Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/647“
Mister sou (беседа | приноси) м (Марина Минчева, 12.а клас) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | X. Пашов и др., ЦП, 42. <i>И за доброто [Бог] възмездява, а за злото наказва.</i> X. Данов, ППК (превод), 6. <b>възмездявам се</b>, <b>възмездя се</b> <i>страд. Но мъките на раздвоението се възмездяваха трикратно от насладата да разгърне, когато си поиска книгата и да се захласне над ревящия лъв…</i> Ем. Манов, ДСР, 179. | |
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>възмъздя`вам</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪЗМЕЗДЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възмездявам <i>и от</i> възмездявам се. | <b>ВЪЗМЕЗДЯ`ВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възмездявам <i>и от</i> възмездявам се. | ||
| − | — Друга (остар.) форма: | + | — Друга (остар.) форма: <em>възмъздя`ване</em>. |
---- | ---- | ||
<b>ВЪЗМЕ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-мек от обикновеното или отколкото се очаква; мекичък. | <b>ВЪЗМЕ`К</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е по-мек от обикновеното или отколкото се очаква; мекичък. | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
<b>ВЪЗМЕ`КИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възмек. | <b>ВЪЗМЕ`КИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> възмек. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗМЕЧТА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</ | + | <b>ВЪЗМЕЧТА`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възмечта`я</b>, -а`еш, <i>мин. св.</i> възмечта`х, <i>св., прех</i>. <i>Остар. Книж.</i> Силно замечтавам за нещо, силно пожелавам нещо; закопнявам. <i>И възмечтах да видя освободена волята на тия, които са роби.</i> Ас. Златаров, Избр. съч. III, 314. <i>В Белград Раковски не можеше естествено да не бъде увлечен от великите политически планове на Михаила Обренович, който бе възмечтал да издигне своята малка държавица до значението на балкански Пиемонт.</i> Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 343. <i>Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой.</i> Н. Хайтов, ПП, 66. <i>Безумецът дали не възмечтава / да заглуши светът — и нов закон / да тури за хармонията той?!</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58. <i>„О, нека разумеят горди Гали, / че туй, що те са възмечтали / ще се осъществи тогаз, / кога престана да живея аз!“</i> Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 4, 257-259. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>ВЪЗМЕЧТА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възмечтавам. | <b>ВЪЗМЕЧТА`ВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> възмечтавам. | ||
| − | — Ог Ст. Младенов, Български тълковен | + | — Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗМЕЧТАЯ`</b>. Вж. възмечтавам. | + | <b>ВЪЗМЕЧТАЯ`</b>. Вж. <em>възмечтавам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗМО`ГВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</ | + | <b>ВЪЗМО`ГВАМ</b>, -аш, <i>несв.</i>; <b>възмо`гна</b>, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възмо`гнат, <i>св., прех. Рядко.</i> 1. <i>Книж.</i> Овладявам някакво силно чувство; надмогвам, преодолявам, превъзмогвам. <i>Една безкрайна тъга ме наляга. Изгубих душевно спокойствие и напразно диря да го разсея, да забравя, да възмогна тая тъга.</i> Ив. Вазов, ПЕМ, 133. <i>Из кръв и дим, и ужас ний идем възродени, / за паднали другари възмогнали скръбта.</i> Д. Полянов, Избр. ст, 21. |
| − | 2. <i>Прен. Поет.</i> Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества; възвисявам. <i>Той казва ми без никакво стеснение, / че низки страсти моята любов / събужда в него, и че друга е / пръв път възмогнала духа му!</i> К. Христов, ИБ, | + | 2. <i>Прен. Поет.</i> Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества; възвисявам. <i>Той казва ми без никакво стеснение, / че низки страсти моята любов / събужда в него, и че друга е / пръв път възмогнала духа му!</i> К. Христов, ИБ, 66. <i>— Ти в жертва даваш се — и аз страдая. / „Възмогваш ме — и сякаш те е грях?“</i> К. Христов, ИБ, 54. |
| − | + | 3. <i>Непрех.</i> Възмогвам се (в 1 знач.); замогвам се. <i>Но за градинката му досвидя .. Не възмогна от боба и патладжана, ала поне има къде да се отбие вечер след работа.</i> Др. Асенов, СВ, 153. | |
| − | |||
| − | 3. <i>Непрех.</i> Възмогвам се (в 1 знач.); | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗМО`ГВАМ СЕ</b> <i>несв. | + | <b>ВЪЗМО`ГВАМ СЕ</b> <i>несв.</i>; <b>възмо`гна се</b> <i>св., непрех.</i> 1. Ставам заможен; забогатявам, замогвам се. <i>— Ние ще можем да открием централното езеро [на петролното находище] и тогава нашият народ ще забогатее .. Йовков изслуша моите думи и очите му светнаха: — Ето откъде ще се възмогне нашият сиромашки народ.</i> А. Каралийчев, С, 261. <i>Тази година тате продаде на добра цена кожите в Пловдив .. Това означаваше, че материалното ни положение се беше подобрило, че се възмогваме.</i> Г. Белев, ПЕМ, 40. <i>— Виждаш ли, Тахтуне — .. — ти изрече една истина, аз не съм добре с главата си. А защо му са пари на човек, който не е добре с главата си? .. А ти ще се възмогнеш с тях.</i> А. Гуляшки, ЗВ, 553. <i>Опожаряван и разграбван, той наново възникнал като цвете в долината на Рилска река .. Манастирът се възмогнал, особено след като цар Шишман му определил много имоти и правдини.</i> Ламар, ПР, 69-70. |
| − | |||
| − | 40. <i>— Виждаш ли, Тахтуне | ||
| − | 2. <i>Остар. Книж.</i> Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; извишавам се, извисявам се, възвишавам се, издигам се, въздигам се. <i> | + | 2. <i>Остар. Книж.</i> Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; извишавам се, извисявам се, възвишавам се, издигам се, въздигам се. <i>И изведнъж още един хълм се изпречва, по-висок и по-стръмен от Акропола. Но по-незначителен със своята като кутийка малка постройка, кацнала на върха. Черквата „Св. Георги“ е там, възмогнала се над Партенона, но не успяла все пак да накърни благородното му, старинно величие.</i> Р, 1927, бр. 260,4. |
3. <i>Остар. Книж.</i> Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. <i>— Колко обичах пролет, кога изгрее луната и надникне през листата, да я гледам как бавно се възмогва по тъмното небе.</i> Ив. Кирилов, Ж, 52. | 3. <i>Остар. Книж.</i> Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. <i>— Колко обичах пролет, кога изгрее луната и надникне през листата, да я гледам как бавно се възмогва по тъмното небе.</i> Ив. Кирилов, Ж, 52. | ||
| Ред 39: | Ред 33: | ||
4. <i>Остар. Книж.</i> Възстановявам физическите си сили; укрепвам (Ст. Младенов, БТР). | 4. <i>Остар. Книж.</i> Възстановявам физическите си сили; укрепвам (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | 5. <i>Прен. Остар.</i> Придобивам по-висши нравствени качества; възвисявам се, извисявам се. <i>В нестройний строй на той химън горд | + | 5. <i>Прен. Остар.</i> Придобивам по-висши нравствени качества; възвисявам се, извисявам се. <i>В нестройний строй на той химън горд / диханието на покой възвишен / трепереше — покой на дух възмогнат.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВЪЗМО`ГВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възмогвам <i>и от</i> възмогвам се. <i>Това [да заемем мястото на Турция в Европа] може да стане, като не се форсира нашето освобождение, а чрез училища, икономическо възмогване и тясно сцепление на цялата народност от всички краища ние бъдем готови за новата си историческа роля на Балканите.</i> Т. Жечев, БВ, 275. <i>Материалното възмогване на господствуващата феодална класа способствувало в много отношения за развоя на българската | + | <b>ВЪЗМО`ГВАНЕ</b> <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> възмогвам <i>и от</i> възмогвам се. <i>Това [да заемем мястото на Турция в Европа] може да стане, като не се форсира нашето освобождение, а чрез училища, икономическо възмогване и тясно сцепление на цялата народност от всички краища ние бъдем готови за новата си историческа роля на Балканите.</i> Т. Жечев, БВ, 275. <i>Материалното възмогване на господствуващата феодална класа способствувало в много отношения за развоя на българската култура.</i> |
Текуща версия към 21:11, 6 май 2015
X. Пашов и др., ЦП, 42. И за доброто [Бог] възмездява, а за злото наказва. X. Данов, ППК (превод), 6. възмездявам се, възмездя се страд. Но мъките на раздвоението се възмездяваха трикратно от насладата да разгърне, когато си поиска книгата и да се захласне над ревящия лъв… Ем. Манов, ДСР, 179.
— Друга (остар.) форма: възмъздя`вам.
ВЪЗМЕЗДЯ`ВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възмездявам и от възмездявам се.
— Друга (остар.) форма: възмъздя`ване.
ВЪЗМЕ`К, -а, -о, мн. -и, прил. Който е по-мек от обикновеното или отколкото се очаква; мекичък.
ВЪЗМЕ`КИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от възмек.
ВЪЗМЕЧТА`ВАМ, -аш, несв.; възмечта`я, -а`еш, мин. св. възмечта`х, св., прех. Остар. Книж. Силно замечтавам за нещо, силно пожелавам нещо; закопнявам. И възмечтах да видя освободена волята на тия, които са роби. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 314. В Белград Раковски не можеше естествено да не бъде увлечен от великите политически планове на Михаила Обренович, който бе възмечтал да издигне своята малка държавица до значението на балкански Пиемонт. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 343. Възмечтал веднъж отново за простор — нямах вече никакъв покой. Н. Хайтов, ПП, 66. Безумецът дали не възмечтава / да заглуши светът — и нов закон / да тури за хармонията той?! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58. „О, нека разумеят горди Гали, / че туй, що те са възмечтали / ще се осъществи тогаз, / кога престана да живея аз!“ Ст. Михайловски, БСб, 1894, кн. 4, 257-259.
ВЪЗМЕЧТА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възмечтавам.
— Ог Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЗМЕЧТАЯ`. Вж. възмечтавам.
ВЪЗМО`ГВАМ, -аш, несв.; възмо`гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възмо`гнат, св., прех. Рядко. 1. Книж. Овладявам някакво силно чувство; надмогвам, преодолявам, превъзмогвам. Една безкрайна тъга ме наляга. Изгубих душевно спокойствие и напразно диря да го разсея, да забравя, да възмогна тая тъга. Ив. Вазов, ПЕМ, 133. Из кръв и дим, и ужас ний идем възродени, / за паднали другари възмогнали скръбта. Д. Полянов, Избр. ст, 21.
2. Прен. Поет. Правя някой или нещо да придобие по-висши нравствени и духовни качества; възвисявам. Той казва ми без никакво стеснение, / че низки страсти моята любов / събужда в него, и че друга е / пръв път възмогнала духа му! К. Христов, ИБ, 66. — Ти в жертва даваш се — и аз страдая. / „Възмогваш ме — и сякаш те е грях?“ К. Христов, ИБ, 54.
3. Непрех. Възмогвам се (в 1 знач.); замогвам се. Но за градинката му досвидя .. Не възмогна от боба и патладжана, ала поне има къде да се отбие вечер след работа. Др. Асенов, СВ, 153.
ВЪЗМО`ГВАМ СЕ несв.; възмо`гна се св., непрех. 1. Ставам заможен; забогатявам, замогвам се. — Ние ще можем да открием централното езеро [на петролното находище] и тогава нашият народ ще забогатее .. Йовков изслуша моите думи и очите му светнаха: — Ето откъде ще се възмогне нашият сиромашки народ. А. Каралийчев, С, 261. Тази година тате продаде на добра цена кожите в Пловдив .. Това означаваше, че материалното ни положение се беше подобрило, че се възмогваме. Г. Белев, ПЕМ, 40. — Виждаш ли, Тахтуне — .. — ти изрече една истина, аз не съм добре с главата си. А защо му са пари на човек, който не е добре с главата си? .. А ти ще се възмогнеш с тях. А. Гуляшки, ЗВ, 553. Опожаряван и разграбван, той наново възникнал като цвете в долината на Рилска река .. Манастирът се възмогнал, особено след като цар Шишман му определил много имоти и правдини. Ламар, ПР, 69-70.
2. Остар. Книж. Стоя изправен на голяма височина от основата, над околната среда; извишавам се, извисявам се, възвишавам се, издигам се, въздигам се. И изведнъж още един хълм се изпречва, по-висок и по-стръмен от Акропола. Но по-незначителен със своята като кутийка малка постройка, кацнала на върха. Черквата „Св. Георги“ е там, възмогнала се над Партенона, но не успяла все пак да накърни благородното му, старинно величие. Р, 1927, бр. 260,4.
3. Остар. Книж. Движа се, отивам нагоре; вдигам се, издигам се, въздигам се. — Колко обичах пролет, кога изгрее луната и надникне през листата, да я гледам как бавно се възмогва по тъмното небе. Ив. Кирилов, Ж, 52.
4. Остар. Книж. Възстановявам физическите си сили; укрепвам (Ст. Младенов, БТР).
5. Прен. Остар. Придобивам по-висши нравствени качества; възвисявам се, извисявам се. В нестройний строй на той химън горд / диханието на покой възвишен / трепереше — покой на дух възмогнат. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 58.
ВЪЗМО`ГВАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от възмогвам и от възмогвам се. Това [да заемем мястото на Турция в Европа] може да стане, като не се форсира нашето освобождение, а чрез училища, икономическо възмогване и тясно сцепление на цялата народност от всички краища ние бъдем готови за новата си историческа роля на Балканите. Т. Жечев, БВ, 275. Материалното възмогване на господствуващата феодална класа способствувало в много отношения за развоя на българската култура.
