 100.

3. Само мн. Предмети за лично ползване (бельо, дрехи и др.). Тя заключи предпазливо вратата, измъкна един-два куфара и се залови да нарежда вещите си за път. Й. Йовков, ЧКГ, 209. Без да пали лампата, събра във войнишката торба малкото си вещи, облече шинела, .., напусна дома на Стева Петрович. Д. Дичев, ЗС I, 621. — Отзарана при мене дойдоха две разплакани момиченца от седми отряд. На едното изчезнало пуловерчето, а на другото — гребенчето .. А вие, другари, пазете вещите си, оглеждайте се. Цв. Ангелов, ЧД 128.

4. Разш. Само мн. Опаковани заедно предмети за битови нужди, за да бъдат пренесени; багаж. Той беше се стегнал и идеше да вземе вещите ми, за да ги тури на коня. Ив. Вазов, Съч. XV, 51. Понеже кола не намерих за Белово, предадох вещите си на два хлапака и тръгнах подир тях. Ив. Вазов, Съч. XVI, 6. Качих се и аз, и тръгнахме към хана, дето бяха вещите ми. Т. Влайков, Съч. II, 53.

ВЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е много добре подготвен, много добре осведомен в някаква област; компетентен. — Кажи пак, Кандов, аз да разправя на ефендието — рече му Бенчо Дерманът, по-вещ в турския език. Ив. Вазов, Съч. XXII, 155. Тоя инак безгрижен, весел и суетен офицер ти говори сега не само като вещ икономист, ами и като опитен практически деец!… Т. Влайков, Съч. III, 37. Старият кръчмар, който познаваше много добре материалното положение на всички проходчани и който се смяташе за много вещ в търговските работи, зае оная важна поза, която е характерна за хора, на които е паднало да блеснат със свое превъзходство пред по-окат събеседник. Г. Караславов, ОХ IV, 348. Коритаров кимна с глава: — Хм! До повърхността има не по-малко от петдесет метра. Толкова дълбока римска галерия не съм срещал. — Говореше бавно, като вещ в тия работи и другите го слушаха внимателно. X. Русев, ПЗ, 274. // Който е изкусен, опитен. Иван Остенът беше юнак и вещ стрелец. Ив. Вазов, Съч. XXII, 182. Всичко това той намира в малкото старо градче Трявна, което ни е дало вещи зографи и още по-вещи резбари. БР, 1931, кн. 7, 246. Изгубихме се днеска във гората / и търсим вещ водач да ни упъти. Г. Райчев, ЕЦ, 24. От вещ ловец се плаши и лисицата. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 19.

2. Който е на или се отнася до познавач, изкусен майстор или изкусен творец в дадена област. Всичко тук носеше печата на добрия вкус и на трудолюбивите и вещи ръце на младата домакиня. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 54. Възбуден и очарован от ясната и трезва мисъл на Мамарчев, както и от вещата му преценка на нещата като военен, Велчо Джамджията горещо го увери, че търновските първенци .. ще дадат мило и драго за пълната сполука на въстанието. Г. Дръндаров, ВЗ, 26. От време на време той ги [вестниците] вдигаше пред късогледите си очи и макар да беше сам в къщи, прочиташе на глас откъси от статиите, излезли изпод вещото перо на изтъкнатите либерални водачи. Ст. Дичев, ЗС I, 405. Чрез изискания подбор на най-поетични думи и изрази и чрез вещото им използуване той [П. Славейков] издига на значителна висота поетичните достойнства на родния език. Лит. XI кл, 65.

◇ Вещо лице. Юрид. Лице със специални познания в някоя област, натоварено от съда да даде мнение по известен въпрос. Тича Юрталана, допитва се до адвокати и съпартизани, съветва се до адвокати и вещи лица, и ако едни го насърчаваха малко, други съвсем го обезсърчаваха. Г. Караславов, С, 131-132. Но делото ви срещу банката ще пропадне. Бъдете абсолютно сигурен в това. Зная какво трябва да изтъкна като вещо лице в съда. Д. Димов, Т, 128.

ВЕЩА`ЕНЕ ср. Ритор. Отгл. същ. от вещая.

ВЕЩА`К, мн. -ци, м. Остар. Вещ човек; познавач, специалист в някаква област. Захарий видя как Замфир изрязва от мукава пирамида, как я слепва и как пирамидата става съвършена, като да я правил истински вещак математик. Вл. Свинтила, СЗЗ, 403. Но не само като добър преподавател и вещак на елински и френски език Фотинов се славел, а и като високонравствен възпитател. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 637. Где ни политехническото училище, което да ни дава изкусни вещаци за всяка работа? Лет., 1871, 153.

ВЕЩА`НИЕ, мн. -ия, ср. Ритор. Това, което се вещае, предсказва; предсказание, прорицание. По тия плочи са кънтели бойни колесници, .., злокобни вещания на прорицатели. К. Константинов, ПЗ, 209. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов, ДП, 389. И слушал земний син небесните вещанья, / на жъртвений олтар принесъл дарованья. П. П. Славейков, СбМис., 1910, кн. 1, 32.

ВЕЩА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Ритор. Човек, който вещае, предсказва; пророк, прорицател, ясновидец. Едни му се покланят благоговейно, като на оракул, вещател на най-съкровените движения на съвременната човешка душа, други го отрупват с най-сочни хули и подигравки. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 96. Вечно теб да кукаш чувам в пролетта, / като дух вещател, който безспир тича / от клон на клон, за да ни предрича / горест и неволи, мрак и самота. Ив. Карановски, МП, 13.

ВЕЩА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Ритор. Който съдържа или изразява вещание, предсказание. Обичам те — въздушно нежна, в нежна младост / като на ангела сънят, / и сън си ти вещателен за тиха радост / в нерадостта на моя път. П. К. Яворов, Съч. I, 129. Звездите бледнеят в небесната твърд, / с вещателен поглед поглежда луна. Н. Лилиев, Зв, 1914, кн. 6, 89.

ВЕЩА`ТЕЛКА ж. Ритор. Жена, която вещае, предсказва; пророчица, прорицателка, ясновидка.

ВЕЩА`ТЕЛНО. Ритор. Нареч. от вещателен. Наблизо един кълвач удари три пъти вещателно по кората на една стара върба и се потаи. Елин Пелин, Съч. II, 78. — Разбъркай боба с лява ръка! .. Започнах да разбърквам зърната .. Рафина кимна вещателно с глава да спра. Бл. Димитрова, ПКС, 352.

ВЕЩА`ТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Ритор. 1. Само ед. Способност да се вещае, да се предсказва. Обаче онези блянове, които той не е написвал на книга, .., но които животът бързо е обърнал в действителност, ни показват явно вещателството на неговия дух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61.

2. Обикн. мн. Вещание, предсказание, пророчество. Това бяха вещателства прокобни.

ВЕЩА`Я, -а`еш, мин. св. -а`х, несв., прех. Ритор. 1. Предсказвам, предричам бъдещето. Най-добре вещаят и прокобяват орисниците по тях, по звездите. П. Тодоров, И I, 1. Откъм празния навес .. потайно се разнасяше глас на кукумявка. Запустение и разруха или нещо още по-лошо вещаеше този грозен глас!… Ст. Марков ДБ, 154. И защото знаех, / че кукувиците предсказват колко / години ще живеем, аз побягвах, / затулил с двете си ръце ушите, / за да не чувам, що вещае / тоз нечовешки глас, невидим и ужасен, / от мрачината гъста на листака. А. Далчев, С, 125. Едничка остава / — стои и пребъдна / през вековете — / Касандра пророчица: / тя вещае възмездие / — и всичко се сбъдва. Г. Милев, С, 44.

2. Давам признак, показвам, че ще стане нещо, служа като предвестник на нещо (обикн. недобро); предвещавам. Йона отскочи уплашена — гласът, изцъклените очи и напрегнатото му лице не вещаеха нищо добро. А. Христофоров, А, 352. За момент всичко затихва. Но това затишие вещае буря. Гърмът кънти все по-силно и по-силно. Л. Мелнишки, ПП, 105.

ВЕ`ЩЕ нареч. Диал. Още. Провинциализми се казват думите, които не са известни в цяла страна на един народ, а само в някоя област; напр. стракина вм. паница; ..; мъни вм. мене; веще вм. еще и много други. Т. Шишков, ТС (превод), 38-39. Яз не мога бога вери, / бога пари като йогън, / веще тежи като камък. Т. Панчев, РБЯд, 51.

— Друга форма: е`ще.

ВЕЩЕВИ`, -а`, -о`, мн. -и`, прил. Воен. 1. Който се отнася до вещи. Трябваше да попълни така наречената вещева ведомост, като впише вещите, получени напоследък. Й. Йовков, ЧКГ, 26. Заврян като плъх в ъгъла, подофицерът скрибуцаше търпеливо с развалена писалка върху вещевата ведомост. П. Вежинов, ВР, 69.

2. Който се занимава със съхраняване на вещи (обикн. във войската). Преместиха го [Георгиев] да служи като вещеви старшина в друго поделение. Р. Сугарев, СС, 39.

3. Който е предназначен за съхраняване на вещи. Когато преминал едноличното обучение, фелдфебелът му харесал почерка, взел го в канцеларията и му поверил ключовете на вещевите складове — един с ново и друг с бракувано имущество. Сл. Трънски, Н, 660-661. Една нощ го събуди щракането на бравата и при него влязоха двама униформени полицаи, стегнати като за път: в шинели, с вещеви торби и пушки през рамо. Д. Ангелов, ЖС, 545.

— От рус. вещевой.

ВЕ`ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. Който се отнася до вещи. Вещен иск. Вещен капитал.

◇ Вещно право. Юрид. Право, което се отнася до владението, притежаването на вещи. Авторското право не може да се уеднаквява нито с вещното, .., нито с трудовото или кое да е друго право. НК, 1958, бр. 35, 1.

ВЕ`ЩЕР1 м. Диал. 1. Според народните вярвания — човек, който с помощта на магически сили въздейства на хората, животните и природата; вещик, магьосник, бродник. — Пъпа си гледа цял ден двубожникът .. — завика той. — Видения му се привиждат и гадания и предсказания всякакви извършва за грях и за срама. Вещер е той и биляр! Ст. Загорчинов, ДП, 53. — Хвърли парата, селянино, .. Магьосник е князът, нечестива е перперата му, ще те опари .. — Вещер си ти, дърти византиецо. Ти и целият ти род служите на рогатия. М. Смилова, ДСВ, 47. Човеци — мъже и жени, — осенени от тях [самодивите] и тяхната сила, са също такива като тях омайници, магьосници, знайници, вещици или вещери. Б. Ангелов, ЛС, 40.

2. Според народните вярвания — зъл дух; вампир.

Прен. За много лош, зъл човек (Ст. Младенов, БТР).

Прен. Руг. За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към възрастен човек. Къде ще ходи в тоя сняг, вещерът му с вещер! — стисна презрително устни Даме. Д. Талев, И, 229. — Тетя са го нацапали в един комунистически вестник, .. Гореща вълна на злорадство заля Ставрювица. Аха! Затуй този дърт вещер днеска сам се върна… Затуй лежи и пъшка като родилка. Г. Караславов, СИ, 194-197.

ВЕ`ЩЕР2 м. Диал. Прилеп.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.

ВЕ`ЩЕРИЦА1 ж. Диал. Вещица1; вещерка. — Тъй ли? — правеше се уплашен Харитон. — Тя и Секула, вещерицата, ми го прокоби… — Много познава, да я убий Господ — обади се Дамяница. Ст. Цанев, МБ, 169. Да земе мене да ми заповяда някоя си вещерица, затова, че била тя майка на държанката на някой си офицерин. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 337.

ВЕ`ЩЕРИЦА2 ж. Диал. Малка нощна пеперуда, която се върти около светлината на лампа; вещица2, вечерница2.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЕ`ЩЕРКА ж. Диал. Вещица1; вещерица1. — Е, да, и яз от тая проклета баба ке ти бегам во друг град, море, сестро, кой що нема таквие вещерки, како оваа, що не труйа со пустио пелин и не разпади от нашио град. Нар. прик., СбНУ XIV, 106.

ВЕЩЕРНИ`К, мн. -ци, м. Диал. Зъл мъж, проклетник; вещер1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЩЕ`СТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се състои от вещество, от материя; материален. [Призракът] изчезваше и пак се появяваше; нереална бледа сянка със смразяваща светлина, която преминаваше от леденосинкава до мъртвешко бяла, разтапяше се, разливаше се в мрака и пак се появяваше, отчайващо веществена, с развеяни от вятъра дрехи. Евг. Кузманов, ЧДБ, 94. Веществен свят.

2. Който има материален израз. Подир изчезването на едничките веществени улики против Лечева, съдебното преследване, естествено, се прекрати и всяка беда се отстрани. Ив. Вазов, Съч. XXV, 126. — Какви са тези белези по пръстите ви? — Веществен спомен за малките препятствия при създаването на очилата. К, 1963, кн. 3, 4. Навред при „матиците“ и сродните народопросветни общества, .., та и при „Книжовната дружина“ в Цариград от 1864 г. тежестта е падала изключително върху просветата, .., като се е изоставяла настрана грижата за икономическия подем, за „вещественото обогатяване“. М. Арнаудов, БКД, 117. Колкото до монографиите, които трябва да спомогнат, за да се осветли взаимодействието на политическия ни живот и на националната ни култура — духовна и веществена, — и те за скоро време не могат да се очакват. С. Радев, ССБ I, 20. Като гледах и гледам, че всяк един учен българин с неуморими сили ся труди да принесе веществена полза на отечеството ни — не можех, казвам, да търпя и ся реших, .. да принеса и аз нещичко майце си. В. Друмев, НФ, 1873, V.

3. Който се отнася до вещество. Между нарицателните имена на видимите предмети ся различават имена събирателни и веществени. С. Радулов, НГ, 30.

◇ Веществени разходи. Остар. Канц. Разходи за средства за производство, изразени в пари.

Веществено доказателство. Юрид. Предмет, с помощта на който се установяват факти, имащи значение за изхода на съдебен процес. — Тая златна руда, господин професоре, е открадната от областния музей, и аз имам телеграфическа заповед да я прибера от вас и да я проводя в Пловдив, като веществено доказателство за едно престъпление. Ив. Вазов, ЗП, 53. Вчера следствената власт успяла за пръв път да намери в жилището на едного от обвиняемите най-главното веществено доказателство — едно известно количество от фалшифицираните гербови марки. Бълг., 1902, бр. 448, 3.

ВЕЩЕ`СТВЕНО. Остар. Нареч. от веществен (във 2 знач.); материално. Сякому е известно, че по-големият брой членове, от една страна, ще да подкрепят дружеството веществено, а от друга — ще да му придадат една нравствена тяжест пред един просветен народ. Знан., 1875, бр. 20-21, 330-331. Ще си помогнем ний сами и ще се избавим от злочестините, .., ако захванем от корен да са въздигаме душевно и веществено. СбПер. п. II, 153. За да са разпространи науката, трябва да имаме средствата, .. — трябва да сме богати, а то ще каже, че трябва да гледаме как да са развиеме и материално, т. е. веществено. У, 1871, бр. 1, 190.

ВЕЩЕ`СТВЕНО СТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от веществен; материалност. Липсата на вещественост подхранва въображението. Ст. Сивриев, ЗСБ, 150. Като че ли това преплитане на исполинския размах на мисълта с най-дребни подробности, понякога с детски наивни битови детайли, тази вещественост, конкретност на виждането е психологическа черта на гения на Циолковски. И. Спасова, ЧК (превод), 194.

ВЕЩЕ`СТВО, мн. -а`, ср. 1. Само ед. Филос. Една от основните форми на съществуване на материята, характеризираща се с наличието на собствена маса.

2. Това, от което се състоят предметите. От плесенясалите и почернели стени течеше вода, и влагата, .., беше образувала отвратителна лепкава смес, като се беше разбъркала с всякакви нечистотии и прогнили вещества. К. Величков, ПССъч. I, 32. Тези палати са направени от такова вещество, от каквото е направена месечината; те греят нощем като нея… Ц. Гинчев, ГК, 170-171. Страхотната сила на взрива ще свърши работата за една малка част от секундата, .. Само ще трябва малко повече взривно вещество. Г. Караславов, ПМ, 33-34. — Ето де е новото! Съвременният часовников двигател е малък заряд от ядрено вещество — торий или плутоний, който е включен в ей тая странична сачма. Ст. Волев, МС, 174. Багрилно вещество. Органично вещество. Смолисти вещества.

◇ Дъбилни вещества. Хим. Високомолекулни съединения, които се свързват необратимо с белтъчните вещества на кожата и й придават редица свойства като устойчивост на влага, висока температура, микроорганизми и др. Съдържат [корите на канелата] етерично масло, .., дъбилни вещества, калциеви оксалати, манит. Л. Петров и др., БНК, 94.

Обмяна на веществата. Биол. Постоянни биохимични процеси в организма, които се извършват в тясна връзка с външната среда и в съвкупността си обуславят живота. — Целта на моята научна дейност през последното десетилетие е била да изследвам същността и структурата на антителата, както и на някои катализатори при биохимичните процеси на обмяната на веществата. П. Вежинов, НБК, 221.

Сиво вещество. Човешки мозък. Така попаднах да следвам индустриална химия. Още на първата сесия провал. Сивото ми вещество нищо не възприема. Ив. Остриков, СБ, 60.

ВЕ`ЩИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Вещер1 (в 1 знач.), магьосник, бродник.

2. Според народните вярвания — човек, който може да гони вампири.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕЩИНА`, мн. няма, ж. Качество на вещ човек; опитност, умение, познание. Боят се започна от тях — стремителна атака, в която се чувствуваше вещината на стари майстори. Й. Йовков, Разк. II, 224. Най-много погледи са насочени към учител Никола, който с особена вещина вие своя венец. Т. Влайков, Пр I, 274. Росинка, която никога не бе присъствувала на операция, остана поразена от неговата вещина и ловкост .., различните хирургически инструменти като че играеха в ръцете му. Д. Ангелов, ЖС, 182. „Не, не само ръце трябват за такава работа, а и сърце“ — помисли момъкът и пак изви поглед към златаря. — Доволен съм от работата ти, тех-нитарю. Защо не дойдеш в престолната? Там най-добре ще преценят вещината ти. М. Смилова, ДСВ, 93. В отварянето на книгопенатницата Меридит щеше да вложи паричните средства, а Франклин вещината на своята работа. С. Бобчев, ЖФ (превод), 36.

ВЕ`ЩИЦА1 ж. Според народните вярвания — жена която общува с нечисти сили и прави магии обикн. за пакост, за зло; магьосница. Жена му, вещицата, нощем ходи по къра и прави магии. А. Каралийчев, НЗ, 43. Чумата бе минала по тия места едва преди няколко месеца, .. Човек трябва да умее да я държи по-надалеко, .. Има за това тайни думи и заклинания, знаят ги врачки, баячки и вещици. Д. Талев, ЖС, 22. Защото, ако не беше вещица, как можа да стане императрица, как победи упорството на мъдрия Константин, как омая мрачния, набожен Фока, който носеше на голо груба власеница, спеше върху пода и се виждаше със светците? А. Дончев, СВС I, 49. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / .. / Зла го вещица проклела, / хе, кой знае кога дни, / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 58.

Прен. Разг. За зла, свадлива и грозна жена. — Гледай каква вещица, — .. — как кълне! Защо го кълнеш, вземи по-добре че го набий, от бой няма да умре! Й. Йовков, ПК, 196.

Прен. Руг. За изразяване на неприязнено и оскърбително отношение към жена (често в обръщение). — Няма да те пребия, вещице недна! Но ще те науча как се слугува на мъж! Ив. Вазов, Р, 24. — Млъкни, най-сетне, вещице!… Излез веднага оттук!… Махай се бързо!… Д. Димов, Т, 634. Когато се върнаха в селото, .., те [полицейските агенти] се нахвърлиха върху бабичката, .. — Излъга ни ти, дърта вещице, но той ще ни падне в ръцете! К. Ламбрев, СП, 17. — Дохождала оная вещица, майка му. Аз да бях я сварил, щях да я науча нея. Й. Йовков, СЛ, 16. — Ей, че стисната вещица! Не може да й се откъсне от сърцето да сложи една крушка — изръмжа другарят ми и драсна клечка кибрит. Сп. Кралевски, ВО, 54.

◇ Лов на вещици. Преследване на хора, обвинени в престъпна дейност, без изобщо да имат някаква вина (по подобие на средновековните преследвания на жени, обвинени, че се занимават с магии, че са вещици). Създава се истинска атмосфера на „лов на вещици“. Достойни хора, довчера уважавани от всички, днес се унижават молебствено пред невзрачни асистентчета, станали изведнъж разпоредители на съдбата им. П. Дертлиев, ДП, 123.

ВЕ`ЩИЦА2 ж. Диал. 1. Всяка малка нощна пеперуда, която лети около светлината на лампа; вещерица2, вечерница2.

2. Светулка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЕ`ЩИЦА.3, обикн. мн., ж. Рядко. Умал. от вещ. Всеки си представя уморително зрелище на едно пренасяне. Хиляди и хиляди едри и ситни вещици, принадлежащи на стаите, на кухнята. Ив. Вазов, Съч. VIII, 128.

ВЕ`ЩО. Нареч. от вещ (в 1 знач.); умело. Той еднакво вещо боравеше както с пушката в полето, така и с купидонова лък в града. Н. Попфилипов, РЛ, 45. Береше и гъби, които планинчетата вещо разпознаваха и печеха в огньовете. П. Здравков, НД, 132.

ВЕЩОМА`НИЯ, мн. няма, ж. Силно влечение, мания1 за събиране, трупане на вещи, предмети. Макар и забутана вдън гори, вещицата била също заразена с бацила на вещоманията, та не давала билките даром. Й. Попов, БНО, 120. Напоследък вещоманията придоби големи размери.

ВЕ`Я, ве`еш, мин. св. вях и ве`ях, прич. мин. св. деят. вял, -а, -о, мн. ве`ли и ве`ял, прич. мин. страд. вян, -а, -о, мн. ве`ни и ве`ян, несв. 1. Непрех. За вятър — движа, раздвижвам въздуха; духам. През нощта от планината вее хладен вятър. П. Делирадев, В, 99-100. А грей замислено луната, / морето дреме, ветрец вей. П. К. Яворов, Съч. I, 21. Три дни безоблачният свод светлее / и кротка е лазурната вълна; / три дена тих попътен вятър вее / и вгъва леко белите платна. К. Христов, ПВ, 20. Тъмен блян ме носи в онзи край честит, / вихри де не веят, зима не върлува. П. П. Славейков Събр. съч. П, 50. // Прех. и непрех. За вятър — движа въздуха в определена посока към някого или нещо. Свикнал беше да гази росната трева до гърди, да го къпе дъжд, да го вее вятър, да е без седло. Й. Йовков, АМГ, 146. Лицето му бе широко, тъмно и кораво — много бури го бяха плискали, много ветрове вели, много студове го бяха смразявали през тежките години на германската окупация. П. Вежинов, СО, 154. Те зафанаха да се борят, .., без да обръщат внимание на свежия вятър, който сега вееше въз голите им .. тела. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35.

2. Само безл. ве`е (разг. вей). Има вятър, образува се въздушно течение; духа. — Дай си гърба на стената, легни на пейката ако искаш. — Не, тук ми е по-добре на мене. — Ще ти духа. — Нека ми духа. Да ми духа сега, че карго умра, няма да ми духа, няма да ми вей. Й. Йовков, ЖС, 13. Иван се усмихваше и от време на време загръщаше краищата на качулката, за да не му вее в лицето. Г. Караславов, Тат., 228. Днес вее много силно. △ Там винаги много вее.

3. Прех. За вятър — разпръсвам, разнасям нещо (сняг, прах и под.). Свири нощната фъртуна, / снежни преспи вей. Ив. Вазов, Съч. II, 173. // Нося, пръскам свеж въздух, прохлада ухание и под. Нощта лежи в градините. Вей ведрина горняка. А. Разцветников, Ст, 46. Загинали всички. / .. / И никоя майка кръвта им с любов не изми — / но мила ги сутрин росата. / И старите буки — когато лесът зашуми / — им веели хлад на челата. В. Георгиев, ПР, 42.

4. Прех. Правя нещо да се движи, развява на различни страни във въздуха. Лекият ветрец, който клатеше шумата над главата й, бе свалил пак непокорното висулче косми и го вееше по бузата. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 51. Девойките вееха пъстрите си поли, момците биеха с токовете на ботушите си утъпкания двор на тракториста. Сл. Македонски, ЕЗС, 59. И гордо вее свойте знамена / безбройна рат, безбройни легиони. Д. Дебелянов, С,* 1936, 78. Мари моме, / мар изгоро, / стига ходи / горе-долу; / стига вея / дълги коси / по ливади / сенокоси. Ц. Церковски, Съч. II, 58. Ще понесеш и себе си и мене / .. / към дивни острови, разперили зелени палми, / където хората са като ангели добри, / .. / и грижата им е една — в зори / маслинови да веят вейки и да пеят псалми… Е. Багряна, ЗМ, 77.

5. Непрех. С предл. с. С движение на някакъв предмет правя да се появи въздушна струя, за да се разхладя. Дори в тая непоносима юлска жега мъжете бяха намерили за необходимо да излязат с колосани яки и ръкавици, докато жените, с екзотични, златистомургави лица, .., смучеха лениво цитронада и вееха с ветрилата си. Д. Димов, ОД, 41. Близо до председателя е журналистът, който вее с тефтерчето си. Л. Александрова, ИЕЩ, 339.

6. Прен. Непрех. За чувство, настроение или някакво състояние — излъчвам се, като характеризирам някого, окачествявам нещо и обикн. създавам определено настроение, определена атмосфера; лъхам. Момци и девойки бяха облечени някак празнично, от лицата им вееше здраве и веселост, на раменете им лъщяха сърпове. Кр. Григоров, Н, 37. Нямаше още мистичният ужас, който вееше от тоя голям град през дните на обсадата. Й. Йовков, Разк. II, 124. Пусто снежно поле, което се губеше някъде в студената синкава мъглица; .. Като че и от тая гледка вееше студенина, която засилваше тъгата ми. Сп. Кралевски, ВО, 51. От цялата стая вееше дъх на свежест и чистота. П. Вежинов, СО, 84. Една тиха скръб, една меланхолия, пълна с нежност и задушевност, едно тъжно и в същото време благо чувство вее от тия сонети. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 207. И дълго се взира борецът последен — / и сякаш че сепва се той: / от нейното лице, от погледа леден, — / отвред вей божествен покой. К. Христов, ВС, 7. Прех. При вършитба — очиствам зърното от плявата с помощта на вятъра или на веялка. Мануш вееше зърна, до него Йорданица отвяваше с мрежата отвятото. И. Петров, МВ, 184. Нищо не пречи на такъв борец да се върне дома и потерите да го сварят, докато вее жито или дои овцете — съвсем законни занимания. В. Мутафчиева, ИКМ, 31. Те оставаха да прибират овършаното и да отвеят зърното. На някои хармани вече вееха. Г. Караславов, ОХ III, 137. Който не сее, той не вее. Погов. вея се. Страд. от вея в 1, 3, 4 и 7 знач. вея си. Възвр. от вея в 5 знач. Когато дойде време за танци, на Ставри му стана неудобно, защото не умееше да танцува. Тогава тя изведнъж започна да си вее с кърпичка и го попита не се ли измъчва от жегата и няма ли да бъде по-добре да излязат навън. А. Гуляшки, ДМС, 332. В тоя миг жената се извърна бавно и заприказва на мъжа до нея. После пак зае предишната си поза и започна да си вее с програмата. М. Грубешлиева, ПИУ, 181.

ВЕ`Я СЕ несв., непрех. 1. За знаме, дреха и под. — движа се, полюлявам се леко на различни страни; развявам се. Навсякъде в града се вееха червени знамена и трибагреници. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 593. Копитата биеха равномерно земята, отминаваше редица след редица със звън и грохот на желязо, .., вееха се яркобагрени свилени плащове, .. , — и всичко това се забулваше от облак прах и див мирис. А. Дончев, СВС, 571. Над загорялото му чело се вее рус перчем права остра коса. М. Грубешлиева, ПП, 46. Кат бели крила в тях [житата] се веят / забрадки на сръчни жетварки. Н. Ракитин, С II, 54. Гордо вейте се под небосвода / български победни знамена! Ив. Вазов, Съч. V, 18.

2. Нося се, разнасям се из въздуха. Храмът беше пълен с богомолци, над които се вееха облаци дим от кадилницата на поп Ставря и мелодическите звукове на сладкогласния хаджи Атанасия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. От превала, в далечината, се задава каруца, след която се вее облак бял прах като прозрачно копринено було. П. Бобев, ГЕ, 155.

3. Разг. Ходя, скитам се нагоре-надолу без работа; развявам се, размотавам се, мотая се, шляя се. Не се вей по селото, а седни да работиш и ти като света. Ст. Младенов, БТР 1, 291.

◇ В главата ми все този вятър вее. Разг. Едни и същи празни мисли ме занимават.

Вее ме вятъра нанякъде. Разг. Тегли ме, привлича ме нещо нанякъде. Добре теб заварил. Вее ме и мен нещо вятъра към София. Т. Влайков, БСК III, 271.

Вятър ме вее. Разг. Пренебр. 1. Не ме бива за никаква работа; негоден съм. А войска без команду-ване не е никаква войска. Такава войска вятър я вее. П. Вежинов, ЗЧР, 118. Дуна не бързаше, разглеждаше пръснатите карти с равнодушни очи… — Вятър ги вее твоите карти. Лъжат като съновника. Ем. Станев, ИК I и II, 190. 2. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. — Тъй ме дигат, тъй ме слагат всички; пияницата, и толкова. Вятър ме вее мене. Ст. Чилингиров, ПЖ, 67.

Вятър ме вее на бяла кобила; вятър ме вее на бял кон. Разг. Пренебр. Занимавам се с празни работи; несериозен, лекомислен съм. Венците ми са слаби! Венците! — оплаква се той. — Проядени са от ракията — подмята злобно мама, — слаби ти са ангелите… Вятър те вее на бяла кобила. С. Таджер, ПМ, 64. — Виж какво, другарче, вашите машини и машинисти вятър ги вее на бяла кобила, само мачкат нивите. П. Ангелов, Ж, 25.

Друг (нов) вятър вее някъде. Разг. Положението не е същото; условията, обстоятелствата са различни. — И конкретно, и общо, всичко му казах! Взе си бележка и не се съмнявам, че когато отида, вече в нашия край ще вее друг вятър. Ст. Даскалов, СЛ, 436. При бившия началник друг вятър вееше: плащаш си по тарифата и си гледаш работата. А като забраниха глобите, всяко неявяване на работа се оформяше като отпуска. М. Марчевски, П, 202-203. Той излезе набързо и след малко идват двама санитари с носилка и ме изнасят горе в тясна стая с кревати. Тук вее друг вятър. Болните лежат търпеливо. Л. Стоянов, X, 65.

