Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/46“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
(Коригирана)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Проверена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 +
{{+}}
 
б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика.
 
б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика.
  
2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словооб-разувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: симпатичен... Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; селянин... Жител на село; заскимтявам... Почвам да скимтя.
+
2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словообразувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: <b>симпати`чен</b>… Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; <b>се`лянин</b>… Жител на село; <b>заскимтя`вам</b>… Почвам да скимтя.
  
 
При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията.
 
При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията.
  
3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: безизходност... <i>Отгл. същ. от</i> безизходен; безинтересно... <i>Нареч. от</i> безинтересен.
+
3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: <b>безизхо`дност</b>… <i>Отгл. същ. от</i> безизходен; <b>безинтере`сно</b>… <i>Нареч. от</i> безинтересен.
  
Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синоним-на дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно.
+
Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синонимна дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно.
  
 
4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи:
 
4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи:
  
а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: сетен... <i>Поет.</i> Последен; пинти`я... <i>Разг. Пренебр.</i> Скъперник.
+
а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: <b>се`тен</b>… <i>Поет.</i> Последен; <b>пинти`я</b>… <i>Разг. Пренебр.</i> Скъперник.
  
б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: сакам... <i>Диал.</i> Искам; борч... <i>Просто-нар.</i> Дълг.
+
б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: <b>са`кам</b>… <i>Диал.</i> Искам; <b>борч</b>… <i>Просто-нар.</i> Дълг.
  
 
Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума.
 
Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума.
  
в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: представление... 2. <i>Остар.</i> Представа.
+
в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: <b>представле`ние</b>… <b>2.</b> <i>Остар.</i> Представа.
  
г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: въобще... Изобщо; трен...<font> Влак<sup><a name="footnote1"></a><a href="#bookmark0">1</a></sup>.
+
г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: <b>въобще`</b>… Изобщо; <b>трен</b>… Влак<sup>1</sup>.
  
 
д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки
 
д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки
 

Версия от 00:12, 30 ноември 2012

Страницата е проверена


б) Служебните думи, при които с дефинициите се разкрива преди всичко различната граматическа функция на думите в езика.

2. Структурно-описателна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на тълкуваната заглавна дума към нейната словообразувателна основа и се определя сбито характерът на това взаимоотношение, напр.: симпати`чен… Който вдъхва симпатия, привлекателен, приятен; се`лянин… Жител на село; заскимтя`вам… Почвам да скимтя.

При описателната или структурно-описателната дефиниция се използват и синоними за допълване на дефиницията.

3. Структурна дефиниция. С тази дефиниция се посочва отношението на дефинираната дума към нейната словообразувателна основа, напр.: безизхо`дностОтгл. същ. от безизходен; безинтере`сноНареч. от безинтересен.

Структурната дефиниция се употребява рядко. Тя се прилага при някои типове съществителни (при тълкуването на умалителни и увеличителни имена и на отглаголни съществителни), при ясни в словообразувателно отношение прилагателни от чужд произход, когато прилагателното не е добило нови значения, различни от тези на основната дума, а при умалителни прилагателни, при възвратни и взаимни форми на глагола и при наречията в онези случаи, когато е трудно да се формулира описателна или синонимна дефиниция, и то в случаи, ако съответното прилагателно е тълкувано описателно.

4. Синонимна дефиниция. Синонимни дефиниции, т.е. дефиниции, които разкриват значението на дадена дума чрез съотнасянето й с думи, близки или идентични по смисъл, се употребяват в следните случаи:

а) При тълкуване на стилистически обагрена лексика. Думи, които спадат към определен езиков стил или са експресивно обагрени, се тълкуват с равнозначните им неутрални синоними, напр.: се`тенПоет. Последен; пинти`яРазг. Пренебр. Скъперник.

б) При тълкуване на диалектни, простонародни, жаргонни думи или значения се използват книжовните им синоними с цел да се насочи читателят към книжовната форма, напр.: са`камДиал. Искам; борчПросто-нар. Дълг.

Диалектните думи, които имат книжовно съответствие, се тълкуват винаги чрез него, а ако имат други диалектни синоними, те се посочват след тълкуващата книжовна дума.

в) При тълкуване на остарели думи или значения се използват употребяваните в съвременния книжовен език техни синоними с цел да се насочи читателят към употребяваната в съвременния книжовен език дума, напр.: представле`ние2. Остар. Представа.

г) При тълкуване на нежелани чуждици се използва като единствена дефиниция равнозначният им български синоним или по-употребима чужда дума с цел да се насочи читателят към българската дума, напр.: въобще`… Изобщо; трен… Влак1.

д) Синонимна дефиниция се прилага и в онези случаи, когато не може да се даде описателна дефиниция, особено при такива значения или отсенки