Речник на българския език/Том 1/195-220
А
А`1, мн. няма, ср. 1. Първата буква от съвременната българска азбука, за означаване на гласен звук а, която в старобългарската азбука се нарича Азъ „аз“. Тарилйомът се подписва: Фарлам, тоест, не Варлаам, .. , и изяда едното а. Ив. Вазов. Съч. VIII, 7. Печатно а. Ръкописно а. Главно а.
2. Фон. Задноезична широка гласна, отбелязвана с тази буква. Радааа. .. мамали`га, видиш, се` на а` се свършва. Ив. Вазов, Съч. VI, 54.
3. Като числ. поредно: а) За означаване на първия от поредица еднакви предмети, неща. Вход А. Параграф 2, точка а. б) За означаване на втория от поредица предмети, страници и др., отбелязани с една и съща цифра. Живея на бул. Ботев, 15а. Страница 36а.
А`2 съюз. I. За съпоставяне. 1. Свързва еднакви части на изречението или прости изречения в едно сложно, когато се посочва разлика, несходство между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояния. Той не беше гърбав, а приведен, пречупен в кръста. Ив. Вазов, Съч. XII, 151. — Той е кореспондент по звание, а поет по призвание… Ив. Вазов, съч. XII, 70. — Туй цвете що е бяло, туй червено, / туй алено, а туй зелено? Ст. Михайловски, СБ, 47. В делник той се обуваше с цървуле и бели навуща, а в празник ходеше с бели чорапе. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Сутринта двамата приятели пристигнаха в Бургас. Бахчевански взе автобуса за Слънчев бряг, а Филип остана да чака корабчето за Созопол .. Ем. Манов, БГ, 19. Панайот благоденствуваше в Сърбия, а Хаджи Димитър отдавна беше умрял на Бузлуджа. Ив. Вазов, Съч. VI, 10. И пак каза [дънерът]: „Защо туй озлобление? / Кат вас човеци сме и ний били, / а тука [в ада] сме обърнати в дървета.“ К. Величков, Ад (превод), 122.
2. Свързва прости изречения в едно сложно или отделни прости самостоятелни изречения, когато се съпоставят: а) Едновременни действия. След много молби и увещания, едните насядаха на местата си, а Вълчан и синовете му си излязоха. Й. Йовков, Ж, 1945, 28. Когато Соколов се съкрушаваше на една страна, а Рада примираше на друга, чуха се ненадейно тежки стъпки извън по стълбите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 147. Мнозина от струпалите се тук въстаници започнаха да се дърпат сами назад, да натискат с гръб другарите си, а други дигнаха ръце и запушиха ушите си, стиснаха очи — да не видят предстоящата страхотия. Д. Талев, И, 530-531. Едва се зазорило, други хора още спят, а той е вече на`-краки и слушаш го, че фанал да разправя и да наряжда. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Топъл ветрец леко люлее изкласилите ниви от двете страни на пътя. .. А на перона на гарата разнасят сладко и упойващо ухание цъфналите липи. В. Нешков, Н, 251. Те пеят. .. И дива е тяхната песен, / че рани разяждат ранени сърца, / .. / А зимната буря им сякаш приглася, / бучи и завива страхотно в нощта. П. К. Яворов, Съч. I, 59. • Пред между това, между туй, в това време — при подчертаване на едновременността на действията. Няколко гласа извикаха: — Димитро! Мълчи! .. Чорбаджийте са предатели и изедници! — Сичките да ги изколим! — отвърнаха други .. А между това чашите с евтиното вино бяха в постоянно движение. Ив. Вазов, Съч. VI, 15. Като преодоля задуха си, Шишко почна да пълзи към канавката на шосето, .., а в това време върху могилата се изсипа адска градушка от мини. Д. Димов, Т, 612. Завчас оттам / два-трима хукнаха насам. / .. А между туй жените / развързват се. К. Христов, ЧБ, 26. б) Последователни действия, при които едното настъпва независимо и неочаквано по отношение на действието в предходното изречение. Вечер всичко ще се прибере, ще стихне, ще се потаи, а от четирите краища на селото се подемат отчаяни гласове и писъци на осиротели майки. Елин Пелин, Съч. I, 72-73. Край плет помине някой, / лулата си отърси и замине, / а току-виж, подпушило завчас. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 158. Момчетата жадуваха отрада, войводата стоеше с бледен лик, / а мигом сред страхотна изненада / башибозукът плъпна из засада. Хр. Смирненски, Съч. I, 69. // Последователни действия, при които второто е следствие, резултат от предходното. Щом видеше из дупката, че булка Варлаамица си мие ръцете на чучура, лисваше в барата си всичката помия от коритото .. А булка Варлаамица се късаше от яд. Ив. Вазов, Съч. VIII, 9.
Вероятно някоя котка или куче е бутнало тухлите, а глупавата Пена надала врява. Ив. Вазов, Съч. XXII, 16. Блесне, стихне, сетне светне [вулканът] в пламъците многоцветни / и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим, / а тълпите бледолики къмто градските портики хукват, трупат се. Хр. Смирненски, Съч. I, 128.3. Свързва изречения, когато се съпоставят техни главни или второстепенни части при изтъкване на нечии качества или действия или едно обстоятелство пред други (предхожда тази част, която се изтъква); що се отнася до. У другите българе небосклонът е не твърде обширен, .. ; а Хаджи Генчо не е такъв, той обработва своето знание. Л. Каравелов, Съч. II, 1. — Селямсъза го избраха за неговата старост и опитност — .. — а Тарилйомът е човек разбраничък и ходи се` на горната черква. Ив. Вазов, Съч. VIII, 6. Едва ли някой е чувал за този младеж. А той е един истински герой. Г. Караславов, ПМ, 103-104. Не издържа Николай на погледите им. — Гледайте! Аз съм крадец, лъжец!… А вий… вий се мислите за много добри. П. Проданов, С, 102. Къде е нашето разбито ято? / Другарите разстреляни лежат сега. / А ние — в плен. Мл. Исаев, Д, 7. Да имам баща войвода / над толкоз мина дружина, / три кази да е наплашил, / да владей Стара планина, / а аз при вуйча да седя — / при този сюрмашки изедник! Хр. Ботев, Съч., 33.
4. В сложно изречение свързва последното от няколко поредни прости изречения с предходното, когато то се съпоставя с останалите. Някои погали по главичките, други потегли за ушите, а най-малките — сиреч обидените — той цалуна по бузките. Ив. Вазов, Съч. XXII, 13. Тука гроб продънен во земята, /тамо друг току засипан с пръст, / а над трети, глъхнали в тревата, / се едвам съзира камен кръст. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 46. Ний бяхме трима другари, / .. / Под фабричната каменна сграда, / в сажди, дим и трансмисиен плясък / се топи днес единът и страда / .. / в дим барутен и пукот картечен отстоява правата ни вторият, / а на всички копнежа потаен / в гладни песни излива третият. Хр. Радевски, ВН, 11-12.
5. Свързва отделни самостоятелни изречения, второто от които съдържа нов момент по отношение на казаното в предходното изречение. „Това, което притежава един, липсва у друг. Но ти даваше, каквото можеше, и понеже го даваше от сърце, партията ти благодари. А сега внимавай в последните мигове, старче! .. Немците приближават“. Д. Димов, Т, 618. — Вий знаете ли онзи, Гърдьо, как се обърка, като ме видя? А беше замахнал с тоягата срещу тати и, Боже! — какво щеше да стане, ако беше го ударил!… Й. Йовков, ЧКГ, 146-147. Ела ма, майко, прегърни /и в красно чело цалуни — / .. / А аз ща либе прегърна / с кървава ръка през рамо / да чуй то сърце юнашко, / как тупа сърце, играе. Хр. Ботев, Съч., 7.
II. За противопоставяне.* 1. Свързва изречения, когато се посочва несъвпадение, несъвместимост между изразяваните чрез тях факти, положения, действия или състояние; ала, пък. Но никакъв признак на село. А картата ми именно тъдява го туряше. Ив. Вазов, Съч. XII, 76. От сиромашия се оплакват, а пиянствуват като скотове… Елин Пелин, Съч. I, 43. Разказваше за мъката и за тежкия труд на ония, които работеха господарската земя, а нямаха хляб да нахранят децата си. Св. Минков, ПК, 16. Де отиваш, хубава девойко, / .. / ален мак ти златни къдри кичи, / а сълзи се ронят от очи ти! Ем. Попдимитров, К, 130. Рушители на гнет вековен, / продаде ни предател клет; / .. / А можехме, родино свидна, / ний можехме с докраен жар / да водим бой — съдба завидна — / край твоя свят олтар. П. К. Яворов, Съч I, 60. Ти [поетът] възпяваш „Родината мила“, / ти трепериш над нейната чест, / а край теб стърчат черни бесила, / и площадът гърми от протест. Хр. Радевски, П, 46.
2. Свързва две изречения, когато действието във второто е противоположно на очаквания резултат от действието в първото; ала, пък, но. — Аз я мислех самата невинност, брате, а какво излезе? Ив. Вазов, Съч. XXIII, 216. Пиеше ракия [Соколов] и братуваше с онбашият вечер, а нощя пушкаше из кумина, за да го тревожи. Ив. Вазов, Съч. XXII, 32. В четвъртък след обед излязох да прибера козата. Бях я вързал край реката в храсталаците, а тя скъсала въжето и задула нагоре. Чудомир, Избр. пр., 293-294. Двадесет години нямаше още, а бе успяла на много момци да подметне думи и погледи, от които човек дълго време не може да дойде на себе си. Елин Пелин, Съч. I, 89. Те [удръжките] бяха уж дребни и незначителни и уж все в полза на чиновниците, а всъщност подяждаха и без това оскъдните заплати. Г. Караславов, Избр. съч. II, 206. — Ти ми си, синко, едничък, / едничък още мъничък, / а лоши думи хортуваш. Хр. Ботев, Съч., 34. Прелитат с вой снаряд подир снаряд / раздират черните завеси на нощта. / .. А робите стоят като скали, / скала е мисълта за свобода. Хр. Смирненски, Съч. I, 116.
3. Свързва части на изречението, които изразяват противоречиви понятия, или две изречения, когато действието в първото изречение е в някакъв смисъл противоположно на действието във второто; ала, но, обаче. Градината се изпълнила с роби. Някои — мършави, а други — пълни. Н. Райнов, КЧ, 45. Двете непознати птици летяха много смешно .. Крилата им бяха широки и черни, а коремите им чудно бели. Ем. Станев, ПГВ, 31-32. — Глупец не е Мартинов, а напротив, твърде даровит, чието име се славеше .. — Чието име се славеше, а коремът му куркаше, каза докторът. Ив. Вазов, Съч. XII, 38. Никой от другарите съученици не му се сърдеше за поставения прякор, а напротив, всеки нов прякор възбуждаше в класа ново оживление, смях и веселие. А. Сарафов, СбАСЕП, 297. Планините дишаха заплаха, а небето и реката обещаваха покой. А. Дончев, BP, 38.
4. Обикн. в реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто изречение (което е риторичен или обикновен въпрос или възражение) се противопоставя на казаното в предходното изречение; ами, но. — Никому нищо не си бил изял. — А двата наполеона от моя хак? Не ги ли изяде? — А моя ямурлук? — обади се друг. Й. Йовков, Ж, 27. — И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим, .. А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат? Елин Пелин, Съч. III, 39. — Твои ли са тия книги? — Не ги познавам. — А как са в твоя джеб? Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. „Нямало вън от човека конфликт! — хили се в ушите ми вятърът. — А борбата на лишея със скалата?“ Н. Хайтов, ШГ, 200. — Пролетес отидоха в Добруджа пуста / вси братя на кяр цялолетен — / самси не можах да сколасам навреме, / от болест невярна сполетен. / — А къщите как ги сколасахте? — Лазар / наведе посърнало чело. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 53. Животът — изпечен развратник — / цинично отвръща: — Война! Война! А безброя от гладни? / Война! А безцелната смърт? / А нашата бликаща младост, / която раздрусва светът? Н. Вапцаров, Избр. ст., 97.
5. Свързва еднакви части на изречението, когато едната от тях е с отрицание, или две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се възможност (и не… а); но. — Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Трябва да забележа, че в българските черкови, .. не стоят; а седят, и това седалище се нарича трон. Л. Каравелов, Съч. II, 2. На третия ден пионерите дойдоха, само че не пеша, а с каруца. П. Бобев, ГЕ, 47. Патриот е — душа дава / за наука, за свобода; / но не свойта душа, братя, / а душата на народа! Хр. Ботев, Съч., 29. Да плачеш синко да искаш, / с дружина да те не води, / а да те далеч проводи, / на книга да се изучиш. Хр. Ботев, Съч., 34. „През месец май във Пловдив сред бял ден / младежко тяло в кърви бе простряно. / Да всява страх в народа угнетен, / остана цели три дни неприбрано. / .. / И то не страх в сърцата вся, а гняв.“ Бл. Димитрова, Л, 265-266. Недей се запира, / не се колебай, / а твърдо на поста си стой — / в борбата няма покой. Хр. Радевски, П, 59. // При изреждане на възможности, всяка от които се противопоставя на възможността, която се изключва. От зло не благост брани, / а гняв, а мощ, а сила. Ив. Вазов, БМ I, 179.
• С отриц. не — пред част на изречението или в началото на изречение, с които се означава изключваната възможност. Огнянов вървеше опипом из грапавата, изронена пътека, която беше само деня да се ходи по нея, а не нощя. Ив. Вазов, СбНУ I, 179. — Работил съм, а не съм стоял по кръчмите като тебе. Й. Йовков, Ж, 1945, 26. С тихи, отсечени думи, той заговори: .. — Пристъпвайте наведени, а не прави. Ръцете да са подадени напред, да са готови като клещи. К. Петканов, X, 9-10. Впил съм очи в свещта, / а не виждам, че нощта / превали се и мина / и зора се веч сипна. Хр. Ботев, Съч., 30.
III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение или части на изречението, когато се означава последователност в изложението, обикн. при описания. Съзираше се и плетът, който опасваше селото, а зад него се очертаваше и просекът на бърдото, който образуваше клисурата. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. Той израсна кичест Явор, а до него аз Калина. П. П. Славейков, Събр. съч I, 124. Накрай гората ловецът видял едно момче с островърха шапка от оризова слама — седнало на тревата, а до него лежала кротичко млада дива козица. А. Каралийчев, TP, 198. Борците, най-напред двама, а след малко трима, се заваляха из нощта с дивашки викове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23.
2. Присъединява изречение, действието на което настъпва след действието на предходното изречение при изреждане на последователни действия (често пред след това, после, по-късно, <еп>след малко и под.). Очите му .. хлътнаха ужасно, .. вехтите рани по бузата му посиняха, а после потъмняха. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. Дъхът му спря. Нещо тежко наду гърдите му, той поиска да извика, но не можа. А после усети, че топлината, която стягаше шията му, изчезна. Елин Пелин, Съч. П, 165. Тук са те от един-два часа. Раздадоха сухар, а след това и патрони. Й. Йовков, Разк. I, 72. Отнесоха съседи Ива в къщи, / а сутринта отнесоха го свои / на гробищата, в вечната му къща. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 97. С бързо движение Шишко хвърли автомата си назад, а после, без да става, даде тласък на тялото си и дебелото му туловище почна да се търкаля като бъчва по стръмния заден склон на могилата. Д. Димов, Т, 618. У царевицата, житото и други едносемеделни растения отначало се появяват няколко млади коренчета, а след това от долната част на стеблото израстват добавъчни корени. Бтн. VIII кл, 28.
3. Присъединява изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение, като развива изказаната в него мисъл. Тук гори настоящи още няма, а дето няма гори, няма красота. Ив. Вазов, Съч. XV, 9. Деветнайсе декари и два ара. .. По корем ще се помъкна, но ще ги изплатя. А изплатя ли ги — сбогом, сиромашийо! Г. Караславов, Избр. съч. I, 322. Събрани на купчини, едни високо и оживено разговаряха, други пък изпонаклякали на земята, дялкаха с ножчетата си по някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореше. А говореше се за мерата и за синурите. Й. Йовков, ПК, 158-159. Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред,.. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място. Г. Караславов, ПМ, 17. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.* 10, 940.
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, затова); и. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттам, разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж, 1945, 24. Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината. Астр. VII кл, 89. — Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава,.. А всичко това е мъчна работа. СбАСЕП, 225.
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време. А. Константинов, БГ, 41. Той носеше вода,.. , доеше кравите, а понякога и месеше. Елин Пелин, Съч. III, 72. Там [в гората] белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората. Св. Минков, ПК, 17. Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ромейските войски. А. Дончев, СВС, 628. Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча. Л. Каравелов, Съч. II, 3. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността. В. Друмев, И, 16. Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха. Ив. Вазов, Съч.* ХХII, 152.
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови ламтения. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Ако Илко те обича, а той те обича, .., той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота. Ем. Манов, БГ, 177. Когато беше сватбарин, а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йолу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време. Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор. — И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички!.. А сега — дългът преди всичко. Й. Йовков, Разк.* I, 202. — Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане. Ст. Костов, Избр. тв., 348. — Отде си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш? Л. Стоянов, X, 65. — Изпълних дълга си,.. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли? П. Вежинов, BP, 56. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата,.. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си ли го виждал? — попита той с други глас. Й. Йовков, ВАХ, 143.
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно? Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и, .. казва: — А какво стана Джапар, какво прави? Й. Йовков, ПК, 18.
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или местоимения). Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо? Л. Каравелов, Съч. II, 2. Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то. П. Бобев, ГЕ, 9. — Се` да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех! Елин Пелин, Съч. I, 31. Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах! Хр. Смирненски, Съч. I, 16.
IV. Съотносителен (повторен към всяка част или към всяко изречение и ударен а` … а`).
1. Свързва еднакви части на изречение или еднородни прости изречения в едно сложно при изреждане на последователно извършвани действия или противоположни възможности; бе… бе, бре… бре, ту… ту. А` внезапен пожар да избухне, а` нощем пушка да гръмне, а` в тъмнина някой да извика изотзад „дръжте го!“ — .. , клетото сърце на Мойше би изстинало моментално. Ал. Константинов, Съч. I, 226. — Не вървиш, ами хвърчиш. Видях те, че придрасна покрай ишлика и а` тук да те стигна, а` там… Ил. Волен, БХ, 45. — Питай кого щеш, години не съм слизал от Котел. А` днес, а` утре. Минават дните. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. А` това било, а` онова, отрупани с работа, не усетихме как измина цял месец.
2. Свързва еднакви части на изречения при посочване на последователно сменящи се действия или възможности, когато се означава неизбежно следствие от условие или действие, посочено в предходното изречение. — Я не се обръщай! — изкрещя му [на Алипи] зверски Пано, като измъкна в същия миг и цяло едно оръдие из кобура си. Внимавай! А` се обърнеш още веднъж, а` ти светих маслото! Д. Калфов, Избр. разк., 54. — Е, бай Глиго, те` ти вакуираната [евакуираната] булка. Па да не налиташ, ей, че мъжо й е моряк, а` подуши нещо, а` те закла! В. Андреев, ПР, 57. — Сираците денес избягаха у града с една каруца от Смърчин. Иди ги дири у града сеги .. багажа им няма да дам, че са ми платили, сиротите. А` пипнеш нещо, а` те съсекох, така да знаеш — пък или ти, или аз. П. Здравков, НД, 247-248. Мама здраво държеше резето да не би случайно да падне от нашите неразумни движения. А` се отвори вратата, а` се свърши с нас! Щяхме да издъхнем, преди още да се срещнем с крадеца! К. Калчев, ПИЖ, 18.
V. С други съюзи: а па (диал.), а пък (то), а то, а че за засилване на значенията му. — Ратайче съм. Случих добър човек. Втора година ме храни, а пък аз му паса овцете. А. Каралийчев, ТР, 191. Дано ми найдат [братята] пушката, / пушката, майко, сабята, / и дето срещнат душманин / със куршум да го поздравят, / а пък със сабя помилват. Хр. Ботев, Съч., 6. — Божкем са те пратили да ни помагаш, а то — само дето ни мътиш водата. А. Гуляшки, ЗР, 231. — Бай Коста — .., — щях да те питам за портретчето: не е ли, аджеба, у вас? — А че, Ангеле, аз снощи ти го дадох. Хубаво помня. М. Кремен, СС, 16. — Това ли ви е яденето? — А че какво? — учуди се искрено и дълбоко бай Пантелей. — Качамак лошо ли е? П. Вежинов, НС, 186. — Даскало жив, Радо! Я нали ти казах, че църната оная не знаеше, а па бъбреше за даскало?… Ив. *Вазов, Съч. XXIII, 202.
А3 частица (с ударение). Разг. 1. (Понякога удължено а а или удвоено а-а). За подкана към отговор; хайде, ха. — А, какво ще кажеш — подхвана той [Стоян] разговор, като седнаха да обядват*, и изложи пред жена си целия си план. Д. Талев, ЖС, 96. — Бай Илия е малко глупавичък .. — Големи приказки приказваш, Димо! — обади се Илиев роднина. — Я мълчи там! Аз и по-големи мога да кажа. — А, кажи ги, че да те видя, колко тежиш! К. Петканов, МЗК, 281-282. — За къде така, аа? — попита ханджият. Ив. Вазов, Съч., XXII, 171. Не усети кога пред него изтупа Костадинчо, най-малкият му син. — Татьо… а, татьо… Такова… пък чичо Димитър пита тука ли си… Г. Караславов, Избр. *съч. I, 182. — Питам ви аз, какво търсите у хорските къщи, а? — Бе ти да не ни мислиш за хайдуци — разсърди се Иван. И. Йовков, ПГ, 23.
• В съчет. абе. А бе я ми кажи, как ги познавате вий, коя е такваз, коя не е? А. Константинов, БГ, 12.
2. Разг. (Понякога удължено а а) за подбуда, подкана към действие; хайде, ха. — Ех, а доиграйте си, дяца! — додаде стрина Илчовица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. Лисицата кога видяла, че замръзнала добре опашката на вълкът, рекла: а, сега, кумче, тегли! Христом. ВВ I, 29. Застанахме прави и изпървом се срамувахме да викаме .. Сетне почвах да подвиквам по-силно. — Аа, кошници… Кр. Григоров, ОНУ, 91. — Дренки, а дренки, а! Дренки за кълчища продавам! Елин Пелин, Съч. II, 166.
3. За запитване: а) Простонар. При неясно схванати или недочути думи (понякога удължено а а); какво, що? — Дядо Корчане, .. — нашите момичета зле са се умълчали, не пеят вече .. — А? Какво каеш, Дъбак? Елин Пелин, Съч. I, 166. Руса: Една госпожа… Ангелиева… Хаджиев: А… а?… Г-жа Ангелиева? Ст. Костов, Избр. тв., 340-341. — Ей, бягай, бягай, че зло те чака! Той се ухили. — А? Що рекохте, молим? Нещо слабо се чува. И намигна лукаво. П. Бобев, ГЕ, 160. Тинчо се приближи и побутна Николай по рамото. — Аз си отивам. Николай не отвърна. — Отивам си — повтори му Тинчо. — А? — повдигна глава Николай. — Отиваш си? П. Проданов, С, 59. — Попаденията са точни, господин помощник. — Поздравявам ви с успеха! — Аа? Заповядайте! Не чух… Ив. Мартинов, ДТ, 257. б) Разг. При очакване на отговор, обикн. утвърдителен. — Бабо, ами ти любила ли си на младини .. А, бабо? Ц. Церковски, ТЗ, 15. Когато наближих часовоя, той измърмори: — Ти ли си, докторе? Кучешко време, а? П. Вежинов, НС, 25. — Дето се казва, живеем на дългосрочен кредит. Ще дойде време и ние да забогатеем, а? — обръщаше се той към Раденко. Кр. Григоров, Р, 16. Докато ви слушах, все си мислех: не е толкова лошо да си интелигентен, а? Ем. Манов, БГ, 214. Виждал съм те хее, още като хлапе. Загуби се оттогава, какво, учи се, а? Г. Караславов, Избр. съч., II, 159. — Па ако обичате, съгласен съм и у вас да остана, додето съм в Прага. А? А. Константинов, БГ, 42. • В съчет. а бе. А бе, видя ли кадрото на Тарилйома? Ив. Вазов, Съч. VIII, 64. А бе, Стойчо, я попитай, дали знае влашки. А. Константинов, БГ, 13.
4. При отговор за потвърждаване, че нещо е разбрано, схванато, за потвърждаване на казаното в предходното изречение или за изразяване на съгласие (единично, удължено а а или удвоено а-а`); тъй. — Вие, господине, за къде? — За Варна, — отговори момъкът. — А, за Варна! Ив. Вазов, Съч. XXVI, 6. — Как беше ти името? — Андрешко. — А-а — Андрешко… Елин Пелин, Съч. I, 42-43. Насреща се зададе стар селянин с дълга тояга. — .. — Аз съм новият ви учител, — препоръча се Южанов. — А-а, господин учителе, добре си дошел! Ив. Карановски, Разк. I, 20. Готово ли е, .. — А-а — ще бъде, — отговори магерът, направи знак с ръка да имаме търпение. Елин Пелин, Съч. IV, 58. — Но слушаш ли или нехаеш? / — А, слушам, слушам — разправлявай! Д. Дебелянов, ЗП, 21. — Ти погаждаш ли се с дядови Маринови! — Аа`, погаждаме се, ами що да се не погаждаме! Нали сме врата във врата, се казва. Ил. Волен, БХ, 42. — Много проста работа, ама никой не я разбира. Или, разбира я, но много късно — като нас. — А, тъй кажи — много късно, когато вече няма накъде. Ст. *Чилингиров, ХНН, 217. • В съчет. а бе. А бе то човек ако вземе много да му мисли — така е. Елин Пелин, Съч. I, 215. А бе, то че ще надвият англичаните кога да е, не ще питане. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 115. // При досещане. Навярно вие и мен сте забравили — каза жената… Аз съм Надя… — А, да, да… приятно ми е. Елин Пелин, Съч. И, 175-176. Но работникът го погледна равнодушно и не отговори .. — А, разбрах, значи записвате ги през един! М. Грубешлиева, ПИУ, 19.
5. При изразяване на възражение, често с отсянка на неодобрение или ирония (понякога удвоено а`-а). — Че нали ви гледам, .. — А, гледаш ни. Все на прага стоиш и навън гледаш. Й. Йовков, ВАХ, 80. — Ами къде е училището, бе Вуте! Я си помисли — час бие детето дотам! Пустия му наш колибарски живот! — А, лошо ли му е на този чист въздух! Я го гледай, на прасе прилича, зачервил се като чукундур. Елин Пелин, Съч. IV, 241. — Защо си тук? .. — Знам ли. Вие знаете. — А, не знаеш! — изръмжа старшията. З. Сребров, Избр. *разк., 65. — Кой е викал на гости Димитра Гочоколев? — обърна се младежът, .. — Ама аз ли? — огледа се Кабака на всички страни, .. — А, не ти! Иван Червения! — отвърна му на подбив, с името на несъществуващо лице, помощникът. Г. Караславов, Избр. съч. I, 189. Ангелиева: Видите ли, г. Хаджиев, мъж ми се помина без време .. Ах, втори като него надали ще се намери. Хаджиев: А-а .. защо? Вий сте още млада. Ст. Костов, Избр. тв., 345-346. — Тук [в рая] бирници няма, дядо. — А, няма? — Няма, я! Елин Пелин, Съч. I, 36. • В съчет. а бе. Не бивало, кай, да се пие, .. А бе, човече, който пий, пий с парите си, какво ще му се бъркаш в работата? Й. Йовков, А, 22. — Видехте ли се какви сте женки, а не само да нападате тая власт! .. — А бе, и тия, и вие сте от един дол дренки — казаха неутралните. — Всеки гледа да ти смъкне ризата от гърба. Ст. Даскалов, БМ, 37. — А бе, защо ме избрахте? Изберете някой по-млад човек… Де бе Бойчо, де съм аз! Изберете някой по-достоен да замести Бойча. Ив. *Вазов, СбНУ II, 34.
6. При несъгласие с нещо или при отказ (понякога удвоено а-а или утроено а-а-а). Борис се изправи цял зачервен и плувнал в пот, задъхан: — Ами… колкото мога. Да помогна. Вие не ми се смейте. — А, как ще се смейме! Не ти се смейме и ни е драго, че и ти като нас. Д. Талев, И, 523. — Не, аз няма да я оставя нищичко да пипне. Слугиня ще й взема, готвачка… — А-а, вижте, с тая работа не съм съгласен! Св. Минков, РТК, 103. — Да не чуем, че Неша пак се годява за него? — А-а, виж, това няма да бъде. То веднъж става. Й. Йовков, Разк. I, 55. Овчарката протегна ръка. — А-а-а, да имаш да вземаш! — скри той шеговито китка отзад, па извърна очи. П. Тодоров, И, I, 9.
7. (Понякога удължено а а). При изразяване на ирония, понякога с отсянка на закана. — Къде се изгуби, бе бае Вездесъщов, .. — викнах му учудено аз .. — На курорт, на курорт, — каза многозначително той .. — А, значи и тебе те привлече смесеният плаж във Варна. Елин Пелин, Съч. IV, 208.
8. (Обикн. удължено аа, удвоено а-а или утроено а-а-а). За усилване, а) При подчертаване, изтъкване на нещо. „И ний работим, ама и тези синковци не падат по-долу, аа, не падат по-долу, пипат синковците.“ А. Константинов, БГ, 25. Вий, господин редакторе, виждали ли сте как хуква да бяга тълпата след залпа на войската? Не сте ли виждали? А-а, много е интересно, да се пукнеш от смях… А. Константинов, Съч. I, 47. — Голяма жега, брей! — вайкаше се фелдшерът. — Огън, огън ви казвам .. Аа, много топло, много… Й. Йовков, Ж, 1945, 159. — Хубаво пише в книгата, ааа!… Ама и ти, Хаджи, тъй сладко го четеш, че на песен докарва и приспива човека! Чудомир, Избр. пр., 45. Влезе чичото и погледна през прозореца: валеше едър, пухкав сняг .. — Ама че зима, жено, а! Добре, че докарахме въглищата! М. Грубешлиева, ПИУ, 27. б) При подчертаване на недоволство, укор. Македонски викаше гръмогласно, като пулеше кръвнишки очи въз маджарите: — Гаврите се, а! — Туркофили! Варвари! Ив. Вазов, Съч. VI, 80. Петър преглътна, върна се назад, но като подмина няколко крачки, Костадин пак се обади: — Наежил се и все командува! Ама че губернатор се извъди, а-а! Ив. *Петров, НЛ, 209. • В съчет. с а бе, а бре. Надвечер козарко козите закарал. Стопанката млада взела да се кара: — А бре, забраванко, аз нали ти рекох трева да наскубиш! Ран Босилек, ВП, 8. — А бре, даскалче… — засмя се друг един байо по-нататък и шумно плю в шепите си: — Ти остави ние да се разправяме со земята. Дикелът не е като писалка. Д. Талев, И, 523. • В съчет. ама а, ама че а. — Земайте, грабайте, народе! — викаше Ручилото. — И не се потривайте, ами плащайте .. Ама а, целия си тефтер изписах с вересии. А. Каралийчев, НЗ, 88-89. Бе, що е речено, пиле, ластовица се излюпи, хвръкне от гнездото, лута се по топлите страни, па ни споходи напролет… Ама че а… Ти не се сърди, то такъв ми е хадетя… Кр. Григоров, Н, 129. в) При подчертаване на задоволство, приятна, изненада. Когато Анго му четеше позивчетата или новините, записани по Радио Москва, дядо Тома потриваше ръце .. — Хе-хе! С Русия ще ми се мерят, а? Видяха ли сега откъде изгрява слънцето? Г. Караславов, Избр. *съч. V, 189. Дядо я видял и рекъл: „А, найдох на бабата лисица да си подплати клашникът.“ Христом. ВВ I, 29. Все тъй сдържано усмихнат, той извади шише ракия. Галунка сложи чашки. — А, ракия ли? — каза Захари. — Може. Преди ядене може. Й. Йовков, АМГ, 78. г) При поздрави, пожелания и благословии. Той скочи отведнъж на крака, разтри лицето си и извика: .. А добре дошъл, другарю председател! Ст. Даскалов, СЛ, 10. — А наздраве, — рече, — що се работи, да е хаирлия! Т. Влайков, Съч. III, 3. • В съчет. а дано (давно). — Обувай се, па иди та наобиколи биволицата, че е… да се не отели. Боже, какво ли ще е! А дано е женско. Ил. Волен, РК, 6. Нали му пасем овце, та ще му искам да ни даде житцето, дето ни се пада. Свършиле сме го та рекох, а` давно се поприберне оттук-оттам. Т. Влайков, Съч. II, 74.
9. Обикн. удвоено а-а`). За означаване на действие, за което се очаква, предполага, че почти сигурно ще настъпи непосредствено след друго; ха-ха. Лицето му отведнъж се зачерви. От очите му а-а` сълзи да потекат. А. Михайлов, ДШ, 41. Разперила криле [боржата кравичка], / а-а`, да хвръкне. К. Христов, ЧБ, 238. Задъхан, с треперещ глас, Тошко му разправи всичко. Говореше и чувствуваше, че всеки миг, а-а` ще падне на пода от изтощение. Сп. Кралевски, ВО, 79. Стамен си спомняше как жена му протяга ръце и мами Тончо, той се люлее несигурно на едно място, а-а` да заплаче. В. Андреев, ПР, 148.
10. (Повторена няколко пъти). За означаване, че някакво действие се приближава към своя край след известна несигурност, колебание по отношение на крайния резултат. — Тогава се връщам пак на Дунава, на реката… Полека простирам дъската, а`, а`, а`, стигна! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 79.
11. За посочване на близко, но неосъществено действие; ха, тъкмо. — Та… гони я [лисицата] — настига я, гони я — настига я, и а` да я пипне вече — изплъзне му се и — пак гоненица отново! Д. Калфов, Избр. разк., 288.
А4 междум. (Удължено аа, ааа, аааа и удвоено а-а или утроено а-а-а) 1. За израз на учудване, на изненада. Един ден край землянката се появи ловджийско куче. След него и човек с ловджийска пушка .. — Стой! — извикаха му партизаните. — А!… — възкликна човекът и вдигна ръце. К. Ламбрев, СП, 92. — Какво ли е туй нещо тука? — / извикал царят на въздуха; / — а, виждам охлюв! Ст. Михайловски, XV, 71. — Арестуваха оратора! — А-а! — учудено възкликна някой от тълпата. Г. Караславов, Избр. съч. I, 125. Тогава бръмбарът се изпъчи, .. и дигна застрашително пипалата си .. — Аз съм главатар на всички бръмбари в този край! — Ааа, тъй ли било! — учуди се престорено биволът. СбХ, 128. — Тебе ясно ли ти е, че мене никой не може да ме уплаши?… — А-а-а! .. — с подигравателно учудване се отзова Пешо. Т. Монов, СН, 122. Владиков: Тия пари ще служат за разноски на човека — .. — който ще тръгне за Цариград с мисията (понижава гласа си) да убие султана. Всичките: Аааа! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 20.
2. За израз на задоволство или възхищение. — А! Богата работа, мамо, — каза Драгой, като впери алчен поглед в златисточервената чорба. Ив. Вазов, Съч. XII, 54. — А! Браво! Виното е чудесно. Елин Пелин, Съч. IV, 127.
3. За израз на несъгласие, на недоволство или закана. Филип се понаведе към Коля и му пришепна нещо. — А-а-а! Филипе! — извика Колю — Докачам се. Аз такъв чиляк не съм! Й. Йовков, ЖС, 72-73. — И ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де! .. — А! Еснафи сме, значи? Ив. Вазов, Съч. Х, 23. — Ако го съдиш за побой, ще го затворят. — Ааа, — завика пак Нена — не ща да го затворят. Елин Пелин, Съч. II, 149. Извинявайте, .. , ама така не се жени единствена дъщеря, и то дъщеря на полковник. Младоженецът трябва да се отсрами, че дяволите го взимат, а! Св. Минков, РТК, 118. Сенебирски: Ти, ти, ти. .. Глупак! Куцар: Ей, ей, ей .. Я да не се залавяш. Остави ме, че…* а-а-а! Й. Йовков, А, 50.
4. За израз на досещане. — Защо тази черпня? — попита го Вълнаря преди да гаврътне чашката. — За сина, чичо Василе. — Ааа! — заклати глава старецът. — Хайде наздраве, и нека да ти е жив и да даде господ и на сватбата му така да черпиш. Г. Караславов, Избр. Съч. П, 71. — Баща ти, баща ти какво се казва? — А-а, сетих се; па, Пеньо са му думали, господине. М. Георгиев, Избр. разк., 196.
5. За израз на ужас, отчаяние, силен страх и под. — Дошел? Кой дошел? — плахо попита някой. — Аааа! Дошла, чумата дошла! — писна женски глас навътре. Й. Йовков, СЛ, 176-177. — А-а! Изхълцва, сякаш смъртно ранена, дъщерята и лицето й става бяло като платно. — Не искам оказион! Не искам мебели на вехто! .. Св. Минков, РТК, 114.
6. За предаване на смях; ха. Вътре бръмчат като пчели учениците и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Вятърът се спуща върху тях, .. , сподавя ги и отлита. Но след него те отново се съживяват и весело и игриво се смеят: а-а, а-а-а! .. Елин Пелин, Съч. II, 106. — А-а-а! — изсмяха се иззад гърба му [на председателя] други мъже. — И ти ли на Къновата кола почна да се возиш ма, Живке? Ст. Даскалов, ЕС, 7.
А-. Представка в думи от чужд произход (обикн. от гръцки език) за означаване на отричане, отсъствие на признака, изразен в основната част на думата; не-, без-, напр.: алогичен, аморален, аполитичен, асиметрия и др.
— Гр. α- (αν-) ’не-’, ’без-’.
АА3А` м. 1. През турското владичество у нас — член на общински съвет или на комисия, управа, съд и под. Честният и благородният мюдюрин, светлият и справедливият кадия, няколко турци големци, трима българи членове (аази) от Етрополския градски съвет ( .. ) заседаваха в стаята на околийския началник. Ст. Заимов, М I, 96. — Единият е воденичар; другият е бил в турско време зограф по черквите; третият може да чете само черковни букви, но е бил ааза, съветник де, при турския хюкумат. .. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 159.
— Араб. през тур. âza. Друга форма: аза`.
АБА` ж. 1. Дебел и груб тепан вълнен плат; бало. Тук съществуват няколко тепавици за тепане шаяци и черни аби, главната индустрия на Баня. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Салтамарката му не беше от аба, а от хубаво кафяво сукно. Й. Йовков, ЖС, 77. Прочути са панагюрските и копривщенските аби, шаеци, гайтани, красивите разноцветни килими. Г. Ралчев, ДМЖ I, 9.
2. Старинна мъжка връхна дреха от такъв плат. Носеше сива аба и сиви потури, а връз червения му пояс беше препасан патрондаш. Й. Йовков, ВАХ, 143. Дядо Славчо носеше лете неподплатена аба, а зиме подплатена. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 4. Той беше с нови бозяви потури, с широка гайтанлия аба, с червена салтамарка и дебели, малко развлечени навуща. Г. Караславов, СИ, 102. Научи са Добри / в Жеравна да ходи, / аби да продава, / аби и ямурлуци. СбГЯ, 200.
— Араб. през тур. aba.
АБАДЖИ`ЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абаджия.
АБАДЖИ`ЙКА ж. Жена на абаджия.
АБАДЖИ`ЙНИЦА ж. Работилница, в която са се изработвали аби. Той се спря пред една абаджийница, дето десетина мъже, насядали на висок тезгях край стената, шиеха, обшиваха и везеха с гайтани и сърмени конци натруфено турско облекло. Д. Талев, ЖС, 24.
АБАДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абаджия и от абаджийство. Неограничена е властта, както на майсторът, така и на калфите, между абаджийския еснаф. З. Стоянов, ЗБВ I, 66. Най-сетне баба Груйовица склони да се отдели от своя любимец и да го прати в Анадола, дето Гаврил скоро стана абаджийски калфа. Л. Стоянов, Б, 23. Встрани са наредени големи абаджийски ножици, тежки ютии, различни видове бои за прежда и платове. П. Теофилов, К, 72. Стаичките на този хан са превърнати на абаджийски работилници. Д. Немиров, Б, 11. Абаджийски занаят.
АБАДЖИ`ЙСКИ нареч. Като абаджия.
АБАДЖИ`ЙСТВО, мн. няма, ср. Занятие и поминък на абаджия. Дълги години скотовъдството и абаджийството съставлявали поминъка на по-голямата част от копривщенското население. П. Теофилов, К, 17. В града се развива абаджийство, кожарство, кожухарство, папукчийство и други занаяти. Г. Дръндаров, ВЗ, 11.
АБАДЖИ`ЙЧЕ, мн. -та, ср. 1. Ученик, чирак абаджия. Нехи я млого хилляна, / че хи близо дюкянян, / дюкянин берберницана, / дену са сбират момчата, / момчата абаджийчата. Нар. пес., СбНУ XIV, 38.
2. Млад абаджия. Я стани, стани, Марийке, .. / че ща сгледници да додат, / .. за Данчо да те сватуват, / .. за Данчо абаджийчето. Нар. пес., СбНУ, XXII-XXIII, 51.
АБАДЖИЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Абаджийство. Копривщенските мъже се занимават повече с абаджилък, със скотовъдство и с беглихчелък. Л. Каравелов, Съч. II, 73. Обичаше да му помага в абаджилъка. Вземе иглата, забие очи в дебелия шаяк. Сл. Караславов, ИИХТ, 68.
— От тур. abacılık. Друга (диал.) форма: абаджелък.
АБАДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. 1. В миналото у нас — производител или търговец на аби или абени стоки. — Нали отиваме в черкова, Тино. Забравяш ли днешния ден? Някога от този ден започваха да заминават абаджиите. Повечето мъже заминаваха и в града ставаше тихо и самотно. А. Каменова, ХГ, 54.
2. Шивач, който е изработвал връхни дрехи от аба. През цялото лято абаджиите заедно с чираците и калфите работили аби, потури, терлици и други готови дрехи. П. Теофилов, К, 18. Близо до общината пък се бяха подредили абаджиите, които вече майсторяха своите шаячни дрехи и джубета. П. Здравков, НД, 14.*
— От тур. abacı.
АБАЖУ`Р м. 1. Приспособление към лампа или друго осветително тяло, което го покрива и служи за съсредоточаване на светлината и предпазване на очите от нея. Голямата ламба с фаянсов абажур, .. , озаряваше с весела светлина трапезата. Ив. Вазов, Съч. XII, 53. На нощната й масичка, до лампата с червения абажур, имаше прегъната книга. Д. Калфов, Избр. разк., 340. През полупрозрачния абажур от електрическата лампа падаше над косите й бяла светлина. З. Сребров, Избр. Разк., 217.
2. Разг. Лампа или осветително тяло с такова приспособление. Под светлината на зеления абажур златото приличаше на игриви пламъчета. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Вечер не се палят полилеите, а само тъмножълтите абажури, покрити с кашмирени шалове с ресни до земята. М. Кремен, РЯ, 431.
— Фр. abat-jour.
АБАЖУ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни. Рядко. Прил. от абажур. От един таван на стая със съборени стени виси пергаментна абажурна лампа. Вл. Полянов, ПП, 179.
АБАЖУ`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от абажур. Електрическите крушки на полилея са похлупени със сини кристални абажурчета. А. Гуляшки, Л, 311.
АБА`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Архит. Плоча, обикн. четвъртита по форма, на горната част на капитела на колона.
2. Сметачна дъска у древните гърци и римляни и през Средновековието за извършване на аритметични пресмятания.
— От гр. ᾰβαξ, -ακοζ ’маса, дъска’ през фр. abaque.
АБА`КА, мн. няма, ж. 1. Многогодишно високо тревисто тропическо растение от рода на банана, което се използува за получаване на растителни влакна, картон, хартия за опаковка и др. Musa textilis.
2. Подобни на коноп дълги лъскави влакна, получавани от това растение, които служат за направа на въжета; манила.
— От мал. през исп. abaca и ит. abaca.
АБАНО`С м. 1. Тропическо широколистно дърво с много твърда и в по-възрастните екземпляри лъскавочерна дървесина от семейство абаносови; абаносово дърво. Diospyros ebenum. Стопанската стойност на тия дървенисти растения е в тяхната дървесина, тя е твърда, хубаво обагрена, полира се добре и се цени много скъпо. Това е дървото, известно под името абанос. ПН, 1935, кн. 8-9, 134.
2. Само ед. Материал от това дърво. — Ти ми подари два летни двореца край Босфора и шест къщи, изградени от кедър и абанос, — на малоазийския бряг. Н. Райнов, ВДБ, 140.
3. Само ед. Твърда, лесно полираща се дървесина от това дърво, която се употребява за изработване на художествени изделия, мебели и др. Руснаците докараха на панаира две брички с шарени, дървени вагончета, .. , разни други дървени вещи, работени на струг, разни кръстове — от стъкло, от липа, от абанос, икони всякакви и от всякакви големини. Д. Талев, ПК, 394.
4. Само ед. Събир. Всички предмети, изработени от дървесината на това дърво, взети като цяло. Като мина през разкошния хол, който блестеше от злато, абанос, огледала и скъпи килими, жените лакомо впиваха погледи в неизвестния мургав красавец. Д. Димов, ОД, 15. И някогашният феодален замък от 10-ия век полека-лека се превръща в огромен дворец, .. Злато, фаянс, абанос, кристали и гоблени; платна, мрамори и огромни томове, съкровищница на творческия дух, прикътана сред една от най-хубавите гори на френската земя. Г. Константинов, ПЗ, 201.
◇ <Черен> като абанос. Много черен, лъскавочерен. Той си бе свалил сламената шапка и от черната му като абанос, гъста коса се спускаха няколко кичура по широкото му правилно чело. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 105. И аз бях млад и пъргав, а боляринът имаше дъщеря, с черни очи и коса като абанос. И. Йовков, З, (превод), бр. 5435, 2.
— От араб. през гр. έβευος* и тур. abanoz.
АБАНО`СОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от абанос (във 2 и 3 знач.). Багрено чергило, .. , се диплеше като шатър над цялата колесница, тясна, та висока, стегната отстрани с абаносови ритли. Ст. Загорчинов, ДП, 234. Прие безразличен вид и постави пакета върху абаносовата масичка по-близо до Луис, отколкото до себе си. Д. Димов, ОД, 33.
2. Който притежава качества на абанос; много твърд или лъскавочерен. Абаносова твърдост. Абаносов цвят.
3. Като същ. абаносови мн. Бот. Семейство от дървесни видове, разпространени в субтропичните и тропични места, дървесината на някои от които се използва за направа на художествени изделия, мебели и др. Ebenaceae. Заинтересовахме се и проследихме дали и другаде няма в България да расте „фурма“. Установи се, че в Ю. България на много места се култивира това източно азиатско растение, .. То няма нищо общо с палмите, макар че се казва „фурма“ и принадлежи към семейството абаносови (Ebenaceae). ПН, 1935, кн. 8-9, 134.
◇ Абаносово дърво. Абанос (в 1, 2 и 3 знач.). А между колоните светнаха бронзовите шини на една колесница, изкована от ръката на изтънчен майстор. Жълта броня, сребърни синджири, .. , тънки наплати от абаносово дърво. А. Каралийчев, ПГ, 81-82.
АБАНО`СКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Абаносов.
АБА`Р м. Диал. Вест, хабер. Кум Дуган каже Петкани: / „Абар ми доде, Петкано, / да идем ниа да кръстим, / да кръстим девет детенца“. Нар. пес. СбНУ XLIV, 157.
— От араб. през тур. haber.
АБА`Т м. 1. В католическата църква — управител, глава на абатство. Духовенството притежаваше огромни богатства. От тия богатства обаче се ползували само висшите духовни лица — архиепископи, епископи, абати. Ист. X кл., 11.
2. Разш. Почетна титла на католически свещеник с ранг под прелат или епископ.
3. Католически свещеник с тази титла. Паисий е черпил обилен материал за своята Славянобългарска история от историческото съчинение на дубровнишкия абат Мавро Орбини, една част от което е посветена на българската история. Б.* Пенев, НБВ, 18.
— От сир. през лат. abbas, -atis.
АБАТИ`СА ж. В католическата църква — управителка на абатство; абатка.
— Лат. abbatissa.
АБА`ТКА ж. Радко. Абатиса.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.
АБА`ТОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който принадлежи на абат или се отнася до абат. Тази набожна женица просто благоговее пред мен .. Но тия възторзи от госпожа Ярош се намират само в първите два-три дни след абатовото връщане в „Парад“. П.* Славински, ПЩ, 225.
АБА`ТОВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Абатски.
АБА`ТОВСКИ. Нареч. от прил. абатовски; абатски.
АБА`ТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абат, свързан с абат; абатовски.
АБА`ТСКИ. Нареч. от прил. абатски; като абат; абатовски.
АБА`ТСТВО, мн. -а, ср. 1. Голям католически мъжки или женски манастир заедно с принадлежащите му имоти, чиито доходи са в полза на абата или абатисата, които го управляват.
2. Сградите, които се обитават от монасите или монахините на такова общежитие. По тия тесни и тъмни улички с изтъркан паваж, край стените на абатството, са звънтели тежките доспехи на английските наемници. К.* Константинов, ПЗ, 150. Някъде нагоре и нагоре към мъгливото лондонско небе са насочени островърхите кубета на високото Вестминстерско абатство. Н.* Боев, Г, 5.
3. Длъжност на абат (в 1 знач.) или на абатиса.
АБДА`Л м. Простонар. Глупак; будала, ахмак. Хатипов, изпотен от напрежение, но доволен в себе си за смелото си и неугодническо държане с Бориса, като наричаше мислено другарите си „абдали и дръвници“, избърса голата си глава с носна кърпа. Ем.* Станев, ИК I, 253. Певец певеца само проумява, — / а не пазарски кой да е абдал, / чул — недочул, разбрал — недоразбрал… П. П. Славейков, Събр. съч. I, 60.
— От араб. през тур. aptal.
АБДА`ЛИН, мн. абдали, м. Простонар. Абдал.
АБДА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Простонар. Прил. от абдал; глупав.
АБДА`ЛСКИ. Простонар. Нареч. от прил. абдалски; като абдал, глупаво. Гледа абдалски.
АБДА`ЛЩИНА ж. Простонар. Постъпка, проява на абдал; глупост.
