Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/399“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | Поводи да чувствува виновността си тя имаше | + | Поводи да чувствува виновността си тя имаше много: Вини сондьорите, че безпомощно наблюдават как излитат напусто огромни количества земен газ — тя е виновна! Отиде при Нино в болницата, подаде му мокра кърпа за възпалените очи — тя е виновна! Погледне селяни, натоварили на каруца болно дете или стари родители, за да ги отведат по съседните села там да поспят и да си отдъхнат от дивия вой на фонтана — тя е виновна! Дори за да изглежда всичко наоколо тъй накаляно и грозно: керемидите на къщите побелели от засъхналия глинест разтвор, вейките на дърветата посърнали, цветята в градинките загубили багрите си — тя е виновна!... |
* | * | ||
Дни и нощи вече се разнасяше зловещият вой на фонтана, Неговата сила не намаляваше, признаци за нефт не се появяваха. Надошлите специалисти и любопитните постепенно се разотидоха. | Дни и нощи вече се разнасяше зловещият вой на фонтана, Неговата сила не намаляваше, признаци за нефт не се появяваха. Надошлите специалисти и любопитните постепенно се разотидоха. | ||
В Проглед останаха сондьорите от бригадата на Алеко Николов, чакаха да им доставят крановата арматура и гледаха с яд как скъпоценният газ-метан напразно излита в небето. | В Проглед останаха сондьорите от бригадата на Алеко Николов, чакаха да им доставят крановата арматура и гледаха с яд как скъпоценният газ-метан напразно излита в небето. | ||
| − | Нино Русев беше освободен от болницата и Льолчев го доведе от Шабла с една каруца на стопанството. Нино се появи между другарите си в горицата при рибарската хижа бледен, с мъчително главоболие, почти сляп. Очите му бяха | + | Нино Русев беше освободен от болницата и Льолчев го доведе от Шабла с една каруца на стопанството. Нино се появи между другарите си в горицата при рибарската хижа бледен, с мъчително главоболие, почти сляп. Очите му бяха възпалени и замъглени, той често затваряше задълго клепки или ги притискаше с мокра кърпа, която му подаваше Дора Павлова. |
| − | Всички сондьори, дори и винаги сдържаният Ивайло Нелчинов, и прескъпият на похвали Алеко Николов, | + | Всички сондьори, дори и винаги сдържаният Ивайло Нелчинов, и прескъпият на похвали Алеко Николов, разхвалваха Нино за неговия подвиг: че когато избухнал фонтанът, не се е уплашил, останал горе на кулата и се е опитвал да скачи сондажния лост с двете стропи на талевия блок, за да не потъне лостът в земята. |
| − | Но Нино се чувствуваше искрено виновен и горчиво възразяваше : | + | Но Нино се чувствуваше искрено виновен и горчиво възразяваше: |
— Стига сте ме ядосвали! Нали лостът потъна... | — Стига сте ме ядосвали! Нали лостът потъна... | ||
— Лостът потъна, но остана подвигът! — заяви с тържествен глас Лазар Станев. — Пак нашата смяна се отличи! | — Лостът потъна, но остана подвигът! — заяви с тържествен глас Лазар Станев. — Пак нашата смяна се отличи! | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 12:37, 30 септември 2015
Страницата е проверена
