Речник на българския език/Том 1/841-860

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

5. Прен. Съвкупност от духовни ценности с голямо, обикн. обществено значение. В българската народна музика се срещат много песни и в други неравноделни тактове. Те са наше голямо музикално богатство. Пеене, V кл. 64. В това богатство и разнообразие на манастирските библиотеки един по-буден монах е можел да намери широк простор за книжовна дейност. Б. Пенев, НБВ, 43. В прекрасния музей на Шевченко например човек трябва да ходи дни, за да вникне по-дълбоко в неговото богатство. Н. Фурнаджиев, МП, 51. От ден на ден повече и повече се разкриват за нас богатствата на человеческите познания. ПСп, 1873, кн. 7 и 8, 45. Народните песни и умотворения са голямо богатство за всеки народ. △ Литературата и изкуството са богатство за всички хора.

6. Прен. Обикн. с предл. на и следв. същ. Широта, всестранност, многообразие на нещо, изразено от съществителното. Той знаеше по опит, че тия новини бяха едно благородно състезание между редактори за доказване богатството на фантазия и изобретателност. Ив. Вазов, Съч. X, 14. За процеса на неговото творчество, .., за богатството на речника му и за изобилието на рими е характерен случаят с написването на стихотворението „Лорелай“. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 98. Мозайката е многобагрена. Богатството на нейната палитра обхваща пет цвята: бял и син мрамор наред с червени, жълти и тъмнокафяви керамични късчета. ВН, 1960, бр. 2707, 4. И нежната еротика, и много от хероичния епос на народните песни от това именно овчарство са взели разнообразието на мотивите си, богатството и красотата на образите си. Й. Йовков, Разк. III, 184. Събрани и изследовани както тряба, те [народните песни] ни запознават с вътрешният живот на народът в неговото минало — настояще, .. и в същото време ни представляват живата народна реч в сичкото й богатство и разнообразие. У, 1871, кн. 20, 315. Богатство на въображението. Богатство на чувствата. Богатство на багри. Богатство на тонове. Богатство на гласа.

БОГАТУ`Р м. Истор. 1. Титла, давана на прабългарски войни за проявена храброст.

2. Воин с такава титла. В предутринната здрачевина Аспарух позна верния си телохранител богатур Вагран. Д. Динков, ЗБ, 7.

— От тюрк. baghadur ’храбър воин’. — Друга форма: багату`р.

БОГА`ТЪК, -тка, -тко, мн. -тки, прил. Диал. Умал. от богат; богатичък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГАТЯ`, -и`ш, мин. се. -и`х, несв., прех. Диал. Правя някого богат; обогатявам, богатя се страд.

БОГАТЯ` СЕ несв., непрех. Диал. Ставам богат; забогатявам, обогатявам се, богатясвам. Майка се сиромаши, дете се богати. Гатанка (Хурка и вретено). Ст. Младенов, БТР I, 176.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГАТЯ`САМ. Вж. богатясвам.

БОГАТЯ`СВАМ, -аш, несв.; богатя`сам, -аш, св., непрех. Диал. Ставам богат; забогатявам, обогатявам се, богатя се.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БОГАТЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от богатясвам; забогатяване, обогатяване.

БОГИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който се отнася до богиня или е характерен за богиня. Тя блестеше с богинска хубост в разкошното си облекло. Ив. Вазов, Съч. XIII, 186.

БОГИ`НЯ, зват. боги`ньо, ж. В древните митологии и в някои източни религии — божество с образ на жена. Не зная дали има удоволствие по-голямо от това да поживееш мислено няколко време всред хубавите вярвания на стария свят .. Пространството се населява със засмени богини, с луди амури, които го кръстосват във всички направления, които ти се усмихват. К. Величков, ПССъч. III, 46. Подир тоя празник, .., по няколко души пътуват за Итака — да възложат венци в храма на богиня Атина, закрилница на техните предци. П. П. Славейков, Събр. съч. VI, (2), 150. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо. Ас. Разцветников, (превод), Избр. пр. III, 9. Прен. За много красива жена; красавица. — Па гледам го Мичето ваше станало една такава богиня. Израснала, оформила се, стъпя като царица. Не мога да й се нарадвам. Елин Пелин, Съч. IV, 213.

БОГО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася или е характерен за бог, божество, напр.: боголюбив, богоизбран и под.

БОГОБО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който се отнася до богоборец; богоборски, богоборнически.

БОГОБО`РЕЦ, мн. -рци, м. Книж. Човек, който въстава и води борба срещу боговете, Бога и неговите повели. Нашият патриот и апостол на свободата [Левски] се изравнява с античния богоборец Прометей, дал огъня на човечеството. Лит. X кл. 199. Вълнуващите легенди за богоборци, които от любов към човека открадват огън от боговете и му го дават или го учат как да го добива и с това се обричат на жестоки страдания, намират отражение в поезията на Гьоте, Байрон, Шели, Ломоносов, Огарьов и др. В. Цокова, ОПВ, 8.

БОГОБО`РНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. Богоборец.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОБО`РНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоборник; богоборски, богоборен.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОБО`РНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоборнически; богоборски, богоборен.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОБО`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Богоборен; богоборнически. Измамиха го да сразят неговия земен богоборски разум, да го смирят и повалят в нозете Христови. Ем. Станев, А, 91.

БОГОБО`РСКИ. Книж. Нареч. от прил. богоборски.

БОГОБО`РСТВАМ и БОГОБО`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Въставам и водя борба срещу боговете, Бога и неговите повели.

БОГОБО`РСТВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от богоборствам; богоборствуване.

БОГОБО`РСТВО, мн. няма, ср. Книж. Водене на борба срещу боговете, Бога и неговите повели. Страхът преминава в дързост и богоборство, в бунт и предизвикателство към богове, светци, царе и властници, към живот и смърт. Ем. Станев, А, 32.

БОГОБО`РСТВУВАМ. Вж. богоборствам.

БОГОБО`РСТВУВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от богоборствувам; богоборстване.

БОГОБО`РЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоборство. Ботев събра и изрази в поезията си най-ярките качества на нашия народ — смелостта и твърдостта на характера му, свободолюбието и богоборчеството на душата му. Г. Джагаров, ЛФ, 1956, бр. 1, 1.

БОГОБОЯЗЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който се бои, има страх от Бога и постъпва съгласно църковните предписания и християнския морал; богобоязнен, благочестив. На другият ден, св. Неделя, когато богобоязливите християни от Дермендере пречеха по улиците да отиват на черкова, ние влезахме с верният си Григора в селото из марковският път. З. Стоянов, ЗБВ I, 323. Избягали бяха и гробарите градски и само сестрите монахини от метоха спохождаха къщите и някои други богобоязливи и милосърдни стари самоковци. П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. Аз зная майка богобоязлива, / света жена, огряна с вяра жива. Ив. Вазов, Съч. III, 175.

2. Смирен, простодушен. Във велика съблазън е паднал цар Йоан Александър, Костадине, — продума Теодосий след малко — ала нямаше ли богобоязливи мъже да го спрат, да го вразумят? Ст. Загорчинов, ДП, 248. Вие в това също време сте им дале право да престъпват семейните прагове на простите и богобоязливите селяне. X. Ботев, Знан. I, 6.

БОГОБОЯЗЛИ`ВО нареч. Остар. Книж. 1. С набожност, набожно, благочестиво. — Какво… какво се е случило? — питаха едни отдалече из мрачината. — Уби ли го? — Господи… Господи, в утробата! — тежко се понесе из навалицата. Една жена богобоязливо се прекръсти, по нея всички. П. Михайлов, ПЗ, 184.

2. Смирено. Той гледаше богобоязливо и благочинно на публиката. Ив. Вазов, Съч. VII, 103.

БОГОБОЯЗЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Качество на богобоязлив човек — боязън, страх от Бога; богобоязън, благочестивост. Като живях няколко време в манастиря, у мене се възбуди пак желанието, което еще от малък имах, да стана калугер, .. Първий път у мене беше се проевило това желание от голяма богобоязливост, внушена в душата ми от постоянното четене изключително почти на черковни книги и житиета на светци. П. Р. Славейков, БП I, XXII.

БОГОБОЯ`ЗНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богобоязлив. Страшни човече, махни се от мене!… Не си ли ти, дето се вмъкна в светилището господне и с твоите хайдушки ръце открадна свещените сосуди от причастието? Как? Не си ли ти, дето хвърли запалени главни в нашият богобоязнен град? Н. Бончев, Р (превод), 58.

БОГОБО`ЯЗЪН, -та`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Боязън, страх от Бога; богобоязливост. Чудно ми е, как чувството на бобобоязън,…, не ги е спряло да присъствуват тук. Елин Пелин, Съч. IV, 16-17.

БО`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е на Бог; Божи. И странен е тоз рой от сенки недвижни / помежду колоните мраморни сбрани, / чеда на епоха далечни и ближни, / от волята Богова тука призвани, / на утрешний храмови празник по-рано / светата му служба да чуят. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 103. Богова майкя го чула, / па дала вири ветрове / и тиа буйни дъждове, / .. / Та никна трева зелена: / сурии се напасоа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 163. Стоян на Ганка думаше: / .. да дойдеш, Гане, да видиш, / колко е, Гане, хубаво, / детенце мъничко да умре, / то на Бога в рая стоеше, / Богови цветя береше. Нар. пес., СбВСт, 46.

◇ Богова брада. Диал. 1. Малко неожънато място в нива с най-добрите класове, които се оставят да бъдат изядени от добитъка, или завързан с червен конец сноп от такива класове, който се оставя пред иконата за плодородие на следващата година. И като дожънват ниви, оставят по няколко от най-добри класове .. Това наричат тоже богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76.

2. Най-добрата, най-плодородната лоза в лозе, която се оставя необрана за плодородие на следващата година. Селци, кога доберат гроздие, оставят на край лозия една най-добра и плодоувенчана лоза необрана, коя наричат богова брада. Г. С. Раковски, П I, 76. Богов хляб. Диал. Обреден хляб за големи празници или за помен.

БОГОВДЪХНОВЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Вдъхновен от Бога, от силно религиозно чувство. Не е суетна нашата вяра, защото е права вяра; основата й създадоха апостолите; а достроиха я премъдри и боговдъхновени мъже. Н. Бончев, Съч. 57. И го нарича [евангелието] славното благовестие на блаженаго Бога. Тези думи са много силни, но ний можем да ги приемем с съвършена повереност, защото те са ся изрекли от един боговдъхновен апостол. ИЗ 1877, 1881, 335. Нейните автори [на Библията] са писали по вдъхновение свише, затова религиозното съзнание я възприема като боговдъхновена и се отнася към нея с пълно доверие. О, 1991, бр. 2, 3.

2. Който има необикновени дарования или е изпълнен с голямо вдъхновение. На прага на тая епоха, най-великия представител на която е Раковски, стоят ликовете на Паисия, тоя боговдъхновен калугер, който пръв хвърли в България слово пламенно за нов живот .., и на неговия ученик и последовател Софрония. К. Величков, ПССъч. VIII, 15. Тия училища принесли голяма полза: в тях ся образовали боговдъхновени песнопойци пророци. ВИ, 11-12. // Който има необикновено силно въздействие, който вдъхновява. Огнянов пръв път изпитваше обаянието на боговдъхновените думи, с което старецът озаряваше своите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164.

БОГОВДЪХНОВЕ`НИЕ ср. Книж. Вдъхновение от Бога, от силно религиозно чувство.

БОГОВДЪХНОВЕ`НО. Книж. Нареч. от боговдъхновен.

БОГОВДЪХНОВЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на боговдъхновен. Споменатите тук три момента дават пълно основание на християните, възприемайки боговдъхновеността на Библията, да пристъпват към нея с благоговение и любов. О, 1991, бр. 2, 4.

БОГОВЕНЧА`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. За цар, император или висш духовник — който се смята, че е увенчан, удостоен от Бога с корона. — Йоан Александър во Христа бога благоверен цар и самодържец на вси българи и гърци дарува светлите боляри и воеводи Павлина, Светослава, .., Йоана и Тихота с пронии в Пловдивската хора` и с всичко, що припада към тия пронии, .., за да се слави и поменува щедрата десница на превисокия наш цар богоизбрания боговенчан Йоан Александър. Ст. Загорчинов, ДП, 380.* — Тоя град не е мой и не мога да решавам съдбата му ни аз, ни който и да е от управниците и началниците му. Тоя град е на боговенчания ромейски господар и е част от империята. Д. Талев, СП, 207.

2. За монах, монахиня — който се е обрекъл, посветил на Бога. Каза, че идва от Ресенишкия метох на св. Вар вар а Струмещица, .., и му носи благословение и здраве от боговенчаната сестра Ксения, именувана прежде Иулита. П. Константинов, ПИГ, 40.

