Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/46“
(→Коригирана) |
(→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика. | б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика. | ||
| − | 2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словообразувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: <b>симпати`чен</b>… Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; <b>се`лянин</b>… Жител на село; <b>заскимтя`вам</b>… Почвам да скимтя. | + | <b>2. Структурно-описателна дефиниция.</b> С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словообразувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: <b>симпати`чен</b>… Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; <b>се`лянин</b>… Жител на село; <b>заскимтя`вам</b>… Почвам да скимтя. |
При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията. | При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията. | ||
| − | 3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: <b>безизхо`дност</b>… <i>Отгл. същ. от</i> безизходен; <b>безинтере`сно</b>… <i>Нареч. от</i> безинтересен. | + | <b>3. Структурна дефиниция.</b> С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: <b>безизхо`дност</b>… <i>Отгл. същ. от</i> безизходен; <b>безинтере`сно</b>… <i>Нареч. от</i> безинтересен. |
Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синонимна дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно. | Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синонимна дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно. | ||
| − | 4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи: | + | <b>4. Синонимна дефиниция.</b> Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи: |
а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: <b>се`тен</b>… <i>Поет.</i> Последен; <b>пинти`я</b>… <i>Разг. Пренебр.</i> Скъперник. | а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: <b>се`тен</b>… <i>Поет.</i> Последен; <b>пинти`я</b>… <i>Разг. Пренебр.</i> Скъперник. | ||
| − | б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: <b>са`кам</b>… <i>Диал.</i> Искам; <b>борч</b>… <i> | + | б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: <b>са`кам</b>… <i>Диал.</i> Искам; <b>борч</b>… <i>Простонар.</i> Дълг. |
Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума. | Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума. | ||
Текуща версия към 11:17, 5 декември 2012
б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика.
2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словообразувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: симпати`чен… Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; се`лянин… Жител на село; заскимтя`вам… Почвам да скимтя.
При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията.
3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: безизхо`дност… Отгл. същ. от безизходен; безинтере`сно… Нареч. от безинтересен.
Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синонимна дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно.
4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи:
а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: се`тен… Поет. Последен; пинти`я… Разг. Пренебр. Скъперник.
б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: са`кам… Диал. Искам; борч… Простонар. Дълг.
Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума.
в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: представле`ние… 2. Остар. Представа.
г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: въобще`… Изобщо; трен… Влак1.
д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки
