Речник на българския език/Том 1/1021-1040

От Читалие
Направо към: навигация, търсене

приготвен с чисто масло. Бутер тесто. Бутер баница.

2. Като същ. бутерка.

— От нем. Butter ’масло’.

БУТЕРБРО`Д м. Остар. Сандвич. Аз попитах: няма ли да спрем, за да хапнем — и той [господинът] ми приготви разкошен бутерброд. Р, 1926, бр. 205, 3.

— Нем. Butterbrot през рус. бутерброд.

БУ`ТЕРКА ж. Нов. Вид баничка, приготвена от многолистно тесто, сирене и масло или мас.

БУТИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Магазин за модни и луксозни, маркови стоки (обикн. облекла, козметика и др.). Шаловете няма да се продават в бутици, а ще се купуват по поръчка. ДТ, 1999, бр. 290, 30. Моделиерът, който скоро ще открие свой бутик в София, показа последната си колекция официални облекла. СТ, 1999, бр. 49, 32.

— От итал. bottega ’малък магазин’ през фр. boutique.

БУТИ`КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бутик. Може ли да ви се помрачи настроението, ако ваша колежка се яви отново с хубав бутиков тоалет. ВЖ, 1999, бр. 50, 22. Бутикова търговия. Бутикови облекла.

БУТИЛЕ`Н, мн. няма, м. Хим. Газообразен ненаситен въглеводород, който влиза в хомоложния ред на етилена и се използува за производство на синтетични влакна, пластмаси, синтетичен каучук и пр.; бутен.

— От гр.

БУТИЛЕ`НОВ, -а, -о, мн. -и. Хим. Прил. от бутилен. Бутиленова фракция.

БУТИЛИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Наливам и затварям в бутилки напитки или други течности, за да се осигури запазването им или да се улесни пренасянето им. бутилирам се страд. В него [в търговския склад] ще се произвеждат подсладени напитки и ще се бутилират вината и ракиите. ВН, 1959, бр. 2516, 1.

БУТИЛИ`РАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бутилирам като прил. За напитки или други течности — който е в затворена при производството бутилка, за да се осигури запазването му или да се улесни пренасянето му (за разлика от наливен). Бутилирани напитки. Бутилирано олио.

БУТИЛИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бутилирам и от бутилирам се. Бутилиране на вино.

БУТИ`ЛКА ж. 1. Стъклен, обикн. цилиндричен по форма съд, с тясно гърло, в който се държат течности; шише, стъкло. От край до край на масата бяха наредени бутилки с червено вино и бира. Д. Ангелов, ЖС, 28. Борис извади от бюфета бутилката коняк и две чаши. Д. Димов, Т, 187. Между платната [на българския павилион], ако се взреш внимателно, ще забележиш няколко бутилки с някакви течности, и, ако си любопитен, ще ти кажат, че това са нашите славни вина и ракии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 41-42. Бутилка мляко. Бутилка минерална вода.

2. Количество течност, което се съдържа в такъв съд. Поне да бяхме се понапили. Така и така сме вътре, ами дай да му ударим още една бутилка! П. Вежинов, BP, 105. Изпи една бутилка бира.

3. Специален металически съд, в който се държат запалителни течности, втечнени газове и пр. Сгъстеният от компресора въздух се събира в специални стоманени бутилки. Р. Ранков, и др., М, 116. Кислородна бутилка.

4. Остар. Мярка за течности, равна на 0,6 литра. Мери за течни тела:…, полущоф или бутилка=5 чарка. Хр. Данов, ТПЧ, 357.

— От фр. bouteille.

БУТИ`ЛКАУЧУК, мн. няма, м. Хим. Вид синтетичен каучук, който се получава от изобутилена при съполимеризация с малки количества бутадиен или изопрен.

БУТИ`ЛКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е свързан с бутилка. Бутилково стъкло. Бутилков етикет. Бутилков амбалаж.

2. Който е свързан с бутилирането на напитки и други течности. Бутилкова машина.

3. За напитки и други течности — който е налят и затворен в бутилки. Бутилково вино. Бутилкова бира.

4. Като същ. бутилково ср. Разг. Вино, налято и затворено в бутилки. Гледайте сега, аз поръчах чаша гъмза, а сервитьорът иска от бюфетчика чаша червено — бутилково. Г. Кралев, A3, 11.

◇ Бутилково дърво. Евкалипт.

БУТИЛКОНО`С м. Вид делфин, който живее край северните брегове на Атлантическия океан. Бутилконосът [делфин] се оказал най-надарен както по отношение на издаване, така и на възприемане на звукове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 25.

БУТИ`ЛЧИЦА ж. Умал. от бутилка; малка бутилка. Чука по масата, жестикулира: — Малкият, четири бутилчици бира! ВН, 1959, бр. 2456, 4.

БУТИРОМЕ`ТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Уред за измерване маслеността на млякото и на млечните продукти; масломер.

— От гр. βούτυρον ’краве масло’ + μέτρον ’метър’.

БУ`ТКАМ, -аш, несв., прех. Разг. Бутам (в 4 и 9 знач.) малко или често, на различни места, буткам се страд., възвр. и взаим.

БУ`ТКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Разтакам се, мая се, чудя се какво да направя, как да постъпя; туткам се. — Оправи свястно, де, та се не буткай такъва! Т. Влайков, Съч. II, 165. Не се буткаше и двоумеше като по-раншниите кметове. Т. Влайков, Съч. III, 161.

2. Търся нещо в малко пространство, като се лутам насам-натам.

БУ`ТКАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от буткам и от буткам се.

БУТЛЕ`, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бут1; бутче. — Ти, Моряк, ти си ми погодил номера! — Кой? Аз ли? — А откъде ти е това кокоше бутле? — Моряка през това време огризваше кокала. К. Митев, ПБ, 420.

БУ`ТМИШ м. и ж. Диал. Пренебр. Глупав, тъп човек (мъж или жена); ахмак, бунак, бутнеш.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУ`ТНА. Вж. бутвам и бутнувам.

БУ`ТНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бутна като прил. Диал. Ненормален, луд. Не го пипай, той е бутнат.

БУТНЕ`Ш м. и ж. Диал. Пренебр. 1. Бутмиш (Ст. Младенов, БТР).

2. Много бавен, муден човек, туткав човек (мъж или жена).

БУТНИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Пренебр. Който работи, действа много бавно; муден, туткав.

БУТНИ`ГАБЪР м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън, бутнихраст.

БУТНИ`КАЦА м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън, бутнихраст.

БУТНИ`КОЛИБА м. Разг. Пренебр. 1. Заплеснат, глупав, завеян човек; ахмак, бунак. — Хвърли се, ви казвам. Караман след мечката и аз, нали съм бутниколиба, престраших се — та по него. „Уаа, уа!“ — дигнах и кривака: с мечка ще се боря! З. Сребров, МСП, 85. — Тъй, познавам баща ти. Той е харен човек и работлив кооператор. Ами ти как се извъди такъв бутниколиба? Г. Краев, Ч, 146.

2. Като прил. неизм. Обикн. при собст. име. Глупав. Не знае и бутниколибата Григор, че това му ходене в Яворово не ще да е като есенешката разходка със Захария Стоянов. Н. Хайтов, ШГ, 128. Дако беше бутниколиба човек. Като остана сирак, заду по Влашка и Богданска земя, скита, губи се и се завърна едно лято дрипав като циганска торба и с една висока моканска гугла на главата. Чудомир, Избр. пр. 13.

БУТНИ`ТРЪН м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнихраст.

БУТНИ`ХРАСТ м. Диал. Пренебр. Бутниколиба; ахмак, бунак, блъснигабър, бутнитрън.

БУ`ТНУВАМ, -аш, несв. (остар и диал.); бу`тна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`тнат, св., прех. и непрех. Бутвам. Но когато, .., наченвам да ся вглъбявам в себе си и да издирвам человека, .., какво множество от други чудеса еще по-любопитни ся представя на разумът ми и мя бутнува по сърцето! Пч, 1871, кн. 4, 82. бутнувам се, бутна се страд., възвр. и взаим.

БУ`ТНУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); бу`тна се св., непрех. Бутвам се.

БУ`ТНУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от бутнувам и от бутнувам се.

БУТНЯ` ж. Остар. и диал. 1. Блъсканица, бутаница.

2. Караница, свада. Между това тримата братя порастоха и навремене ся посбутваха помежду си, сега мъмряха едногото, че не работил колкото трябва, до час другиго, че продал на малка цена търговийката, .. Старий баща, без да ся намеся на бутните им, рече им това. П. Р. Славейков, СК, 45.

3. Обидна дума, реч.

БУТОБЕТО`Н, мн. няма, м. Спец. Обикновен бетон, със скални късове между пластовете, който се използва за изграждане на стълбове, основи на мостове, подпорни стени и под.

БУТО`Н м. 1. Приспособление с малък размер, обикн. с кръгла или цилиндрична форма като копче, за натискане на звънец, за включване на електрически уред, апарат, механизъм и под. [Петрински] Примъкна без усилие тежкото кожено кресло., и натисна бутона на лампата. А. Гуляшки, МТС, 5. До прозореца беше турена нова полирана маса, върху нея радио. На бутона още висеше картонът на фабриката. Кл. Цачев, ГЗ, 87. При натискане на един никелиран бутон върху страничното облегало креслото се удължава и става почти лежащ стол. Г. Белев, КВА, 103. Бутон на звънец. Електрически бутон.

2. Шип от гьон на спортна обувка.

— Фр. bouton ’копче’.

БУТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Прил. от бутон. Бутонен прекъсвач. Бутонно управление.

БУТОНЕ`РКА ж. Разг. Бутониерка. Веднъж тя наистина видя своя бленувам любим… На бутонерката на палтото му беше затъкнат ален карамфил. Д. Талев, СК, 149.

БУТОНИЕ`РА ж. Млад оплетен или обшит разрез на ревера на горна, обикн. мъжка дреха, в който обикн. се поставя цвете; бутониерка. В бутониерата на тънкото му бежово сако аленееше малка роза. Ем. Манов, ДСР, 382. Старият Дамаков, .., седеше зад адвокатското си бюро. Свеж и охранен, .., с грижливо засукани посивели мустаци и с цвете на бутониерата на палтото си. Д. Ангелов, ЖС, 57.

— От фр. boutonnière.

БУТОНИЕ`РКА ж. Бутониера. В бутониерката на палтото му беше забучена голяма ляма бяла роза. Й. Йовков, Ж, 89.

БУТОНИЗА`ЦИЯ ж. Бот. Напъпване на растение. В зелените части на растенията в процеса на бутонизация и цъфтене се натрупва максимално количество каротин. Б. Банков, и др., ВВ, 14.

— От фр. bouton ’пъпка’.

БУТО`НЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бутон (в 1 знач); малък бутон. И той натисна силно и продължително бутончето на звънеца. Д. Калфов, Избр. разк., 349. Влезе Петър, напипа бутончето на стената и запали лампата. И. Петров, НЛ, 75. Станкул дори не помисли да завърти бутончето на апарата и машинално да го нагласи на радио София. Ст. Марков, ДБ, 15. Меките кресла можеха чрез натискане на едно бутонче да се превърнат всяко поотделно в лежащ стол. Г. Белев, КВА, 37.

БУ`ТОР м. Простонар. 1. Грубоват, недодялан по външност човек.

2. Неприветлив, необщителен, мълчалив човек; темерут.

БУ`ТОРА ж. Диал. Израстък на дънер.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БУТОРЯ`САМ. Вж. буторясвам.

БУТОРЯ`СВАМ, -аш, несв.; буторя`сам, -аш, св., прех. Диал. Грубо, със сила или небрежно блъсвам, бутвам някого или нещо; халосвам. Момиче едно застъпи съседа си, той се извърна, буторяса я с юмруци. О. Василев, ЖБ, 301. Като те буторясам оттука, долу при стубеля ще ти се разпилеят кокалите. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. — Я ти гледай да не буторясаш колата в некое дърво или от некой мост да я метнеш… Ст. Даскалов, ЕС, 8. буторя`свам се, буторя`сам се страд. и взаим.

БУТОРЯ`СВАМ СЕ несв.; буторя`сам се св., непрех. Диал. 1. Блъсвам се със сила в някого или нещо; халосвам се.

2. Строполявам се.

БУТОРЯ`СВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от буторясвам и от буторясвам се.

БУТРА`К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Общо название на едри бурени, като магарешки бодили, репей, лопуш и др.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУТРА`К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Чвор, чеп на дърво, дъска.

БУТРА`ЧЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Обикн. за дървен материал — който е с бутраци, чворове, чепове (Н. Геров, РБЯ).

2. За копринена нишка — който е с грапавини; неравен. Трябва добре да са обгледуват пашкулите да не остава нищо в тях, защо сичко, що остане, не може да са изчисти после, а от това и преждата не става равна, но бутрачеста и черновата. З. Княжески, ПРШ (превод) 107.

БУ`ТРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За дете или за младо домашно животно — охранен, угоен, тлъст.

— От рум. butrr ’корем, шкембе’. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БУТРО`САМ. Вж. бутросвам.

БУТРО`СВАМ, -аш, несв.; бутро`сам, -аш, св., прех. Диал. Буторясвам. — Свърши тя вашата, майко… Било що било… Сега по нов начин ще живеем. — У да те, — бутросваше я Василена и политаше да я удари. Кр. Григоров, Н, 45. бутросвам се, бутросам се страд. и взаим.

БУТРО`СВАМ СЕ несв.; бутро`сам се св., непрех. Диал. Буторясвам се.

БУ`ТУ`Р м. Диал. Тежка заразна болест по конете, която се характеризира с възпаление на подчелюстните лимфни възли; ботурач. Повратил са Симон добър юнак / и ми влезе в темна конюшница / и опитвит девет атли кони / сите ми бутур пофатило. Нар. пес., СбБрМ, 88.

БУ`ТЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бут1; малък бут. Младо сърненце! Едно цяло бутче ми пратили от село. Елате тази вечер да го очистим, че може да се развали. Чудомир, Избр. пр, 238. Те изваждат спринцовките .. и .. забиват иглата в бутчето… Н. Стефанова, ОС, 24.

БУФ неизм., прил. В съчет.: Опера буф. Муз. Опера буфа (буфо).

— От ит. buffo през фр. bouffe.

БУФ междум. 1. За наподобяване на тъп шум от падане със сила във вода или от удряне в нещо твърдо. Буф! Хвърли се в реката и заплува. △ Топката падна във водата — буф! △ Деца се замеряха вън с камъни. Буф! Удариха прозореца ми.

2. Разг. В сказ. функция, а) Хвърлям, захвърлям със сила нещо някъде, където при падането си обикн. произвежда силен, тъп шум; бух. Нещо шина скъсал, / та се отби при мен да я сковем. / Насветках я — аз чукам, той помага, / но хем държи, хем нещо спори с мен, / че изведнъж като ми кипна келя, / та буф навън — и шината, и той. Сл. Красински, БН, 39. Детето взе топката си и буф във водата. б) Удрям, блъскам със сила нещо или някого с нещо; бух. — Ами ти как си с вагончетата? — По едно повече всеки ден. — А пък аз в дърводелната по две повече поправях и — буф да вървят по местата си. Сп. Кралевски, ОФ, 1950, бр. 1738, 4. Взе камък, прицели се и буф в главата му. в) Хвърлям се със сила някъде; бух, бухам се. Водиха ни от църква в църква и като ги изредихме — буф в реката Йордан. Г. Белев, ПЕМ, 31. Надвеси се от прозореца и буф долу. г) Удрям се със сила в нещо, някого; бух, бухам се. Влакът пъшка… Купето се клатушка — .. Аз стоя на прозореца и наблюдавам как… телеграфните стълбове се боричкат… Една голяма тумбеста круша тича като сляпа през нивите и — буф! — в насрещния баир. Г. Караславов, Избр. съч. II, 231. Наведох се да си взема молива и буф в масата. д) Появявам се или влизам внезапно някъде; бухам се, бух. Та помисли, седим си ние ей тъй долу в окопа, а врагът пълзи, наметнат с бял чаршаф, ти си мислиш, че всичко е наред, и току изведнъж — буф при тебе и… стой, горе ръцете. Ив. Мартинов, ПМ, 127.

БУ`ФА неизм., прил. В съчет.: Опера буфа. Муз. Комична опера; опера буф (буфо).

— Ит. buffa ’комична, смешна’.

БУФА`Н неизм. прил. 1. За ръкав на женска дреха — който е широк и с дълбоки, богати чупки или с набор и стои бухнал. „Какво си правиш парите, момиче? Купи си нов шлифер с буфан ръкави!“ Бр. Йосифова, БЧМ, 39.

2. Като същ. буфан м. Ръкав на женска дреха, много набран или начупен в горната част и стегнат в долната. Рокля с буфани.

◇ На буфан. Набрано, с големи чупки.

— От фр. bouffant ’надут, издут’.

БУФА`НТО, мн. -и, ср. Остар. Част от женска прическа, направена от дигнати нагоре, бухнали коси. Те не можеха да се нагледат на хубостта й. Бледо беше лицето й, косите й, дигнати на буфанто с тежък кок на тила, изглеждаха още по-черни. Д. Талев, ПК, 402-403.

— От фр. bouffant ’надут, издигнат’.

БУ`ФЕР м. 1. Приспособление към вагон, локомотив, кораб, автомобил и др., предназначено да пружинира при удар, за да го омекоти. Очите на хиляди любопитни хора бяха вперени във вагоните, които, бавно, като се блъскаха лекичко в буферите… се заковаха по средата на перона. Г. Караславов, ОХ IV, 153. На края челният ледоразбивач бе обграден с буфери, омекчаващи всеки евентуален удар при сблъскване с ледове и скали. Ст. Волев, МС, 65. Градът беше близо… чуваха шумовете му — локомотивна свирка някъде към гарата, отчетливо чаткане* на вагонни буфери, клаксон на автомобил. П. Вежинов, ДБ, 56. Дрънкаха веригите, буферите изтракаха и влакът бавно потегли. Н. Тихолов, ДКД, 18.

2. Металическо колче в долната вътрешна страна на външно крило на прозорец, предназначено да предпазва стъклата от счупване.

— Англ. buffer.

БУ`ФЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Прил. от буфер. Буферен щит. Буферен диск. Буферен прът. Буферна пружина.

◇ Буферна батерия. Електр. Акумулаторна батерия, която регулира притока на електроенергия на силови подстанции и смекчава резките изменения на натоварването.

Буферна държава. Полит. Изкуствено създадена държава между две враждебни страни.

Буферен разтвор. Хим. Разтвор от соли, соли и киселини или соли и основи, който има свойството да поддържа постоянна киселинност или алкалност на даден разтвор независимо от външното въздействие.

Буферни системи. Мед. Хранителни вещества (белтъчини и соли), които се използуват за поддържане на киселинно-алкално равновесие при смущения в обмяната на веществата.

БУ`ФЕРНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. 1. Спец. Свойство на смеси от разтвори на различни соли да не изменят лесно своята киселинност или алкалност.

2. Почвозн. Свойство на почвата да се противопоставя на изменението си под влияние на кисело и алкално действащи вещества.

БУФЕ`Т м. Простонар. Бюфет. В парка, .., свиреше музика; .., пълно беше с публика .., около буфетите и по всичките алеи. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 61-62. Един буфет .. обемаше двайсет хиляди съдини или златни талерки. Ив. Адженов, ВК, 29.

БУФЕ`ТЧИК, мн. -ци. м. Простонар. Бюфетчик. Само гъркът буфетчик стоеше до вратата си и усмихнато-лукаво поглеждаше на оратора. Ив. Вазов, Съч., XI, 167.

БУ`ФО неизм. прил. Обикн. в съчет.: Опера буфо. Муз. Опера буфа (буф).

— От ит. buffo.

БУФОКЛО`УН м. Театр. Клоун, който изпълнява комични номера между два номера на други артисти.

— От ит. buffo ’смешен, комичен’ + клоун.

БУФОНА`ДА ж. Театр. 1. Комедия, за която са присъщи грубата ирония, пародията и сатиричната импровизация.

2. Театр. Гротескно хумористично представление, в което играта на актьорите се отличава с пресилен комизъм.

3. Театр. Актьорска игра, за която са характерни гротескност и пресилен комизъм. Неговата задача е чисто формална: със средствата на буфонадата да разсмива… публиката. ЛФ, 1958, бр. 17, 3. Съществува голяма опасност да се избие в буфонада и в сцени, където да доминира самоцелният комически ефект. Г. Михайлов, Т, 1955, кн. 11, 20.

4. Разш. Смешка.

— От ит. buffonata ’смешка’.

БУФОНЕРИ`Я ж. Остар. Книж. Буфонада. Точно преди 100 години парижкото музикално общество бе изненадано от премиерата на една музикална комедия, .. Това бе двуактната буфонерия „Дъщерята на полка“. БНТ, 1940, бр. 201, 4. И Стефан ме прие радо, даже ласкаво. Он служеше в църква св. Климента; а аз как добър четец бях му нужен. Апостоле узна това и се разсърди, .., и чрез влиянието на Митрополита Калиника, когото често разсмиваше с буфонериите си, ме грабна, турна нозете ми в фалака и ми нанесе повече от 40. Гр. Пърличев, СбНУ XI, 349.

— Ит. buffoneria.

БУФОСИНХРОНИ`СТ м. Театр. Естраден комедиен артист, който съчетава движенията и мимиката си с музиката, изпълнявана обикн. на запис.

— От ит. buffo ’смешен’ + гр. αυγγρονισμός ’съгласуване’.

БУХ междум. 1. За наподобяване на: а) Шум, произведен от силен удар с нещо тежко или падане на тежък предмет. Ненадейно чувам нейде близко, .., едно изохкване: „Леле мале!“ и друг шум „бух!“ пак „леле мале“ и пак: „бух!“ Ив. Вазов, Съч. IX, 169. Без да разбера как, саксията чак долу, бух! — падна. б) Удвоено бух-бух и утроено бух-бух-бух — за наподобяване на шум от мотор, от оръдие и др. Откъм сред село дочу бръмченето на машините: — так, так, чат, чат, пррр… бух, бух, прррр. Кр. Григоров, Н, 18. Нощес пак слушах топа: бух, бух!… Й. Йовков, Разк. III, 10.

2. Разг. В сказ. функция: а) Бухвам, удрям силно или хвърлям със сила нещо; буф. Додето черкезинът плашил другите двама говедари с пушката си, Дойно завъртял кривака и — бух проклетия разбойник в лакътя на дясната ръка. Д. Марчевски, ДВ, 118. Кръшне ли някой от поста — бух в мордата! Чудомир, Избр. пр,* 213. „Ще взема един камък — .. — и бух! в прозореца.“ Й. Йовков, ПГ, 157. б) Хвърлям се, бухвам се; буф. Изкриви краката си на кравай и бух! всред басейна. А. Константинов, БГ, 14. в) Удрям се със сила в нещо; бухвам се, буф. Насред кладенеца ведрото се разклати и — бух — в зидарията. А. Каралийчев, ВЗ, 28. г) Бухвам се (в 3 знач.).

БУХ, бу`хът, бу`ха, мн. бу`хове, след числ. бу`ха, м. Диал. Бухал. Навечер, ако буа на некоиа кукя бух, не чинило — ке се запустила тая кукя. СбНУ VII, 126. Врабците буха бръкат, ама сами в устата му влезват. Погов., Н. Геров, РБЯ I, 88.

БУ`ХАЛ м. 1. Едра нощна граблива птица от разреда сови, която обитава стари гори, запустели места и развалини и унищожава предимно мишковидните гризачи. Strix bubo. Стъмни се съвсем. Далече нейде избуха бухал… П. Бобев, ГЕ, 112. — Болярите и властелите са наши врагове. — Кулите им ще разрушим до основа, .., прилепи и бухали да свият гнезда в пустошта! Ст. Загорчинов, ДП, 326. Навред е глуха тишина / и само бухал, скрит във някой срутина, / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, БС, 1896, кн. 4, 238. Бухал забуха в гората, / Милки настръхна косата / — дали йе на зло, на добро / или йе пуста измама? Нар. пес., СбНУ XLVI, 94.

Прен. Неодобр. а) Назоваване на враг на прогреса, науката, културата, свободата. Не цанковистите ли искаха да предадат народните учители напълно в ръцете на селските думбази и бухали? Г. Георгиев, Избр. пр, 212. Тия стари бухали затуй извършиха преврата си през лятото, та ние да си гледаме кърската работа, а те хубавичката да се нагласяват върху охлузения гръб на чича! Г. Караславов, ОХ IV, 311. По-напреде в Копривщица, събрали са биле няколко мрачни бухала: Хеким Спас, Хаджи Ралли Каравелов, .. и пр., които като гледали, че младите са вирнали глава, помислили да предадат работата на правителството. З. Стоянов, ЗБВ I, 342. б) За човек, обикн. жена с много разрошени коси.

2. Простонар. Измислено страшилище, с което се плашат децата; буба (Н. Геров, РБЯ).

◇ Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти опустее къщата.

— Друга (диал.) форма: бу`хел.

БУХА`ЛКА ж. 1. Плосък дървен уред с къса дръжка, подобен на лопатка, с който се удря, буха пране, за да се изпере. Като излязох отвън, видях мама, че пере на реката, .. Реката, .. шуми и тя буха ли буха с бухалката и не поглежда. Чудомир, Избр. пр, 171. Той идва на брега, а тя удря с бухалката мократа черга. К. Петканов, СВ, 164. Спасена отвори пъстрата торбичка .. Торбичката, в която събираше горски плодове, вчера три пъти я буха с бухалката на потока, хубаво да я изпере. Л. Галина, Л, 77-78. Колко свири, толкоз повече / зле отива: / че се чуе до невести / на реката, — / те забравят бухалките / и платната. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 15-16. Везден сам платно белила, / тежка бухалка дигала, / па сам са е кръста секнала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 242. // Разш. Специален дървен прът или пръчка, с която се удря, чука нещо. Ненчо кьосето, седнал на одъра, .., удря с дървена бухалка по волската жила на големия дръндарски лък — разбива памук. Д. Марчевски, ДВ, 25.* Един старец, седнал на хармана, разкрачен, чука слънчогледови пити с бухалка. А. Каралийчев, ПТ, 154. Под осветения сайвант Койно чукаше ръжен сноп… Изправи се и пусна тежката бухалка върху очукания сноп. X. Русев, ПС, 161.

2. Ръчна граната с дървена дръжка. Този мъж беше въоръжен с пушка, с бухалки, с револвер. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 343. Освен картечницата, всички носеха пушки, бухалки и яйцевидни бомби висяха на поясите им, а през раменете им бляскаха с гилзите си патронни ленти. П. Вежинов, ВП, 8.

3. Дървен уред, задебелен в единия край, който се използва в някои спортни игри, напр. бейзбол и др. Загледахме телевизионния екран. Едно младо момиче показваше колко приятно се пътува с велосипед, .., после спортисти играха бейзбол, като удряха малки топки с дървени бухалки. Б. Трайков, ВО, 68. Пионери и пионерки, .., изпълняват масово упражнение със знаменца и бухалки. НС, 1958, бр. 64, 2.

БУ`ХАЛЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бухал; малък бухал. Отсам, в потъмнялата зеленина, блясват светлочервени керемиди, мокри плочи и черни двуоки комини, кацнали на покривите като бухалчета. З. Сребров, Избр. разк., 162.

БУХА`ЛЧИЦА ж. Умал. от бухалка; малка бухалка. Три девойки платна белят, / та хвърлили с бухалчица, / удария сури елен. Нар. пес., СбБрМ, 116. Под навеса седеше жена му и с къса бухалчица очукваше недоовършан пшеничен клас. Г. Караславов, СИ, 174.

БУ`ХАМ1, -аш, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“. бухтя1, бухукам. Мълчанието тежеше като олово. Само бухалът не преставаше да буха с оня тайнствен и зловещ глас, който предвещава злощастие. Л. Стоянов, Б, 173. Ни един приятел не ме е споходил, само враните наоколе грачат и бухеле в полунощ бухат. Н. Бончев, Р (превод) 98. Откъм бейския сарай се обаждат кукумявки и бухали ..: нека бухат бухалите, дано опустее по-скоро тоя сарай. Г. Константинов, ПР, 114. На добро время е: ..; ако бухалът след продължителен дъжд ноще буха. Лет., 1872, II.

2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво; бухтя, бухукам. Бен цял настръхна и от вълнение започна да кашля. Той бухаше, сякаш Марка удряше с тупалка дробовете му и оттам се къртеше многогодишната грамада стърготини, талаш и прах от мазетата на господата Дилс. Бр. Йосифова, БЧМ, 206.

◇ Бухат бухали вътре. Диал. Казва се за голяма празна къща.

Да ти буха бухал на комина! Обикн. във 2 и 3 л. Диал. Да умреш и да ти запустее къщата.

БУ`ХАМ2, -аш, несв. 1. Прех. Удрям силно с бухалка пране, за да се изпере. Само когато минавах реката Блато, аз видях куп селянки, които перяха край брега и бухаха дрехите си. Ив. Вазов, БП, 109. На чешмата завари Елка, .. Там беше и самият Борислав — бухаше юнашки една парцалена черга, а сестра му го дърпаше да не я скъса. Л. Галина, Л, 33. Майка йе мома / на река прала, / ризи буала. Нар. пес., СбНУ XLVI, 82. Не си пои сиво стадо, / напои го край бяленки, / дето моми платна белят, / платна белят, църги бухат. Нар. пес., СбНУ III, 42.

2. Прех. и непрех. с предл. по. Разг. Удрям нещо (по нещо) силно с тупалка, бухалка и под., като произвеждам глух, тътнещ звук, обикн. за да свърша някаква работа (да отстраня прах от дрехи, постелки и пр., да изроня плод и пр.). В къщи тя шета постоянно — мие, търка, буха всеки ден разни килими и юргани. Д. Калфов, ПЮН, 94. Започнахме да сечем наляво и надясно, да мушкаме. Мъжете налагаха с все сила, като да бухаха мамули. Ал. Гетман, ВС, 113. А после дойде късната есен и ние тръгнахме аргати — ронехме кукуруз, бухахме боб и слънчоглед, пренасяхме чували из мелниците, помагахме в маслобойната. Й. Вълчев, РЗ, 67. Наравно с него ходи, / под мишца гайда сврял, оръфаний гайдар, — / по него тътри се изпъчен тъпанар / и буха тъпана, що му е сила мъжка. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 89. Плуваше така, както плуват из речните вирове малките* селски момчета — бухаше силно с крака по водната повърхност. П. Вежинов, ДБ, 181.

3. Непрех. За огнестрелно оръжие, машина и под. — при действие, работа издавам глухи, тъпи звукове, глух, тъп шум; бухтя2. В далечината, .., бухаше тежко далекобойната немска артилерия. П. Вежинов, ЗЧР, 163. По харманите вече бухаха веялки, прах на гъсти облаци се диплеше над селото. Г. Караславов, Тат., 39. // Непрех. Рядко. Издавам при удряне глухи, тътнещи звукове. Градината на Щърбана беше изпълнена. Шопският оркестър — в пъстра народна носия — е в пълен състав. Духовите инструменти дерат ушите и оглушително бухат тъпаните. А. Страшимиров, Съч. V, 187.

4. Прех. Разг. Хвърлям със сила нещо някъде. Слама имаме много, но не умеем да я приготвим както по другите села, а я бухаме в яслите суха. Н. Каралиева, Н, 116.

5. Непрех. Разг. Падам със сила някъде, като произвеждам глух шум; бухам се. Затичвам се и бухам в реката. △ Препъвам се и бухам на земята.

6. Прен. Непрех. Разг. Върша уморителна, тежка работа; бъхтя, бъхтя се. — Леле мале! Ще се изпотрепам от копане… И без това сме се изкривили от работа, а тия канали… То месеци има да бухаме, а каква ще е ползата, не се знае. П. Велков, СДН, 313. бухам се страд. от бухам в 1, 2 и 4 знач. Тя държеше в ръка една дървена малица, с която се буха мокрото пране. М. Георгиев, Избр. разк., 163.

БУ`ХАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. Удрям се, блъскам се със сила в нещо, като произвеждам глух, тътнещ шум. Камионът се буха в дървото край пътя.

2. Хвърлям се или падам със сила някъде. Бухам се във водата. △ Подхлъзвам се и се бухам на земята.

3. Нахълтвам, влизам внезапно някъде. Грабвам аз пушката и пак на гарата. В шест часа заминава трен за Сливница и аз се бухам в него. Елин Пелин, Съч. IV, 232.

БУ`ХАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухам1; бухтене1, бухукане. Спря се до едно дърво, ударено от гръм, и се ослуша.., чу наблизо зловещо бухане: — Бух, бух, бух! А. Каралийчев, ПС, 136.

БУ`ХАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухам2 и от бухам се. Ние прокрадвахме погледи назад, за да видим знамето. То продължаваше да се люлее, макар да се чуваха буханията на секирите. Кр. Григоров, РД, 1950, бр. 121, 2.

БУХАРИ`Я ж. Остар. и диал. Нисък дървен парапет на чардак, стълба, мост и под. Тя се озърна наоколо из пруста на още новата си къща, погледна тежката дъбова бухария на стълбището за горния етаж. В. Геновска, СГ, 290. Кога ся възслоним въз бухарията на някой мост, па глядаме как изпод него плува враница (ладия), нам ся чини, че враницата си стои на едно място, а мостът и ние на него сме преплували отминали враницата. Й. Груев, Ф (превод), 21.

БУ`ХВАМ1, -аш, несв.; бу`хна -еш, мин. св. -ах, св., непрех. За бухал — изведнъж издавам характерен глух звук „буху“. Снощи някъде зад къщата зловещо бухна бухал.

БУ`ХВАМ2,* -аш, несв.; бу`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`хнат, св. Разг. 1. Прех. Изведнъж или веднъж удрям или блъскам силно някого или нещо. Чукахме с брадвата оттук-оттам. Опреше ли ни се, помагаха ни камъните. Избирахме някой едър гранитен къс, колкото да го повдигнем, и бухвахме с него пъна. Кр. Григоров, ОНУ, 53. Мене ми беше много радостно, че бе дошла и тя у нас, исках да направя нещо — да извикам, да бухна някоя паница и току бухнах с юмрук по гърба братовчеда си Крум, който седеше до мене. Д. Талев, СК, 75. Поглеждах след това към мътното малко прозорче с надвиснали паяжини, в което изпрашената котка, промъкнала се между краката ми, бухваше главата си, замаяна от светлината. З. Сребров, Избр. разк., 137. И, преди мющерията да се усети, Босната нахлузваше шапката на главата му и бухваше отгоре — да я намести по-добре. Ст. Чилингиров, ПЖ, 3. В това време току бухна вратата Петьо, извика радостно и се улови за полата на майка си. Кр. Григоров, Н, 168.

2. Непрех. Изведнъж, внезапно падам със сила някъде. То не е страшно, ама ако някой бухне в реката, може и да се удави! — каза Веселин нерешително. П. Вежинов, СО, 59. Полетял, запреплете / нозе висок низам и бухне изревал. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 260. Леле, Маро, сърце мое, / али знаеш, ал паметвиш, / кога падна, кога бухна / от скалата. Нар. пес., СбНУ XI, 19.

3. Непрех. За снаряд и под. — издавам изведнъж или веднъж глух, тъп звук или шум. Нейде близо бухна снаряд, къщата се затресе и прозорците звъннаха тревожно. Хр. Смирненски, Съч. III, 198. Стъпките на моряците още не бяха заглъхнали, когато откъм „Ростислав“ бухна артилерийски залп. Д. Добревски, БКН, 126. бухвам се, бухна се страд. от бухвам в 1 и 2 знач.

БУ`ХВАМ СЕ несв.; бу`хна се св., непрех. Разг. 1. Изведнъж се удрям, блъсвам силно в някого или в нещо. Вървим си ние с братлето по булеварда, потънали всеки в своите грижи, и изведнъж — бух! Бухна се един човек в мене. Чудомир, Избр. пр, 56. Бухнах се във вратата и си нараних коляното.

2. Изведнъж се хвърлям или падам със сила някъде. Иван безстрашно се хвърляше в морето от най-високата площадка на моста. Дългото му загоряло тяло се извиваше за миг като дъга във въздуха, бухваше се и пенеше водата. Л. Галина, Л, 112. Но сляпото конче се бухна в един хендек и падна в кошовете. Наке се бе заплеснал в пазарлъка с една жена, когато стана това. Кр. Григоров, ТГ, 111.

3. Изведнъж, внезапно влизам, нахълтвам някъде. Тичешком Цена премина разстоянието до общежитието, изкачи две по две стъпалата на стълбището и се бухна задъхана в стаята. Б. Болгар, Б, 45. Мисли, гледа, па току се бухне в някоя крива-лява уличка. Ил. Блъсков, Китка VI, кн. 16, 5. Я се бухна право в отворената врата. Ст. Даскалов, СЛ, 334.

◇ Вземи единия, бухни другия. Разг. За хора или предмети с еднакви недостатъци.

БУ`ХВАМ3, -аш, несв.; бу`хна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, бу`хнат, св. 1. Непрех. За тесто — издувам се, ставам по-обемен при втасване или при изпичане. Самунът беше бухнал една педя и мек като памук. И. Петров, НЛ, 106. Ще прави кейк, а за да бухне кейкът, трябва й силен огън. △ Козунаците бухнаха. △ Сладките бухнаха.

2. Непрех. За коси, косми, пера — стоя свободно, непригладено, неприбрано или по-обемно, повдигнат, издут нагоре. Тя вървеше между овошките .. Ръченикът й беше се изхулил и косата й беше бухнала. Й. Йовков, СЛ, 104. Измита тази сутрин, подрязаната й коса беше бухнала и често падаше над очите й. Ст. Марков, ДБ, 112. Изпод ярко червеното й кепе бяха бухнали на челото й черни къдрици, а отзад се спущаха чак до нейния тънък кръст дебели плитки. Д. Талев, СК, 19.

3. Прех. Правя коси да стоят свободно издути по-обемно, буйно. Тя бухна косата си над челото.

4. Прех. Разг. Придавам издута форма на нещо. Бухни повече ръкавите на роклята.

5. Непрех. За растение, растителност — израствам буйно и нависоко с много листа, цветове, или в голямо количество. Сред лехите скоро ще бухне зелената трева. ВН, 1961, бр. 2991, 1. Мислиш си: пак ще дойде неминуемо пролетта, пищно ще разцъфнат дърветата, ще бухнат житата. П. Михайлов, ПЗ, 160. Дръвчетата, напъпили още през март, бухнаха в цветове. А. Гуляшки, Л, 426. Една заран, залутан в полето, / влязох в пояс, отрупан със цвят. / Бяха бухнали всички салкъми — / аромат, аромат, аромат. О. Орлинов, П, 101.

6. Прен. Непрех. С предл. в, от. Изпълвам се, покривам се с буйна растителност. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387. Беше хубав, слънчев ден. Природата сияеше, бухнала в зеленина. П. Бобев, ГЕ, 89. Поле неизгледно под мене се простира. / Градини бухнали, ливади и нивя. К. Христов, ПП II, 110.

7. Непрех. Изведнъж се разгарям силно, буйно, с високи пламъци. Изведнъж тая светлина се засили, разрасна се, рухнаха пламъци и се понесоха искри. Й. Йовков, ЧКГ, 281. След малко светна огън. Бухнаха игриви пламъци. Елин Пелин,* Съч. I, 7. бухвам се, бухна се страд. от бухвам в 3 и 4 знач.

БУ`ХВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам1.

БУ`ХВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам2 и от бухвам се.

БУ`ХВАНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухвам3 и от бухвам се. Прах за бухване на сладки.

БУ`ХЕР м. Диал. Охлюв. Варовита пръст е и там, дето расте коприва, къпинак, и дето ся намират много бухери. Й. Груев, Лет., 1872, 237.

БУ`ХКАВ,* -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Който е с бухнали, разрошени косми, козина; бухлат, бухлав. Наистина животното много приличаше на бялката .., но неговата опашка не беше тъй бухкава и дълга. Ем. Станев, ПГВ, 92. // За коса — който има по-голям обем, който изглежда пухкав, къдрав, рехав или непригладен; бухнат, бухнал. — Тинке .. стига толко си се привзирала! — подвикне й разнежено майка й, като я види как не дига очи от работата си, а тя отметне само бухкави коси и се усмихне. Ст. Даскалов, СД, 236. Тази жетварка имаше къдрави бухкави коси. П. Тодоров, И I, 126.

2. Който на вид е закръглен, издут, но не плътен; пухкав. Едно бухкаво облаче закри слънцето и реката, скалите, гората — всичко посивя. Н. Тихолов, ЛФ, 1956, бр. 8, 1.

БУ`ХКАМ1, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. Бухам1 малко, кратко и не много силно; бухтя1, бухукам.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.

БУ`ХКАМ2, -аш, мин. св. -ах, несв., прех. и непрех. Бухам2 малко, кратко и не много силно, бухкам се страд.

БУ`ХКАМ СЕ несв., непрех. Бухам се.

БУ`ХКАНЕ1 ср. Отгл. същ. от бухкам1; бухтене1, бухукане, бухане1.

БУ`ХКАНЕ2 ср. Отгл. същ. от бухкам2 и от бухкам се.

БУХЛА`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бухлат (в 1 знач.); бухкав. Га си мечка наближи / с мало мъжко меченце, / рунтаво още бухлаво, / се` селяне са разбягали. Нар. пес., СбНУ VII, 83.

БУХЛА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е с бухнали косми, козина; бухкав. До волската кола сред двора стоеше петдесет и пет годишен селянин с бухлати мустаци, гологлав и разгърден. Д. Марчевски, ДВ, 70-71. Една катеричка ме гледаше втренчено и любопитно… Над дългите й, широки уши, .., се извиваше грациозно бухлатата й разкошна опашка, по-голяма от самото й тяло. В. Андреев, ПП, 4. // За коса — който е с увеличен обем, надигнат нагоре; непригладен, бухнат. Домна хвърли кос поглед на Христофор и тръсна глава. Бухлатата й коса като грива се отмести на една страна, после на друга. Б. Болгар, Б, 27.

2. Прен. Който е издут, с увеличени размери и неправилни очертания и не е с голяма плътност. По утринното небе се влачеха разкъсани бухлати облаци и хвърляха над къра големи плуващи сенки. В. Геновска, СГ, 239. От юг бухлат се облак дига. П. К. Яворов, Съч. I, 46.

3. За растение, растителност — който е гъсто разклонен, разлистен, кичест. Господарската трапеза беше сложена, както по обикновение, под лозата, .. между високите бухлати чемшири, що се тъмнееха край зида, зиме и лете все зелени. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9. Беше любопитно да се наблюдава как черният бор врязваше тъмнозелените си тумби в разноликия гъстак, за да изтика няколко бухлати кленове. Н. Хайтов, ШГ, 208. Под ореха бухлат на хлад / той колци на дръвника / си дяла отпреди обяд / и нещо тананика. Т. Харманджиев, П, 93.

4. За птица — който е с кичур на главата; качулат. Само гордий петел слезъл: пее и си тътри дясното крило, като чака да слязат червеногребенчастите му бухлати другарки. Ц. Гинчев, ДТ, 8. Бухлата кокошка.

БУХЛА`ТО. Нареч. от бухлат (в 4 знач.); кичесто. Бухлато цъфнал трън в полето, разрошен от тихия ветрец, се радваше на топлината. Т. Харманджиев, КВ, 490.

БУ`ХЛЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. За птица — който е с кичур пера на главата; качулат, бухлат. Бухлеста кокошка.

2. За растение, растителност — който е гъсто разклонен, разлистен; кичест, бухлат. Хорото се сви на два пръстена и зашумя около старите бухлести чемшири. К. Петканов, ЗлЗ, 12.

БУ`ХЛЬО,* -то, мн. -вци, м. Рядко. Бухал. След таз присъда, кратичка и ясна, / светулката угасна / и се във вечност пресели, / или, със по-други речи, / в търбуха / на бухля! Ст. Михайловски, NV, 69.

БУ`ХНАЛ Вж. бухвам1.

БУ`ХНА2. Вж. бухвам2

БУ`ХНА3. Вж. бухвам3.

БУ`ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин св. деят. от бухна3 като прил. 1. За хляб или друго тестено произведение — който е с издута форма след изпичане. На трапезата се появиха варени кокошки, яйца, добруджанска баница. Най ни беше сладък черният бухнал пшеничен хляб. А. Каралийчев, ПГ, 170. Детето закусваше с една препечена бухнала кифла.

2. За коси, косми, пера — които стоят свободно, обемно повдигнати нагоре. Тя още веднъж се погледна в огледалото и преди да отвори, съвсем без нужда опипа бухналата си, наскоро къдрена коса. Ст. Марков, ДБ, 183. А брадата беше дълга и бухнала, докато косата му беше гладко причесана, със слепнали близо един до друг косми. А. Дончев, СВС, 62. Не се виждаше жива душа. Само две врабчета с бухнала перушина се къпеха в топлата пепел на мекия коларски път. З. Сребров, Избр. разк. 48.

3. Който е издут, издаден навън, на вид пълен с въздух. Аз искам тогава да ми направиш рокля от атлас с големи сини пера, .., с бухнали фалбала и скъпа гарнитура. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 43. Бухнали ръкави. Бухнала пола.

БУ`ХНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бухна3 в 3 и 4 знач. като прил. Бухнал, бухкав. Трескаво, като крадец, тя измъкна от долапа в стаята на старата Кукеница един бухнат хляб, две буци сирене, луканка. П. Славински, ПЗ, 152. Жената носеше голф и само бухнатата й коса я отличаваше от силуетите на мъжете. Д. Димов, Т, 413. Очите му бяха живи, горящи и тъй черни и влажни, че приличаха на две едри трънки под бухнатите вежди. Ст. Загорчинов, ДП, 215. Бухнати ръкави.

БУ`ХТА1 ж. Бухнал пържен тестен сладкиш; поничка.

— От рум. bucatǎ ’къшей хляб’.

БУ`ХТА2 ж. Мор. Малък, добре защитен от ветровете залив в океан, море или езеро. Морето беше сивозелено в бухтите на пристанището. Д. Добревски, БКН, 41. Точно пред носа на кораба остана неголям процент открито море — проливът, през който щяхме да влезем в Мелбърнската бухта. П. Вежинов, ДМ, 27.

— От нем. Bucht през рус. бухта.

БУ`ХТА3 ж. Мор. Бримка на корабно въже. Павел пръв забеляза облака. — Иде шквал — каза той през зъби. — Людмиле, веднага прибери бухтите на фаловете и плътно затвори люка! П. Льочев, ПБП, 67.

— От хол. bogt през рус. бухта.

БУХТЕ`Ж м. Рядко. Глух, продължителен, тътнещ шум от гърмеж, удряне, сблъскване, падане на нещо; бухтене. Изминаха десетина минути. Цялата околност се изпълни с пукот. Изглежда, че селяните се придвижваха към града, защото бухтежът на ловджийските пушки се отдалечаваше. Ем. Станев, ИК III, 209. Услушах се във воя на вятъра, слян с бухтежа на водопадите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 93.

БУХТЕ`НЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя1; бухане1, бухукане.

БУХТЕ`НЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухтя2; бухтеж. Някъде в далечината от* време на време* се обаждаше с глухо бухтене съветската тежка артилерия. П. Вежинов, BP, 126. Най-после едно бухтене на вода, която пада отвисоко, проби другите шумотевици и достигна до слуха му. Ив. Вазов, Съч. XXII, 18.

БУ`ХТЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бу`хтя; бъхтене.

БУХТЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухте`не. От време на време откъм Родопите, бухтението на топовни гърмежи са слушаше, които ехтеха, като че да са хвърлеха под земята. З. Стоянов, ЗБВ II, 147.

БУ`ХТЕНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бухтене, бъхтене.

БУХТЯ`1, -и`ш, мин. св. -и`х, прич. мин. св. деят. бухтя`л, -а, -о, мн. бухте`ли, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху“; бухам1, бухукам. Навред е глуха тишина. / И само бухал, скрит във някой срутина / сегиз-тогиз бухти. П. П. Славейков, Бсб 1897, кн. 3, 238.

2. Разг. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво и продължително; бухам1, бухкам1, бухукам. Вечер, когато си легнат да спят, .., синките захващат да кашлят наред, .. Разбира се, най-много и силно бухтят простудените малки чирачета. З. Стоянов, ЗБВ I, 67.

БУХТЯ`2, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. бухтя`л, -а, -о, мн. бухте`ли, несв. непрех. Разг. Издавам глухи, тътнещи звукове, глух, тътнещ шум; буботя, буча, бушувам. Той [пламъкът] си играеше в синия простор, делеше се, цепеше се, превиваше се като змей, съединяваше алените си езици и бухтеше като някое фантастическо чудовище. Ив. Вазов, Съч. VII, 142. Реката бухти и го носи. Елин Пелин, ЯБ, 75. Вятърът влезваше в пещерята, .. бухтеше из вътрешността й, като в комин. З. Стоянов, ЗБВ II, 272. Едната [воденицата] работеше дене и ноще, бухтеше колелото й, водата се плискаше и шумеше, цялата воденица се тресеше, като че ще се пръсне. Й. Йовков, СЛ, 105. Все по-често нощем над селото прелитаха самолети, все по-глухо и тъпо бухтеха оръдията в далечината. П. Вежинов, BP, 236.

БУ`ХТЯ, -иш, мин. св. -их, несв. прех. Диал. Удрям силно нещо, като произвеждам тъп, тътнещ шум; бъхтя. Не дочакваше да се събудят в къщи, отрязваше си крайщник хляб и отиваше в общината. Вземаше брадвата и дълго бухтеше дебелите възловати чукани. Кл. Цачев, ГЗ, 108. Върху гърба на коня Темелко хвърляше някой хасър и след това започваше да бухти по него с тояга. Й. Йовков, ВАХ, 187. Напират враг до враг… И пушката извил / наопаки, бухти кого де свари Влаха / и сабя кривица Страшила вий и маха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 233. бухтя се страд.

БУХУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. За бухал — бухам1, бухтя1. Няма птички гласовити, / спряха песни кръшни, вити; / само по вечерен здрач / бухалът един бухува / и далеч гласа се чува. Ст. Чилингиров, СБД, 26. „Нощес бухала бухува / цяла нощ над нази.“ Ц. Гинчев, ДТ, 63.

БУХУ` и удвоено буху`-буху` междум. 1. За наподобяване на характерни глухи звукове, издавани от бухал.

2. За наподобяване на глухо, задавено, дрезгаво кашляне.

БУХУ`КАМ, -аш, несв., непрех. 1. За бухал — издавам характерни глухи звукове „буху-буху“; бухам, бухтя1. Вън бухали мрачни бухукат във мрака. Н. Хрелков, ДД, 67.

2. Кашлям глухо, задавено, дрезгаво; бухам, бухтя1. Чичо му бухуква от един стар бронхит, кашля, секне се. Ст. Даскалов, СД, 271.

БУХУ`КАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бухукам; бухане1, бухтене1.

БУ`ЦА1 ж. 1. Къс от твърдо, меко или ронливо вещество с неопределена форма. Ореше дълбока оран .. Коравата земя се къртеше на едри буци като каменни блокове за строеж. А. Каралийчев, ПД, 41. Земята се размръзна. Буците станаха ронливи, а угарите рохки — трудно се вървеше из тях. К. Петканов, СВ, 15. Вечерта се измъкнах от къщи с голям комат хляб и буца сирене. Ем. Станев, ЯГ, 16. На края на града Иван спря каруцата пред един магазин, влезе там и се върна с голяма буца сол. Й. Йовков, ПГ, 14. Буца масло. Буца лед. Буца злато.

2. Разг. Твърда подутина по тялото или във вътрешен орган, образувана от възпаление или от натрупани мастни или туморни клетки. Той излезе от кръчмата. Гологлав, с голямата буца на темето си. Й. Йовков, ЖС, 124. Тя опипа буцата, която растеше над веждата й. М. Грубешлиева, ПП, 59.

◇ Акъл на буци. Разг. 1. Ирон. Употребява се за много глупав човек, заплес, тиквеник. 2. Употребява се за изключително умен човек.

Засяда ми / заседне ми (спира ми се / спре ми се) буца на (в) гърлото (гърдите). Разг.; Засяда ми / заседне ми буца под лъжичката. Диал. Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите от някакво силно и неприятно душевно преживяване. За вечеря пак го забравиха, а на другия ден му отделиха яденето както на всички ратаи. Тежка буца заседна на гърлото му. Работата не беше чиста — идеше Димитровден, Деяна мислеше да му даде пътя. Г. Караславов, СИ, 98.

БУ`ЦА2* ж. Жарг. Едра, груба жена.

БУЦАЛИ`Я, ед. неизм., мн. -и`и, прил. Диал. Буцест, буцелив. Тези валяци .. за двадесет и четири часа могат да натрошат хиляди декари буцалия земя. А. Каралийчев, ПД, 38.

БУЦЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Буцест. Той водеше мършави като самия него кравки, впрегнати в .. плуг, който .. се тътрузеше по буцеливите коловози. Ст. Марков, ДБ, 74.

БУ`ЦЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на буци; буцелив. Нареди нежно цветята по изгърбената, буцеста земя [на гроба]. В. Андреев ПР, 187.

2. Който е покрит с буци пръст. Шериф полетя по буцестата улица, както никога не бе тичал през живота си. В. Ченков, ПС, 72.

БУ`ЧА, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Рядко. 1. Бода, втиквам нещо остро (пръчка, колче и под.) в земята; забучвам, забивам2, забождам2. Взимаше една по една вейките, потапяше ги във водата и, .., бучеше ги в пясък. К. Петканов, ОБ, 130.

2. Втиквам нещо на островръх предмет; забучвам, забивам2, забождам2. Буча на шиш месо.

3. Допирам, натискам нещо с островръх предмет, бода нещо с островръх предмет. Буча месо с вилица. буча се I. Страд. от буча. II. Възвр. от буча в 3 знач. III. Взаим. от буча в 3 знач.

БУЧА`, -и`ш, мин. св. -а`х, несв., непрех. 1. Произвеждам, издавам силен, продължителен, глух шум; буботя, тътна, бухтя2. Новата вършачка няколко дни буча глухо след купните в стърнищата. О. Василев, Т, 125. Сега по площадчето тракаха каруци, бучаха камиони, натоварени със стоки. П. Стъпов, ГОВ, 188. Един глух и страшен вой го накара да спре: бучеше долу реката, голяма и мътна. Й. Йовков, СЛ, 116. А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59. Времето беше най-неблагоприятно; Вятърът бучеше и въртеше снега. БКн, 1859, кн. 1, 169. Високоговорителят бучи. △ Параходната сирена бучи. △ Морето бучи. • Обр. Наоколо бучеше страшната буря на боя. Й. Йовков, Разк. I, 141. // Звуча глухо, ниско, басово. И тъй бучеше гласа му, че отсрещният псалт, .., все го поглеждаше. Й. Йовков, ПГ, 152.

2. Изпълнен съм със силен и продължителен глух шум; тътна, буботя. Как бучеше тогава гората от трясъка на повалените от бурята гигантски дървета! Люлееше се планината! Кр. Велков, СБ, 18. Стръмнините от двете страни на пътя и реката бучаха непрестанно от пукот и вик: — Уурраа! Уурраа! .. Д. Талев, И, 569. Булевардите бучат препълнени / от автомобили, хора и трамваи. Мл. Исаев, ТП, 43. Ечът, бучат гори, / хайдут Сидер не се бои. Нар. пес., СбВСт, 154.

◇ Бучи ми нещо в главата; бучи ми (кръвта) в ушите; главата ми бучи; ушите ми бучат. Усещам продължителен глух шум в главата си (в ушите си). Главата й бе замаяна, кръвта в ушите й бучеше, нервна пот обливаше тялото й в задушната нощ. Д. Димов, ОД, 235. Все пак в ушите му бучеше и необикновена слабост проникваше в цялото му тяло, във всичките му членове. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 374. Прилоша й, главата й бучеше, краката й трепереха. Г. Караславов, Тат., 262.

БУЧАКЧИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. 1. Човек, който изработва, точи и продава ножове; ножар. Ой та тебя Юсмен бучакчийо, / не щеш да точиш сабя френгия, / най-искаш сестрино бяло лиця. / Че зъвъртя със сабя френгия, / та че му главата бре отсечи. Нар. пес., СбНУ XXVI, 20. Я ми земи боздугана, / занеси го при бучакчия / .. /да наточи боздугана. Нар. пес., СбНУ XIV, 75.*

2, Човек, който налита да се бие с нож при възбуда, гняв.

— От тур. biçakçı. Друга (диал.) форма: бичакчи`я.

БУЧА`РДА ж. Спец. 1. Облицовка на стена, цокъл, колона и др. от смес от цимент, вода и дребни камъчета, която е с грапава повърхност и наподобява естествен дялан камък. Когато за пълнител се използуват мраморни камъчета от различна големина, в зависимост от обработката на повърхността — полиране или бучардисване, се получава мозайка или изкуствен камък (бучарда). Вл. Брънеков и др., СД, 245.*

2. Каменарски назъбен чук, с който се обработват такава облицовка или каменни отломъци.

◇ Мита бучарда. Спец. Облицовка, която се обработва със силна водна струя вместо с чук.

— От ит. bocciarda.

БУЧАРДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Работник, който прави бучарда.

БУЧАРДИ`САМ. Вж. бучардисвам.

БУЧАРДИ`САН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от бучардисам като прил. Който е покрит с бучарда (в 1 знач.). Бучардисан цокъл.

БУЧАРДИ`СВАМ, -аш, несв:, бучарди`сам, -аш, се., прех. Правя бучарда (в 1 знач.) или обработвам камък или облицовка с назъбен чук бучарда. Каменарят измери формата и внимателно „бучардиса“ всяко парче: досече го, изглади го, изравни го с другите блокчета от грамадата. Ст. Станчев, ПЯС, 40-41. бучардисвам се, бучардисам се страд. Камъните за квадрова зидария, настилки, бордюри и др. се дообработват посредством редица каменарски инструменти .. Най-често камъните се бучардисват. Вл. Брънеков и др., СД, 242.

БУЧАРДИ`СВАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от бучардисвам и от бучардисвам се.

БУ`ЧВАМ, -аш, несв.; бу`чна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бу`чнат, св., прех. Рядко. Бу`ча веднъж или изведнъж; бодвам. Тя поляга на близката сянка под върбите да спи. Едва когато някой я бучне с тояжката, се събуди. Ст. Даскалов, СД, 565. Бучнах няколко стръка мушкато в градината си. бу`чвам се, бучна се страд.

БУ`ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от бучвам и от бучвам се.

БУ`ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. 1. Умал. от бук; малък бук, млад бук. Рекъл царот на буките: „А бе, кой ще се наеме да заптиса насреща оня камъняк, да ми не блести в очите?“ .. Тогава се изтъпанчило бучето, мъничкото, и рекло на царот: „Я че идем.“ Н. Хайтов, ШГ, 167.

2. Само ед. Събир. Много млади или малки букове, израсли гъсто на едно място; млада гъста букова гора. Що ми са татан чуе / тука горе в клета гора — / дали ветар буче лови, / или змео али гони? Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.

БУ`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от буча и от буча се; забучване, забиване2, забождане.

БУЧЕ`НЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от буча`; тътнене, буботене. Те видяха по полутъмното платно на улицата светлите следи от фаровете на колата и чуха засиленото бучене на мотора. П. Вежинов, СО, 95. Някъде надолу, в мрака, се чуваше плясък на вода и бучене на водопад. Ем. Станев, ПГВ, 57. Морските вълни прииждаха с бучене и се разбиваха върху ронливия варовит бряг. А. Каралийчев, НЗ, 97. Постепенно остана само бученето на вятъра, а после и то спря. Л. Александрова, ИЕЩ 139. Подземно бучене.

БУЧЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Буче`не. По шосето мина с бучение тежък камион и само за един къс миг бляснаха в далечината фаровете му. П. Вежинов, BP, 209. Той продължаваше да спи, но през съня си, без да се събужда, усещаше, че го заобикаля някакъв неопределен шум, едно глухо подземно бучение, което се усилваше с всяка минута все повече. Г. Райчев, Избр. разк. II, 52. Бучението на нощният пожар, .., трещението на сухият материал, огнените конусообразни стълбове от светли искри, които са издигаха до в сини небеса .., поразяваха секиго. З. Стоянов, ЗБВ II, 118.

БУЧИ`ЛО1, мн. -а, ср. Специална дъсчица, която се използва в грънчарството, за да се придаде форма на съдовете.

БУЧИ`ЛО2, мн. няма, ср. Голям шум; врява.

БУЧИНИ`Ш м. Отровно диво растение с перести листа и високо кухо коленчато стебло, от което се правят цеви. Conium maculatum. В бурен глъхнеха дворове и харманлъци, плетищата не се виждаха от коприва и бучиниш. Й. Йовков, Ж, 1945, 120. Там имаше едно празно запустяло и занемарено ниско място, .. То бе обрасло с бучиниш, татул, коприва, .. и разни други бурени… Кр. Тулешков, НЗ, 62. Шмугваше се [Ленко] зад житните камари, наблюдаваше кой от Паламидовите къде ходи и какво прави, по едно време се свря зад бучинишите в дъното на хармана. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 269.

— Рум. buciniș от лат. bucina ’тръба’. Други (диал.) форми: бучени`ш, букеми`ш, букини`ш, букими`ш, букони`ш, букуму`ш, букуну`ш, бочуми`ш, бючюмю`ш.

БУЧИНИ`ШОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бучиниш.

◇ Бучинишово сърце. Диал. Страхлив човек.

БУ`ЧИЦА ж. Умал. от буца; съвсем малка буца. Младият селянин гледаше — в житото наистина имаше сламки, малки камъчета, съвсем дребни бучици пръст. П. Спасов, ХлХ, 87. В техния дом от две години нямаше бучица захар. П. Здравков, НД, 82. — Ех, сега, подзел едина брат, / да има топъл хляб, па бучица и друга / и сиренце. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 105. Сетне тури две бучици солчица във водата. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 355.

БУ`ЧКА1 ж. 1. Умал. от буца. Тя отчупи доста голям къшей хляб, сложи върху хляба бучка сирене. Д. Талев, ЖС, 40. Промъкна се под храста, .., внимателно заслиза. Дребни бучки пръст се търкаляха надолу, с глухо шумолене падаха по дъното на тясната, дълбока и тъмна бездна. Ст. Марков, ДБ, 424. Ракът представлява колония непрекъснато разрастващи се клетки, които се натрупват в едно огнище най-често под формата на окръглен възел — бучка, или под формата на уплътнение. Р. Райчев, НКД, 134. Зема поп Марко, увива в една кърпа вощеница и бучка тимян. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22. Бучка сол. Бучка мед. Бучка масло.

2. Разш. Малък твърд къс с определена правилна форма (обикн. малък куб или паралелепипед). Павел извади от джеба си бучка захар и шишенце, пълно с кафява течност. Г. Белев, ПЕМ, 68. — Ти беше хубаво момиче, Машенка. Нали те помня, когато дойде от село… Тогава ти пиеше чай от чинийка — .. — А сега го пиеш в чаша, с три бучки захар, както забелязах. М. Марчевски, П, 99. Извади няколко бучки лед от хладилника и ги пусна в чашите със сироп. △ В чинията имаше лед на бучки, приготвили ги бяха за питието. Бучка сирене.

◇ Засяда ми / заседне ми (застава ми / застане ми, спира ми се / спре ми се) бучка на (в) гърлото (гърдите). Чувствам тежест, болезнено стягане на гърлото, гърдите при някакво силно неприятно душевно преживяване. Трогнах се. Някаква бучка ми заседна на гърлото и сълзите напират. Ал. Карасимеонов, СбСт, 395. Прибера се в къщи — сам. Свие ми се една бучка на гърдите, тежи, тежи. Па запаля цигарата, пуша, пуша. А. Каменова, ХГ, 83.

БУ`ЧКА2 ж. Ядивна, ранна пролетна гъба с кухо плодно тяло, която расте в широколистни гори и храсталаци; смръчкова гъба.

БУ`ЧКА3 ж. Диал. Буталка. Като избие млякото в бучката, ще го подкваси. Кр. Григоров, ТГ, 11.

БУ`ЧКАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Буча леко или на различни места, тук-там; бодвам, мушкам. В читалището нахлу полупиян Сандо и почна да задява Костадин .. А когато Костадин вече излезе да играе ролята си, той взе един прът и почна да го бучка отзад. Ст. Даскалов, СЛ, 81. бучкам се страд., възвр. и взаим.

БУ`ЧКАНЕ ср. Отгл. същ. от бучкам и от бучкам се.

БУЧКА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Работник на мандра, който бие масло.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БУ`ЧНА, Вж. бучвам.

БУШМЕ`НИ мн., ед. (рядко) бушме`н, м. Група племена от основното население на Южна Африка, които живеят в пустинята Калахари, където са били прогонени от холандските колонизатори. Бушмените, които живеят в Южна Африка, и в наше време изкарват прехраната си чрез лов на диви животни. Сл. Петров, РКХО, 7.

БУШМЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с бушмените. Бушменски езици. Бушменски племена.

БУШО`Н м. Приспособление за защита на електрически уреди от токове на късо съединение и от претоварване; електрически предпазител. — Ти си тука, а стоите в тъмнината — вдига вежди Драгой. — Защо не поправиш бушоните? — Те току-що изгоряха, .. — сви рамене Бодко. В. Ченков, СНД, 35.

◇ Изгорели са ми бушоните. Жарг. Ирон. Полудял съм, откачил съм, мръднал съм.

Прегрява / прегрее ми бушона. Жарг. Не издържам някаква напрегната, нервна ситуация и избухвам.

— От фр. bouchon ’запушалка’.

БУШУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. 1. Обикн. за вятър, буря, море, огън и под. — проявявам се, духам, вълнувам се, горя с голяма разрушителна сила, буйно; разразявам се. Вятърът неудържимо бушува из полето. Елин Пелин, Съч. III, 80. След като бушува няколко дни и нощи, бурята утихна. М. Марчевски, МП, 167. Там, дето белият Егей / бушува, плиска се и стене, / потомците на Прометей / на остров див са заточени. О. Орлинов, П, 9. Реката почва да бушува, руши бреговете, отнася язовете, разрушава каналите. Л. Мелнишки, ПП, 49-50. Пожарът бушуваше. Горяха трите камари слама. Ст. Марков, ДБ, 243. • Обр. А в същото време в нея ту бушуваше буря, ту мисълта й с едно страшно спокойствие решаваше съдбата на бея и нейната собствена* съдба. Д. Талев, И, 431. Цялото му лице изглежда смачкано, сдиплено, .. И върху това лице горяха очите. Зъл, пламтящ огън бушуваше в тях. А. Гуляшки, МТС, 61.

2. Прен. За чувства, страсти и под. — проявявам се с много голяма сила, бурно. В лятната нощ, учуден и щастлив, той се запътил към дома си. А не му се искало да се прибере. Много чувства бушували в развълнуваното му сърце. Ст. Грудев, ББ, 8. Бойчански си тръгна за вкъщи сам. Злоба бушуваше в гърдите му. И. Петров, MB, 45. Моята ярост бушуваше: аз вдигнах ръка и зананасях един след друг тежки удари: след няколко мига — той лежеше труп в краката ми. Г. Райчев, Избр. съч. II, 151. По скулите и страните на дядо Вълю течеше пот, в душата му бушуваше страшна борба, .., безнадеждно отчаяние. Тия хора всичко знаят. Л. Стоянов, Б, 187.

3. Прен. За война, революция, сражение и под. — проявявам се с голяма сила, намирам се в разгара си. Първата световна война вече бушуваше по цяла Европа. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 48. Едва след като позицията бе напълно готова, той съзна, че сражението при гарата вече бушуваше в пълен разгар. Д. Димов, Т, 582. Дмитерко говори за всеки ход на епичната борба, сочи ни отделни точки в широката равнина, където са бушували боевете. Н. Фурнаджиев, МП, 54.

4. Диал. Лудувам, викам силно, буйствам (Н. Геров, РБЯ). Пияница бушува в кръчмата. Ст. Младенов, БТР I, 234.

БУЮ`Р и БУЮ`РУН частица. Простонар. 1. За учтива подкана към някого при посещение или при почерпване; заповядай. Обърна [Прокурорът Сефалиев] тлъсто, червено лице към Косатева. След като го погледа известно време, .. рече: — Здрасти! .. — Буюр, — рече той, като облегна колосания си гръб настрана… — Чай? Кафе? — попита Сефалиев. Д. Немиров, Д №9, 5. Хайде буюрун — рече кехаята и седна на мястото си. Ц. Гинчев, ГК, 73. Той ме посрещна с теманета, с чест: — Буюрун! Как се сбърка тоз път, брей, да се отбиеш тук. Д. Подвързачов, Б, 109.

2. За изразяване на готовност да се услужи някому с нещо; моля, заповядай. А после Исмаил плесна с ръце и дойдоха трима млади овчари, .., та коленичиха пред него и рекоха: — Буюр, бей. И той повели да изнесат стол за бабата, шепи стафиди и портокал за детето. А. Дончев, BP, 95.

— Тур. buyur. — Други форми: бу`йрум и бую`рум.

БУЮРДИ`САМ. Вж. буюрдисвам.

БУЮРДИ`СВАМ, -аш, несв.; буюрди`сам, -аш, св., непрех. 1. Остар., сега простонар. Заповядвам, нареждам, повелявам, разпореждам. Тук [в Диарбекир] кюрдите са царе и ни гледат като свои роби. На робите — роби сме. Тежко е по-прост от тебе да ти буюрдисва. Хр. Бръзицов, НЦ 154. Аз не ща да зная никого. На таз къща вергията аз плащам, аз буюрдисвам. Д. Войников, КЦ, 51. Цар Мурат не може да ми съди, / да ми съди, да ми боюрдисва. / Аз ша правя какото съм правил, / какото съм правил по-изпряди. Нар. пес., СбНУ XXVI, 146.

2. Диал. Владея (Н. Геров, РБЯ).

— От тур. buyurmak.

БУЮРДИ`СВАНЕ ср. Остар., сега простонар. Отгл. същ. от буюрдисвам.

БУЮРУЛТИ`Я ж. Остар. 1. По време на турското робство — официална заповед в писмена форма, издадена от висш държавен служител, или от висше държавно учреждение. Високата порта издала буюрултия до Патриаршията да свика събор, който да уреди положението на православните църкви в Империята. Хр. Бръзицов, НЦ, 97. Днес ще да бъде издадена буюрултия, за да са положи в действие ферманът. С. 1872, бр. 34, 269.

2. По време на турското робство — официален документ, с който се разрешава на някого да отиде някъде или да се занимава с работите си.

— От тур. buyurutu. — Друга форма: буюрунти`я.

БУЮ`РУН. Вж. буюр.

БУЯ`, -уи`ш, мин. св. -уи`х, несв., непрех. Диал. Буяя. Доде е млад човек буи. СбНУ XIV 191.

БУЯДА`К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Много гъста и избуяла растителност на едно обикн. запустяло място. Един кошер имаха те, .., но си го гледаха и него като жив човек. Туряше му водица пред вратцата, изтесваше буядаците наоколо. Ст. Даскалов, СД, 196. В полето се виждаше гъст буядак.

— Други форми: буеда`к, буета`к.

БУЯ`ЕНЕ, мн. -ия, ср. Остар и диал. Отгл. същ. от буяя.

БУЯ`Н м. Диал. Буйно, тропливо хоро, което се играе през великите пости. — Я дай ми, мамо, дебели гримни, / да си излейе на бивлите / ситни синджири, жегли сребърни, / че щем минем през Кара орман. / Кара орман буян играйет. Нар. пес., СбНУ I, 255.

БУЯ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Буен. А пак свитите му, дълги, чърни и буяти вежди, .., показваха неговата представителност, дързновеност и решителност. К. Шапкарев, МЖБМ, 44.

БУЯ`Я, -я`еш, мин. св. -уя`х, несв., непрех. Остар. и диал. 1. Избуявам. Буяха такива гъсти диви бурени, в които човек стъпваше предпазливо. К. Калчев, ЖП, 169. По това поле бяха буяли само царевици, бяха се люшкали жита. Ст. Даскалов, СЛ, 167.

2. Буйствам. Маджарите откак буяха доста время по Западна Европа, заседнаха в тая страна, която по тяхно имя ся нарече Маджарско или Унгария. Й. Груев, УЗ, 112.

БЪ`БЛА ж. Диал. Жена, която заеква, пелтечи, бъбли.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЪ`БЛЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бъбля. Из безбройните пък стаи от двете страни на салона се доземаха крехки въздишки и бъбления на деца. А. Страшимиров, А, 74. Полека-лека приказките и разговорите на възрастните се превръщат в един невнятен за мен сладък* ромон, като тихо бъблене на пенлива вадичка. Т. Влайков, ПР I, 6.

БЪБЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който бъбли, говори неясно или пелтечи. Бъбливо дете. Бъблив старец.

2. За река, поток — който издава тих, равномерен и еднообразен шум, който тихо бълбука. Животворящата и бъблива селска речица, .., от ден на ден почва чувствително да намалява и да съхне. Елин Пелин, Съч. I, 166.

БЪБЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Бъбривец.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

БЪБЛИ`ВИЦА ж. Диал. Бъбрива жена; бъбрица.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЪ`БЛЬО, -то, мн. -вци, м. Диал. 1. Мъж, който заеква, пелтечи; пелтек.

2. Бъбривец.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

БЪ`БЛЯ, -еш, и -иш, мин. св. бъ`блах и бъ`блих, несв. Прех. 1. Говоря на тих глас, неясно, неразбрано; мърморя, мрънкам, бъбря. Може да си иде отнякъде, от друг път, бъбле смутено войникът. Ив. Вазов, Съч. VI, 128. В това време болният замърда и забълнува. Докторът ми скимна да слушам. Карнов с отворени очи, .., бъблеше нещо несвясно със своите устни. Ив. Вазов, Съч. VII, 185.

2. Диал. Говоря със запъване; заеквам, пелтеча. — Ох, почернихте ме! — бъблеше Ангелина отмаляла от плач; — Мале, кажи им, мамичке, мъртва ще ме утре венчеят те! А. Страшимиров, ЕД, 169.

3. Непрех. За река, поток и др. — тека, като издавам тих еднообразен, равномерен шум без прекъсване; бълболя, бълбукам, бълботя, бълбоча. В дерето бъблеше малка рекичка. бъбля се страд. от бъбля в 1 и 2 знач.

БЪ`БНА, -еш, мин св. -ах, несв. Диал. Набъбвам.

БЪ`БНЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от бъбна; набъбване.

БЪБРЕ`Ж м. Рядко. Бъбрене. Дори и непрестанният бъбреж на вуйна не можа да ни разсее. Ем. Робов, СбСт, 173.

БЪ`БРЕК, мн. -ци и (остар.) бъ`брег, мн. -зи, след числ. -ка, м. 1. Анатом. Чифтен орган у човека и гръбначните животни, разположен от двете страни на гръбначния стълб, чрез който се отделя урината от кръвта. Десен и ляв бъбрек. △ Имам камък в левия бъбрек.

2. Само мн. Разг. Този орган на някои домашни животни, употребяван за храна. Купих телешки бъбреци и ще приготвя соте.

3. Само мн. Ястие, приготвено от такъв орган. Задушени телешки бъбреци. △ Свински бъбреци на скара. // Разг. Отделна порция от това ястие. Поръчах си бъбреци.

◇ Бял бъбрек. Разг. Овнешки тестикул като закуска на скара. Дако окачи шапката си, седна и викна на момчето: — Митко, шишенце бяло и тури нещо на скарата: бял бъбрек и котлетче. Г. Райчев, ЗК, 24.

Плаващ бъбрек. Мед. Бъбрек, който се е изместил от нормалното си положение.

> Плувам (живея) като бъбрек в лой. Разг. Живея богато, в охолство.

— Първобълг. — Други (диал.) форми: бу`брек, бу`брег.

БЪБРЕКОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който има вид, форма на бъбрек. Елениното езеро има бъбрековидна форма и е разположено зад циркусен праг на около 2500 м н. в. М. Гловня и др., Р, 60. В едно бъбрековидно алуминиево канче, .., накълцаха кисело зеле. Б. Априлов, СбСт, 195.

БЪ`БРЕНЕ ср. Отгл. същ. от бъбря; бъбреж. — Ех, що ми трябваше да им казвам, че съм го видял! — мислеше Стъргача, но беше вече късно да поправи грешката си. Сега едва той разбра каква беда може да докара на другаря си с много бъбрене. Ем. Коралов, ДП, 154. Почувствува [Димо] милост към другаря си, загледа го в засъхналите устни и заследи несвестното му бъбрене. К. Петканов, МЗК, 101. Филип сви рамене — разговорът се бе превърнал в светско бъбрене и трябваше да му се тури край. Ем. Манов, БГ, 80. Покрай мен, .., криволичи бистра вада .. Нейното променливо бъбрене се сглаша с непрекъсваното еднообразно шушнене на дългите кукурузени листа. Т. Влайков, Съч. II, 72.

— Друга (диал.) форма: бръ`брене.

БЪ`БРЕЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от бъбрек. Тогава той поръчваше кебапчета и агнешки дреболии — сочни, позагорели на скарата момици, .. далачета, бъбречета, крехки дробчета. П. Вежинов, ДБ, 53.

БЪ`БРЕЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е свързан с устройството и функцията на бъбрека. Бъбречно каналче. Бъбречни клетки. Бъбречна криза. Бъбречни болести.

◇ Бъбречно легенче. Анатом. Вдлъбната част на бъбрека, в която се събира урината.

БЪБРИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има склонност да говори много или говори много в известни случаи обикн. за незначителни, празни, глупави работи. Още в първия разговор бъбривата девойка ни запозна накратко с положението в хотела и ни даде „сведения“ за някои от живеещите в него. Ив. Мирски, ПДЗ, 175. Историйката дълго време весели Сопот, а най-много — младата бъбрива монахиня, която я разказваше наляво и надясно. Ив. Вазов, Съч. X, 160. — Досадно бъбриви сте станали. Днес толкова много безсмислици чух. К. Петканов, В, 24. Вечер споделяше всичко с Лазара, ставаше дори бъбрива и не го оставяше, докато не се поразведри и неговото лице. Д. Талев, ПК, 750. // Свойствен на човек, който обича да говори много и обикн. за незначителни, празни глупави работи. Тук-там се шушукаше, че Кондови скоро забравили скръбта си за дяда Нойка и Апостола, но на тия думи не се даваше ухо. Хаджи Пени, за да затвори много бъбриви уста, отвори в зияфетите си много места за чорбаджии и видни граждани. Д. Немиров, Б, 173, 174. Езика си бъбрив / ти спри и в радостта от днешната победа / раздор не внасяй. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 207.

2. За река, поток, ручей — който издава тих, равномерен еднообразен шум, който бълболи, бълбука; бъблив. Луната вече посребряваше гребените на околните върхари, но стръмната пътека край бъбривия поток едва личеше пред тях. X. Русев, ПС, 135. Реката под краката му шумеше пълноводна и бъбрива. Мътните й води, тръгнали от планината, влачеха прогнили дървени парчетии и лескови клонки. Ив. Хаджимарчев, ОК, 94. На два метра от тях подскачаше в каменното си корито бъбриво горско поточе. П. Бобев, ГЕ, 6.

— Други (диал.) форми: бръ`брив, бърбли`в.

БЪБРИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Бъбрив човек; бърборко, дърдорко, бъбрица. А в салона стана тихо, необичайно тихо. Сякаш вълшебник беше заключил устата на непоправимите бъбривци. А. Гуляшки, Л, 69. Двамата се спогледаха и в тоя кратък миг пътникът искаше да прецени дали железничарят не е от ония подозрителни типове, които навсякъде си пъхат носа, .., или е безобиден бъбривец, който търси случая да се закачи за някого, за да му изприкаже всичките си „болки и ядове“. М. Марчевски, П, 136.

— Друга (диал.) форма: бръбри`вец.

БЪБРИ`ВКА ж. Бъбрива жена, бъбрица. Жените весело шушнеха, вкупчени една до друга, и ръцете им чевръсто премятаха дълги шишове с недоплетени чорапи, а на Рилко се струваше, че пръстите на тия бъбривки се надпреварват с устните им. А. Христофоров, А, 109. — Ти си немаш деца, стринке, аз ще ти стана дете. Защо си немаш деца, стринке? .. Кой ще те гледа като остарееш? Мама казва ти, Царе, ще ме гледаш като остарея, ще ми вариш чорбица. Тебе кой ще ти вари чорбица, стринке? .. — Малката бъбривка се загледа в очите на Ния: — Защо плачеш, стринке? Д. Талев, ПК, 359.

— Друга (диал.) форма: бръбри`вка.

БЪБРИ`ВКО, -то, мн. -вци, м. Разг. Бъбривец.

БЪБРИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Качество и проява на бъбрив. Очите на Нона често се спираха на него и веселият й, малко насмешлив поглед, като че се извиняваше зарад бъбривостта на стареца. Й. Йовков, ЧКГ, 143. — А сега ще си купя някои работи. Не знаеш ли къде ги има? Видях… един стражар с гумени ботуши и пелерина. Добри са за дъжд. Но как си ти? Намери ли работа? .. Разкая се за бъбривостта си. Лошо беше едни да си купуват гумени ботуши, а други да гладуват. Вл. Полянов, ПП, 98-99.

БЪБРИ`ЦА м. и ж. Разг. 1. Бъбрив мъж или бъбрива жена. Люцкан не криеше чувствата си към нея и лекомислен и бъбрица, .., говореше за любовта си навсякъде и на всички. Й. Йовков, ПК, 37. Една бъбрица, една устата! Ив. Вазов, Съч. XXI, 99. Голяма облага няма от един сладкодум бъбрица, ако ще би мъдрувал и най-високи нечта. Й. Груев, СП (превод), 295.

2. Диал. Мъж (жена), който (която) често се сърди и мърмори.

◇ Горска бъбрица. Прелетна пойна птица от семейство стърчиопашки, разпространена в планините, с кафява окраска на гърба и белезникав корем. Anthus trivialis. Горската бъбрица наподобява полската чучулига, но е по-дребна и с по-стройно тяло. Вл. Помаков, ПДП (превод), 76.

Полска бъбрица. Прелетна пойна птица от семейство стърчиопашки, разпространена в равнините, с кафява окраска на гърба и кремави гърди. Anthus campestris.

— Друга (диал.) форма: бръбри`ца.

БЪ`БРЯ, -еш, и -иш, мин. св. -ах и -их, несв., непрех. и прех. 1. Говоря много и обикн. за незначителни, празни, глупави работи; бърборя, дърдоря. Коложега весело бъбреше за това-онова. Ст. Загорчинов, ДП, 109. Нали е триста гроша? Аз ще ти го плата? — Какво ми бъбреш там триста гроша!… Четиристотин и седемдесе и четири грошовци са, знаеш ли ти това, мюхлюзину! — отвърна Хаджи Донко сопнато. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 150. Войничетата се бяха ободрили и бъбреха за домашните си, за старшината в манастира и за какво ли не. А. Христофоров, П, 10. Глуханека обичаше да бъбри, а на Нона не й се приказваше сега. Й. Йовков, ЧКГ, 207. Магу, който дотогава не преставаше да бъбри и да се смее, отведнаж млъкна, после извика: — Ягага! Ягага! — и изтича навън съвсем изтрезнял и уплашен. Елин Пелин, ЧБЛ, 100. // Непрех. Водя лек разговор по несериозни въпроси. Очевидно той нямаше настроение сега да бъбри със сина си, както правеше това друг път. Д. Калфов, Избр. разк., 347. Барът представляваше не много голям салон с персийски килими и завеси от червено кадифе .. Десетина посетители бъбреха лениво, изтегнати в дълбоки удобни кресла. Д. Димов, Т, 114.

2. Говоря тихо или неясно, неразбрано, обикн. поради вълнение, напрежение, смущение; бъбля. Тя взе котлето и почна да сипва в кръг около камъка капки от виното, като бъбреше непрекъснато някакви неразбрани тайнствени думи. СбХ, 138. — То не е все същото — заговори той с високомерие, без да гледа Райка, който още се смееше и бъбреше нещо под нос. Ст. Загорчинов, ДП, 93. — Отче! Прости ме, аз не за мене си извадих тия пари — бъбреше смазан Викентий. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 58. И дълго Теодорит нещо бъбреше над жената, която смирено повтаряше всяка дума. Ст. Загорчинов, ДП, 454. Тая нощ Боби не можа да спи .. Не спеше и майка му, а бабата постоянно се въртеше и бъбреше нещо. Вл. Полянов, ПП, 10. Той я изгледа с дълбок поглед и едва откърти въздишка. Тази сподавена въздишка подкоси краката й и за да прикрие слабостта си, започна да бъбри като трескава: — Да ти донеса ли още жито от хамбарите!… Искаш ли още сухо грозде! .. К. Петканов, X, 65. // Чета на глас неясно, неразбрано.

3. Непрех. За река, поток и др. — бълболя, бълбукам, бъбля. Само рекичката доле под брега бъбре своята нескончаема приказка. Т. Влайков, Съч. III, 12.

4. Остар и диал. Изказвам сърдито недоволство, неодобрението си; мърморя, карам се. У него съществува свойствена страст да бъде от всичко недоволен, постоянно да бъбре и да са меша в чуждите работи. Л. Каравелов, Съч. II, 24. По-сърдит беше станал, ..: току бъбре и гълчи, току търси причина да се кара. Т. Влайков, Съч. II, 116. Хоратих й какво не! Думах й, бъбрях я, молих я… не ще, та не ще! Ив. Вазов, Р, 12. Дърти баби, стари брантии не оставаха по-долу, прегърбиле са, идат си от черква, изкривили уста, бъбрят и те, глождят подлогите на Еленка. Ил. Блъсков, ПБ II, 44. — Видиш ли го ти, магарето нйедно, какво е дигнал глава! От мен по-горен е станал! Не ще се преклони, да ми се помоли! Ама чакай аз него!… — Така си бъбреше бащата. Т. Влайков, Съч. II, 100. бъбре се, бъбри се безл. Шушнение или разговаряние с половин глас вътре в стаите, дето лежат болни, боде им в ушите, докарва им тяжкота и огън; затова умното е да ся не оставя да ся шушне еле бъбре при болни. Лет., 1871, 120. В час, когато учителят говори, не се бъбри.

БЪБЪРТНЯ` ж. Рядко. Брътвеж, бъбрене. Мълчи халосаний народ / .. / Не ща аз твойте бъбъртни, / не слушам думи безсловесни. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 134.

— Друга (диал.) форма: бръбретня`.

БЪ`ГИ, мн. -та, ср. Високоманеврен спортен автомобил с широки гуми и открита каросерия, пригоден за всякакъв терен.

— От англ. buggy.

БЪГИ`СТ м. Шофьор на бъги или автомобилен състезател с бъги. Най-известното име от бъгистите е това на Жан-Луи Шлесер. 24 часа, 1998, бр. 356, 28.

БЪ`ДА. Вж. съм.

БЪ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. 1. Бъдещ. С нашия непринуден смях от неговите разкази за „било и небило“ ние сме чувствували бъдния голям писател. П. Делирадев, СбАСЕП, 151. Бъдните поколения имат нужда от пример! Л. Стоянов, X, 48. И дълго слушах Вардар да нашъпва / .. / за бликналия ден в тоз край неволен / и за настръхналата бъдна среща / на двата вражи вихъра пред Солун… Д. Дебелянов, Ст, 1936, 83. И вие: / Работници и селяни — на крак! / Зове борбата, бъдната разправа! Н. Хрелков, ДД, 299. Аз вярвам, майко — родино пресвята, / във светостта на твоя бъден ден. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1951, 148.

2. Като същ. бъднето ср. Остар. Бъдеще; бъдното. При твойто слово аз и своето прибавих, / дела приумножих при твоите дела: / и съд на бъднето да чакам се изправих / с теб — две со подвизи овенчани чела. П. П. Славейков, ОБ IV, 139-140. бъдното ср. Поет. Бъдещето. И ето тогаз в множеството / стана Калхас Тесторид, най-първи птицегадател, / той, който знаеше всичко: минало, днешно и бъдно. А. Разцветников, Избр. пр III, (превод), 10. — Бъдното е в дните напред. Не бързай, ще поживееш край нас, може да ти хареса някой. М. Смилова, ДСВ, 20. А очите на Петър били бистри и както всякога, устремени в бъдното… Н. Тихолов, ДКД, 204.

БЪ`ДЕЩ*, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който ще съществува, ще се осъществи или ще се създаде във времето, което ще дойде, в дните, които идат. Мнозина от майсторите се противяха — не искаха да делят от бъдещите си печалби за калфите и чираците си, забравили бяха, че и те са били някога като тях. Д. Талев, ПК, 141. Тя китеше техния бъдещ дом, разхубавяваше го и сама се увличаше, увличаше и мъжа си във все по-смели мечти. Д. Талев, И, 314. В неговата глава се въртяха мътни, неясни и смели някои мечти, някои бъдещи големи планове. Ив. Вазов, Съч. VII, 167. Приказвахме безспир и тоя път не вече за възможната, бъдеща война. Й. Йовков, Разк. II, 94. Но разкажи със думи прости, / на тях — на бъдещите хора, / които ще поемат поста ни, / че ние храбро сме се борили. Н. Вапцаров, Избр. ст., 1946, 46. Бъдещи успехи. Бъдеща победа. // В съчет. обикн. с имена за лица — специалисти, професионалисти и др. или с роднински названия — който ще стане такъв, какъвто посочва значението на съответното съществително; утрешен. Едвам дочаках вечерта и се опътих към дома на моята бъдеща жена. Елин Пелин, Съч. IV, 232. Манол не остана твърде доволен от тая среща. Разбра, че бъдещият му съдружник ще хитрува. Ем. Станев, ИК I-II, 199. Някои от главните роли били дадени на ученици, бъдещи наши големи артисти. Ст. Грудев, ББ, 12. Хайде, кмете, ела с нас. И внимавай: пред себе си имаш бъдещ правителствен депутат! Й. Йовков, ПГ, 212. Под небрежната му [на момичето] външност личеше стройна снага на бъдеща хубавелка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 19. Бъдещ инженер. Бъдещ учител. Бъдещ лекар.

2. Който ще дойде, ще настъпи, ще бъде занапред; иден. Събудих се, но в бъдещите дни / сърце се, ощ унесено, вълнува — / и влажни ощ са моите страни. К. Христов, Т, 12. И нек не ни смущава нази злото. / И нек се не боим! / Да си дадем ръка и към доброто / на бъдещия век да полетим! К. Христов, ПВ, 39. Бъдещ живот.

◇ Бъдеще време (съкр. разг. бъдеще същ. ср.) Грам. Глаголно време, което показва, че извършването на действието ще стане след момента на говоренето.

— Други (остар., книж.) форми: бу`дущ, бъ`дущ.

БЪ`ДЕЩЕ, мн. няма, ср. 1. Времето, което идва, настъпва след сегашното; бъднина, бъдещност, бъдност. Той отсега нататък трябва да покаже кой е и какво може. И в съзнанието му се избистри една дълбока и светла вяра в бъдещето. Г. Караславов, Тат., 223. Детински златни дни, вам сетний мой привет! / Далечно бъдеще, мечтано в розов цвят / тогаз, — сега и то се в минало обърна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 8.

2. Събития, които ще настъпят след сегашното, бъдещ живот; бъднина. Той с тъга си мислеше, че човек би могъл да се откаже от бъдещето си, това е в неговата воля, но от миналото — никога: то му принадлежи безвъзвратно. Ем. Манов, БГ, 35. Защото Места не шумеше винаги тъй, а само в някои особено тихи и топли нощи, и тогава местните турци гадаеха по тоя шум за времето и за бъдещето изобщо. Й. Йовков, Разк. II, 77. А сега изведнъж с радост откри, че цялото му минало — и тя, и Боян — оставаха някъде по ръба на живота му… Миналото беше заличено, имаше само настояще… И бъдеще. М. Грубешлиева, ПИУ, 282-283. Обичам те, обичам, / о родина света, / .. / И нека бляскат други / земи с велик успех — / аз бъдещето твое / не давам го за тех. Ив. Вазов, Съч. II, 7.

3. Състояние, положение, което някой ще има след време; бъднина, бъдещност, бъдност. — Ти имаш три деца — .. — Трябва бъдещето им да осигуриш. Както я караш, на улицата ще останеш. В. Геновска, СГ, 180. — Това е моето бъдеще, бъдеще неизвестно, пълно с опасности. Ив. Вазов, Съч. XXII, 77. В това време името на тоя гражданин са носило вече от уста в уста и секи са старал да каже нещо ново за неговото бъдеще. Л. Каравелов, Съч. VII, 36. Момчилов е добър човек, способен е като лекар и го чака голямо бъдеще! М. Кремен, РЯ, 95. А минута след това, увлечена, повери ми всичките си мечти за университета, за зимата и далечното светло бъдеще. Г. Райчев, Избр. съч. II, 123. По едно време Кънчо забележи, че Елена често захвана да отваря дума за неговото бъдеще, за това, какво ще прави, като излезе из службата. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 392.

4. Предстоящо преуспяване в живота. Никога ниски цени не се покачват без причина нагоре. Това искаше да каже Олаф. Нали сме говорили — той е момък с бъдеще. П. Спасов, ХлХ, 360. Христо*: Да остана тук тогава. Искаш ли да се откажа от Русия? Милка: Какво ще ми помогнеш ти? Да убиваш бъдещето си за мен? П. Тодоров, Събр. пр II, 414. — Бъдещето на света е в техниката. Това знам аз — каза сериозно той. — Не ме интересуват никакви романи. М. Грубешлиева, ПИУ, 39. — Остави го тоя безнравственик, той няма никакво бъдеще. Елин Пелин, Съч. III, 131. Човек с бъдеще. Учен с бъдеще.

◇ В (за в) бъдеще. От сега нататък, занапред. Дълги векове тия гори са били неприкосновени — пазели са ги от топора хрисовулите на българските царе, ферманите на цариградските султани… Ще ли и в бъдеще да ни се запази тоя рай — неизвестно. Ив. Вазов, Съч. XV, 10. За в бъдеще ще внимавате кого посрещате, кой е, какъв е… М. Грубешлиева, ПИУ, 286.

В близко бъдеще. В скоро време, скоро. И в близко бъдеще ний тез места / на жертвения подвиг и смъртта, / надявам се, отново да прославим. Ем. Попдимитров, СР, 30.

БЪ`ДЕЩНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Бъдеще (в 1 и 3 знач). Кой знае, какви страдания и беди очакват тая нова твар в дните на тъмната бъдещност. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 12. За да отстраните тая страшна катастрофа, Ваше величество сте длъжни да са простите с преминалото и да доведете народите си към нова бъдещност. Хр. Ботев, Съч. 1929, 218.

— Други (остар.) форми: бъ`дущност, бу`дущност.

БЪДНЕ`, мн. -та, ср. Диал. 1. Буре, бъчвичка. Лют оцет бъднето си съсипва. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 260.

2. Голямо буре (Вл. Георгиев и др., БЕР).

— От гр. βυτίνη. Друга форма: будне`.

БЪДНЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от бъдне1.

— Друга форма: будне`нце.

БЪ`ДНИ неизм. прил. Само в съчет.: Бъдни вечер. Вечерта срещу Коледа.

БЪ`ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Пън, който гори в огнището през нощта срещу Коледа. Домакини свят обичай чуват, — / Бъдни вечер бъден празник срещат / с буйно пламнал бъдник на камини. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 99. На Бъдни вечер бъдникът гореше / и вкъщи пред погача, жито, сливи / отправяхме молитвите горещи. М. Петканова, КС, 38. До късна презнощ бъдникът в огнището гори. К. Христов, ПП II, 57.

2. Като собств. Бъдни вечер. Мина Бъдник и Божик, сетне Свети Василий с новата година, Водици и Свети Йоан, и други още по-малки празници, .., гощавки между приятели и роднини. Д. Талев, ЖС, 357. Така в къщата на Хашнови тая Коледа имаше двама души на легло и никой не бе помислил ни за Бъдник, ни за коледари. Ст. Дичев, ЗС II, 702.

3. Пита или баница с пара, която се прави за Бъдни вечер.

БЪДНИ`КОВИЦА ж. Диал. Бъдник (в 1 знач.).

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЪДНИНА` ж. Книж. Бъдеще (в 1, 2 и 3 знач.). Върви народе възродени, / към светла бъднина върви! Ст. Михайловски, Избр. съч. I, 270. Никога вече не съм работил така. Може би с неголямо още майсторство, но с огромна вяра в бъднините. П. Спасов, ГЛЗЗ, 78. И честита бъднина за родното му измъчено село се очертава пред неговия духовен поглед. Т. Влайков, Съч. III, 237. Цалувам ти венците, / юнако в мир и в бой, / ковач на бъднините, / поклон, народе мой! Ив. Вазов, Съч. V, 29. И причаках / циганки знахарки, — / .. / и предричат / бъднина честита. Ц. Церковски, Съч. II, 252.

БЪ`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Бъдеще (в 1 и 3 знач.). — Всекой се грижи за своята бъдност, без да помисли, че има една обща бъдност, от която се поражда и неговата! А. Христофоров, А, 211. Бъдност неизвестна — / не знае се как ще осъмнем утре! Ст. Михайловски, Мис,. 1896, кн. 3 и 4, 177.

БЪДНУ`ВАМ, -аш, несв., непрех. Диал. Изпълнявам обредите за Бъдни вечер.

БЪДНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бъднувам. По-дълго трае тоя ред бъднуването. Т. Влайков, ПР I, 248.

БЪДНЯ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бъдник (в 1 и 3 знач.).

БЪЗ1*, бъ`зът, бъ`за, мн. бъ`зове, след числ. бъ`за, м. 1. Храст или ниско дърво с перести листа, дребни бели, разположени в щитовидни съцветия — цветове и черни зърнести плодове, които се използват в народната медицина; бъзовина, свирчовина. Sambucus nigra. Нямаше нищо, седнах на камъка под бъза да си почина. Й. Йовков, ПК, 21. Разговаряхме за времето, за лечебните свойства на бъза и на дренките, за крушовата ракия. А. Гуляшки, ЗР, 218. В големия бъз, израсъл до задната страна на дюкяна, врабците шаваха на сън. К. Петканов, СВ, 23.

2. Бъзе (в 1 знач.). Нацъфтелият повет смесваше нежния си дъх с гъстия мирис на коприва и бъз. Ем. Станев, ИК III, 163. Байне ле, батьо Лазаре! / Що ти ръката мирише? / На бъз и на попарено? Нар. пес., Христом. ВВ II, 219.

3. Плодът на такива растения.

4. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Една запустяла джамия до него [конака], с пречупено минаре и две щъркови гнезда, спи, удавена в бъз и бръшлян. К. Константинов, ПЗ, 85. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчинов, ДП, 386-387.

◇ Червен бъз. Храст, разпространен предимно в иглолистни гори, с перести листа, дребни зеленикави, разположени в съцветия, цветове и светлочервени плодове, които се използват в народната медицина и за получаване на зелена боя. Sambucus racemosa.

Черен бъз. Бъз1 (в 1 знач.).

— Друга (остар.) форма: бъзд.

БЪЗ2* м. Само в съчет.: Бъз ме е от някого или от нещо; имам бъз от някого или от нещо. Разг. Страх ме е, изпитвам страх от някого или от нещо. Плаши се, видите ли, от младите сили, бъз го е да не му отнемат славата новаторите и експериментаторите. П. Незнакомов, АБМ, 56-57.

БЪЗ и удължено бъз-з-з междум. За наподобяване на звук, издаван от насекомо като муха, пчела, стършел и под. Бъз-з-з! Мухата бръмчеше на прозореца.

◇ Играя <на> бъз; игра на бъз. За игра — като удрям някого, издавам звук, подобен на бръмчене на муха, пчела и под., след което този, когото съм ударил, трябва да ме гони. След вечеря започнаха да играят бъз. В. Нешков, Н, 76.

БЪЗА`К, мн. -ци, м. 1. Бъзе (в 1 знач.). „Край реките, край водите расте бъзак, тръстолига и ракита.“ Христом. KM II, 190.

2. Плодът на това растение.

3. Само ед. Събир. Много такива растения, израсли гъсто на едно място. Все покрай реката, завиха под воденицата, откъм долния край, където бъзакът беше най-гъст. Т. Харманджиев, КЕД, 48. Гюмето беше заглушено в бъзак, дребни ракити и магарешки бурени. З. Сребров, Избр. разк., 32.

БЪ`ЗВАМ, -аш, несв.; бъ`зна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бъ`знат, св., прех. Простонар. Засягам, обиждам някого. Ти го бъзна много със тези думи. Нар. прик., СбНУ XIV, 210. бъзвам се, бъзна се страд.

БЪ`ЗВАМ СЕ несв.; бъ`зна се св., непрех. Простонар. Засягам се, обиждам се (Вл. Георгиев и др., БЕР).

БЪ`ЗВА МЕ несв.; бъ`зне ме св., непрех. Простонар. Неочаквано ми хрумва нещо. Не знам какво ме бъзна. Обръщам се пак да го погледна. Ив. Вазов, Съч. IX, 61. Минува се неделя и друга / наша баба пак я нещо бъзва. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 921.

БЪ`ЗВАНЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Отгл. същ. от бъзвам и от бъзвам се.

БЪ`ЗГАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Хлъзгав. Па си дойде рако / снаа да си тражи, / .. / кога ойде рако / насред средореку, / на бъзгава плоча / жаба мекокълка. Нар. пес., СбНУ XLIII, 563.

БЪ`ЗГАМ1, -аш, несв., непрех. Диал. За насекомо като муха, пчела и др. — бръмча. Въздържаше се от смъртното й [на мухата] наказание, а само се задоволяваше да я държи под затвор в кривачът си, дето, клетата, бъз! — бъз! — бъзгаше. Ил. Блъсков, ДБ, 36.

БЪ`ЗГАМ2, -аш, несв., прех. Диал. Мятам, хвърлям нещо. бъзгам се страд.

БЪ`ЗГАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бъзгам1; бръмчене.

БЪ`ЗГАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от бъзгам2 и от бъзгам се; мятане, хвърляне.

БЪ`ЗЕ, мн. няма, ср. 1. Едногодишно тревисто растение, едър бурен с перести листа, дребни бели цветове на съцветия и тъмни зърнести плодове, употребявано в народната медицина; бъзак, бъз. Sambucus ebulus. Защо ти дрейте меришат / на бъзе, на попарено? Нар. пес., СбНУ XLI, 408.

2. Плодът на това растение.

3. Събир. Много такива растения, израсли гъсто, на едно място. Тук-там на китки на китки се жълтеят изсъхнали бодили и бъзе. П. Бобев, ГЕ, 154-155. Той отмина пристанищните складове и излезе на открития, обрасъл в бъзе и трънаци бряг. Ст. Дичев, ЗС II, 66.

◇ Направям / направя <на> бъзе и коприва някого. Разг. Прен. Небр. Нахоквам, наругавам някого жестоко. Босната и Костаки като зачесаха оня хубосник, началника, само бъзе и коприва го направиха. Безстрашливи хора, брей! Ст. Чилингиров, ПЖ, 151.

БЪ`ЗЕВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бъз и от бъзе; бъзов.

БЪЗИ`КАМ, -аш, несв., прех. Разг. 1. Занимавам се, обикн. продължително, с нещо, като го пипам, бърникам, обикн. за да го видя или поправя, оправя, подготвя и под. Стига си бъзикал това радио.

2. Подигравам, закачам, задявам, бъзикам се страд.

БЪЗИ`КАМ СЕ несв., непрех. Разг. Подигравам се, закачам се, шегувам се.

— От тур. bazıklamak.

БЪЗИ`КАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от бъзикам и от бъзикам се; бъзикня.

БЪЗИКНЯ` ж. Разг. 1. Бъзикане.

2. Предмет или устройство, механизъм, който изисква продължителна и не особено приятна работа, за да стане готов за употреба.

БЪ`ЗЛА ж. Простонар. Пренебр. Страхлива жена; страхливка, бъзливка, пъзла.

БЪЗЛИ`В,* -а, -о, мн. -и, прил. Простонар. Пренебр. Страхлив, плашлив, пъзлив. Мен ли ще подплаши султанът с кьопавите си походи, с тая охранена, бъзлива сган? На мен ли ще попречи? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 478.

БЪЗЛИ`ВЕЦ, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец, бъзльо, пъзливец.

БЪЗЛИ`ВИЧКО. Простонар. Пренебр. Нареч. от бъзливичък; страхливичко, пъзливичко.

БЪЗЛИ`ВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Простонар. Пренебр. Умал. от бъзлив; малко бъзлив, страхливичък, пъзливичък.

БЪЗЛИ`ВКА ж. Простонар. Пренебр. Страхлива жена; страхливка, бъзла, пъзла.

БЪЗЛИ`ВО. Простонар. Пренебр. Нареч. от бъзлив; страхливо, пъзливо.

БЪЗЛИ`ВОСТ,* -тта`, мн. няма ж. Простонар. Пренебр. Отвл. същ. от бъзлив; страхливост, пъзливост.

БЪ`ЗЛЬО, -то, мн. -вци, м. Простонар. Пренебр. Страхливец; бъзливец, пъзльо.

БЪ`ЗНА. Вж. бъзвам и бъзнувам.

БЪ`ЗНУВАМ, -аш, несв. (остар.); бъ`зна, -еш, мин. св. бъ`зна`х, св., прех. Остар. Бъзвам. бъзнувам се, бъзна се страд.

БЪ`ЗНУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от бъзнувам и от бъзнувам се; бъзване.

БЪ`ЗОВ,* -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от или на растението бъз. Той седна край полянката, прикрит в гъстите клони на един бъзов храст, сложи пушката настрана и се притаи там, разчитайки, че кошутата ще се върне. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Навред из плета се зеленееха бурени: лапад, бучиниш, репей и големи бъзови шубраци. Г. Русанов, ИТБ, 39. — Изчукай бъзови листа и ги натрий, рече пчеларят, от него минава; аз тъй церя. Ц. Гинчев, ГК, 197. Всякому са познати благотворните действия на бъзовий, на липовий, .., на слязовий и на рутовий цвят и пр. Д. Мутев, ЕИ, 111. Болният трябува да са храни само с мляко, да вари бъзовата втора бяла кора, да пие от водата й секи ден. Ив. Богоров, СЛ, 80.

2. Който е направен, приготвен от цвета, плода или дървесината на растението бъз. Кръстю се извърна мъчително, бутна бързо и несръчно паничката с бъзовия чай и стана. Г. Караславов, ОХ III, 478. Бъзов мармелад. Бъзов гребен. Бъзов сок.

БЪЗО`ВИНА ж. Диал. 1. Бъз (в 1 и 4 знач.). Двете момичета седнаха в бъзовината и широките перести листа така ги покриха, та и главите им не се виждаха. Ем. Коралов, ДП, 156. Заветно и скритно място било тогава тук — само гъстак. Но пак опивала мащерката, пак тежко дъхала бъзовината… Ст. Станчев, HP, 41.

2. Отрязана пръчка от бъз; бъзовица.

БЪ`ЗОВИЦА ж. Разг. Бъзова пръчка; бъзовина.

— Друга (диал.) форма: бо`зовица.

БЪЗО`ВЛЯК, мн. -ци, м. Диал. Събир. Бъзак (в 3 знач.); бъзоляк. Вечер дойде Бальо се` си пиян дойде, / па се сваля Бальо по бъзовляците, / по бъзовляците и по копривляците. Нар. пес., СбНУ XLI, 401.

БЪЗОЛЯ`К, мн. -ци, м. Диал. Събир. Бъзак (в 3 знач.); бъзовляк. Избрах си най-високия връх откъм източната страна .. За да се стигне до подножието му, трябваше да се прегази реката, да се минат няколко пояса от обрасли с бъзоляк и трънаци ровове. О. Василев, ЖБ, 284.

БЪЗУ`НЯК1, мн. -ци, м. Диал. 1. Бъзе (в 1 знач.); бъзак. Разфърляни камъни и тухли из храстите, пръснат цимент, който се белее из пусталите треви, бъзуняци и буренаци, любими растения на пустоша и на развалините, остаят от всичко онова, което било хубаво и велико на древната столица. Ив. Вазов, Съч. XIV, 29.

2. Бучиниш.

— Друга форма: бъзду`няк.

БЪЗУ`НЯК2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Майски бръмбар. Бъзунякът, кат варкал, спрял се и я попитал: „Що плачеш Кума Лисо?“ Нар. прик., СбНУ XXXVIII, 171.

БЪ`КАЛЕЦ, мн. няма, м. Диал. Синчец. Стоя той през есента, прекара и зимата, но като се запролети, цъфна синият бъкалец и почна да му развява перчема беломоpeцът, взе да го не сдържа на едно място. Чудомир, Избр. пр, 13.

— Друга форма: бъ`клец.

БЪ`КАМ1, -аш, несв., прех. Диал. 1. Мушкам, въвирам нещо някъде; пъхам. Бъкай, кое де завърнеш. Н. Геров, РБЯ I, 91.

2. Давам някому нещо с измама или, което той не иска; пробутвам, тикам, бутам.

БЪ`КАМ СЕ несв. непрех. Диал. Мушкам се, завирам се някъде; пъхам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЪ`КАМ2, -аш, несв., непрех. Разг. 1. Вря с еднообразен шум; клокам, клокотя. Бобът бъка в гърнето на огъня.

2. За животни, хора и др. — намирам се в голямо количество в ограничено пространство и се движа в него безредно. В една капка само от тая вода, турена под микроскопа, се виждат да бъкат милиарди микроби. Й. Йовков, М, 33. — Два пъти да хвърлиш, стига [риба]. Цяло село ще нахраниш. — Брей! — Тъй му е думата. Ама бъкат, ви казвам, бъкат. Ст. Чилингиров, РК, 157. • Обр. Мисли една подир друга бъкат в мойта глава. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 16, 6.

3. С предл. от. За място, пространство — изпълнен съм, препълнен съм с множество хора, животни, предмети и под.; гъмжа. Планините бъкаха от въоръжени банди, с всеки нов ден положението ставаше все по-натегнато. А. Страшимиров, Съч. V, 294. На плажа почнах да ходя по-рядко, .. избягвах и новия ресторант, макар че тия места просто бъкаха от момчета и момичета. Ат. Мандаджиев, БЦР, 11.

БЪ`КАНЕ1, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бъкам1 и от бъкам се.

БЪ`КАНЕ2, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от бъкам2; клокане, клокотене.

БЪ`КВАМ1, -аш, несв.; бъ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Мушвам, пъхвам нещо някъде. „Почакай ме тука малко, нъ без шум“ — и бъкнал Кърджали в градината, заключил врачката. Ст. Ботьов, К (превод), 25. Бъкнах кърпата в пазуха. Н. Геров, РБЯ I, 91. бъквам се, бъкна се страд.

БЪ`КВАМ2, -аш, несв.; бъ`кна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Бъкам2 еднократно, за кратко време; клоквам. Щом бъкне водата, спри я.

БЪ`КВАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от бъквам1 и от бъквам се; мушване, пъхане.

БЪ`КВАНЕ2 ср. Разг. Отгл. същ. от бъквам2; клокване.

БЪ`КЕЛ1, мн. -и, (рядко) -кли, м. 1. Плосък дървен съд за вода с две дъна и две чучурки за носене и пиене на вода. Момчето остана в колибата самичко .. Надигна тежкия дъбов бъкел, който висеше на желязна

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_1/1021-1040&oldid=2627“.