Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/16“
м |
(→Одобрена: с поправки) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | УВОД | + | == УВОД == |
| − | ПОДБОР НА ДУМИТЕ | + | === ПОДБОР НА ДУМИТЕ === |
Многотомният Речник на българския език, както бе характеризиран вече, отразява както съвременното състояние, така и движението и изменението на лексико-семантичната система на целокупния български език за един дълъг период, започващ от началото на XIX век. Наред с общоупотребимата българска лексика в него се включват с известен подбор следните категории лексикални единици: | Многотомният Речник на българския език, както бе характеризиран вече, отразява както съвременното състояние, така и движението и изменението на лексико-семантичната система на целокупния български език за един дълъг период, започващ от началото на XIX век. Наред с общоупотребимата българска лексика в него се включват с известен подбор следните категории лексикални единици: | ||
| − | I. Остарели думи (архаизми). Поместват се думи, чиито реалии (назовани понятия) в съвременния български език имат различни названия, или други фонетични и словообразувателни варианти като <i>браслет, безправда, безпоронен, байонета, банкир, взгляд, банкрот, плакарда</i> и др., се включват в Речника с подбор в зависимост от разпространението им в старата книжнина. | + | <b>I. Остарели думи (архаизми).</b> Поместват се думи, чиито реалии (назовани понятия) в съвременния български език имат различни названия, или други фонетични и словообразувателни варианти като <i>браслет</i>, <i>безправда</i>, <i>безпоронен</i>, <i>байонета</i>, <i>банкир</i>, <i>взгляд</i>, <i>банкрот</i>, <i>плакарда</i> и др., се включват в Речника с подбор в зависимост от разпространението им в старата книжнина. |
| − | + | <b>II. Старинни думи.</b> Включват се архаизми, които се срещат в произведенията на възрожденски и съвременни писатели и са употребени за стилистично оцветяване: <i>дан</i>, <i>рат</i>, <i>бран</i>, <i>стяг.</i> | |
| − | + | <b>III. Думи и устойчиви словосъчетания, които минават в пасивния запас на езика.</b> От остаряващите думи, които отпадат от езика ни главно вследствие на политическите, икономическите и културните промени у нас, в Речника се включват онези, които в миналото, включително и в периода до 1989 г., са имали широка употреба, като: а) Стари названия на учреждения, на служебни лица и длъжности, названия от учебното дело, почетни звания и пр., напр.: <i>пристав</i>, <i>стражар</i>, <i>поручик</i>, <i>фелдфебел</i>, <i>полукласически</i>, <i>реалка</i>, <i>всестранна</i>, <i>агит табло</i>, <i>текезесар</i>, <i>политпросвета</i>, <i>профпредседател</i>. б) Названия на обществени и политически течения и партии от времето на нашето Възраждане и около или след Освобождението и на привържениците им — <i>дуализъм</i>, <i>екзархист</i>, <i>съединист</i>. в) Названия на някои обществени организации, политически партии и понятия, свързани с по-далечното и с близкото минало, както и на техни членове и съмишленици, като: <i>звено</i> ’политическа партия с такова име’, <i>блокар</i>, <i>народник</i>, <i>звенар</i>, <i>бранник</i>, <i>ратник</i>, <i>милиционер</i>, <i>комсомолец</i>. | |
| − | IV. Думи, които възстановяват употребата си в езика ни поради настъпилите обществено-политически промени след 1989 г., като напр.: <i>касация, полиция, кмет, спомоществувател, жандармерия</i> и др. | + | <b>IV. Думи, които възстановяват употребата</b> си в езика ни поради настъпилите обществено-политически промени след 1989 г., като напр.: <i>касация</i>, <i>полиция</i>, <i>кмет</i>, <i>спомоществувател</i>, <i>жандармерия</i> и др. |
| − | V. Неологизми. След 1989 г. българската лексика значително се обнови. Думи и значения, които се появяват и придобиват гражданственост през този период, намират място в новото издание, като напр.: <i>автоаларма, борд (валутен; на директори), бодигард, видеокасетофон, графити, | + | <b>V. Неологизми.</b> След 1989 г. българската лексика значително се обнови. Думи и значения, които се появяват и придобиват гражданственост през този период, намират място в новото издание, като напр.: <i>автоаларма</i>, <i>борд (валутен; на директори)</i>, <i>бодигард</i>, <i>видеокасетофон</i>, <i>графити</i>, <i>дисководещ</i>, <i>оферта</i> и др. |
Версия от 22:24, 29 ноември 2012
УВОД
ПОДБОР НА ДУМИТЕ
Многотомният Речник на българския език, както бе характеризиран вече, отразява както съвременното състояние, така и движението и изменението на лексико-семантичната система на целокупния български език за един дълъг период, започващ от началото на XIX век. Наред с общоупотребимата българска лексика в него се включват с известен подбор следните категории лексикални единици:
I. Остарели думи (архаизми). Поместват се думи, чиито реалии (назовани понятия) в съвременния български език имат различни названия, или други фонетични и словообразувателни варианти като браслет, безправда, безпоронен, байонета, банкир, взгляд, банкрот, плакарда и др., се включват в Речника с подбор в зависимост от разпространението им в старата книжнина.
II. Старинни думи. Включват се архаизми, които се срещат в произведенията на възрожденски и съвременни писатели и са употребени за стилистично оцветяване: дан, рат, бран, стяг.
III. Думи и устойчиви словосъчетания, които минават в пасивния запас на езика. От остаряващите думи, които отпадат от езика ни главно вследствие на политическите, икономическите и културните промени у нас, в Речника се включват онези, които в миналото, включително и в периода до 1989 г., са имали широка употреба, като: а) Стари названия на учреждения, на служебни лица и длъжности, названия от учебното дело, почетни звания и пр., напр.: пристав, стражар, поручик, фелдфебел, полукласически, реалка, всестранна, агит табло, текезесар, политпросвета, профпредседател. б) Названия на обществени и политически течения и партии от времето на нашето Възраждане и около или след Освобождението и на привържениците им — дуализъм, екзархист, съединист. в) Названия на някои обществени организации, политически партии и понятия, свързани с по-далечното и с близкото минало, както и на техни членове и съмишленици, като: звено ’политическа партия с такова име’, блокар, народник, звенар, бранник, ратник, милиционер, комсомолец.
IV. Думи, които възстановяват употребата си в езика ни поради настъпилите обществено-политически промени след 1989 г., като напр.: касация, полиция, кмет, спомоществувател, жандармерия и др.
V. Неологизми. След 1989 г. българската лексика значително се обнови. Думи и значения, които се появяват и придобиват гражданственост през този период, намират място в новото издание, като напр.: автоаларма, борд (валутен; на директори), бодигард, видеокасетофон, графити, дисководещ, оферта и др.
