Page:RBE Tom11.djvu/1198

От Читалие
Версия от 20:54, 4 юни 2014 на Ботьо (беседа | приноси) (Некоригирана)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ОХАРАКТЕРИЗИРАМ 1198 ОХВАЩАМ

палати и паметници, опустошили прекрасния град" и пр. още охания и ахания се чуваха от всекиго любителя на хубавото. 3. Стоянов, ХБ, 131. —Дави кажа право, аз не обичам новите песни, не обичам техните охания и ахания, не обичам техните гласове. Л. Каравелов, Съч. V, 202.

ОХАРАКТЕРИЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Характеризирам някого или нещо изцяло, докрай. За секиго имаше дума, за да го охарактеризира. Ив. Вазов, Съч. VI, 163. Той беше много духовит. Служеше си с народни поговорки, с които много сполучливо охарактеризираше всяко поведение на учениците си. К. Тулешков, НЗ, 26-27. Някога Наполеон, за да охарактеризира морала на египетския народ, заявил, че в тая страна мъжете са без срам, жените без чест, цветята без мирис. Ив. Мирски, ПДЗ, 201. Тракийски, бившият ми шеф, се опитал да ми изиграе номер. Охарактеризирал ме като лекомислен фанфарон. П. Незнакомов, БЧ, 68. Опитаме ли се да охарактеризираме природата само с един най-съществен неин белег, би трябвало да посочим движението. Б. Русев, ЖНР, 7. охарактеризирам се страд. Tue са думите, с които най-добре може да са определи и охарактеризира нашето днешно положение. НБ, 1877, бр. 59, 229.

ОХАРАКТЕРИЗЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от охарактеризирам и от охарактеризирам се. В светлинната техника са въведени редица светлинни величини, които служат за количествени измервания на светлината и за охарактеризират на разните видове светлинни източници. Й. Ве-нов и др., К, 95.

ОХАРАКТЕРИЗЙРВАМ, -аш, несв., прех. Простонар. Рядко. Характеризирам, охарактеризирам. Ей, голям мухлъо си! — често приятелски ме охарактеризирват тези, които ме познават по-отблизо. К. Грозев, СС, 16. охарактеризирвам се страд. Още в първо действие [на драмата „Зидари“], с първите си думи на чучура в разговора си с Дончо, Рада се охарактеризирва ли-чно и социално. Ст. Грудев, АБ, 77.

ОХАРАКТЕРИЗЙРВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от охарактеризирвам и от охарактеризирвам се; характеризиране. Тя не е в тесния смисъл на думата научна книга и няма претенциите за изчерпателно охарактеризирване на всички етапи, за пълно и цялостно интерпретиране на научните достижения в тази област. Хр. Одисеев, ТН, 5.

ОХАРАКТЕРИЗУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Остар. Охарактеризирам. Това явление е естествено, то е охарактеризувало литературите и на другите народи. Ив. Вазов, Съч. ХП1, 75. На първий септемврий имало няколко митинга,.., дето един от ораторите прекрасно охарактеризувал ос-новната черта на това движение. Пряп., 1903, бр. 27, 4.

ОХАРАКТЕРИЗУВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от охарактеризувам.

ОХАРЧА СЕ. Вж. охарчвам се.

ОХАРЧВАМ СЕ, -аш се, несв.; охарча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Изхарчвам всички или голяма част от парите си. Кога рекоха чорбаджиите, ще захващат черквата, целият еснаф беше против. Бяхме се охарчили подир училището и черква си имахме. П. Тодоров, Събр. пр П, 423. — И се охарчи, нали? Парите отидоха. Ст. Даскалов, ЕС, 290. Нищо де, нали им напълних джобовете с пари, защо е нужно да се охарчвам още? Сл. Македонски, ЕЗС, 152.

ОХАРЧВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от охарчвам се. Даже ми напомни на всяка цена да купя цветя.. Е, не чак толкова на брой, колкото са годинките й, защото освен ненужно охарчване, това би могло да се изтълкува и като лош намек. К. Грозев, СбХС, 207.

ОХВАМ, -аш, несв.; охна, -еш, мин. св. охнах, св., непрех. Издавам веднъж или последователно, едно след друго възклицание „ох“, обикн. поради болка, физическо или душевно страдание, мъка или уплаха, изненада и др. Почнах несръчно да превързвам раната. Банката стискаше зъби и само от време на време не можеше да се сдържи и охваше тихичко. П. Незнакомов, МА, 113. По едно време, както си стояла тя, изведнъж прежълтяла, охнала и се хванала с две ръце през корема. Чудомир, Избр. пр, 158. — Божичко! — само охна мама и ме притисна с все сила в прегръдките си. Д. Бозаков, ДС, 15. Ще тръпим, нъ няма да охнем / под никакви мъки човешки. Хр. Ботев, Съч. 1950, 17. Но вмиг той спира се, простенва, охва, / изкривя старческо лице. Хр. Смир-ненски, Съч. I, 95.

О Без да ахна и охна. Разг. Без да се оплаквам, да възразявам. Въпреки голямата си мъка, довърши започнатото без да ахне и охне.

OXBÄH А. Вж. о х в а щ а м.

ОХВАЩАМ, -аш, несв.; охвана, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. охванат, св., прех. Остар. и диал. 1. Хващам, улавям.

2. Прен. Обхващам, обземам. Писателското честолюбие охванало душата на мла-дийт Достоевский до немай-къде силно. С. Бобчев, Н, 1882, кн. 1, 22.

3. Точа или заглаждам нож, брадва, бръснач и под. Охванах си ножа. Н. Геров, РБЯ Ш, 435. охващам се, охвана се страд. ОХВАЩАМ СЕ несв. (остар. и диал.); охвана се св., непрех. 1. Хващам се, захващам се, залавям се, улавям се, закрепвам се о нещо, за нещо. Кислород твърде лесно ся охваща

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл