Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/21“
(→Некоригирана) |
Haripetrov (беседа | приноси) (→Одобрена) |
||
| (Не е показана една междинна версия от друг потребител) | |||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Одобрена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <b>Забележка | + | {{+}} |
| + | <b>Забележка</b>: Поради промяна в цялостното значение на някои имена от тази група те се пишат слято: | ||
| + | |||
| + | <i>сърбохърватски</i> (език). | ||
3. Сложни прилагателни с цели основи на качествени прилагателни имена: | 3. Сложни прилагателни с цели основи на качествени прилагателни имена: | ||
| − | + | <i>бяло-зелено-червен</i>, <i>жълто-зелен</i>, <i>кисело-сладък</i>, <i>синьо-зелен</i>, <i>студено-влажен</i>, <i>черно-бял</i>. | |
4. Сложни прилагателни — фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно или на неговата основа, разширена с представки или наставки или от основи с близко или с противоположно значение: | 4. Сложни прилагателни — фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно или на неговата основа, разширена с представки или наставки или от основи с близко или с противоположно значение: | ||
| − | + | <i>важен-важен</i>; <i>бит-пребит</i>, <i>дран-недодран</i>, <i>немил-недраг</i>, <i>гол-голеничък</i>, <i>един-единствен</i>, <i>щур-пощурял</i>; <i>бял-червен</i>, <i>пиян-залян</i>, <i>син-зелен</i>, <i>ситен-дребен</i>. | |
| − | <b>Забележка | + | <b>Забележка</b>: Някои от посочените сложни прилагателни променят първата си основа при образуването на граматичните форми за род и число: |
| − | + | <i>важна-важна</i>, <i>голи-голенички</i>, <i>немили-недраги</i>. | |
5. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на лично и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени имена (с главна буква се пише всяка съставка): | 5. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на лично и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени имена (с главна буква се пише всяка съставка): | ||
| − | + | * <i>Димитър-Талева</i> (творба), <i>Йордан-Радичков</i> (типаж), <i>Радой-Ра-линова</i> (епиграма); | |
| − | + | * <i>Бойл-Мариотов</i>, <i>Кант-Лапласов</i>, <i>Кирило-Методиев</i>; | |
| − | + | * <i>Асиро-Вавилонски</i>, <i>Габровско-Севлиевски</i>, <i>Еленско-Твърдишки</i>, <i>Златишко-Тетевенски</i>, <i>Рило-Родопски</i>, <i>Свищовско-Беленски</i>, <i>Троянско-Калоферски</i>. | |
5.1. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, придружени от названия на титли и звания (с главна буква се пише всяка съставка): | 5.1. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, придружени от названия на титли и звания (с главна буква се пише всяка съставка): | ||
| − | + | <i>Бай-Ганьов</i> (характер), <i>Хаджи-Димитров</i> (подвиг), <i>Поп-Минчова</i> („Видрица“). | |
При тези сложни прилагателни имена главното ударение пада върху втората част. | При тези сложни прилагателни имена главното ударение пада върху втората част. | ||
| − | <b>Забележка | + | <b>Забележка</b>: Когато такива сложни прилагателни имена се използват като названия на селища, те се пишат разделно: |
| + | |||
| + | <i>Панайот Хитово</i>, <i>Тодор Икономово</i>. | ||
Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са включени титли и звания, образуващи една смислова цялост със собственото име: | Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са включени титли и звания, образуващи една смислова цялост със собственото име: | ||
| − | < | + | <i>Граф Игнатиево</i>, <i>Екзарх Антимово</i>, <i>Капитан Андреево</i>, <i>Отец Паисиево</i>, <i>Цар Петрово</i>. |
Текуща версия към 11:22, 23 юни 2013
Забележка: Поради промяна в цялостното значение на някои имена от тази група те се пишат слято:
сърбохърватски (език).
3. Сложни прилагателни с цели основи на качествени прилагателни имена:
бяло-зелено-червен, жълто-зелен, кисело-сладък, синьо-зелен, студено-влажен, черно-бял.
4. Сложни прилагателни — фразеологизирани съчетания от две качествени прилагателни без съединителна гласна, образувани чрез повтаряне на едното прилагателно или на неговата основа, разширена с представки или наставки или от основи с близко или с противоположно значение:
важен-важен; бит-пребит, дран-недодран, немил-недраг, гол-голеничък, един-единствен, щур-пощурял; бял-червен, пиян-залян, син-зелен, ситен-дребен.
Забележка: Някои от посочените сложни прилагателни променят първата си основа при образуването на граматичните форми за род и число:
важна-важна, голи-голенички, немили-недраги.
5. Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания на лично и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени имена (с главна буква се пише всяка съставка):
- Димитър-Талева (творба), Йордан-Радичков (типаж), Радой-Ра-линова (епиграма);
- Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-Методиев;
- Асиро-Вавилонски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки, Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски, Троянско-Калоферски.
5.1. Сложни прилагателни имена, образувани от собствени имена, придружени от названия на титли и звания (с главна буква се пише всяка съставка):
Бай-Ганьов (характер), Хаджи-Димитров (подвиг), Поп-Минчова („Видрица“).
При тези сложни прилагателни имена главното ударение пада върху втората част.
Забележка: Когато такива сложни прилагателни имена се използват като названия на селища, те се пишат разделно:
Панайот Хитово, Тодор Икономово.
Към тази група се отнасят и случаи, в които като първа част са включени титли и звания, образуващи една смислова цялост със собственото име:
Граф Игнатиево, Екзарх Антимово, Капитан Андреево, Отец Паисиево, Цар Петрово.
