Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/10“
(маркера <sfb> не трябва да се маха) |
(→Коригирана) |
||
| (Не са показани 8 междинни версии от същия потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | + | София, Велики вторник. | |
| − | + | Приятелю Апостол Павлович! | |
| − | + | :Навярно много ще се изненадате, че Вашата Лидия Евгениевна Ви пише след толкова години — време достатъчно, за да бъда забравена от Ваша страна. Не отричайте, аз съм уверена, че Вие не си спомняте повече за мен! | |
| − | Навярно много ще се изненадате, че Вашата Лидия Евгениевна Ви пише след толкова години — време достатъчно, за да бъда забравена от Ваша страна. Не отричайте, аз съм уверена, че Вие не си спомняте повече за мен! | + | :Но ето че аз не искам да Ви забравя! Най-после открих къде сте се спотайвали след събитията... Боже мой, как ми е опротивяло да казвам това банално „след Девети септември“. А никак не ми дава сърцето — аз, която съм изпитала в Русия истинската революция! — да наричам това събитие „революция“, както със смешна гордост го нарича моят зет-комунист. |
| − | Но ето че аз не искам да Ви забравя! Най-после открих къде сте се спотайвали след събитията... Боже мой, как ми е опротивяло да казвам това банално „след Девети септември“. А никак не ми дава сърцето — аз, която съм изпитала в Русия истинската революция! — да наричам това събитие „революция“, както със смешна гордост го нарича моят зет- | + | :"Мой скъпи Поли! Откъде научих Вашия адрес няма да Ви пиша. Ще Ви разкажа тази подробност, когато Ви видя в София като мой гост. Апостол Павлович, голубчик! Вие няма да пренебрегнете поканата на Вашата Лидочка, на Вашата чародейка — както гальовно ме наричахте някога! — нали? Вие, който винаги сте се самонаричали мой покорен роб, ще ми дойдете на гости, за да зарадвате до сълзи своята приятелка. Аз вярвам, че да се видим след толкова години раздяла, това ще изпълни с очарование и Вашето добро сърце! |
| − | Мой скъпи Поли! Откъде научих Вашия адрес няма да Ви пиша. Ще Ви разкажа тази подробност, когато Ви видя в София като мой гост. Апостол Павлович, голубчик! Вие няма да пренебрегнете поканата на Вашата Лидочка, на Вашата чародейка — както гальовно ме наричахте някога! — нали? Вие, който винаги сте се самонаричали мой покорен роб, ще ми дойдете на гости, за да зарадвате до сълзи своята приятелка. Аз вярвам, че да се видим след толкова години раздяла, това ще изпълни с очарование и Вашето добро сърце! | + | :Старите приятели на моя покоен мъж решиха да се съберем за Великден, както някога, помните ли? Всички единодушно пожелаха да бъдете и Вие между нас. Колко е силно общото желание да видим и Вас тук ще Ви подскаже пощенският запис, който Ви изпращаме. Понеже не знаем как живеете след промяната и дали разполагате с излишни средства за едно пътешествие до София, събрахме помежду си кой каквото имаше и Ви изпращаме пари за път. Не ги отказвайте, приятелю! Зная колко сте горд, затова Ви моля да ги приемете не с чувството, че искаме да Ви унижим, а с радостта, че тъй много Ви обичаме!... |
| − | Старите приятели на моя покоен мъж решиха да се съберем за Великден, както някога, помните ли? Всички единодушно пожелаха да бъдете и Вие между нас. Колко е силно общото желание да видим и Вас тук ще Ви подскаже пощенският запис, който Ви изпращаме. Понеже не знаем как живеете след промяната и дали разполагате с излишни средства за едно пътешествие до София, събрахме помежду си кой каквото имаше и Ви изпращаме пари за път. Не ги отказвайте, приятелю! Зная колко сте горд, затова Ви моля да ги приемете не с чувството, че искаме да Ви унижим, а с радостта, че тъй много Ви обичаме!... | + | |
| − | |||
Нищо от прочетеното не оставаше в съзнанието на Апостол Йолов. Той дори не можеше да разбере как попадна в ръцете му това писмо — не сънува ли? Не, сложил си е очилата, за да го чете. Махна ги, разтърка очи, поразклати тежката си глава и продължи да чете. | Нищо от прочетеното не оставаше в съзнанието на Апостол Йолов. Той дори не можеше да разбере как попадна в ръцете му това писмо — не сънува ли? Не, сложил си е очилата, за да го чете. Махна ги, разтърка очи, поразклати тежката си глава и продължи да чете. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Текуща версия към 11:08, 11 юли 2014
Страницата е проверена
