Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/281“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(поправка на гръцки думи) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, ак-ролеин и др. | 2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, ак-ролеин и др. | ||
| − | 3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др. | + | 3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др. |
| + | |||
| + | — От гр. ᾰκρος ’остър; горен, най-висок; краен’. | ||
---- | ---- | ||
<b>АКРОБАТ</b> <i>м.</i> 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. <i>Той беше съдържател на арената,.., акробат при въжеигрането.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 23. <i>Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 585. | <b>АКРОБАТ</b> <i>м.</i> 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. <i>Той беше съдържател на арената,.., акробат при въжеигрането.</i> Ив. Вазов, Съч. X, 23. <i>Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове.</i> Гр. Угаров, ПСЗ, 585. | ||
| Ред 9: | Ред 11: | ||
3. <i>Прен. Неодобр.</i> За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. <i>Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 2. | 3. <i>Прен. Неодобр.</i> За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. <i>Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 2. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. ἀκροβάτης ’който ходи на пръсти’ през рус. акробат. |
---- | ---- | ||
<b>АКРОБАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Акробатичен. <i>Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.</i> | <b>АКРОБАТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Остар.</i> Акробатичен. <i>Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.</i> | ||
| Ред 23: | Ред 25: | ||
<i>& Прен. Неодобр.</i> Хитро и умело, ловко Преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, ак-робатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. <i>Особе-fjp му са приятни литературните пехли-|анлъци, акробатиката в литературата.</i> & 1927, бр. 255, 2. <i>Словесна акробатика.</i> | <i>& Прен. Неодобр.</i> Хитро и умело, ловко Преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, ак-робатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. <i>Особе-fjp му са приятни литературните пехли-|анлъци, акробатиката в литературата.</i> & 1927, бр. 255, 2. <i>Словесна акробатика.</i> | ||
| − | + | — От гр. ἀκροβατῶ ’ходя по въже’. | |
| − | * АКРОБАТИ`ЧЕН, -чно, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>Прил.</i> Който се отнася до аетюбатика или до | + | * АКРОБАТИ`ЧЕН, -чно, -чно, <i>мн.</i> -чни, <i>Прил.</i> Който се отнася до аетюбатика или до акробат; акробатски, акробатически, акро-батен. <i>След общите упражнения най-на-предналите започват да изпълняват акро-оатични съчетания за двойки.</i> НС, 1958, бр. 31, 2. <i>Акробатичен скок. Акробатична пъргавина. Акробатична трупа. Акроба-тични игри. Акробатични номера.</i> |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АКРОБАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, | <b>АКРОБАТИ`ЧЕСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> и, | ||
| Ред 51: | Ред 51: | ||
<b>АКРОБАТСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ от</i> акробатствам; акробатствуване. | <b>АКРОБАТСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ от</i> акробатствам; акробатствуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АКРОБ АТСТВУ</b> В АМ. Вж. | + | <b>АКРОБ АТСТВУ</b> В АМ. Вж. акробатствам. |
| − | |||
| − | |||
---- | ---- | ||
<b>АКРОБАТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ от</i> акробатствувам; акробатстване. | <b>АКРОБАТСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ от</i> акробатствувам; акробатстване. | ||
| Ред 60: | Ред 58: | ||
---- | ---- | ||
<b>АКРОБАЦИЯ</b> <i>ж.</i> Отделно акробати-ческо упражнение, отделен номер на акробат. <i>Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.</i> | <b>АКРОБАЦИЯ</b> <i>ж.</i> Отделно акробати-ческо упражнение, отделен номер на акробат. <i>Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.</i> | ||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 22:29, 5 декември 2012
2. Остър, изострен, напр.: акрокефалия, ак-ролеин и др.
3. Висок, високо, напр.: акрофобия и др.
— От гр. ᾰκρος ’остър; горен, най-висок; краен’.
АКРОБАТ м. 1. Цирков гимнастик, изпълнител на сложни и силови гимнастически или еквилибристични упражнения. Той беше съдържател на арената,.., акробат при въжеигрането. Ив. Вазов, Съч. X, 23. Всички онемели гледаха акробата, а когато се изправи на крака, дълго гърмяха възторжени гласове. Гр. Угаров, ПСЗ, 585.
2. Спортист, който упражнява акробатика като спортна дисциплина. Спортна школа за акробати. Отбор на акробати.
