Page:RBE Tom11.djvu/1239

От Читалие
Версия от 20:56, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОЩИПЦИ мн., ед. (рядко) ощйпък, м. Диал. Ощипки.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЩЙПЯ. Вж. ощипвам.

ОЩИЧКО нареч. Диал. Ощенко, ощеч-ко, ощко.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ощко нареч. Диал. Ощенко, ощечко, ощичко.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЩРЪКЛЁЯ. Вж. ощръклявам. ОЩРЪКЛЯВАМ, -аш, несв.; ощръклёя, -ёеш, мин. св. -ях, прич. мин. св. деят. ощ-ръклял, -а, -о, мн. ощръклёли, св., непрех. Диал. Хваща ме щръклицата; пощръкля-вам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЩРЪКЛЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ощръклявам; пощръкляване.

ОЩУР м. Диал. Нрав. Те са от кучешки ощур и пак кучета ще ги ядат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 207.

— От тур. ho§ur 'вулгарен, груб'.

ОЩУРЁЯ. Вж. ощурявам. ОЩУРЯВАМ, -аш, несв.; ощурёя, -ёеш, мин. св. ощурях, прич. мин. св. деят. ощу-рял, -а, -о, мн. ощурёли, св., непрех. Диал.

1. Ставам щур, луд; полудявам, побеснявам, изщурявам, пощурявам. Иван Бенин също се щураше из двора.. Иваница го зърна и се нахвърли върху му: — Иди, бре, иди си вземи децата! Иди, бре щурчо, от бога ощу-рял, господ да те убие! Д. Ангелов, ЖС, 534. Но когато взех да правя / и на дело да боравя, / .., /ecu ласкатели да мразя, /а предатели да газя — / дигнаха се навръз мене / всякой скимен все що щене, / та ме лаят, джавкат, вият: „Ощурял е той, горкият!“ П. Р. Славейков, Избр. пр 1,234.

2. Прен. Ставам проклет, опустявам. — Откъде идеш такава кална? — запита я свекърва й, като с недоволни очи изгледа премръзналата й фигура. —Да ощурее и работата ви дано! — започна да проклиня тя. А. Гуляшки, СВ, 129.

ОЩУРЯВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от ощурявам.

ОЩЪРБЕН, а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от ощърбя като прил. 1. Който е неравен, грапав поради отчупени малки части по повърхността или по ръба, по края; нащърбен. Рисът се размърда. Той изохка тежко.. Къньо стана, взема стомната с вода и го поля. Оня отвори уста,.. Пи дълго, пое си дъх и пак залепи устни в ощърбения съд. Кл. Цачев, ГЗ, 167. Вечерно време малкият носеше от чешмата вода с ощърбена-та стомна за общинските съветници. А. Каралийчев, СР, 28. От четириетажната къща, в която живеех, сега стърчат ссщо ощърбени стени и килнати бетонни плочи. Б. Болгар, Б, 30. Ощърбена паница.

2. За луна — която е започнала да намалява след пълнолуние; нащърбен. От бледите лъчи на ощърбения месец., не можеше да се разбере добре какво е написано. Г. Карасла-вов, Избр. съч. II, 27.

ОЩЬРБЁЯ. Вж. ощърбявам2.

ОЩЪРБЯ. Вж. ощърбявам1.

ОЩЪРБЯВАМ1, -аш, несв.; ощърбя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Правя нещо да стане щърбо; нащърбявам. — Зъбите на овцете ще къртиш, как можа.. Да ощърбиш овцете, наряд да не дадеш! Ст. Даскалов, CЛ, 304. След малко чукчето зазвънка по стоманеното й [на косата] острие. „Като недовиждам, може и да я ощърбя.“ М. Явор-ски, ХСП, 123. — Хе, Бошко, кови, че бягай след мене., хем чукай полека, да я [косата] не ощърбиш. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Ощър-бих стомната, ощърбявам се, ощърбя се страд.

ОЩЪРБЯВАМ2, -аш, несв.; ощърбёя, -ёеш, мин. св. ощърбях, прич. мин. св. деят. ощърбял, -а, -о, мн. ощърбёли, св., непрех. Ставам щърбав. Измоделирана [пещерата] е с безброй красиви сталактити и сталагмити, които, за съжаление, оредяват и ощър-бяват под разрушителните удари на „любителите“ на природните красоти. П. Де-лирадев, В, 327. Съвсем ощърбял старецът.

ОЩЪРБЯВ АНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ощърбявам1 и от ощърбявам се; нащърбяване.

ОЩЪРБЯВ АНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от ощърбявам2.

ОЯГНЯ. Вж. оягням.

ОЯГНЯМ, -яш, несв.; оягня, -иш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. За овца — оагням, обагням.

ОЯГНЯМ СЕ несв.; оягня се св., непрех. Диал. За овца -оагням се, обагням се. Лицето на Януда неочаквано се оживи: — Овцата се оягни! Женско! Ил. Волен, МДС, 140.

ОЯГНЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от оягням и от оягням се; оагняне, обагняне.

ОЯДА. Вж. о я д а м.

ОЯДА СЕ. Вж. оядам се.

ОЯДАМ, -аш, несв.; ояда, -ёш, мин. св. ойдох, прич. мин. св. деят. оял, прич. мин. страд. оядён, св., прех. Диал. Ояждам. оядам се, ояда се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЯДАМ СЕ, -аш се, несв.; ояда се -ёш се, мин. св. оядох се, прич. мин. св. деят. оял се, св., непрех. Диал. Ояждам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОЯДАНЕ1 ср. Диал. Отгл. същ. от оядам; ояждане1.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл