Page:RBE Tom11.djvu/1223

От Читалие
Версия от 20:55, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОЧЕВАДНИЦА ж. Диал. 1. Лоша, проклета жена. — А пък сега, като се ожени и Мито, неговата годеница каквато е оче-вадница и скуби-свекърва, за един месец ще ги смрази и раздели. Т. Влайков, Съч. II, 122.

2. Будна, нестеснителна, отракана жена (Н. Геров, РБЯ Ш).

ОЧЕВАДНО Разг. Нареч. от очеваден (в 1 знач.); очебийно. Всичко, което ни убеждаваш, е повече от очевадно.

ОЧЕВИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил.

1. Който ясно се вижда, забелязва, констатира; явен, видим. Отново на трибуната застава министърът на вътрешните работи Русев.., какво би могъл да каже той, след като нещата са съвсем очевидни? Н. Христозов, ПД, 25-26. Националният егоизъм се разбуди съвсем не навреме и предаде на всичките военни действия една очевидна разбърканост и непоследователност. Ив. Вазов, Съч. VI, 98. Тя беше го увлякла,.. Вълненията се чувствуваха еднакво, бяха и еднакво очевидни, та Слави пристъпи към дръзкост, която отсечено реши характера на отношенията им. А. Страшимиров, Съч.

1, 81-82.

2. Прен. Който е безспорен, не подлежи на съмнение; неоспорим. Той вървеше, мислеше върху тая станала за него напоследък очевидна истина. Ст. Дичев, ЗС1,484. — Те [труповете] доказват по един съвсем очевиден начин, че тука наистина е станало нещо нередно. А. Гуляшки, ЗВ, 569. Очевидни факти.

ОЧЕВЙДЕЦ, мн. -дци, м. Лице, което е присъствало на някоя случка, събитие и с очите си е видяло нещо; свидетел. Една случка, на която той биде очевидец в навечерието на изборите, му даде да разбере, че има разлика между изборите, начертани в избирателния закон и изборите в действителност. Ал. Константинов, БГ, 122. Случваме едного, който се показваше като очевидец и изслушваме дтрршната история от начало до край. И. Йовков, ВАХ, 25. Отдолу на писмото стоеше следующета забележка: „Бях очевидец, когато се извърши сичко гореказано в писмото на Тодора..

Н. Караджов.“ 3. Стоянов, ЗБВ II, 13. Повечето до днес доживелите сме били очевидци на кланията, убиванията,.. и теглилата, които сполетиха нашите деятели за политическото ни пробуждение. Правдо-борски, НБО, 4. Очевидец на убийството.

ОЧЕВИДКА ас. Жена, която е присъствала на някоя случка, събитие и с очите си е видяла нещо; свидетелка.

ОЧЕВИДНО. 1. Нареч. от очевиден; явно, видимо. Андрей го гледа внимателно. Младен беше очевидно развълнуван и това личеше по свитите му устни. П. Славин-ски, ПЗ, 247. Тя говореше отсечено, сякаш малко троснато, очевидно бързаше да разреши най-после този занимаващ ме въпрос. Здр. Сребров, Избр. разк., 217.

2. Обикн. като вмет. дума. За означаване на пълна увереност в достоверността на съобщавания факт; без съмнение, несъмнено, безспорно. Ваня Николова,.., намери косъм! Черен, може би тридесетсантиметров, вулгарно лъскав и, очевидно, принадлежащ на покварена жена. Ч. Шинов, БС, 46. Момата и другата жена още го гледаха любопи-тно и, очевидно, приказваха за него. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. — Какво трябва да правя? Очевидно, да си гледам работата. Л. Стоянов, X, 28. Но Кольо беше запомнил как под малкия и очевидно чужд каскет се подаваше буйната коса на анархиста. Ем. Станев, ИК I и II, 388.

ОЧЕВИДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от очевиден. Бедният, въпреки силните страдания и очевидността на неминуемата трагическа развезка на болестта му, пак хранеше надежда да живее. Ив. Вазов, Съч. XII, 164. У никой от нашите писатели и поети до Освобождението не са се отпечатали в творенията им с такава характеристична и пленителна очевидност усилията, които са правили, за да се приготвят за своето призвание и да го изпълнят, както у Славейкова. К. Величков, ПССъч. VIII, 81. — Но още като се роди човек, го записват .. Очевидността на това, което говорех, бе толкова неоспорима, че ми прозвуча като издевателство. Ат. Наковски, БС, 59.

ОЧЕГАРВАМ, -аш, несв.; очегаря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Окастрям. От двете страни на входа бяха побити яки колове. Между тях и скалата бяха натрупани едно върху друго дебели очегарени дървета, които препречиха дупката. О. Василев, 33, 75. очегарвам се, очегаря се страд.

ОЧЕГАРВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от очегарвам и от очегарвам се.

ОЧЕГАРЯ. Вж. очегарвам.

ОЧЕГЪРТАМ. Вж. очегъртвам.

ОЧЕГЪРТВАМ, -аш, несв.; очегъртам, -аш, св., прех. Разг. Изчегъртвам, остъргвам, изстъргвам. Мама го [хляба] изстръс-ваше из подницата, струпваше го от пепелта, очегъртваше го тук-там,.., и ни от-чупваше по един комат. Ст. Даскалов, БП, 24. Скалата беше на около два километра, прясно заголена от копачите, които бяха я очегъртали — сива, могъща и настръхнала. Н. Хайтов, ШГ, 96. Щом влезе в кухнята, хвърли наядената филийка в кофата, очегърта с пръст меда, натика го в дупката на умивалника, а после хубавичко си изми ръката. О. Василев, ЖБ, 99. очегъртвам се, очегъртам се страд.

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл