Разлика между версии на „Page:Murdarov-Rechnik na sljatoto polusljatoto i razdelnoto pisane.djvu/19“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Одобрена)
 
(Не е показана една междинна версия от друг потребител)
Състояние на страницатаСъстояние на страницата
-
Непроверена
+
Одобрена
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<b>Забележка 4:</b> Когато в синтактичните съчетания втората част е обособено приложение, тя се огражда с голямо тире и запетая:
+
{{+}}
 +
<b>Забележка 4</b>: Когато в синтактичните съчетания втората част е обособено приложение, тя се огражда с голямо тире и запетая:
  
<b><i>инженер — директор на завода; фирма — участничка в преговорите; държава — членка на ЕС; страна — участничка в съвещанието</i>.</b>
+
<i>инженер</i> — <i>директор на завода</i>; <i>фирма</i> <i>участничка в преговорите</i>; <i>държава</i> <i>членка на ЕС</i>; <i>страна</i> <i>участничка в съвещанието</i>.
  
<b>Забележка 5:</b> Когато към сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително:
+
<b>Забележка 5</b>: Когато към сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително:
  
<b><i>заместник министър-председател, заместник началник-уп-равление</i>.</b>
+
<i>заместник министър-председател</i>, <i>заместник началник-управление</i>.
  
<b>Забележка 6:</b> Когато съществителните имена от този тип се пишат съкратено, между буквите, представящи отделните им части, също се пише тире:
+
<b>Забележка 6</b>: Когато съществителните имена от този тип се пишат съкратено, между буквите, представящи отделните им части, също се пише тире:
  
<b><i>ас.-режисъор</i></b> (от <b><i>асистент-режисьор), зам.-дир</i></b>. или <b><i>зам.-ди-ректор</i></b> (от <b><i>заместник-директор), нач.- управление</i></b> (от <b><i>начал-ник-управление), пом.-командир</i></b> (от <b><i>помощник-командир), чл.-кор</i>.</b> или <b><i>чл.-кореспондент</i></b> (от <b><i>член-кореспондент).</i></b> <b>Забележка 7:</b> Когато към синтактични съчетания се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част:
+
<i>ас.-режисъор</i> (от <i>асистент-режисьор</i>), <i>зам.-дир.</i> или <i>зам.-директор</i> (от <i>заместник-директор</i>), <i>нач.- управление</i> (от <i>началник-управление</i>), <i>пом.-командир</i> (от <i>помощник-командир</i>), <i>чл.-кор.</i> или <i>чл.-кореспондент</i> (от <i>член-кореспондент</i>).
  
<b><i>заместник генерален директор; заместник главен преговарящ.</i></b> 2. Фразеологичните съчетания — сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на главната и на подчинената основа: <b><i>брилянт-сълза, гайтан-вежди, ден-година, жар-птица, очи-череши, самур-калпак, снага-топола</i>.</b>
+
<b>Забележка 7</b>: Когато към синтактични съчетания се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част:
  
Полуслято се пишат сложни думи с <b>равноправно</b> смислово отношение между изграждащите ги основи от типа <b>главна основа — главна основа</b> (при нарицателните имена смисълът подсказва между двете основи да се вмъкне съюзът <b><i>и)</i>.</b> Към тях се отнасят следните случаи:
+
<i>заместник генерален директор</i>; <i>заместник главен преговарящ</i>.
 +
 
 +
2. Фразеологичните съчетания — сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на главната и на подчинената основа:
 +
 
 +
<i>брилянт-сълза</i>, <i>гайтан-вежди</i>, <i>ден-година</i>, <i>жар-птица</i>, <i>очи-череши</i>, <i>самур-калпак</i>, <i>снага-топола</i>.
 +
 
 +
Полуслято се пишат сложни думи с <b>равноправно</b> смислово отношение между изграждащите ги основи от типа <b>главна основа</b> <b>главна основа</b> (при нарицателните имена смисълът подсказва между двете основи да се вмъкне съюзът <i>и</i>). Към тях се отнасят следните случаи:
 +
 
 +
1. Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две съществителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена:
 +
 
 +
* <i>зидаро-мазач</i>, <i>касиер-домакин</i>, <i>лозаро-винарство</i>, <i>плод-зеленчук</i>, <i>план-програма</i>, <i>покупко-продажба</i>, <i>пренос-превоз</i>, <i>старт-финал</i>, <i>товаро-разтоварач</i>;
 +
* <i>Ана-Мария</i>, <i>Асен-Палеолог</i>, <i>Жан-Жак</i>, <i>Иван-Александър</i>, <i>Иван-Страцимир</i>, <i>Карл-Хайнц</i>, <i>Константин-Кирил</i>, <i>Мария-Десислава</i>;
 +
* <i>Андерсен-Нексьо</i>, <i>Иванова-Карапетрова</i>, <i>Жолио-Кюри</i>, <i>Немирович-Данченко</i>, <i>Римски-Корсаков</i>, <i>Салтиков-Шчедрин</i>;
 +
* <i>Австро-Унгария</i>, <i>Асиро-Вавилония</i>, <i>Елзас-Лотарингия</i>.

Текуща версия към 22:18, 22 юни 2013

Корекцията на страницата е одобрена


Забележка 4: Когато в синтактичните съчетания втората част е обособено приложение, тя се огражда с голямо тире и запетая:

инженердиректор на завода; фирмаучастничка в преговорите; държавачленка на ЕС; странаучастничка в съвещанието.

Забележка 5: Когато към сложните съществителни имена, които се пишат полуслято, се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част на сложното съществително:

заместник министър-председател, заместник началник-управление.

Забележка 6: Когато съществителните имена от този тип се пишат съкратено, между буквите, представящи отделните им части, също се пише тире:

ас.-режисъор (от асистент-режисьор), зам.-дир. или зам.-директор (от заместник-директор), нач.- управление (от началник-управление), пом.-командир (от помощник-командир), чл.-кор. или чл.-кореспондент (от член-кореспондент).

Забележка 7: Когато към синтактични съчетания се добави трета основа, тя се пише разделно от останалата част:

заместник генерален директор; заместник главен преговарящ.

2. Фразеологичните съчетания — сравнения от две съществителни имена, независимо от мястото на главната и на подчинената основа:

брилянт-сълза, гайтан-вежди, ден-година, жар-птица, очи-череши, самур-калпак, снага-топола.

Полуслято се пишат сложни думи с равноправно смислово отношение между изграждащите ги основи от типа главна основаглавна основа (при нарицателните имена смисълът подсказва между двете основи да се вмъкне съюзът и). Към тях се отнасят следните случаи:

1. Сложни съществителни имена, образувани чрез свързването на основите на две съществителни нарицателни или собствени (лични и географски) имена:

  • зидаро-мазач, касиер-домакин, лозаро-винарство, плод-зеленчук, план-програма, покупко-продажба, пренос-превоз, старт-финал, товаро-разтоварач;
  • Ана-Мария, Асен-Палеолог, Жан-Жак, Иван-Александър, Иван-Страцимир, Карл-Хайнц, Константин-Кирил, Мария-Десислава;
  • Андерсен-Нексьо, Иванова-Карапетрова, Жолио-Кюри, Немирович-Данченко, Римски-Корсаков, Салтиков-Шчедрин;
  • Австро-Унгария, Асиро-Вавилония, Елзас-Лотарингия.