3. Прен. Неодобр. За човек, който умело се ориентира в сложна обстановка и ловко сменя крайни позиции, за да се нагоди към някого за своя изгода; хитрец, измамник, мошеник, въжеиграч. Новите избори ще бъдат важни между другото и за това, защото те ще решат участта на всички политически акробати, които в политиката са дирили средство за обогатяване. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
— От гр. ἀκροβάτης ’който ходи на пръсти’ през рус. акробат.
АКРОБАТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Остар. Акробатичен. Акробатна игра. Акробатен скок. Акробатни упражнения.
АКРОБАТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Ловкост, голямо умение при извършване на гимнастически упражнения.
АКРОБАТИКА, мн. няма, ж. 1. Вид цирково изкуство, което се характеризира със сложни и силови гимнастически и еквилибристични упражнения. Васил въздъхна, погали кучетата и се отдалечи от тях. Следваше самостоятелният му номер — акробатика. Ив. Планински, БС, 46.
2. Занятие на акробат ( в 1 знач.); акробатство.
3, Вид гимнастика като спорт, която се характеризира със сложни динамични и статични упражнения, изискващи голяма гъвкавост и силна мускулатура. Общо дружеството досега е изградило 15 детски школи по бокс, борба, волейбол, акробатика. ВН, J969, бр. 2662, 3. Състезание по акробати-
& Прен. Неодобр. Хитро и умело, ловко Преминаване на крайни позиции, обикн. политически, идеологически; акробатство, ак-робатщина, въжеиграчество. // Ловко извъртане на фактите; жонгльорство. Особе-fjp му са приятни литературните пехли-|анлъци, акробатиката в литературата. & 1927, бр. 255, 2. Словесна акробатика.
— От гр. ἀκροβατῶ ’ходя по въже’.
- АКРОБАТИ`ЧЕН, -чно, -чно, мн. -чни, Прил. Който се отнася до аетюбатика или до акробат; акробатски, акробатически, акро-батен. След общите упражнения най-на-предналите започват да изпълняват акро-оатични съчетания за двойки. НС, 1958, бр. 31, 2. Акробатичен скок. Акробатична пъргавина. Акробатична трупа. Акроба-тични игри. Акробатични номера.
АКРОБАТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. и,
прил. Акробатичен, акробатски. Акробатически номера.
АКРОБАТИ`ЧЕСКИ. Нареч. от прил. акробатически; като акробат.
АКРОБАТИ`ЧНО. Нареч. от прил. акробатичен; като акробат, акробатически. Защитникът на „Ювентус“ .. акробатично избива топката. 24 часа, 1999, 286, 29.
АКРОБАТКА ж. Жена акробат. За кратък срок бъдещите акробатки научиха и усвоиха много неща. Сега почти всички правят стойка, колело — напред и назад. НС, 1958, бр. 31, 2.
АКРОБ АТНИЧА, -иш, мин.св. -их, несв., непрех. 1. Играя като акробат. 2. Прен. Неодобр. Извъртам умело, ловко и хитро фактите; жонглирам, жонгльорствам.
АКРОБАТНИЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от акробатнича.
АКРОБАТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Акробатичен. Акробатско изкуство.
АКРОБАТСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Изкуство или занятие на акробат; акробатика. Занимавам се с акробатство. 2. Прен. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатщина. Разбира се, това словесно акробатство не гони никаква користна или злонамерена цел — то съществува само за себе си, просто като изкуство. Св. Минков, ДА, 51.
АКРОБАТСТВАМ и АКРОБАТ-СТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Играя или действувам като акробат. Единият му крак беше малко по-къс и той леко понакуцваше, но това никак не му пречеше ни да се катери по дърветата, ни да акробатствува. К. Константинов, СЧЗ, 79.
АКРОБАТСТВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствам; акробатствуване.
АКРОБ АТСТВУ В АМ. Вж. акробатствам.
АКРОБАТСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ от акробатствувам; акробатстване.
АКРОБАТЩИНА ж. Неодобр. Акробатика (в 4 знач.); акробатство. Тоя ненавреме подзет въпрос,.., има един непредвиден резултат: показа твърде нагледно,.. — без-талантността на младата генерация поети и тяхната акробатщина с хубавото родно слово. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 29-30.
АКРОБАЦИЯ ж. Отделно акробати-ческо упражнение, отделен номер на акробат. Те следяха с напрегнато внимание сложните и опасни акробации.