Един вятър ни вее. Разг. Пренебр. За хора с еднакви недостатъци — едни и същи, еднакви сме. За този (онзи), който (що, дето) вее; за вятъра, дето вее. Разг. Напразно, безполезно, безсмислено. Животът на другите, които не живеят безсмислено като нас и не харчат средства и сили за онзи, който вей, трябва да ни е пример. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 111.

Какъв (кой) вятър вее. Разг. Какво е истинското положение, какви са обстоятелствата в момента. Незабавно нашите трима юнаци викват настрана главатарите и им обаждат кой вятър вее. З. Стоянов, ЗБВ III, 108. Вземи пример от мене: аз дружех или воювах с гърци, и с франки, и с българи, като държех винаги страната на по-силните и душех кой вятър вее. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. Ти от градо идеш, / знаеш, то се вика, / разправи ми малко / тънка политика! / Какво са децата / на полето бойно? (Там и наш е Стойно) / Какъв вее вятър, / що прави крал Петър? Елин Пелин, Съч. V, 140-141.

Накъде вее вятъра. Разг. Каква промяна се очаква да настъпи в съществуващото до момента положение.

ВЕЯ`ВИЦА ж. Диал. Виелица. Вятърът се превърна на веявица, която с голяма сила забуча из екливите самотии на развълнуваната и настръхнала гора. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. Ханът беше празен в тия късни ноемврийски дни, когато селските люде бързат да довършат, каквото има за довършване низ полето, преди да започнат зимните веявици. Д. Талев, ГЧ, 109. Разколебаването ни плаши повече от бурята .. Преминаваме по един ръб. От двете страни — пропаст, замрежена от веявицата. Бл. Димитрова, Лав., 70.

— Друга форма: вея`лица.

ВЕЯ`ЛИЦА ж. Остар. и диал. Виелица. Сняг преваляваше често; по някой път наставаха веялици. Лет., 1876, 139.

— Друга форма: вея`вица.

ВЕЯ`ЛКА ж. Машина за отделяне при вършитба на зърното от люспите и плевелните семена; веячка1. На някои хармани вече вееха. Глухото и еднообразно бумтене на веялките долиташе като ехо от някакви далечни и отдавна познати тъпани. Г. Караславов, ОХ III, 137. Беше по вършитба… Той ставаше в зори, .., цял ден се пържеше на диканята, .., а после въртеше веялката до полунощ, задъхан, плувнал в пот. X. Русев, ПЗ, 160. Пращят напръхналите развързани снопи под кремъните, скърцат тегличите, мудно пристъпват воловците и биволите, тумкат ръчните веялки — „макините“. А. Каралийчев, ПД, 67.

ВЕЯ`ЛО, мн. -а`, ср. Остар. Ветрило. Чувал съм и за испанките, които приказват на любовниците си чрез разни движения на веялото си. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172. И селото на Облата кула, сякаш че разперя нежно, като веяло, белите си стени, сключвани отвсякъде с лехите на градините. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 97.

ВЕ`ЯНИЕ, мн. -ия, ср. Веене. Трима представителни другари седяха отпуснати в шезлонгите и ароматните веяния от вентилатора на кухнята караха ноздрите им да потръпват нервно. Й. Попов, ИЖП, 58. Лицето му пазеше изражението на оная спокойна, безгрижна разсеяност, която обладава неволно човека, .., когато животът му тече плавно и гладко и когато той из една топла стая, .., гледа навън в бясно фучащите веяния на зимата. Ив. Вазов, Съч. VII, 116. Епохата е била напоена с идеите за реформи в обществения живот, с патетична или жлъчна критика на всичко остаряло и несъвършено в управлението, .., с настойчиви искания за духовна свобода и премахване на деспотизма и тези веяния са намирали отзвук у младите българи. М. Арнаудов, БКД, 62. Читателите — и без това малочислени — бяха объркани от декадентските веяния, от проповедите за „значителното“ в изкуството, от афоресването на реализма. М. Кремен, РЯ, 240. И онези актьори и основатели на трупи, които търсеха нови пътища за театъра и искаха да го поставят в попътен вятър на новите западни веяния, макар да бяха обновители и модернисти, си оставаха реалисти. Ст. Грудев, АБ, 68.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/141-160&oldid=11000“.