част или към всяко изречение и ударен а`
... а).
1. Свързва еднакви части на изречение или еднородни прости изречения в едно сложно при изреждане на последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе... бе, бре... бре, ту... ту. А` внезапен пожар да избухне, а` нощем пушка да гръмне, а в тъмнина някой да извика изотзад дръжте го!“ — .. , клетото сърце на Мойше би изстинало моментално. Ал. Константинов, Съч. I, 226. — Не вървиш, ами хвърчиш. Видях те, че придрасна покрай ишлика и а` тук да те стигна, а` там... Ил. Волен, БХ, 45. — Питай кого щеш, години не съм слизал от Котел. А` днес, а` утре. Минават дните. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. А` това било, а` онова, отрупани с работа, не усетихме как измина цял месец.
2. Свързва еднакви части на изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от условие или действие, посочено в предходното изречение. — Я не се обръщай! — изкрещя му [на Алипи] зверски Пано, като измъкна в същия миг и цяло едно оръдие из кобура си. Внимавай! А` се обърнеш още веднъж, а` ти светих маслото! Д. Калфов, Избр. разк., 54. — Е, бай Глиго, те ти вакуираната [евакуираната] булка. Па да не налиташ, ей, че мъжо й е моряк, а` подуши нещо, а` те закла! В. Андреев, ПР, 57. — Сираците денес избягаха у града с една каруца от Смърчин. Иди ги дири у града сеги .. багажа им няма да дам, че са ми платили, сиротите. А` пипнеш нещо, а` те съсекох, така да знаеш — пък или ти, или аз. П. Здравков, НД, 247-248. Мама здраво държеше резето да не би случайно да падне от нашите неразумни движения. А` се отвори вратата, а` се свърши с нас! Щяхме да издъхнем, преди още да се срещнем с крадеца! К. Калчев, ПИЖ, 18.
V. С други съюзи: а па (диал.), а пък (то), а то, а че за засилване на значенията му. — Ратайче съм. Случих добър човек. Втора година ме храни, а пък аз му паса овцете. А. Каралийчев, ТР, 191. Дано ми найдат [братята] пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин / със куршум да го поздравят, / а пък със сабя помилват. Хр. Ботев, Съч., 6. — Божкем са те пратили да ни помагаш, а то — само дето ни мътиш водата. А. Гуляшки, ЗР, 231. — Бай Коста — .., — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба, у вас? — А че, Ангеле, аз снощи ти го дадох. Хубаво помня. М. Кремен, СС, 16. — Това ли ви е яденето? — А че какво? — учуди се искрено и дълбоко бай Пантелей. — Качамак лошо ли е? П. Вежинов, НС, 186. — Даскало жив, Радо! Я нали ти казах, че църната оная не знаеше, а па бъбреше за даскало?... Ив. *Вазов, Съч. XXIII, 202.
А3 частица (с ударение). Разг. 1. (Понякога удължено а а или удвоено а-а). За подкана към отговор; хайде, ха. — А, какво ще кажеш — подхвана той [Стоян] разговор, като седнаха да обяд*ват, и изложи пред жена си целия си план. Д. Талев, ЖС, 96. — Бай Илия е малко глупавичък .. — Големи приказки приказваш, Димо! — обади се Илиев роднина. — Я мълчи там! Аз и по-големи мога да кажа. — А, кажи ги, че да те видя, колко тежиш! К. Петканов, МЗК, 281-282. — За къде така, аа? — попита ханджият. Ив. Вазов, Съч., XXII, 171. Не усети кога пред него изтупа Костадинчо, най-малкият му син. — Татьо... а, татьо... Такова... пък чичо Димитър пита тука ли си... Г. Караславов, Избр. *съч. I, 182. — Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни мислиш за хайдуци — разсърди се Иван. И. Йовков, ПГ, 23.
• В съчет. абе. ???А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е? А. Константинов, БГ, 12.
2. Разг. (Понякога удължено а а) за подбуда, подкана към действие; хайде, ха. — Ех, а доиграйте си, дяца! — додаде стрина Илчовица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. Лисицата кога видяла, че замръзнала добре опашката на влъкът???, рекла: а, сега, кумче, тегли! Христом. ВВ I, 29. Застанахме прави и изпървом се срамувахме да викаме .. Сетне почвах да подвиквам по-силно. — Аа, кошници... Кр. Григоров, ОНУ, 91. — Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам! Елин Пелин, Съч. II, 166.
3. За запитване: а) Простонар. При неясно схванати или недочути думи (понякога удължено а а); какво, що? — Дядо Корчане, .. — нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече .. — А? Какво каеш, Дъбак? Елин Пелин, Съч. I, 166. Руса: Една госпожа... Ангелиева... Хаджиев: А... а?... Г-жа Ангелиева? Ст. Костов, Избр. тв., 340-341. — Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво. П. Бобев, ГЕ, 160. Тинчо се приближи и побутна Николай по рамото. — Аз си отивам. Николай не отвърна. — Отивам си — повтори му Тинчо. — А? — повдигна глава Николай. — Отиваш си? П. Проданов, С, 59. — Попаденията са точни, господин помощник. — Поздравявам ви с успеха! — Аа? Заповядайте! Не чух... Ив. Мартинов, ДТ, 257. б) Разг. При очакване на отговор, обикн. утвърдителен. — Бабо, ами ти любила ли си на младини .. А, бабо? Ц. Церковски, ТЗ, 15. Когато наближих часовоя, той измърмори: — Ти ли си, докторе? Кучешко време, а? П. Вежинов, НС, 25. — Дето се казва, живеем на дългосрочен кредит. Ще дойде време и ние да забогатеем, а? — обръщаше се той към Раденко. Кр. Григоров, Р, 16. Докато ви слушах, все си мислех: не е толкова лошо да си интелигентен, а? Ем. Манов, БГ, 214. Виждал съм те хее, още като хлапе. Загуби
