Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/117“
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>на високата веранда пред къщата.</i> Ал. Константинов, БГ, 120. <i>Някои от къщите бяха с островърхи покриви, с гръмоотводи, с дървени веранди, боядисани със зелена боя и обрасли с бръшлян.</i> Ем. Станев, ИК I и | + | <i>на високата веранда пред къщата.</i> Ал. Константинов, БГ, 120. <i>Някои от къщите бяха с островърхи покриви, с гръмоотводи, с дървени веранди, боядисани със зелена боя и обрасли с бръшлян.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 103. <i>Неизразимо блаженство имаше за него в тоя миг, когато погледът му обгърнеше двукатната каменна сграда с остъклена веранда и дялани колони.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 526. <i>Душеше я мъка; тя излезе отпред на стъклената веранда, върна се и заслиза надолу по стълбите.</i> Г. Райчев, Избр. съч. II, 169. |
— От инд. през нем. Veranda или фр. véranda. | — От инд. през нем. Veranda или фр. véranda. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
2. <i>Езикозн.</i> Глаголен. <i>Вербалният стил е по-спонтанен, неформален, личностен, а номиналният — по-монотонен, в по-голяма степен неличностен и по-формален.</i> БЕ, 1999-2000, кн. 2, 41. <i>Вербален израз.</i> <i>Вербална фраза.</i> <i>Вербална основа.</i> | 2. <i>Езикозн.</i> Глаголен. <i>Вербалният стил е по-спонтанен, неформален, личностен, а номиналният — по-монотонен, в по-голяма степен неличностен и по-формален.</i> БЕ, 1999-2000, кн. 2, 41. <i>Вербален израз.</i> <i>Вербална фраза.</i> <i>Вербална основа.</i> | ||
| − | + | ◇ <b>Вербална нота</b>. <i>Дипл.</i> Писмено съобщение без подпис на дипломатически представител, равнозначна на устна декларация. | |
— От лат. nerbalis вер. през фр. verbal. | — От лат. nerbalis вер. през фр. verbal. | ||
Текуща версия към 11:10, 29 май 2014
на високата веранда пред къщата. Ал. Константинов, БГ, 120. Някои от къщите бяха с островърхи покриви, с гръмоотводи, с дървени веранди, боядисани със зелена боя и обрасли с бръшлян. Ем. Станев, ИК I и II, 103. Неизразимо блаженство имаше за него в тоя миг, когато погледът му обгърнеше двукатната каменна сграда с остъклена веранда и дялани колони. Ст. Дичев, ЗС II, 526. Душеше я мъка; тя излезе отпред на стъклената веранда, върна се и заслиза надолу по стълбите. Г. Райчев, Избр. съч. II, 169.
— От инд. през нем. Veranda или фр. véranda.
ВЕРА`НДИЧКА ж. Умал. от веранда. В гората около двореца има пръснати малки къщички от стаи и верандичка. Г. Белев, КР, 102.
ВЕРБА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Книж. Словесен. Образността не бива да е само вербална, външна .. писателят не бива да е фокусник на фразата, да смайва читателя с екстравагантни сравнения и съчетания на думи [цитат от Й. Йовков]. Г. Константинов, СбАСЕП, 457.
2. Езикозн. Глаголен. Вербалният стил е по-спонтанен, неформален, личностен, а номиналният — по-монотонен, в по-голяма степен неличностен и по-формален. БЕ, 1999-2000, кн. 2, 41. Вербален израз. Вербална фраза. Вербална основа.
◇ Вербална нота. Дипл. Писмено съобщение без подпис на дипломатически представител, равнозначна на устна декларация.
— От лат. nerbalis вер. през фр. verbal.
ВЕРБЛЮ`Д м. Остар. Камила. Там, дето живеят верблюди — в Сахара или зад дългата Китайска стена, — земята е превърната в пясък. Никой не знае кога и откъде ще се появи верблюдът. Й. Радичков, ЧП, 10.
— Рус. верблюд.
ВЕРБО`ВКА ж. Книж. Вербуване. Вербовката на нови агенти на разузнаването продължи.
— Рус. вербовка.
ВЕРБО`ВЧИК, мн. -ци, м. Книж. Лице, което вербува, привлича хора като участници в някаква организация или дейност, обикн. тайна, нелегална; вербувач. Те [секти, психогрупи, граждански инициативи и др.] .. имат нужда от приток на хора, от нови вербовчици, събирачи на пари, купувачи на тяхната лавина от брошури, имат нужда от членска маса. П, 1991, бр. 6, 10.
— От рус. вербовщик.
ВЕРБУ`ВАМ, -аш, несв., прех. Книж. Привличам лице за участие в някаква дейност, организация и под., обикн. тайна, нелегална. Преди войната бъдещият баща на Милка Иван Куличев .. идвал в района Млечен път да вербува в ремса млади селяни и занаятчии. Д. Вълев, Ж, 37. Преди десетина дни идва председателят на обединението, което вербува работници за Коми — сериозен и строг мъж. Ст. Поптонев, НСС, 216. вербувам се страд.
— От нем. werben през рус. вербовать.
ВЕРБУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от вербувам и от вербувам се.
ВЕРБУВА`Ч м. Рядко. Вербовчик. От току-що цитираното окръжно се вижда, че известният вербувач на человекоубийци, и то в качеството му на т.-пазарджишки окр. управител, .., този престъпен тип в съдружие със старите си подведомствени кметове .., въпреки окръжното на Министерството, са отсекли с десетки хиляди траверси за компанията на източните железници от чепинските гори. Пряп., 1903, бр. 8, 4.
ВЕРВЕ`РИЦА ж. Диал. 1. Катерица; веверица.
2. Вид малка жълта птичка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЕРГИДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. В Османската империя — чиновник, който събирал данъка вергия.
ВЕРГИ`Я1 ж. В Османската империя — данък върху сграда. Ала най-главната му работа е да събира вергията, да събира царския данък. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 100. Бае Митар не беше записан в никой еснаф, нямаше никакъв занаят, но всичко знаеше. Никаква вергия не плащаше, но никой не му я искаше. М. Георгиев, Избр. разк., 94. Бейовете и пашите отреждат вергията. М. Марчевски, П, 51.
— От тур. vergi.
ВЕРГИ`Я2 ж. Диал. Природен дар; дарование, дарба, талант.
— От тур. vergi. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕРЕ`В м. 1. В съчет. На верев. Косо, по диагонал. Султанът още не бе отворил уста от удивление, а четецът поизви листа и прочете това, което беше писано на верев: „Веднага, бързо изпратете отговора си!“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 537. Хотелиерът се промъкна като влечуго нагоре към стената, намести се малко на верев и наскоро след това заспа. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 186. • Обр. Той преглътна с усилие дюлевия резен, .., погледна на верев сестра си и отвърна съвършено просто и непринудено. Г. Караславов, ОХ I, 269. // При кроене на плат — не по нишката; косо, по диагонал. При раирани и карирани тъкани джобът може да се скрои напряко на плата или на верев. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 80. Според този модел кройките се поставят в две посоки; при друг случай обаче те могат да бъдат и в три посоки — освен по дължина и ширина, и на верев. Т. Кръстев и др., ТГДО, 6.
