Page:RBE Tom1.djvu/196

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


3. Свързва изречения, когато се съпоставят техни главни или второстепенни части при изтъкване на нечии качества или действия или едно обстоятелство пред други (предхожда тази част, която се изтъква); що се отнася до. У другите българе небосклонът е не твърде обширен, .. ; а Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание. Л. Каравелов, Съч. II, 1. — Селямсъза го избраха за неговата старост и опитност — .. — а Тарилйомът е човек разбраничък и ходи се` на горната черква. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Едва ли някой е чувал за този младеж. А той е един истински герой. Г. Караславов, ПМ, 103-104. Не издържа Николай на погледите им. — Гледайте! Аз съм крадец, лъжец!… А вий… вий се мислите за много добри. П. Проданов, С, 102. Къде е нашето разбито ято? / Другарите разстреляни лежат сега. / А ние — в плен. Мл. Исаев, Д, 7. Да имам баща войвода / над толкоз мина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седя — / при този сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч., 33.

4. В сложно изречение свързва последното от няколко поредни прости изречения с предходното, когато то се съпоставя с останалите. Някои погали по главичките, други потегли за ушите, а най-малките — сиреч обидените — той цалуна по бузките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 13. Тука гроб продънен во земята, /тамо друг току засипан с пръст, / а над трети, глъхнали в тревата, / се едвам съзира камен кръст. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 46. Ний бяхме трима другари, / .. / Под фабричната каменна сграда, / в сажди, дим и трансмисиен плясък / се топи днес единът и страда / .. / в дим барутен и пукот картечен отстоява правата ни вторият, / а на всички копнежа потаен / в гладни песни излива третият. Хр. Радевски, ВН, 11-12.

5. Свързва отделни самостоятелни изречения, второто от които съдържа нов момент по отношение на казаното в предходното изречение. „Това, което притежава един, липсва у друг. Но ти даваше, каквото можеше, и понеже го даваше от сърце, партията ти благодари. А сега внимавай в последните мигове, старче! .. Немците приближават“. Д. Димов, Т, 618. — Вий знаете ли онзи, Гърдьо, как се обърка, като ме видя? А беше замахнал с тоягата срещу тати и, Боже! — какво щеше да стане, ако беше го ударил!… Й. Йовков, ЧКГ, 146-147. Ела ма, майко, прегърни /и в красно чело цалуни — / .. / А аз ща либе прегърна / с кървава ръка през рамо / да чуй то сърце юнашко, / как тупа сърце, играе. Хр. Ботев, Съч., 7.

II. За противопоставяне*. 1. Свързва изречения, когато се посочва несъвпадение, несъвместимост между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояние; ала, пък. Но никакъв признак на село. А картата ми именно тъдява го туряше. Ив. Вазов, Съч. XII, 76. От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове… Елин Пелин, Съч. I, 43. Разказваше за мъката и за тежкия труд на ония, които работеха господарската земя, а нямаха хляб да нахранят децата си. Св. Минков, ПК, 16. Де отиваш, хубава девойко, / .. / ален мак ти златни къдри кичи, / а сълзи се ронят от очи ти! Ем. Попдимитров, К, 130. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / .. / А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. П. К. Яворов, Съч I, 60. Ти [поетът] възпяваш „Родината мила“, / ти трепериш над нейната чест, / а край теб стърчат черни бесила, / и площадът гърми от протест. Хр. Радевски, П, 46.

2. Свързва две изречения, когато действието във второто е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; ала, пък, но. — Аз я мислех самата невинност, брате, а какво излезе? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Пиеше ракия [Соколов] и братуваше с онбашият вечер, а нощя пушкаше из кумина, за да го тревожи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. В четвъртък след обед излязох да прибера козата. Бях я вързал край реката в храсталаците, а тя скъсала въжето и задула нагоре. Чудомир, Избр. пр., 293-294. Двадесет години нямаше още, а бе успяла на много момци да подметне думи и погледи, от които човек дълго време не може да дойде на себе си. Елин Пелин, Съч. I, 89. Те [удръжките] бяха уж дребни и незначителни и уж все в полза на чиновниците, а всъщност подяждаха и без това оскъдните заплати. Г. Караславов, Избр. съч. II, 206. — Ти ми си, синко, едничък, / едничък още мъничък, / а лоши думи хортуваш. Хр. Ботев, Съч., 34. Прелитат с вой снаряд подир снаряд / раздират черните завеси на нощта. / .. А робите стоят като скали, / скала е мисълта за свобода. Хр. Смирненски, Съч. I, 116.

3. Свързва части на изречението, които изразяват противоречиви понятия, или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; ала, но, обаче. Градината се изпълнила с роби. Някои — мършави, а други — пълни. Н. Райнов, КЧ, 45. Двете непознати птици летяха много смешно .. Крилата им бяха широки и черни, а коремите им чудно бели. Ем. Станев, ПГВ, 31-32. — Глупец не е Мартинов, а напротив, твърде даровит, чието име се славеше .. — Чието име се славеше, а коремът му куркаше, каза докторът. Ив. Вазов, Съч. XII, 38. Никой от другарите съученици не му се сърдеше за поставения прякор, а напротив, всеки нов прякор възбуждаше в класа ново оживление, смях и веселие. А. Сарафов, СбАСЕП, 297. Планините дишаха