АБДЕ`СТ м. Рел. У мохамеданите — обредно миене преди молитва. А ето се сипва и зората, муезините завикват по джамиите, .., а по-набожните стават да земват „абдест“ и да отидат на молитва в джамията. Св.* Миларов, СЦТ, 126.
— Перс. през тур. abdest от ab ’вода’ + dest ’ръка’.
АБДЕРИ`ТИ мн., ед. (рядко) абдери`т, м. Книж. 1. Жителите на древния тракийски град Абдера, които били смятани от съвременниците си за глупави.
2. Прен. Остар. Глупави хора.
— От собств.
АБДИКА`ЦИЯ ж. Полит. Личен акт на монарх, с който той се отказва от престола и от владетелски права; абдикиране. „Аз питах дали абдикацията на един суверен може да се гледа равна на неговата смърт?“ С. Радев, ССБ II, 554. Когато [Батенберг] се почувствуваше безсилен да се справи с нещо, заплашваше с абдикация. В. Геновска, СГ, 48.
— От лат. abdicatio през фр. abdication.
АБДИКИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Полит. За монарх — отказвам се от престола и от владетелски права. На 3 октомври Фердинанд абдикира и избяга заедно с антуража си в специален влак за Германия. К. Константинов, ППГ, 326. Още не се била явила необходимостта, щото крал Александър да абдикира в полза на Милана. С, 1894, бр. 1319, 2.
— От лат. abdico през фр. abdiquer.
АБДИКИ`РАНЕ ср. Полит. Отгл. същ. от абдикирам; абдикация. Абдикиране от престола.
АБДО`МЕН м. 1. Анат. Коремна кухина.
2. Биол. Задната част от тялото на членестоного.
— Лат. abdomen.
АБДОМИНА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Анат. Коремен.
— От лат. abdominalis.АБЕ`1, мн. -та, ср. Разг. Стъклено топче за детска игра. В градинката няколко деца играеха с абета.
АБЕ`2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка, абица. Долавям един клон. Късам [сливи] и ям. Една от друга по-сладки! Турям и в джеба на абето си. Т. Влайков, Пр. I, 138.
АБЕ`Н, -а, -о, мн. -и, прил. Който е направен от аба (в 1 знач.). Той го познаваше, но като че видя друг човек: къс, пълен, червен, със сиви абени дрехи. Й. Йовков, ПГ, 263. Изпод каскета се подаваха руси, неподстригани сколуфи, панталонките и дрешката му бяха абени и несръчно ушити. И. Волен, РК, 27. Конят на дяда попа беше един хубав, едър, дория кон, .. Седлото, покрито с една абена, тъмнопепелява хаша, а върху нея кожени дисаги. М. Георгиев, Избр. разк., 151.
АБЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Диал. Умал. от абе2. Като се заесени, обличат му дълго вълнено абенце. Т. Влайков, Пр. I, 159.
АБЕРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от аберация.
АБЕРА`ЦИЯ ж. 1. Астрон. Видимото отклонение на звездите от тяхното истинско положение на небесната сфера поради събиране на движението на светлината, която иде от тях, с движението на Земята по нейната орбита и непрекъснатото променяне на посоката на това движение по отношение на звездите. Всички звезди, които наблюдаваме, показват намалена височина в сравнение с истинската, следствие на описаното явление, наречено аберация. Г. Томалевски, АН, 95.
2. Физ. Отклонение на светлината от фокуса на оптическа леща поради нейното несъвършенство.
3. Прен. Рядко. Отклонение от истината, от здравия смисъл; заблуда, грешка. Поетът стъпва с тия трудове [„Книга за българския народ“ и др.] в една нова фаза на своето творчество — политическата сатира. За мнозина читатели и критици това е скок, това е една аберация на ума и чувствата. Б. Ангелов, ЛС, 222.
◇ Сферична аберация. Физ. Недостатък на леща или на оптическа система, поради който светлинните лъчи, минаващи през периферията, се пречупват различно от лъчите, преминаващи през средата, вследствие на което се получава неясен образ. Хроматична аберация. Физ. Недостатък на леща или на оптическа система, поради който лъчите с различен цвят не се събират в една и съща точка.
— От лат. aberratio ’заблуждение, отклонение’.
АБЕЦЕДА`Р, -ът, -а, мн. -и, м. Остар. Буквар.
— От лат. abecedarius.
АБЗА`Ц* м. 1. Печат. Празно място, отстъп пред нов ред при печатен или ръкописен текст.
2. Литер. Откъс, част от текст между два такива отстъпа. А вечерта, .. , надвесен над работната си маса, той [Гълъбов] пише: .. А сетне допълва тази своя мисъл с още един абзац. К. Странджев, ЖБ, 131. Вторият абзац не се чете.
— Нем. Absatz.
АБЗЕ`ЦЕР м. Техн. Вид усъвършенстван екскаватор с транспортна лента.
— От нем. Absetzer.
А`БИЕ нареч. Старин. Веднага, тозчас, тутакси. Абие от мощите миро благовонно изтекло. Т. Влайков, Пр. I, 178.
АБИОГЕНЕ`ЗА ж. Биол. Абиогенезис.
АБИОГЕНЕ`ЗИС м. Биол. Зараждане на организмите от неорганична, нежива материя; абиогенеза, самозараждане.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’ + γένησις* ’раждане’.
АБИО`ЗА ж. Мед. Намалена жизнеспособност на орган или система в организма, която е резултат от вродена слабост.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’.
АБИОТИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Биол. Неорганичен. Противоп. биотичен; биотически.
◇ Абиотични фактори. Биол. Съвкупност фактори от неорганичната природа (като светлина, влажност и др.), които оказват влияние върху живота и развитието на организмите. Както абиотичните фактори / топлина, светлина, влага и т.н./, така и биотичните имат комплексно въздействие върху организмите. Биол. IX кл, 1981, 66.
— От гр. ἀ- ’не’ + βίος ’живот’.
АБИСА`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Геол. Който се отнася до най-дълбоките части на моретата и океаните или на земната кора. Най-вътрешната и дълбока обширна област на моретата се нарича абисална (бездънна). Гр. Николаев и др., ОГ, 81. Магмените скали, или както още ги наричат, магматични, .., са образувани от охлаждането и втвърдяването на магмата. Едни от тях са образувани дълбоко в земната кора и се наричат дълбочинни (абисални) скали. Г. Георгиев, МП, 175. Абисална океанска област. Абисални утайки. Абисални животни.
— От фр. abyssal ’извънредно дълбок, бездънен’.
АБИСИ`НЕЦ, мн. -нци, м. Мъж от основното население на Абисиния, предишно название на Етиопия, страна в Североизточна Африка; етиопец.
АБИСИ`НКА ж. Жена от основното население на Абисиния; етиопка.
АБИСИ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до абисинец и Абисиния; етиопски. Абисинска държава. Абисински език. Абисинска война.
2. Като същ. абисински, мн. няма, м. Абисински език.
◇ Абисински кладенец. Техн. Дълбок тръбен кладенец с помпа за изваждане на подпочвена вода. Абисинска лисица. Зоол. Хищник, представител на преходната група между лисиците и вълците. Simenia aimensis. Като преход между лисиците и вълците може да се постави една група хищници, обитаващи Южна Америка.* Представител на тая преходна група е и единствения вид от рода Simenia Gray — абисинската лисица (Simenia aimensis Rüpp.). Кр. Тулешков, ХЖ II, 11-12.
АБИСИНЯ`НИН, мн. абисиня`ни, м. Остар. Абисинец.
АБИСИНЯ`НКА ж. Остар. Абисинка. За пример на разликата между племената туряме пред очите на младите си читатели и читателки един образ из етиопското племе, една абисинянка.* Сами да видят доколко тя прилича по чертите на лицето си на нашите европейки. Пч, 1871, кн.* 6, 88.
АБИТУРИЕ`НТ м. Ученик, който завършва курса на средно учебно заведение; зрелостник. Директорът се качил на сцената, приветствувал абитуриентите, които се прощавали с училището, поел дипломите от един учител и извикал най-напред името на Илия. П. Стъпов, ГОВ, 17.
— От лат. abituriens, -ntis ’който ще си отива’.
АБИТУРИЕ`НТКА ж. Ученичка, която завършва курса на средно учебно заведение; зрелостничка. Една абитуриентка замечтана / преди години се изправи тук. / На прага на живота се запита / къде е мястото й в тоя град /и в тоя свят… Бл. Димитрова, Л, 305.
АБИТУРИЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от абитуриент. Облякох абитуриентското костюмче, сложих бяла риза и към нея за контраст — черна, плетена вратовръзка, обух и обувките някак си .. и се понесох по главната улица на градчето. БВ, 1971, кн. 6, 7. Не отидох на абитуриенската вечер. Нямах нов костюм, нямах пари, нямах си и приятелка. Г. Данаилов, ДС, 106. Абитуриентски бал. Абитуриентска рокля.
АБИТУРИЕ`НТСТВО, мн. няма, ср. Времето, през което един ученик е абитуриент; зрелостничество. Спомени от абитуриентството.
АБИ`ЦА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абичка. Когато и да вървях, свирейки с цафарата си подир моето кротко стадо, в гърдите ми под скъсаната овчарска абица биеше едно мъничко сърце, безкрайно влюбено. Елин Пелин, Съч. II, 126-127. Ни чорбица / за вечеря, / ни абица / за постеля. Ц. Церковски, Съч. II, 18.
АБИ`ЧКА ж. Умал. от аба (във 2 знач.); абица. Подир ратаите куцукаше едно босоного момче с одърпани потурки, козинява абичка, .. и хлътнали натъжени очи. А. Каралийчев, TP, 188. На вратата се показа един странен човек, .. , облечен с нови калци, в нова абичка. Ил. Блъсков, ДБ, 62. Ето го след малко готов за път: метнал шарена торбичка през рамо върху черната абичка, обул нови цървули, хванал тояжката. Д. Марчевски, Дв, 117.
А`БЛА ж. Диал. 1. По-голяма сестра; кака.
2. Обикн. в съчет. с женско собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастна жена или за обръщение към нея. — Иди, Нихадчо, иди, сине! Речи на абла Фиса и у нас да поседи! Л. Александрова, ИЕЩ, 52.
— От тур. abla.
АБЛАКТА`ЦИЯ ж. 1. Мед. Отбиване на дете от кърмене.
2. Бот. Присаждане, което се извършва чрез сближаване на клонки без отделянето им от стъблото.
— От лат. ablactatio.
АБЛАТИ`В м. Езикозн. Падеж в някои езици, като латински, тюркски, монголски и др., с който се изразява отношение за отделяне, отдалечаване и понякога начин на действие.
— От лат. ablativus.
АБЛАТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Езикозн. Който се отнася до аблатив. Аблативни окончания. Аблативни отношения.
АБЛА`УТ м. Езикозн. Промяна, изразяваща се в редуване по определен модел на гласни звукове в глаголни корени; градация, отглас. Напр.: тека — поток, бера — сбор.
— Нем. Ablaut.
АБЛЕ`ПСИЯ, ж. 1. Мед. Слепота.
2. Прен. Книж. Заблуждение, заслепение.
— Гр. ἀβλεψία.
АБНЕГА`ЦИЯ ж. Книж. 1. Отказване от всякакви права и изгоди.
2. Прен. Рядко. Самоотричане, самопожертвуване. А ние всякога сме повече наклонни да вярваме на оногова, който принася мълком жертви, без надежда и без възможност да добие облага; ние повече благоговеем пред абнегацията, отколкото пред житейската ловкост и успехи. Ив. Вазов, Съч. XIII, 23.
— От лат. abnegatio ’отричане’.
АБОЛИЦИОНИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Истор. Обществено движение сред търговско-промишлената буржоазия в САЩ в края на XVIII и началото на XIX в. за отмяна, забрана на негърското робство и търговията с роби.
2. Юрид. Обществено движение за отменяване на някой закон, съществуващо положение или за премахване на някоя традиция.
— Англ. abolitionism.АБОЛИЦИОНИ`СТ м. Истор. Юрид. Привърженик на аболиционизма. Напредничавата буржоазия, селяните и работниците били против робството .. В тия именно среди възникнало движение против робството. Привържениците на това движение се наричали аболиционисти. Ист X кл., 109.
— Фр. abolitioniste.
АБОЛИЦИОНИ`СТКА ж. Истор. Юрид. Привърженица на аболиционизма.
АБОЛИЦИОНИ`СТКИ, -а, -о, мн. -и. Истор. Юрид. Прил. от аболиционизъм и от аболиционист. Аболиционистко движение.
АБОНАМЕ`НТ м. 1. Право за получаване на нещо, за използване на нещо за определен срок, обикн. срещу предплащане. Но за да се съгласи той да дойде, трябвало да се изпълни едно предварително условие: трябвало поне 40 души хора да се задължат да му плащат годишно по петдесе гроша за лекуване на семействата им през цялата година — което на днешен език би се нарекло абонамент. Т. Влайков, Пр. I, 77-78.
2. Парична сума, която се предплаща за добиване на такова право, обикн. за списания, вестници и пр. Снощи той ми каза, че му трябвало деятелен агент за провинцията, за събиране абонаментите на списанието му. Ив. Вазов, Съч. IX, 88. Списанието имало досега записани 200 абоната, от които само 70 били внесли абонамента си. М. Арнаудов, БКД, 134.
— От фр. abonnement през рум. abonament.
АБОНАМЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент. — Нашата опера се мъчи да скърпи плана с абонаментни цикли за ученици, които играят карти по високите балкони. Р. Белчев и др., КБС, 54. Без да претендираме, че сме изобретили най-добрия начин за достигане на хубавата книга до истинския ценител, предлагаме да се въведе абонаментна система в по-големите книжарници. ЛФ, 1977, бр. 1, 5. Абонаментен номер. Абонаментна такса. Абонаментна карта. Абонаментно поддържане на асансьори. Абонаментно снабдяване.
АБОНА`Т м. Лице, което се ползва от абонамент. От Свищов .. Стоянов предава на В. Друмев впечатлението си от посетените места — .., — гдето записва доста абонати за списанието. М. Арнаудов, БКД, 204. Станах и администратор — за да стабилизираме списанието. Записах около стотина абонати между студентите и учениците. СбАСЕП, 81. През дългите пладнешки часове той четеше „Отечествение Записки“, на които бе абонат. Ив.* Вазов, Съч. XXV, 87. При всичките мъчнотии .. , „Училището“ можа да следва редовно издаването си. Благодарение на малцината ни абонати, .. , които ни спомогнаха в началото. У, 1871, бр.* 12, 178.
АБОНА`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до абонамент, който е предназначен за абонат. Абонатен телефонен пост. Абонатна станция.
АБОНА`ТКА ж. Жена абонат.
АБОНИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Записвам някого за абонат. Началникът научил кой адвокат абонирал работниците за вестници, които насъсквали народа против властта. Кл. Цачев, ГЗ, 135. — „Светулка“ — показа я Митко, — татко ме е абонирал. Ал. Спасов, С, 114. абонирам се страд.
АБОНИ`РАМ СЕ несв. и св., непрех. Ставам абонат. Абонирах се и за списание „Селска разговорка“, за което прочетох хубав отзив в „Право дело“. Ал. Спасов, С, 38. В по-горните класове за него стана обикновено да се абонира комай на всички списания и книги, за които попадаха в гимназията покани. А. Страшимиров, А, 93.
— От фр. abonner.
АБОНИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от абонирам и от абонирам се. Друмев и Стоянов се отнасят по същия въпрос [Габровската работа] до бащата на Иван Славейков, почитания от всички П. Р. Славейков. Те му припомнят, че в края на ноември 1871 г. габровското ученическо дружество ги известило, че през август с.г. [същата година] внесло оная сума [11 наполеона] за абониране на „Периодическо списание“ на Иван Славейков. М. Арнаудов, БКД, 176. Абониране за вестник.
АБОРДА`Ж м. Воен. Мор. Старинен начин на морски бой, при който се извършва плътно доближаване с борда до неприятелски кораб, за да може да се преминава на него и да се води ръкопашен бой.
◇ Взимам на абордаж. Воен. Мор. За кораб — плътно се прилепям до друг кораб, за да го атакувам, за да се започне ръкопашен бой. Разказите за похожденията на Кид „вледенявали кръвта“: за няколко години плаване в Индийския и Тихия океан Кид взел на абордаж, запалил и потопил десетки търговски кораби. К, 1970, кн. 4, 24.
— Фр. abordage.
АБОРДА`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни. Воен. Мор. Прил. от абордаж. Ръцете му [на Бъркола] потреперваха, той съзнаваше, че страхът е дошъл, че съжалението е заместило неотменимото вече решение, което все пак не бе оповестил на подчинените си. Те можеха и да откажат подчинение, защото присъединяването към Скилица означаваше неминуема смърт и за тях. Но видя как хората му изнасяха мечове за абордажен бой. Д. Добревски, БИ, 333. Руските кораби тръгнали на бой. Две атаки били отбити. При третата почнала абордажна схватка. ВН, 1959, бр. 2489, 4. Абордажни оръжия. Абордажни куки.
АБОРДИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Воен. Мор. За боен кораб — встъпвам в сражение, в ръкопашен бой с неприятелски кораб, като плътно се прилепям до него.
— От фр. aborder ’приближавам, нападам’.
АБОРДИ`РАНЕ ср. Воен. Мор. Отгл. същ. от абордирам.
АБОРИГЕ`НИ мн., ед. (рядко) абориге`н, м. 1. Местни жители на Австралия. Много пътешественици са загинали по тези места от жажда и слънчеви удари. Въпреки това австралийските туземци — аборигените, извършват в безводните пустини дълги преходи и не страдат от зной и липса на вода. ВН, 1959, бр. 2471, 4.
2. Разш. Местни, първоначални жители на дадено място, които не са дошли от другаде; туземци, автохтонни жители, автохтони.
— От лат. Aborigines ’коренни жители на Лациум’.
АБОРИГЕ`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Биол. За растение или животно — който е от местен произход и не се среща на друго място, който не е пренесен от другаде; местен, автохтонен. Противоп. алохтонен. Аборигенна порода добитък.
АБОРИГЕ`НСКИ*, -а, -о, мн. -и. Прил. от абориген. Очите му [на Дин] бяха по-зорки от соколови, умът — по-гъвкав от тетивата на аборигенски лък. Т. Лижев, БФ, 349.
АБО`РТ м. Мед. Самопроизволно или изкуствено прекъсване на бременност чрез изваждане или изхвърляне на плода извън утробата на майката преди да е жизнеспособен; помятане. Гинекологът й обясни, че дори и да се съгласят на аборт, това сега е невъзможно, защото организмът й е много слаб. Никой лекар няма да се реши да извърши аборта в това й състояние. К. Кръстев, К, 217-218. „Пък цялото село знаеше, че два месеца след като ти си замина, една кулска акушерка й била правила аборт.“ А. Гуляшки, Л, 41. — Да не се е случило нещо? — Да, ..!… Криста е загубила детето — при спонтанен аборт. П. Вежинов, НБК, 394.
— От лат. abortus ’*преждевременно раждане’ през нем. Abort.
АБОРТИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Мед. Който предизвиква преустановяване на някакъв процес или рязко изменение в хода на една болест.
2. Мед. Който предизвиква аборт. Абортивно средство.
3. Биол. Който не е достигнал пълното си развитие; недоразвит.
— От лат. abortivus ’недоносен’.
АБОРТИ`ВНО. Мед. Нареч. от абортивен. Пеницилинът действа абортивно срещу някои заразни болести.
АБОРТИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Раждам преждевременно нежизнеспособен плод; помятам. Откъснаха от самата нея, от утробата й, детето, което години бе жадувала. Абортира в същия тоя участък… В. Андреев, ПР, 189.
АБОРТИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от абортирам; преждевременно раждане, помятане.
АБРАЗИ`ВЕН, -вна, вно, мн. -вни, прил. Техн. Който се отнася до абразиви или действия с абразиви. Шлифоването и полирането [на стъклото] се постигат чрез абразивни материали върху нарочни въртящи се дискове (шайби) и пр. Н. Николов, М, 280. В резултат на вибрациите на инструмента и действието на абразивните частици от абразивната повърхнина се отделя материал. Осн. соц. пр IX кл, 46. Абразивни вещества. Абразивни прахове.
