Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/10“
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 3: | Ред 3: | ||
@@ София, Велики вторник. | @@ София, Велики вторник. | ||
Приятелю Апостол Павлович! | Приятелю Апостол Павлович! | ||
| − | Навярно много ще се изненадате, че Вашата Лидия Евгениевна Ви пише след толкова години — време достатъчно, за да бъда забравена от Ваша страна. Не отричайте, аз съм уверена, че Вие не си спомняте повече за мен! | + | {{+}}Навярно много ще се изненадате, че Вашата Лидия Евгениевна Ви пише след толкова години — време достатъчно, за да бъда забравена от Ваша страна. Не отричайте, аз съм уверена, че Вие не си спомняте повече за мен! |
Но ето че аз не искам да Ви забравя! Най-после открих къде сте се спотайвали след събитията... Боже мой, как ми е опротивяло да казвам това банално „след Девети септември“. А никак не ми дава сърцето — аз, която съм изпитала в Русия истинската революция! — да наричам това събитие „революция“, както със смешна гордост го нарича моят зет-комунист. | Но ето че аз не искам да Ви забравя! Най-после открих къде сте се спотайвали след събитията... Боже мой, как ми е опротивяло да казвам това банално „след Девети септември“. А никак не ми дава сърцето — аз, която съм изпитала в Русия истинската революция! — да наричам това събитие „революция“, както със смешна гордост го нарича моят зет-комунист. | ||
Мой скъпи Поли! Откъде научих Вашия адрес няма да Ви пиша. Ще Ви разкажа тази подробност, когато Ви видя в София като мой гост. Апостол Павлович, голубчик! Вие няма да пренебрегнете поканата на Вашата Лидочка, на Вашата чародейка — както гальовно ме наричахте някога! — нали? Вие, който винаги сте се самонаричали мой покорен роб, ще ми дойдете на гости, за да зарадвате до сълзи своята приятелка. Аз вярвам, че да се видим след толкова години раздяла, това ще изпълни с очарование и Вашето добро сърце! | Мой скъпи Поли! Откъде научих Вашия адрес няма да Ви пиша. Ще Ви разкажа тази подробност, когато Ви видя в София като мой гост. Апостол Павлович, голубчик! Вие няма да пренебрегнете поканата на Вашата Лидочка, на Вашата чародейка — както гальовно ме наричахте някога! — нали? Вие, който винаги сте се самонаричали мой покорен роб, ще ми дойдете на гости, за да зарадвате до сълзи своята приятелка. Аз вярвам, че да се видим след толкова години раздяла, това ще изпълни с очарование и Вашето добро сърце! | ||
Версия от 14:57, 19 юни 2014
Страницата е проверена
