Page:RBE Tom11.djvu/1202

От Читалие
Версия от 20:54, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОХЛОКРАТСКИ 1202 ОХЛЮВ

ОХЛОКРАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Рядко. Охлократичен; охлократически.

ОХЛОКРАЦИЯ ж. Полит. Книж. Рядко. Управление на тълпата.

— От гр. ох^окра-иа. — Друга (остар.) форма: охлократия.

ОХЛУЗВАМ, -аш, несв.; охлузя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Изглаждам, излъск-вам или изтърквам, изхабявам нещо при дълга употреба, обикн. поради триене, жу-лене. По цял ден седи или лежи на този диван, напълно го е охлузил.

2. Наранявам нещо повърхностно, по повърхността, обикн. чрез триене или натиск; ожулвам. Снаха ти ми даде такава риза, която със своите кенаре ми е охлузила и двете плешки. Знан., 1875, бр. 10, 158.

3. Прен. Диал. Обирам, ограбвам (Н. Геров, РБЯ). охлузвам се, охлузя се страд, и възвр. При масажирането трябва да се спазват следните принципи:., да се прави внимателно, за да не се охлузи или нарани нежната кожа на детето. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 144.

ОХЛУЗВАМ СЕ несв.; охлузя се св., непрех. 1. Изглаждам се, излъсквам се или се изхабявам от търкане, триене или поради дълга употреба. През дългото си съществуване тая капа беше сё така охлузила, че навсякъде се виждаше черната лъсната мешина. Н. Хайтов, ШГ, 69. Старикът бе страшно отслабнал, вратът му се бе набръчкал и охлузил. П. Вежинов, НС, 187. Дамаската на креслото се е охлузила. • Обр. Докато човек стане изтъкната личност, по дългия и много стръмен път дотам се охлузва толкова, че от първоначалните му наистина отлични качества не остава почти нищо. Д. Цончев, ОТ, 97.

2. Обикн. за кожата на тялото — получавам повърхностно нараняване поради силно триене, натиск и под.; ожулвам се. С викане и тичане майка му едва го спря и го настигна да му даде един дебел елек, за да не му се охлузи гърбът от тежката пръскачка. Б. Обретенов, С, 190. Пълзенията .. са твърде нехигиенични, охлузват се и се травмати-зират коленете. Н. Манчева, ЛФ, 352-353. Беше невъзможно да лежа върху голите дъски, без да имам баре една възглавница. Сичките ми кости се бяха охлузили. Др. Цанков, ТМ (превоод), 147.

ОХЛУЗВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от охлузвам и от охлузвам се.

2. Повърхностно нараняване на кожата; ожулване. Най-малкото нараняване на епидермиса, придружено от поява на., охлузвания или микротравми,.., трябва да се намазва веднага с йодова тинктура. Ил. Петков и др., КВБ, 29.

ОХЛУЗЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от охлузя като прил. Който е изтъркан, изхабен или изгладен, излъскан от търкане, триене, употреба. Арестантът направи две крачки напред и седна на охлузено кожено канапе, долепено на стената срещу бюрото. Г. Караславов, ОХ Ш, 91. Шубата била променена с едно старо и охлузено палто, което Ботйов облякъл. 3. Стоянов, ХБ, 108. Между тия коне .. можеше да се види и някой тънък, мършав кон, с вехто турско седло, дървените краища на което са охлузени и оголени. Й. Йовков, ЧКГ, 69. У нас хората не лъжат.. Опират се на истината. Само че вратовете им са много охлузени от робския ярем. А. Каралийчев, НЗ, 177.

ОХЛУЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Спец. Който се отнася до охлузване, който е свързан с охлузване, с повърхностно нараняване. При много голяма свобода на движение на крачетата и при неправилно повиване при силно неспокойствие от страна на детето често се получават охлузни ра-нички в областта на глезените от протриване. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 35.

ОХЛУЗУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); охлузя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Охлузвам. охлузувам се, охлузя се страд. и възвр.

ОХЛУЗУВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); охлузя се св., непрех. Охлузвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОХЛУЗУВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от охлузувам и от охлузувам се; охлузване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

ОХЛУЗЯ. Вж. охлузвам и охлузувам.

охльо, -то, мн. охльовци, м. Обикн. в съчет. с б охльо. В детските приказки — гальовно название на охлюва. Охльо, бохльо, покажи си рогата. Ст. Младенов, БТР

1, 198.

ОХЛЮВ м. 1. Обикн. мн. Зоол. Клас мекотели с коремен мускулен крак и обикн. със спирално завита черупка, които живеят във вода или на сушата, дишат с хриле или с бели дробове и се хранят с трева или са хищници. Gastropoda. В моретата живеят ог-ромно количество мекотели — охлюви, миди, главоноги и др. Д. Славчев и др., БМ, 45. Към вредните мекотели се отнасят и онези хищни охлюви, които нападат стридни-те банки и им нанасят щети. В. Кънева-Абаджиева, ЧМ, 57. Някои от охлювите са вредители, а други се използват от хората за храна. Морски охлюви. Сладководни охлюви. Сухоземни охлюви.

2. Всяко от широко разпространените и познати видове бавнопълзящи животни от този клас (главно обикновеният градински охлюв, голият охлюв и др.), които живеят в ливади, паркове, храсталаци и се хранят с треви или с гнили растителни части. Тук-

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл