Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/211“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
После той се наобядва в един ресторант и се отправи с градски автобус до предградието Аспарухово, в чиято покрайнина се намираше автобазата на геоложката експедиция. Там току-що се готвеше да тръгне камион за Каварна. Льолчев се настани в кабината при шофьора и потеглиха. | После той се наобядва в един ресторант и се отправи с градски автобус до предградието Аспарухово, в чиято покрайнина се намираше автобазата на геоложката експедиция. Там току-що се готвеше да тръгне камион за Каварна. Льолчев се настани в кабината при шофьора и потеглиха. | ||
Беше се вече свечерило, когато Льолчев се прибра в Каварна. Хазаите побързаха да му съобщят, че има гост. | Беше се вече свечерило, когато Льолчев се прибра в Каварна. Хазаите побързаха да му съобщят, че има гост. | ||
| − | — Ей, Нино! — подвикна той, като влезе в стаята и прегърна момъка. — Зарадва ме! Добре | + | — Ей, Нино! — подвикна той, като влезе в стаята и прегърна момъка. — Зарадва ме! Добре дошъл… През целия път съм си гадал ще дойдеш ли, или не. Най-после реших, че ще дойдеш поне да научиш какво съм направил с Нели. |
— За това идвам — призна откровено Нино, после добави: — И за работа. | — За това идвам — призна откровено Нино, после добави: — И за работа. | ||
— Ще се нареди. Всичко ще се нареди! — усмихна му се добродушно Льолчев и приклекна да разтвори куфара си. | — Ще се нареди. Всичко ще се нареди! — усмихна му се добродушно Льолчев и приклекна да разтвори куфара си. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
— Ще ти разкажа. Ей сега, да приготвя вечерята. | — Ще ти разкажа. Ей сега, да приготвя вечерята. | ||
Льолчев се залови да шета. Сръчен и разпоредителен, с някак разумни, овладени движения на цялото тяло, този човек радваше със самото си присъствие. Нино си спомни думите на Лидия за него при първата им среща на Нова година: | Льолчев се залови да шета. Сръчен и разпоредителен, с някак разумни, овладени движения на цялото тяло, този човек радваше със самото си присъствие. Нино си спомни думите на Лидия за него при първата им среща на Нова година: | ||
| − | „Моят мъж носи в себе си цяло съкровище от възможности. Но той постоянно ги е раздавал и прахосвал. Не му е познато свиденето и скъперничеството — и в материален, и в душевен смисъл. Зарад това прахосничество е останал такъв човек без котва — носил се е по света и се е разпилявал, без да скъта нещо за себе | + | „Моят мъж носи в себе си цяло съкровище от възможности. Но той постоянно ги е раздавал и прахосвал. Не му е познато свиденето и скъперничеството — и в материален, и в душевен смисъл. Зарад това прахосничество е останал такъв човек без котва — носил се е по света и се е разпилявал, без да скъта нещо за себе си…“ |
Нино го наблюдаваше как похватно подрежда масата, леко отваря сарделите с обикновен кухненски нож, реже на равни резенчета луканката с вещината на колбасар и с две-три здрави тупвания с длан по дъната на бутилките изтръгва тапите им. У този човек имаше наистина нещо неизразимо привлекателно — нещо, което можеше да се сравни само със самия него. | Нино го наблюдаваше как похватно подрежда масата, леко отваря сарделите с обикновен кухненски нож, реже на равни резенчета луканката с вещината на колбасар и с две-три здрави тупвания с длан по дъната на бутилките изтръгва тапите им. У този човек имаше наистина нещо неизразимо привлекателно — нещо, което можеше да се сравни само със самия него. | ||
Като подреди масата за вечеря, Льолчев извади от долапа чиста кърпа за ръце, взе сапуниерата и подкани: | Като подреди масата за вечеря, Льолчев извади от долапа чиста кърпа за ръце, взе сапуниерата и подкани: | ||
— Ела да се измием, Нино. | — Ела да се измием, Нино. | ||
| − | Умивалникът беше на двора — тенекиено резервоарче, прикрепено за дънера на едно от дърветата. Докато се миеха, Льолчев заговори за Нели със спокойния си, муден | + | Умивалникът беше на двора — тенекиено резервоарче, прикрепено за дънера на едно от дърветата. Докато се миеха, Льолчев заговори за Нели със спокойния си, муден говор. |
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 16:19, 20 ноември 2015
Страницата е проверена
