Page:Froyd-Detskata dusha.djvu/106

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата е проверена


нощ и щъркелът напълно спокойно я постави в леглото й съвсем безшумно, а после си взе шапката и си тръгна. Не, нямаше шапка.»

Аз: «Кой си е взел шапката? Може би докторът?»

Ханс: «А после щъркелът си отиде вкъщи и позвъни, всички в къщата вече бяха будни. Но ти не казвай това нито на мама, нито на Тина (готвачката). Това е тайна!»

Аз: «Обичаш ли Ана?»

Ханс: «Да, много.»

Аз: «По-приятно ли щеше да ти бъде, ако Ана я нямаше, или си доволен, че я има?»

Ханс: «Щеше да ми бъде по-приятно, ако я нямаше.»

Аз: «Защо?»

Ханс: «Поне да не крещеше така, не мога да понасям виковете.»

Аз: «Но нали и ти самият викаш?»

Ханс: «Но Ана реве.»

Аз: «Защо не понасяш това?»

Ханс: «Защото тя толкова силно реве.»

Аз: «Но тя изобщо не реве.»

Ханс: «Когато я шляпат по голото роро, тя реве.»

Аз: «Ти някога шляпал ли си я?»

Ханс: «Когато мама я шляпа, тя реве.»

Аз: «Ти не обичаш това?»

Ханс «Не… Защо ли? Защото със своите викове тя вдига такъв шум.»

Аз: «След като ти е по-приятно, ако я нямаше, значи не я обичаш?»

Ханс: «Хм, хм…» (утвърдително).

Аз: Затова си мислиш, че по време на къпането мама ще си дръпне ръцете и Ана ще падне във водата…»

Ханс (допълва): «… и ще умре.»

Аз: «И тогава ти ще останеш с мама. Но доброто момче не иска това.»

Ханс: «Но може да си го мисли.»

Аз: «Но това не е хубаво.»

Ханс: «Когато си мисля за това, то все пак е хубаво,