БОГО`ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Многоочаквано дете, за което се смята, че се е родило по волята на Бога. „Нани ми, нани, сине боговец!“ Н. Геров, РБЯ I, 53.

БОГОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Който има образ на бог, на божество; богообразен. И му [на Ахилес] отвърна тогава Приам, боговидния старец: / „Ти не кани ме на стола, Зевсови сине, додето / Хектор лежи непогребан в сенника ти.“ Ас. Разцветников, (превод), Избр.* пр III, 68.

БОГОВИДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Виждане на Бога.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОВИ`ДЕЦ, мн. -дци, м. Остар. Книж. Който е виждал или има способност да вижда Бога. И една вечер на самия цар каза Бенеамин: — Не ти се пада, брате мой, ни отшелник да станеш, ни — боговидец. Н. Райнов, КЦ, 21.

БОГОВИ`ДСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Способност да се види, да се познае Бога. Всеки отшелник става мъдър цар; ала чут ли е — цар да издържи в пустинята? Та кога е смогвал цар да стигне боговидство? Н. Райнов, КЦ, 21.

БОГОВИ`ЦА ж. Диал. Обреден хляб или кравай, който се меси за религиозни празници, като Коледа, Великден, Връбница, Задушница и др. Ден преди Коледа прасето се заколваше. Вечерта на трапезата: богови`ца, варено жито, сушени сливи, орехи. Р, 1927, бр. 237, 1. Елате на Връбница. Тука ще разчупим боговицата. Хайде вървете със здраве! И дядо Харитон ги благослови. А. Каралийчев, ПГ, 18. Месят и пита от най-чистое брашно, коя назовават боговица .., т. е. пита принос Богу. Г. С. Раковски, БС I, 28. Па вси селяне, и старо и младо, излизаха с брговиците си край село на оброчището. Й. Груев, КН, 1873, кн. 4, 62. За гробът ми, стара майко, / недей пита накъде й / .. / Недей меси „боговица“ / за моето „Прощене“. П. Р. Славейков, Лет., 1875, 157.

◇ Чакай кога ще дойде задушница да ядеш боговица. Диал. Казва се на някой, който иска да яде или получи нещо хубаво.

БОГОВЛА`СТИЕ, мн. няма, ср. Книж. Власт, която се счита, че произхожда от Бога и се упражнява от неговите избраници, пророци и под.; богоначалие, теокрация.

БОГО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Индив. Божествен. Той пръв път вкушаваше боговския нектар на триумфа, почти на славата… Ив. Вазов, Съч. XXIV, 124.

БОГОДА`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е даден, дарен от Бога. Като потоци е текла кръв от изповедниците, пекли са ги, .., били ги и с живи клещи месо откъсвали, за да ги принудят да отстъпят от богоданата вяра. З. Петров и др., ЧБ (превод), 249. От богоданото ни имание да помагаме на бедни и да наглядваме сироти. Хр. Данов, ППК (превод), 70.

БОГОЗНАМЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поличба, знамение.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОИЗБРА`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Остар. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богопомазан. Аз говоря от името на богоизбрания наш василевс. Някои тук знаят това и ще бъдат свидетели пред тия, които не знаят. Д. Талев, С II, 15. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.

2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богопомазан. Само туй да е поне! / Ами идва в „Българан“ / важен мъж богоизбран, / със цилиндър и пенсне. Хр. Смирненски, Съч. II, 131.

3. Като същ. богоизбран (богоизбрания<т>) м.; богоизбрани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богопомазан. Литературната бохема в „Арменското кафене“ си бе присвоила правото да утвърждава и развенчава .. Това „признаване“ можеше и да не радва някой „богоизбран“, но то не биваше да го оскърбява. Ив. Богданов, СП, 33. Обича да дружи с богоизбрани.

БОГОИЗБРА`НИК, мн. -ци, м. Богоизбран човек. Не е по силата на човека, макар и да е богоизбраник, за две или три десетилетия да сътвори такава столица, каквато огромната Римска империя беше сътворила за векове. А. Гуляшки, ЗВ, 64.

БОГОЛЕ`ПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Остар. Книж. Който е достоен за Бога по красота, великолепие. Но Сатанаил и след падането си не изгубил своята красота, боголепните украшения и творящата сила. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.

БОГОЛЕ`ПИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Достойна за Бога красота.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОЛЮБЕ`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Който е мил, скъп, драг на Бога. Дору смирението, колкото и да е свято и богулюбезно, пак без любовта нищо не струва. У, 1871, бр. 1, 335. — Молим ся, да ся присъединят с правата вяра, любов и боголюбезнийт живот всичките хора и да живеем и дъхаме със един и същи дух. З. Петров и др., ЧБ (превод), 95.

БОГОЛЮ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Остар. Книж. Който е обичан от Бога; боголюбим. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Имаме си и хаджие / мирни, боголюбни; / имаме си чорбаджие / и животни чудни. Л. Каравелов, Съч. I, 63.

БОГОЛЮ`БЕЦ, мн. -бци, м. Остар. Книж. Човек, който обича Бога. Противоп. богомразец, богоненавистник. Ала той бил и боголюбец, па бил и богослужител. Т. Влайков, Пр I, 174. Напразно аз диря по едно слово, по една мисъл само, зад миролюбивия и изнежен боголюбец, царя и вожда на един ратоборен народ. Ив. Вазов, Съч. XV, 38.

БОГОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който обича, почита Бога и е предан на християнската религия и църква. Само преди дни, ако му речаха, че с такава стръв ще пожелае нечия смърт, не би повярвал Добри, боголюбивият послушник. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 641. И що може друго нещо да бъде по-желателно и по-честно на една боголюбива и святолюбива християнска душа от да гледа и да посещава такива святи и священи места. Н. Рилски, ОМР,* III.

2. С който се изразява, доказва обич, почит към Бога. Една от жените му целуна ръка и той каза няколко поучителни думи: колко христолюбива и с добра душа е била покойната, как със състраданията и боголюбивите си дела е изкупила волни и неволни прегрешения и как Господ Бог ще й отреди достойно място в небесното си царство. П. Славински, ПЗ, 104-105.

БОГОЛЮ`БИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. 1. Любов, почит към Бога. Противоп. богоненавист, богоненавистничество, богомразство (Н. Геров, РБЯ).

2. В съчет. с притеж. местоим. ваш, негов и пр. Към титла на духовно лице или като обръщение за израз на уважение. За привременен управител на Врачанската епархия са определява от екзархията Нег. Боголюбие архимандрит Константин. Лет., 1876, 5. Гостът беше игуменът из Киприяновският манастир и наместникът на сичките .. манастирски мушии и руската Бесарабия Негово Боголюбие архимандрит Козма Зографски. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 3, 11.

БОГОЛЮБИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е любим, драг на Бога, обичан от Бога; боголюбен. Противоп. богоненавистен, богоомразен. Всичките военачалници по България и всичките други чиновници и началници да го [архиепископа] почитат и уважават, .. И да не бъркат нито нему, нито на подчинените му боголюбими епископи. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 24.

БОГОМА`ЙКА, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богородица; богоматер.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОМА`ТЕР, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богородица; богомайка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОМА`ТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който принадлежи или е свързан с Божията майка; богородичен. Към най-старите икони относят ся още и образът богоматерен от одигитрия (путеводителница), която е начертал еванг. Лука. З. Петров и др., ЧБ (превод), 25.

БОГОМЕ`РЗКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богомерзък.

БОГОМЕ`РЗЪК, -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Книж. Който е омразен, противен на Бога; богомерзки. Худоумните и богомерзки богомили пак напират към светата православна църква. Ст. Загорчинов, ДП, 233. — Както знаеш — продължаваше Контостефан, — господарят отдавна привлича на наша страна брата на богомерзкия Самуил — Средецкия Аарон. А. Дончев, СВС I, 56. За обесването на патриарха през гръцкото въстание някой по-млад Бозвели би навярно написал хиляди проклетии против гръцкото духовенство и би намерил, че тъй му се е падало на оня богомерзки фанариот. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 644.

БОГОМИ`Л м. Истор. Привърженик и последовател на богомилството. Богомилската ерес беше най-разпространена между простия народ, понеже, при другото, богомилите проповядваха, че човек не е задължен да работи на своя господар. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89-90. През феодалния строй и неговото разслоение, като реакция срещу светската и църковна аристокрация, богомилите пускат и из той края своя корен. Ст. Станчев, HP, 60. Старецът вървеше пред войниците бос, .. Облечен беше в напрашено черно монашеско расо, .. — Ти ли си Василий Врач, учителят на богомилите е Тракия? .. — Разказаха ми, че ти си проповедник на една нова вяра. А. Каралийчев, В, 122-123. Богомилската ерес си води началото от манихейско-павликянския дуализъм, когото видоизмениха предводителите на богомилите и създадоха нова секта — богомилската. Р. Каролев, УБЧИ, 91.

◇ Вярващи богомили. Истор. Богомили от средната категория, които са посветени в богомилското учение и членуват в богомилските общини.

Съвършени богомили. Истор. Богомили от висшата категория, които са запознати с всички подробности на богомилското учение и имат ръководни и проповеднически функции.

БОГОМИ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Остар. Книж. Богомил. Той [императорът] свика събрание, на което доведоха и всичките еретици — .. — и секиго питаха отделно: богомилец* ли е той или не е? На този въпрос едни отговаряха отрицателно, а други — утвърдително. Р. Каролев, УБЧИ, 104. В царствуванието же Алексия Комнена (1118), когато ся бяха усилили богомилците, .., изгориха жива главатаря богомилски Василия лекаря. Г. С. Раковски, БС I, 199-200.

БОГОМИ`ЛКА ж. Истор. Привърженица и последователка на богомилството.

БОГОМИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Богомилски. След Симеоновата смърт, при царуването на синът му Петра, България захванала да ослабва, и, между другите нови явления, в нея са пропъхнала и богомиловата ерес. Знан. 1875, бр. 10, 157.

БОГОМИ`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до богомилите или е свързан с богомилството. Рун познаваше всяко нещо в живота на своите някогашни братя и виждаше, че беше изправен на съд пред двама от най-първите богомилски вождове. Д. Талев, С II, 256. Богомилското движение, като стихиен селски бунт срещу феодалния строй, .., беше едно действително народно движение. Т. Павлов, МИБ, 20. За нас е гордост, че богомилското учение е оказало влияние на социално-религиозните движения в Западна Европа. М. Марчевски, ТС, 131. Богомилската ерес са появи в България във времето на учениците на св. Методия и на св. Климента Охридски. Отечеството на богомилството беше Македония и Тракия, дето отколе йоще имаше колония павликянска. Р. Каролев, УБЧИ, 97. Богомилска секта. Богомилска литература. Богомилски легенди.

БОГОМИ`ЛСТВО, мн. няма, ср. Истор. Религиозно еретическо учение и социално движение в България с основател поп Богомил, което се е разпространило в периода от X в. до XTV в. и е било насочено срещу гнета на феодалните владетели и на официалната църква.

БОГОМО`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който усърдно и често се моли на Бога; набожен, благочестив. Божан Кънчев беше отрасъл под надзора на тих, но строг баща — стар богомолен черковник; а отгледан беше той от ръцете на майка, която го сляпо обичаше. А. Страшимиров, Съч. I, 129. През тоя ден богомолните римляни тичат в храма на святий Петра да се поклонят на различните святини, които се отварят днес. Т. Икономов, ЧПГ, 87.

2. Който е свързан с молитва; молитвен. Тоя храм имаше значението не само на богомолен дом, но и на скъпа народна, историческа светиня. Ив. Вазов, Съч. XIV, 8. Видял запаленото кандило, той прибързва да си вчеше косата и прекланя глава пред него. Устата му зашепват тихо молитва и пълнят стаята с богомолно вдъхновение. Ст. Чилингиров, ПЖ, 143. И аз гледах как той с открита глава и със сълзи на очите си се спря и застана в някаква почтителна и богомолна поза пред това знаме и как дълго не можеше да откъса очи от него. Й. Йовков, Разк. III, 122. Богомолен поклон.

БОГОМОЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Само ед. Отправяне на молитва към Бога, молене на Бога; богомолство, богомолие.

2. Молитва. Арапский, и той язик е стар; на него са написани турските богомоления. Ем. Васкидович, ПП (превод), 75.

БОГОМО`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Вярващ, набожен човек, който посещава религиозна служба, за да се моли. Тоя ден имаше много богомолци в черквата. Й. Йовков, Ж, 257. Макар службата да бе привършила, закъснели богомолци влизаха в митрополитската църква и бързаха да запалят свещ за посеченото българче. А. Христофоров, А, 60. Вчера почистиха и възстановиха параклиса „Св. Петър и Павел“… Богомолците ще се отправят към него на втория ден от Великден. Дем., 1990, бр. 46-47, 2. Главни градове в Индия: Калкута .. На юг от него град Джагурнаут, прочут с тритях си пагода (храма), гдето ся събират множество богомолци на поклонение. Йв. Богоев, ВГД (превод), 253-256.

БОГОМО`ЛИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Богомоление; богомолство. Те отиваха на богомолие във Великата Лавра, в черквата „Св. Четирийсет Мъченици“, дето днес служеше патриархът. Ив. Вазов, Съч. XIV, 3.

БОГОМО`ЛКА1 ж. Жена богомолец. Тя [църквата] беше почти празна. Само пред олтаря бяха коленичили неподвижни и безмълвни три богомолки. Г. Белев, КР, 55. Често вниманието им отвличаха новоприходящите богомолци и белисани богомолки, които палеха свещ пред архангела Гавриила. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3.

БОГОМО`ЛКА2 ж. 1. Насекомо с дълго полуизправено пръчковидно тяло, зелено на цвят, което живее в тревисти местности и е разпространено в южните страни и в България. Taxis religiosa. Върху крайпътна трънка лазеше едра богомолка. Бате Коле веднага я улови. К. Петканов, СВ, 19.

2. Само мн. Разред такива насекоми. Mantis religiosa. По същото това време на сушата се появили първите безгръбначни животни .. Сред насекомите силно се развили водните кончета, .., хлебарките, богомолките и др. ОБ X кл. 131.

БОГОМО`ЛНИК, мн. -ци, м. Индив. Богомолец. През пости / той не държеше пост, макар на вяра твърд. / И богомолник бе и благ, и милосърд. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 17.

БОГОМО`ЛНО нареч. Книж. 1. С набожно усърдие; като за молитва, молитвено. Кир Тодор .. (Бързо се изправя пред иконостаса богомолно, кръстейки се). Ив. Вазов, Съч. XX, 76. Неговата богомолно оборена глава беше заковала тъжните му очи в земята. С. Чилингиров, ХНН, 91. Сетне отидох на църква, запалих свещица и богомолно скръстих ръце. Ив. Хаджимарчев, ОК, 20. — Имаше нещо, което стопляше душата и я настройваше богомолно. Д. Спространов, ОП, 80-81.

2. С благоговение, с преклонение; благоговейно. Цалувам богомолно твойте рани, / цалувам ти и лаврите безсмъртни. Ив. Вазов, Съч. V, 94.

БОГОМО`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Богомолен. Сетих се, че пред своя празник мохамеданите чакат богомолското подвикване на своя ходжа и всички вкупом падат на земята. Й. Радичков, ПЦ, 32. Тъмното тесто на насъбралите се моряци със страхливите светулки на цигарите напомняше богомолска процесия на хора с крехки жълти свещи в ръцете. Е. Кузманов, ЧДБ, 84.

БОГОМО`ЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. Богомоление; богомолие. Ах! Значи, това расо, тия богомолства, това смирение — всичко това, татко, било… Маска, маска, дъще. Ив. Вазов, Съч. XX, 36. Станеш, поочистиш са, попреоблечеш са и отиваш в храм божий, дето, наедно с другите братия христиени, стоиш на богомолство и наслади са душата ти с някое словце, сказано от дяда попа. Ил. Блъсков, ПБ, III, 12.

БОГОМРА`ЗЕЦ, мн. -зци, м. Книж. Човек, който мрази, ненавижда Бога; богоненавистник. Противоп. боголюбец.

БОГОМРА`ЗКА ж. Книж. Жена, която мрази, ненавижда Бога; богоненавистница.

БОГОМРА`ЗСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.

БОГОМЪ`ДЪР, -дра, -дро, мн. -дри, прил. Остар. Книж. Надарен от Бога с мъдрост. Богомъдрийт Дионисия Ареопагит, представлява св-те авнгели в девет ликове. З. Петров и др., ЧБ (превод), 239.

БОГОНАЧА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни*, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоначалие.

БОГОНАЧА`ЛИЕ ср. Остар. Книж. Боговластие.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОНЕВЕ`СТА ж. Остар. Книж. 1. Прозвище на Богородица (Ст. Младенов, БТР).

2. Прозвище на монахиня. Като влязох в тоя манастир, денем сякаш и мир имаше в душата ми, и спокойствие; не бях предишната, а нова, богоневеста сестра Ксения. Ст. Загорчинов, ДП, 162.

БОГОНЕНА`ВИСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Омраза, ненавист към Бога; богоненавистничество, богомразство. Противоп. боголюбие.

БОГОНЕНА`ВИСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. 1. Който е омразен на Бога, които е ненавиждан от Бога; богоомразен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Опитен в споровете, с много силни доводи Кирил оборвал противниците си .. Всеки народ според него може и трябва да чете и пише на родния си език, защото няма богоизбрани и богоненавистни народи. Ист. VII кл. 22.

2. Който се отнася до богоненавист и до богоненавистник. Богоненавистни мисли.

БОГОНЕНА`ВИСТНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който мрази Бога; богомразец. Противоп. боголюбец.

БОГОНЕНА`ВИСТНИЦА ж. Книж. Жена, която мрази Бога; богомразка.

БОГОНЕНА`ВИСТНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Богоненавист. Противоп. боголюбие.

БОГОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Книж. Който носи нещо божествено в себе си, който е изпълнен с дълбока вяра в Бога. Първите святи подвижници, а особено по-славните от тях, черковата нарича „богоносни“ .., защото те далеч от мирскийт шум просветнали с чудесни дарове на благодатта и с големите подвизи на благочестието. З. Петров и др., ЧБ (превод), 257. Богоносен отец.

БОГОНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Остар. Книж. Прозвище на някои светии. Свети Игнатий богоносец. Свети Христофор богоносец.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОНРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е съобразен с изискванията на религията, на черквата.

БОГООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има образ, който прилича на Бог, на божество; богоподобен.

БОГООМРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който е омразен на Бога; богоненавистен. Противоп. боголюбен, боголюбим. Той си подаваше щедро ръката за целуване и си мислеше: „Щом така ме посрещат, ще сразя богоомразния слуга на демона!“ Цв. Минков, МЗ, 123.

БОГООТЕ`Ц, мн. -тци, м. Книж. Прозвище на пророк Давид, родоначалник, от който е произлязъл Исус Христос.

БОГООТСТЪ`ПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отказал от Бога и от религията, човек, който повече не вярва в Бога. От своята страна и болградската младеж проклина патриархът като еретик и като богоотстъпник. Св, 1872, бр. 33, 257.

БОГООТСТЪ`ПНИЦА ж. Книж. Жена богоотстъпник.

БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до богоотстъпник и до богоотстъпничество.

БОГООТСТЪ`ПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Проява на богоотстъпник.

БОГОПОДО`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който е подобен, който прилича на бог, на божество; богообразен. Тук, в часове като тоя час, са се разхождали усамотено мълчаливи богопоообни мъже и в техните души са се раждали всичките чудеса на тая земя — храмове, некрополи, статуи, вази. К. Константинов, ПЗ, 216. О, аз последен злочестник! Във тая Троя широка/отгледах рожби най-храбри, но не ми никой остана! / Ни Местор богоподобен, ни Троил, боец в колата, / нито пък Хектор. Ас. Разцветников, Избр. пр.* III, (превод), 62. На двамата водачи са явило богоподобно видение и им известило, че единът водач и срещу поставената му войска са обречени на боговете на смъртта. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 294.

БОГОПОДО`БИЕ, мн. няма, ср. Книж. Подобие на Бог, прилика с Бог. Защото е християнската вяра тъй плодотворна, щото ония, които я изповядват, могат достигна с богоугоднийт си живот нравствено богоподобие и да изпълняват волята Божия. З. Петров и др., ЧБ (превод), 2.

БОГОПОЗНА`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Познаване, почитане на Бога. Измежду всички стари народи, потънали в идолопоклонство, само едните евреи опазили правото и истинното богопознание. Й. Груев, КВИ, (превод), 8.*

БОГОПОКЛОНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Поклонение, преклонение пред Бога. Като че сам Бог, создател всея твари, е вдъхнал у человеците чувството за богопоклонение като знак на общо припознание на божественото му същество. Г. Кръстевич, ИБ I, 34.

БОГОПОКО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. Книж. Който е покорен, послушен на Бога.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОПОКО`РНО. Остар. Книж. Нареч. от богопокорен.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОПОМА`ЗАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който се смята, че е избран, предопределен от Бога; богоизбран. Богопомазан владетел. Богопомазан жрец.

2. Прен. Ирон. Който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и притежава изключителни качества, способности или високо положение; богоизбран. Богопомазаният представител на благородната бяла раса е предполагал наверно, че чернокожите люде водят началото си не като него от маймуната, а от крокодила или от кенгуруто. Св. Минков, ДА, 25.

3. Като същ. богопомазан (богопомазани<ят>) м.; богопомазани<те> мн. Ирон. Човек, който се смята, че е избраник на съдбата, на случая и стои над другите по положение или ги превъзхожда по качества, способности; богоизбран. — А знаете ли, че той вече работи. Излязъл е неговият нов философски етюд „Характер на човешкото знание“. Добре е да видят богопомазаните, че Сибир не може да убие гения, не може да удуши мисълта. В. Геновска, СГ, 285. — Не разбирам защо се заяждаш? — рече Ванката сериозно. — Нима ние в провинцията нямаме право да мислим върху проблемите на нашето време и трябва да чакаме вие, богопомазаните, да ни ги пратите под формата на директиви? Л. Дилов, ПБД, 109. Предпочита да общува с богопомазани.

БОГОПОМА`ЗАНИК, мн. -ци, м. Книж. Ирон. Човек, който е богопомазан, привилегирован в някакво отношение. Нека отговарят за тая невинно проляна кръв не само у нас, но по сичкият свят, венцоносните богопомазаници и техните безсъвестни дипломати. З. Стоянов, ЗБВ II, 24-25.

БОГОПОЧИТА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е обичан, почитан от Бога. Почти сичките жреци умеят да лечат болните и да изганят злите духове из богопочитаемите и из жертвоприносящите жилища. Знан., 1875, бр. 9, 132.

БОГОПОЧИТА`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Почитане на Бога. Ако ся моли [учителят] в черква Богу с чистосръдечно богопочитание и нелицемерно смирение, .. то и него и неговото училище всякой ще почита и уважава. Хр. Данов, Лет. 1869, 142. Той умря с същата тишина и душевно спокойствие и с онова сладостно богопочитание, което сякога и на сяко място в сичкий си живот и в най-страшните обстоятелства бе показал. П. Кисимов, ОА (превод), 170.

БОГОПРИЕ`МЕЦ, мн. няма, м. Книж. Прозвище на първосвещеника Симеон, който според Библията трябвало да умре, след като види Христос. Разбира се, че само в такъв случай ние ще да имаме право да са надеем за спасение и че само в такъв случай ще да можеме скоро да извикаме с думите на богоприемецът „нине отпущаеши раба твоего“. Хр. Ботев, Съч. 1929, 145.

БОГОПРИЯ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Книж. Който е приятен на Бога. А толкова е славно и богоприятно това дело, дето направя человека безсмертен. Р. Попович, X, 24.

БОГОПРИЯ`ТНО. Остар. Книж. Нареч. от богоприятен.

БОГОПРОДА`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. 1. Само ед. Прозвище на Юда, който е предал Исус Христос за тридесет сребърника.

2. Прен. Нечестен, безнравствен, продажен човек. Защо и за какво да безчестиме това хрисимо и добро момиче? — Как защо? За това, че тя е дъщеря на един богопродавец и на един магьосник. Л. Каравелов, Съч. II, 112.

БОГОПРОТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е против волята на Бога; който е противен на Бога. Дядото на Матей Матов беше поп — той бе слушал за него такива забавни и невероятни анекдоти, че най-сетне свикна да вижда в това съсловие нещо адско и богопротивно. Л. Стоянов, П, 468-469. От тогази се появили много последователи на тази наука, която се е смятала за богопротивна и тайнствена и е носила името алхимия. Н, 1881, кн.* 2, 166. И са се дигнали срещу него [Бога]. За такъвзи богопротивен постъпък Бог ги изпъдил всичките от небото. ПСп, 1873, кн. 7-8, 76.

БОГОПРОТИ`ВНО. Книж. Нареч. от богопротивен.

БОГОРА`ВНИ, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. Който е равен по своите качества, сила, красота и под. на бог, на божество. Пей за гнева на Ахила, сина Пелеев, богиньо, / гибелний гняв, що докара мъки безброй на ахайци, .. — и всичко от оня ден, в който / се разделиха за пръв път след свада синът на Атрея, / мощният вожд на данайци, и Ахилес богоравний. Ас. Разцветников, Избр. пр. III, (превод), 9. Одисей богоравни.

БОГО`РОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е присъщ на Ив. Богоров, български книжовник от втората половина на XIX в., известен със своя краен пуризъм. Излязла е и четвъртата книжка от „Книговище“, в която г. Богоров е направил още по-голям прогрес в обработванието на езикът си, т. е. изковал е още няколко „чисто богоровски“ думи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 358.

БОГО`РОВЩИНА, мн. няма, ж. Прекален стремеж да се чисти книжовният български език от чужди думи и изрази, като се заменят с новоизковани или с народни думи (по името на Ив. Богоров); краен пуризъм. Често с хумор, с игрив език, но за всеки случай още без явни следи в извъртането на езика, кръстено отпосле „богоровщина“, редакторът разглежда и филологически въпроси, като не пренебрегва и другите отдели от предишната програма. М. Арнаудов, БКД, 36.

БОГОРО`ДИЦА ж. 1. Само ед. Обикн. с прил. света. Дева Мария, майка на Исус Христос. Миряна купи от пангара свещ, запали я пред почернялата икона на Богородицата, .., и мърдайки устни беззвучно, изрече: „Богородице, дево, радвай се!“ Ем. Станев, ИК I, 193. Нито се кръстеше, нито пък се интересуваше да слуша, когато четяха за чудесата на св. Богородица. З. Стоянов, ЗБВ I, 46.

Прен. Ирон. За невинен, непорочен човек (обикн. за изразяване на иронично отношение към някого, който само привидно е такъв). Зная те какъв си и не те смятам за богородица.

2. Християнски празник, свързан с рождението (Малка Богородица) или със смъртта (Голяма Богородица) на Дева Мария. В старо време различните храни се заяждаха на определен ден, след съответното освещаване: агнешко на Гергьовден, .., дини на Илинден или на Св. Богородица. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. Пък за наесен трябва да вземем мерки отрано. Да се поугари навреме, тор да се изкара по нивите, да се засее между двете Богородици. Кр. Григоров, ТГ, 61-62.

◇ Голяма Богородица. Рел. Християнски празник (15 август), свързан със смъртта на Дева Мария; Успение богородично.

Малка Богородица. Рел. Християнски празник (8 септември), свързан с раждането на Дева Мария.

> Правя се на богородица. Разг. Преструвам се, че съм невинен, непорочен.

БОГОРО`ДИЧЕ, мн. -та, ср. Название на няколко различни лековити растения, като срещниче, божигробче, усойниче или живинче и др.

БОГОРО`ДИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който е на Богородица или се отнася до Богородица. Богородична икона.

2. Прен. Който изразява простодушие, невинност; невинен. Студеният й поглед веднага ги накара да вземат богородични пози. Г. Белев, КВА, 41. И аз чувствам, че пак ме обсенят / със познатия прежен топлик / тия същи очи умилени, / тоя благ богородичен лик… Н. Марангозов, НПС, 33. От слабото й [на княгиня Мария], красиво и бледо богородично лице като че ли се лъчеше някаква неземна, тъжна светлина. А. Гуляшки, ЗВ, 379.

3. Който е свързан с празниците, посветени на смъртта или рождението на Богородица. Рано сутринта Дачо Калинков беше първият който влезе в черквата, щом започна богородичната служба. Т. Харманджиев, Р, 175. Площадът бе претъпкан с коли и добитък, сякаш отново се бе събрал големият богородичен панаир. В. Геновска, СГ, 325.

◇ Успение Богородично. Рел. Празникът Голяма Богородица.

> Богородичен пояс. Диал. Небесната дъга.

Богородичен хляб; богородична пита; богородична турта. Диал. Богородичник, богородник.

Богородични свещи. Диал. Тинтява.

Богородична трева; богородичен бурен. Диал. Миризливо цвете, което расте по ливадите и което според народните вярвания има лечебна сила да помага за леко раждане, та кадят с него на родилките.

БОГО`РОДИЧНИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е на Богородица. Вечернице-предвестнице, вечернице-царице, / .. / една сълза от Богородинините ресници, / отровена в светия жертвен час, — вечернице-сестрице. / Видя ли ни, когато спря тогава над нивята, / и чу ли как се врекох негова да съм? Ел. Багряна, ВС, 65.

◇ Богородичина ръка; богородичинн пръсте; богородичино цвете. Диал. Растението нокът.

Богородичина хурка. Диал. Лопен.

БОГОРО`ДИЧКА1 ж. 1. Умал. гальов. от Богородица (в 1 знач.) Взе да се кръсти едно след друго: — Господи, боже мой, Богородичке, майчице… Да се прекръсти човек с лева ръка! .. Що става с вас, вие загубихте веке и срам, и чест… Д. Талев, ПК, 255. Боже Господи, Исусе Христе, закриляй го! .. Света Богородичке, помилувай го Стоенча! Ив. Вазов, Съч. VI, 126. Прен. Ирон. За невинен, непорочен човек (обикн. за изразяване на иронично отношение към някого, който само привидно е такъв). — Цигари имаш ли? — Нямам, не пуша. — Ха, и таз хубава! — Мишка, защо ни водиш такива богородички? Сп. Кралевски, ВО, 55.

2. Като междум. За изразяване на силна изненада, тревога и под.; боже. — Още нощес трябва да е умрял .. Дали не е викал .. Майчице, богородичке, как не съм чула! М. Грубешлиева, ПП, 129.

◇ Правя се на богородичка. Разг. Преструвам се, че съм невинен, непорочен. Кой знае дали не ти е и любовник, мазна такава… прави се на смирена богородичка .. — Не го познавам. Нищо друго не мога да кажа. М. Грубешлиева, ПП, 179.

БОГОРО`ДИЧКА2 ж. 1. Градинско цвете с кичести бели, розови, червени или лилави цветове, което цъфти в края на лятото и началото на есента; астра. Aster chinensis. Набери босилек и богородични, латинки и ружи, ама гледай да не газиш много из лехите. А. Гуляшки, ЗР, 176. В двора пред двуетажната къща, варосана със синка, с чимшири край малка моравка, около която жълтееха латинки, разноцветни богородични и гергини, лежеше раненият. Ем. Станев, ИК III-IV, 500.

2. Полско цвете, подобно на маргаритка. А вадата пресичаше Равна поляна, където блещукаха богородични и жълт равнец. А. Каралийчев, СР, 64.

БОГОРО`ДИЧКА3 ж. Диал. Насекомото калинка-малинка; божа кравичка.

БОГОРО`ДИЧКИ само мн. Диал. Вид малки черни насекоми, които плуват в тиха, застояла вода; мамарци.

БОГОРО`ДИЧНИК, мн. -ци, м. Диал. Обредна пита, която се прави след раждането на дете; богородичен хляб, богородична пита, богородична турта, богородник.

БОГОРО`ДНИК, мн. -ци, м. Диал. Богородичник. Да ся опишат и допълнят подробно .. следнии предмети .. Какви обичаи и обряди са стрували .., и дор до сега струват наши българи, ..: как и с какво къпят деца .. После, коги правят понуда, богородник, кръщене, и с какви обряди? Г. С. Раковски, П I, 2.

БОГОСЛО`В1 м. Специалист по богословие; теолог. Като богослов, той владееше витийския дар и си служеше с цитати от светото писание. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 103. — Заминава да учи в Одеса? — каза дяконът тихо, като не преставаше да гледа след бащата и сина; .. — Като какъв ли ще се върне? Учител може би… или богослов… Кой знае? Ст. Дичев, ЗС I, 325. За класическата гимназия в Пловдив ни трябва богослов и законовед, който е свършил курс в една от руските духовни академии. Н. Бончев, Съч., 90. Бащата на туркинчето — мюфтия, турски богослов, вещ по религиозни и юридически въпроси — поискал от властите да върнат дъщеря му, понеже била малолетна. М. Кремен, РЯ, 210.

БОГОСЛО`В2 м. Остар. и диал. Благословия. Сва нощ е Стойна стояла, / та е на баща светила, / и се на баща молила: / „Я дай ми, тате, богослов! / Дали та не съм слушала, / дали та не съм питала, / та ми богослов не даваш?“ Нар. пес., СбНУ, XLIV, 383.

БОГОСЛО`ВЕЦ, -вци, м. Остар. Книж. Богослов1. Долната част на афреската представлява от двете страни на св. причащение, което стои в средата, окръжено с един венец от зари, два реда отци на църквата, богословци, папи, владици, свещеници в положението на люде, които размишляват и разискват. К. Величков, Съч. III, 188. Обичай ближняго, прощавай неприятели, почитай родители, слушай началници, обуздавай страсти и пр., тия начала са основите на нравствеността от векове и колкото нравоучителе и богословци са писали и проповядали, не са могли да променят нито една дума от тях. Лет., 1874, 107.

БОГОСЛО`ВИЕ, мн. няма, ср. Учение за съществуването на Бога, религиозните догми, морал и култове; теология. Чърковно богословие е наука, която ни учи да познаем чърковата със всичките й принадлежности, вътрешни и вънкашни, и за священодействата, които ся свършват в нея. З. Петров и др., ЧБ (превод), 1. Духовни служители са: шеихите, които учат на богословие вътре в джамиите, и хатиби, които в петък и на байрама свръшат обществените молитви. Лет., 1871, 83. // Книга, която излага това учение. Йоан Екзарх Български е живял в времето на Симеона .., превел богословието, диалектиката и граматиката на Дамаскина. СбС, кн. 1, 34.

БОГОСЛО`ВИЯ, мн. няма, ж. Остар. Книж. Богословие. В Пеща, като свършил [Щросмайер] науките си, зел диплома за доктор на философията и богословията. Лет., 1873, 113.

БОГОСЛО`ВНИК, мн. -ци, м. Диал. Човек, който благославя, дава благословията си за щастие, благополучие. Куме ле, богословниче, / на царо царство дотрая, / тебе се кумство поднови: / до девет сватби да венчаш, / десета — Стана Незнана. Нар. пес., СбНУ XLIV, 192.

БОГОСЛО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богословие и до богослов1. Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече. Ив. Вазов, Съч. X, 45. По негова поръка била съставена една богословска енциклопедия, съдържаща четиристотин статии и обяснения на неясни места от свещеното писание. Ист. X-XI кл, 49. Козма трупа колкото се може повече библейски тексти, и трупа ги с такава разпаленост, щото „словото“ му достига до богословското красноречие. Знан., 1875, бр. 10, 157-158. В богословското училище на Халки ще се приемат българи да носят вода, да цепят дърва, да ринат и метат. П. Р. Славейков, СКНГ, 31. Богословски спорове.

БОГОСЛО`ВСКИ. Нареч. от прил. богословски. Мюхтията знаеше, че Хадър бей беше начетен и красноречив, но той не беше го чувал да говори и затова не се впусна да му противоречи, защото видя, че ще се посрами, като дойде работата да се говори високо богословски. Ц. Гинчев, ГК, 159.

БОГОСЛУ`ЖА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Извършвам богослужение, богослужи се безл. В него время в Атонски сички мънастири ся богослужило на черковни български язик. Г. С. Раковски, П I, XIX-XXI.

БОГОСЛУ`ЖБА ж. Книж. Богослужение. Храмът Св. Георги, в София, — отколе езическо капище, .., и сега неосветен, но служащ за християнска богослужба. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 156.

БОГОСЛУЖЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който е свързан с богослужение. Той е първият църковен певец в Острец. Чете старобългарски. Има си малка библиотека от богослужебни книги. А. Каралийчев, С, 10. — На многая лета! — запяха свещениците в притвора. Те навлякоха богослужебната мантия на владиката — лилава, златошита и дълга, почти до петите. А. Христофоров, А, 262. Богослужебни обреди.

БОГОСЛУЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Извършване на религиозни обреди и четене на молитви от свещеник или друг свещенослужител, обикн. в църква. В стойката му — във време на богослужение — в кръстенето, в служенето около светилниците и кандилата — имаше чудна привързаност към църквата. Д. Немиров, Б, 192. Винаги досега бе ги посрещал отец Емилиян, застанал пред олтара. И веднага започваше службата, която беше повече проповед, и някакво тържествено богослужение. Д. Талев, С II, 247. Той [Давид] написал много псалми (духовни песни), които евреите пели при богослужението. Г. Йошев, КВИ, 42.

2. Събир. Съвкупност от такива обреди и молитви; църковна служба. Те побързаха със своите клевети в Рим и оклеветиха Методия пред папата като отстъпник от вярата и като противник на Римското учение за произхождението на Духа Святаго и от Сина, че не признавал папата за глава на черковата, а разпространявал само славянското богуслужение. Р. Каролев, УБЧИ, 18. На 29 май I860 г. Карлово заедно с много други български градове изхвърля името на гръцкия патриарх от богослужението. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. // Разш. Съвкупност от обреди и ритуали на дадена религия, извършвани от съответен свещенослужител. Греците и римляните имаха едно чудно богослужение, което християнството до край изкорени. Ем. Васкидович, ПП (превод), 62.

БОГОСЛУЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, Лице, което извършва богослужение; свещеник.

БОГОСПАСЯ`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който, когото Бог пази; спасителен. И така ден след ден изпълнявах аз повелята на своя пастир, докле срещнах на петия ден зографа Захарий, и ме отклони той с грешния свой разказ от богоспасяемия труд. П. Спасов, ГЛЗЗ, 61. Тъй и аз съм запомнил един Великден над Великдените, в който още детинският ми ум се убеди, че дяволът наистина се е загнездил в богоспасяемия град. Ем. Станев, А, 13.

БОГОСЪЗДА`ДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Богосътворен.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОСЪТВОРЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е направен, създаден от Бога; богосъздаден.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОТВОРЕ`НЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от боготворя и от боготворя се. И ето го подигнат против мен — / за богохулство — чрез боготворене / на туй що е божествено в живота, — /на туй що сам принася жъртви той! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 42.

БОГОТВОРЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Боготворене. Убедиха царя да издаде заповед, която запретяваше поклонението на друго божество в разстояние на трийсет дене и заповядваше боготворението на царското лице. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 85.

БОГОТВОРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Книж. 1. Почитам някого или нещо като божество, заради свръхестествените, божествени сили, които смятам, че притежава; обожествявам. Планинците имаха малко страх от официалния бог, но продължаваха да боготворят животните, водата, огъня, .., старите дървета и хляба. П. Здравков, НД, 161. Ние не можем да не кажем, че гореказаното предание е старо и че то са е появило още в онова време, когато славянските народи са биле идолопоклонници и когато са боготвориле природата. Знан., 1875, бр. 1, 13. Тии [германците] ся делили на много дребни народи, .., боготворили силите на естеството и старите си юнаци. ВИ, 65.

2. Изпитвам дълбока почит, възхищение или силно чувство на обич към някого или нещо, обикн. заради изключителните качества и достойнства, които виждам в него и проявите му; прекланям се пред някого или нещо, обожавам го. Когато мама се връщаше от болницата в къщи, постоянно разказваше как болните „боготворели“ доктор Платнаров и как той ги лекувал „повече с благородството си, отколкото с лекарства“. П. Славински, МСК, 51. Тя имаше един поет, когото боготвореше, чиито песни декламираше по забавите и вечеринките и нощем заспиваше с песните му. К. Калчев, СТ II, 101. Как можеха да ме питат дали обичам Ермолова, Садовская, Лешковская и ролите им? Та аз боготворях изкуството им, личностите им и ги смятах не за обикновени хора, а за полубогове. Ст. Грудев, АБ, 31. Хиляди умове се борят помежду си, за да наложат една истина, — едни я отричат, други я боготворят. Д. Немиров, Др., 51. Оставаше й неизменно предан и покорен само Стоян, който и сега, почти четиридесет години след женитбата им, се възхищаваше от нея и вярваше непоколебимо в нейния ум, в знанията й, в силата й, макар и той понякога да хитруваше и да се отклоняваше, но пак със същото наивно и чисто простодушие, с което и боготвореше своята жена. Д. Талев, ПК, 326. Жена му не го обичаше — .. Единствената му дъщеря обаче боготвореше своя баща. П. Спасов, ХлХ, 334. боготворя се страд. Най-чудното е това, че почти у сичките старовременни народи са е уважавало и боготворило дървото. Знан., 1875, бр, 8, 119.

БОГОУБИ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Книж. Убиец на Бога. Родителубийци ся казват тези, които убиват баща си и майка си; .. и богоубийци евреите, които разпнаха Исуса Христа. Кр. Пишурка, МК, 456.

БОГОУБИ`ЙСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоубиец.

БОГОУГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. 1. Който постъпва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен. В една от тия килии кандилото осветяваше сухите ликове на богоугодните мъже и жени, наредени в иконостаса между увехнали върбини и китки чемшир. Ст. Загорчинов, ДП, 156. В Ханаан живеяли тогава язичници, и евреите трябувало да ги изпъдят, зачтото Бог искал да направи тамо ново господство, в което да живеят само богоугодни человеци. Г. Йошев, КВИ, 40.

2. Който се осъществява или се извършва според волята на Бога, според изискванията на християнската религия; праведен, благонравен. След смъртта на угодника [Ив. Рилски] няколкото му горещи ученици и подражатели на негова богоугоден отшелнически живот съградили по-насам от пещерата, .., постница, за да се приберат в нея. Ив. Вазов, Съч. XV, 24. — То се вижда и отдавна е премислено: нужна ни е нова църква! .. — Ти недей така, Клименте — обади се наместникът. — Ще питаме и владиката, а той няма да ни спре за такова богоугодно дело. Д. Талев, ЖС, 126. Първото нещо, което человек трябва да пита, когато иска да върши някоя работа, е не колко ще спечели от нея, но дали тя е справедлива и богоугодна. ИЗ 1874-1881, 1882, 203-204.

3. Който е свързан с благотворителност, с материална помощ, оказвана на страдащи, бедни; благотворителен. Устроението на нашите училища не е работа на един човек. Всеки българин трябва да вложи в това богоугодно дело своята пара и труд. Н. Бончев, Съч., 81.

◇ Богоугодно заведение. 1. Учреждение, което изпълнява благотворителна или общественополезна дейност. Подобно и ако забележва в своето паство някои благочестиви стремления, като: трезвен живот, готовност към устройството на школи, черкви, болници и други богоугодни заведения, той одобрява таквози побуждение. Т. Шишков, ТС (превод), 157. В пътят си из селото, кръвожадните плячкаджии, .., спрели са около черковните стени и училището. Знаели тие отдавна, че стените на тие богоугодни заведения крият беззащитните жертви. З. Стоянов, ЗБВ III, 338.

2. Ирон. Нощно увеселително заведение. Който се съмнява в думите ми, може да посети „Алказар“, „Кабарето“, „Амброзия“ и пр. богоугодни заведения .. Хр. Смирненски, Съч. III, 99.

БОГОУГО`ДИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Богоугодничество.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГОУГО`ДНИК, мн. -ци, м. Остар. Книж. 1. Човек, който живее според изискванията на християнската религия; праведник. Понеже Бог е наш отец, не трябва, .., да ся боим от него, както от един строг мучител, нито да мислим, че някой богоугодник трябва да го предумува да ни приима. КТЕМ, 89.

2. Рядко. Благодетел, благотворител. Богоугодник сред гората / чешма за спомен е сградил. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 62.

БОГОУГО`ДНИЦА ж. Остар. Книж. Жена богоугодник; праведница.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОГОУГО`ДНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богоугодник.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОУГО`ДНИЧЕСКИ. Остар. Книж. Нареч. от прил. богоугоднически.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОУГО`ДНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Остар. Книж. Угаждане на Бога, като се живее според изискванията на християнската религия и църквата.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОУГО`ДНО нареч. Остар. Книж. 1. Според желанията, волята на Бога. И преживя дни мирни с добрите деца, които беше възпитал богоугодно. Й. Ненов, ЧГ (превод), 52. Във второто прошение молим Бога да ся смили .. и да ни даде напредък в всяка добра работа, та с това и тук на земята да поживеем богоугодно, спокойно и благополучно. Хр. Данов, ППК (превод), 103. Поклоните ся пред него [Бога] и помолите му ся, за да ви настави да преминете богоугодно и честито настоящият ден. Ем. Васкидович, ПП (превод), 91.

2. Като благодеяние, с благотворителна цел; благотворително. Много по-благоразумен би бил, ако би намирал на несчастните случаи да печелят сами хляба си с работа и с труд; .. или ако, за да бъде уверен, че милостинята му ся употреблява богоугодно, би вносил онова, что му е истина излишно, в обществената сиромашка каса. С. Радулов, НД, 123-124.

БОГОХВАЛЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който възхвалява, величае Бога. Богохвалебни песни. Богохвалебни химни.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОХВАЛЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Възхваляване, величаене на Бога.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОХУ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който хули, оскърбява Бога; богохулствен. Той ненадейно запя Ботевата молитва. Под хипнотизацията на тия старинни, мощни, богохулни звукове, тълпата се развълнува. Ив. Вазов, Съч. XXV, 134. Светите дари в това тайнство [причастието], според богохулното им [на богомилите] учение, не са плот и кръв Христови, в собствен смисъл, ами са просто брашно, проста жертва, която се принася на демоните. ПСп, 1873, кн. 7-8, 92. С продаването на православната вяра Палеолог превари опасността, която му се готвеше от страна на силний неаполитански крал и другите латинци, .. Но чрез това богохулно дело византийский император е имал на ум да извлече и друга още полза. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 32-33. Богохулни думи. Богохулни слова.

БОГОХУ`ЛЕЦ, мн. -лци, м. Книж. Богохулник. Ондуракс не разбра дали Ирник подреждаше поканените по свое усмотрение, или действуваше по внушение на княза; на челното място се настани богохулецът Каран. А. Гуляшки, ЗВ, 425.

БОГОХУЛИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Богохулник. — Да задуши дяволът синца ви: синките клеветници и синките богохулители. Л. Каравелов, Съч. II, 108.

БОГОХУ`ЛНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който хули Бога, който изрича или върши богохулство. А юдеите грабнаха камъне да го замерят с тях, като че е богохулник и прави себе си бог. Н. Михайловски, ССИ, (превод), 150. О, Авраме, недей говори така. Ти си богохулник. Как смееш да наричаш Иеова жесток! Св, 1927, бр. 5, 3. Варлаам е един богохулник и анадолски капасъзин! Ив. Вазов, Съч. VIII, 30.

БОГОХУ`ЛНИЦА ж. Книж. Жена, която хули Бога.

БОГОХУ`ЛНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до богохулник и до богохулничество. Богохулнически думи.

БОГОХУ`ЛНИЧЕСКИ. Книж. Нареч. от прил. богохулнически; богохулно.

БОГОХУ`ЛНИЧЕСТВО, мн. -а, ср. Книж. Богохулство.

БОГОХУ`ЛНО. Книж. Нареч. от богохулен; богохулнически. От погледа на госта си Кукена долови, че да се говори на свещеник така е неприлично и богохулно и че жените ще разнесат всичко из селото. П. Славински, ПЗ, 104.

БОГОХУ`ЛСТВАМ и БОГОХУ`ЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. 1. Изричам или върша богохулство. Еднаж едва ли не ми прилоша, когато го слушах как богохулствува: — Бог ли? — .. Не вярвам да има подобно създание. Ст. Чилингиров, ХНН, 149. — Няма какво да се моля — махна с глава брациговчанинът и плесна приклада на пушката. — Това ми е иконата и молитвата. — Е, ти пък .. — забеляза някой с упрек в гласа. — Не богохулствувай, че смъртта е наблизо. В. Геновска, СГ, 401. Като прощаваше греховете на разслабленийт, направи себе си равен с бога, и затова те рекоха: той богохулствува. КТЕМ, 138.

2. Остар. Гавря се, подигравам се с нещо възвишено; кощунствам. — Петдесет години откак той лежи в гроба — .. — а те все още го съдят и осъждат и богохулствуват с неговата памет. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 146. — Аз съм се клел в името на народа и само на народа дължа ответ. — Ти богохулствуваш, сине! — предупреди той [свещеникът] боязливо. — Помисли какво говориш! Ако не се разкаеш, душата ти ще иде направо в ада! Ст. Дичев, ЗС II, 821. Не богохулствувай, о създане клето! Не казвай: празна реч е любовта! К. Христов, Т, 13.

БОГОХУ`ЛСТВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от богохулствам; богохулствуване.

БОГОХУ`ЛСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Богохулен. Знам те аз, коварно човече, защо ме спираш и какво значи тая ехидна усмивка*, .. О, знам какво ми носят твоите богохулствени уста. Ив. Вазов, Съч. IX, 112.

БОГОХУ`ЛСТВО, мн. -а, ср. Книж. 1. Само ед. Хулене, отричане на Бога с думи, мисли или постъпки. — Еникий, мислите ти са еретични… Пази се от богохулство. Елин Пелин, Съч. IV, 88. А вън от това има и чисто расови причини, които тласкат испанеца към крайности… / Краен идеализъм, краен материализъм и крайно безбожие, което стига до богохулство. Б. Шивачев, Съч. I, 26. Но дойде Деветнайсети май / и ме свари учител в Кулско / в едно малко и глухо село, / от където уж за богохулство / уволниха ме с шумно дело. Н. Марангозов, НПС, 110.

2. Постъпки, думи, мисли, с които се осквернява, подиграва нещо възвишено; гавра, кощунство. Клеветникът вече не гъкна. Само звуковете „бух“ не преставаха. А в „Люксембург“ ръкопляскания! „Травиата“ трети път се зафащаше и възнасяше из нощния тих въздух… Най-дълбокото варварство на две крачки от най-префинената цивилизация! Та тая цивилизация беше подигравка, богохулство, срам!… Ив. Вазов, Съч. IX, 170.

