Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/18“
м (→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Проблематична: Вероятно не е проблематична, тест: дали това е правилният знак за апостроф; и на шаблона за проблемен участък.) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проблематична | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| + | {{+}} | ||
2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: <i>архонт, логотет, фаланга</i> и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: <i>икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората</i> и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — <i>аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа</i> и под. | 2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: <i>архонт, логотет, фаланга</i> и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: <i>икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората</i> и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — <i>аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа</i> и под. | ||
| − | 3. В Речника на българския език се включват разпространени и | + | 3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: <i>взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение</i> и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като <i>влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник</i> и др. |
| − | 4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: <i> | + | 4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: <i>билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет</i> и др., както и производни от турски думи с българска наставка — <i>аскерски, каймакамски, бегликчийски</i> и т. н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: <i>тембих</i> {{?}}'наставление', б) Редки единични или авторски употребени турцизми: <i>джевелия, аслия</i> и др. |
| − | 5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен | + | 5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. <i>банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс</i> и др.). |
При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. <i>афиш — афиша, офицер — офицерин</i>) също се има предвид тяхната разпространеност. | При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. <i>афиш — афиша, офицер — офицерин</i>) също се има предвид тяхната разпространеност. | ||
| − | 6. От старите и остаряващите заемки, като напр. <i>куна</i> 'икона', <i> | + | 6. От старите и остаряващите заемки, като напр. <i>куна</i> 'икона', <i>камерхер, куриозитет</i>, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература. |
X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При | X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При | ||
| − | |||
Версия от 04:48, 27 ноември 2012
2. От гърцизмите в Речника се поместват заемки от старогръцкия език, намерили широко разпространение в българския език — названия, свързани с обществено-политическия живот или с бита на старите гърци: архонт, логотет, фаланга и т.н., новогръцки заемки, навлезли в книжовния български език по време на християнизацията на българите (IX-X в.) и по-късно пряко или чрез други езици и отразени в литературата ни: икона, ангел, трапеза, герой, втасвам, липсвам, колиба, трендафил, фитил, хората и др.; международни думи от гръцки език и с гръцки основи — аритметика, география, тема, проблем, ксенофобия, хемодиализа и под.
3. В Речника на българския език се включват разпространени и затвърдени в съвременния ни книжовен език руски думи, навлезли през различни периоди от развоя на нашия обществено-политически и културен живот от Възраждането до днес. Това са русизми (руски думи и руски фонетични варианти), разпространени в нашата възрожденска книжнина, които днес се употребяват рядко или са остарели: взгляд, беззаботен, дерзост, воспитание, дерзновение и др.; руски заемки от съвременния руски език, които означават абстрактни понятия, качества, действия, явления от обществения бит и техника в по-ново време, като влияние, нюх, колебание, въобще, пренебрегвам, отявлен, кънки, лебедка, колхоз, спътник и др.
4. С развоя и движението на лексиката на новобългарския книжовен език е свързана употребата на заемки от турски или през турски (арабски и персийски думи). В Речника на българския език се дават както онези турцизми, които са разпространени в разговорния ни език от по-старата епоха и се употребяват днес в простонародната реч или в съвременния книжовен език с известна стилистична цел, така също и застъпените в книжнината от нашето Възраждане и в народните ни песни и приказки, като: билюк, боаз, беглик, вилает, гюмрук, кусур, мерак, рахат, серт, мурафет и др., както и производни от турски думи с българска наставка — аскерски, каймакамски, бегликчийски и т. н. В Речника се избягват: а) Турски разговорни думи, употребявани по-рядко и в по-старата литература, които имат български съответствия: тембих ???'наставление', б) Редки единични или авторски употребени турцизми: джевелия, аслия и др.
5. При подбора на фонетичните варианти на чуждите думи освен разпространеността им в езика имат се предвид и фонетичните особености на различните езици, от които са заети (напр. банкер, банкир, банкиер, кафе, каве, кахве, хикс, икс и др.).
При включването на словообразувателните варианти на чуждите думи (напр. афиш — афиша, офицер — офицерин) също се има предвид тяхната разпространеност.
6. От старите и остаряващите заемки, като напр. куна 'икона', камерхер, куриозитет, имат място в Речника на българския език онези, които се срещат в произведенията на класиците на българската художествена литература и в съвременната научна и публицистична литература.
X. Термини от различни науки, занаяти и специални дейности. При
