Речник на българския език/Том 1/821-840

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

един до друг. Столични адвокати се събраха на коледния купон и до среднощ танцуваха рок, туист, блусове и канкан. НТ, 1999, бр. 243, 16.

— Англ. blues.


БЛУ`СМЕН м. Музикант, който изпълнява блус.

— Англ. bluesman.


БЛЪ`ВВАМ, -аш, несв.; блъ`вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. и непрех. Бълвам внезапно, изведнъж. Огнянов, .., замаян от пищението на куршумите, що фъркаха над главата му, ту се изправяше с мартинката, която блъвваше бял дим, ту се снишаваше в шанца си. Ив. Вазов, СбНУ II, 153. Но в същия миг няколко мъжки гласа ревнаха с дива злоба. Едновременно една дузина пушки блъвнаха дим и огън. Л. Стоянов, Б, 147. А под тях земята ще блъвне силни огньове. Н. Райнов, БЛ, 235. Огънят изпращя, блъвна кълбо дим и букна. Ст. Даскалов, СД, 224. И глуха и безмълвна / гората, изведнъж тъй ненадейно блъвна / куршуми, огън, дим и трясък срещу тях. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 198.


БЛЪ`ВНА. Вж. блъввам и блъвнувам.


БЛЪ`ВНУВАМ, -аш, несв. (остар.); блъ`вна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Блъввам. Девойката си извръщаше лицето напред, за да види летящия локомотив като блъвнуваше из комина си стълпове пламък във въздуха. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 29.


БЛЪ`СВАМ, -аш, несв.; блъ`сна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блъснат, св., прех. 1. Веднъж или изведнъж блъскам (в 1, 2 и 3 знач.). Ти веднъж ме блъсна на улицата, че изтървах стомната и я строших. А. Каралийчев, НЗ, 163. Тя блъсна чашата и плисна млякото върху дрехата си. К. Петканов, В, 223. Той блъсна чорбаджи Добря към вратата и сам тръгна шумно след него. Ст. Дичев, ЗС I, 385. След печалната случка, на която аз бях неволен свидетел и която цял ме потресе, тато блъсва вратата и излиза. Т. Влайков, Пр I, 73. Но, като ядът не подействувал, той си блъснал главата о тъмничния зид в София. Ив. Вазов, Съч. VI, 73. Ще отреже от гръбнака тлъсно парче и, без да го тегли на кантара, ще го блъсне в ръцете й: — Давай на дечурлигата да ядат! А. Гуляшки, СВ, 192.

2. Прен. Прех. и (рядко) непрех. Разг. Обикн. за тежка, неприятна миризма — изведнъж раздразвам силно обонянието на някого. Тежка миризма на гниеща смет блъсна Гергин в носа. Тя идеше от ямите зад железничарските жилища, където се изхвърляше градският боклук. Ем. Манов, ДСР, 129. Веднага се завтекох към печката. Клекнах. Но щом открехнах вратичката — блъсна ме миризма на изгоряло месо. Гледам: наденичките наполовина овъглени. А. Каралийчев, С, 254. Когато се наведе да я издои, топлата миризма на млякото блъсна в лицето й и тя усети, че й прилошава. Кл. Цачев, СШ, 85-86. блъсвам се, блъсна се страд. Аз се прибирам по една тясна уличка в края на града .. Зад мен се блъсна от неведома сила стар, гнил вратник. Елин Пелин, Съч. V, 61.


БЛЪ`СВАМ СЕ несв.; блъ`сна се св., непрех. Изведнъж се блъскам (в 1 и 2 знач.). И като се нахвърли върху Палазова, подпоручикът го залови за раменете, раздруса го и тъй силно го тласна, че Палазов политна няколко крачки назад, блъсна се в масата и подна. Й. Йовков, ВАХ, 60. — Аз се блъсвам в него и уплашено извиквам. Т. Влайков, Пр I, 218. В спокойния и горещ следобед неочаквано задуха вятър .. Завеските на прозореца се разлюляха и единият прозорец се блъсна. Ем. Станев, ИК I,* 48. Шейната пак се блъсна в една преспа. Аго пак слезе. Й. Йовков, АМГ I,* 79. Изведнъж тъгата на Аарон се смени с бесен гняв, който съвсем го заслепи и накара кръвта да се блъсне в челото му. А. Дончев, СВС, 106.

Блъсвам / блъсна в главата. Разг. За спиртно питие — силно замайвам, опивам.

Блъсва ме / блъсне ме глава(та). Разг. Изведнъж почувствувам силно главоболие. Не е здрава, не. Хич я няма. Като я блъсне една глава… Боли, боли. П. Велков, СДН, 373. Блъсна го глава, тръпки го побиха и преди да клепне вечерня, оцъкли очи и поп Костадин пристигна да му даде причастие. Чудомир, Избр. пр, 271.


БЛЪ`СВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъсвам и от блъсвам се. Чу се силно блъсване наблизо — турците затваряха тежката порта на конака. Д. Талев, ПК, 696.


БЛЪСКАЛО`, мн. -а, ср. Диал. Труд, работа. Всеки с блъскалото си.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БЛЪ`СКАМ, -аш, несв. 1. Прех. Бутам, натискам силно с тласък или удар някого или нещо, за да се придвижи или да падне; тласкам, тикам. Байко си не отива .. Почвам да го блъскам, да го ритам… Т. Влайков, Пр I, 201. Руси остана по-назад. Немирни деца шаваха около него, блъскаха го, без да искат, отвличаха го. П. Спасов, Хл X, 121. — Не там! — вика зад нас войнишки глас и една ръка ни дърпа и блъска в друг ход. Л. Стоянов, X, 28. Път нямаше, колата засядаше на всяка крачка, блъскахме, бутахме, докато капнахме от умора. Н. Стефанова, РП, 118. // Натискам силно отвор, за да се отвори. Пред вратата вече се притискаха… Един плещест кантарджийски калфа, известен със силата си, блъскаше вратата с рамо. Ем. Станев, ИК I, 127. А турците не преставаха да блъскат, портата започна да пращи и да се поклаща. Д. Талев, ПК, 592.

2. Прех. и непрех. Понякога с предл. в. За вятър, дъжд, вода и др. — удрям силно някого, нещо. Вятърът блъскаше в прозорците. Й. Йовков, Ж, 180. Параходът се люшкаше в пенливата вода. Вълните го блъскаха отстрани, заливаха го отгоре и го караха да скърца като стар сандък. Ив. Планински, БС, 60. Въз мраморния звяр, яхнал / стърчеше клетият Евгений, .., / Не чуйше, как под него клокочи / и се повдига страшний вал, .., / как дъжд го блъскаше в лице. Ив. Вазов, Прев., 99-100. // Обикн. с предл. о или в. Удрям силно нещо в друго нещо; чукам, бия. Бомбите трещяха / и момите красни с децата пищяха. / Слисаните майки с поглед страховит / блъскаха глави си о голия зид / и падаха. Ив. Вазов, Съч. I, 180. Като чу това, битият овчар почна да блъска главата си о студените камъни и да се окайва. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Той се разпалва още повече в молитвите си, блъска юмрук в гърдите си, блъска чело в пода и тихо, глухо ридае, изрича набожни, покайнически думи, като окаян грешник в отчаяние. Д. Талев, ЖС, 446. Приклади блъскаха в прозорците. Й. Йовков, Разк. I, 127.

3. Прех. Удрям нещо (камбана, барабан и под.), за да произведа звън, звук; бия. Българите блъскали гръмко камбаната на параклисчето и това дразнело по-малко турците, отколкото ромеите. Хр. Бръзицов, НЦ, 77. Двама цигани надуваха зурли с изблещени очи, други двама до тях блъскаха тъпани. Д. Талев, ПК, 622. // Непрех. Свиря, като удрям тъпан и под. А циганите му свиреле със зурлите си и блъскале му с тъпанете си, щото от тая свирня ехтяло сичкото село. Л. Каравелов, Съч. II, 38. На глухия с тъпан му блъскай, той пак не чуе. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 78.

4. Непрех. За тъпан, камбана и др. — издавам отмерен звук чрез равномерни удари; бия. В това време всичките гълчаха шумно, без да се чуват един други, защото музиката беше подхванала някакъв турски марш и дайрето заглушително блъскаше. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. След малко далеч из мъглата се носеше отсеченият глас на боляровското клепало: навярно никога това клепало не е блъскало тъй. А. Страшимиров, ЕД,* 190.

5. Непрех. За сърце, кръвоносен съд и под. — туптя, бия силно; блъскам се. Сърцето му продължаваше да блъска с такава сила, че той усещаше как тялото му сякаш подскача от тия удари. Ем. Станев, ИК I-II, 323. Ако беше лято, би седнал на някоя скамейка в градината под крехката светлина на звездите и би мечтал… не, би плакал, .. докато кръвта съвсем престане да блъска в ушите му. М. Грубешлиева, ПИУ, 252.

6. Прен. Непрех. Разг. Работя без отдих, пряко силите си; трепя се, бъхтя се. Един син имаха те, .., но и той отиде в големия град, .. Писмо през писмо им пишеше той, .., но как можеха да заменят земята си, .. Защо са събирали като мравките парче по парче, защо са блъскали толкова години? Ст. Даскалов, СД, 198. По цял ден блъскам, време за почивка нямам.

7. Прех. Разг. Натъпквам нещо в голямо количество или голям брой неща някъде. Блъскаше в чантата си какво ли не, та беше се вече скъсала.

8. Прех. Остар. и диал. Бия, удрям жестоко; бъхтя. Хасан ага приграбчи тая дебела кюския, с която почна да ме блъска през краката. З. Стоянов, ЗБВ III, 14. Бре, деца, елате тука: / по кравай ще дам на вас, / но не дрънкайте, мълчете. / Инак — ще ви блъскам аз. Ив. Вазов, Прев., 90. После като почнах да блъскам една бабичка. Наложих я чиста работа, без да смее да ми се противи. Хр. Радевски, Избр. произв. III, 46. Ако родителите .. само блъскат децата подир сяка грешка; тогава децата и подир боя не ще знаят какво са иска от тях. У, 1870, бр. 3, 37-38.

9. Прех. Остар. Водя ожесточена борба с някого, за да го победя; бия, бъхтя. Цял ден те водиха неравен бой срещу многочислените врагове, които се бяха загнездили в Бойчиновци. Блъскаха, трепаха, додето най-сетне накараха войниците от Шуменската дружина оа съблекат ризите си и да ги развеят като бели байраци. А. Каралийчев, НЧ, 109. Тесни и широки [социалисти] днес по големите въпроси са длъжни, .., да вървят отделно, но да блъскат заедно врага. Р. Аврамов, Борба, 1919, кн. 3, 67. // Побеждавам някого в сражение; бия. Нека всякой брат наш да чете, да помни, / че гърци са люде хитри, вероломни, / че сме ги блъскали, и не един път. Ив. Вазов, Съч. I, 189. блъскам се I. Страд. от блъскам в 1, 2 (без //), 3, 7, 8 и 9 знач. Тоя ден мина като най-голям празник — станаха големи веселби, много песни се изпяха, .., блъскаха се тъпани и тамбурки, изпи се цяло море от медовина и вино. Д. Талев, С II, 167. II. Възвр. от блъскам във 2 знач. Стоян се блъскаше по главата и се тюхкаше. Елин Пелин, Съч. I, 187. III. Взаим. от блъскам в 1 знач. Ние се блъскаме един о друг. Л. Стоянов, X,* 98. Трите девойки танцуват по всички правила на танцовото изкуство и все пак се блъскат една о друга. Св. Минков, РТК, 162.

БЛЪ`СКАМ СЕ несв., непрех. 1. Удрям се силно в нещо. В гората го посрещна стаилият се между дърветата тежък мрак .. С протегнати напред ръце, за да запази лицето и очите си, той се блъскаше от дънер в дънер, клоните го шибаха. Д. Ангелов, ЖС, 269. Една муха се блъскаше в затворения прозорец и бръмчеше тихо, еднообразно. Ил. Волен, ЛРК, 21. Водата шумеше и се блъскаше в каменните основи на постройките, миеше калните селски дворове и бързо протичаше по стръмното си каменливо корито надолу. Кр. Велков, СБ, 14-15. Къдрав лих поток се пени, / блъска се от бряг на бряг. П. К. Яворов, Съч. I, 13. • Обр. Всичките минути от деня и нощта се бяха превърнали на мисли, които се блъскаха в главата му в безкрайни и гъсти рояци… Д. Немиров, Б, 98. Динов скоро намери разрешение на всички смущаващи го въпроси, които се блъскаха в съзнанието му. Ст. Марков, ДБ, 364.

2. За сърце, кръвоносен съд, кръв — тупам, пулсирам, бия силно; блъскам. Сърцето ми се блъскаше с бързи удари, в ушите ми шумеше гореща струя кръв и нозете ми се присвиха като подкосени. Д. Талев, СК, 141. Чуваше как сърцето му се блъска в гърдите. Цв. Ангелов, ЧД, 75.

3. Прен. Разг. Работя без отдих, пряко силите си; трепя се, бъхтя се. И туй похванеш, онуй похванеш — работата на лозето не се свършва. А след като съм се блъскал цял ден и си дода, на което ухо заспя, на него се събуждам. Й. Йовков, ОЧ, 131. Ние с баба Рада едва смогваме половината да свършим от това, дето трябва да се върши. А се блъскаме от зори до тъмно! А. Гуляшки, СВ, 309. Тогава тя беше учителка за първа година, .. Сега застаряла и посърнала, .., тя по цял ден се блъска ту до къщи, ту до училището… Г. Караславов, Избр. съч. I, 398-399. Мъжкото тегло никъде го няма. Цял ден се блъскай из полето, ори земята, копай, тичай по воловете. Ран Босилек, Р,* 81.

4. Прех. Разг. Полагам големи усилия, мъча се да разгадая нещо, да разреша някакъв въпрос; бъхтя се. Получи вече едно писмо от него. Но и двата чифта очила си туря и пак нищо не може да разбере, колкото и да се блъска. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 168. Аз, ням и благоговеещ пред загадъчността и красивата неяснота на мрачната му поезия, се блъсках да го разбера при всекидневните срещи. М. Кремен, РЯ, 519-520. — Няма по-трудно от тригонометрия! .. Цял следобед се блъскам с една задача и все повече се забърквам. А. Гуляшки, МТС, 16.

5. Прен. Разг. Придвижвам се трудно, обикн. като се лутам; бъхтя се. Цели два дни ( .. ) пътниците се блъскаха по неравния път, отрупан с разхвърляни камъни и съборени дървета от бурята, насечен от дълбоки поройни ями. А. Каралийчев, TP, 173. — Уморих се! — тежко въздъхна той. — Доста се блъсках из тъмнината, докато ви намеря. М. Марчевски, ТС, 56. Онова, което зная навярно за тях, че едни пристигнали благополучно до Тетевен, гдето са предали на турците, други са блъскали няколко деня назад към Тракия, от които някои станали жертва на глада и башибозуците. З. Стоянов, ЗБВ II, 243.

Блъскай си го о (в) главата. Разг. Пренебр. Прави с него, каквото искаш (за нещо, което се смята, че е ненужно, безполезно). — Ти, хаджи, да си блъскаш о главата тоя твой черковен въпрос? Ив. Вазов, Съч. VIII, 21.

Блъскам си акъла (ума). Разг. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Треньорът беше объркан. Момчетата вече съвсем не са това, което бяха. Коя е причината? Не му трябваше да блъска ума си, за да се досети — великанът. Да, великанът. А. Мандаджиев, ОШ, 62.

Блъскам си ангелите. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. — Нали е учен, иска да ни надхитри .. — Каза няколко думи и след това иди си блъскай ангелите да ги разбереш. Д. Кисьов, Щ, 195. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно.

Блъскам си главата. Разг. 1. Мъча се да разбера, да проумея или разреша нещо. Малеев вече блъскаше глава отде да търси жито, та да осигури изхранването им до нова реколта. Ст. Марков, ДБ, 501. 2. Мъча се, трудя се над нещо, работя непосилно. 3. Съжалявам много за нещо, случило се по моя вина; горчиво се кая, разкайвам се за нещо.

Кой ме (никой не ме) блъска по главата. Разг. Със следв. изреч. със съюз да. Не съм бил принуден, накаран насила от някого да извърша нещо.


БЛЪ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъскам и от блъскам се. С едно силно блъскане в гърдите му Ненка оттласна Цонча и докопа мотиката си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 126. Суматоха, викове, блъскане, невъобразима бързина, като във водовъртеж. Всеки тичаше. Ст. Дичев, ЗС I, 236.


БЛЪ`СКАНИЦА ж. 1. Неорганизирано движение, сблъсък, допир, тласкане на много хора, в навалица; блъсък. Улиците оживени, хората тропат с чехли по тротоарите и бързат нанякъде, .. Пък горе на пазара — блъсканица, олелия! Хора, добитък и сергии с разни шарении и лакомства. Ил. Волен, РК, 64. Най-сетне блъсканицата затихна. Редиците бързо се изпънаха и войводите застанаха пред тях. Ст. Дичев, ЗС I, 237. В блъсканицата, провирайки се между гъсто застаналите един до друг големи хора, когато искахме да отидем от едната трибуна до друга, загубихме се с братовчед ми. П. Велков, СДН, 143.

2. Разг. Много напрегната, пряко силите работа. Привечер дядо Архип излезе уж да си почине за малко от блъсканицата пред деня, дорде закопае част от покъщнината под съчките, дорде докара с кола дъщеря си и внучката. Сл. Македонски, ЕЗС, 72-73. След свършване Николаевската реална гимназия и прекарване дома охолните разпусни месеци — прекарани в писане стихове и блъсканици с трисекцията на ъгъла и квадратурата на кръга — .., Алеко дохожда в Одеса и постъпва студент в Новоросийският университет. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 122.

3. Разг. Уморително пътуване. Най-сетне, подир безкрайната блъсканица по друмища и ханища, файтонът затъна в калните улици на София. А. Каралийчев, ПГ, 191. Изтощени от глад, от безсъние, от блъсканици, от дървеници и въшки, те се върнаха по домовете си, след като родителите им се съсипаха от тичане и от харчове. Г. Караславов, ОХ II, 464. 4. Остар. Бой, сбиване. Произлезе блъсканица с тояги и юмруци. Ив. Вазова, Съч. XXV, 70.


БЛЪСКОТЕ`ВИЦА ж. Индив. Бърза, припряна работа, съпроводена със суетене. „Сега разбирам“ — мислеше си той — „защо толкова бързаше да се почне новото училище ..“ От неговото наблюдателно око не избегна и подозрението, че при тая трескава и забъркана блъскотевица сигурно ще има и някаква нередовност в сметките. Т. Влайков, Съч. III, 188. Страшна блъскотевица беше на панаира.


БЛЪ`СНА. Вж. блъсвам.


БЛЪ`СНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от блъсна като прил. Разг. Смахнат, налудничав, пернат. — Ако не се оженя за него, ще се хвърля в кладенеца! .. — Каквато е блъсната наша Селвета, виж, че го е направила! К. Петканов, ДЧ, 316. Мълчи като блъснат. П. Р. Славейков, БП I, 275. Ама че се звери като някой блъснат! Ст. 1963, бр. 922, 3.


БЛЪСНИ`БУК, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Блъснигабър; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.


БЛЪСНИ`ГАБЪР, мн. няма, м. Диал. Пренебр. Захласнат, глупав човек; ахмак, бунак, бутниколиба, бутнигабър, блъснибук. На една шеметна височина Невенка с ужас съзря брата си Бориса и Чинчева .. — Слазяй бре, блъснигабър! Дето те не сеят, там се раждаш! Ив. Вазов, Съч. XXV, 72.


БЛЪ`СЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Рядко. 1. Рязък удар; блъскане. Той беше пресметнал силата на блъсъка си така, щото подир него турчинът да не може да кръкне. Ив. Вазов, Съч. VII, 64. Аз работех свит над масата в едина ъгъл на сиромашката си стаица, когато вратата със силен блъсък се отвори и при мене запъхтяно и изплашено влезе едно от децата ми. Ц. Церковски, Съч. III, 171. Почнаха да се чуят блъсъци на врати, груби аскерски гласове, женски и детски писъци — оглушителни заедно с магарешкия рев. П. К. Яворов, Съч. II, 162.

2. Блъсканица (в 1 знач.). Полето глъхнеше постепенно и само селските чарди кръстосваха по всички направления и се трупаха с рев и блъсъци пред зеленясалите корита на редките чешми. Г. Караславов, ОХ IV, 472. Всякой на работа на пазарът; натиск, блъсък, крак до крак и бут до бут. П. Р.* Славейков, Избр. пр. I, 107.

Дървен блъсък. Диал. Бой. Седи мирен, .. да не ядеш дървен блъсък. П. Р. Славейков, БП II, 145.


БЛЪФ, блъ`фът, блъ`фа, мн. блъ`фове, м. 1. Измама чрез преувеличаване или прикриване на някои факти. — Никога ли не си имала поражения? — Имала съм няколко. Сега ще прибавя още едно. И ще се напия сама — до смърт. Неси се замисли. Блъф ли беше това? Или истина? Както е пийнала, може наистина да го направи. П. Вежинов, БГ, 151. Трябвало е нещо невиждано и нечувано, .. Търсел се е някакъв майстор на политическия блъф, за да се стресне дипломацията на самодържавна Русия. Т. Жечев, БВ, 120.

2. При игра на покер — начин да се заблудят участниците в играта, като се създаде предположение, че партьорът им има по-силни карти, отколкото е в действителност.

— Англ. bluff. — Друга (остар.) форма: блуф.


БЛЪФИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Служа си с блъф, правя блъф. — Както и да блъфираш, едва ли някой ще ти повярва, че тук е имало несъответствие между волята и външното й проявление. Къньо нищо не разбра от това, което каза началникът. Кл. Цачев, ГЗ, 130. Борис Казански бързо пресметна, че при чистенето на картите беше изхвърлил купа поп и Насю х. Грозданов можеше да го бие само с каре от аса .. „Блъфира“ — мина му през ума, като погледна към него и забеляза по лицето му зле прикривано смущение и разочарование. — „Свършено, спечелих…“ Д. Ангелов, ЖС, 31.


БЛЪФИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от блъфирам.


БЛЮ`ВАМ, -аш, несв., прех. Остар. и диал. Бълвам. Кога ся разклати мозъкът от удар, чловек захваща да блюва. НКАФ (превод), 96. Така вулкан Везувий много векове кротувал; ..; но в 79 лято по Рождество Христово подбрал да блюва и да връга лава и пепел така страшно, чтото засипал околните градове. Й. Груев, Лет., 1873, 67. блювам се страд.

Блювам зелени гущери. Диал. Изпитвам силен гняв и говоря язвителни, остри думи срещу някого.


БЛЮ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блювам и от блювам се; бълване. А ястия, които докарват блюване, без съмнение щат да са най-напред тлъстите. Й. Груев, (превод) КН, 7, 8.


БЛЮ`ВАНИЦА ж. Остар. и диал. Бълвоч (в 1 и 3 знач.).


БЛЮ`ВВАМ, -аш, несв., блю`вна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. блю`внат, св., прех. Остар. и диал. Блювам изведнъж, блюввам се, блювна се страд.


БЛЮ`ВВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от блюввам и от блюввам се.

БЛЮ`ВНА. Вж. блюввам.


БЛЮ`ДАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Блед, изпит. „Ганьо ле, Гандарино льо, / защо си желта блюдава, / дали си болна лежала.“ Нар. пес., СбВСт, 344.


БЛЮ`ДО, мн. -а`, ср. 1. Съд за ястия, обикн. плитък, разлат; чиния, паница. Бялата покривка на масата се закриваше от блюда, стъкла и чаши. Й. Йовков, Разк. I, 199. По средата между двете седалки норманите заковаваха дълга трапеза и я отрупваха с .., блюда, пълни с ястия, плодове и вино. А. Дончев, СВС, 655. Човекът до мен се хранеше бавно, .. В блюдата му винаги оставаше половината храна. С. Северняк, ВСД, 108-109. Огънят весело пламтеше и осветляваше всичките стени, украсени само с щампата на св. Ив. Рилски и с шарени глечосани блюда по полиците. Ив. Вазов, Съч. XXII, 176. // Ястие, гозба, сипани в такъв съд. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му, седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 9.

2. Вид ястие, гозба. И на мене, .., блюдата на шведската кухня ми се видяха твърде вкусни. Кр. Белев, З, 30. Супите са така нареченото първо блюдо. Те се поднасят на обед, а в някои случаи и вечер. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 137.

3. Остар. Голям плитък съд за поднасяне; поднос, табла. И Гинка зема с лъжичка сладко, което донесе на блюдо слугинята. Ив. Вазов, Съч. XI,* 140. Стори му се, че вижда всичките ястия, за които беше сънувал през целия си живот. Ето ги — наредени върху огромно позлатено блюдо… Ал. Бабек, МЕ, 149. Заптиетата са вежливи и услужливи, .. Те сами донасят ястия, които поръчват по желание на затворниците, .. и подават кафе, което се прави долу от затворници и се изкачва на втория кат чрез макари на тенекиени блюда. К. Величков, ПССъч. I, 140-141.

4. Метална паничка, окачена на един от краищата на кобилицата на везни, в която се поставят теглилките или предметът, който се тегли. Ако сложим на везни достойнствата и качествата на Зорка като артист и като човек — не знаем кое блюдо ще натежи. Ив. Димов, АИДЖ, 149.

Виждам (гледам) като на блюдо. Изцяло, съвсем ясно (виждам нещо). Възлазя на връх Остро Бърдо, на рамото на Стара планина, и гледа, като на блюдо, цялата долина. Ив. Вазов, Съч. XXV, 9. Поднасям / поднеса на блюдо някому нещо. Книж. Давам някому нещо наготово, без да е положил труд.


БЛЮДОЛИ`ЗЕЦ, мн. -зци, ср. Книж. Човек, който постига облаги чрез ласкателство и угодничество; подлизурко. Сега ни мачкат мазници и блюдолизци. Д. Димов, Т, 200.


БЛЮДОЛИ`ЗКА ж. Книж. Жена блюдолизец.


БЛЮДОЛИ`ЗНИЧА, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Угоднича, лаская някого, за да постигна някакви облаги. Сега всички се бяха втурнали да блюдолизничат пред германците и фон Гайер почна да заплаща услугите съвсем ниско — само с три-четири лева печалба на килограм. Д. Димов, Т, 336. Други крадат на едро държавната хазна, издигат къщи, получават рушвети, блюдолизничат и всички казват за такива: „Ей как се издигна тоя човек.“ М. Грубешлиева, ПП, 130.


БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от блюдолизнича.


БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до блюдолизец и до блюдолизничество. Ще ни дадете ли Вий, блюдолизци и блюдолизническа сган, под съд за разпространение на лъжливи слухове? Б, 1895, бр. 18, 3.


БЛЮДОЛИ`ЗНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Качество или проява на блюдолизец: подмазване, угодничество. Блюдолизничеството на управляващите партии бе облякло Фердинанд с правата на неограничен автократ. Д. Казасов, ВП, 323.


БЛЮДОСЛО`ВИЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Книж. Празнодумство.


БЛЮ`ДЦЕ, мн. -а`, ср. Умал. от блюдо (в 1 и 3 знач.); малко блюдо. Слугите отново заразнасяха подноси. Сега поднасяха тахан халва и длъгнести филдишени блюдца, пълни със захаросани орехи, бадеми и фъстъци. А. Христофоров, А, 260. На онзи час влезе един слуга с едно блюдце разлато, покрито отгоре с червено кадифе, обнизано със златни ресни и пеперудки. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 155.


БЛЮСТИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. Обикн. с предл. на. Лице, което следи за строгото спазване на установени правила, закони, нравствени норми; пазител. Строг блюстител на старите обичаи в тоя дворец и на законите в царството, аз поисках да взема и вашето одобрение. Ив. Вазов, Съч. XIII, 182. Момчето знаеше тия навици на стражарите и, за да избегне срещата с блюстителя на законите, то издебна момент, когато стражарят разговаряше с един надвесен на прозореца на вагона пътник. М. Марчевски, ГБ, 6.


БЛЮСТИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена блюстител. Оставям децата на строгата и неумолима кака — блюстителка на домашния ред, тичам по работа, тичам на събрания. Н. Стефанова, ОС, 58.


БЛЮСТИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от блюстител.

БЛЮСТИ`ТЕЛСТВО, мн. -ства, ср. Книж. Дейност на блюстител.


БЛЯДИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бъбрив, словоохотлив. Слушай много и говори малко, за да не станеш блядив, дрънкалка. П. Р. Славейков, ПЧ, 38.


БЛЯДОСЛО`ВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Бъбривост, словоохотливост. Към по-средоточното място на трапезата привличаше вниманието на трапезниците безгрижното, язвителното и гордото блядословие на едного человека. П. Р. Славейков, ДБМ (превод), 65.


БЛЯ`КВАМ, -аш, несв.; бле`кна, -еш, мин. св. бле`кна`х, св., непрех. Диал. За овца — изведнъж започвам да блея; изблейвам. Овцете подушиха кърма и блекнаха. Н. Геров, РБЯ I, 51.


БЛЯ`КВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бляквам; изблейване.


БЛЯН1, бля`нът, бля`на, мн. бля`нове, м. Поет. Мислен образ на нещо, създадено от въображението, което е силно желано, много привлекателно; мечта. Закачката на Еньо беше засегнала сърцето й и то оттогава живееше с блянове и копнежи увлекателни и сладки. Елин Пелин, Съч. III, 119. За повечето хора ученическите години са най-светлите в живота им. Те са свързани с първите младежки мечти, с първите неосъществими блянове. М. Марчевски, П, 137. Докле е младост, златно слънце грей, / сърцето златни блянове лелей. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 79. Аз пък ще найда нейде кътче малко / за мойто щастие — и собствен свят / ще си създам от блянове лазурни. Д. Бояджиев, С, 10.


БЛЯН2, бля`нът, бля`на, мн. няма, м. Силноотровно растение, което съдържа ценни лечебни вещества, като атропин и др.; бленика, блено биле. Hyoscyamus niger.

— Друга форма: блен.


БЛЯ`СВАМ, -аш, несв.; бле`сна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Изведнъж излъчвам или отразявам ярка светлина. — Изведнъж силна светлина, придружена с гръмотевичен трясък, блесна над Пирот. Ив. Вазов, Съч. VIII, 149. Но ние влизаме вече в улиците .., електрически лампи остро блясват. К. Константинов, П, 32. Самолетът почва да слиза и под нас блясват водите на широка река. Н. Фурнаджиев, МП, 44. Тя никога не се смееше с висок глас, .., а само се усмихваше бледо и сдържано с малките си уста. Тогава блесваха зъбите й. Елин Пелин, Съч. III, 18-19. Погледът на сините му очи ту блясваше хладен и заплашителен, .., ту се премрежваше от тиха печал и братско състрадание. Хр. Смирненски, Съч. III, 110.

2. Прен. За мисъл, чувство — изведнъж се появявам, ставам явен, ярко проличавам. В ума й блесна нова, смела, щастлива мисъл. Да отиде там. Г. Стаматов, Разк. II, 112. Филип стоеше .., замислен и недоволен, сякаш целият свят му беше крив. Но изведнъж в очите му блесна надежда. П. Стъпов, ГОВ, 33. В тъмните й очи блесна завист, сърцето й се бе свило, та чак дъхът й спираше. В. Геновска, СГ, 196. В очите на бъчваря блесна злост. — Не съм те повикал да ме учиш на ум, .. — няма полза да ми приказваш философии. Ем. Станев, ИК I, 175.

3. Прен. Постаравам се да изпъкна с нещо и да привлека вниманието на някого върху себе си. И обичаше да блясва пред тях с някои свои особени обращения и големи думи и със своето господарско държане. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 237. Искаше [Калитко] да блесне със своите знания. Ив. Хаджимарчев, ОК, 8. Той искаше да направи нещо, та да смае всички, за да каже нещо, неказано досега, в което би блеснал умът му с всичката си сила. Д. Талев, ПК, 198. Щеше да свири на мандолина .., да изнася учителски реферати пред колегите си, за да задоволява по този начин своите амбиции и да блясва от време на време с ума си. Ем. Станев, ИК III и IV, 488.

Блясвам / блесна в очите на някого. Разг. Направям много голямо впечатление на някого, проявявам се много добре.

— Друга (диал.) форма: блъ`свам.


БЛЯ`СВАНЕ, ср. Отгл. същ. от блясвам. Гроздан почна неспокойно да се озърта, при всяко блясване на светкавиците се взираше и се мъчеше да съзре някъде Тачката. Й. Йовков, Ж 1945, 173-174.

— Друга (диал.) форма: блъ`сване.


БЛЯ`СК, бля`скът, бля`ска, мн. няма, м. Старин. Поет. Блясък. Едните само пламенни езици / от медните амфори се преплитат / вълшебно пак низ пустия чертог — / и техний бляск играе и тъмней / над тъжните останки от пирът. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 39-40. Език свещен на моите деди, / .. / Ох, аз ще те обриша от калта / и в твоя чистий бляск ще те покажа. Ив. Вазов, Съч. II, 47-48.


БЛЯ`СКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който излъчва, пръска или отразява силна, ярка светлина; блестящ. Нощта беше спокойна и тиха, едри бляскави звезди обсипваха цялото небе. Д. Ангелов, ЖС, 136. Останал вътре стрелецът, поразходил се назад-напред из пещерата и разгледал имането — няма нищо за ядене, само злато и бляскави камъни. А. Каралийчев, ТР, 130. Оттук се виждаше почти цялата обширна палуба на „Надежда“, кеят, .. и част от бляскавата повърхност на морето. Д. Добревски, БКН, 21. Легнал на гърди, той прострял ръце към Брегалница, пушката му стърчи пред него с натъкнатия бляскав нож. М. Кремен, Б, 33. Видели ли сте, госпожице, някога диамант по-бляскав от този, гдето гледате, че носи на пръста си баща ми? М. Балабанов, С (побълг.), 107. // За очи, поглед — който има блясък като израз на силно душевно вълнение; блестящ. Неговите [на племенника] черни бляскави очи не се спускаха от войводата на хусарите. Ст. Загорчинов, ДП, 92. Росинка лежеше на болничното легло с отворени очи .., с бледото си лице и с тъмните си бляскави очи тя се стори на Евгени чудно хубава. Д. Ангелов, ЖС, 289.

2. Прен. Който се отличава с външна красота, или с богатство и великолепие; блестящ. Това беше бляскава зала, доста продълговата, с интересна ъглова чупка в дъното, към западната страна. Г. Караславов, Т, 11. Тука Симеон се яви на кон с бляскава свита. Неговите войници носеха брони, златни щитове и сребърни копия. А. Каралийчев, С, 38. От Цариград пристигна логотетът и съпругата му като пълномощници на императорската двойка, за да бъдат кръстници на Борис и съпругата му .. Бляскаво посрещане, обеди, вечери, разходки до Мадара — всичко вървеше, както се полага. Й. Вълчев, СКН, 518. // Който прави силно впечатление, предизвиква възхищение. Мирослава беше най-хубава между сестрите си и хубостта й беше твърде бляскава, привличаше погледите на всички. Д. Талев, С II, 263.

3. Прен. Който стои над обикновеното равнище и силно изпъква с положителните си качества, способности, достойнства; блестящ, забележителен, изключителен. Ако е бил слушал житейските облаги, той е можел да остане в Русия, дето бляскавите му дарби му са давали пълна възможност да си създаде и име, и хубава кариера. К. Величков, ПССъч. VIII, 30. В публицистиката, която ни остави Ботев, прозира смел, търсещ, бляскав и исторически обобщаващ ум. РД, 1947-1948, бр. 133, 6. Зимам с душевен трепет перото, за да напиша тия редове за моя незабравим приятел .. благородният деятел с богато надарената природа: бляскав оратор, даровит държавник, .., беззаветно любящ България. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 199. Сега идеше вече големият, бляскав и от никого неоспорван успех. Й. Йовков, Разк. I, 173.

4. Прен. Който е свързан с голяма сполука, който е изпълнен с благополучие, блестящ. Нейният баща, племенник на покойния император, зае престола .. Бляскаво бъдеще я очакваше, императорският град й поднасяше почестите на княгиня. Ст. Загорчинов, ЛСС, 34. Чуйте, Вена е дете на нашата партия и тя трябва да си остане у нас. Не бива да пръскаме силите си… При това зет богат, с бляскава политическа кариера. Ст. Л. Костов, Г, 58-59. Застанали начело на националната революция, Каравелов, Левски и Ботев издигнаха освободителното движение на поробения народ до връхната му точка и създадоха една от най-бляскавите епохи в нашата нова история. Ив. Унджиев, ВЛ, 137. Преката задача на Паисия е да пробуди у българския народ съзнание за своя език, своя, българска земя, да му внуши, че е имал свое бляскаво историческо минало. Б. Пенев, НБВ, 50.

— Друга (диал.) форма: блъ`скав.


БЛЯ`СКАВО нареч. 1. Със силен блясък; блестящо. Салонът, бляскаво осветен и накичен, ехтеше от оркестъра. Ив. Вазов, Съч. IX, 32. Тя е или една нова звезда, или пък една стара звезда, която сега свети много по-бляскаво, отколкото изпреди. ИЗ 1877, 1881, 82.

2. С великолепие, с блясък, с разкош; богато, великолепно, блестящо. Навсякъде правят карнавал, но никъде не го правят тъй бляскаво и тъй шумно, както в Рим. Т. Икономов, ЧПГ, 31. Великден, и наистина тоя ден е велик за селянина, .., и за това се готви и приготвя още отдалеч да го посрещне по-бляскаво, .., по-тържествено. Ил. Блъсков, ДБ, 78-79. Царят имаше план да обиколи цяла Далмация, .. На всяко място се приемаше много бляскаво и всякой градец са мъчеше да направи на царят по-добър прием. Лет., 1876, 17-18.

3. С голям успех; блестящо. Дарбите, които от малка прояви по математическите предмети, накараха баща й да не жали мило и драго за нея, за да я изучи. Надя оправда надеждите му и завърши бляскаво. Елин Пелин, Съч. IV, 255. И на преклонна възраст, .., той продължи уверено и с голям успех бляскаво започнатото свое книжовно дело, напуснато от преди близо четвърт столетие. А. Каралийчев, С, 241.


БЛЯ`СКАВОСТ, -тта`, мн. няма ж. Отвл. същ. от бляскав; блясък. Има слава, която има вътрешно достойнство .., — и слава, която няма вътрешно достойнство, но която са радва на вънкашна бляскавост. Ч, 1875, кн.* 12, 558. В последното [зодчество] само се достигат понякога ефекти от бляскавост и хубост. Ив. Вазов, Съч. XV, 27.


БЛЯ`СКАМ, -аш, несв., непрех. 1. Светвам на известни интервали, от време на време с ярка светлина; святкам. Когато бляскаха нови светкавици, той затваряше очите си. Й. Йовков, Ж, 1945, 180. Нощем фарът бляскаше ту с червена, ту с бяла светлина, за да сочи пътя на корабите към пристанището. П. Славински, МСК, 61. Там, където някога се е чувал тропот на потни коне и са бляскали шлемовете на римските орли, сега безшумно гълта пътя нашият автомобил. А. Каралийчев, С, 86. Цели три дни бляскаха на слънцето кирките и звънтяха о камъните лопатите. Цв. Ангелов, ЧД, 205. Светулки бляскат над нивите. М. Кремен, Б, 21. // За очи, поглед и др. — излъчвам блясък, светлина от силно преживяване или душевно вълнение; блестя. Момчето стоеше пред всички, уплашено, ала живите му черни очи бляскаха изпод клепките и шареха бързо наоколо. Ст. Загорчинов, ДП, 260. Група ученички под строй си отиваха в пансиона. Шушукаха си нещо и се смееха. Изпод черните калпачета бляскаха дяволити очи, руменееха бузи. В. Геновска, СГ, 106. Очите му още бляскат от гняв и лицето му е покрито с червенина. Ст. Ботьов, К (превод), 125.

2. Прен. Рядко. Обикн. с предл. с. Ярко изпъквам с качествата, достойнствата, постиженията си; блестя. Обичам те, обичам, / о родино света, / … / И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тях. Ив. Вазов, Съч. II, 7.

— Друга (диал.) форма: блъ`скам.


БЛЯ`СКАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бляскам.

— Друга (диал.) форма: блъ`скане.


БЛЯ`СЪК, мн. -ци, м. 1. Силна, ярка светлина. Веднага блясъкът на една нова мълния откри пред него покрива на самата воденица, сгушена между клонести върби. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Бяха горещи и задушни дни и слънцето хвърляше върху пожълтелите полета тропически жар и ослепителен блясък. Й. Йовков, Разк. III, 75. Когато наближи кладата, старецът вдигна лявата ръка и закри очите си от силния блясък на пламъците. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Докато се бавя в пътническото бюро, вън се е стъмнило. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102. // Отразена ярка светлина от гладка повърхност; лъскавина, отблясък. Най-напред вървяха музикантите. Едни от тях носеха дълги с металически блясък на злато пръчки, които удряха една о друга. Елин Пелин, ЯБЛ, 71. Блясъкът на златото играе между едрите му пръсти и като остри игли боде очите на изненаданите овчари. К. Петканов, ОБ, 2. Войската иде… Тропот на коне и блясък на саби. Тъй са се появили Испериховите българи, понесли наместо знаме — конска опашка. А. Каралийчев, ПГ, 161. Той притвори мечтателно очи. Да, и в мрака виждаше нейната детски чиста и наивна усмивка, седефения блясък на белите й зъби. Г. Караславов, ОХ I, 47. // Светлина, лъскавина и живост на очите, погледа или на лицето като израз на силно душевно вълнение. Усмихваше се, очите й се заливаха с блясък. Й. Йовков, ВАХ, 15. След това си поражение Куция стана много потаен и предпазлив. Държеше главата си ниско, ала острият блясък в очите му говореше за една властна и пламенна душа. Н. Хайтов, ПГ, 49. Отслабнала беше. По лицето й видях восъчна белина. Напукани бяха устните й`, ала очите й светеха с трескав блясък. А. Дончев, BP, 214.

2. Прен. Само ед. Голям разкош или външна красота; великолепие, пищност, изящество. Първите дни малкото слугинче ходеше като замаяно от блясъка на богаташката къща. М. Марчевски, МП, 7. Той е човек с бъдеще. Ще й даде това, което тя заслужава като издънка на нашия род. Блясък, охолство, обществен живот…В. Геновска, СГ, 540. За поддържане на външния блясък те не жалят пари — особено обществените. Св. Минков, ДА, 52. Снежанка го обикнала, отишла с него и сватбата им станала с голям блясък и веселие. Ас. Разцветников, С (превод), 18.

3. Прен. Ярко проявление на някакви положителни качества, достойнства. Той ще влезе в парламента с име и слава и всички ще го сочат с пръст., и наред с него, в този блясък и в тази слава, ще върви и тя, Станка. Г. Караславов, ОХ I, 184. Той биде обесен. / О, бесило славно! / По срам и по блясък ти си с кръста равно! Ив. Вазов, Съч. I, 173. „Хорото на джуджетата“ бе изсвирено в гловозамайващо темпо и с виртуозен блясък. НК, 1958, бр. 9, 5. Блясък на ума.


БЛЯХ, бля`хът, бля`ха, мн. бля`хове, след числ. бля`ха, м. Диал. Блех. Скъпи пояси от червена парча, украсена със златни бляхове, ги [варварите] стягаха в кръста. Ст. Загорчинов, ЛСС, 146.


БОА`1 ж. Голяма неотровна тропическа змия с едри петна и люспи с метален блясък. Boa constrictor. Най-големите змии в света са боата и питонът. К, 1963, кн. 8, 10.

— Фр. boa през рус. боа.


БОА`2, мн. няма, ж. и (остар.) ср. Част от дамския тоалет — наметало около шията подобно на шал от скъпа кожа или пера. Зимно време бе с голяма кафява боа през врата. Двата й края се спущаха отпред, до над коленете. П. Мирчев, СЗ, 127. В салона важно и тежко влиза семейството Кьосеви… Госпожица Кьосева върви най-напред: претрупано окичена — бял копринен бален костюм, бяло перушинено боа, висящо небрежно на рамената, голям, дигнат нагоре кок, обвит с бяла панделка. М. Кремен, СС, 93-94.


БОА`З* м. Диал. Планински проход; дефиле, пролом. Усте простият народ нарича оная планинска теснина, която турците наричат боаз, а учените хора у нас наричат: дефиле… Ив. Вазов, Съч. XV, 118. Привечер, почти по мръкнало, навлязоха в боаза. Реката на туй място ставаше по-дълбока, .., пътят едва се провираше по брега й, а отстрани се вдигаха каменисти скатове. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 96. Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, / префучава през боазите, дига облак над диканите, / .. — / в родния ми град? Ел. Багряна, ВС, 36. — От тур. boğaz ’гърло, планинска теснина’. — Други форми: бога`з, бова`з.


БОА`ЗКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от боаз. Когато слънцето огряваше върхарите на Висок връх, те бяха вече поели дълбокия боазки път. З. Сребров, МСП, 55. Боазката река слизаше по плискавиците и носеше вода за бостаните и воденичките надолу — чак до зелените лъки под Пречиста. З. Сребров, МСП, 55.


БОБ,, бо`бът, бо`ба, мн. бо`бове, след числ. бо`ба, м. 1. Само ед. Едногодишно пеперудоцветно растение от семейство бобови, чиито шушулковидни плодове и зърната от тях се употребяват за храна; фасул. Phaseolus vulgarus. Бай Михал запали цигарата си, посочи надясно в дола, .., към една сграда, окръжена с градина, насадена с боб. Ив. Вазов, Съч. XVII, 106-107. Някъде дерветата бяха начесто, някъде се раздалечаваха и по откритите места стърчаха сухи пръти, забити в земята, по които се увиваше изсъхнал боб. Й. Йовков, ЧКГ, 102. // Площ, засята с това растение.

2. Плодът на това растение като зелена, неузряла шушулка или като изчистени от зрялата шушулка зърна, от които се приготвя ястие; фасул. Отби се при сестра си, завари я да лющи боб. К. Петканов, МЗК, 174. Майка й беше седнала вече на видело до прозореца, та чистеше боб. Ил. Волен, МДС, 167. Супа от зелен боб.Замразих зелен боб. Бял боб. // Само мн. Различни видове зърна от това растение. Широката изба на чифлика беше препълнена с бъчви и сандъци, и бурета, шкафове и чували. Те пък бяха препълнени с плодове и зеленчуци, бобове и зелки, сирене и кашкавали, зърнени храни и какви ли не други ядива. О. Василев, УП, 5.

3. Само ед. Ястие, приготвено обикн. от зърната на това растение (известно и като българско национално ястие); фасул. Огнището загасна, дето весело къркаше бобът. Ив. Вазов, Съч. VI, 31. Научи се поп на пражен боб; свърши са боб, отучи са поп. Погов. Вчера боб, днес бобец. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 52. // Ед. и след числ. Разг. Отделна порция от това ястие. Изядох един боб, беше лютив и сега ми е тежко.

4. Зърно на някои растения, като соята, баклата и др. Зелените бобове на соята се използуват за ядене, както зеленият фасул. Сл. Петров, РКХО, 87.

Влашки боб. Старо название на картофите, пренесени у нас от Румъния. У нас картофите дошли много късно, .., Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името „Влашки боб“. Сл. Петров, РКХО, 73.

Зелен боб. 1. Съвкупност от шушулки на боб (в 1 знач.), които имат зелен или бледожълт цвят и се използват за готвене. 2. Ястие от такива шушулки. Днес ядохме зелен боб. // Разг. Отделна порция от това ястие.

Зрял боб. 1. Изчистен от шушулките боб (в 1 знач.). Яхния от зрял боб. 2. Ястие от тези зърна. Ще ядем зрял боб. // Разг. Отделна порция от това ястие.

Манастирски боб; боб по манастирски. Бобена чорба без запръжка, с много подправки (чубрица, джоджен и др.). Ще ви нагостя с манастирски боб. Н. Хайтов, ШГ, 267.

Райкин боб. Вид зелен боб, който няма конци (лико) и е с много добри вкусови качества.

Сух боб. Диал. Зрял боб.

Черен (червен) боб. Бакла. Минаха фитарии с лук, с черен боб. Й. Йовков, ЖС, 96.

> Гледам (хвърлям) на боб. Предсказвам бъдещето, гадая с помощта на бобови зърна. — Ти стани, облечи се, изкарай говедата и на връщане отбий се при баба Злата да ти хвърли на боб. Тя много познава, всичко ще ти каже. К. Петканов, X, 47. Да ти гледам баби на боб, да видим какъв ти се пада на честта. Д. Войников, РК.

На (от) боб на зърно. Диал. Нарядко. Парорийската обител, .., — не приличаше на другите манастири и обители, .. Ту тук, ту там на боб на зърно се белееха малки килийки под сянката на някой бряст. Ст. Загорчинов, ДП, 203-204. А такива като Пачката — служащи и продавачи в магазини — бяха от боб на зърно и затуй всички ги забелязваха. К. Калчев, ДНГ, 87.

<Ни> зърно боб, не струвам. Нищо (не струвам). Аз — казва — съм завършил философия, доцент съм в университета, обаче в казармата философията не струва зърно боб. Г. Краев, Ч, 96-97.


БОБА`, -та, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. Най-после дойде часът за тръгване .. Като се сбогуваха. Панайотка рече на хаджи Пени: — Ами я да идем да си вземем от боба сбогом .. Хаджи Пени и Панайотка дълго гледаха баща си, след това бавно пак притвориха вратата и се отправиха към каруците. Д. Немиров, Б, 204. Мехрем бей, Рашид беевата ханъма, .., проводи малкото си момченце Несит бея да иде при баща си: „Иди, му поръчваше тя, и пришепни на боба си на ухото да проводи птиците и при ханъмите, да ги видим и ние.“ Ц. Гинчев, ГК, 215. Кой другий е по-достоен от мене? Боба, вярвай, живота си полагам за Райна. Д. Войников, РК, 23.

2. Обръщение на зет към тъст. Хаджи Пени се ухили и добави: — Знаеш ли, боба, какво да направиш, та да оздравееш? .. Кондо гледаше зетя си тъй, като че не разбираше думите му. Д. Немиров, Б, 188.

3. Почтително обръщение към по-възрастен мъж.

— От тур. baba ’баща’.


БОБА`ЙКО, -то, мн. -овци, м. Диал. Татко. — Сали! — извика бащата, отметна завивките и разтвори ръце за прегръдка. — Сали на бобайко! Б. Несторов, АР, 277. На третия ден Садък изпрати в поръбена свилена кърпа никях на стария Кьорсаръ. Почакаха няколко дни, но от Синигер не се обадиха. На Латифе й бе мъчно .. — Нищо, ще му мине с времето. Бобайко носи добро сърце и ще ми прости… П. Константинов, ПИГ, 182-183.

— От тур. baba ’баща’.


БОБА`ЙКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е на бобайко. Бобайковата къща.

2. Като същ. бобайкови мн. Домът и семейството на бобайко. — У нас ще вървим — каза Садет. — Я, как тъй? — учудено я изгледа Рамзина. — Докторът каза, че трябва да си починеш няколко дена .. — У бобайкови няма да те оставят и час да полежиш на спокойствие. Б. Несторов, АР, 220.


БОБА`К, мн. -ци, м. Диал. Растението боб. // Място, засято с боб.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОБА`КО, -то, мн. няма, м. Диал. 1. Татко. — Бобако, дай и мене ракийка, казал Неновият наследник. Л. Каравелов, Съч. VII, 23.

2. Мъж на зряла възраст, възрастен мъж. „Чудно нещо! Ние сме и двама здрави хора, а наш Никола прилича на шебек. Не го бива… Ние ще да изгубиме това дете“, говори онзи четиридесет и петгодишен бобако. Знан., 1875, бр. 6, 91.

— От тур. baba ’баща’.


БОБА`ЧКО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Сичкото й село викнало / от Мърийкина бобачко. Нар. пес., СбНУ XXVII, 284.

— От тур. baba ’баща’.


БОБА`ЧО, -то, мн. няма, м. Диал. Бобако. Тейно льо, стари бобачо / станало й девят години, / откак е маня умряла. Нар. пес., СбНУ XXII-XXII, 93.


БОБЕ`, мн. -та, ср. Диал. Зърно боб; бобче. То [читалището] направи прежните прости и глупави Врътопчяне, които не умееха друго освен с бобета да смятат .., да знаят днес да прочитат, да записват. Хр. Данов, Лет., 1869, 135.


БО`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до растението боб и до неговия зърнест плод; бобов, фасулов, фасулен. За всяко мое прегрешение с дело или с помишление, оставям тук по едно бобено зърно. Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха цяла торба разпилени бобени зърна. А. Каралийчев, ТР, 118.

2. Който е направен от плода на боб (в 1 знач.), предимно от зърната на растението; бобов, фасулен. Петро, да стъкна огъня, па сложи една бобена яхния. Н. Каралиева, Н, 152. Стрина Инка се зарадва много, .., разшъта се, сипа бобената чорба в една нова паница и седнаха да ядат. А. Каралийчев, ПГ, 50


БО`БЕНИК, мн. няма, м. Диал. Бобовина (във 2 знач.); бобина2. Той сам държи воловете, защото инак ще го подиграят, като турят на воловете да ядат кълчишки от лен или бобеник. СбНУ VII, 45.


БО`БЕЦ, мн. няма, м. Умал. от боб (във 2 и 3 знач.). Седнахме да вечеряме. Мама беше сготвила чорбица, .. Много ни се услади току-що набраният узрял бобец. А. Каралийчев, С, 212. Старецът отхапа хляб, взе от фасула, налапа една дълга червена чушка и промърмори с пълна уста: — Сладък е бобецът… Яжте! Т. Монов, СН, 242. Вчера боб (ядохме), днес бобец (ще ядем). П. Р. Славейков, БП I, 82. През това време баба му се изтътрузи до тях и подаде на Пенко една торба с пита хляб, буца сирене и бобец за две-три варенета. П. Здравков, НД, 228. В тия къщи живееха се сиромаси хора. Бедни кираджие, дюлгери петимни за паничка бобец, за чашка винце. Ил. Блъсков, ПБ, 4.


БОБИ`НА1 ж. Спец. Макара или ролка, на която се навива нишка, лента, жица и под.

— От фр. bobine.


БОБИ`НА2, мн. няма, ж. Диал. Събир. Бобовина (във 2 знач.); бобеник. Бобина да е в яслата, че празна да не е. Н. Геров, РБЯ I, 52.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОБИНА`Ж м. Разг. Общо название на всички видове намотки.

— Фр. bobinage ’навиване на макара’.


БОБИНА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Спец. Който е свързан с изработване на бобина1. Бобинажен цех. Бобинажен конвейр. Бобинажно отделение.

— От фр. bobinage.


БОБИНА`Р*, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобиньор.


БОБИНА`РКА1 ж. Спец. 1. Работничка, която изработва бобини1; бобиньорка.

2. Работничка в тъкачна фабрика, която работи при бобините.


БОБИНА`РКА2 ж. Спец. Машина за пренавиване на прежда от шпули и гранчета на бобини1.


БОБИ`НЕ, мн. няма, ср. Диал. Дребна шарка; лещенка, варицела.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


БОБИ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до бобина1. Бобинни машини.


БОБИ`НКИ само мн. Диал. 1. Малинови храсти; малини.

2. Плодовете на това растение; малини.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОБИНЬО`Р* м. Спец. Работник, който изработва бобини1; бобинар. Бутна вратата, където работеха бобиньорите, и зърна Борис. Д. Кисьов, Щ, 373.

— Фр. bobineur.

БОБИНЬО`РКА ж. Спец. Работничка, която изработва бобини; бобинарка1.


БО`БИЩЕ, мн. -а, ср. Място, засадено с боб. Ценовото стадо се беше покатерило нагоре из габриците, .., а Кара Кольо, .., беше натирил своето из габарско землище, накъм бобищата им, та едва му се чуваха звънците. Чудомир, Избр. пр, 21.


БО`БО1, мн. няма, ср. В детския говор — нещо сладко за ядене (бонбон, захар, овощие и под.). Детето се изплъзна* от ръцете на майката, отиде при баща си, седна на полата му и сложи ръчичка в пояса му. Яна се усмихна на мъжа си. — Бобо търси. Баба Ерина бръкна в джеба на сукмана си, извади сушени круши, показа ги на внучето си: — Ела баба да му даде бобо! К. Петканов, X, 96.


БО`БО2, мн. няма, м. Диал. Боба`. — Баща ми ще ме търси — сподели страха си момичето. — И Мурадовците ще ме търсят. Зер те подклаждат бобо. В. Полянов, БВП, 81. Там обаче не заварил зетя си Махмуда, .., а жена му. — Мари… Вие ли сте нагодили тая работа с Мелекето? — завикал й той с влизането… — Бобо… Че спри де, спри да ти кажа — опитала се майката да отбие словесния порой. Н. Хайтов, ПП, 147.

— От тур. baba ’баща’.


БО`БОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Бобен, фасулен, фасулов. Веднаж Петля се разхождал с една кокошка по господарския харман и там кълвали, каквото намерили. Не щеш ли, едно бобово зърно се спряло на Петля на гърлото и не минава ни напред, ни назад. Елин Пелин, ПР, 223. Дочка зашепи бобови чушки, избра най-едрата и я посочи на Велика. К. Петканов, МЗК, 175. Не съм забравил гъстата бобова яхния на монасите и широката одая с буен огън в камината. А. Христофоров, О, 39. Храната на тие отритнати от светът хора е една от най-долните: бобова чорба, в която зърната плават тук-там по повърхността й, и едро нарязан лук, като трески. З. Стоянов, ЗБВ I, 68.

2. Като същ. бобови мн. Бот. Семейство двусемеделни растения, към които спадат бобът, лещата, баклата, люцерната и др.

Бобови растения. Бот. Пеперудоцветни растения от семейство бобови — фасул, грах, леща, соя и др., богати на белтъчни вещества и мазнини, които се употребяват като храни и като промишлени суровини. Leghuminosae.


БОБОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има форма на бобено зърно. Бъбрекът има бобовидна форма. Л. Митов, и др., ВБ, 203.


БОБО`ВИНА ж. Диал. 1. Прът, около който се увива растението боб; бобовица (Т. Панчев, РБЯд).

2. Само ед. Събир. Сухи бобови стъбла и листа, взети заедно; бобина2 (Ст. Младенов, БТР).


БО`БОВИЦА ж. Диал. Бобовина (в 1 знач.).


БОБО`НКА ж. Диал. 1. Плод на черница; барабонка. В пъстрата гама на поясите жълтеят зрели зарзали, .., белеят бобонки по черниците. В. Ченкова, ЗХ, 141. Едни от младите си беряха трендафил, други — череши, трети — бобонки (черници). Ц. Гинчев, ГК, 195.

2. Изпражнение на овца, коза и под.; барабонка. Оказа се, че това не е изпуснат .. бонбон, а най-обикновена вкоравена овча бобонка. В. Попов, Избр. пр, 44.

— Друга форма: бубо`нка.


БО`БОТ м. Рядко. Поет. Глух шум; тътен, боботене. Арда беше пълноводна, но спокойна. Излязла с бобот и пяна из тясното ушеле, тя сега се галеше под яркото следобедно слънце. X. Русев, ПЗ, 240.


БОБОТЕ`ВИЦА ж. Диал. Шумотевица, боботене. Открои се едно равно поле, .., сипна се през него, .., една войска, че като ревнаха ония ми ти оръдия, .., не видях повече какво стана, ама се вдъних в зимника и там се траях, докато утихна боботевицата. Н. Хайтов, ПП, 133.


БОБО`ТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от боботя. Планинският вятър духаше доста свеж и силен, шумотевицата в листата се сливаше с бученето му и с глухото боботене на гръмотевицата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18. Късно вечерта боботенето на моторните коли затихна и към полунощ групата започна да се спуска към Подгорово. Д. Ангелов, ЖС, 633. Само веднъж през деня чухме далечно боботене на самолет. П. Вежинов, ЗНН, 126. Ненадейно от далечината долетя тайнствен шум, приличен на боботенето на изпуснат яз. Ив. Харманджиев, ОК, 325.

— Друга форма: бубо`тене.


БОБО`ТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. 1. Издавам непрекъснат и силен, но глух шум; тътна, буча. Нямаше вече отделни гръмотевици. Боботеше непрекъснат гръм. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Маскирани с клони оръдия отвъд Долни Михоляц забълваха огън по нашите окопи… Артилерията още боботеше, но сега огънят й не беше така съсредоточен. Н. Нешков, Н, 149. В долините на Янтра, Бреговишката и Кесаревската река скрибучат волски хомоти, боботят трактори, търкалят се големите колела на първите редосеялки. А. Каралийчев, С, 100. Реката изглеждаше застояла, а боботела отдолу, сякаш се напъвала да подеме ледената си броня и да я разкъса. П. Славински, ПЩ, 414. // За запалена печка — издавам еднообразен и силен, но приглушен шум; бумтя. Зимно време мама ставаше да запали печката, .. Черната лъсната печка в ъгъла започваше да боботи, по тавана заиграваха весели светлини. Д. Талев, ГЧ, 369. Дядо Петър беше станал вече, малката печка весело боботеше. М. Марчевски, ГБ, 295.

2. За глас при говор — звуча със силен, нисък, плътен тембър. Говори малко, но важно. Тежко чува и нищо не го стряска. Гласът му боботи, гърми още в гърдите. П. Росен, ПШ, 112. От апарата боботеше глас на непознат говорител — четеше заповед на началника на генералния щаб. П. Славински, ПЩ, 9. Гласът му е басов и боботи с такава скрита сила, че подлепеното с вестник прозорче на бараката леко прозвънява. Н. Хайтов, ИТ, 89. // Говоря със силен, нисък, плътен глас. Тогава заговори възрастният работник, който откри събранието. Той сече въздуха с ръце и натъртено боботеше: — Какви са тези приказки, Смит? Да не си дошъл да ни агитираш да попълним вашите графи с еди колко си нови членове? Бр. Йосифова, БЧМ, 80.

— Друга форма: бубо`тя.


БО`БРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до бобър. След малко се впусна [рисът] напред: един, два, три скока по разхвърчалия се сняг и със скимтене скочи на „покрива“ на едно боброво жилище. Тук той продължи да скимти и да тъпче с крака, въобразявайки си може би, че тормози някакъв бобър в жилището над него. Е. Аврамова, МС, 5.

2. Който е направен, изработен от кожата на бобър; касторен. Но един ден влезе в класната стая един непознат господин с голяма глава на къс врат,…, облечен в богата руска шуба с широк бобров вратник. Ив. Вазов, Съч. X, 161. От „Темерер“ слязоха двама офицери, свити в полушубки с яки от боброви кожи. Д. Добревски, БКН, 165.


БО`БСЛЕЙ, -еят, -ея, мн. -еи, м. Спорт. 1. Спортна шейна с по 2, 4, 6 или 8 места, кормило и спирачки, която се спуска по специална писта като улей.

2. Вид спорт с такава шейна.

— Англ. bob-sleight.


БОБСЛЕИ`СТ м. Спорт. Спортист, който се спуска с бобслей.


БО`БЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от боб (във 2 знач.).

2. Едно зърно боб, зрял боб.


БО`БЪР, мн. -бри, след числ. -бъра, м. 1. Малък бозайник от разреда на гризачите с ценна кожа, който живее на колонии край реки и водоеми, в които строи жилища и малки бентове от клони и пръст. Castor fiber. Близките родове се обединяват в семейства .. В отделно семейство се обединяват катериците и лалугерите, бобрите образуват друго семейство. Биол. VII кл, 1982, 11.

2. Кожата на такъв бозайник, използвана обикн. за направа на палта. Палто от бобър.

Блатен бобър. Нутрия.

— Друга (диал.) форма: бе`бер.


БО`БЪРКА ж. Женската на бобър.


БОБЯ`НКА ж. Диал. Обвивка, шума на фасулеви зърна; бобовина, бобеник.


БОГ, бо`гът, бо`га, зват. бо`же, дат. бо`гу, мн. богове` и (остар.) бо`зи, м. 1. Само ед. Според религиозните схващания при еднобожието — висше свръхестествено същество, което е създало и управлява света, вселената. „Сила има у тебе, Еньо, от Господа-Бога ти е дадена на него да служи.“ Ем. Станев, А, 44. Момчил рече да се разсърди, ала махна с ръка .. — За даровете сполай и хвала на Игрила, .. Жив ли е? Здрав ли е? — Живи и здрави, .. За тебе, за деспотицата и за твоята рожба Бога молят за здраве и дълъг живот — изрече все със същата тържественост Стаматко. Ст. Загорчинов, ДП, 468. — Аз съм Божи служител и правя това, което Богу е угодно. С. Таджер, ПНМ, 185. Под горица, под зелена, / ред орачи, ред копачи, / оран орат, жито сеят, / те го сеят, Бог го расти — / да го женат девойките, / .. / да го ядат християни — / сите Бога да зафалят. П. П. Славейков, КНП, 88. Бог дал, бог зел. Погов. • При благопожелания и клетви. Боже помози! Помага Бог! Помози Бог! Бог да те поживи! (благопожелание за дълъг живот). Дал (ти) Бог добро) (отговор при поздрав). Бог да го убие! (клетва). Бог го убил!) (клетва). // Ед. и мн. При многобожието — едно от многото свръхестествени безсмъртни същества, което се разпорежда в някоя област на природата или живота; божество. Старите гърци и римляни вярвали, че на Хемус живее богът на войната Марс. Й. Радичков и др., ГСП, 5. Цар Аспарух сгради своя дворец .., утвърди го с властта на царска повеля — и принесе жертва на боговете, — да крепят с мощна ръка и мъдро слово народа му. Н. Райнов, ВДБ, 9. Ако е [Ахил] храбър създаден от боговете всевечни, / ще позволят ли те нему поради туй да обижда? Ас. Разцветников, Избр. пр (превод), 15. Горе на Олимп, / за весел пир, самите богове / прекъсвали са своите дела. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 36. Египтените били твърде набожни. Те почитали много богове. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 29.

2. Прен. Нещо, което е обект на сляпо преклонение, обожание; кумир. С часове ми говори за Бетховен и Моцарт, за Брамс и Менделсон, .. Навлизам в един интересен и близък свят, където „гениите служат всеотдайно на своя единствен бог — музиката“. С. Таджер, ПНМ, 72. Парите са ум, парите са чувства, парите са живот, парите са бог. Хр. Ботев, Съч. 1929, 55. Личната корист, синко… На тоя бог се кланя и вуйчо ти Слав. Ив. Вазов, Съч. XX, 68. О, алчни пастири, не сте ли ви по-лоши от езичници гнусняви? / Ваш бог не е ли златния телец? К. Величков, АД, (превод), 169.

3. Като междум. боже и в съчет. боже мой, боже господи, боже божичко, леле боже, о боже, боже милостиви, господи боже (мой). При изразяване на: а) възхищение, радост или удивление, учудване. — Боже мой, колко е хубаво тука! Й. Йовков, ВАХ, 47. „Боже, мой, какъв мил поглед!“ си помисли Райка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 17. [Янините дружки] нахвърлиха се те при нея у градинката да гледат, да питат,… — Яно мари, боже, Яно!… Отгде взе ти латинка?… Я вижте, какви хубави латинки!… Ц. Церковски, Съч. III, 74. б) Недоумение, изненада. Боже господи, Витомир е, наистина — завикаха и боляри, и воеводи, а по-младите го пресрещнаха и взеха да го разпитват вървешком. Ст. Загорчинов, ДП, 383. „Боже, а навън вече се здрачило!“ Ив. Вазов, Съч. XXVII, 18. В тоя миг някъде зад мене се чу хрипкав, задавен от вълнение глас, който прозвуча глухо и страшно в тишината: — Боже мой, та това сте вие? Др. Асенов, СВ, 42-43. в) Безпокойство, тревога, страх. — Въстание, боже! Надеждата не е изгубена!… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 183. Слугата подаде визитна картичка и рече: — Настоява да го приемете веднага, господарю .. — Веднага! Незабавно!… Ах, боже, още ли чака вън! Г. Караславов, Избр. съч. II, 310. Боже, какво ми прилоше изведнъж. Елин Пелин, Съч. III, 125. — Боже господи! — каза тя. — Чичо Митуше, какво правиш? Защо си станал? Бива ли да излизаш, болен човек… Й. Йовков, АМГ, 156. — Боже, боже! Двайсет деня да ми не пише! Ив. Вазов, Съч. XII, 70. — Хай, боже господи!… Какво стана… Човек ли убиха? Й. Йовков, Разк. I, 114. г) Отчаяние, мъка. Как ще се живее тука, боже мой? К. Величков, ПССъч. I, 32. — Боже милостиви, боже милостиви; защо ме не прибереш! Елин Пелин, Съч. III, 71. Ужасът на вчерашния ден премина пред мене, като тежък кошмарен сън. Боже мой, и днес пак същото! Й. Йовков, Разк. II, 151. д) Недоволство, възмущение. — Их, боже, не мога от работа да дойда, да повидя децата. Елин Пелин, Съч. II, 16. Това е ужасна и гнусна клевета!… Боже, боже, боже! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 139.

Бял бог. Книж. Славянско езическо божество, носещо добро, щастие и успех, което след покръстването е отъждествено с новия, добрия Бог, новородения Йсус Христос. Бял бог бил бог на светлината и владял денем. Д. П. Войников, КБИ, 17.

Мали бог; млада бога. Диал. Новороденото дете Исус Христос; божич.

> Ако е рекъл бог вмет. Употребява се като уговорка за нещо, което би се осъществило, ако не се яви непредвидена пречка. — Не бой се, аз съм жив, и, ако е рекъл бог, ще живея — няма да загина тук. Ил. Блъсков, ДБ I, 62. А ако е рекъл бог, те утре ще си додат. Ч, 1870, кн. 5, 150.

Бога ми; вярвай бога. Обикн. вмет. Възклицание при уверяване, че нещо, за което се говори, е истина. Любите вие паричките и знаете да ги печелите. Никой като вас, бога ми… Д. Талев, ГЧ, 172. Вярвай бога, никой път не съм бил опозиция. Ал. Константинов, Съч. I, 204-205. — Ти какво, за ахмак ли ме взимаш? Или си търсиш белята, а? Пеши от Оджак? Друго! — Вярвай бога, ага, преди три месеца сме тръгнали. Не виждаш ли ни хала? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 405.

Бог високо, цар далеко. Употребява се за подчертаване, че някой е изпаднал в тежко, безизходно положение, при което няма кой да му помогне. А отроците няма кому да се оплачат? Бог високо, цар далеко! Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 222. — Защо не се оплачеш? — На кого? Бог високо, цар далеко! М. Марчевски, П, 267.

Бог да прости някого. При споменаване на покойник или при раздаване на нещо в памет на умрял човек. Друга беше майка ти, покойната, бог да я прости и вечна й почивка на място злачно и покойно. Й. Йовков, ВАХ, 67. Бабичката му — бог да я прости — починала тая зима. Л. Стоянов, X, 16. Мама, бог да я прости, отиде по реда си. Елин Пелин, Съч. III, 29.

Бог знае какво. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За лице, предмет или действие, чиито качества обикновено незаслужено се преувеличават в положителен или отрицателен смисъл — нещо значително, голямо, което заслужава внимание, или нещо неголямо, или неприятно, лошо. — А бе, какво сте се разкиснали, та все плачете, като че бог знае какво е станало… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 177. — Аз съм уволнен и нямам пари, пък за братята ви тая сума не е бог знае какво. Ем. Станев, ИК III, 47.

Бог знае какъв. В отриц. изр. с не или в изр. с като да, като че, като че ли, че, сякаш. За качество, което обикновено незаслужено се преувеличава в положителен или отрицателен смисъл — много голям, значителен, забележителен, хубав или много неприятен. Защо на мъжете да е позволено всичко, защо аз да мога да мина през разврата — (той особено силно наблягаше на това аз и разврата, сякаш искаше да се представи за бог знае какъв грешник) — а едно момиче да не може… Г. Райчев, Избр, съч. I, 179.

Боже опази. Разг.; Да пази бог. Разг.; Боже съхрани. Старин.; Храни боже. Старин.; Пази боже. Разг. Възклицание, което се употребява: 1. За изразяване на опасение от нещо лошо или нежелано. — А кого препоръчва тя? — Пълзухин .. Директорът престана да яде. — За нищо на света! — повтори той. — Боже опази! ВН, 1960, бр. 2610, 4. Нова къща и млада булка, боже опази. П. Р. Славейков, БП I, 317. Кондукторите в трена събираха пари от неснабдените с билети .. Ами контрол? Боже съхрани! Поне по едно билетче с печат да бяха давали срещу събираните пари. Ал. Константинов, Съч. I, 70. 2. Обикн. ирон. За уверяване, че нещо е противоположно на очакването, или за пълно отричане на нещо; тъкмо обратното, съвсем не. — А бе, няма ли между вас някой, който да не е пипал нищо чуждо през живота си? — Да пази бог, такъв човек между нас няма. А. Каралийчев, С, 15. Да съм умислен в таквоз време, когато ям и пия с другарите си? Пази боже! В. Друмев, И, 29. 3. За посочване на висока степен на някакво лошо качество на нещо или на някого. То един свят се навъдил, пази боже… Й. Йовков, ЧКГ, 49. Тя е една клюкарка, боже опази.

Виждам / видя бяла бога. Диал. Преживявам добре, върви ми добре в живота. Мама, която слагаше палеца си вместо подпис, въздъхна и като постоя учудена, горчиво се усмихна: — Дано, мама, дано барем ти видиш бела бога! Ст. Даскалов, БП, 57.

Дай боже; да даде бог. Разг.; Дай бог. Остар. Книж. При благопожелание или при клетва — дано, нека. Дай боже, да ви се порадваме и на двамата. Елин Пелин, Съч. III, 121. — Но уверявам те, чичо, ще успея! — Дай боже! Дано съм жив да дочакам тоя ден! М. Грубешлиева, ПИУ, 24. — Момчиле, .., да даде бог и догодина и по` догодина живи и здрави да се видим. Ст. Загорчинов, ДП, 463. И само отминва [майката] на Лазаря гроба, / и Лазаря люто проклина: / „О, бог да даде нестопен да останеш! / Дух бродник духът ти да стане… / Че ти ме подстори, без време да женим / в далечно Загоре Петкана.“ П. П. Славейков, Събр. съч. I, 50.

Дал бог. Има, на разположение е (обикн. за нещо в голямо количество). Ако е за храна, може, съгласен съм. Дал бог. △ Вода, дал бог, колкото искаш.

До бога. 1. В съчет. с викам, рева и под. Много високо, много силно (викам, рева.) Загледа се в ревналата водна стихия, ужаси се от постъпката си и писна до бога: — Олеле, майчице! К. Петканова, БД, 224. 2. В съчет, с вик, плач, олелия, врява и под. Много висок, силен (вик, плач, олелия, врява.) Писнаха жени, разплакаха се деца, вдигна се олелия до бога. Й. Йовков, СЛ, 124. Заведнъж му почерня на очите, той са прекатурна и, луп! Падна с главата надолу; .. Плач и писък са подигна в двора до бога. Ил. Блъскова, ПБ II, 85.

До медна бога, карам се, бия се. Диал. Извънредно много (карам се, бия се). До медна бога ще го бия. До медна бога бият се, карат се. П. Р. Славейков, БП I, 148.

<Един> бог знае. Разг. Във въпрос, или въпрос.-възкл. изр. Употребява се за подчертаване на неизвестност или съмнение в нещо; не е известно, не се знае. Но той много малко се бави вътре. Бог знае имаше ли някаква работа там или не. Й. Йовков, Разк. I, 37. Не слушаха молбите му, .. — върнаха го. Добре, че тръгна назад след един отряд, който, бог знае защо, излизаше от крепостта. А. Дончев, СВС, 602. Позвъних, като попипах предварително пистолета в джеба си — един бог знаеше, какво щеше да се разиграе следващата минута! Др. Асенов, СВ, 130. Той замълви някакви думи, замилва главата ми, лицето ми, постави ме на стола до масата и попита кръчмаря, няма ли нещо сладко за мене. Бог знае какъв бе тоя човек! Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 101. Пътят е дълъг и бог знае къде ще да намерим място за почивка. Ст. Ботьов, К (превод), 46.

Ей богу.* вмет. Разг. При уверяване, убеждаване. Потрудете се да му внушите, .., че той може да приеме без унижение, щото вие да заплатите .. дългът му, който не е колосален, ей богу… Ив. Вазов, Съч. XXV, 155. Златоград — това е самата идилия!… А къщите! Ей богу, другаде не съм виждала такива оригинални къщи с кръгли и високи като рога комини от двете страни на челото. Н. Стефанова, РП, 123.

За бога вмет. Разг. Възклицание, което се употребява: 1. При увещаване, настояване нещо да се извърши. — Аго, за бога, направи това добро. Ив. Вазов, Съч. XI, 6. Но, Оля, ти не си на себе си! Успокой се, за бога! Б. Болгар, Б, 114. 2. При недоумение, учудване от нещо нередно. Когато най-после представлението свърши, унгарците тръгнаха към изхода с кисели лица. За бога, нима така се излиза от театър? П. Вежинов, НС, 82.

За бог да прости. 1. Разг. Ирон. В съчет. сдавам, раздавам. Без да се заплати, даром (давам, раздавам). — Кмете, наредете да си доставим някои неща от фабрика Морунов. — Морунов не дава мебели за бог да прости, ядосано възрази кметът. Ив. Хаджимарчев, ОК, 203. 2. Диал. В съчет. с отивам си.* Без полза, напразно (си отивам). Война е, много момчета си отиват за бог да прости.

За бяла бога, отивам / отида. Диал. Напразно, напусто (отивам). — Димо да беше тука, самичък щеше да си прибере хармана и нямаше толкова жито да отиде на вятъра. — Не само житото отива на вятъра, но и хората отиват за бяла бога! — занесено продума Куна. К. Петканов, МЗК, 79.

За права бога. Разг. 1. Напразно, незаслужено — Ние нямаме свидетели и ако не се открият убийците, ще отидем в затвора за права бога — рече той, гледайки мрачно в пода. Ем. Станев, ИК I, 416. 2. При умоляване, увещаване нещо да стане. „Не лъжа, девойко“, казва той и едва поема дъх. „За права бога, вярвай ме!“ Ст. Загорчинова, ДП, 167.

За се` бога. Остар и диал. Единствено, само. — Много годин след тяхното оженвание роди им са за се` бога едно дете женска рожба. Ил. Блъсков, РК, 3.

Има бог. Разг. Като възклицание: а) За изразяване на надежда, че ще се оправи нещо или че ще се даде заслуженото някому; б) за изразяване на задоволство, че е преодоляно нещо лошо, неприятно, несправедливо или че някой е получил заслуженото.

Каквото бог даде (дал). Разг. 1. За храна — каквото има. — Вие с тате се гощавайте тук, каквото бог дал. Елин Пелин, Съч. III, 35. 2. За случки, събития — за изразяване на готовност да се приеме всичко, което ще стане — и добро, и лошо; каквото стане, каквото се случи. — Голяма дума не казвай, сестрице, — пресече я кротко Теодосий. — Ще стане каквото бог даде. Богу се моли! Ст. Загорчинов, ДП, 286.

Красив като бог. Много, изключително красив.

На бога тамян не давам. Диал. Много голям скъперник съм. — Ти нали си на баба Калина внуче. — Нейно съм. — Знам я аз. Оная очилатата, щърбата, дето не дава на бога тамян, знам я. Ст. Даскалов, БП, 126.

На права бога. Диал. Напразно, незаслужено. Ех, боже, къде му беше краят, къде го засука! .. Мене ми се главата пръска, тя копаните разхлопва .. Виниш ме на права бога, знаеш го! Н. Хайтов, Т, 1962, кн. 1, 68.

Не дай <си> боже. Обикн. вмет. Разг. При изразяване на опасение, че нещо неприятно, лошо може да се случи. — Представете си, — повтори същият, — ако, не дай боже, се появеше холерата у някого тук. Ив. Вазов, Съч. XII, 102. Нареди кой къде да палне огън, ако още нощес, не дай боже, ударят Карафейзиевите, та от село да пристигнат всички останали мъже. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 630. Но щом в тетрадката се появеше, не дай си боже, три плюс, аз забравях угризенията на съвестта, посрещах детето със зли очи. Н. Каралиева, Н, 20.

Не съм бил бога с камъни; бога ли съм бил с камъни. Разг. Не съм извършил непоправима* грешка, непоправимо зло, че да страдам или да не заслужавам никакво внимание. Но и за теб моми има: / бога не си с камъне бил. Хр. Ботев, Съч. I, 22.

Пазил ме бог. Разг. Възклицание — при несъгласие с нещо или при пълно отричане на нещо. — На твое място аз бих си отмъстил. — Като го убиеш, нали? — нарочно го подведе Рилски. — Пазил ме бог! Ще го накарам сам да се убие. К. Петканов, В, 165.

По права бога, разказвам. Остар. и диал. Както си е, самата истина (разказвам). И турците наистина се радваха и бяха много доволни от ония бунтовници, които си разказваха работата по права бога. З. Стоянов, ЗБВ III, 124.

Предавам / предам богу дух. Книж. Умирам, издъхвам. Великият старец благослови пак сина си и предаде богу дух. Ив. Вазов, Съч. XIII, 40. Нощес станало всичко .. предал богу дух, както си спял. Лека смърт. К. Калчев, ПИЖ, 120.

Прекален светец и богу не е драг. Разг. За някой, който много се престарава.

Ради бога; бога ради. Остар. Книж. При настоятелна молба. Ради бога, господа, съобщете това на вашето началство. Ал. Константинов, БГ, 76. — Ну, разправяй, бога ради, / как и що?… Ив. Вазов, Съч. II, 25.

Раздавам за бог да прости. Диал. Говоря празни приказки.

С бога съм вечерял. Диал. Роден съм с късмет; късметлия съм. — Твоето момче с бога е вечеряло. От него аз човек ще направя! К. Петканов. ЗлЗ, кн. 2, 208.

Слава богу. Разг.; Сполай на бога. Диал. Обикн. като възклицание — при задоволство, че нещо е станало, както трябва да бъде, както се желае. — Да не си болен? — Не, отче, нищо не ми е. Здрав съм, слава богу. Й. Йовков, Ж, 140. — Какво има татък? — Нищо… Всичко добро, слава богу. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 140. Слава богу, че затворниците са по няколко души в стая и могат да убиват времето в разговори. К. Величков, ПССъч. I, 140. — Живо-здраво, дядо Пеньо! Как си, що правиш, що чиниш? — Сполай на бога, добре съм, Андончо. Г. Караславов, Избр. съч. I, 121. — У тебе все е претъпкано. — Сполай на бога — скръсти и двете си длани и ги сложи на сърцето си старият кръчмарин. Г. Караславов, ОХ III, 242.

Тако ми бога. Диал. При уверяване, че това, което се говори, е истина; действително. „Ти знаеш брата ми?“ — попита Тарас. „Тако ми бога, знаех го! Много бе великодушен пан“. Н. Бончев, ТБ (превод), 36.

Хвала богу. Диал. Който не е с ума си, луд. Някои по-слободни [жени] го закачаха .., но другите им забраняваха това, .. — Недейте го, мари, не видите ли го, че той е „хвала богу“ т. е. не е на ума си. П. Р. Славейков, Избр. пр. II, 41. Направил се като хвала богу.

