Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/156“
(→Коригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) м (Прехвърлена втората част на последната дума, символи за многоточие. Затварящ маркер за sfb.) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | опропасти всичко! Или връзката му ще бъде прекалено фрапантна, или обущата — скъпи, но с някакъв ярък цвят. И винаги употребяваше силен | + | опропасти всичко! Или връзката му ще бъде прекалено фрапантна, или обущата — скъпи, но с някакъв ярък цвят. И винаги употребяваше силен парфюм… Изобщо все с нещо лъсваше лошия му вкус и душевната пустота. |
Тя дръпна от ръцете на Йолов бутилката с коняк. | Тя дръпна от ръцете на Йолов бутилката с коняк. | ||
— Не пий толкова! Трябва да бъдеш трезвен за срещата. | — Не пий толкова! Трябва да бъдеш трезвен за срещата. | ||
Йолов ливна в устата си малкото коняк, който бе успял да налее в чашката си, и заговори с пръска от устните: | Йолов ливна в устата си малкото коняк, който бе успял да налее в чашката си, и заговори с пръска от устните: | ||
| − | — Лидия, виж какво ще ти кажа. Аз разбирам, че ме | + | — Лидия, виж какво ще ти кажа. Аз разбирам, че ме залихосваш с каквото ти дойде на ума, плещиш за всичко друго, освен за главното. Ще ми кажеш ли най-после за какво трябва да се срещам с този… с триименника? Можеш да бъдеш сигурна, че няма да се церемоня с него… |
| − | залихосваш с каквото ти дойде на ума, плещиш за всичко друго, освен за главното. Ще ми кажеш ли най-после за какво трябва да се срещам с | + | — Не, голубчик! Ти зависиш от този човек и ще се церемониш, щеш не щеш. Той носи фотокопие от един документ, подписан от теб на американците още по времето, когато някакви русенски индустриалци са искали държавата да издири български нефт, за да не го внасят от Румъния. Ти си бил тогава някакъв геоложки началник в министерството и американците ти плащали, за да проваляш проучванията… или нещо такова, не разбрах добре. |
| − | — Не, голубчик! Ти зависиш от този човек и ще се церемониш, щеш не щеш. Той носи фотокопие от един документ, подписан от теб на американците още по времето, когато някакви русенски индустриалци са искали държавата да издири български нефт, за да не го внасят от Румъния. Ти си бил тогава някакъв геоложки началник в министерството и американците ти плащали, за да проваляш | ||
Йолов я гледаше смутено. Почувствува се изигран, хванат в клопка. Задъхваше се от тревога и яд. | Йолов я гледаше смутено. Почувствува се изигран, хванат в клопка. Задъхваше се от тревога и яд. | ||
— И какво ще иска сега от мен тоя тип? | — И какво ще иска сега от мен тоя тип? | ||
| − | — А, това не зная. Той ще ти | + | — А, това не зная. Той ще ти каже… Ти загуби дух, що ли? Запази самообладание! Може би не трябваше да ти казвам всичко това, но исках да те подготвя, за да се държиш като мъж! |
В очите на Йолов се четеше отчаяние и молба: | В очите на Йолов се четеше отчаяние и молба: | ||
— Лидия, защо ме вмъкваш в тая мръсотия? Пусни ме да се махна. | — Лидия, защо ме вмъкваш в тая мръсотия? Пусни ме да се махна. | ||
| − | — От любов към теб, голубчик ты мой! | + | — От любов към теб, голубчик ты мой!… Не възразявай! Аз винаги съм се чувствувала твоя приятелка… Те и без това щяха да те издирят. По-добре, че аз, приятелката ти, съм тук, за да ти помагам. |
Чу се щракане на ключ от външната врата. | Чу се щракане на ключ от външната врата. | ||
— Иде! Внимавай как ще се държиш — пошепна тя на Йолов и мина в антрето, за да посрещне Илел. | — Иде! Внимавай как ще се държиш — пошепна тя на Йолов и мина в антрето, за да посрещне Илел. | ||
— Как е? — попита я тихо той и се наведе, за да му говори на ухото. | — Как е? — попита я тихо той и се наведе, за да му говори на ухото. | ||
| − | — Никаква работа няма да върши. Напразно го | + | — Никаква работа няма да върши. Напразно го домъкнахме |
| − | <sfb> | + | </sfb> |
Текуща версия към 15:14, 25 септември 2015
Страницата е проверена
