Речник на българския език/Том 1/441-460

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

други представления, възприети, .., под впечатлението на същата дума в действителния* мир. Ал. Константинов, Съч. I, 147. Полилеят заедно с двете фигури на младоженците и кучето в краката им образува кръг, който след това е повторен от кръглото огледало на стената, така че „кръговият елемент“ е основата, върху* която е изградена композицията на цялата картина. Този кръгов елемент пък отново се асоциира с брачната халка. Хр. Ковачевски, СК, 101.

2. Книж. Присъединявам се към дружество, асоциация (в 3 знач.), влизам в асоциация (в 3 знач.).

— От лат. associo ’съединявам’ през нем. assozieren.

АСОЦИИ`РАН, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Присъединен, сдружен.

◇ Асоцииран член. Полит. Страна или организация, която е присъединена към някаква международна организация, без да е получила пълноправно членство в нея. България ще настоява ЕС да въведе нови облекчения в търговията с асоциираните си членове. 24 часа, 1999, бр. 327, 7.

АСОЦИИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от асоциирам и от асоциирам се. Той [вицепремиерът] ще търси и подкрепата на парламента, ако българската страна на преговорите за асоцииране възприеме позицията на отказ от всякакви компромиси. Пари, 1992, бр. 196, 1. Асоцииране на понятия.

АСПАРА`ГУС м. 1. Аспержа (в 1 знач.); зайча сянка. Asparagus officinalis. Председателят скочи и саксията с пухкав аспарагус пред него се разклати. Н. Тихолов, ДКД, 191.

2. Бот. Род многогодишни тревисти растения с пищна зеленина, с разклонени* дълги крехки стъбла, гъсто отрупани с дребни игловидни листа, от семейство лилиецветни, някои видове от които се отглеждат за храна, а — други — като декоративни. Asparagus.

— Лат. asparagus.*

АСПЕ`КТ м. Книж. 1. Насока, страна или изходно начало, с оглед на които се възприемат или разглеждат нещата, явленията; гледище, гледна точка. В любимата си тема за точността той навлизаше с тънко познаване на различните аспекти. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 45. Като цяло .. художественият живот в Западна Европа .. се отличава с много по-голяма сложност, включва хора с най-различни професии и има още множество други аспекти, за които досега тук все още нямаше възможност да бъде говорено. Хр. Ковачевски, СК, 75. Националният колорит, с който са обгърнати образите, битовият аспект, в който те се разгръщат, внася епичен елемент в лиричните сами по себе си моменти. Лит., XI кл., 1964, 326. Дълбокият поглед на мислителя и художника ни разбулва страшната действителност на руския живот от миналото, която и днес се повтаря в нов исторически аспект. Ив. Унджиев, БР, 1930-1931, кн. 3, 114. Ако погледнете само откъм един аспект на Султана, сигурно няма да я разберете .. Душата на Султана не е толкова проста. ВН, 1955, бр. 184, 4. Разглеждам въпроса в друг аспект. // Възможност, перспектива за бъдещо развитие. — Пиша сценарий .. Това ще бъде поглед в бъдещето, чисто художествен филм с философски цели. Той ще покаже възможните най-големи аспекти на мирновременното строителство. ВН, 1960, бр. 2653, 1.

2. Външен вид. В какъв аспект ми се бе явила тогаз София! По-късно никога, .., тоя град — .. — не ми е изглеждал толкова привлекателен! К. Константинов, ППГ, 84-85.

3. Грам. Вид на глагола. Аспектът в българския език. Проблеми на славянския глаголен аспект.*

4. Астрон. Взаимно разположение на планетите.

— От лат. aspectus.

АСПЕРГИЛО`ЗА ж. Мед. Заболяване на дихателните органи у човека и главно у птиците, причинено от плесенните гъбички от рода на аспергилуса.

— Друга (остар.) форма: аспержило`за.

АСПЕРГИ`ЛУС м. Биол. Широко разпространен вид плесенни гъбички от рода на торбестите гъби, някои от които се използват за получаване на антибиотици. Aspergillus. Различните видове аспергилус причиняват плесенясване на маслата, на яйцата и др.

— От лат. aspergillum.

АСПЕ`РЖИ мн., ед. (рядко) аспе`ржа, ж. 1. Вид многогодишно коренисто растение от семейство лилиецветни, с крехки стъбла, които, докато са млади и сочни, се употребяват като храна; аспарагус. Asparagus officinalis. Поради тези причини речните води вече не се замърсяват от риба, .., на много места тревите имат интересен чернокафяв колорит, аспержите — цвят на меден окис. Ем. Манов, ПУ, 119.

2. Стъблата на това растение, употребявани като храна. Най-напред ще поръчаме по един изстуден грейпфрут от Флорида .. Ростбиф с пюре от картофи, млади аспержи и брюкселско зеле. Ал. Бабек, МЕ, 120. Аспержи на фурна.

— От лат. asparagus през фр. asperge.

АСПИ`Д1 м. Остар. Аспида. И стрели отровни, напоени с кръв на тигър и аспид, .., висяха в кълчан от скъпа кост. Н. Райнов, БЛ, 175.

АСПИ`Д2 м. Минер. Вид тъмносива или черна слоеста скала, от която се правят плочи за писане и за покриви на къщи.

— От гр. ῐασπις, -ίδος ’яспис’. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.

АСПИ`ДА ж. Вид отровна змия в Южна България, по окраска подобна на усойницата, но с глава, покрита с люспи вместо с щитчета; каменарка. С риск да отегчим читателя, ще изброим тия змии: .. Аспида, Каменарка. ПН, 1934, кн. 2, 25.

Прен. Диал. Руг. За грозна, зла и развратна жена (Т. Панчев, РБЯд).

— От гр. ἀσπίς -ίδος ’щит’.

АСПИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Минер. Прил. от аспид2. Аспидни шисти. Аспидна плоча. Аспиден покрив.

АСПИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Аспиден. Аспидов покрив.

АСПИРА`НТ м. Лице с висше образование, което се подготвя във висше учебно заведение или в научноизследователски институт за преподавателска или научна работа с писане и защита на докторска (в близкото минало кандидатска) дисертация за получаване на образователната и научна степен доктор; докторант. Аспирант по органична химия. Редовен аспирант. Задочен аспирант. Ръководство на аспирант.

— От лат. aspirans, -ntis ’който се старае да достигне нещо’ през рус. аспирант.

АСПИРА`НТКА ж. Жена аспирант. Тя забрави за две-три години всички свои амбиции: да става аспирантка, а впоследствие да получи докторат. Ст. Даскалов, СЛ, 223.

АСПИРА`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аспирант. Пък може и самата научна муза да беше влязла в малката аспирантска стая? Л. Янов, СЗ, 28. Аспирантски изпити. Аспирантска стипендия.

АСПИРАНТУ`РА ж. 1. Подготовка на лица с висше образование за научни кадри във висшите учебни заведения и научноизследователски институти; докторантура. Чрез аспирантура се създават квалифицирани научни работници. Редовна аспирантура. Задочна аспирантура.

2. Прен. Разг. Място, стипендия за подготовка на аспирант. Отпускат ни две аспирантури по граматика и две по лексикология. △ Няма аспирантури по история.

— Рус. аспирантура.

АСПИРА`ТА ж. Фон. Съгласен звук, който се произнася с придихание (напр. съгласните х, ф); придихателна съгласна.

— От лат. aspiratus ’придъхан’.

АСПИРА`ТОР м. Спец. 1. Уред за всмукване, изтегляне на въздух, проби от газове и под., за да се определи химическият им състав или съдържанието на прах, влага и др. // Уред за всмукване, изтегляне на течност, гной, кръв и под. от нещо; всмукател.

2. Уред за вдишване на кислород при астма и др.

3. Част от някои селскостопански зърночистачни машини за всмукване и изтласкване на въздух и леки примеси и за пренасяне или връщане на отделеното зърно на определено място. Аспиратор на вършачка. Аспиратор на зърночистачна машина.

4. Селскостопанска машина за пренасяне на разстояние зърно, слама и др. чрез всмукване и изтласкване с помощта на силна въздушна струя. Сламата се отнася на 90 метра с мощен аспиратор направо в навеса.

— От лат. aspiro ’духам, вея’.

АСПИРАТО`РЕН1, -рна, -рно, мн. -рни. Спец. Прил. от аспиратор; аспирационен. Аспираторна уредба.

АСПИРАТО`РЕН2, -рна, -рно, мн. -рни. Фон. Прил. от аспирата; придихателен. Аспираторни съгласни.

АСПИРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Аспираторен. Аспирационни съоръжения. Аспирационни уредби. Аспирационни инсталации.

АСПИРА`ЦИЯ1 ж. Книж. Домогване, стремеж към нещо; претенция. — Нима не ви са ясни аспирациите на тия хора, които утре по нашите гърбове ще се изкачат към властта? Ем. Станев, ИК I, 478. Патриаршията стана оръдие на буржоазната гръцка нация в нейните нови аспирации, при тяхното зараждане и оформяне. В този смисъл тя бе изцяло пропита от новия буржоазен дух на времето. Т. Жечев, БВ, 21. Териториални аспирации. Аспирации за власт.

АСПИРА`ЦИЯ2 ж. 1. Мед. Проникване на чужди тела в дихателните органи при дишане.

2. Спец. Всмукване, изтегляне на въздух, течност, прах, газ, гной, и др. от нещо.

3. Фон. Придъх, придихание.

— От лат. aspiratio ’веене, духане’ през фр. aspiration.

АСПИРИ`Н м. Фарм. 1. Само ед. Лекарство във вид на бял кристален прах или таблетки с тръпчиво кисел вкус, употребявано за спадане на повишена температура, за спиране на болки и против ревматизъм; ацетизал. Евгени комбинира ултрасептил с аспирин и хинин и на втория ден температурата на Саваков спадна. Д. Ангелов, ЖС, 475. Всяка заран гълташе аспирин срещу нетърпимия главобол. А. Гуляшки, МТС, 322.

2. Отделна таблетка от това лекарство. Изпих два аспирина.

— Нем. Aspirin.

АСПИРИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от аспирин. Аспиринови таблетки.

АСПИРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Домогвам се до нещо, стремя се към нещо. Той аспирира за мястото на Баташки, но аз никога няма да махна майстора. Баташки е .. превъзходен техник. Д. Димов, Т, 59. Русия няма да жертвува нито една капка от кръвта на своите синове .., ако славянските държави, .., се решат да аспирират към едно изменение на съществующия на Балканския полуостров ред на нещата чрез революционни или насилствени средства. Пряп., 1903, бр. 81, 3.

— От лат. aspiro ’стремя се’ през нем. aspirieren.

АСПИРИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от аспирирам.

А`СПРА ж. Вид дребна средновековна сребърна или медна монета от половин грам със стойност, равна на 0,16 златни стотинки; бодка2, дукато. — Не знае един грош колко аспри има, с мъжки работи се залавя, фу! Ст. Загорчинов, ДП, 297. Кривогледият Лечо разпра с нож едина чувал. Из отвора потекоха почернели дребни аспри. Ст. Дичев, ЗС II, 646. Натовари два товаре, / два товаре ситни аспри, / треки товар се жълтици. Нар. пес., СбНУ III, 6.

◇ Ни (нито) (една), (пукната) аспра. Разг. Никакви пари, нищо. Не отстъпяха ни аспра от цената, която бяха обявили най-напред на купувача. Ив. Вазов, Съч. VI, 167. — Изпъдиха ме от хана, може да намеря някъде с пари, но аз нямам ни една аспра. Д. Талев, ЖС, 37. Червена аспра не загива. Ирон. За лош човек, който може при всякакви неблагоприятни положения да се запази.

— От гр. ἄσπρον. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.

АСТА`Л м. Остар. и диал. Голяма грубо изработена маса. Графът седи при асталът и чете книга. П. Тодоров, МГ (превод), 3.

— Унг. asztal през сръб. астал.

АСТА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от астал. Отваря чекмеджето асталско и изважда пари. П. Тодоров, МГ (превод), 16.

АСТАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. Едновремешен занаятчия, който е тъкал тънки платна. „Само в Търново преди 100 години е имало до 1000 фабрики за платна?“ (това ще да са астарджиете, от които сега не съществува ни един). Хр. Ботев, Съч., 1929, 192.

2. Едновремешен турски войник с чалма от тънък хастар. На главата си и той [еничаринът] имаше дълъг остър кюлаф, обвит над ушите му с голяма бяла чалма от бял тънък хастар — той беше от астарджиите. Т. Панчев, РБЯд, 7.

— От тур. astarci.

АСТАТИ`Н, мн. няма, м. Хим. Неустойчив радиоактивен химичен елемент At, от групата на халогените, притежаващ свойствата и на метал, и на неметал, който не се среща в природата, а е получен изкуствено.

— От гр.

АСТЕНИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който е с висок ръст, слаб, с дълъг врат, с надлъжно изтеглен череп и с тясно, рязко очертано лице.