БОГОХУ`ЛСТВУВАМ. Вж. богохулствам.

БОГОХУ`ЛСТВУВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от богохулствувам; богохулстване.

БОГОЧЕЛОВЕ`К, мн. няма, м. Остар. Книж. Прозвище на Исус Христос; Богочовек. До трийсетата си година Богочеловекът не е захващал евангелска проповед затова, защото юдеите преди тия години не са приимали в звание учителско или священическо. З. Петров и др., ЧБ (превод), 193.

БОГОЧЕЛОВЕ`ЧЕСКИ,* -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който се отнася до богочеловек.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОЧЕСТИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. 1. Който почита бога и изпълнява религиозните норми; благочестив.

2. Който е свързан с почитане, честване на бога и изпълняване на религиозните норми; религиозен. О! Какво едно най-голямо благодеяние за человека, ако душевните му сили от млади години още ся напояват и изправляват с нравствени и богочестиви поучения. Ал. Кръстевич, У, 1870, бр. 18, 285. Не небрежи в неделните и празнични дни да струваш както братията ти християни, не ся отвръляй от да следуваш богочестивите им примери. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 58.

БОГОЧЕСТИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Богочестив човек.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОГОЧЕСТИ`ВО. Остар. Книж. Нареч. от богочестив.

БОГОЧЕ`СТИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Зачитане на Бога и на религиозните норми; благочестие. Показвай и предвождай богочестие, проповядвай страх божий, безпрестанно почитание и любов към височайшето същество. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 39.

БОГОЧОВЕ`К, мн. няма, м. Остар. Книж. Богочеловек. И известява твърда вяра, че Исус Христос не е бил прост человек, но богочовек. З. Петров и др., ЧБ (превод), 99.

БОГОЯВЛЕ`НИЕ ср. Християнски празник (6 януари), свързан с евангелския разказ за явяването на Бог-Отец, когато Исус Христос бил кръстен в реката Йордан; Йордановден, Водици. Чохените шалваре Хаджи Генчо облича само на Великден, на Коледа, на Богоявление и на голяма задушница. Л. Каравелов, Съч. II, 7. От едната страна на иконостасът била втъкната върба от Върбница; а от другата — няколко свещи от Богоявление и от Великден. Л. Каравелов, Съч. II, 82-83.

БОГОЯВЛЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Богоявление или е характерен за Богоявление. Беше дори някак необичайно топло за началото на ноември. Но князът стоеше свит в шинела си, настръхнал като от богоявленски студ. В. Геновска, СГ, 375. // Който става или е станал на Богоявление. Ще се бори [Икономов] за най-демократично, почти светско управление на българската черква, а на богоявленската акция ще излезе готов за решителни и крайни действия. Т. Жечев, БВ, 336.

БОГУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар., сега обикн. нар.-поет. 1. Властвам, господствам. Един властолюбив кмет моли са на бога да умре господ, че да богува той в селото. П. Р. Славейков, СК, 22-23. Русия ни свободата / със кръв извоюва, / а без нищо немец дойде / над нас да богува. П. Р.* Славейков, Избр. пр. I, 193. • Нар.-поет. бог богувам. Бог богува — нека си богува, цар царува — века ли царува? П. К. Яворов, Съч. I,* 62. • Обр. Душата ми е тайнствен храм / от спомени населен, / и твоят лик богува там / жесток и неразделен. Ив. Вазов, Съч. II, 45. Знаеш ли нейде да царува, чест и правда да богува? Ст. Младенов, БТР I, 183.

2. Живея добре; благувам, добрувам. Даде Господ българину / да царува, да богува, / ала не знай българина / да царува, да богува. Нар. пес., СбНУ XXVI, 143. Ум царува, ум богува, ум патки пасе. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 186.

3. Призовавам името на бога или на светиите за благословия над някого (обикн. при просене). Един просек, .., веднаж ся бил запрял пред черковните врата .. Случило се да замине покрай него и един имотен тръговец; просекът захванал да богува и с жаловит глас да проси от него милостиня. Лет., 1873, 249.

4. В коледни песни — славя, славословя Бога. Къде стана станувахме, / къде бога богувахме. Ст. Младенов, БТР I, 183.

БОД1, бо`дът, бо`да, мн. бо`дове, след числ. бо`да, м. 1. Едно прокарване на игла с конец в плат, тъкан; бодване. Седи Тодораки на сундурмата и си кърпи потурите. Понеже е навървил много дълъг конец, то след всеки бод ръката му широко се размахва и отива чак към гърба. Д. Немиров, Б, 12. Едрата му глава [на даскал Божин], .., беше леко наклонена над дясното му рамо — както бе свикнал от дълги години да следи бодовете на шивашката си игла. Д. Талев, ЖС, 150. Сарафов имал ролята на Антон Мелцер, шивач. В първото действие на комедията младият Мелцер, наведен над един фрак, шие илици. След всеки бод, преди издърпване на конеца, той прави с иглата бримка. Ст. Грудев, ББ, 89-90. // Конецът, бродерията, която остава между две прокарвания на иглата в плат, тъкан при шиене, бродиране. Сега младата селянка си везеше нова кошуля .. Бод след бод изникваха шарките по пазвите, по ръкавите — червени, зелени, жълти, .., една в друга, една през друга в сложна плетеница. Д. Талев, ПК, 373. А вземеше ли да шие кенета по ръкави и нагръдки, тя, приведена над нея, внимателно ще й показва колко бода да направи тук и колко клупчета да завърже там. Т. Влайков, Пр I, 34. Пристигна и Павлина в бяла блуза със ситнокръстосани ярки бодове. Ал. Бабек, МЕ, 68.

2. Следа от натискане с островръх предмет или от прокарване на игла с конец в тъкан. Но някак съвсем неочаквано се натрапваше на погледа дясната му ръка .. При свивката се виждаха два пресни червени белега, чиято* правилна форма и бодовете около тях издаваха работата на хирург. В. Райков, ПВ, 12. По ръба личат бодовете от разпорения шев.

3. Вид шев или бродерия и самият начин на изработването им. — Защо не й купиш една крачна машина от новите модели „Сингер“, бе човек? Ситен бод, знаеш, гладко върви и никакъв шум! Чудомир, Избр. пр.,* 76. Тя [кръжок-ръководителката] ни показа и разни бодове, какво можело да стане с мъниста, с излишна панделчица, ширитче. В. Бончева, АП, 86. Бод зад игла. Бод пред игла. Кръстосан бод. Синджир бод. Бод рибена кост.

4. Бримка (в 1 знач.). Тя плете чорап, възлестите й пръсти чевръсто премятат иглите и се редят бод след бод. Д. Спространов, С., 155. Елка плетеше пуловер за чичо Марин .. — Едно, две… — броеше тя бодовете. А. Гуляшки, МТС, 328. Пусна ми се бод на чорапа.

5. Едно натискане, допиране на островръх предмет в нещо; бодване, убождане. Нещо в миг го бодва по ръката. Трън? Не: два тръна. Два бода. М. Вълев, ПСС, 65. Тя успя да извърне лицето си, но острият и студен бод на мустачките му опари бузата й. И. Петров, НЛ, 17. Коремът на коня му пущаше кръв от бодовете на махмузите му. Ив. Вазов, Съч. XIII, 148. • Обр. Той си спомни с горчивина думите на черноокия, .., и някакъв остър бод го ожили по сърцето. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11-12.

6. Остар. и диал. Тънък, заострен край на игла, шило, меч и под.; острие, връх, бодил1. Слезе по слабата наклонност на брега, .., като се опираше на тояга, въоръжена с остър бод на долния край. Ив. Вазов, Съч. VI, 62. Ако някой от тие последните заспи, т. е. от чирачетата, цярът му е готов. Начасът няколко иглени бодове ще са забият в месата му. З. Стоянов, ЗБВ I, 67. Като прекарах острието му няколко пъти по бруста, аз опитах бода му изпърво върху едно парче от вехта подметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 175. Никола майци думаше: / „Подай ми, мамо, ножове, / със дванадесе бодове / и два ножове ханджаре“. Нар. пес., СбБрМ, 191.

7. Диал. Остра, хаплива дума, израз. Гледай какви шила и бодове му пуща. Н. Геров, РБЯ I, 57.

БОД2, бо`дът, бо`да, мн. бо`дове, след числ. бо`да, м. Техн. Единица мярка за измерване скоростта на предаване на информация в телеграфията. — От фр. собств.

БОДА`, -е`ш, мин. св. бо`дох, прич. мин. св. деят. бол, -а, -о, мн. бо`ли, несв., прех. 1. Допирам, натискам някого или нещо с островръх предмет, като обикн. причинявам болка. Туй ли е твърдоглавият и капризен в клас Санко, който и тази сутрин бодеше с молив ухото на Метко. Л. Александрова, ИЕЩ, 57-58. Прадядото бодеше с остена биволите, но не можеше да ги накара да вървят по-бързо. Д. Фучеджиев, Р, 147. Веднъж орал с два вола и като легнал да спи, двамина турци подкарали воловете му. Той ги настигнал, хванал ги и ги впрегнал в ралото вместо волове. До вечерта орал с двамата, като ги бодял със сабите им. А. Дончев, BP, 84. Люти ги мъки мъчили, / горили, боли с ножове / и им главите земали. Нар. пес., СбНУ XXV, 110.

2. За островръх предмет — допирам, натискам някого или нещо, като обикн. причинявам болка. Иглистите им корави листа ме бодат по лицето. Ив. Вазов, Съч. XV, 52. Стърнищата бодяха босите им крака, къпините бяха разранили глезените ми. Ем. Станев, ЯГ, 28. Стефанов се събу и предпазливо нагази в ледената вода. Тя беше плитка, .., но отдолу камъните бяха остри и жестоко бодяха. X. Русев, ПЗ, 145. Гърбът му опираше до трънете. Бодяха го, но той не ги усещаше. К. Петканов, СВ, 61. • Нар.-поет. Бодом бода. Две са игли бодом бодат, / ой Ладо, Ладо, момиче младо. Нар. пес., СбВСт, 173. // Непрех. За трънливо растение или животно с бодли — имам свойството с острите си части да причинявам болка или рана при допиране, натискане. Тежко се достига* това, що е мило, / .., / и цветът трендафил със мъки се сбира, .. / а шипката боде остро и дълбоко. Л. Каравелов, Съч I, 143. „Голям е срам / за тебе, царя на цветята, да бодеш!“ — / .. / — „Да! Така е! / Че аз бода — това цял свят го знае!“ Ст. Михайловски, СБ, 52. Таралежът боде. // Разг. За нещо с остри косми или влакна — имам свойството да причинявам дразнене, възпаление на кожата; жуля, паря. Попипа брадата си, която бодеше. Й. Йовков, ВАХ, 46. Брадата му [на стареца] боде като паламида. Нар. пес., СбВСт, 467. Одеялото боде. Вълната боде.

3. Непрех. Правя бодове с вдяната игла; шия. А Неда, .., навела се над шева — боде ли, боде. Т. Влайков, Съч. II, 236. Полюбува се на везмото си, леко въздъхна и затананика. Бод до бод бодеше, преплиташе конци и все повече се увличаше в песента. К. Петканов, СВ, 45.

4. Набучвам с остър предмет нещо, за да го взема, вдигна; набождам. Жена му бясно въртеше очи и ожесточено бодеше картофите в тиганя. М. Грубешлиева,* ПП, 23. Най намери Гинка / двама луди млади, / .. / Риба ядяха, / с нож я бодяха. Нар. пес, СбВСт, 567.

5. Втиквам, закрепям нещо, обикн. заострено, в друго нещо; забождам, забучвам, затъквам. По цял ден лови кокошки на двора с примка, скубе им перата и ги боде по шапката си да мяза на плашило. Чудомир, Избр. пр, 167. И градушка / от китки заваля. Лови ги тоз и пушка / с тях кити, онзи ги на пазвата боде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 180. Язи съм си кърско цвете, / кърско цвете бела кочичка, Енке ле, / .. / Мойта майка й майка мащяха, / че ма кара посред зима да цъфта, / .. / да ме берат малки момчета. Енке ле, / да ма бодат на аляни пояси. Нар. пес., СбНУ XLIII, 568.

6. Непрех. За рогат добитък — имам навик да мушкам с рогата си. Има ли по-добра живина от вола… Бодял бил… не боде! Й. Йовков, АМГ, 12. В клас е котенце разбрано — / седне, мърка си, преде. / Вкъщи е козле припряно — / скача, сърди се, боде. Цв. Ангелов, СГ, 162. Тази крава боде.

7. Прех. и непрех. Прен. За думи, факти и под. — причинявам силно неприятно чувство на някого; засягам, дразня, огорчавам. — Катя, да не са децата, никога през живота си няма да помисля за мъж. Думите бодяха до болка Катя, но нямаше как да ги отрази. Ст. Чилингиров, РК, 282. — Ако истината те боде, ти запуши ушите си, а ние ще слушаме! А. Гуляшки, СВ, 312. // Прен. Рядко. Обиждам, засягам някого с думи, факти и под. Не се обичаме много с него. Бода го, като му река истината. ВН, 1962, бр. 3289,* 4.

8. Остар. За чувство, стремеж и под. — подбуждам към дейност; подтиквам. Освен това него бодеше и горещо родолюбие. Й. Груев, СП (превод), 41. бода се I. Страд. от бода в 1, 2, 4, 5, 8 и 9 знач. II. Възвр. от бода в 1 знач. Като шия, често се бода. III. Взаим. от бода в I знач. Имах е отделението двама дангалаци .. Първата седмица беше просто ужас — ритат се под чина, щипят се, с карфици се бодат — какви ли не безобразия измисляха .. П. Вежинов, НС, 69. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136. бода си възвр. от бода в 4 и 5 знач. Седнали около една бутилка вино, бодат си мезе и пият. Бода си цвете на дрехата.

БОДЕ` МЕ несв., непрех. Усещам остра болка, имам бодеж. Бабичката често се оплакваше, че я бодяло в плешката, че коленете я въртели Г. Караславов, Избр. съч. I, 375.

БОДЕ` МИ несв. непрех. Имам неприятно усещане, дразнене, жулене, парене, болка от допира на островръх предмет, на нещо с остри косми или влакна. Тук ми боде, ще се преместя. △ Одеялото ми боде.

◇ Бода (в) очите. Разг.; Бода окото. Рядко. 1. Натрапвам се на вниманието. „Хилядо рубли награда ..!“ Гласяха победително безчислените розови обявления, които бодяха очите днес по всички площади. Ив. Вазов, Съч. VI, 134-135. 2. Обикн. на някого. Неприятен съм на някого, дразня някого с присъствието си, със съществуването си или с нещо друго. Събраха пари, но висок храм, който оа стърчи над църковния зид, щеше да боде окото на правоверните. П. Мирчев, Е, 18. Свободата на българския народ, .. почва да се стеснява и да боде очите на известни личности. Г. Кирков, Избр. пр I, 81. Правото в очи боде. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 74.

Бода си очите. Разг. Измъчвам се над някаква работа, свързана с напрегнато взиране. Страшно ме заинтригува задрасканото. Бодох си очите цели часове, докато най-после открих. М. Кремен, РЯ, 77.

Бодат ме парите. Разг. Разполагам с много средства, пари; харча без сметка, неразумно.

Хем шуто, хем боде. Разг. За човек, който въпреки че сам е виновен за нещо, обвинява другите.

БОДА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бодил, шип. Някой ще се опита да се пошегува: „Колко са бодаците на тоягата ти?“. „Щом така лаеш, значи не знаеш.“ И. Петров, MB, 111.

БОДАКЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Който има бодли; бодлив. Носеше дълга бодаклия тояга, излъскана от времето като попски жезъл. И. Петров, MB, 110.

БО`ДВАМ, -аш, несв.; бо`дна, -еш, мин. св. бо`днах, прич. мин. страд. бо`днат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж бода. Изведнъж конят сепна, наостри уши и запръхтя. Аз го боднах ядосано, той изправи предните си крака и не мръдна напред. Хр. Максимов, СбЗР, 426. Каквато пакост и да стане в къщи — кокошка ли липсва, кравата ли бодне някое дете, .. — се ратаят е крив. Т. Влайков, Съч. II, 91. Младата жена бодна смело иглата и подхвана тънка светлосиня ивица, която заблестя между цветове по платното на широки и по-тесни ивици в строго правилни геометрични фигури. Д. Талев, ЖС, 40. Подава им по цветенце; всеки благодари и го втъква на гърди или на чело! Македонски го бодва в пушката си. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 103. Изведнъж се сепвам. Нещо като че ме бодва. Т. Влайков, Пр. I, 169. Нещо го [Калитко] бодна по сърцето и помрачи радостта от завръщането му. Ив. Хаджимарчев, ОК, 460. — Бачо Стоене — .. — Попчето се страшно заканя. Снощи си го много боднал с една дума и сега щял .. биле да те тикне и в затвора. Ц. Церковски, Съч. III, 226-227. // Внезапно минава през главата ми някаква мисъл или усещам нещо, някакво чувство. Бодна ме някакво предчувствие и в следващия миг отскочих от пътеката. Н. Хайтов, ПГ, 106. Изведнъж ме бодва подозрение, че се крои нещо.

2. Разг. Засаждам, засявам нещо, обикн. в малко количество. — Та посадих кукуруз, па сега ходих да бодна тук-там фасулец, компирец и тиквици. Т. Влайков, Съч. I, 30. — Да ти поискам, рекох, лучец малко, от чесновия, че го изядоха нашите зимъс, пък сега няма какво да бодна. Ил. Волен, ДД, 7. Рафчо отначало се чудеше защо става така — сърбат пилешка супа, отопяват соса, бодват краставички, пък мълчат. В. Пламенов, ПА, 23-24. Мама видя много фиданки на снопове, на снопове и ми рече: — Герчо, мама, купи си една крушка да боднеш на нивата за сянка и да си смисляш нявга за венчилката… Г. Краев, СбСт, 136-137. бодвам се, бодна се I. Страд. от бодвам. II. Възвр. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода). — На`, порязах се зарад тоя човек. В ножчето се боднах… Й. Йовков, ВАХ, 92. — Тя [Меца] си е плашлива. С трънче да се бодне, гората събира. Ран Босилек, Р, 60. III. Взаим. от бодвам в 1 знач. (към 1 знач. на бода), бодвам си, бодна си. Възвр. от бодвам.

БО`ДВА МЕ несв.; бо`дне ме св., непрех. Изведнъж усещам остра болка, бодеж; пробожда ме.

БО`ДВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бодвам и от бодвам се. Отзад, точно над врата, дето, .., човек можел да умре от едно бодване с игла, имаше синина. Г. Караславов, С, 46. В дъното на малкия двор се виждаше къщата — едноетажна като всички други, .. При нейния вид двамата странници, без дори да се погледнат, почувствуваха смътно бодване в сърцата си. П. Вежинов, ДБ, 11. И да не забравяме, че с две бодвания на иглата ся закърпва дрехата. П. Р. Славейков*, Р, 1871, кн. 2, 7.

БОДЕ`Ж1 м. 1. Остра краткотрайна болка в гръдния кош, кръста или коремната област. Архиварят отдавна чувствуваше някакви особени бодежи в лявата страна на гърдите. Хр. Смирненски, Съч. III, 140. Дългият затворнически живот беше подкопал здравето й. Тя по-често се оплакваше от бодежи в гърдите, а след застудяването кашляше силно. Д. Ангелов, ЖС, 384.

2. Допиране, натискане на островръх предмет; бодване. Остен! Не за дума, а за бодеж са техните кожи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2),* 242. // Болка от такова натискане. Острият ръб се вряза в кръста му и той [дядо Любен] изкриви лице от болка. Направи опит да се изправи, но остър бодеж го свали на земята. К. Петканов, ДЧ, 378.

БОДЕ`Ж2 м. Диал. Дървото калина1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОДЕ`Л м. Остар. и диал. Бодил1. От едната страна стояха около сто хиляди американци, обръжени със сопи, с дървени ножове, с копия и стрели, на които боделът беше направен или от рибена кост или от кремък. П. Кисимов, OA I (превод), 91. Двамина други физици, .., сумясали са да извдигат към облакът едно хвърчило, обръжено с металически бодел. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 22.

БО`ДЕ`НЕ ср. Отгл. същ. от бода и от бода се. Матей загуби представа за времето, пак изпадаше в тежки полусънища, през които едва сещаше боденето на инжекциите. Ив. Венков, ХКН, 96.

БО`ДЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бод (в 7 и 8 знач.).

БОДЕ`Ц м. Спец. Уред със заострен връх от дърво, метал, кост и др., който се употребява при вадене на тропоски, правене на дупки при бродиране и под. За чертане на големи окръжности служи линейният пергел. Той е съставен от дървена линия, на единия край на която има закрепен метален бодец, а на линията е нанизано приспособление за поставяне на молив. М. Тодоров и др., ТМСС, 36.

БО`ДИ, мн. -та, ср. Нов. Дамска или бебешка дреха или спортно облекло със или без ръкави, която обхваща тялото до бедрата, подобно на трико и се закопчава обикн. отдолу между краката. Патент на модната къща са блузите и бодитата от еластични материи. СТ, 1999, бр. 13, 24. Десетки български фирми вече шият ефирни бикини, сутиени, бодита. ВЖ, 1999, бр. 48, 13.

— Англ. body ’тяло’.

БО`ДИА`РТ мн. -няма, м. Изк. Вид изобразително изкуство, при което се рисува върху голо тяло. Независимо дали някои го приемат, а други го отхвърлят, бодиартът е вече факт в изкуството. СТ, 1999, бр. 52, 7.

— Англ. body art.

БО`ДИБИ`ЛДИНГ, мн. няма, м. Нов. Система от силови физически упражнения, с която се цели свръхразвитие на мускулатурата или изграждане на добро телосложение. Едва ли постиженията на генното инженерство ще ни позволят скоро сами да определяме външния си вид по каталог. С бодибилдинга обаче това отдавна е възможно. 24 часа, 1999, бр. 21, 22. Правилното хранене при занимаващите се с бодибилдинг е точно толкова важно, колкото и добре направената тренировъчна програма. СТ, 2000, бр. 45, V.

— Англ. body building.

БО`ДИГАРД, мн. -ове, м. Нов. 1. Човек, специално нает на длъжност да пази, охранява някого, обикн. високопоставено лице или човек в опасност; телохранител, охранител, охрана. В Лондон са известни няколко агенции, които наемат елитни бодигардове. ЖТ, 1998, бр. 23, 4. Ферер се яви с бодигардове на извънредната пресконференция. 24 часа, 1998, бр. 138, 11.

2. Служител от охранителната служба обикн. на банка, фирма и др.; пазач, охранител, охрана. Убиец разстреля бодигард на чейнджбюро в центъра на София. С, 1998, бр. 1936, 1.

— Англ. bodyguard.

БОДИ`КАМ, -аш, несв., прех. 1. Шия много, непрекъснато. По цял ден бодика, шие хорски дрехи, за да се прехранва.

2. Диал. Шия неумело, несръчно (Н. Геров, РБЯ). бодикам се страд.

БОДИ`КАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бодикам и от бодикам се; бодкане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОДИ`Л1, мн. бодли` и (остар. и диал.) боди`ли, м. 1. Остър израстък по стъблото или листата на растение; трън, шип. Той извади джобното си ножче, отряза шест яркочервени рози, почисти ги грижливо от бодлите и закичи своите гости. Цв. Ангелов, ЧД, 246. Аз съм синчец, аз съм радост. / бодил по мен не расте. Ив. Вазов, Съч. II, 66.

2. Остър, игловиден рогов израстък по кожата на животно. Човекът разчита на волята си при големите си победи, .., таралежът — на бодлите си. И. Волен, МДС, 19. Беше Кирил. Малкото му личице хитро се усмихваше, а косата му, нестригана и невчесана, стърчеше като бодли на таралеж. П. Стъпов, ЧОТ, 36.

3. Остър, обикновено метален шип по повърхността на нещо. Две големи, вързани до дънера на една ела, кучета, яростно залаяха на нас, .. Дебелите им вратове въоръжаваха гердани с железни бодили. Ив. Вазов, Съч. XV, 128. Бодли на тел.

4. Остар. Остър, изострен край на нещо; връх, острие, бод1. Оръдията бяха напълнени, чакаха и, отрупани с бодлите на ножовете, одухотворени от колективната душа на живата си броня, подаваха дулата си заплашително и сурово. Й. Йовков, Разк. II, 216. И победата я зехме / с бодила на наший щик! Ив. Вазов, Съч. II, 163.

◇ Стоя (седя) като на бодли. Разг. Неспокоен съм, в неудобно положение съм, в очакване съм на нещо неприятно.

БОДИ`Л2 м. 1. Общо название на различни видове трънливи растения. Някои палеха огньове из дворовете си, за да изгорят окапалата шума и сухата трева, която растеше покрай зидовете, примесена с тръне и бодили. К. Калчев, СТ, 272. На опразненото място на пътя, .., се появи като изневидело висок сух човек, облечен в някаква дълга, предълга дреха с налепени по нея жълти листа, мъртви гранки, бодили и тръне. Ст. Загорчинов, ДП, 496. Израснах никому ненужен, / като бодилите край пътя. Ас. Разцветников, Ст, 184.

2. Само ед. Събир. Много трънливи растения, израснали гъсто на едно място; трънак, бодилак. Обърнах се и погледнах през скелета му [на вратника] запустял двор, в дъното слупен стар дом, натежал към земята, потънал в буренак, бодил и тъмнина. Елин Пелин, Съч. V, 61, Вий мрете — болни теменуги. / Вий мрете — в храсти и бодил / от първи ден чела навели… П. К. Яворов, Съч. I, 79. В изпотъпкани ниви (трънливи) между бодил и високи треви / се валят червени глави / с накълцано обезобразено лице. Гео Милев, С, 42. Родих се в беден край. където / расте бодил… Щастлив не бях / да видя Дунава, морето. Бл. Димитрова, Л, 154.

◇ Магарешки бодил. Общо название на няколко вида трънливи растения.

БОДИЛА`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Бодил2 (във 2 знач.). Дайте мотика и лопати да отешим бодилака и треволака, да не пропълзи огънят до нашите купни! Ц. Гинчев, ГК, 305.

БОДИ`ЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е покрит с много бодили; бодлест.

БОДИ`ЛКА ж. Остар. и диал. Предмет, подобен на игла, с тънък заострен край; игла, бодка1. Като чула бориката, залюляла шилестий си връх и рекла: „Не бързайте да се хвалите; нека дойде зимата, ща ви видя, кога останете голи и двете, а на мене ще си останат моите зелени бодилки.“ Д. Манчев, БЕ II, 105. Сивичкото и гладичкото зайче рекло на ежът: „Каква ти е грозна дрехата, само бодилки е.“ Д. Манчев, БЕ II, 109.

БОДИ`ЛО, мн. -а, ср. Остар. Бодил1 в (1, 2 и 3 знач.); шип. Пчелата рекла на трендафила: „Голям е срам / за тебе, царя на цветята, да бодеш!“ — Трендафилът отвърнал: „ .. / твойто жило / е по-безмилостно от моето бодило!“ Ст. Михайловски, СБ, 52.

БО`ДКА1 ж. Остар. и диал. 1. Игловиден лист на бор, ела и др; игла, бодилка. Бориката е потребно и хубаво дърво: от нея людете правят хубави къщи, и зиме тя не си губи зелените бодки. Д. Манчев, БЕ II, 15.

2. Бодил1 (в 1, 2 и 3 знач,); шип, бодило, бодлика1. Шипката има остри бодки. Д. Манчев, БЕ I, 43.

3. Игла за забождане; карфица, топлийка. Не трябва нищо да се забожда по дрехите на детето с бодка. Ст. Младенов, БТР I, 185.

4. Следа, дупка от бодване с остър предмет. По корицата на питата личаха бодки от вилица, направени, преди питата да бъде метната в пещта. Хр. Пелитев, ХО, 74.

БО`ДКА2 ж. Стара дребна монета със стойност 1/3 от парата; аспра. Една лира има пет меджидии; .. един грош — 40 пари; една пара — 3 аспри или бодки. П. Р. Славейков, ПЧ, 77.

◇ Ни (и) бодка, не струвам (не чиня). Разг. Нищо (не струвам). Но за нея ни едното, ни другото не струват ни бодка. Ив. Вазов, Съч. IX, 33. — За едно агне той ви дава бурени, дето и бодка не чинат. Ст. Загорчинов, ДП, 455.

БО`ДКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Шия, бодикам. Представяте ли си: абаджия, човек от далечно време, от възрожденското! Той беше седнал „кръстом ноги“ и бодкаше с иглата един ръкав. Ст. Станчев, ВН, 1962, бр. 3269, 4. бодкам се страд.

БО`ДКАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бодкам и от бодкам се; шиене, бодикане.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`ДЛА ж. Разг. Женско рогато животно, което има навик да боде; бодливка1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БО`ДЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Бодилест. Още по-нататък една крайбрежна пясъчна пътека извежда на голямо блато, .., оградено с остри бодлести треви, разположено почти до самия бряг на Дяволския залив. П. Петканов, СП, 17.

БОДЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. По който има бодли, който е покрит с бодли. Лицата ни се удряха о надвисналите бодливи клоне на клековете. Ив. Вазов, Съч. XV, 134. Из бодливите храсталаци тихо се провираха патрулите. Й. Йовков, Разк. II, 59. Старата оглеждаше тъмнозелените стъбла на татула, измерваше внимателно посивелите бодливи семена и се питаше дали са узрели добре ситните смъртоносни зрънца. Г. Караславов, Тат., 150.

2. Който при допиране причинява неприятно дразнене по кожата. Алекси го [Харалан] прегърна като брат, целуна го, но още докато усещаше бодливата буза на другаря си до гладко обръснатата си страна, почувствува .. — някаква неясна, недобра тръпка в душата си. А. Гуляшки, СВ, 56. След него [свещеника] заговори младият офицер с черни бодливи мустачки. М. Марчевски, ГБ II, 233. Постепенно мислите му се помътиха, главата му натежа, той полегна, .., на бодливата черга и неусетно се унесе в тежък и кошмарен сън. П. Здравков, НД, 229.

3. За рогат добитък — който има навик да боде. Турлаците имаха бодлива биволица, где кого срещне, вика: Пфу!, а понякога налиташе и да боде. Й. Радичков, ББ, 61. На бодлива крава Господ рога не дава. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 278. Бодлив вол.

4. Прен. За думи и под. — който обижда, засяга; хаплив, язвителен. Лееше се поток от думи през порутената стена, думи бодливи, зли, всяка като удар, да засегне, да заболи. Д. Талев, ЖС, 72. Тодораки усеща, че Свещара скоро ще турне край на разговора, та бърза да намери най-бодливата закачка. Д. Немиров, Б, 9. Към онези пак от големците българи, които бяха зели да подражават гръцкия живот, беше неизтощим в горчиви и бодливи присмехи. П. Р. Славейков, ПИ, 79. Бодлив език.

◇ Бодлива акула. Вид хищна акула с остри перки като бодли; морски налим.

Бодлива тел (остар. и диал. бодлив тел)*. Двойна тел за ограда с шипове по нея. И дуварите .. започнаха да си разказват спомени — .. за бодливия тел, дето стопаните опъвали отпреде им. В. Попов, Избр. пр, 21.

Бодливо зеле. Диал. Змийско грозде.

БОДЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бодлив.

БОДЛИ`ВКА1 ж. Диал. Бодла.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БОДЛИ`ВКА2 ж. Диал: Дреха от груба, бодлива вълна или коноп. Каквато си бе добродушна [баба Вела], посви се срамежливо, па рече: — И срамота да е, снахо, но нашата вълна е по търните в гората, та те ти тая кълчищница… И тя ще ти послужи… Че Здравко съм го отчувала все в такива бодливки… Кр. Григоров, Н, 165.

БОДЛИ`ВКА3 ж. 1. Дребна сладководна или морска риба, която вместо гръбна и коремна перка има бодли. Gasterosteus aculeatus. При нашенската рибка бодливка мъжкият, когато му дойде времето да се „жени“, си построява гнездо от водорасли, треви на дъното. ВН, 1959, бр. 2495, 4.

2. Само мн. Зоол. Семейство такива риби. Gasterosteidae.

БОДЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на бодлив.

2. Индив. Остър, хаплив, язвителен израз или дума. Докторовият приятел се усмихна леко от неволната бодливост, с която завърши фразата си. Ив. Вазов, Съч. IX, 15.

БОДЛИ`КА1 ж. Остар и диал. Бодил1 (в 1, 2 и 3 знач.). И денем, и нощем със нежните пръсти, / да чисти без отдих бодликите гъсти, / що са по стеблата на трендафилът. Г. М. Софиянец, П, 21.

БОДЛИ`КА2 ж. Остар. и диал. Бодил2 (в 1 знач.) Димо едва на сутринта разбра, че е ограбен. През целия ден рови из бодликите, търси парите си, но не ги намери. К. Петканов, МЗК, 289.

БОДЛИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бодливичък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОДЛОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Който има вид, форма на бодил, трън, шип. Бодловиден израстък.

БОДЛОКО`Ж, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който има бодли по кожата си. Бодлокожо животно.

2. Като същ. бодлокожи мн. Зоол. Безгръбначни морски животни, чието тяло е покрито с варовити плочки и понякога с подвижни рогови игли; иглокожи. Echinodermata. Лодката плуваше над гора от водорасли — убежище на безброй мекотели и бодлокожи, които вълните изхвърляха при буря върху плажовете. Д. Димов, Т, 482.

БОДЛОПЕ`РКА ж. Риба с бодливи перки; костур. Perca fluviatilis.

БО`ДЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. Мъжко рогато животно, което има навик да боде.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БОДЛЯ`НКА ж. Диал. Вид бодлив плевел с белезникави листа и стебло, чиито плодове са събрани на кичури; бодянка. Краката ми се изподраха от стрънта и къпините, ръцете ми нацъфтяха от бодлянката и паламидата, но делник и празник не знаех мира, докато не прибрахме житото в хамбара. Ст. Даскалов, БП, 47.

БО`ДНА. Вж. бодвам и боднувам.

БО`ДНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бо`дна, -еш, мин. св. бо`днах, прич. мин. страд. бо`днат, св., прех. Остар. Бодвам. боднувам се, бодна се страд., възвр. и взаим.

БО`ДНУВА МЕ несв. (остар.); бо`дне ме св., непрех. Бодва ме.

БО`ДНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от боднувам и от боднувам се; бодване. Секи ден да му [на болния] са дупче кожата с обикновена игла по пет-шест боднования на* раздалеч един пръст. Ив. Богоров, СЛ, 81.

БОДРЕ`НЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от бодря и от бодря се; ободряване.

БОДРИ`ЧИ мн. Едно от северните племена на полабските славяни, населявало междуречието на реките Одер и Лаба през VIII и IX в.

БО`ДРИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от бодър; не много бодър, до известна степен бодър.

БО`ДРО нареч. 1. С проява на жизнени сили, енергия, жизнерадост; живо, енергично. „Близо е, дядо, близо е, половина ден път!“. „Да си жив, аго, за добра дума!“ — отговаря дядо Петко — и ободрен от близостта, почва по-бодро да крачи. Ал. Константинов, Съч. I, 286. Клавдия се размърда и стана .. — Да се сбогуваме, Спасик… Той стисна ръката й бодро, младежки. Д. Добревски, БКН, 157. Той е дребен човек, косите му още не са побелели съвсем, държи се бодро. Ст. Станчев, HP, 89.

2. С вяра, с оптимизъм. Аз здрав съм син на здраво поколение / с желязна воля, с вяра от чилик, / .., / свидетел бях на всичките съдбини, / що бодро преживя народа мой. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 154. Гледам бодро на живота.

3. Рядко. Нащрек, бдително, напрегнато, зорко. Стоя бодро на стража.

БО`ДРОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество или състояние на бодър. Ние лежим по корем, лежим час, два, с надежда, че силите ще се върнат, ще се върне бодростта. Л. Стоянов, X, 35. Щом детето налапа ненката, по жилите й се разля сладост, .. Почувствува бодрост, поиска да стане от леглото, да разтреби къщата. К. Петканов, ОБ, 225. Лицата им светят от здраве и бодрост, в очите им гори висок победен дух. Г. Караславов, ПМ, 107. Тя не помнеше да го е видяла клюмнал, отчаян. Все една бодрост излъчваше слабоватичкото му лице. Ст. Даскалов, Сл, 188. Тия прости думи внасяха сладка утеха и бодрост в Огняновата душа. Ив. Вазов, Съч. XXII, 164. Изрядко само някаква надежда, .., го изпълняше с бодрост. Елин Пелин, Съч. III, 110.

БОДРЯ`, -и`ш, мин. св. -и`х, несв., прех. Рядко. Вдъхвам някому бодрост, жизнени или душевни сили; ободрявам. Тих, прохладен ветрец лъхаше въз лицето на Иванова и бодреше конете. Ив. Вазов, Съч. XII, 107. Без ответ / отминаха там магите напред. / .. / Звездата пътеводна ту засени / чер облак, ту отново на твърдта / претрепка тя и грейне пак в нощта — / и ги бодри от пътят уморени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 186. бодря се страд.

БОДРЯ`К, мн. -ци, м. Разг. Човек, който показва, проявява повишена, пресилена енергичност, бодрост, оптимизъм. Той е голям бодряк.

— От рус. бодряк.

БОДРЯ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Разг. Качество на бодряк. Бях разказвал на жена си историйките на поредния си ден. Лукавствата на началника ми, носталгичната маска на колежката, увереното бодрячество на другия ми колега. Г. Величков, НУ, 130.

— От рус. бодрячество.

БОДРЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Ирон. Бодър. Финалът на филма е оптимистичен, но не бодряшки, облекчено оптимистичен,

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/841-860&oldid=2618“.