ВИДИОТЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от ви-диотявам и от видиотявам се.
ВИДИЯ, мн. -ии, ж. Спец. Металокера-мична сплав с голяма твърдост, използвана за производство на металорежещи инструменти.
— От нем. ийе БгашаШ ’като диамант’.
ВИДНЕЯ СЕ, -ееш се, мин. св. няма, несв., непрех. Диал. Виждам се, забелязвам се от разстояние. В подножието на Върбица се виднееше очертанието на селото. Цв. Минков, МЗ, 69. И селцето, скътано между две долчини, / нататък се видней, — из ниските комини / на стълпове се вий прозир-но-синкав чад. П. П. Славейков, Събр. съч.
III, 14. Там, на ъгъла, западаше разкошно Акрополис между три морета; от страната му се виднееха кипариските градини. Св. Миларов, СЦТ, 226.
ВЙДНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до видня. Добиването на рудата, ходът и химизмът на видненския и ма-дански процеси и резултатите на старата рударска индустрия .. са много добре описани. П. Делирадев, В, 204.
ВИДНО нареч. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз че. Вижда се, забелязва се, личи. Бай Желю всякога отговаряше бързо, кратко, тъй като че разговорът му дотягва. Но видно беше, че Слави не му е неприятен. Д. Неми-ров, Д № 9, 29. Видно беше, че на брега се мъчат да запалят моторите на рейдовия катер, но това не им се удаваше. П. Льочев, ПБП, 69. Та видно бе като на длан, че из-вътре никне злото — и царството ще погине от недогледство на вожди. Н. Райнов, КЦ, 39. От техните [на историците] разка-зувания не видно, като славяните да са имали работа с греците до началото на царствованието Юстинияново (529). 3. Княжески, ВИ, 14.
ВИДНО, мн. няма, ср. Остар. Място, където е имало видня и е останала сгур, шлака от желязна руда.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВИДНЯ ж. Пещ, в която у нас в миналото е била топена желязна руда. У нас още през 14 в. по примитивен начин се е добивало желязо в Самоковско в малки пещи, наречени видни. Хим. IX кл, 1965, 86. Той знаеше, че неговите сто коша кюмюр бяха като капка в дъжда за ненаситните гърла на пещите. Да можеше да ги откара отведнъж, работниците щяха да напъхат въглищата между пластовете желязна руда в една от маданските видни и всичко щеше да се превърне на пепел и желязо още до вечерта. А. Христофоров, А, 9-10.
ВИДНЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който работи във видня. Бегълците коритари вече се завръщаха от горите и пак промиваха пясъците на Палакария с надеждата да продадат изплавената руда чрез видняри-те в Ярлово и Ковачевци. А. Христофоров,
А, 125.
ВИДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вид като подразделение на род. Видово понятие. Видова разлика.
ВЙДОВДЕН, мн. няма, м. 1. Разг. Обикн. в съчет. с ще дойде, до ще. Ден, в който ще се види, разбере кой какво е извършил и какво е заслужил, ден в който ще се търси сметка за стореното; ден на разплата. — Сега той коли, той беси... Сега само неговата дума се чуе .. — Но ще дойде видовден... Той, тоя синковец да не мисли, че ще векува! Г. Караславов, ОХ IV, 264-265. — А сеги накъде, сине? — Сеги в Балкана, дядо Стояне. Дай ми саде малко хляб, па да бягам нагоре. Ще дойде видовден и за нас! Тогива ще подирим сметка за всичко! П. Здравков, НД, 240. А пък аз ще ви кажа: от нас сметка ще искат един ден, видовден ще има. Н. Антонов, ВОМ, 168. Ще дойде видовден, ще видим кой кум, кой сват. Погов. Да видим — Видин видовден далече. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 111. До ще видовден. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 151.
2. Диал. Празник, празнуван на 15 юни от селяните, за да не види Господ греховете им (Н. Геров, РБЯ).
ВИДОИЗМЕНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от видоизменя като прил. Който е изменен по вид; преобразен. Кромидът, чесънът, .. и други едносемеделни растения развиват луковици, които представляват видоизменени подземни стъбла. Бтн VI кл, 48. В описанието за самодивата в разказа, който носи същото име, се повтаря малко видоизменено сравнението за овчаря и стадото. К. Величков, ПССъч. VIII, 191.
ВИДОИЗМЕНЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изменение на вида, облика на нещо. Всичко се движи, всичко се мени, всичко подлежи на видоизменение. Юношите не притежават същото тяло, което са имали в детската си възраст, а тялото на старците не е онова, което е било през младостта. И. Спасова, ЧК (превод), 17. Като определи болестта и като знае нейното течение и видоизменения, лекаринът може в много случаи да окаже благодетелно влияние на нейния изход. Знан., 1875, бр. 18, 280.
2. Отклонение от даден вид, форма; разновидност. Цветовете не са, както мислят обикновено, видоизменения на светлината, претърпявани от нея при пречупването или отражението от естествените тела, но са първоначални, вродени свойства на светлината. Ив. Въжарова, ИН (превод),
54. Лейденското гърне е видоизменение на кондензатора. И. Гюзелев, РФ, 369.
