2. Ясно изразен; ясен, очевиден. Телефонът пред него тревожно зазвъня. Пишманов грабна слушалката и по лицето му се изписа видима досада. С, 1954, кн. 3, 84. С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи. Ем. Станев, ИК I и II, 80. Тя я спря и я попита — не ели вече време да си остане вкъщи. "Ще ходя, докато мога", отвърна с видима неохота Станка. Г. Караславов, ОХ IV, 6. Той се яви на тази кралевска ауден-ция в най-просто облекло .. Кралят го прие с видимо благоразположение. С. Бобчев, ЖФ (превод), 128.
3. Който е изразен само външно; външен, привиден. След малко, с видимо спокойст
вие, като прикриваше слабо нервно потръпват, той влезе в общинската канцелария. Т. Влайков, Съч. III, 274. Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение, .., когато животното и по свое желание, съзнателно и охотцо § готово да даде всичките си усилия. И. Йовков, Разк. 1,147-148.
О Видим диаметър. Астрон. Ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята.
ВИДИМО. 1. Нареч. от видим. "Надежда" излезе из пристанището и леко, едва видимо запъпли към север. Д. Добревски, БКН, 26. И без да ще, тати отпусна ръце на коленете си, .. Тежко, но едва видимо се подигаха и гърдите му. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни. Т. Влайков, Съч. III, 34. Видимо той беше спокоен, но ми се стори, че Буфера леко побледня. Сп. Кралевски, ВО, 58.
2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, може да се предполага, очевидно. Тя видимо нареждаше стаичката не само за себе си. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 22. Той помълча и видимо, за да придаде по-голяма увереност на мисълта си, повтори: —Да, армия създаваме сега. X. Русев, ПС, 132.
ВИДИМОМУ нареч. Само в съчет. По видимому. Остар. Книж. 1. На външен вид, външно. Един американец изнамерил една машина, чрез която человек може да пише без перо. По видимому тя прилича на една машина за шев. ИЗ 1877, 1881, 267. Не тре-ба да уничижаваме человеците, когда ги гледаме злополучни и презрени; зачтотр и пчелата е насекомо ничтожно по видимому, обаче кошчето й дава изобилен мед. А. Гранитски, ПР (превод), 49.
2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, очевидно. Какви случаи щеше да има и какви средства можеше да употребява, за да ся отличи сам или да помогне на съотечествениците си? По видимому никакви. ИЗ 1877, 1881, 124. От упоритостта на младите бях вече съвършено отчаян, та и знаянието им беше, по видимому, май съмнително. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28.
ВЙДИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Възможност, благоприятни условия да се вижда ясно, добре. Денят беше слънчев и имаше добра видимост. Сл. Трънски, Н, 188. Самолетът летеше доста ниско, видимостта беше отлична. П. Вежинов, ДМ, 90. Било мрачно, дъждовно и мъгливо. Видимостта била лоша. Ж. Колев и др., ЧБП,
34.
ВИДИНЕЦ, мн. -нци, м. Видинчанин, видинлия. "Ако еничарите се опитат" — пише. Ще рече, знаят, че видинци са за Паз-вантоглу. Затуй султанът само заповядва да няма разбойници във Видинско. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211.
ВИДИНКА ж. Видинчанка, видинлийка.
ВИДИНЛЙЙКА ж. Разг. Видинчанка, видинка.
ВИДИНЛИЯ, -та, мн. -лии, м. Разг. Видинчанин, видинец. Вече из улиците се изме-сиха селяни и търговци, видинлии и пришълци, а Булгарзаде продължаваше да седи пред празния филджан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 582. Трябва да видиш .. тежките, с провлачена походка видинлии, винаги готови да натупат някой "мамин син", ако им попадне под ръка. А. Гуляшки, Л, 455.
ВЙДИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Видин (най-западния български град на р. Дунав) и до видинчанин (видинец, видинлия). Нямаше и желание да търгува сам със зърнени храни по видинското пазарище. П. Спасов, ХлХ, 332. Видински гражданин. Видински окръг.
ВЙДИНЧАНИН, мн. вйдинчани, м. Лице, което е родено или живее в гр. Видин; видинец, видинлия. Много отдавна във Видин били дохождали цели орляци скакалци, та ядели всяка зеленинка напреде си, и ви-динчани излизали с разни викове, дрънка-ния и др. да ги гонят от своето землище. СбНУ XXV, 31.
ВЙДИНЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Видин; видинка, видинлийка.
ВИДИОТЯ. Вж. видиотявам.
ВИДИОТЯВАМ, -аш, несв.; видиотя, -йш, мин. св. -йх, се., прех. Правя някого да стане идиот. — В края на краищата сте полагали Хипократова клетва, за да лекувате, не да видиотявате пациентите със скандални обзори! 3. Попов, ЗС, 34. видиотявам се, видиотя се страд.
ВИДИОТЯВАМ СЕ несв.; видиотя се св., непрех. Ставам идиот.
