Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/303“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии)
(поправка на гръцка дума)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 22: Ред 22:
 
----
 
----
 
<b>АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алегоричен. <i>Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени.. Тука е и раят с Адама и Ева,.., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 27. <i>Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята.</i> К. Величков, ПС Съч. III, 132.
 
<b>АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Алегоричен. <i>Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени.. Тука е и раят с Адама и Ева,.., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 27. <i>Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята.</i> К. Величков, ПС Съч. III, 132.
 
303
 
 
алдози
 
 
----
 
----
 
<b>АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алегорически; алегорично. <i>То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война.</i> Ц. Гинчев, ГК, 335.
 
<b>АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ</b>. <i>Нареч. от прил.</i> алегорически; алегорично. <i>То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война.</i> Ц. Гинчев, ГК, 335.
Ред 35: Ред 31:
 
<b>АЛЕГОРИЯ</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. <i>Те прочели песента и.., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашици-те, които я съчиняваха и пееха.</i> Ц. Гинчев, ГК, 244-245. <i>Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията.</i> Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. 2. <i>Изк.</i> В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. <i>Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовост да се борят за мир.</i> ВН, 1955, бр. 184, 1.
 
<b>АЛЕГОРИЯ</b> <i>ж. 1. Литер.</i> Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. <i>Те прочели песента и.., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашици-те, които я съчиняваха и пееха.</i> Ц. Гинчев, ГК, 244-245. <i>Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията.</i> Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. 2. <i>Изк.</i> В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. <i>Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовост да се борят за мир.</i> ВН, 1955, бр. 184, 1.
  
— От гр. &amp;ЯАт1уор1а.
+
— От гр. ἀλληγορία.
 
----
 
----
 
<b>АЛЕГРЕТО</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко. 2. Като <i>същ., мн.</i> няма, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо.
 
<b>АЛЕГРЕТО</b> <i>нареч. Муз.</i> 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко. 2. Като <i>същ., мн.</i> няма, <i>ср.</i> Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо.
Ред 46: Ред 42:
 
----
 
----
 
<b>АЛЕГРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Муз. Прил. от</i> алегро (в 1 знач.). <i>При туй тук</i> [операта „Бал с маски“. <i>Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно</i>
 
<b>АЛЕГРОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Муз. Прил. от</i> алегро (в 1 знач.). <i>При туй тук</i> [операта „Бал с маски“. <i>Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно</i>
 
алегров
 
 

Версия от 14:21, 9 декември 2012

Страницата не е проверена


имат широко приложение при производството на изкуствени смоли и пластмаси, в кожарството, в парфюмерията и др. Мравчен алдехид.

— От араб.


АЛДОЗИ само мн. Хим. Органични съединения, принадлежащи към захарите, които съдържат алдехидна група; монозахариди.


АЛЕ частица. Диал. За посочване на нещо или за наблягане на това, което се посочва; ето. Стрина Крема стана, отвори Захаринината стая и се наведе навътре: — Хайде и ти... Недей така! Дойди... Или като децата... Хайде, але какво вика: „Пошегувах се“ кай. Ил. Волен, ДД, 86. Але го Петко. Ст. Младенов, БТР, 68. Але го къде бил.


АЛЕБАРДА ж. Старинно оръжие — копие с малка брадва на горния край. Когато приближиха Златния рог, войниците от групата на мечоносците вече стояха в брони и с шлемове, с алебарди и мечове на пояса. Д. Добревски, БИ, 40. Блестят алебарди; / со рев, настървени, на тумби без ред, / се дивите перси настичат отвред. П. П. Славейков, Съор. съч. I, 46.

— От фр. hallebarde.

А ЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Ален. Алевото е цвеке заспало — никой не може да го събуди, / слънцето го, море, събуди. Нар. пес., СбНУ XLIV, 347.


АЛЕГОРИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. Предавам нещо чрез алегория, алегоризирам се страд.


АЛЕГОРИЗИ`РАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от алегоризирам и от алегоризирам се.


АЛЕГОРИКА, мн. няма, ж. Литер. Съвкупност от алегории, които се използуват от някой писател или се срещат в някое художествено произведение. Алегориката на Конрад е вътрешнотекстова: ако търсенето на самоличността .. е алегория на разчитането, това четене на свой ред символизира всеки процес на познание. Цв. Тодоров, ПП, 198.


АЛЕГОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който съдържа алегория; алегорически, иносказателен. „Дивата гора“ е произведение, непосредствено свързано с живота на народа, независимо от своята алегорична форма.. Като чете за изпитанията на }мирните горски животни,.., несъзнателно читателят свързва това богато съдържание с живота и борбите на човека, на народа. Ем. Коралов, ЛФ, 1956, бр. 4, 2. — Това е алегорично. Под лъва се разбира поробена 1България. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 38. Алегоричен смисъл. Алегоричен образ.


АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Алегоричен. Така също са изрисувани с фрески вънкашните стени.. Тука е и раят с Адама и Ева,.., и алегорически образи на смъртните грехове, и душеназидателни сцени. Ив. Вазов, Съч. XV, 27. Грамадният гроб, с този мъжествен образ, изправен над него, е щял да бъде поддържан от две алегорически фигури, представящи небето и земята. К. Величков, ПС Съч. III, 132.


АЛЕГОРИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. алегорически; алегорично. То, чини ми се, ще има и друго хоро, ама да видим, кога ще гръмнат тъпаните — му каза старият болярин, който му загатваше алегорически за предстоящата Руско-турска война. Ц. Гинчев, ГК, 335.


АЛЕГОРИ`ЧНО. Нареч. от алегоричен; алегорически, иносказателно. Няколко време предполагах, че съобщението за смъртта на дяда Георгя трябва да се тълкува алегорично. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 616.


АЛЕГОРИ`ЧНО СТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на алегоричен.


АЛЕГОРИЯ ж. 1. Литер. Вид поетически образ (троп) с иносказателен смисъл, при който се използуват конкретни образи, за да се изобразят отвлечени понятия или човешки характери. Те прочели песента и.., не им трябваше тълкуване на алегорията — те я разбрали по-добре и от Джевдета и ашици-те, които я съчиняваха и пееха. Ц. Гинчев, ГК, 244-245. Както в „Дневникът на Мирза Аббас“ Михайловски изобличава направо отвратителните отрицателни герои и прояви, така и тук той избягва алегорията. Цв. Минков, ЛФ, 1956, бр. 2, 2. 2. Изк. В изобразителното изкуство, в театър, кино и под. — изображение и олицетворение на отвлечено понятие чрез конкретен образ. Особено много се хареса на публиката интересната пантомима „Куклата и акробатът“. Чрез много интересна алегория френските младежи с тая пантомима изразяват своята жажда и готовост да се борят за мир. ВН, 1955, бр. 184, 1.

— От гр. ἀλληγορία.


АЛЕГРЕТО нареч. Муз. 1. За темпо — не така бързо като алегро, по-бавно от алегро; живо, грациозно, бързичко. 2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от нея, която се изпълнява с такова темпо.

— От ит. allegretto ’доста живо’.


АЛЕГРО нареч. Муз. 1. За темпо — бързо, живо, весело, игриво. 2. Като същ., мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение с такова темпо.

— От ит. allegro ’весело, живо’.


АЛЕГРОВ, -а, -о, мн. -и. Муз. Прил. от алегро (в 1 знач.). При туй тук [операта „Бал с маски“. Верди скъсва за пръв път с баналните похвати, с които той охотно