Хващам / хвана бога за нога. Разг. Ирон.; Хващам / хвана бога за брадата. Разг. Ирон.; Хващам / хвана бога за носа. Диал. Ирон. Постигам големи успехи, сполучвам много (употребява се, когато някой се е възгордял от въображаем успех). Трябахме ний да дръпнем патерицата веднъж — нали? Тогази ни коткахте! Сега хванахте бога за носа вече. Не ви се продумва. П. Тодоров, Събр. пр I, 421.


БОГАЛИ`Н м. Диал. Добър, кротък, милостив набожен човек; добряк, богалинец. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости .. Такъв незлоблив, такъв прав и благодушен, та ти е мило да го слушаш. Богалин човек беше. Хр. Максимов, СбЗР, 9.


БОГАЛИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Богалин.


БОГАЛИ`НКА ж. Диал. Вол или крава (употребявано в гатанки). Четири чопаранки, пети шести богалинки, седми ходи, та ги води и свещ дръжи в ръка? (Кола, волове и арабаджия). Гатанка, Сб ВЧ, 119.


БОГАСИ`Я ж. Диал. Плат за подплата на горни дрехи. Забегнал йе там надоле, / там надоле ю София. / Откарал йе девет коня, / девет коня чиста чоха, / а десети — богасия. Нар. пес., СбНУ XI, 57.

— От тур. boğası ’подплата’.

БОГА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който притежава материални блага в голямо количество — пари, имот и други ценности; състоятелен, заможен. Противоп. беден. Те са богати хора, имат голяма къща, разполагат с много имоти. Д. Немиров, КБМ, кн. III, 31. Той бе богат и имотен, за него кредитите в банките бяха неограничени и всички останали купувачи на борсата, .. трябваше да се съобразяват с неговите желания. П. Спасов, XX, 7. Истина, че по-голямата част от тие момчета бяха из добри и богати къщя, търговци и учени; но между тях имаше и развалени, които обичаха и да са поопият. П. Хитов, МП, 93. Ах, богат съм, пребогат съм, / имам злато и сребро / и боя се да н’изгубя / туй богатство, туй добро. П. Р. Славейков, Избр. пр. I, 326. Ний сме, Радке, богати: / къщете ни са сарайе, / дворовете ни са мермере, портите ни са чемшире. Нар. пес., СбНУ XLVI, 146. Сит, па тогай богат. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 116. // За държава, град, село и под. или за предприятие, стопанство — който има много развита икономика или големи източници на доходи и е много добре уреден, благоустроен. Противоп. беден. Градът, богат тогава поради цветущата си промишленост с гайтани и басми, не се скъпеше за тия жертви. Ив. Вазов, Съч. X, 157. Генуа лежи в северозападната част на Италия, .. И той бил също така хубав, богат и славен град. Г. Йошев, КВИ, 218-219. Богата държава. Богата област. Богато село.

2. За индустрия, поминък и под. — който е достигнал много висока степен на развитие и е източник на големи доходи. Както навсякъде около Места, и тук населението обработва само тютюн, но по-рано е имало богато скотовъдство. Безбройни стада овце,…, са пълнили пространните пасбища на Саръшабанското поле. Й. Йовков, Разк. II, 29. Богата промишленост. // Който е свързан с големи материални изгоди, доходи, пари. Наново отиде в града, за да извести за великото събитие и да вземе богатата награда, за която му се запали главата. Елин Пелин, Съч. IV, 250. Ти подклаждаш революция, ти гласиш убийство на султана, а свърши с богата женитба! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 45. Богати сделки.

3. За земя, почва и под. — който дава изобилни плодове; плодороден. Противоп. беден. Бедните селяни! С каква тъга на сърцето трябва да гледат тия богати ниви, които едва крепят нагоре своите натегнати класове! К. Величков, ППСъч. I, 50. Земя ти хлебна, плоднице богата! Житата ти са над човешки ръст. Бл. Димитрова, Л, 49. Богата почва. // За растителност, коса и под. — който е израсъл обилно, гъсто; буен, гъст. Против. беден. Тя нетърпеливо втъкваше карфиците в черната си, богата, изящно навита на тила коса. Ив. Вазов, Съч. IX, 155. Сюлейман ага добави: — А падишахът, .., ми подари златен лък, защото от сто крачки улучих мечка и елен с богати рога. А. Дончев, BP, 44. Косата й преди се развяваше на дребни къдрици по лицето й, а сега станала гъста, богата. Н. Бончев, ТВ (превод), 52. Богата растителност. Богата зеленина.

4. Който има голяма стойност, струва много пари; скъп. При шумния пангар, .., стояха облечени в богати дълги кожуси първенците и умилително слушаха сладкогласието на Хаджи Атанасия и му приглашаха тихичко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 3. Дошъл в приемната, Раковски с изненада и удоволствие разглеждаше богатата наредба. Ст. Дичев, ЗС I, 286. Станка не можеше и да допусне, че ще й се падне да се омъжи в града .. И кой от града би я взел, нея сиромашката дъщеря! За града трябват големи зестри и богати чеизи.* Г. Караславов, ОХ I, 36. Добила [черквата] свобода и захванала е да става по-благолепна и украсена, за което ся е престолът облякъл във великолепна от богата скъпа материя и светла одежда. З. Петров и др., ЧБ (превод), 16. // Който се отличава с външен блясък, великолепие; разкошен, великолепен. В павилиона на Нюйоркския щат, на горния етаж има салон, който ми се показа по-изящен и по-богат от салоните на Версайския дворец. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 49. Стар болярин — зъл лихварин / в края наш се слави; / той палати най-богати / сред града направи. П. К. Яворов, Съч. I, 10. Освен „Нотр дам“ в Париж има още четири черкви, забележителни като архитектурни паметници. Богата и в оригинален стил е и колонадната фасада на катедралата „Св. Магдалена“. Ив. Мирски, ПДЗ, 86. Понеже царските гробници са били, вероятно, най-богатите, затуй те и претърпели най-големи опустошения. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 25.

5. Който се представя или се състои от неща с голяма стойност или в голямо количество. Противоп. беден. В града [Варна] трябва да се посети и археологическият музей — един от най-богатите в страната. Ст. Михайлов, БС, 76. Училището имаше богата библиотека на руски със съчиненията на Белински, Лермонтов, Пушкин и други. Н. Ферманджиев, РХ, 184. Между поетическите произведения на богатата санскритска литература, ., с особена слава се ползва драмата на Сакунтала или магесанийот пръстен. Н. Михайловски, РВИ (превод), 23. Богата сбирка. Богата колекция. // Обилен, изобилен. От поста [на връх „Граничар“] партизаните взеха богата плячка: пушки, много патрони, одеяла и облекло, храни и какво ли не… М. Марчевски, ГБ, 236. Всеки мислеше, че днес ще падне богат лов. Елин Пелин, Съч. IV, 218. Земята весело пращеше и ми се чинеше, като че думаше: „Ори, ме момче, и аз ще ти дам богата жътва!“ Ив. Вазов, Съч. XI, 23. Капитанът реши да обърне кормилото към делтата на Ропотамо… — Дори и при най-голяма буря в морето там е спокойно! Ще направим богат риболов… Н. Стефанова, РП, 58. Богата храна. Богат обед. Богата закуска. Богата трапеза.

6. Обикн. с предл. на, по, откъм, с и следв. същ. Който притежава, има или съдържа нещо ценно или нещо в голямо количество, много на брой, изразено от съществителното. Противоп. беден. Когато фонтанът стихна, сондьорите поседнаха да си починат .. Но всички бяха радостни, че са открили нов богат извор на нефт. П. Славински, МСК, 98. Богати са [планините] с желязо, злато, мед, олово и други руди. Кр. Белев, З, 95. Още тогава на мене ми стана ясно колко беден откъм външни събития е бил животът на Христо Смирненски и колко богат е бил той по вътрешно съдържание. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 136. Познавам своя път нерад, / богатствата ми са у мене, / че аз съм с горести богат / и с радости несподелени. Д. Дебелянов, Ст. 1936, 88. „Българийо, на розите страната, / земя с безчетни хубости богата!“ Ем. Попдимитров, СР, 17. Румъния е много богата откъм произведения. Дава значително количество жита, тютюн. С. Бобчев, ПОС (превод), 91. • Обр. Но аз двойно съм богат / в тези трепетни нощи: / аз съм още толкоз млад, / толкоз хубава си ти! Хр. Смирненски, Съч. I, 1939, 7. Сутринта Витоша беше толкова близо. / .. / А небето блести .. / .. / Тъй бе хубаво .. / .. / И съм чудно богат: имам теб, моя обич. В. Георгиев, ПП, 29.

7. Прен. Който притежава много ценни качества и големи възможности. Противоп. беден. Той обичаше този нов човек с богата и пламенна душа. А. Каралийчев, НЧ, 12 . В 1889 година постъпва в Садовското земеделско училище, където явно изпъква с богатия си природен ум. Пр, 1952, кн. 5, 97. Богато въображение. Богата фантазия. Богат глас.

8. Който се отличава с голямо разнообразие, широта, съдържателност. Богат личен опит, неизчерпаем запас от преживявания е необходим и на писателя, който пресъздава миналото. Г. Константинов, Пр, 283. Само един голям идеал може да направи живота на човека богат, съдържателен. Д. Ангелов, ЖС, 175. Езикът на Пелитев е цветист, богат, точен, има оригинални, свежи хрумвания. Г. Караславов, ЗУХС (Хр. Пелитев, ХО), 7. Белите пухкави вълни се настигаха една след друга, разбиваха се на хиляди струйки и от блясъка на слънцето се оцветяваха с най-различни и толкова богати багри, които се преливаха едни в други, така че окото на човека забелязваше само синята, виолетовата и зелената. Г. Белев, КВА, 335. Събират се сякакви книги и человек получава леснина да събира богати сведения по сякакви въпроси. Ч, 1870, кн. 5, 145. Богати впечатления. Богата ерудиция. Богата култура. Богат речник.

9. Като същ. богат (богатия<т>) м. богати<те> мн. Заможен, състоятелен човек; богаташ. Противоп. бедняк, сиромах. И всякоя възраст, класа, пол, заняте / зимаше участие в това предприяте: / богатий с парите, сиромахът с труда, / момите с иглата, учений с ума. Ив. Вазов, Съч. I, 171. С силните се не бори, с богатите се не мери. П. Р. Славейков, БП II, 141. С богат да са не караш, с рогат да са не бодеш, с келев да са не бориш. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 136.

Бедно и богато. Разг. Множество от хора с различно материално състояние, всички.

Богата рима. Литер. Рима, при която в римуваните думи, обикн. от различни части на речта, са съзвучни голям брой звукове (напр. чезнабеззвездна, бляскарязка).


БОГАТА`Ш м. Разг. Богат, състоятелен, заможен човек. Противоп. бедняк, сиромах. В града имаше доста евреи, имаше между тях и много богаташи — търговци, банкери и индустриалци. П. Спасов, ХЛХ, 83. Лелята бе завещала на Кукушкин всичките си имоти и той беше станал вече истински богаташ. М. Марчевски, П, 108. Лихварството стоеше на предно място в работите на хитрия боровски богаташ. Кр. Велков, СБ, 23. Касите на Добродетелната дружина, т. е. обществото на старите безчувствени богаташе, плющели от злато. З. Стоянов, ЗБВ I, 278.


БОГАТА`ШИН, мн. богата`ши, м. Остар. и диал. Богаташ. Ти си днеска богаташин / с ниви, злато, стоки, / имаш стадо неброено, / бранища широки. Ив. Вазов, Съч. IV, 86. Разбира се, че на големият богаташин е позволително и простително да хвърга парите си за безполезни лекове, но защо да накараме сиромахът да харчи за тях оние пари, които му са потребни за насущни хлеб“. Знан., 1875, бр. 7, 104. „Я земи, Йенке, Вилипа, / че ми йе Вилип болерин, / болерин и богаташин, / у злато ша та облече“. Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 108.


БОГАТА`ШКА ж. Разг. Богата, състоятелна, заможна жена. Противоп. беднячка, сиромахкиня. Папукчийските дюкянчета бяха повече от двадесет и всичките принадлежаха на една богаташка. П. Здравков, НД, 15. Криза, криза ти казвам и по слугините. Няма ги: шопкините не се приближават, а пък севернячките тичат по богаташките и еврейките, че ги подлъгват с много пари. Г. Райчев, ЗК, 12.


БОГАТА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богаташ; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. — Това са разглезени богаташки синчета, които предпочитат да живеят в Солун, защото тук животът е по-весел и по-разнообразен. Д. Спространов, С, 56. И двете семейства са богаташки. У тях винаги има в изобилие бяло брашно, каймаци — овчи, кравешки, биволски, сирене, чисто масло с тенекии и кюпове. СбАСЕП, 324.

2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богатски. Противоп.бедняшки, сиромашки. Охолство е лъхало от всеки кът на тоя обширен богаташки дом. М. Кремен, РЯ, 92. Във всяка богаташка къща е имало скривалище за хора, а също и за скъпоценности и пари. Ст. Михайлов, БС, 116.

3. Който е населен с богати хора, богаташи; богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Богаташки квартал.


БОГАТА`ШКИ. Нареч. от прил. богаташки; като богаташ, богатски. Противоп. бедняшки, сиромашки. Облича се богаташки.Обзаведе къщата си богаташки.


БОГАТЕ`ЕНЕ ср. Отгл. същ. от богатея.


БОГА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. и диал. Богат. Защото не щех никоги да зема нещо от Царя моего, който не престана да ме склонява да зема от него пръстени, пари, .., и други богатни дарби, .., Аз съм благодарен да умра сиромах.* ВУХБ (превод), 90. Направи злата кочия / и купи бели атове, / атове като аслани. / Тогаз са й много позачул, / че той е млого богатен. Нар. пес., СбНУ XXVII, 220.


БОГАТЕ`Я, -е`еш, мин. св.* (рядко) богатя`х, прич. мин. св. деят. богатя`л, -а, -о, мн. богате`ли, несв., непрех. 1. Ставам все по-богат, по-състоятелен, по-заможен. Противоп. беднея. Страстта да трупа имот, да богатее, отдавна растеше и завладяваше душата му. Г. Караславов, ОХ III, 170. — Даскале! Нека печели народът, нека богатей! — Богатеят стотина души в Преспа, а целият град се превърнал на тържище. Д. Талев, ПК, 200. Много богат е човекът! Търгува и фабрики има / и богатее неспирно: търговец от всичко печели. Ас. Разцветников, Избр. пр. III (превод), 97.

2. За държава, град, село или предприятие — развивам стопанството, икономиката си, реализирам, постигам големи доходи. Областта около Великите езера се нарича от американците „Близкият запад“. Нейното население е доста гъсто. Градовете тук са никнели като гъби, бързо растели и богатеели. Л. Мелнишки, ПП, 110. С всеки изминат ден расте, укрепва и богатее стопанството. ВН, 1960, бр. 2907, 2.

3. С предл. на и следв. същ. Увеличавам количеството на нещо, което имам в състава си, изразено от съществителното; обогатявам се. Остатъчният въглен (хумин) на хумусните въглища при суха дестилация богатее на въглерод и дава нисък добив на първичен катран, съдържащ много феноли. Ал. Спасов, ХТГ I, 32.

4. Прен. Остар. За духовни качества и прояви — ставам по-ценен, придобивам по-голяма широта, всестранност; обогатявам се, развивам се. Умът на просветените хора постоянно работи и са напряга на нови трудове, на нови изучения и открития — постоянно богатее. Лет., 1876, 143. богатее се безл. Логически ясно е: феодалните размирици допринесли за изостряне на имущественото неравенство в Румелия. При грабеж с мирни средства се богатее по-бавно, отколкото при грабеж с въоръжено насилие. В. Мутафчиева, КВ, 324.


БОГА`ТИНА ж. Диал. Богатство. Богатина до пладнина, личбина до вечнина. Н. Геров, РБЯ I, 52.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОГАТИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Диал. Богаташ; богатник. Събра Тодор, Тодор богатинец, / събра Тодор петстотин жътваре. Нар. пес., СбНУ XLIV, 146.


БОГАТИ`Р м. Герой от руските народни песни и приказки — воин с необикновена сила, храброст, красота и съобразителност. Един от най-известните руски богатири е Иля Муромец.

Прен. За воин от руската армия, воювал за освобождението на България от турско османско владичество. Някога безсмъртните опълченци, заедно със славните руски богатири на Шипка, громиха ордите на отоманската империя. Ж. Колев и др., ЧБП, 101. Тогава храбрите руски богатири и опълченците посрещнаха врага с камъни и дървета, и дори с труповете на убитите другари. Д. Линков, ЗБ, 134.

Прен. За човек със здраво телосложение и голяма сила; юнак. А когато сринаха синята канара и напълниха количката му с камъни, той намести отгоре й още една количка и викна: — Напълнете и нея! — Я го виж ти, пенсионера! — зяпнаха момчетата — бай Марчо, ти си бил цял богатир! А. Каралийчев, НЗ, 150.

— От рус. богатырь.

БОГАТИ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до богатир. В програмата се нижеха една след друга украински песни, ту сурови, мъжествени, напомнящи песните на героичния богатирски епос, ту лирични, нежни в духа на украинския разпев. НК, 1958, бр. 45, 1. Главното, което поразява пресния чужденец в Русия, е безкрайността, грамадността на всичко, що я съставлява: степи безконечни, .., реки велики и плавателни, средства неизтощими и сили богатирски. Ив. Вазов, Съч. XVI, 125-126. И може би тези пътища по безкрайната руска земя раждаха в главите на великите руски писатели мисълта за богатирската мощ на руския народ. Т. Генов, Избр. пр, 279. Богатирски песни. Богатирска сила.

БОГАТИ`РСТВО, мн. няма, ср. Качество или проява на богатир.


БОГА`ТИЧКО. Нареч. от богатичък. Противоп. бедничко. Райка всякога обича чистичко и богатичко да посготви. Т. Влайков, Съч. I, 164. Видим ли него, или жената му, или децата му чисто, богатичко облечени, то да има леснина с очи да ги изпием. Ил. Блъсков, ПБ II, 4.


БОГА`ТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от богат; не много богат. Противоп. бедничък. Няколко черкеза отишле при една по-богатичка фамилия копаче да откраднат хубавицата им мома. Хр. Ботев, Съч. 1929, 236. Само по себе се разбира, че такивато преселници са биле нещо богатички хора, хубаво изградените им къщи, .., доказваха това. Ил. Блъсков, ДБ I, 17.


БОГАТИ`Я, мн. няма, ж. Събир. Диал. Имотният слой от населението. Противоп. беднотия, сиромашия. Тук личаха събрани всички управници, цялата богатия от града. В първата редица пред олтара стърчеше окръжният управител, .. По-назад стояха млади наперени офицери, търговци и богати занаятчии. П. Здравков, НД, 86-87.


БОГА`ТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Богатичък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОГАТКИ`НЯ ж. Диал. Богата жена; богаташка. Преди имаше ли капели? — Нямаше. Имаше ли турнели? — Нямаше. Най-многото, което носеха богаткините, беше малакофа. Ст. Чилингиров, ХНН, 35.


БОГА`ТКО. Диал. Нареч. от богатки; богатичко. Момчето се втренчи с уморен поглед в навалицата посрещачи и скоро беше в прегръдките на разплаканата майка — низка, .., но богатко облечена жена. А. Страшимиров,* А, 87.


БОГА`ТНИК, мн. -ци, м. Диал. Богаташ; богатинец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


БОГА`ТНИЦА ж. Диал. Богаташка. Се поврати свети Петър: / „Ай от тува грешна майко! / .. Дали знаеш, паметуваш, / кога бяхме у бял света, / ти си беше богатница, / богатница, имовита. Нар. пес., СбБрМ, 49.


БОГА`ТНО. Остар. и диал. Нареч. от богатен; богато.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.


БОГА`ТО нареч. 1. В охолство, като богат, състоятелен, заможен човек; охолно. Противоп. бедно, сиромашки. — Че тъй ха, богато живейте вий в града? .. — подкачи мастор Кальо, като поглеждаше с удивление на богатото облекло на госта. Ц. Церковски, Разк. III,* 220.

2. С много средства, с много пари; скъпо. Противоп. бедно, сиромашки. Но те и двамата се обличаха богато: той — винаги с астраганен калпак, копринена вратовръзка и златен ланец на жилетката, а тя — в палто от лисичи кожи и всякога с копринени чорапи. А. Гуляшки, Л, 14. Стаята му е богато обзаведена: пружинено легло с красиви дървени табла,орехов бюфет. В. Ченков, ЗХ, 147. За мястото си в ложата те би платили богато. Ив. Вазов, Съч. X, 82. Много лесно се уреждаха и неговите работи и той бързо от обикновен строителен инженер в министерството стана богато възнаграден строител при едно частно дружество. Вл. Полянов, ПП, 200. Царя са много зарадвал, / Тодорка богато награди — / девет сандъка жлътици. Нар. пес., СбНУ XLVI, 17. // С външен блясък, великолепие; разкошно, великолепно. Робите посрещнали княза и го въвели в един чертог, богато украсен. Н. Райнов, КЧ II, 48. А над юнаците се дипли кадифян / червен байрак, .. / и двете му лица извезани богато — отсам с разярен изправен гордо лев, / .. / отвъд са думите тържествени и строги — / свобода или смърт… П. П. Славейков, Събр. съч. III, 135.

3. С голямо количество от нещо или с нещо, неща обикн. с голяма стойност или ценни за някого, нещо. Противоп. бедно. Ний — аз, Ванчо, Фильо и Иваницовия син .. заехме едно купе от I клас; в съседното II класно отделение се намести бай Ганьо с няколко другари, богато снабдени с провизия. Ал. Константинов, БГ, 26. Богато комплектувана библиотека, сбирка, колекция. // В изобилие; изобилно. А с големците той и неговите събратя умеяли много добре да се отнасят: ще ги посрещнат, ще ги нагостят богато, ще ги изпратят с почести. Ал. Константинов, Съч. I, 26. Но как богато, колко сито се хранеха! О. Василев, ДГ, 74. Дивият карамфил и всевъзможни блатни треви никнат бързо във влажната, богато наторена почва. Ем. Станев, ЯГ, 69. Ще бъдеш ли поне признателна, / че те наситихме със събития / и те напоихме богато / с кръвта на хиляди убити. Н. Й. Вапцаров, Избр. ст. 1946, 44. Който сутрин яде богато, вечер гладен ляга. Погов., СбНУ XXXVIII, 182.

4. Във висока степен; много, всестранно, широко. А Емилия де Пардо Басан е най-голямата писателка, която до днес е дала испанската литература .. Както всяка богато надарена натура, тя имаше множество лица, множество образи. Б. Шивачев,* Съч. I, 151.


БОГА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на богат човек, на богаташ; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Тя е богатска дъщеря, научена е на много, научена е да харчи. Й. Йовков, ВАХ, 59. Едно многобройно, както се виждаше, богатско семейство посрещаше баща си. Ст. Дичев, ЗС II, 397. Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо, / богатското чедо от богата къща, / от големи рода, от мнозина бракя! Нар. пес., СбБрМ, 409.

2. Който е характерен за бита на богаташ, който е свързан с бита на богаташ; богаташки. Детето порасна у заможни господари, а момичето живя до вчера у богатски къщи, с паркети и мрамор, посред кристали и порцелан. Г. Райчев, ЗК, 208. Богатските къщи, запазени след третото опожаряване на Копривщица (1810 г.), представляват най-често двуетажни сгради. Ст. Михайлов, БС, 165.

3. Който е населен с богати хора, богаташи; богаташки. Противоп. бедняшки, сиромашки. Редките къщурки, кривите изровени от вади сокачета вече се сменяха с друго — богатските махали на града. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 24.


БОГА`ТСКИ. Нареч. от прил. богатски; богаташки. Противоп. бедняшки. Откъм вратата се появи Стаматко, .., облечен особено: ни богатски, нито по простому. Ст. Загорчинов, ДП, 468.


БОГА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Материални блага с голяма стойност — пари, имот, ценности, които някой притежава. Той, .., пристигнал от чужбина с несметно богатство и веднага се заловил да купува ниви и лозя. Ст. Дичев, ЗС I, 383. Мълвата изкарваше неговите богатства на няколко хиляди жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 28. Но шведите могат да се гордеят .. с откривателя на динамита Алфред Нобел, който от своите несметни богатства отдели един фонд от 35 милиона шведски крони .. за знаменитата Нобелова премия за химия, физика, медицина, литература и мир. Кр. Велев, З, 28. Богати и пребогати бяха братя Бабулеви, но не се насищаха на богатство. Д. Талев, ПК, 29. И така, ту с обире, ту с хайдутлък, ту с бегликчелък, — .. — той печелил големи богатства. Л. Каравелов, Съч. II, 37. Без здраве няма богатство. Послов. // Имане, съкровище. След обед, към икиндия, той се спущаше под Бижов баир, оглеждаше внимателно дали няма хора около трите бряста и слизаше, за да покопае с тоягата на мястото, дето иманярите бяха ровили да търсят скрито богатство. Г. Караславов, СИ, 21.

2. Разг. Материални блага, които някой притежава; имущество, състояние. Десетината наполеона — всичкото му богатство — фръкнаха за двете книжки. Ив. Вазов, Съч. IX, 85. — Ето, — каза Герака с отчаяние. Тука си държах всичкото богатство — петстотин жълтици. Елин Пелин, Съч. III, 61. Скитваний лапландец, за когото казахме сега, и когото общо наричат горский лапландец, сичкото му богатство е реневото стадо. П. Р. Славейков, СК, 70.

Прен. Нещо много ценно, скъпо, свидно за някого; съкровище. Цялото ми богатство — това е моят живот. Ето, решила съм да дам и него, но честта си на честен човек, на патриот аз няма да погазя. Сл. Трънски, Н,* 178. — Български велможи и войводи! — Каза старият човек и тури ръката си върху главата на младото момиче. — Това е моето скъпоценно богатство; това аз мога да дам само в полза на милото ни отечество! З. Стоянов, ЗБВ II, 131-132. Тати доби смелост. Той недвусмислено подчерта, че не може да отстъпи никому едничкото си богатство. Защото, вземе ли му някой машината, по-добре ще стори да му отсече ръцете. Ст. Чилингиров, ХНН, 223. Намери се и делвичка с мас, една книжна кесия със захар и една кошница сушени сливи. Двамата отнесоха това богатство при партизаните. М. Марчевски, МП, 151.

3. Обикн. мн. Природни блага в дадена страна, област и под., които представят естествени източници на материални ценности. В недрата си тази част от Стара планина крие много природни богатства. Някога саксонски рудари са добивали олово, мед, сребро, въглища. Й. Радичков и др., ГСП, 14. Народът по тия места е многоброен, но изостанал във всяко отношение, земята е богата, но нейните богатства стоят неизползувани. Д. Талев, ПК, 123. По въпроса за подземните богатства и частно за минното дело в страната, мене питай. Чудомир, Избр. пр, 254. Натам бяха отправени няколко научно-промишлени експедиции със задача да изследват тези райони, да установят техните рибопромишлени богатства, да изучат условията и начините на лова на риба. Д. Богданов, ТА, 5. Лековитостта на нашите минерални води е била известна добре и на хората от най-старо време, особено на римляните, които са използували това природно богатство в най-голяма мярка. Геол. IX кл, 95. Европа има гъста речна мрежа и много езера. По своето водно богатство тя отстъпва само на Южна Америка. Геогр. VI кл, 21. Със своята флора и фауна резерватът „Камчия“ е голямо национално богатство и ценен обект за науката. ПЗ, 1981, кн. 10, 20. Каменовъглени богатства. Рудни богатства.

4. Външен блясък на нещо с голяма стойност; великолепие, разкош. А когато срещу някой празник се случеше да е изнесена цялата покъщнина навън, тогава ярките бои на килимите и губерите, сърмата и атлазът на скъпите премени, всичкото това богатство я замайваше. Й. Йовков, СЛ, 60. В това здание ще видиш всичките средства за съобщение, с които се е ползувало човечеството: като почнеш от първобитните груби, едва подвижни колесници до най-усъвършенствуваните локомотиви и разкошните Вагнеровски и Пулмановски вагони, които поражават човека със своето богатство и удобства. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 52.