Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/45“
(→Коригирана) |
(→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | на глаголите с представки <i>заиграя, поиграя, доиграя</i> и т.н. се извършва на базата на основния глагол <i>играя | + | на глаголите с представки <i>заиграя</i>, <i>поиграя</i>, <i>доиграя</i> и т.н. се извършва на базата на основния глагол <i>играя</i>. Полагат се усилия да се вземат под внимание и други видове смислови взаимоотношения между отделните лексикални единици. Така напр. имат се предвид семантичните взаимоотношения между думи, еднакви или близки по значение (семантични дублети, синоними) или противоположни по значение (антоними), а също и между думи, понятийно близки (напр. названия на животни, растения, музикални инструменти и др.). |
| − | При разкриването на взаимоотношенията и определяне значенията на лексикалната единица по-основно място заема въпросът за типичните, системно появяващи се производни значения при определени лексико- | + | При разкриването на взаимоотношенията и определяне значенията на лексикалната единица по-основно място заема въпросът за типичните, системно появяващи се производни значения при определени лексико-семантични групи. |
Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.: | Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.: | ||
| − | 1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: <b>дра`зня</b>… <b>1</b>. Будя неприятно чувство; сърдя, ядосвам, нервирам. <i>Нещастната фигура на жена му го дразнеше.</i> Елин Пелин… <i>Държането на този човек започна да го дразни.</i> Ем. Станев… // Умишлено, нарочно сърдя, ядосвам някого, нещо. <i>Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади:.. — Вървете си по пътя, не закачайте кучето!</i> К. Петканов… | + | 1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: <b>дра`зня</b>… <b>1</b>. Будя неприятно чувство; сърдя, ядосвам, нервирам. <i>Нещастната фигура на жена му го дразнеше.</i> Елин Пелин… <i>Държането на този човек започна да го дразни.</i> Ем. Станев… // Умишлено, нарочно сърдя, ядосвам някого, нещо. <i>Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади: .. — Вървете си по пътя, не закачайте кучето!</i> К. Петканов… |
| − | 2. Като нюанс при друга група глаголи (<i>плувам, шия, плета, рисувам, пуша, пия, бръсна</i> и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: <b>плу`вам</b>… <b>1.</b> Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. // <i>Разг.</i> Умея да върша това действие. <i>Дъщеря ми плува, но аз не плувам</i>; <b>бръ`сна<sup>2</sup></b>… <b>1.</b> С бръснач премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло… // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). <i>Той бръснеше и мустаците, и брадата си.</i> Й. Йовков… | + | 2. Като нюанс при друга група глаголи (<i>плувам</i>, <i>шия</i>, <i>плета</i>, <i>рисувам</i>, <i>пуша</i>, <i>пия</i>, <i>бръсна</i> и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: <b>плу`вам</b>… <b>1.</b> Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. // <i>Разг.</i> Умея да върша това действие. <i>Дъщеря ми плува, но аз не плувам</i>; <b>бръ`сна<sup>2</sup></b>… <b>1.</b> С бръснач премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло… // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). <i>Той бръснеше и мустаците, и брадата си.</i> Й. Йовков… |
<b>IX.</b> В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите: | <b>IX.</b> В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите: | ||
| − | 1. Описателна дефиниция. Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват: | + | <b>1. Описателна дефиниция.</b> Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват: |
а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: <b>се`ме</b>… <b>1.</b> Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид; <b>ба`ба<sup>1</sup></b>… <b>1.</b> Майката на един от родителите по отношение на техните деца. | а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: <b>се`ме</b>… <b>1.</b> Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид; <b>ба`ба<sup>1</sup></b>… <b>1.</b> Майката на един от родителите по отношение на техните деца. | ||
Текуща версия към 11:14, 5 декември 2012
на глаголите с представки заиграя, поиграя, доиграя и т.н. се извършва на базата на основния глагол играя. Полагат се усилия да се вземат под внимание и други видове смислови взаимоотношения между отделните лексикални единици. Така напр. имат се предвид семантичните взаимоотношения между думи, еднакви или близки по значение (семантични дублети, синоними) или противоположни по значение (антоними), а също и между думи, понятийно близки (напр. названия на животни, растения, музикални инструменти и др.).
При разкриването на взаимоотношенията и определяне значенията на лексикалната единица по-основно място заема въпросът за типичните, системно появяващи се производни значения при определени лексико-семантични групи.
Подобни производни значения се явяват при различните части на речта (при съществителни, прилагателни, глаголи и др.) и в зависимост от характера им лексикографски се оформят било като значения, било като нюанси, напр.:
1. При определена група глаголи се отделя нюанс към значението, за да се отразят случаите, когато действието се извършва съзнателно, нарочно, активно, с определена цел, напр.: дра`зня… 1. Будя неприятно чувство; сърдя, ядосвам, нервирам. Нещастната фигура на жена му го дразнеше. Елин Пелин… Държането на този човек започна да го дразни. Ем. Станев… // Умишлено, нарочно сърдя, ядосвам някого, нещо. Тя помисли, че ергени дразнят кучето им, та се обади: .. — Вървете си по пътя, не закачайте кучето! К. Петканов…
2. Като нюанс при друга група глаголи (плувам, шия, плета, рисувам, пуша, пия, бръсна и др.) се отделят случаите, когато действието се схваща не като процес, който се извършва, а като способност, умение или качество на някакъв субект да извършва това действие, напр.: плу`вам… 1. Нося се, движа се по повърхността на вода или във вода. // Разг. Умея да върша това действие. Дъщеря ми плува, но аз не плувам; бръ`сна2… 1. С бръснач премахвам, чистя косми гладко, до кожа от глава, лице или тяло… // В съчет. с мустаци, брада. Имам навик, обичай да не си оставям мустаци (брада). Той бръснеше и мустаците, и брадата си. Й. Йовков…
IX. В Речника на българския език се прилагат следните видове дефиниции при тълкуването на думите:
1. Описателна дефиниция. Описателните дефиниции са основният тип дефиниции в Речника. С тях се изяснява значението на думата, без да се свързва тълкуването със словообразувателната й основа. С такива дефиниции се тълкуват:
а) Самостойните, пълнозначните (неслужебните) думи, като чрез дефиницията се разкриват основните признаци на назоваваните с думата предмети или явления от действителността, напр.: се`ме… 1. Зрънце на растение, от което при благоприятни условия пониква ново растение от същия вид; ба`ба1… 1. Майката на един от родителите по отношение на техните деца.
