ща обратно към гениталната организация. Той открива вагината и биологичното значение на мъжкото и женското. Сега разбира, че активното е равнозначно на мъжкото, а пасивното — на женското. Неговата пасивна сексуална цел сега би трябвало ла се превърне в женска, да получи израза: бащата да извърши с него полов акт, вместо: бащата да го бие по гениталиите или по роро. Сега тази женска цел попада под въздействието на изтласкването и трябва да бъде заменена със страха от вълка.
Тук ще прекъснем обсъждането на неговото сексуално развитие, докато анализът на по-късните периоди не хвърли светлина върху гози ранен стадий от неговата история. Към оценката на фобията от вълка ще добавим още и това, че вълци са станали и майката, и бащата. Майката е станала кастриран вълк, който е позволил на другия да се покатери върху него, бащата се е превърнал във вълка, който се пока-терва. Но ние научихме, че неговият страх се е отнасял само до седящия вълк, т.е. — бащата. Ло-ната-тък трябва да обърнем внимание на това, че страхът, с който сънят завършва, е имал своя първообраз в разказа на дядото. В този разказ кастрираният вълк, който позволил на останалите да се покатеря т върху него, е обзет ог страх, когато му напомнят, ч;е няма опашка. Като че ли в процеса на съновидението гой се идентифицира с «кастрираната» майка и с е противопоставя на това с напълно правилното убеждение: ако искаш да получиш удовлетворение от б>аща си, трябва като майка си да се съгласиш на кастрация, но аз не го искам. И така, налице е явен протест на мъжествеността! Но трябва да си изясним, ч:с сексуалното развитие на случая, което подлежи сега на изучаване, в нашето изследване страда от този недостатък, че протича с нарушения. Първо реииително влияние-му оказва съблазняването, а после то е нарушено от наблюдаването на сцената с коитуса1, която впоследствие действува като вторично съблазняване.