— От гр. ἀσθενικός ’болнав’.

АСТЕНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който е слаб безсилен, болнав; астенически. Астеничен гръден кош.

АСТЕНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Астеничен.

АСТЕ`НИЯ ж. Мед. Болезнено състояние, което се изразява във физическа и нервно-психическа слабост на организма, в много бързо изморяване и изтощаване.

— От гр. ἀ ’не’ + σϑενός ’сила, мощ’.

АСТЕРОИ`Д м. Астрон. Малка планета от Слънчевата система, която се движи предимно между орбитите на Марс и Юпитер. Четирите най-големи астероида са: Церера (диаметър 780 км), Палада (..) и Юнона. К, 1963, кн. 9, 8.

— От гр. ἀστήρ ’звезда’ + εῐδος ’вид’.

АСТЕРОИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Астрон. Прил. от астероид.

АСТИГМАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Физ. Недостатък на оптическо стъкло, при който образът е неясен, тъй като лъчите, излизащи от една точка, след като минат през оптическата система, се виждат като две взаимно перпендикулярни отсечки.

2. Мед. Недостатък в зрението поради нееднакво пречупване на лъчите в различни точки на роговицата или лещата на окото, или и на двете заедно, вследствие на което образите се виждат размазани, без ясни очертания. Обединяваше ни общото късогледство плюс еднакъв градус астигматизъм, поради което отново и отново стигахме до заключението, че в случай на война ще трябва да се бием на първа линия, за да можем да се виждаме. В. Йосифов, Избр. тв I, 214. Страдам от астигматизъм.

— От гр. ἀ ’не’ + στίγμα ’точка, петно’.

АСТИГМАТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който страда от астигматизъм (във 2 знач.).

АСТИГМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астигматизъм; астигматически. Астигматична леща.

АСТИГМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астигматичен.

А`СТМА ж. Болест, характеризираща се с пристъпи на затруднено дишане или задушаване, свързано обикн. със стесняване на малките бронхи, с някои заболявания на сърцето, нервната система или с алергии. Сърцето на Агата заби, той и без туй си дишаше тежко, защото казваха, че бил имал астма, но сега като че взе да се задушава. Й. Йовков, ЖС, 18. В Леевица баща му, страдащ от стара астма, почувствува, че не ще може да се изкатери по урвата на Амбарица. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 23. Запасният генерал Илия Балтаджиев страдаше дълги години от астма, която от два месеца се беше влошила. М. Грубешлиева, ПП, 205.

◇ Бронхиална астма. Мед. Алергично заболяване, което се характеризира с повтарящи се пристъпи на задух вследствие на спазми в бронхите и оток на лигавицата им. Днес медиците от цял свят приемат, че бронхиалната астма е социална болест. З, 1969, кн. 1, 6. Както всеки лечебен метод и горското лечение има известни противопоказания. Например хвойната влияе отрицателно при бронхиалната астма. Е, 1979, бр. 20, 3. Сърдечна астма. Мед. Заболяване, което се характеризира с остри пристъпи от задух вследствие на сърдечна недостатъчност в лявата камера на сърцето.

— Гр. ἄσθμα ’тежко дишане, задъхване’.

АСТМАТИ`К, мн. -ци, м. Лице, което страда от астма. Дишах тежко като астматик, въпреки че вентилаторът ми бе пуснат на трета скорост. Ал. Гетман, ВС, 140. — Кръстник, не се присмивай на човека. В нашето село имахме един астматик, който свиреше с нос като лалугер. Д. Вълев, З, 291.

— Фр. asthmatique.

АСТМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се дължи на астма. Главният механик не можел да търпи цветята, от малък страдал от астматични пристъпи. Н. Стефанова, ПД, 62.

2. Който е присъщ на човек, болен от астма; астматически. Никола чуваше астматичното му дишане и следеше бръчките, които се гонеха по челото му. Ем. Станев, ИК I, 262. Сега мускулите на Шишко не бяха отслабнали много. Само астматичните му дробове, отровени от тютюневия прах, не работеха, както трябва. Д. Димов, Т, 618.

АСТМАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астматичен.

АСТМАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. астматически; астматично, задъхано, тежко.

АСТМАТИ`ЧКА ж. Жена астматик.

АСТМАТИ`ЧНО. Нареч. от астматичен; астматически, задъхано, тежко. Болният дишаше тежко, астматично.

А`СТРА ж. 1. Градинско цвете с кичести бели, розови, червени или лилави цветове, което цъфти в края на лятото и в началото на есента; богородичка2. Aster. Букет от астри.

2. Бот. Род едногодишни тревисти растения с красиви ярки звездовидни цветове от семейство сложноцветни, произхождащи от Китай и Япония, широко разпространени като културен вид (с около 4 000 сорта). Callistephus chinensis.

3. Бот. Род многогодишни тревисти растения от семейство сложноцветни със светло-сини до виолетови цветове, събрани в метличка или грозд. Aster.

— От гр. ἄστρον ’звезда’.

АСТРАГА`Л м. Архит. Архитектурен детайл, чийто профил има вид на изпъкнала пред стената лента с правоъгълно сечение.

— От гр. ἀστράγαλος ’вратен прешлен’.

АСТРАГА`Н м. Скъпа кожа от каракулски агнета с къдрав черен или сив косъм. — А каракулките видя ли? Дето дават къдравата вълна астраган? Ст. Поптонев, ОБЛ, 73. Пазарът на кожи не ги задоволи. Астраган, пор, .., зибелин — всичко това бе богато, пищно, но банално и не за случая. Ст. Дичев, ЗС II, 255. Руски астраган. Български астраган. // Само мн. Различни видове такава кожа.

— От рус. собств. — Друга (остар.) форма: астраха`н.

АСТРАГА`НЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За кожа — който е от каракулски агнета и има къдрав черен или сив косъм; астраганов. Брашнаров пристъпваше гордо изправен, .., с ярко ален фес и дълго, черно зимно палто с астраганена кожа по яката. Д. Талев, ПК, 262.

2. Който е направен от астраган; астраганов. На младини бе наемал градина в Румъния, отдето се върна със златен ланец и с астраганен калпак. Ем. Станев, ИК I, 186. Мъжете им с астраганени гугли, с пардесюта виенски редингот .. пъплят по улиците на Стария град. К. Странджев, ЖБ, 89-90. Бе разкопчала астраганеното си палто, но бе забравила да сложи на шията си трите реда бисери, които баща й бе подарил на сватбата. М. Грубешлиева, ПП, 168. Свита в астраганеното си манто, Ирина се опита да завърже разговор с партизанския подофицер. Д. Димов, Т, 658.

— Друга (остар.) форма: астраха`нен.

АСТРАГА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Астраганен. От бледата, пепеляворуса жена, загърната в астраганово палто, се излъчваше меко сияние на бисер. Д. Димов, Т, 100.

— Друга (остар.) форма: астраха`нов.

АСТРА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Който е свързан със звездите. Апатичните членове на съда, чиито духове досега обитаваха астралните пространства .. се стреснаха. Елин Пелин, Съч. IV, 117. Астрален свят.

◇ Астрален знак. Астрол. Всяко едно от съзвездията, разположени върху зодиака; зодиакален знак.

— От лат. astralis ’звезден’.

АСТРАХА`Н м. Остар. Астраган.

АСТРАХА`НЕН, -а, -о, м. -и, прил. Остар. Астраганен; астраханов. Той седи .., облечен в своето хайдутско войводско облекло — колчаклии потури .., с чохен джамадан и черно астраханено калпаче, нахлупено чак до самите вежди. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 162.

АСТРАХА`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Астраганен; астраханен. След него слезе друг човек по-нисичък .., облечен в европейски балтон и с астраханова шапка на главата си. Т. Влайков, БСК III, 269.

АСТРАХА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Астрахан (град, разположен на р. Волга на 100 км от Каспийско море) и до района му. Астрахански мюсюлмани. • Като определение в сложни термини — названия на типични за Астрахан и района му животни и растения. Астраханско говедо. Астрахански лотос.

2. Остар. Който е направен от астраган; астраганен, астраганов, астраханен. Един дебел господин с голям кожух и черна астраханска шапка минува из коридора. Ив. Вазов, СНЖ, 20. Вместо оваляния парцал — астраханско калпаче, кокетски кривнато на главата. Ив. Вазов*, Съч. IX, 120.

А`СТРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до звездите, който е свързан със звездите, напр.: астронавт, астрология и др.

— От гр. ἄστρον ’звезда’.

АСТРОБИОЛО`Г, мн. -зи, м. Спец. Лице, което се занимава с астробиология.

АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астробиология; астробиологически, астробиоложки.

АСТРОБИОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен. астробиоложки.

АСТРОБИОЛО`ГИЯ ж. Наука, която изучава живота върху другите планети.

АСТРОБИОЛО`ЖКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астробиологичен, астробиологически.

АСТРОБОТА`НИКА ж. Спец. Дял от астробиологията, който изучава предполагаемата растителна покривка на планетите и преди всичко на Марс. Курс по астроботаника.

АСТРОБОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроботаника; астроботанически.

АСТРОБОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроботаничен.

АСТРОГРА`Ф м. Астрон. Уред за фотографиране на небесните тела. Астрофизичните наблюдения понастоящем се правят почти изцяло по фотографичен път с уредите астрографи — това са тръби или телескопи, на които вместо окуляр е поставена фотографическа плака. Астр. XI кл, 1958, 62.

АСТРОГРАФИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Астрон. Който се отнася до астрограф; астрографически.

АСТРОГРАФИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрон. Астрографичен.

АСТРОГРА`ФИЯ ж. Астрон. Описание на небесни тела.

АСТРОЛА`БИЯ ж. Астрон. Употребяван до XVIII в. астрономически уред, с който са се определяли координатите на звездите. С астролабия с призма са определяли географската ширина и времето.

— От лат. astrolabium.

АСТРОЛО`Г, мн. -зи, м. Лице, което се занимава с астрология. Придворен астролог определяше щастливия ден за всяко царско тръгване. Й. Йовков, Разк. III, 168. Просветеният султан [Селим III] наредил да бъдат обезглавени и астролозите, които предричали беди на Цариград. В. Мутафчиева, KB, 209. Веднъж получих от някакъв вавилонски астролог в Пенсилвания подробен хороскоп на живота ми, благодарение на който днес мога да ви кажа с положителност какво ще ми се случи след десет години. Св. Минков, БФ, 17. Използувайки тайнствени таблици при съставянето на хороскопи и правейки непрекъснато справки от стари папируси, астролозите гадаели по звездите .. кои младежи могат да се оженят помежду си. Ал. Гетман, ВС, 110.

АСТРОЛОГИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до астрология; астрологически. Астрологично гадаене. Астрологични предсказания.

АСТРОЛОГИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрологичен.

АСТРОЛО`ГИЯ ж. Възникнало в древността учение за влияние на небесните светила върху събитията на Земята и за предсказване на съдбата по разположението на звездите. Той беше суеверен, вярваше в сънища, гадаеше си на ръка, занимаваше се с астрология и хороскопи, които му предсказваха велико бъдеще. К. Калчев, СТ, 197-198. Говорехме понякога за зодиите и за предсказанията на прочутия Казамия. Но дошло беше време да се ходи на скеля и затуй сянката на салкъмите и астрологията не ни задоволяваха вече. Й. Йовков, ВАХ, 8.

— От гр. ἀστρολογία ’наука за звездите’.

АСТРОЛО`ЖКА ж. Жена астролог. Астроложката Сюзел Браеш .. твърди, че приликата между хората и техните съдби зависи от разположението на звездите в деня на раждането им. ДТ, 1999, бр. 290, 13.

АСТРОМЕ`ТРИЯ ж. Астрон. Дял от астрономията, който се занимава с методите на астрономичните измервания (точното определяне на положението и движението на небесните тела).

АСТРОНАВИГА`ТОР м. Спец. Специалист по астронавигация.

АСТРОНАВИГА`ТОРКА ж. Спец. Жена астронавигатор.

АСТРОНАВИГА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от астронавигатор. Събират се икарци и гласуват нов закон, според който тяхната планета — кораб ще се ръководи от двайсет и един членен астронавигаторски съвет, избиран за десетгодишен срок. Л. Дилов, МСП, 107.

АСТРОНАВИГАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който се отнася до астронавигация.

АСТРОНАВИГА`ЦИЯ ж. Спец. Дял от астрономията, който се занимава с определяне местоположението и курса на космически кораб или друг летателен апарат според небесните светила. Една от автономните системи на космическата навигация е астронавигацията, при която положението и скоростта на ракетата се определят от небесните светила. ВН, 1960, бр. 2854, 4.

АСТРОНА`ВТ м. Космонавт. Една от големите проблеми при космическия полет е осигуряването на астронавтите с достатъчно големи запаси от кислород. ВН, 1959, бр. 2542, 4.

— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναύτης ’моряк’.

АСТРОНА`ВТИКА ж. Космонавтика. Днес твърде много се говори за астронавтиката — науката за междупланетните полети, — за родоначалник на която с право се смята Циолковски. НТМ, 1961, кн. 5, 1.

— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ναυτική ’мореплаване’.

АСТРОНА`ВТКА ж. Космонавтка.

АСТРОНА`ВТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от астронавт; космонавтски.

АСТРОНИ`М м. Езикозн. Име на звезда, на небесно тяло. Зорница е български народен астроним на планетата Венера.

— От гр. ἄστρον ’звезда’ + ŏνυμα ’име’.

АСТРОНО`М м. Учен, специалист по астрономия. Едно от най-светлите имена в историята на математиката и механиката е името на безсмъртния сиракузец Архимед .. Роден в семейството на древногръцкия астроном и математик Фидий. Матем., 1967, кн. 2, 1. Ян Бибиян стоеше пред картата на Луната, която нашите астрономи след дълги изучавания бяха съставили. Елин Пелин, ЯБЛ, 126.

— От гр. ἀστρονόμος през фр. astronom или рус. астроном. — Ив.* Богоров, Всеобща география за децата (превод), 1843.

АСТРОНОМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до астрономия; астрономически. Астрономично явление. Астрономични таблици. // Който е предназначен за наблюдение на небесни тела. Астрономичен уред. Астрономична тръба.

2. Прен. За цифри, суми или цена — който е много голям в числено отношение; астрономически. Ставаше дума не за пет лева, а за много пари, почти астрономичната за мен през ония години цифра от 1 500 лева. М. Гръбчева, ВИН, 132. — Копринени платове се намират още… Но на астрономични цени. Д. Димов, Т, 526.

АСТРОНОМИЧЕ`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Астрономичен. И звездите над главата му бяха толкова далеч, колкото и преди, когато, свит върху наръч миризливо сено на някоя поляна, се опитваше да съчетае първичното чувство за тяхната красота с астрономическите обяснения на татко си. Ем. Манов, БГ, 63. Коно Крилатият се пак задълбочаваше в астрономически разсъждения и с вида на една възклицателна влазяше у тях си. Ив. Вазов, Съч. VIII, 11. Световното производство [на компютри] достигна астрономическата сума от 65 милиарда долара. Диал., 1990, бр. 7, 11. Ако тези марки бяха превърнати в левове по тогавашния курс, то би се получила астрономическата сума 17 000 милиарда лева. Г. Караславов, Избр. съч. III, 329. Астрономическа обсерватория.

◇ Астрономическа единица. Астрон. Средното разстояние от Земята до Слънцето, прието за основна единица при измерване на разстоянията главно в Слънчевата система.

АСТРОНОМИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. астрономически; астрономично. Астрономически пролетта започва от 21 март.

АСТРОНОМИ`ЧНО. Нареч. от астрономичен (във 2 знач.); астрономически. Състоянието на късия разказ у нас е все още незадоволително .. А теми за разкази има астрономично много. ВН, 1958, бр. 2066, 4.

АСТРОНО`МИЯ ж. Наука за произхода, строежа, движението и развитието на небесните тела и Вселената. Великият сиракузец [Архимед] е автор и на една книга по астрономия, която не се е запазила. В нея той дава модел на небесна сфера (планетарий), с помощта на която .. можело да се демонстрира движението на планетите. Матем., 1967, кн. 2, 5. Той се отказа от вечеря, взе едно ръководство по астрономия и се мушна в леглото да чете. А. Гуляшки, Л, 120-121. — Въздух! — обърна се той [Ян Бибиян] към Калча. — Нашата земна астрономия твърди, че около Луната няма въздух. Елин Пелин, ЯБЛ, 59. Наблюдателна астрономия. Оптическа астрономия. Сферическа астрономия. // Тази наука като учебен предмет. Той въведе в горните класове и руския, и френския езици .., въведе астрономия, въведе етика. Ив. Вазов, Съч. X, 156.

2. Разг. Учебник по този предмет.

— От гр. ἀστρονομία. — Й.* Груев, Кратка всеобща история, 1858.

АСТРОСКО`П м. Спец. Уред за наблюдаване на небесните тела.

АСТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астроскоп; астроскопически.

АСТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроскопичен.

АСТРОСПЕКТРОСКО`П м. Спец. Уред за наблюдаване на спектрите на небесните тела.

АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астроспектроскопия; астроспектроскопически. Астроспектроскопичен анализ.

АСТРОСПЕКТРОСКОПИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астроспектроскопичен.

АСТРОСПЕКТРОСКО`ПИЯ ж. Спец. Дял от астрофизиката, който изучава спектрите на небесните тела.

АСТРОФИЗИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по астрофизика. Още през 1930 година астрофизиците бяха стигнали до убеждението, че огромните количества енергия, която Слънцето пилее така разточително, не могат да бъдат обяснени с протичане на обикновени химични реакции, нито пък с гравитационна енергия. НТМ, 1968, кн. 5, Тези открития [за радиоизлъчването] обърнаха насоката на изследванията и астрофизиците започнаха да изследват радиоизлъчването на Слънцето. З. Паскалев, Пр, 1952, кн. 6, 74.

АСТРОФИ`ЗИКА ж. Спец. Дял от астрономията, който изучава физическите явления и химическите процеси, които стават в небесните тела и в космическото пространство. Съвременната астрофизика изучава и гигантските звездни системи — галактиките, които се състоят от десетки милиарди звезди. ВН, 1958, бр. 1997, 4. Теоретична астрофизика.

— Естественонаучен календар, Летоструй, 1876.

АСТРОФИЗИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до астрофизика; астрофизически. Астрофизични наблюдения. Астрофизични изследвания. Астрофизична наука.

АСТРОФИЗИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астрофизичен. Астрофизическа обсерватория.

АСТРОФИЗИ`ЧКА ж. Спец. Специалистка по астрофизика.*

АСТРОФОТОГРА`ФИЯ ж. Спец. Метод за астрономични наблюдения, който се основава на фотографирането на небесните тела. Астрофотографията ни показва, че не всички извънгалактични мъглявини имат формата на спирала. Г. Томалевски, АН, 333.

АСТРОФОТОГРА`ФСКИ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от астрофотография.

АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Спец. Прил. от астрофотометрия; астрофотометрически.

АСТРОФОТОМЕТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Астрофотометричен.

АСТРОФОТОМЕ`ТРИЯ ж. Спец. Дял от практическата астрофизика, който изучава методите за измерване блясъка и повърхностната яркост на небесните тела.

АСТРОФОТОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -тра, м. Спец. Уред за измерване силата на светлината на небесните тела.

АСТРОЦИ`Т м. Биол. Вид клетка в нервната тъкан с многобройни радиални разклонения от клетъчното тяло, която изпълнява главно трофични и опорни функции. Не много отдавна в епифизата бяха открити астроцити — особени клетки, които се намират в цялата нервна система: Ф, 1990, бр. 2, 4.

— От гр. ἄστρον ’звезда’ + χυτος ’клетка’.

АСФА`ЛТ, мн. няма, м. 1. Изкопаема или изкуствена черна смола, която се употребява в строителството за заливане повърхността на пътища, улици, тротоари и др. и в някои клонове на индустрията. От лъсналите лица на негрите капе сякаш разтопен асфалт. Св. Минков, ДА, 25.

2. Пътна настилка от асфалтобетон. Градът Вашингтон ако не най-красив, то поне е един от най-красивите градове, които съм виждал в Европа и Америка. Повечето от улиците му са покрити с асфалт. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 58. Ярките блясъци на уличните лампи и витрини заливат мокрия чер асфалт. Н. Фурнаджиев, МП, 102.

3. Разш. Шосе, път, покрити с такава настилка. Очите безсмислено се взираха в летящата светла лента на асфалта. Б. Райнов, ЧЪ, 106. Поне в центъра Токио прилича на всички големи градове, които съм видял. Същите авенюта, същите универсални магазини, същите барове и същата върволица автомобили, които съскат по асфалта. П. Бобев, К, 54.

— От гр. ἄσφαλτος през нем. Asphalt. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.

АСФА`ЛТАДЖИЙСКИ, a, -о, мн. -и Разг. Прил. от асфалтаджия. Асфалтаджийска бригада.

АСФА`ЛТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Човек, който работи по асфалтирането на пътища, улици и др. Асфалтаджиите се оправдаваха с лошото време и се сбираха в стаичката си на покер. Ал. Томов, П, 8.

АСФА`ЛТЕН, -а, -о, мн. -и и -тна, -тно, мн. -тни, прил. Асфалтов. Тя се мъчеше да си представи, че пътува по асфалтеното, засенчено с палми крайбрежно шосе на Ривиерата. Д. Кисьов, Щ, 173. Калните криви улички се превърнаха в широки асфалтни булеварди. Св. Минков, Избр. пр, 75. Асфалтен път. Асфалтена писта. Асфалтена изолация.

АСФАЛТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Покривам с асфалт. От височината се виждаше новото трасе, което кооператорите бяха прокарали пряко през падината и което наскоро щяха да асфалтират. Н. Тихолов, ДКД, 59-60. асфалтирам се страд. Поради оживяването на стопанския живот усили се и трафикът по пътя. Затова сега шосето се разширява и асфалтира. Й. Радичков и др., ГСП, 20.

АСФАЛТИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от асфалтирам като прил. За път, шосе — който е покрит с асфалт. Започна да се здрачава. Над асфалтираните алеи се спуснаха дълги сенки: дърветата станаха още по-тъмни и по-тайнствени. Ал. Бабек, МЕ, 111. През последните две години построиха пряк, асфалтиран път до Търново. В. Пламенов, ПА, 41. Асфалтирани улици. Асфалтирано шосе. Асфалтиран покрив на сграда.

АСФАЛТИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от асфалтирам и от асфалтирам се. Разширен, приготвен за асфалтиране беше пътят над морето. Ем. Манов, БГ, 35. Заръмжаха булдозери, скрепери и тежки тромави машини за асфалтиране на пътища. Ив. Остриков, СБ, 8. Асфалтиране на улици. Асфалтиране на шосета.

АСФА`ЛТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: асфалт, асфалтов, напр.: асфалтобетон, асфалтопясъчен, асфалтосмесител и др.

АСФАЛТОБЕТО`Н м. Смес от асфалт, цимент (или минерално брашно), пясък и чакъл, която се използува в строителството главно за настилка на пътища, улици, площади и др. В бъдеще асфалтобетонът ще се наложи като преобладаващ тип асфалтова настилка. НТМ, 1961, кн. 12, 2.

АСФАЛТОБЕТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни и -а, -о, мн. -и, прил. Асфалтобетонов. Асфалтобетонна база. Асфалтобетонни облицовки.

АСФАЛТОБЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от асфалтобетон; асфалтобетонен. Асфалтобетонови пътни настилки.

2. Който е предназначен за производство на асфалтобетон; асфалтобетонен. Асфалтобетонова машина. Асфалтобетонов завод.

АСФА`ЛТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от асфалт, който съдържа асфалт (в 1 знач.). От размекналата се асфалтова настилка на улицата се издигаше миризмата на смола. Р, 1927, бр. 257, 1. Асфалтова смес. Асфалтово лепило. Асфалтов лак.

2. Който е покрит с асфалт (във 2 знач.); асфалтен. По светлите асфалтови улици, измити грижливо през нощта, се стичаше към баните всекидневният поток от летовници с бели дрехи, с мургави лица и тъмни очила. Д. Димов, Т, 364. Мръсносивият вартбург запъпра по черния коларски път, подаде нос на асфалтовото шосе, .. зави и хукна по равното. Й. Попов, СЛ, 109.

3. Който се отнася до производството на асфалт; асфалтен. Асфалтова фабрика. Асфалтова индустрия.

АСФАЛТОНАГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Машина, която се използува в пътното строителство за подсушаване и разгряване на местата по асфалтовите настилки, подлежащи на изкърпване.

АСФАЛТОСМЕСИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Машина за добиване на асфалтобетон, използувана в пътното строителство; асфалтобетонова машина.

АСФИ`КСИЯ ж. Мед. Спиране или затрудняване на дишането с опасност от смърт, от задушаване поради недостиг на кислород.

— От гр. ἀσφύξια ’задушаване’. — Друга форма: асфи`кция.

АСФОДЕ`Л м. Растение от семейство лилиеви с красиви бели цветове, което древните гърци сеели по гробовете като символ на скръбта. Asphodelus.

— От гр. ἀσφόδελος.

АСФОДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е обрасъл, покрит с асфодел. И с погледи в замая упоени / последваха по дирите й те / по белите асфоделни полени. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 205.

АСЦЕНДЕ`НТ м. Книж. В астрологията — точка в еклиптиката, която се дига над хоризонта в момента на раждането на човек. Сега ми се иска да припомня накратко .. какви материали .. съм предложил на .. читателя във всичките 78 мои книги .. Подробни характеристики на всички астрологични знаци .. Точни таблици за определяне на асцендента. П. Румпалов, ТХ, 382.

— От лат. ascendere ’изкачвам се’ през фр. ascendant.

АСЦЕНДЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Книж. Който се отнася до асцендент; възходящ.

— От фр. ascendant.

А`СЪЛ неизм. прил. Простонар. 1. Истински, същински. — Стойко Прангата — виж, той е асъл човек! Чорбаджия човек! Т. Влайков, Съч. III, 137.

2. Като нареч. В същност, наистина, точно. Денем кметува [Клативрат], а нощем ходи, та краде на хората: .. това си му е асъл занаята, от това се е и замогнал, па сега цело село пищи от него! .. М. Георгиев, Избр. разк., 200. Леви-десни — стигнахме на Криво бърдо, дето са кошарите. Ама то асъл криво, криво-закривено, та хем завет и припек, хем всичко наоколо се вижда. Н. Хайтов, ДР, 19. — На`, тази къща тук, ти вече знаеш, е турска, бейска къща. Асъл нашата беше там, дето е сега градината. Та съседи бяхме с тия бейове, сине. А. Страшимиров, А, 99.

— От араб. през тур. asıl.

АТ, а`тът, а`та, мн. а`тове, след числ. а`та, м. Диал. 1. Буен нескопен кон за езда и за разплод; жребец. Даваха конете си на селяните, а яхваха най-хубавите спахийски атове. М. Марчевски, П, 53. Натовари два коня с подаръци, възседна любимия си ат и потегли, придружен от четирима гавази. М. Марчевски, П, 36. Начело яздел на черен ат предводителят Мутиш ага. Н. Хайтов, Хд, 39. Атът го носеше в силен, равен галоп, с мерено тихо свистене на ноздрите, а това значеше, че би издържал дълго така — с часове. Г. Стоев, Зав., 51. Атовете се ритат, а магаретата теглят. Послов.

2. Разш. Кон. Капитан Георги в 1828 г. на руско-турската война начело на триста доброволци във време на предаването на Силистра влезе в нея и обра на Мехмез паша атовете, оръжието и други работи. Н. Ферманджиев, РХ, 21. По едно време подочухме нещо за имането на баба Дончевица, чифликчийката, дето обикаляше нивите си, седнала в чер позлатен файтон с бели атове, и биеше с камшик жътварите. А. Каралийчев, НЗ, 181.

◇ Ат имам, поле нямам. Диал. Макар и да имам нещо, не мога да го използвам. От ат — на магаре. Диал. От по-хубаво на по-лошо. Засега има едно свободно място за стрелочник .. — Значи стрелочник… Ето докъде стигнахме! От ат — на магаре… Хората растат нагоре, а той — надолу. М. Марчевски, П, 292.

— Тур. at. — Друга форма: хат.

АТАВИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Спец. Поява на белези в даден организъм, които са съществували и са били свойствени само на далечни предци. Понякога се раждат деца с дълга външна опашка. Това явление е известно като атавизъм — прояви на признаци, характерни за далечни прадеди. Биол. X кл, 170. Атавизмите, като белези не са типични за човека, а за неговите по-близки или по-далечни прадеди. Биол. IX кл, 40-41.

2. Прен. Книж. Връщане към нещо крайно отживяло, примитивно, диво. Напоследък трима от големите писатели .., които сътрудничат в „Приятели на изкуството*“, са издали един манифест против каталонския език, който те считат като признак на атавизъм. Б. Шивачев, Съч. I, 118. Той не съзнаваше или съзнаваше едва по-късно, че в такива моменти влагаше .. тъпото заинатяване на своя аристократичен атавизъм, който противоречеше на разума и се отказваше да разбере живота. Д. Димов, ОД, 43.

— От фр. atavisme.

АТАВИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от атавизъм; атавистически. Близкият тътнеж на войната сега ехтеше в съзнанието му [на фон Гайер] и събуждаше в него някаква прастара, атавистична възбуда. Д. Димов, Т, 358. — И защо направихте това?.. — Знам ли какво да ви кажа… Може би някакво атавистично чувство — да убиеш, да разрушиш. П. Вежинов, НБК, 62. Атавистичен закон. Атавистичен белег.

АТАВИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Атавистичен.

АТАВИСТИ`ЧЕСКИ. Книж. Нареч. от атавистически.

АТАВИСТИ`ЧНО. Книж. Нареч. от атавистичен.

АТА`КА ж. 1. Воен. Стремително настъпление и нападение на войска върху неприятеля с цел да се завладеят неговите позиции и да му се нанесе решителен удар; щурм. Моята рота тръгна в атака енергично и с въодушевление. П. Вежинов, НС, 49. Първата атака беше отбита. Но това сякаш беше кървавият сигнал за истинския бой. Й. Йовков, Разк. II, 155. При една атака Герчовата рота попадна в страшен огън. Вражи куршум перна Герчо право в сърцето. Елин Пелин, Съч. V, 100-101. Известно е какво значи за нашата военна история атаката на Тутракан. Това е може би най-трудната и тежка бойна операция на целия северен фронт. Е. Каранфилов, Б III, 34. Сигнал за бой! / Започваше атака… Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 120. Отблъсквам атака. △ Кавалерийска атака. Танкова атака. Атака на широк фронт. Фронтална атака. // Разш. Нападение срещу някого, нещо. Започнаха и атаките с хартиени топчета и конфети. Ив. Мирски, ПДЗ, 188. • Обр. Само вълци ни идват на гости… Но момчетата издържат… Думата „издържат“ не казва нищо особено, но в нея се крие не една атака на снеговете, не една битка с лютата снежна стихия. Ст. Станчев, HP, 55.

2. Прен. Силно обвинение, нападка, критика и под. срещу някого или нещо. Избирателната борба се отличава по страстния си характер, по своите атаки спрямо правителството, по своето ожесточение даже. Бълг., 1902, бр. 466, 1. — Вече от дни, докато слушах аргументите на опозицията в парламента, докато отбивах атаките им .., нещо глождеше сърцето ми: ами ако наистина катастрофира един такъв патрулиращ самолет? Б. Йосифова, БЧМ, 26. Първата глава от известния философски труд на Шопенхауер „Светът като воля и идея“ съдържа една остра атака срещу Евклидовия метод за доказване. Матем., 1965, кн. 1, 5. Днес очаквам една бясна атака срещу мене в „Камбана“. Снощи излязох с името си, за да я предизвикам. М. Кремен, РЯ, 495. — Ахпапов! Я ми кажи ти, кои са частите на мерника .. — Ахпапов .. биваше обикновена жертва на тия внезапни атаки. Й. Йовков, Разк. I, 187.

3. Спорт. При игра на футбол, баскетбол, шах и др. — бързо, енергично настъпление срещу противника. След почивката мачът се оживи, студентките проведоха по-сполучливи атаки и заслужено спечелиха. ВН, 1952, бр. 158, 2. Футболистите с бързи и остри атаки създаваха постоянни заплахи за гол.

4. Мед. Силен, остър пристъп на болки при някакво заболяване; криза. Детето се присвива, крещи — остри болки раздират корема му — .. Ами ако е атака от апандисит? Нямаме време за губене. Н. Стефанова, ОС, 5. Константин Златев, поради здравословното си състояние — той страдаше от дълги години от атаки в жлъчката и все не можеше да се излекува, — отказа да пие. Д. Ангелов, ЖС, 262.

— От фр. attaque.

АТАКУ`ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Воен. Предприемам атака, нападение. Други ескадрони все тъй стремително и бясно атакуваха главните сили при Карапелит. Й. Йовков, Разк. II, 225. Късно през нощта атакуваме града и го превземаме… К. Петканов, МЗК, 46-47. Ротата вдясно атакува стремително, но бе върната. П. Вежинов, BP, 9.

2. Прен. Предприемам енергично действие, насочено към или за овладяване на нещо. На забоя се е изпречила една скала, по-твърда и от кремък. Изправила се е като тежка, заключена врата по пътя към бляскавата руда. С три пистолета сега я атакуват. Л. Галина, Л, 92. Полицията, гдето не трябва, е тъй строга, щото е отворила сума работа на докторите да издават медицински свидетелства. А пък когато хиляди хора атакуваха треновете за Желюша, нямаше кой да заварди един ред. Ал. Константинов, Съч. I, 70. • Обр. Не искаме света да се промени / и да си остава / един и същи. / Затова / атакуваме старото / с песни, / багери / и безсърдечие. Л. Левчев, Худ. С I, 356. // За храна, питие и др. — въздействам вредно върху някой орган или върху организма. Алкохолът атакува бъбреците, като причинява възпалителни процеси.

3. Прен. Нападам с думи, факти, аргументи някого или нещо; обвинявам. Без съмнение, Клара отдавна бе направила същото сравнение и сега продължаваше да атакува Мюрие. Д. Димов, ОД, 86. Когато трябваше да се разплита нещо сложно, Младенов имаше навика да атакува най-напред оная страна, която смята за по-права. Т. Монов, СН, 205. // Отправям към някого много въпроси, искания, данни и др. Пръв Рангел започна да атакува. Той попита Мечков защо е прекъснал дейността на комисията по реорганизацията на производството. Д. Кисьов, Щ, 427.

4. Спорт. Настъпвам, нападам. Белгийският отбор атакуваше с трима състезатели. РД, 1960, бр. 144, 4. атакувам се страд. — Аз предлагам да отблъснем левия неприятелски фланг към Драгоман, да се атакува позицията му при Мало Малово. В. Геновска, СГ, 379. Пластмасите не се атакуват от микроорганизми.

АТАКУ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от атакувам и от атакувам се.

АТАМА`Н м. 1. В епохата на феодализма — началник на свободните казашки дружини.

2. В дореволюционна Русия — началник в казашка войска или селище, изпълняващ военни, полицейски и административни функции. Предвождаше ги [казашките ескадрони] „Орелът“, тъй се славеше атаманът на тия казаци. П. Росен, ВПШ, 49. По стар и строго пазен обичай казаците отнасяха трупа на своя атаман. Й. Йовков, Разк. II, 237.

— От тюрк. през рус. атаман.

АТАМА`НСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от атаман.

АТАМА`НСТВО, мн. няма, ср. Длъжност, звание на атаман.

АТАШЕ`, -то, мн. -та, м. и (простонар.) ср. Лице от дипломатическа мисия, което осведомява своето правителство по специални въпроси (военни, икономически, културни и др.). Работата му [на Лихтенфелд] се състоеше да прави извадки и резюмета от все нови и нови статистически годишници, от все нови и нови доклади и преписи от доклади, които търговските аташета изпращаха от легацията. Д. Димов, Т, 149-150. Като момиче тя дълго време мечтаеше да се ожени за някой чуждестранен аташе. Д. Калфов, Избр. разк., 345. Вторият син на хаджи Драган бе аташе по печата в Париж. Е. Станев, ИК I, 242-243. Военен аташе. Културен аташе.

— Фр. attaché ’прикрепен’.

АТАШИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Причислявам някого за дейност, услуги към официално лице или мисия. Иречек се засмя. Тогава аз му отговорих, че по заповед на Петко Каравелов ти ще бъдеш аташиран към него. Ив. Борисов, НПГ, 11. На вечерята сър Хюгивал аташира корветния капитан Ендридж към капитан Столетов. Д. Добревски, БКН, 162. — А в следващите няколко дни ще разгледа забележителностите на страната. — Сам ли? — .. — Как тъй сам! — .. — Към него ще аташираме едного от нас. Тонич, ББК, 182. аташирам се страд.

АТАШИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от аташирам и от аташирам се.

АТЕИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Материалистическо учение, което отрича всяка религия и нейните основни идеи; безбожие. Аз бях станал безбожник. Бях налучкал истинския път на атеизма. Б. Шивачев, Съч. I, 108. Той [консерваторският кръжок] продължаваше да прокарва .. „Московские ведомости“ силно тенденциозни дописки из България, които представляваха страната като една арена на разбойничество, дива демагогия и атеизъм. С. Радев, ССБ I, 253.

— От гр. ἀ ’не-, без’ + ϑεός ’бог’ през фр. athéisme. — З. Петров и И.* Наумов, Черковно богословие, 1872.

АТЕИ`СТ м. Книж. Привърженик на атеизма; безбожник. И ето, великата идея за мир и мирно творчество събра на една маса мохамеданския ходжа с православния свещеник, католишкото кюре с протестантския поп, будиста с израилтянина, атеиста с верующия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 378. — Е, ти не си християнин, защото си атеист. Ем. Станев, ИС I, 513.

— От гр. ὰυεός ’безбожен’ през фр. athéiste. — Софроний Врачански, Неделник, 1806.

АТЕИ`СТКА ж. Книж. Жена атеист.

АТЕИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Книж. Прил. от атеист и от атеизъм; атеистически. Атеистична пропаганда. Атеистични брошури.

АТЕИСТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Атеистичен. Атеистическо движение. Атеистическа мисъл.

АТЕЛИЕ`, мн. -та, ср. 1. Работно помещение на художник, скулптор, фотограф и др. Той стоеше в ателието и рисуваше мъжка глава. В. Геновска, СГ, 290. — Имам някаква братовчедка .. скулпторка, която прави само мечки и мечета. И нашият редовно ходи в ателието й. Д. Бегунов, ЧОД, 59. Имаше преди години във фотографските ателиета едни незабравими декори, сред които човек се чувствуваше в самите недра на природата. Св. Минков, РТК, 135.

2. Занаятчийска работилница за по-изискана и модна изработка. Тя го обикна, защото имаше нужда от близък човек, от нежност. Денем събираше с магнита разпилените карфици по пода на ателието и непрекъснато мислеше за него. М. Грубешлиева, ПП, 104. Беше възрастен човек в позакърпен .., не за сезона тъмен костюм, който явно не беше шит в ателиетата на модна къща „Валентина“. Г. Друмев, УКР, 18. Станал отначало бояджия, сетне постъпил на работа в едно ателие за фирми. Ив. Богданов, СП, 355. Златарско ателие.

— Фр. atelier.

АТЕЛИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -ийни, прил. Рядко. Който се отнася до ателие. Три задачи са неделими по време и по място .. — .., ателийната и лятната практика и теоретическата професионална подготовка: перспектива, анатомия и композиция. Ал. Гетман и др., СБ, 126.

АТЕЛИ`ЙНОСТ, -ттa`, мн. няма, ж. Рядко. Изк. Качество на творба на изкуството, в която личат белези на академизъм. В картината нещо не достига .. Композицията не е лоша, но не може да надрасне учебната постановка, за да стане художествено произведение. Студентът чувствува това и иска да се освободи от ателийността. Ал. Гетман и др., СБ, 337.

АТЕНТА`Т м. Тайно подготвено нападение върху някого или нещо с цел убийство или разрушаване обикн. по политически причини. Атентатът в черквата „Св. Неделя“ даде отдушник и разнищи сложните мрежи на конспирацията. Г. Караславов, Избр. съч. I, 133. — Какво има? — запита Найден шепнешком едного от офицерите. — Цар Освободител убит. Страшно нещо! Бомбен атентат. В. Геновска, СГ, 103. Преди две години бил правен опит за атентат срещу Богориди, като по някаква случайност адската машина не го засегнала. Т. Жечев, БВ, 39. Петър: Срещу Хитлер е направен атентат. Миланов: Атентатите са дело на авантюристи. Г. Крънзов, Избр. пр, 83.

— От нем. Attentat и фр. attentat.

АТЕНТА`ТОР м. Лице, което извършва атентат. Шумната, разноезична, комерческа столица на Македония занемя от ужас .. пред героичната смърт на атентаторите — люде на шестнайсет, на осемнайсет, на двайсет и няколко години. Д. Талев, И, 465. През една нощ фашисткият дом в Корча е бил опожарен. Атентаторите са били двама работници от фабриката. Н. Фурнаджиев, МП, 131.

— От ит. attentatore.

АТЕНТА`ТОРКА ж. Жена атентатор.

АТЕНТА`ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до атентатор. Атентаторски действия.

АТЕРМИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Физ. Който не пропуска топлина.

АТЕРОСКЛЕРО`ЗА ж. Мед. Хронично заболяване на човешкия организъм, което обикн. поразява големите и средните артерии и се характеризира с надебеляване на стените им, с намаляване на еластичността им и др.; склероза, артериосклероза. Излишъкът от животински белтъчини води до атеросклероза и развитие на някои видове тумори. ПЗ, 1981, кн. 10, 8. „Ама че работа! — усмихна се раздразнено Тошо Тошев. — На трийсет и осем години, а вече атеросклероза!“ С. Трайков, М, 16.

— От гр. ἀθήρη ’каша’ + σκλερός ’сух, твърд’.

АТЕРОСКЛЕРОТИ`К, мн. -ци, м. Мед. Човек, който боледува от атеросклероза; артериосклеротик.

АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до атеросклероза; атеросклеротически, артериосклеротичен. Атеросклеротично заболяване.

АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Атеросклеротичен.

АТЕРОСКЛЕРОТИ`ЧКА ж. Мед. Жена, която боледува от атеросклероза; артериосклеротичка.

АТЕСТА`Т м. 1. Книж. Атестация. — Да се върнеш в столицата никак не е трудно. Има толкова възможности за човек като тебе. — И не мисля да се връщам, само ще си разваля хубавия атестат… Ем. Манов, БГ, 181. В краен случай би могъл да напусне това ведомство и потърси работа другаде. Нима в цяла София не може да се намери работа за един стар, опитен служител с отличен атестат? Т. Монов, СН, 57.

2. Прен. Книж. Нещо, което ясно характеризира дадено лице; аргумент, показател, доказателство. Той усещаше още от начало някакво противно чувство при вида на тоя момък, под една ръка с псалтикията, под друга с „ипшата“, два атестата съмнителни за развитието на мозъка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 125. Участието в работата на народните читалища беше първостепенен патриотичен дълг, атестат за благородство и граждански идеализъм. ЛФ, 1956, бр. 4, 1.

3. Книж. Писмен документ за придобити права, обикн. във връзка с научно или специално звание. Атестат за научна степен.

4. Остар. Свидетелство, диплом за завършено образование. — И ти например да беше приел докторския си атестат от някой медицински факултет, а не в албанските баири, щеше да мислиш да правиш пари, а не бунтове… Ив.* Вазов, Съч. XXIII, 11.

— От лат. attestatum ’засвидетелствано’. — Н. Бончев, Съчинения, 1871.

АТЕСТАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Който съдържа атестация. Атестационна характеристика.

2. Книж. Който атестира (в 1 знач.) някого, нещо. Атестационна комисия.

АТЕСТА`ЦИЯ ж. 1. Преценка, характеристика, обикн. писмена, за деловите качества и за поведението на дадено лице по време на служба или учение или за институция по отношение на някакви изисквания. Питал вече за мене в банката — осведомил се по телефона и от други лица. — Отвред добри атестации. Г. Райчев, Избр. съч. II, 185-186.

2. Документ, който представя писмено такава преценка. Кадровикът го посрещна като стар приятел и му връчи атестация на цяла страница. Н. Каралиева, Н, 47. — Бях летец — отговори той с усмивка, — шофирам, карам ски. Добър летец съм, ето атестацията ми. П. Бобев, К, 88.

— От лат. attestatio ’засвидетелстване’.

АТЕСТИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех.1. Давам атестация (в 1 знач.) за някого; характеризирам, оценявам.

2. Прен. Книж. Представям някого, давам възможност да се направят изводи, заключения за характера, живота на някого. От стаята излезе млад русичък офицер с нова и умело подбрана за тялото му униформа, която сякаш го атестираше с думите: „Аз съм бивш школник и знам как да се облека.“ Д. Димов, Т, 660. атестирам се страд.

АТЕСТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от атестирам и от атестирам се; оценяване.

АТИНЕ`ЕЦ, мн. -и`йци, м. Остар. Атинянин. Темистоклей .. рекъл един ден в общото събрание на атинейците, че има на ума си да им предложи едно свое мнение. П. Р. Славейков, ПИ, 3.

АТИНЕ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Атински; атинянски. Удари ме! Но ме и изслушай, / казал нявга вождът атинейский. П. Р. Славейков, ТК, 4.

А`ТИКА ж. Архит. Надстройка на стена над главния корниз на сграда, предназначена главно за барелеф или надпис (характерна за дворци, черкви, триумфални арки и др. през XVII-XVIII в.).

— Гр. от собств.

АТИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Истор. Който се отнася до Атина — древногръцки град-държава (полис). Той си спомни за философа Диогена, който посред пладне търсеше „човек“ в атинските улици. Ив. Вазов, Съч. X, 35. И Крез съкрушено отвърна тогаз: / — Гост дойде отдавна във моя дворец / Солон, знаменитий атински мъдрец. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. Атинско изкуство. Атински философи. Атинска демокрация. Атински оратори. Атинска войска.

2. Който се отнася до Атина (столица на днешна Гърция). Атински университет Атински музеи. Атинска архитектура. Атинска консерватория. Атински културни паметници.

АТИНЯ`НИН, мн. атиня`ни, м. 1. Истор. Жител на древногръцкия град-държава Атина. Отнине. / В служене пред олтарът на Киприда / не искам за атинянин да чуя. П. П. Славейков, Мис., 1892, кн. 3 и 4, 191.

2. Човек, който е роден или живее в Атина (столица на днешна Гърция). Бавно каляската се движеше… — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 277.

АТИНЯ`НКА ж. 1. Истор. Жителка на древногръцкия град-държава Атина.

2. Жена, която е родени или живее в Атина. Атинянките въртяха и без това пъргавите си очи към важния господин с цилиндъра и бастуна. Ст. Дичев, ЗС I, 277.

АТИНЯ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Атински; атинейски.

А`ТИПИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. Който е нехарактерен, нетипичен.

АТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Атика (област в древна Гърция) и до главния град в нея днес — Атина. Атическо наречие. Атически писател. Атическа комедия. Атическа трагедия. Атическа демокрация.

◇ Атическа сол. Книж. Тънка, духовита шега; остроумие. За да не бъде разказът ми гол, / аз ще го поръся .. с атическа сол. Ив. Вазов, Съч. I, 157.

АТЛА`З м. 1. Вид копринен плат с гладко и лъскаво лице. Мелвин .. се захласваше по час-два в атлазите .., в апликациите от брюкселска дантела. С. Севан, РР, 55. Ния облече широка тъмночервена вълнена рокля с два волана от тъмночервена коприна, облече и салтамарка от черен атлаз с широки ръкави, макар да беше топъл априлски ден. Д. Талев, ПК, 170. На корави широки гънки лъщеше аленият атлаз на шалварите й. Й. Йовков, ПК, 18. Шемши бей беше облечен… с дълго джубе от тъмнозелено липицко сукно, с широки ръкави, подплатени отвътре, както и пешовете, с червено-морав атлаз. Ц. Гинчев, ГК, 145. • Обр. Малки пътечки водят направо към плажа, зад който синее атлазът на Атлантика. К.* Константинов, ПЗ, 152.

2. Само ед. Събир. Дрехи, облекло от такъв плат. Облечена беше в атлаз.

3. Разш. Остар. Коприна. От шумата на черница атлаз не става. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 37.

— От араб. през тур. atlas.

АТЛА`ЗЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който е от атлаз (в 1 знач.). Той отметна широките ръкави на расото си — мярна се атлазена подплата, синя като крилата на скакалец. Ц. Лачева, СА, 13. Коя е тая жена, тая туркиня с късо сърмено елече и атлазени шалвари? Й. Йовков, СЛ, 51. Приготвиле беха за детето ново копринено юрганче и накитиле го беха с хубаво атлазено шапче. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 269. • Обр. Приседнал на връх рида от пладне още, Доко .. не забеляза кога се разтопи вечерната зара над морските атлазени пазви. П. Тодоров, И II, 30. В тишината прозвуча гласът, който най-малко бях допущала, че ще чуя. Атлазен, дълбок като влажната нощ. Бл. Димитрова, ПКС, 367.

АТЛА`НТ1 м. 1. В гръцката митология — титан който държи на раменете си небесния свод като наказание за участието си в борбата срещу олимпийските богове.

2. Прен. Архит. Мъжка скулптурна фигура, която поддържа конструктивен елемент на сграда — свод, балкон и др.

— Гр. от собств. Άτλάς, -αντος.

АТЛА`НТ2 м. Първи шиен прешлен у човека и висшите гръбначни животни, който се свързва непосредствено със задтилната кост на черепа и поддържа главата; атлас2.

— Гр. от собств. Άτλάς, -αντος.

АТЛАНТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Полит. Съвкупност от принципите на военната доктрина на Североатлантическия съюз (НАТО). Фишър зове за преосмисляне на атлантизма. ДТ, 1998, бр. 318, 3.

2. Нов. Идейно и политическо движение за сътрудничество и военен съюз между страните от Североатлантическия съюз (НАТО) и редица източноевропейски страни.

— От рус. атлантизм.

АТЛАНТИ`К, мн. -ци, м. Разг. 1. Представител на организацията на Североатлантическия военен съюз (НАТО). САЩ имат свой списък с цели, .., за който знаят останалите атлантици. ДТ, 1999, бр. 125, 30.

2. Активен привърженик на атлантизма (във 2 знач.). Клинтън си тръгна от митинга [в София] със знаме на атлантиците. 24 часа, 1999, бр. 327, 12. Клуб на атлантиците.

АТЛАНТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Атлантически.

АТЛАНТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до океана, намиращ се между Европа и Америка, и до страните, разположени по бреговете му. Атлантически бряг. Атлантическо течение. Атлантически морски път. Атлантически държави.

2. Който се отнася до Североатлантическия съюз.

◇ Атлантически клуб. Нов. Полит. Българска организация (основана през 1991 г.) за приобщаване на България към европейските държави, САЩ и Канада — членки на Североатлантическия военен съюз (НАТО).

АТЛА`С1 м. 1. Събрани и подредени по определена система географски карти, издадени във вид на албум или книга (по изображението на митическия гигант Атлас в изданието на такъв сборник от 1595 г.). Понякога разгръщам атласа, разглеждам картите на Африка, на Азия, на Америка. М. Марчевски, ТС, 90. Да разгърнеш географски атлас и да усетиш под пръстите си шарените кожи на петте материка .. — ето едно незабравимо удоволствие, което човек изпитва преди отпътуването си за някоя далечна страна. Св. Минков, ДА, 5. Завърнали се вечер в къщи / след фабрики, училища и канцеларии, / те скришом стари атласи разгръщат / и тръгват мислено — към разните пристанища и гари. Е. Багряна, ЗМ, 61.

2. Разш. Събрани и системно подредени рисунки, таблици, технически чертежи и др., свързани с определена област на науката (медицина, астрономия, езикознание и др.). Ирина извади втория том от учебника си по анатомия и му го подаде заедно с един хубав немски атлас. Д. Димов, Т, 93. Зоологически атлас. Ботанически атлас. Лингвистичен атлас.

— Гр. от собств. Άτλάς

АТЛА`С2 лс. Анат. Първи шиен прешлен у висшите гръбначни животни, който се свързва непосредствено със задтилната кост на черепа и поддържа главата; атлант2. Някои от шийните прешлени се отличават с по-особен строеж. Така например първият шиен прешлен, наречен атлас, .. има пръстеновидна форма. Ал. Гюровски, АЧ, 111.

— Гр. от собств. Άτλάς.*

АТЛА`СОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от атлас2.

АТЛЕ`Т м. 1. Лице, което се занимава с атлетика. Всяка предолимпийска година се характеризира с великолепни постижения, резултат на усилената подготовка на атлетите от цял свят. ОФ, 1955, бр. 3445, 4.

2. Разш. Човек с развито, хубаво телосложение и с голяма физическа сила. Боби погледна стройната фигура на лодкаря, хубавото му обветрено лице и се усмихна, като че искаше да каже: „Разправяй ми ги тия… Чакала си ме .. Докато тоя тук атлет е бил край тебе!“… М. Грубешлиева, ПП, 54.

— От гр. ἀθλήτης ’борец’ през нем. Athlet и фр. athléte.

— В-к Знание, 1875, бр. 1,10.

АТЛЕ`ТИКА ж. 1. Спорт. Спортна дисциплина, която включва упражнения за развиване на мускулна сила, ловкост и други качества.

2. Вид цирково изкуство, което включва упражнения, изискващи сила и ловкост.

◇ Лека атлетика. Спорт, който обхваща бягане, скачане, хвърляне на диск, копие, гюлле и др. Състезания по лека атлетика.

Тежка атлетика. Спорт за вдигане на тежести.

— От гр. ἀθλητικός ’атлетически’.

АТЛЕТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Рядко. Атлетически. Чакъра изпъчи атлетичните си гърди и стисна бича. Д. Димов, Т, 294. Атлетична фигура.

АТЛЕТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Спорт. Който се отнася до атлетика; атлетичен. Зрелището, за което бяха дошли на хиподрума сто хиляди души .. биваше винаги предхождано от атлетически игри и циркови атракции. А. Гуляшки, ЗВ, 114. Атлетически състезания. Атлетическа среща. Атлетическа писта.

2. Който е характерен за атлет (във 2 знач.); атлетичен. Поручикът го изгледа изненадан. Този четиридесетгодишен мъж с атлетическо телосложение и с русо, широко, енергично лице го порази. Г. Караславов, Избр. съч. I, 395. Какво ще й предложиш тогава, с какво ще я задържиш? С черните си очи? С атлетическата си фигура? Ем. Манов, БГ, 234. Михов бавно се обърна към жена си .. Тя беше се прилепила до атлетическите гърди на мургавия поручик. X. Русев, ПС, 114.

АТЛЕТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. атлетически; като у атлет, атлетично. Тялото му беше бяло, стегнато, атлетически развито. Никъде по него не личеше тлъстинка или отпуснатост. П. Вежинов, ДБ, 178.

АТЛЕТИ`ЧНО нареч. По начин, който е характерен за атлетиката, атлет (във 2 знач.). Двамата с Неси си приличаха по фигури, дори по начина на обличане. И двамата бяха атлетично сухи и високи, скромно подстригани, в елегантни, но малко демодирани костюми. П. Вежинов, БГ, 157.

АТЛЕ`ТКА ж. Жена атлет.

АТЛИ`ЙКА ж. Остар. Диал. Ездачка. (Н. Геров, РБЯ).

АТЛИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. Диал. 1. Ездач, конник. Тежко е да чакаш, а то сичките атлии ще преминат. П. Р. Славейков, БП II, 160. До триста турци атлии, до двеста були с кочии. Ст. Младенов, БТР I, 89.

2. Като неизм. прил. За кон — който е за яздене; ездитен, яздитен. (Н. Геров, РБЯ).

— Тур. atlı.

АТМАДЖА` ж. Остар. и диал. 1. Ястреб.

2. Сокол, който е обучен за лов. Конниците отидоха подир серемите, а подир тях се зададоха петима турци .. и водеха четири бели хрътки, .., а двама носеха един сив сокол (атмаджа ..) и един бял, които бяха кацнали на ръцете им. Ц. Гинчев, ГК, 142.

— Тур. atmaca.

АТМОВИТАМИ`НИ обикн. мн., ед. атмовитами`н, м. Бот. Вещества, които растенията излъчват във въздуха, стимулиращи развитието на растителните клетки; атмосферни витамини.

АТМОСФЕ`РА ж. 1. Само ед. Газообразната обвивка на Земята. Най-после, след дълго и светкавично летене, пред тях се изпречи тя — Земята, и „Светкавица“ потъна в нейната атмосфера. Елин Пелин, ЯБЛ, 146. // Газообразната обвивка около Слънцето, планетите и другите небесни тела. „Венера е голяма колкото Земята, обикаля Слънцето за 225 дни и нейната атмосфера се състои вероятно от въглероден двуокис, малко кислород и водни пари, затова е винаги в мъгла…“ Г. Белев, KBА, 308-310. Слънчева атмосфера.

2. Само ед. Разг. Въздух. Господин Фратьо беше грабнал един голям нож и страшно сечеше атмосферата с него. Ив. Вазов, Съч. XXII, 85. По пътя за бабини Сусини Свиленка усети една задуха, атмосферата беше тежка, дишането се затрудняваше. Кр. Григоров, И, 51. — Поща — отговори раздавача, влезе в стаята, прекрачи до леглото, подаде едно писмо и побърза да се избави от задушената атмосфера на непроветрената спалня. Ал. Константинов, Съч. I, 301.

3. Прен. Само ед. Обикн. със съгл. или несъгл. опред. Среда`, обкръжаващи условия, обстановка. В тая враждебна атмосфера .. Сара още повече се прилепяше до Александра. Ив. Вазов, Съч. XIII, 111. Тук, в този дом, вашите убеждения няма да намерят подходяща атмосфера за развитие. В. Геновска, СГ, 282. — Вашата тревога ще се отрази най-зле на дъщеря ви. В къщи трябва да поддържате атмосфера на сигурност и спокойствие. Ем. Станев, ТЦ, 55. Сред натегнатата атмосфера се разнесе смях и събранието се оживи. Кр. Григоров, Н, 27. Ето, тази атмосфера на вътрешна освободеност, на взаимоуважение и взаиморазбиране разтоварваше душите ни от потискащите учебни задължения.* Бл. Димитрова, ОтО, 20.* Атмосфера на интриги и на вражди. Творческа атмосфера. Приятелска атмосфера. Делова атмосфера. // Само ед. Прен. Настроение в дадена обстановка, среда. Тая вечер Славов беше в къщи и Младенов още от вратата почувствува, че атмосферата не е както при първото гостуване. X. Русев, ПЗ, 167-168. В цялата зала цареше особена, празнична атмосфера, настроение на предварително тържество от нещо, чийто успех е вече осигурен. В. Геновска, СГ, 99. Разговорът поразведри атмосферата. Надя се усмихваше. Ем. Манов, ДСР, 82.

4. Прен. Само ед. Най-характерното, отличаващо дадена среда, обстановка, творба и под. Във всяко голямо произведение на историческата белетристика осезаемо се чувствува атмосферата на епохата. ВН, 1955, бр. 184, 4. Стихотворенията му си приличат по емоционалната си атмосфера.

5. Спец. Единица за измерване на налягането, която се използва в различни области на физиката, химията и техниката. На крановата апаратура беше написано, че е за пределно налягане до двадесет и пет атмосфери. П. Славински, МСК, 107.

◇ Техническа атмосфера. Спец. Единица мярка за измерване на налягането в техниката, която е равна на налягането на 1 кг върху 1 кв. см. Физическа атмосфера. Спец. Единица мярка за измерване на налягането във физиката, която е равна на налягането на 1,033 кг върху 1 кв. см.

— От гр. ἀτμός ’пара’ + σφαῖρα ’кълбо’ през рус. атмосфера и нем. Atmosfare или фр. atmosphère. — Ем. Васкидович, Първи понятия за детинско употребление, 1847.

АТМОСФЕРА`ЛИИ мн. Остар. Книж. Атмосферни явления. Времето и атмосфералиите, види се, още не са успели да наделят чиличното тяло на Витоша. П. Делирадев, В, 63.

АТМОСФЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от атмосфера (в 1 знач.). Атмосферен кислород. Атмосферно електричество.

◇ Атмосферно налягане. Физ. Налягане, което въздухът оказва със своето тегло във всяка точка на атмосферата върху земната повърхност и предметите по нея. Ако времето започне да се разваля, какво става? — Атмосферното налягане намалява — отвърнаха няколко седмокласника. П. Проданов, С, 132.

АТМОСФЕРОЛО`ГИЯ, мн. няма, ж. Метеор. Наука, която изследва атмосферата и промените, които протичат в нея.

АТОКСИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който няма токсини; неотровен. Атоксични средства.

АТОКСИ`ЧНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на атоксичен.

АТО`Л м. Геогр. Коралов остров във формата на пръстен. Милиардерите опнаха тирантите си и тръгнаха на път .. Не остана необходен нито един коралов атол в Тихия океан, нито едно островче в Микронезия. В. Йосифов, Избр. тв I, 221. Ураганът „Нона“ вилнееше над забутания нейде в Пасифика атол вече трети ден. Р. Белчев и др., КБС, 11.

— Англ. atoll. — Летоструй, 1871.

АТО`ЛОВ, -а, -о, мн. -и. Геогр. Прил. от атол.

АТОЛА`Н м. Остар. и диал. Момък, слуга, който гледа коне. Дай го, дай го цар да бъде, / тамо има атолани, / тий нему кон ке яздат. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 8.

— От тур. at oğlanı.

А`ТОМ м. Физ. Хим. Най-малката градивна частица на химически елемент, запазваща неговите свойства, която представлява сложна система от положително заредено ядро и движещи се около него отрицателно заредени електрони, образуващи електронна обвивка. Атомът има положително заредено ядро и планетарна електронна обвивка. Ц. Цанев, АЧ, 9. — Ти си чул, Ради, че най-малката частица, от която се състои материята, се нарича атом. Г. Томалевски, АН, 234. Ядрото на атома се състои от протони и неутрони. Съединявайки се химически, атомите образуват молекули. △ Водородни атоми. Атоми на водната молекула.

◇ Белязани атоми. Спец. Радиоактивни или стабилни изотопи на химически елементи, които се използват широко (като индикатори) при изследване на различни процеси в медицината, техниката и при научни изследвания.

— От гр. ᾰτομος ’неделим’.

А`ТОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се отнася до атом. Светенето е атомен и молекулен процес. Физ., X кл., 1951, 161. Атомни частици. Атомни изотопи. Атомен строеж.

2. Спец. Който изучава строежа и свойствата на атомите и елементарните частици. Бях учил физика, бях работил в катедрата по атомна физика. Г. Данаилов, ДС, 202. Атомна теория.

3. Спец. Който се отнася до производството и използването на енергията на ядрото на атома на някои химически елементи. Атомна инсталация. Атомна електроцентрала*. Атомна енергетика. Атомен двигател. Атомна подводница. Атомен ледоразбивач.

4. Който е свързан с оръжие, в което се използва такава ядрена енергия. Атомна промишленост. Атомна война. Атомни опити. Атомен полигон. Атомни бази. Атомна опасност. // Прен. Който използва ядреното оръжие за политически натиск и заплаха. Атомна политика. Атомен шантаж.

5. Който се отнася до времето на големите научни открития и постижения в областта на атома — XX в. Ние искаме в новата атомна ера / нито зрънце уран на смъртта да не служи. Мл. Исаев, ЯД, 24. Атомен век.

◇ Атомен номер. Спец. Число, което показва поредното място, номера на даден химически елемент в периодичната система на Д. И. Менделеев, равен на броя на протоните в атомното ядро. Броят на протоните за всеки вид атоми е строго определен и постоянен. Този брой се нарича брой на ядрените товари, атомен номер. К. Кулелиев и др., Ф, 13. Атомен реактор (котел). Спец. Инсталация за получаване на атомна енергия; ядрен реактор. Научноизследователски атомен реактор. Атомният реактор действа в атомната електростанция. Атомна бомба. Воен. Авиационна бомба с ядрен заряд с огромна разрушителна сила, предназначена за масово унищожение. Атомите на радиоактивните елементи са ендотермични образувания и затова са нетрайни. Отделящата се при тяхното саморазпадане енергия е огромна по количество и тя е впрегната на работа в така наречената атомна бомба. Хим., VII кл., 1950, 35. Преди конструирането на урановата бомба (или както обикновено се нарича атомната бомба) не беше възможно дори и да се помисли за провеждане на термоядрени реакции на Земята. Л. Митрани, Пр, 1952, кн. 6, 39. Първите две атомни бомби са хвърлени през 1945 г. от американската авиация над японските градове Хирошима и Нагазаки. Атомна енергия. Спец. Мощна вътрешна енергия на атомното ядро, предизвикана от взаимодействието между съставните му частици, която се освобождава при някои ядрени реакции и при термоядрени реакции в звездите и водородната бомба и се използва както за военни, така и за мирни цели. Атомно оръжие. Воен. Оръжие, чието взривно действие е резултат от мощната енергия, която се отделя при верижните реакции в ядрата на някои химически елементи (уран, плутоний), както и на термоядрените реакции при водорода и др. При взрива на атомно оръжие поразяващото въздействие се дължи на силата на ударната вълна, светлинното излъчване и радиоактивното заразяване. b>Атомно тегло. Спец. Масата на атомите на химическите елементи. Теглото .. на ядрото, т.е.* сборът на теглото на протоните и неутроните определя атомното тегло на даден елемент. Вл. Андреев, АЕ, 6. Ядрото на водородния атом с атомно тегло 1 е най-простото ядро — то е съставено само от една елементарна частица, наречена протон. Л. Митрани, Пр, 1952, кн. 6, 38. Атомно ядро. Спец. Централна, положително заредена част на атома, в която е съсредоточена почти цялата му маса.

АТОМИЗА`ТОР м. Техн. Уред за разпръскване на прахообразни или течни вещества на фин прах или капчици с помощта на струя въздух или пара; пулверизатор.

— От рус. атомизатор.

АТОМИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Материалистическо философско учение, според което материята се състои от отделни малки, неделими частици — атоми; атомистика. Левкип и неговият ученик Деокрит полагат основите на древния атомизъм.

— От фр. atomisme или англ. atomism.

АТОМИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по атомна физика; атомист, атомник. Най-големият съветски физик атомик Игор Корчатов беше недвусмислено заявил, че „ако и в бъдеще изпитанията с атомното оръжие продължават със същия темп, .., то вследствие на падащите върху земната повърхност .. радиоактивни изотопи на стронция, цезия и въглерода в бъдеще ще се поразят във всяко поколение по няколко милиона души“. Л. Манолов, РА, 66-67.

АТОМИ`СТ м. 1. Филос. Привърженик на атомизма. Леонардо да Винчи и Френсис Бейкън издигнаха като критерий на познанието опита и ратуваха за възстановяването на старата гръцка наука в лицето на нейните представители — атомистите. Е. Киркова, АМ, 4-5.

2. Учен, специалист по атомна физика; атомник, атомик.

АТОМИ`СТИКА, мн. няма, ж. Филос. Атомизъм. От гледище на атомистиката всяка химична реакция се състои от грамаден брой отделни (елементарни) процеси. В тях участвуват точно определен брой атоми с определено тегло. Хим., 1965, XI кл., 12. По-висш етап в развитието на философската мисъл е древната атомистика. Б. Илиева, КХСН, 9.

— От нем. Atomistik.

АТОМИСТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Филос. Който се отнася до атомизъм; атомистически. Усилията на Далтон около определянето на относителните атомни тегла се подемат от Йенс Якоб Берцелиус .. Той посвещава своя живот на идеята да наложи и развие атомистичния мироглед в химията. Б. Илиева, КХСН, 78. Атомистични възгледи.

АТОМИСТИ`ЧЕСКИ,- а, -о, мн. -и, прил.Филос. Атомистичен.

АТОМИ`СТКА ж. 1. Филос. Привърженичка на атомизма.

2. Специалистка по атомна физика.

А`ТОМНИК, мн. -ци, м. Рядко. 1. Учен, специалист по атомна физика; атомик, атомист. Първият в света атомен ледоразбивач е дело на съветските учени атомници.

2. Специалист, който работи в атомна електроцентрала.

А`ТОМНО. Нареч. от атомен. Заводи за атомно разпадащи се материали.

А`ТОМНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до атом, напр.: атомноенергетичен, атомноракетен.

АТОМОХО`Д м. Плавателно средство, което се движи с атомно гориво. Подводни атомоходи извършват чести походи под арктичните ледове. А. Бешков и др., ИГ, 205.

— От рус. атомоход.

А`ТОМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от атом. • Обр. Тя [групата] е атомче от големия свят. Тази незабележима купчинка от 16 души .. е някаква жива, насъщна клетка, тласкаща свеж пулс и пречистваща кръвообръщението на Голямата човешка група. Бл. Димитрова, Лав., 222.

АТОНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Муз. Който няма тоналност, който не е хармоничен, не е мелодичен. Атонална музика. Атонални акорди.

АТОНАЛИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Муз. Метод в музикалното творчество от началото на 20 в., който отрича мелодията, хармонията и полифонията в музиката.

— От англ. atonalism.

АТОНА`ЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Муз. Метод на композиране, който отхвърля тоналните функции на класическата музика.

АТОНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Физиол. За орган — който е отпуснат, без тонус; атонически.

2. Фон. Неударен; атонически.

АТОНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Атоничен.

АТО`НИЯ ж. Физиол. Намаляване на нормалната сила на действие на скелетната мускулатура и възбудимостта на тъканите и органите.

— От гр. ἀ- ’не-, без-’ + τονος ’обтягане’.

АТРАВМАТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който не уврежда тъканите на организма чрез външно въздействие.

АТРАВМАТИ`ЧНО. Мед. Нареч. от атравматичен; без травми. Първата превръзка трябва да се направи внимателно и атравматично.

АТРАКТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Книж. 1. Който е забавен, развлекателен, с елементи на атракция. Постановките в Сатиричния театър обикновено са приятно атрактивни.

2. Който привлича вниманието, събужда интерес. Ден не е минавал, без [бащата и дъщерята] да не ангажират маса за някое от атрактивните нощни заведения. А. Мандаджиев, ЧЛП, 34. Състезанието по бързо изяждане на ябълка беше най-атрактивният момент от детското шоу на празника. ВЖ, 1999, бр. 49, 13. // Нов. За цена, отстъпка и др. — изгоден, привлекателен. Стоки на атрактивни цени.

— От фр. attractif.

АТРАКТИ`ВНО. Книж. Нареч. от атрактивен; забавно, развлекалетно. Режисьорът е поставил комедията твърде атрактивно.

АТРАКТИ`ВНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество на атрактивен. Новото оцветяване [на болидите] също ще е в зелено .. Нюансът и атрактивността на оцветяването ще бъдат запазени, за да бъде продължена и традицията на отбора. 168 часа, 1999, бр. 50, 31.

АТРАКЦИО`Н м. Спец. 1. Ефектен номер в циркова или забавна програма, който привлича вниманието на публиката; атракция. Наехме се с него [Методи] да изработим световен атракцион: двамата едновременно да сме на въжето, да правим фигурите си и да се разминаваме. Г. Величков, НУ, 104.

2. Съоръжение за развлечение в увеселителен парк. Проектът [за увеселителен парк] .. ще предлага 23 различни атракциона. ВЖ, 2000, бр. 39, 18.

— От фр. attraction и нем. Attraktion през рус. аттракцион.

АТРАКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е свързан с атракция. Цялата му стая е облепена с реклами за концерти и атракционни заведения по моретата. В. Пламенов, ГШ, 49. Богата атракционна програма. Атракционен спектакъл.

АТРА`КЦИЯ ж. Ефектен номер в циркова или естрадна програма, който привлича публика. — Знаеш ли къде сега щях да те водя? .. Едно мъничко кабаре, но да видиш нощен живот, да видиш атракции! Д. Калфов, Избр. разк., 136. Това било атракцията на това заведение .. Всеки може да стане, да отиде на сцената и да изпее, колкото му глас държи и колкото умее, някаква песен. П. Спасов, ХлХ, 314. // Прен. Разш. Забавно зрелище. Гледах как се караха съседките, голяма атракция беше.

— От лат. attractio ’привличане’.

АТРИБУ`Т м. 1. Филос. Основен признак, неделимо свързан със същността на даден предмет или явление. Движението е атрибут на материята.

2. Книж. Характерен белег, характерна принадлежност или свойство, качество на някого или нещо. Бенковски, чиято външност се хвърляше в очи с многобройните си бунтовнически* атрибути — калпак с лъвче, ботуши, сабя, два револвера, бинокъл, компас — показваше особено религиозно усърдие. Л. Стоянов, Б, 118. Неизбежните атрибути на така наречения „западен начин на живот“ се срещаха и тук кажи-речи на всяка крачка. П. Вежинов, ДМ, 45.

3. Грам. Определение. Прилагателното изпълнява функцията на атрибут спрямо съществителното.

— От лат. attributum ’прибавено’ през рус. атрибут, нем. Attribut или фр. attribut. — В-к Знание, 1875.

АТРИБУ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до атрибут (в 1 и 2 знач.). Атрибутни свойства. Атрибутни знаци.

АТРИБУТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. Който се отнася до атрибут (в 3 знач.); определителен. Атрибутивна функция.

А`ТРИЕН, -ийна, -ийно, мн. -ийни. Архит. Прил. от атрий. Атрийно жилище.

А`ТРИЙ, -ият, -ия, мн. -ии, м. Архит. 1. Централен открит двор на староиталийската и древноримската къща; атриум.

2. Голям открит двор, заобиколен с портици, пред западната страна на старохристиянските базилики.

3. Централна зала в римска къща или обществена сграда.

— От лат. atrium.

А`ТРИУМ м. Архит. Атрий.

— Лат. atrium.

АТРОПИ`Н, мн. няма, м. Мед. 1. Силно отровен алкалоид, съдържащ се в беладоната, татула и други растения, с широко приложение в медицината. Растението Atropa belladona, което е разпространено много у нас (Родопа, Средна гора) съдържа отровата атропин, .. смъртоносна за човека. ПН, 1934, кн. 1, 16. Листата на блена съдържат алкалоида атропин.

2. Лекарство с такава съставка. Слагам си атропин за разширяване на зениците.

— Нем. Atropin. — С. Д. Веженов, Химия (превод), 1872.

АТРОПИ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Мед. Прил. от атропин. Атропинови съединения. Атропиново лечение. Атропиново отравяне. Атропинови капки.

АТРОФИ`РАМ, -аш, несв. и св. Книж. 1. Непрех. Рядко. Атрофирам се. Мускул, поставен в гипс, атрофира за двайсет дни.

2. Прех. Ставам причина да се атрофира някаква тъкан, някакъв орган. Липсата на движение атрофира мускулите.

АТРОФИ`РАМ СЕ, несв. и св., непрех. 1. Подложен съм на атрофия (в 1 знач.), губя жизнеспособността си. В противоположност на видовете [бръмбари] добри летци .. видовете, които се срещат по пясъка, в повечето случаи не са летци .. Затова крилата на тия видове се атрофират. Пр, 1952, кн. 6, 68.

2.* Прен. Ставам безжизнен, безчувствен. — Вие сами се превръщате в автомати — гневно я прекъсна старият. Не възприемате природата с най-съвършеното, човешките сетива. Затова и сърцата ви се атрофират. Н. Стефанова, ОС, 134.

АТРОФИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Книж. Прич. мин. страд. от атрофирам като прил. 1. За орган на човешко или животинско тяло — който се е атрофирал, загубил е жизнеспособността си. Атрофирани мускули.

2. Прен. Притъпен, опустошен. Атрофирани чувства. Атрофирана съвест.

АТРОФИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от атрофирам и от атрофирам се.

А`ТРОФИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до атрофия (в 1 знач.). Атрофична цироза. Атрофичен гастрит. Атрофични мускули.

АТРО`ФИЯ ж. 1. Мед. Загубване жизнеспособността и намаляване размерите на тъкани или органи поради недостатъчно хранене или продължително бездействие. Мускулна атрофия. Алвеолна атрофия.

2. Прен. Притъпяване, изчезване на някакво чувство или свойство. Атрофия на волята.

— От гр. ἀτροφία ’недостатъчно хранене’.

А`У и (удължено) а`у-у междум. 1. За израз на учудване. Кокичков: Бях, когато се тегли` на Гергьовден, 96 килограма доде… Христина и Фанка: Ау! Й. Йовков, М, 17. С треперяща ръка [Яна] откъсна първия клас. — Ау-у!… Намерих клас — изкласила е вече! К. Петканов, СВ, 52.

2. За израз на неприятна изненада, неприятно чувство. — Ау, Нийо! Що си се облекла в тия дрехи, в това чернило! Млада си, душко, пролет е вънка. Д. Талев, ПК, 170. Баба Марга .. се обърна към Гунка: — Ау, Гунке, знаеш ли, че нямам трошица захар. Г. Райчев, ЗК, 222. Лазар скочи и в избухването си издаде цялата си мъка: — Въртиш ме като на ръжен, майко! — Ау, сине, какво говориш!… Д. Талев, ЖС, 261. — А като отидохме да му покажа старата църква, опита се да ме прегръща. В църквата. — Ау — рече Филип. — На такова място! Ем. Манов, БГ, 50.

3. За израз на възторг, радост. Те внесоха четири бохчи, пълни с армагани .. — А пък тука плат… Ау! Вижте, вижте, мари! Зелен джамфез! Д. Немиров, Б, 129-30. Ау-у, че е хубаво тука!

4. Провикване при лов за подгонване на дивеча. Ловците ще се наредят от Китката до върха на Коджабаир .. Карачите почнаха: юбря, юбря… Ау, ау. Викат, бумкат — цяла олелия. П. Росен, ВПШ, 98.

5. За наподобяване на звук, издаван от куче, мечка, лъв и др. Обадил се нашият Мурджо. — Ау, ау, ау! Кого търсиш? — попитал той. А. Каралийчев, ПС I, 52. Изведнъж отпреде му, насред пътеката, се изпречи лъвът .. — Ау! — изрева той. — Откога диря самичко слонче, та да се наям до насита. П. Бобев, ГЕ, 67.

АУГМЕНТАТИ`В м. Грам. Увеличителна дума или суфикс, форма. Противоп. деминутив. Съществителните имена ръчище, крачище са аугментативи.

— От фр. augment, нем. Augment или англ. augment.

АУГМЕНТАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Грам. За дума или форма — увеличителен. Противоп. деминутивен. Аугментативните думи като женище, бабище, главище са обикновено груби или иронични.

АУГМЕНТА`ЦИЯ ж. 1. Книж. Увеличаване, нарастване.

2. Муз. Композиционен похват в полифоничната музика, при който повторно се използват предходни мелодически построения с пропорционално увеличение на нотните им стойности.

— От лат. augmento ’нараствам, умножавам’ през нем. Augmentation и фр. augmentation.

АУДИЕ`НЦИЯ ж. Приемане на дипломатически представител от лице, заемащо висок държавен пост, за да бъде изслушан. Императорът ни прие в Кремъл, на часа 11. Аудиенцията трая цял час. С. Радев, ССБ I, 377. Сутринта той бе приел дипломатическия корпус на тържествена аудиенция. Ст. Дичев, ЗС I, 19. Един ноемврийски следобед в двореца пристигна граф Кевенхюлер, без да бе искал предварително аудиенция, и настоя да види княза. Батенберг го прие. В. Геновска СГ, 90. Имам аудиенция.

— От лат. audientia ’изслушване’ през рус. аудиенция.

— С. Радулов, Галерея из Монтионовски премии (превод), 1857.

А`УДИО- . Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан със слушане, със слух, със звук, напр.: аудиовизуален, аудиокасета, аудиология, аудиометър.

— От лат. audio ’слушам’.

А`УДИОВИДЕОКАСЕ`ТА ж. Спец. Касета за записване и възпроизвеждане едновременно на звук и образ. „Пайнер“ [студио] ще издаде на аудиовидеокасета и компактдиск всички композиции, достигнали до финалния кръг [на фестивала]. СТ, 1999, бр. 10, 9.

А`УДИОВИ`ЗИЯ, мн. няма, ж. Система, средства за предаване на звук и образ на разстояние с помощта на електронни устройства.

А`УДИОВИЗУА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. При който се предава информация посредством звук и образ едновременно. Аудиовизуална връзка. Аудиовизуални методи на обучение.

А`УДИОКАСЕ`ТА ж. Спец. Касета, касетка за записване и възпроизвеждане на звук чрез касетофон. Били готови [издателите] да залеят пазара с учебници и аудио-касети за обучение. ДТ, 1998, бр. 9, 26.

А`УДИОПИРА`Т м. Нов. Лице, което се занимава с аудиопиратство.

А`УДИОПИРА`ТСТВО, мн. няма, ср. Нов. Нелицензирано производство и разпространение на аудиокасети и компактдискове. Френски съд обвини двама българи в аудиопиратство. ДТ, 1998, бр. 20, 11.

АУДИТО`РИЯ ж. 1. Голямо помещение, обикн. във висше училище, предназначено за четене на лекции, доклади и др. Хората, едва ли не на пръсти, се отправят към аудиторията. Тя представлява една кръгла зала в диаметър около двадесет и пет метра със седемстотин и петдесет места за сядане. Г. Велев, КВА, 307. Говореше красноречиво, в аудиторията се държеше естествено и строго, умееше да поддържа разстояние между себе си и студентите. Ем. Манов, ДСР, 374.

2. Събир. Слушателите на дадена лекция, доклад и под. — Не! — дигна ръка кметът и изгледа недоволно своята аудитория. — Този въпрос трябва да бъде разрешен още тази вечер, нямаме време за отлагане. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 254. Старият генерал сръбва няколко глътки вино .., сетне се обръща към покорната си аудитория и продължава разкритията си с предишния тон на непоколебима увереност. Св. Минков, РТК, 157. Аз се изправих пред една многолюдна ученическа аудитория, за да прочета реферата. Мл. Исаев, Н, 124.

— От лат. auditorium през рус. аудитория. — В-к Знание, 1875.

АУКСИ`НИ мн., ед. (рядко) аукси`н, м. Бот. Фитохормони, синтезирани във вегетационния връх и младите листа на растение, които поддържат и стимулират процеса на растеж. Във връхните клетки на млади кълнове се образуват особени растителни хормони, .. на които [учените] дадоха названието ауксини. ПН, 1935, кн. 8-9, 140.

— От гр. αύζάνω ’раста’ през нем. Auksin.

АУКЦИО`Н м. Търг. Публична продажба на вещи или имущество, при която продаваната вещ става собственост на лицето, предложило най-голяма сума за нея; търг.

— От лат. auctio, -onis ’наддаване’ през нем. Auktion.

— В-к Знание, 1875.

АУКЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Търг. Който се отнася до аукцион. В германския град Кьонигщайн .. бяха открити .. атлас от XV век и още десетина безценни книги. Те трябвало да бъдат предложени на търг от местната аукционна къща. ДТ, 1999, бр. 287, 11.

АУ`Л м. 1. Истор. Дворец на прабългарски хан. През един горещ юлски ден — 814 година, когато старият хан Крум се връщаше на кон от Мадарската крепост към аула си в Плиска, неочаквано над главата му се надвеси ангелът на смъртта и замахна с огнен меч. А. Каралийчев, ПС III, 63.

2. Истор. Древно укрепено прабългарско селище. Ханът ловко се метна на врания си жребец и следван от своята свита, препусна из аула, който жужеше като кошер. Д. Линков, ЗБ, 11. От високата дървена бойница при главния вход на аула изсвири рог. Д. Линков, ЗБ, 10.

3. Книж. Малко селище на кавказките планинци, киргизите и др. А татък — град Октябърский расте / на мястото на старите аули. Е. Багряна, ПЗ, 85.

— От тюрк. през рус. аул. — Т. Шишков, История на българсия народ, 1873.

А`УЛА ж. Книж. Голяма тържествена зала, най-често във висше учебно заведение. На 23 май 1947 година в аулата на Софийския университет на Илия Бешков бе връчена най-голямата академична награда за изкуство. Ал. Гетман и др., СБ, 78.

— От гр. ἀυλή ’дворец’ през лат. aula и нем. Aula.

А`УРА ж. 1. Биоенергийно обкръжение на тялото, възприемано от някои свръхчувствителни хора като обгръщащо тялото слабо сияние, ореол. Бъдещето се разкрива още днес! Какво носи съдбата в следващото столетие? .. В коя година ще ни лекуват по личната ни аура? 168 часа, 1999, бр. 50, 1. Вземете вана или душ. Измийте своята аура .. Ще се почувствате по-спокойни и по-ведри. ДЛ, 1999, бр. 4, 2.

2. Прен. Книж. Духовно, личностно излъчване от някого. Някаква правда като аура обвиваше слабото му [на Иван Милев] безрадостно тяло. Ал. Гетман и др., СБ, 44. Централната роля в спектакъла бе изпълнена от актьор със силна аура. // Прен. Особена атмосфера, настроение, което се излъчва, лъха от някого или нещо. Старинният град Пловдив е място със собствена аура.

3. Мед. Субективно усещане обикн. като хладно полъхване от краката към главата, което предхожда епилептичен припадък, мигрена, истеричен пристъп и др. В някои случаи пристъпът [на мигрена] се предшества от аура — най-често зрителни феномени, които засягат едната страна на зрителното поле. СТ, 2000, бр. 4, 26.

— Гр. αῠρα ’полъх’ и лат. aura.

А`УСПУХ, мн. -си, м. Изпускателна тръба на мотор, от която излизат отработените газове. Аз поех протегнатата ръка, промърморих „довиждане“, после видях как колата изпусна дим от ауспуха си и се отдалечи. П. Стъпов, ВН, 1962, бр. 3293, 4. Из ауспуха на танка бухтяха пламъци и изпълняха изкопа с тежък мирис. П. Славински, ПЩ, 425. Може би .. е далеч по-хигиенично и по-романтично конска опашка да се вее под носа ти, отколкото да душиш отровния ауспух на „петдесет коня“. Ив. Коларов, Е, 17. Горе на ската тълпата наобиколила трактора .. Машината през гръмола на ауспуха впила зъби в пръстта. Д. Вълев, Ж, 67.

— От нем. Auspuff. Друга (рядка) форма: ауспу`ф.

А`УСПУХОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от ауспух. Моторите на някои танкове хъркаха задавено, от ауспуховите им тръби с пукот излиташе синкав дим. Д. Ангелов, ЖС, 12. Ауспухова тръба на трактор. Ауспухово гърне на танк.

А`УСШЛУС м. Печат. Специални късчета метал за запълване на пространствата между думите в типографски набор; разделка, шпация.

— Нем. Ausschluss.

А`УТ, мн. няма, м. Спорт. 1. Положение в спортна игра с топка, при което тя излиза вън от игрището. // Във футбола — положение, при което топката е изкарана вън от игрището при аутлинията от противников играч. Този беше решителният мач — мачът на сезона .. Дочо беше за присмех не на класа, а на цялото училище. Защото не можеше да отличи ъглов удар от аут. П. Бобев, ГЮМ, 16.

2. Обявяване от боксовия съдия, че един от боксьорите е победен.

◇ Аут съм. 1. Спорт. Отстранен съм от игра, състезание поради допуснати нарушения или не играя поради други причини (болест, контузия и др.). 2. Прен. Разг. Не вземам участие в някаква дейност, проява.

— Англ. out ’вън’.

АУТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м: Мед. Нервно разстройство, при което болният постоянно мисли за своите преживявания, затваря се в себе си и губи всякакъв контакт с външната среда. За хората с аутизъм е трудно или невъзможно да имат приятели. Леч., 2000, бр. 40, 8. Детето страда от аутизъм.

— От гр. αύτός ’сам’.

АУТИ`СТ м. Мед. Човек, който страда от аутизъм. Трима от четирима аутисти обикновено са и умствено изостанали. Леч., 2000, бр. 40, 8.

АУТИСТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до аутизъм. Броят на децата, получаващи безплатни държавни услуги заради аутистични проблеми, се е увеличил 4 пъти. Леч., 2000, бр. 40, 8. Аутистично поведение. Аутистични деца.

АУТЛИ`НИЯ ж. Спорт. По-късата страна на футболно игрище, на която се намира вратата. Когато при придвижването си с топката противникът се приближи до линията на вратата (аутлинията) и оттам прехвърля топката към вратата, вратарят трябва да се изтегля до далечния стълб. В. Ангелов и др., Ф, 107.

А`УТО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Автомобилен; авто-2, напр.: аутогара, аутострада и др.

2. Автоматичен; авто-3, напр.: аутотипия, аутоблокировка и др.

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/441-460&oldid=2598“.