Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/191“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Ясно изразен; ясен, очевиден. <i>Телефонът пред него тревожно зазвъня. Пишманов грабна слушалката и по лицето му се изписа видима досада.</i> С, 1954, кн. 3, 84. <i>С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 80. <i>Тя я спря и я попита — не | + | {{+}} |
| + | 2. Ясно изразен; ясен, очевиден. <i>Телефонът пред него тревожно зазвъня. Пишманов грабна слушалката и по лицето му се изписа видима досада.</i> С, 1954, кн. 3, 84. <i>С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 80. <i>Тя я спря и я попита — не е ли вече време да си остане вкъщи. „Ще ходя, докато мога“, отвърна с видима неохота Станка.</i> Г. Караславов, ОХ IV, 6. <i>Той се яви на тази кралевска ауденция в най-просто облекло .. Кралят го прие с видимо благоразположение.</i> С. Бобчев, ЖФ (превод), 128. | ||
| − | 3. Който е изразен само външно; външен, привиден. <i>След малко, с видимо | + | 3. Който е изразен само външно; външен, привиден. <i>След малко, с видимо спокойствие, като прикриваше слабо нервно потръпване, той влезе в общинската канцелария.</i> Т. Влайков, Съч. III, 274. <i>Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение, .., когато животното и по свое желание, съзнателно и охотно е готово да даде всичките си усилия.</i> Й. Йовков, Разк. I, 147-148. |
| − | < | + | ◇ <b>Видим диаметър</b>. <i>Астрон.</i> Ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИМО</b>. 1. <i>Нареч. от</i> видим. <i>„Надежда“ излезе из пристанището и леко, едва видимо запъпли към север.</i> Д. Добревски, БКН, 26. <i>И без да ще, тати отпусна ръце на коленете си, .. Тежко, но едва видимо се подигаха и гърдите му.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 145. <i>Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни.</i> Т. Влайков, Съч. III, 34. <i>Видимо той беше спокоен, но ми се стори, че Буфера леко побледня.</i> Сп. Кралевски, ВО, 58. |
| − | 2. Като <i>вмет. израз.</i> За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, може да се предполага, очевидно. <i>Тя видимо нареждаше стаичката не само за себе си.</i> Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 22. <i>Той помълча и видимо, за да придаде по-голяма увереност на мисълта си, повтори: | + | 2. Като <i>вмет. израз.</i> За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, може да се предполага, очевидно. <i>Тя видимо нареждаше стаичката не само за себе си.</i> Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 22. <i>Той помълча и видимо, за да придаде по-голяма увереност на мисълта си, повтори: — Да, армия създаваме сега.</i> X. Русев, ПС, 132. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИМОМУ</b> <i>нареч.</i> Само в съчет. <b>По видимому</b>. <i>Остар. Книж.</i> 1. На външен вид, външно. <i>Един американец изнамерил една машина, чрез която человек може да пише без перо. По видимому тя прилича на една машина за шев.</i> ИЗ 1877, 1881, 267. <i>Не треба да уничижаваме человеците, когда ги гледаме злополучни и презрени; зачтото и пчелата е насекомо ничтожно по видимому, обаче кошчето й дава изобилен мед.</i> А. Гранитски, ПР (превод), 49. |
| − | 2. Като <i>вмет. израз.</i> За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, очевидно. <i>Какви случаи щеше да има и какви средства можеше да употребява, за да ся отличи сам или да помогне на съотечествениците си? По видимому никакви.</i> ИЗ 1877, 1881, 124. <i>От упоритостта на младите бях вече съвършено отчаян, та и знаянието им беше, по видимому, май съмнително.</i> С. Бобчев, Н, 1883, кн. | + | 2. Като <i>вмет. израз.</i> За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, очевидно. <i>Какви случаи щеше да има и какви средства можеше да употребява, за да ся отличи сам или да помогне на съотечествениците си? По видимому никакви.</i> ИЗ 1877, 1881, 124. <i>От упоритостта на младите бях вече съвършено отчаян, та и знаянието им беше, по видимому, май съмнително.</i> С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИМОСТ</b>, -тта`, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Възможност, благоприятни условия да се вижда ясно, добре. <i>Денят беше слънчев и имаше добра видимост.</i> Сл. Трънски, Н, 188. <i>Самолетът летеше доста ниско, видимостта беше отлична.</i> П. Вежинов, ДМ, 90. <i>Било мрачно, дъждовно и мъгливо. Видимостта била лоша.</i> Ж. Колев и др., ЧБП, 34. |
