родителите. Трябва да добавя, че и начинът, по който то прави това, е един и същ във всички случаи.
Мога да си представя какви тежки подозрения съм си навлякъл от страна на читателите с тази история на заболяването.
След като разполагам с тези доказателства в полза на такова разбиране на «първичната сцена», как бих могъл да защищавам друго разбиране, което ми се струва толкова абсурдно? Или може би -в промеждутъка между написването на тази история на заболяването и предложеното допълнение аз съм придобил нов опит, който ме е накарал да изменя на моето първоначално разбиране, и по някакви неизвестни причини не съм искал да си призная това? Но затова пък си признавам нещо друго: този път аз се каня да приключа обсъждането на въпроса за реалната стойност на «първичната сцена» с поп liquet. Тази история на заболяването още не е завършена. В по-нататъш-ното й развитие изплува един момент, който ще наруши сегашната ни увереност. Тогава няма да ни остава нищо друго, освен да се опрем на онова място в моите «Лекции», където аз обсъждам проблема за първичните фантазии, или «първичните сцени».
6. Натрапчивата невроза
За трети път той е подложен на влияние, което по
решителен начин променя неговото развитие. Когато бил на четири години и половина и страховете и състоянието му на раздразнителност все още не били преминали, майка му решила да го запознае с Библията с надеждата, че ще го разсее и ще повдигне духа му. Тя успяла: въвеждането на религията във възпитателната система сложило край на предшествуваща-та фаза, но повлякло след себе си замяната на симптомите на страх със симптомите на натрапчивост. Преди това той заспивал трудно, защото се страхувал, че ще сънува такива ужасни неща, както и през нощта преди Рождество. Сега, преди да си легне, той
