Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/234“
(поправка на гръцки думи) |
(изтървано мю) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
3. Независим, самостоен. <i>Кабината беше снабдена със система за регенерация, автономна система за регистриране на биологични функции на животните и кинокамера за снимане поведението на животните по време на полета.</i> ВН, 1958, бр. 2187, 4. <i>Весело, приятно си живеят полковите музиканти. Те са като някаква отделна, автономна част в полка.</i> Д. Калфов, ПЮН, 81-82. | 3. Независим, самостоен. <i>Кабината беше снабдена със система за регенерация, автономна система за регистриране на биологични функции на животните и кинокамера за снимане поведението на животните по време на полета.</i> ВН, 1958, бр. 2187, 4. <i>Весело, приятно си живеят полковите музиканти. Те са като някаква отделна, автономна част в полка.</i> Д. Калфов, ПЮН, 81-82. | ||
| − | — От гр. | + | — От гр. αὐτόνομος ’независим, самостоятелен’. |
---- | ---- | ||
АВТОНОМИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Движение за автономно управление, обикн. на държава, територия. | АВТОНОМИЗЪМ, -змът, -зма, <i>мн.</i> няма, <i>м. Полит.</i> Движение за автономно управление, обикн. на държава, територия. | ||
Версия от 19:34, 3 декември 2012
Авто-мото клуб. Авто-мото поход до връх Столетов.
2. Като същ., мн. няма, ср. Автомобилизъм и мотоциклетизъм. Секция по авто-мото. — От фр. auto ’автомобил’ (съкр. от automobile) + moto ’мотоциклет’ (съкр. от motocyclette).
АВТО-МОТОДЕЛО, мн. няма, ср. Теоретични и практични познания по автомобилизъм и мотоциклетизъм.
АВТОМОТОР м. Двигател, обикн. с вътрешно горене, предназначен за автомобил; автомобилен мотор.
АВТОНАРУШЕНИЕ, мн. -ия, ср. Нарушение на установените в държавата правила за движение на автомобили. Водопроводчик плати глоба .. за извършено от него ав-тонарушение. 24 часа, 1999, бр. 350, 40.
АВТОНАРУШЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Нарушител на установените в държавата правила за движение на автомобили. Авто-нарушителят беше глобен от пътната полиция.
АВТОНОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се ползва с политическо или административно-териториално самоуправление въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението. След като спомена за опасната криза, избухнала в София тъкмо когато редът, нарушен от румелийскатаиреволюция, бил вече възстановен, Франц-Йосиф заявяваше, че „усилията на неговото правителство имали за цел да създадат с окончателното разрешение на българския въпрос, .. , един законен порядък в автономното княжествоС. Радев, ССБ II, 431. Портата смята, че разрешението на настоящите мъчнотии е възможно само с установяването формата на автономното управление в острова [Крит]. БД, 1909, бр. 1, 3.
2. За учреждение, организация и под. — който има право самостоятелно да решава определени въпроси. Театърът трябва да бъде автономен! Управлението му подчинено на волята на онзи само, който го управлява. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 119.
3. Независим, самостоен. Кабината беше снабдена със система за регенерация, автономна система за регистриране на биологични функции на животните и кинокамера за снимане поведението на животните по време на полета. ВН, 1958, бр. 2187, 4. Весело, приятно си живеят полковите музиканти. Те са като някаква отделна, автономна част в полка. Д. Калфов, ПЮН, 81-82.
— От гр. αὐτόνομος ’независим, самостоятелен’.
АВТОНОМИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Движение за автономно управление, обикн. на държава, територия.
АВТОНОМИ`СТ м. Полит. Привърженик на автономно управление.
— От фр. autonomiste.
АВТОНОМИ`СТКА ж. Полит. Жена автономист.
АВТОНОМИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от автономист. Автономистки тенденции.
АВТОНОМИЯ ж. 1. Полит. Политическо или административно-териториално самоуправление на част от държавата, обособена най-често въз основа на национална, етнографска или религиозна общност на населението. Войната свършва в 1812 година с подписването на Букурещкия мир и донася автономията на Сърбия. Г. Дръндаров, ВЗ, 7. Русия, Англия и Франция се споразумели и поискали от султана да прекрати кръвопролитията в Гърция и да даде автономия на гърците. Ист. X кл, 84. 2. Право на учреждение или организация самостоятелно да решава определени въпроси. Една автономия на Народния театър ще даде възможност на неговата управа да насочи правилно задачите и да възроди творческото му дело. К, 1926, бр. 95, 1. Българите придобиха автономия в своите духовни и училищни дела. Г. Бенев, БК (превод), 31. Автономия на университет. Общинска автономия.
— Гр. αὐτονομία.
АВТОНОМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на автономен; независимост, самостоятелност. За да може тоя съвет да действува резултатно и твърдо, нему трябва да бъде гарантирана автономност, както при определяне на репертоар, така и при избора на административния и артистичен персонал на театъра. К, 1927, бр.109,4.
АВТООСИГУРЯВАНЕ, мн. няма, ср. Осигуряване, застраховане на автомобили. Фондацията обединява всички застрахователни компании за автоосигуряване в Германия. Кеш, 1993, бр. 23, 1.
АВТОПАРК, мн. -ове, след числ. -а, м. Съвкупност от автомобили на предприятие, учреждение и др.; автомобилен парк. Искаше да се разведри, да отгони неприятните мисли и да види дали в негово отсъствие не е занемарен автопаркът. К. Кръстев, К, 135-136. Почти във всички автопаркове механиците всяка сутрин преглеждат колите и се грижат за тяхната техническа изправност. ВН, 1960, бр.2681, 2.
АВТОПАТРУЛ м. Полицейски патрул с автомобил. Автопатрул от регионалната Дирекция на вътрешните работи потеглил към местопрестъплението. ДТ, 1999, бр. 262, 32. Колата била спряна за проверка от автопатрул. Нов., 1999, бр. 254, 3.
АВТОПИЛОТ м. Авиац. Приспособление за автоматично управляване на полета на летателни апарати, без участие на летеца, което представлява система от автоматично действащи устройства, даващи възможност