| − | |||
| − | 34. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИНЕЦ</b>, <i>мн.</i> -нци, <i>м.</i> Видинчанин, видинлия. <i>„Ако еничарите се опитат“ — пише. Ще рече, знаят, че видинци са за Пазвантоглу. Затуй султанът само заповядва да няма разбойници във Видинско.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИНКА</b> <i>ж.</i> Видинчанка, видинлийка. |
---- | ---- | ||
<b>ВИДИНЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Видинчанка, видинка. | <b>ВИДИНЛИ`ЙКА</b> <i>ж. Разг.</i> Видинчанка, видинка. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИНЛИЯ</b>, -та, <i>мн.</i> -лии, <i>м. Разг.</i> Видинчанин, видинец. <i>Вече из улиците се измесиха селяни и търговци, видинлии и пришълци, а Булгарзаде продължаваше да седи пред празния филджан.</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 582. <i>Трябва да видиш .. тежките, с провлачена походка видинлии, винаги готови да натупат някой „мамин син“, ако им попадне под ръка.</i> А. Гуляшки, Л, 455. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИНСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до гр. Видин (най-западния български град на р. Дунав) и до видинчанин (видинец, видинлия). <i>Нямаше и желание да търгува сам със зърнени храни по видинското пазарище.</i> П. Спасов, ХлХ, 332. <i>Видински гражданин.</i> <i>Видински окръг.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИНЧАНИН</b>, <i>мн.</i> ви`динчани, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в гр. Видин; видинец, видинлия. <i>Много отдавна във Видин били дохождали цели орляци скакалци, та ядели всяка зеленинка напреде си, и видинчани излизали с разни викове, дрънкания и др. да ги гонят от своето землище.</i> СбНУ XXV, 31. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИ`ДИНЧАНКА</b> <i>ж.</i> Жена, която е родена или живее в гр. Видин; видинка, видинлийка. |
---- | ---- | ||
| − | <b>ВИДИОТЯ</b>. Вж. видиотявам. | + | <b>ВИДИОТЯ`</b>. Вж. <em>видиотявам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИДИОТЯ`ВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>видиотя`</b>, -и`ш, <i>мин. св.</i> -и`х, се., <i>прех.</i> Правя някого да стане идиот. <i>— В края на краищата сте полагали Хипократова клетва, за да лекувате, не да видиотявате пациентите със скандални обзори!</i> З. Попов, ЗС, 34. <b>видиотявам се</b>, <b>видиотя се</b> <i>страд.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВИДИОТЯ`ВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> <b>видиотя` се</b> <i>св., непрех.</i> Ставам идиот. |
| − | |||
Версия от 10:27, 21 юни 2014
2. Ясно изразен; ясен, очевиден. Телефонът пред него тревожно зазвъня. Пишманов грабна слушалката и по лицето му се изписа видима досада. С, 1954, кн. 3, 84. С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи. Ем. Станев, ИК I и II, 80. Тя я спря и я попита — не е ли вече време да си остане вкъщи. „Ще ходя, докато мога“, отвърна с видима неохота Станка. Г. Караславов, ОХ IV, 6. Той се яви на тази кралевска ауденция в най-просто облекло .. Кралят го прие с видимо благоразположение. С. Бобчев, ЖФ (превод), 128.
3. Който е изразен само външно; външен, привиден. След малко, с видимо спокойствие, като прикриваше слабо нервно потръпване, той влезе в общинската канцелария. Т. Влайков, Съч. III, 274. Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение, .., когато животното и по свое желание, съзнателно и охотно е готово да даде всичките си усилия. Й. Йовков, Разк. I, 147-148.
