Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/196“
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Заменени символи за кавички и три точки с „…“.) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
— Не започвай с досадни въпроси, моля те! Какво ще правим? И аз знам толкова, колкото и ти. Плъхове в капан! Остава ни само надеждата, че могат да ни изпуснат, когато ни вадят от капана. | — Не започвай с досадни въпроси, моля те! Какво ще правим? И аз знам толкова, колкото и ти. Плъхове в капан! Остава ни само надеждата, че могат да ни изпуснат, когато ни вадят от капана. | ||
— Ах! — изправи се гневно Лидия. Искаше й се да изкрещи. Вместо туй извади цигарите си. | — Ах! — изправи се гневно Лидия. Искаше й се да изкрещи. Вместо туй извади цигарите си. | ||
| − | — Не опушвай тук. Стаичката е малка и няма прозорец да се проветри. По-добре полегни до мен — премести се той към стената, за да й направи място. — Ела да си поговорим за нещо друго, за да се | + | — Не опушвай тук. Стаичката е малка и няма прозорец да се проветри. По-добре полегни до мен — премести се той към стената, за да й направи място. — Ела да си поговорим за нещо друго, за да се успокоим… Уви, между многото недостатъци, на които ни обрича старостта, най-неприятният е, че престава да ни облъхва любовта — както е казал някой. |
— В това състояние и Адонис не би ме съблазнил! — прибра със съжаление цигарите си Лидия, изу обувките си и легна по гръб до Ранков. | — В това състояние и Адонис не би ме съблазнил! — прибра със съжаление цигарите си Лидия, изу обувките си и легна по гръб до Ранков. | ||
Помълчаха, вгледани втренчено в тавана. | Помълчаха, вгледани втренчено в тавана. | ||
Текуща версия към 13:05, 18 декември 2015
Страницата е проверена
