Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/222“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>А`ВИОНОСЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Рядко.</i> Самолетоносач. | <b>А`ВИОНОСЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Рядко.</i> Самолетоносач. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Поделение от въздушните войски. <i>Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии.</i> НА, 1959, бр.3426, 1. | + | <b>А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср.</i> Поделение от въздушните войски. <i>Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии.</i> НА, 1959, бр.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 3426, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ВИОПОЛК</b>, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Полк от въздушните войски. <i>Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“.</i> ВН, 1960, бр.2665, 3. | + | <b>А`ВИОПОЛК</b>, <i>мн.</i> -ове, след <i>числ.</i> -ка, <i>м.</i> Полк от въздушните войски. <i>Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“.</i> ВН, 1960, бр.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 2665, 3. |
---- | ---- | ||
<b>А`ВИОРАЛИ</b>, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. <i>39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие.</i> АК, 1971, кн. 1, 28. | <b>А`ВИОРАЛИ</b>, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. <i>39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие.</i> АК, 1971, кн. 1, 28. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВИОСАЛО`Н</b> <i>м.</i> Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. <i>Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосалната{{попр|Поправяне на правописна грешка „колосабната“ на „колосалната“.}} сума от 8 милиарда долара.</i> ДТ, 2000, бр. 159, 8. <i>Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.</i> |
---- | ---- | ||
<b>А`ВИОСЕКСТАНТ</b> <i>м. Спец.</i> Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет. | <b>А`ВИОСЕКСТАНТ</b> <i>м. Спец.</i> Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет. | ||
| Ред 19: | Ред 19: | ||
<b>А`ВИОСТРОИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист в областта на авиостроителството. | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Специалист в областта на авиостроителството. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. <i>Авиостроителен завод. .</i> | + | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. <i>Авиостроителен завод.{{попр|Премахване на излишна точка.}}</i> |
---- | ---- | ||
<b>А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене. | <b>А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене. | ||
| Ред 40: | Ред 40: | ||
— Ит. avista ’при виждане, при представяне’. | — Ит. avista ’при виждане, при представяне’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>А`ВИТАМИНОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. <i>Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза.</i> НТМ, 1961, кн.4, 24. <i>След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии.</i> Л. Петров и др., БНК, 7. | + | <b>А`ВИТАМИНОЗА</b> <i>ж. Мед.</i> Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. <i>Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза.</i> НТМ, 1961, кн.{{попр|Добавяне на пропуснат интервал.}} 4, 24. <i>След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии.</i> Л. Петров и др., БНК, 7. |
— От гр. + лат. | — От гр. + лат. | ||
| Ред 46: | Ред 46: | ||
<b>А`ВИТАМИНОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>Мед. Прил. от</i> авитаминоза. <i>И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания</i> [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. <i>Авитаминозно заболяване.</i> | <b>А`ВИТАМИНОЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>Мед. Прил. от</i> авитаминоза. <i>И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания</i> [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. <i>Авитаминозно заболяване.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b>АВЛИ`</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) авла` <i>ж. Диал.</i> Палати. <i>Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 117. | + | <b>АВЛИ`</b> <i>мн., ед.</i> (рядко) <b>авла`</b> <i>ж. Диал.</i> Палати. <i>Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 117. |
— От гр. ἀυλή | — От гр. ἀυλή | ||
Текуща версия към 13:26, 25 юни 2013
А`ВИОНАВИГАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до управлението на самолет.
А`ВИОНАВИГАЦИЯ ж. Наука, която се занимава с управляването на самолета и с практическите начини за определяне на неговото местонахождение по време на полет.
А`ВИОНОСЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Самолетоносач.
А`ВИОПОДЕЛЕНИЕ, мн. -ия, ср. Поделение от въздушните войски. Голяма част от нашите авиоподеления постигат добри успехи в бойната и политическата подготовка и в течение на редица години извършват полетите без аварии. НА, 1959, бр.* 3426, 1.
А`ВИОПОЛК, мн. -ове, след числ. -ка, м. Полк от въздушните войски. Със съветска помощ бе формиран легендарният френски авиополк „Нормандия — Неман“. ВН, 1960, бр.* 2665, 3.
А`ВИОРАЛИ, мн. -та, ср. Състезание на самолети за постигане на преднина по някакъв маршрут. 39 леки самолета взели участие в състезанията по маршрут Лондон — Сидней (Австралия).. Но това авиорали не минало без произшествие. АК, 1971, кн. 1, 28.
АВИОСАЛО`Н м. Изложение за представяне на най-нови постижения в областта на самолетостроенето. Само за един ден на Берлинския авиосалон бе сключена сделка за колосалната* сума от 8 милиарда долара. ДТ, 2000, бр. 159, 8. Авиосалонът в Сингапур е най-престижният в Азия.
А`ВИОСЕКСТАНТ м. Спец. Бордов уред, с който се определя мястото на самолета във време на полет.
А`ВИОСТРОИТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Специалист в областта на авиостроителството.
А`ВИОСТРОИТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до авиостроител и до авиостроителство. Авиостроителен завод.*
А`ВИОСТРОИТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Клон от промишлеността, в който се построяват самолети; самолетостроене.
А`ВИОТЕХНИК, мн. -ци, м. Специалист в областта на авиационната, самолетната техника; авиационен техник. Не изоставаха и авиотехниците и авиомеханиците. Те денонощно работеха по самолетите, за да осигуряват безаварийни полети. НА, 1959, бр. 3426, 2.
А`ВИОТЕХНИКА ж. Авиационна, самолетна техника.
А`ВИОТЕХНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с авиотехника. Авиотехнически занимания.
А`ВИОТРАНСПОРТ м. Само ед. Превозване със самолети на хора, стоки и др. от едно място на друго; въздушен транспорт, аеротранспорт.
А`ВИОТРАНСПОРТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до авиотранспорт; аеротранспортен. Авиотранспортна компания.
А`ВИОХОРИЗОНТ м. Авиац. Авиационен бордов уред, който показва на летеца положението на самолета спрямо хоризонта по време на полет.
АВИ`СТА ж. Банк. 1. Полица, която трябва да се изплати при предявяване. 2. Надпис върху такава полица, с който се удостоверява, че тя трябва да бъде изплатена при предявяване.
— Ит. avista ’при виждане, при представяне’.
А`ВИТАМИНОЗА ж. Мед. Заболяване, причинено от продължително непълноценно хранене, при което съответните витамини липсват или са в недостатъчно количество. Отсъствието на тези нищожни количества [витамини] в храната води до тежко страдание на организма, наречено авитаминоза. НТМ, 1961, кн.* 4, 24. След всичко отбелязано дотук не е чудно защо в миналото болестите на мизерията.. се ширеха, .., а сред децата и възрастните в редица райони на България се наблюдаваха авитаминози, рахит, дистрофии. Л. Петров и др., БНК, 7.
— От гр. + лат.
А`ВИТАМИНОЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, Мед. Прил. от авитаминоза. И понеже витамините се разрушават от варене, сушене, печене на хранителните продукти, то тука се крие причината за авитаминозните страдания [берибери, пролетна умора и др.]. ПН, 1934, кн. 3, 37. Авитаминозно заболяване.
АВЛИ` мн., ед. (рядко) авла` ж. Диал. Палати. Из думите на Теофана са види, че българете са наричале авли само царските палати. Хр. Ботев, Съч., 1929, 117.
— От гр. ἀυλή
АВЛИ`ГА ж. Прелетна пойна птица с жълти пера от разреда врабчови, мъжката има черни крила и опашка, а женската е пъстра отпред на гърдите. Oriolus galbula. Най-отпред летяха скорците, след тях кукувиците, славейчетата и лястовичките, а най-подире авлигите. П. Бобев, ЗП, 12. Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .. , златните авлиги. Ем. Станев, ЯГ, 5. Ще бъда обвързан в железни и хладни вериги, / ще бъда подхвърлен в тъмите на мрачен затвор, / но пак ще ми пеят разбудени, волни авлиги. Хр. Ясенов, Събр. пр., 74. Запяла, Боже, запяла / голяма птица авлига. Нар. пес., СбВСт, 549.
АВЛИ`ГИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от авлига. Последни са дошли [авлигите] — подир