◇ Видим диаметър. Астрон. Ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята.
ВИ`ДИМО. 1. Нареч. от видим. „Надежда“ излезе из пристанището и леко, едва видимо запъпли към север. Д. Добревски, БКН, 26. И без да ще, тати отпусна ръце на коленете си, .. Тежко, но едва видимо се подигаха и гърдите му. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни. Т. Влайков, Съч. III, 34. Видимо той беше спокоен, но ми се стори, че Буфера леко побледня. Сп. Кралевски, ВО, 58.
2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, може да се предполага, очевидно. Тя видимо нареждаше стаичката не само за себе си. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 22. Той помълча и видимо, за да придаде по-голяма увереност на мисълта си, повтори: — Да, армия създаваме сега. X. Русев, ПС, 132.
ВИ`ДИМОМУ нареч. Само в съчет. По видимому. Остар. Книж. 1. На външен вид, външно. Един американец изнамерил една машина, чрез която человек може да пише без перо. По видимому тя прилича на една машина за шев. ИЗ 1877, 1881, 267. Не треба да уничижаваме человеците, когда ги гледаме злополучни и презрени; зачтото и пчелата е насекомо ничтожно по видимому, обаче кошчето й дава изобилен мед. А. Гранитски, ПР (превод), 49.
2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, очевидно. Какви случаи щеше да има и какви средства можеше да употребява, за да ся отличи сам или да помогне на съотечествениците си? По видимому никакви. ИЗ 1877, 1881, 124. От упоритостта на младите бях вече съвършено отчаян, та и знаянието им беше, по видимому, май съмнително. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28.
ВИ`ДИМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Възможност, благоприятни условия да се вижда ясно, добре. Денят беше слънчев и имаше добра видимост. Сл. Трънски, Н, 188. Самолетът летеше доста ниско, видимостта беше отлична. П. Вежинов, ДМ, 90. Било мрачно, дъждовно и мъгливо. Видимостта била лоша. Ж. Колев и др., ЧБП, 34.
ВИ`ДИНЕЦ, мн. -нци, м. Видинчанин, видинлия. „Ако еничарите се опитат“ — пише. Ще рече, знаят, че видинци са за Пазвантоглу. Затуй султанът само заповядва да няма разбойници във Видинско. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211.
ВИ`ДИНКА ж. Видинчанка, видинлийка.
ВИДИНЛИ`ЙКА ж. Разг. Видинчанка, видинка.
ВИ`ДИНЛИЯ, -та, мн. -лии, м. Разг. Видинчанин, видинец. Вече из улиците се измесиха селяни и търговци, видинлии и пришълци, а Булгарзаде продължаваше да седи пред празния филджан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 582. Трябва да видиш .. тежките, с провлачена походка видинлии, винаги готови да натупат някой „мамин син“, ако им попадне под ръка. А. Гуляшки, Л, 455.
ВИ`ДИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Видин (най-западния български град на р. Дунав) и до видинчанин (видинец, видинлия). Нямаше и желание да търгува сам със зърнени храни по видинското пазарище. П. Спасов, ХлХ, 332. Видински гражданин. Видински окръг.
ВИ`ДИНЧАНИН, мн. ви`динчани, м. Лице, което е родено или живее в гр. Видин; видинец, видинлия. Много отдавна във Видин били дохождали цели орляци скакалци, та ядели всяка зеленинка напреде си, и видинчани излизали с разни викове, дрънкания и др. да ги гонят от своето землище. СбНУ XXV, 31.
ВИ`ДИНЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Видин; видинка, видинлийка.
ВИДИОТЯ`. Вж. видиотявам.
ВИДИОТЯ`ВАМ, -аш, несв.; видиотя`, -и`ш, мин. св. -и`х, се., прех. Правя някого да стане идиот. — В края на краищата сте полагали Хипократова клетва, за да лекувате, не да видиотявате пациентите със скандални обзори! З. Попов, ЗС, 34. видиотявам се, видиотя се страд.
ВИДИОТЯ`ВАМ СЕ несв.; видиотя` се св., непрех. Ставам идиот.
