Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/218“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>Византия използувала за борба срещу славяните.</i> Ст. Михайлов, БС, | + | <i>Византия използувала за борба срещу славяните.</i> Ст. Михайлов, БС, 78. <i>А цар Крум се биеше за земя и народ с авари и ромеи. Н.</i> Райнов, ВДБ, 41. <i>Аварите, един номадски народ от тюркски произход .. опустошавали свободно римската държава и се намирали в добри отношения с лонгобардския двор.</i> Ил. Велков, Пр., 1952, кн. 6, 106. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВАРИА`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Спец.</i> Неизменен, непроменлив. <i>Авариантна система.</i> |
— От гр. α ’не, без’ + лат. varians, -ntis ’променлив’. | — От гр. α ’не, без’ + лат. varians, -ntis ’променлив’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВАРИ`ЕН</b>, -и`йна, -и`йно, <i>мн.</i> -и`йни, <i>прил.</i> 1. Който е свързан с авария. <i>Авариен случай.</i> |
| − | 2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. | + | 2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. <i>В случай на пропукване на пода, металът може да изтече и да се излее в помещението. За да не се допусне това, пред отвора за изпускане на метала, около пода на пещта, се строи авариен приемник.</i> Ц. Цветков, М, 274. <i>Скривалището трябва да има не по-малко от два входа, разположени на различни страни, а също така и авариен изход.</i> Н. Иванов и др., ГО, 68. <i>Авариен ремонт. Аварийна група. Аварийна кола. Аварийна спирачка. Аварийна ролка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВАРИ`ЙНО</b>. <i>Нареч. от</i> авариен (в 1 знач.); поради авария. <i>Никой не вярваше на разказите на местните жители, че на остров Комодо живеят огромни змейове .. Така реагира светът и на разказа на един пилот, приземил се аварийно на острова.</i> П, 1979, бр. 27, 9. <i>[Самолетът] ще направи опит да кацне аварийно на летището.</i> ДТ, 2000, бр. 30, 25. |
---- | ---- | ||
| − | <b>АВАРИ` | + | <b>АВАРИ`ЙНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Наличие на авария. <i>Снижаване на аварийността.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b>АВАРИ`РАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> аварирам като <i>прил.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др. | + | <b>АВАРИ`РАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> аварирам като <i>прил.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др. — който не може да извършва нормалната си работа поради авария. <i>Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби.</i> ДТ, 1999, бр. 320, 14. <i>В такива случаи [при реакторна злополука] може да се получи значителна концентрация на радиоактивни замърсявания около авариралия реактор.</i> Л. Манолов, РА, 51. |
| − | |||
| − | — който не може да извършва нормалната си работа поради авария. <i>Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби.</i> ДТ, 1999, бр. 320, 14. <i>В такива случаи | ||
---- | ---- | ||
<b>АВАРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) <i>Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.</i> | <b>АВАРИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> и <i>св., непрех.</i> За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) <i>Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.</i> | ||
| Ред 21: | Ред 19: | ||
<b>АВАРИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> аварирам. | <b>АВАРИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ. от</i> аварирам. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВА`РИЯ</b> <i>ж.</i> 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомобил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. <i>Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест.</i> П. Вежинов, ДБ, 271. <i>— Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата.</i> Кр. Кръстев, К, 57. <i>До този ден той [корабът „Ахилес“] беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт.</i> Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // <i>Разш.</i> Повреда на машина, инсталация, съоръжение. <i>Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината.</i> К. Калчев, СТ, 201. <i>— Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли?</i> Ем. Манов, ДСР, 487. <i>Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите [на рудите] бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление.</i> С, 1954, кн. З, 88. |
2. <i>Прен. Разг.</i> Несполука, неуспех, нещастие. <i>А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник.</i> Ем. Манов, МПЛ, 7. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Несполука, неуспех, нещастие. <i>А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник.</i> Ем. Манов, МПЛ, 7. | ||
| Ред 27: | Ред 25: | ||
◇ <b>Морска авария.</b> <i>Юрид.</i> Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност. | ◇ <b>Морска авария.</b> <i>Юрид.</i> Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност. | ||
| − | — От араб. през гр. ἀβαρία и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с.176). | + | — От араб. през гр. ἀβαρία и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 176). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>АВА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до авари. <i>Ескус бил разорен през VI в. По време на аварските нашествия.</i> Ст. Михайлов, БС, 126. <i>Аварски каганат.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>А`ВГИЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Само в съчет.: <b>Авгиеви обори</b>. <i>Книж.</i> Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). <i>Главното, в което е упрекван Цанков, са неговите крайности. Но това бяха крайностите на чистача на авгиевите обори, който има смелостта да се рови в боклука с голи ръце, да тръби за своите открития из областта на човешките отпадъци.</i> Т. Жечев, БВ, 122. |
— От гр. собств. | — От гр. собств. | ||
Версия от 20:28, 6 декември 2012
Византия използувала за борба срещу славяните. Ст. Михайлов, БС, 78. А цар Крум се биеше за земя и народ с авари и ромеи. Н. Райнов, ВДБ, 41. Аварите, един номадски народ от тюркски произход .. опустошавали свободно римската държава и се намирали в добри отношения с лонгобардския двор. Ил. Велков, Пр., 1952, кн. 6, 106.
АВАРИА`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. Неизменен, непроменлив. Авариантна система.
— От гр. α ’не, без’ + лат. varians, -ntis ’променлив’.
АВАРИ`ЕН, -и`йна, -и`йно, мн. -и`йни, прил. 1. Който е свързан с авария. Авариен случай.
2. Който е предназначен за отстраняване на аварии или за предотвратяване на аварии. В случай на пропукване на пода, металът може да изтече и да се излее в помещението. За да не се допусне това, пред отвора за изпускане на метала, около пода на пещта, се строи авариен приемник. Ц. Цветков, М, 274. Скривалището трябва да има не по-малко от два входа, разположени на различни страни, а също така и авариен изход. Н. Иванов и др., ГО, 68. Авариен ремонт. Аварийна група. Аварийна кола. Аварийна спирачка. Аварийна ролка.
АВАРИ`ЙНО. Нареч. от авариен (в 1 знач.); поради авария. Никой не вярваше на разказите на местните жители, че на остров Комодо живеят огромни змейове .. Така реагира светът и на разказа на един пилот, приземил се аварийно на острова. П, 1979, бр. 27, 9. [Самолетът] ще направи опит да кацне аварийно на летището. ДТ, 2000, бр. 30, 25.
АВАРИ`ЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Наличие на авария. Снижаване на аварийността.
АВАРИ`РАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от аварирам като прил. За транспортно средство, машина, инсталация и др. — който не може да извършва нормалната си работа поради авария. Световните океани станаха гроб за хиляди хора и депо за аварирали кораби. ДТ, 1999, бр. 320, 14. В такива случаи [при реакторна злополука] може да се получи значителна концентрация на радиоактивни замърсявания около авариралия реактор. Л. Манолов, РА, 51.
АВАРИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. За транспортно средство, машина, инсталация и др. — претърпявам авария (в 1 знач.) Скоро след напускане на пристанищната акватория корабът аварира.
АВАРИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от аварирам.
АВА`РИЯ ж. 1. Внезапна повреда на транспортно средство (кораб, самолет, влак, автомобил и др.), при която се прекъсва нормалната му работа. Мъртвата черна гемия се клатеше сред морето, безлюдна и запустяла, макар никакъв флаг на мачтата да не говореше за авария или болест. П. Вежинов, ДБ, 271. — Днес е много кално, другарю старши лейтенант, да не стане някоя авария с колите из тия дерета — забеляза веднъж старшината на ротата. Кр. Кръстев, К, 57. До този ден той [корабът „Ахилес“] беше претърпял деветнадесет аварии и три пожара, пет пъти беше влизал и излизал от основен ремонт. Пл, 1979, кн. 8, 135-136. // Разш. Повреда на машина, инсталация, съоръжение. Той стоеше прав между становете и внимателно наблюдаваше работата им. Беше свикнал отпреди да открива авариите само по тракането на машината. К. Калчев, СТ, 201. — Опичайте си ума. Машините трябва да вървят като часовници. Никакви задръжки, никакви аварии — разбирате ли? Ем. Манов, ДСР, 487. Специално на „Върли бряг“ най-трудна е работата на сондьорите. Жилите [на рудите] бягат надолу косо и зигзагообразно и тяхното проследяване с изкривени сонди е мъчна работа. Авариите при сондите са твърде често явление. С, 1954, кн. З, 88.
2. Прен. Разг. Несполука, неуспех, нещастие. А на матурата пропадна тъкмо по математика, получи тройка. Всички преживяхме тежко тази авария и се срамувахме, че ние ще учим, а той ще върви войник. Ем. Манов, МПЛ, 7.
◇ Морска авария. Юрид. Ивънредни разходи, щети, пожертвувания, които са направени съзнателно, за да се спаси кораб и превозвана с него стока от опасност.
— От араб. през гр. ἀβαρία и итал. avaria — Търг. ръководство, 1858 (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български, ГСУ, 1960, с. 176).
АВА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до авари. Ескус бил разорен през VI в. По време на аварските нашествия. Ст. Михайлов, БС, 126. Аварски каганат.
А`ВГИЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет.: Авгиеви обори. Книж. Нещо много замърсено или оставено в пълно безредие (от старогръцкия мит за оборите на цар Авгий, непочиствани в продължение на 30 години, които Херкулес очистил за един ден). Главното, в което е упрекван Цанков, са неговите крайности. Но това бяха крайностите на чистача на авгиевите обори, който има смелостта да се рови в боклука с голи ръце, да тръби за своите открития из областта на човешките отпадъци. Т. Жечев, БВ, 122.
— От гр. собств.
АВГИ`Т м. Минер. Минерал от групата на пироксенита с лъскав чернозелен до черен цвят, който се среща главно в състава на някои видове вулканични скали.
— От гр. ἀυγή ’блясък’.
АВГИ`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Минер.