АБРАЗИ`ВИ, обикн. мн., ед. абрази`в, м. Техн. Много твърди дребнозърнести или прахообразни вещества, употребявани за изглаждане повърхността на метали, минерали, скъпоценни камъни и др., за изработване на уреди, за пробиване на твърди скали, за рязане на стъкло и др. Твърдите минерали се употребяват най-често като абрази`в, например… диамант (за рязане на стъкло, за корони на сонди и др.), а меките, например талкът — за пудри, изпълнители на хартия и др. Б. Ангелов, ЗМ, 25.
— От фр. abrasif ’твърдо вещество, което стърже, шлифова’ от лат. abrasus ’изстърган’.
АБРАЗИ`ВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Техн. Свойство на дребнозърнестите материали (пясък, цимент и др.) да стържат, шлайфат повърхността на метала. Абразивността е свойство на материалите да оказват износващо действие на частите на машината, с които влизат в съприкосновение. Д. Христов, СПМ, 41.
АБРАЗИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. 1. Геол. Мед. Който се отнася до абразия. С течение на времето разрушеният морски бряг постепенно отстъпва навътре към сушата. На негово място се образуват по-малки или по-големи абразионни равнини. Геогр. VIII кл, 1958, 112.
2. Техн. Който служи за изглаждане или полиране на твърда повърхност.
АБРА`ЗИЯ ж. 1. Геол. Рушителна дейност на морските вълни върху морския бряг.
2. Мед. Отстраняване чрез изстъргване заболяла тъкан на някой орган, почистване зъби от зъбен камък, кариозни вещества и др.
— От лат. abrasio ’остъргване’.
АБРАКАДА`БРА ж. 1. Неразбираема магическа дума, употребявана в заклинания или изписвана върху амулети, муски и др., на която се е приписвала възможността да лекува болести.
2. Прен. Нещо неразбираемо, безмислено, глупаво; глупост, безмислица. Че родното ни школо е още в каменната ера на този [тестовия] тип проверка на знанията, ясно личи от ползваните тук-там досега тестове — шедьоври на абракадабрата, чиито умопомрачаващи формулировки карат и учителите да се съмняват в дипломите си. СТ, 1999, бр. 39, 2.
— Вер. от гр. ’божество’ + стевр. ’дума’ през лат. abracadabra.
АБРА`Ш неизм. прил. Диал. 1. За човек — който има белезникави или кафяви петна по кожата си или е с белезникави, светли вежди, мигли и коса; абрашест.
2. Обикн. за кон — който има петна по кожата си, обикн. бели; пъстър, бряз, абрашест.
— Тур. abraş. — От Н. Геров, Речник на блъгарский язык*, 1895.
АБРА`ШЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Абраш. Абрашест кон. Абрашести биволи.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник .., 1951.
АБРЕВИАТУ`РА ж. 1. Съкращение на сложни названия, образувано от началните букви на съставящите ги думи или от началните им срички, напр.: РБ — Република България; САЩ — Съединени американски щати; БАН — Българска академия на науките; профсъюз — професионален съюз. Инициална абревиатура. Сричкова абревиатура.
2. Условно съкращение на думи в написан или отпечатан текст, напр.: и др. — и други; напр. — например; срв. — сравни.
3. Муз. Знак за съкращение или опростяване в нотно писмо при повторение на няколко отделни тона, такта или цели откъси.
4. Езикозн. Съкратен запис на най-често използваните думи в класическата канонична и богослужебна литература, напр.: ??? Бг҃ъ (Бог), ??? агг҃лъ (ангел) чрез специален знак „ ҃“ (т. нар. титла).
— Ит. abbreviatura.
АБРЕВИА`ЦИЯ ж. Езикозн. Образуване на абревиатури.
— От лат. ab ’от’ + brevis ’кратък’ през фр. abreviation.
А`БРИС м. Техн. 1. Скица, общо, контурно очертание на предмет.
2. Окомерна снимка на местност с нанесени само точки и линии, необходими за последващите геодезически работи.
3. Мрежа от контури, които ограничават отделните цветове на многоцветна рисунка за нанасяне върху литографски камък или цинкова плоча.
— Нем. Abriss ’скица, чертеж’.
А`БРИХТ м. Техн. Дървообработваща машина за рендосване на дъски. Обикновената машина за рендосване /абрихт/ се състои от тяло .., плот ,.., вал. М. Тодоров и др., ТМСС, 176. За получаване на много гладки повърхности… към банцигите се монтират малки абрихти. В. Цветков и др., МТД, 24.
— Съкр. от нем. Abrichtmaschine.
АБСЕ`НТ м. Силно алкохолно питие със зелен цвят, подправено с пелин и други ароматни треви. В живота си нивга не бях се надявал / на толкова мил комплимент: / покани ме дявола — старият Дявол — / в дома си на чашка абсент. Хр. Смирненски, Съч. II, 222. Сред нахални светлини, / из кръчмите, утеха всички дирят във абсента, / или в смехът ридающ на продажните жени. Д.* Бояджиев, С, 22.
— От гр. ἀψίνθιον ’пелин’ през фр. absinthe.
АБСЕ`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Прил. от абсент.
АБСИ`ДА ж. Спец. Апсида. Зографът изреждаше какво има да нарисува.. В абсидата на олтара — .. „Тайната вечеря“. Вл. Свинтила, СЗЗ, 278.
— От гр. ἀψίς, -ῑδος ’кръг, свод’ през фр. abside.
АБСОЛВЕ`НТ м. Студент, който завършва образованието си във висше учебно заведение. Като всички абсолвенти на Селскостопанската академия Елисавета Маркова получи предварително назначение. Н. Каралиева, Н, 79.
— От лат. absolvens, -ntis ’който се освобождава’ през нем. Absolvent.
АБСОЛВЕ`НТКА ж. Студентка, която завършва образованието си във висше учебно заведение. — Бях абсолвентка в търговската академия. В. Геновска, ПЮФ, 51.
АБСОЛВЕ`НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до абсолвент. Абсолвентски курс.
АБСОЛВЕ`НТСВО, мн. няма, ср. Рядко. Времето, през което един студент е абсолвент.
АБСОЛВИ`РАМ, -аш, несв. и св., непрех. Рядко. Книж. Завършвам образованието си във висше учебно заведение.
— От лат. absolvo ’отвързвам, освобождавам’.
АБСОЛВИ`РАНЕ ср. Рядко. Книж. Отгл. същ. от абсолвирам.
АБСОЛЮ`Т м. 1. Филос. В идеалистическата философия — вечна, неизменна същност на нещата извън времето и пространството; абсолютна идея, световна воля, универсален дух, бог. Какво представя „абсолютният дух“ на Хегеля или „трансцеденталната воля“ на Шопенхауера, ако не абсолюти, взети a priori и турнати като изходна точка на системите им? Ас. Златаров, Избр. съч. III, 140.
2. Нещо, което е безусловно правилно. Абсолюти в изкуството не съществуват и не могат да съществуват. Ст. Грудев, АБ, 132.
— От лат. absolutus ’съвършен, безусловен’ през рус. абсолют. — Друга (остар.) форма: абсолу`т.АБСОЛЮ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Взет сам за себе си, независимо от нищо друго; безусловен, безотносителен. Народната мъдрост и тя се е притекла на помощ на докторите, в много по-абсолютна и отсечена форма: „Ако има век, ще има и лек!“ казва тя за болния. Ив. Вазов, Съч. IX, 76-77.
2. Който се проявява изцяло, в своята пълнота, цялост, в най-крайната си степен; пълен, съвършен. Той лежеше в абсолютна неподвижност, със затворени очи, обърнати някъде навътре в душата. Л. Стоянов, П, 394. — Да се помоли уважаемият наш другар господин Крушков да каже, счита ли се, че е навършил тридесет години, и на неговото изявление да се даде абсолютно доверие и да се основе решението на Народното събрание по правилността на избора му. Ив. Вазов, Съч. X, 79. Той би призовал спасителите си с облекчение и с абсолютна увереност, че те по-нататък ще поемат грижата за него. Г. Величков, Съвр., 1980, кн. 1, 44. В чудна светлина си [Петканов] облял героите .. Дамян е абсолютното добро, който не би могъл да живее (поне в романа) без абсолютното зло — Кадански. Ал. Гетман и др., СБ, 50. Человек и в деятелността си се явява обществен. За нас немислима е человеческа деятелност в абсолютна негова [на човека] усамотеност. ПСп, 1876, кн.* 11 и 12, 22. Абсолютен мрак. Абсолютно спокойствие. Абсолютна безсмислица. Абсолютна тайна. Абсолютен рекорд. Абсолютен контраст. Абсолютна тишина.
3. Неограничен от нищо; пълен, безусловен. Идеше абсолютният господар на империята. Той беше върховен началник на черквата, на войската, върховен законодател. А. Гуляшки, ЗВ, 138. Абсолютна свобода. Абсолютна власт.
◇ Абсолютен слух. Муз. Способност непосредствено по слух да се определя точно, безпогрешно височината на музикален тон без сравнение с друг тон, чиято височина е предварително известна.
Абсолютен спирт. Хим. Безводен спирт.
Абсолютна височина. Геогр. Височината на дадена точка над морското равнище.
Абсолютна влажност. Метеор. Количеството водни пари във въздуха, измерено с грамове за кубически метър.
Абсолютна идея. Филос. Абсолют (в 1 знач.).
Абсолютна истина. Филос. Пълна и окончателна истина за даден обект, която е цел на процеса на познанието, и може да бъде достигната чрез ред относителни истини.
Абсолютна монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и неограничена; неограничена монархия, самодържавие.
Абсолютна нула. Физ. Най-ниската температура (-273.1° С), при която се прекратява топлинното движение на молекулите в телата.
Абсолютна стойност на едно реално число. Аритм. Самото число без знак плюс (+) или минус (-).
Абсолютна температура. Физ. Температурата, която се измерва с абсолютната нула.
Абсолютно мнозинство. При гласуване — повече от половината гласове от броя на гласувалите.
> Абсолютна нула. Разг. Пълно нищожество, човек без никакво значение или никакви познания или други качества. Той е абсолютна нула и няма да ти помогне.
— От лат. absolutus ’съвършен, пълен, безусловен’ през рус. абсолютный. Друга (остар.) форма: абсолу`тен.
АБСОЛЮТИЗА`ЦИЯ ж. Книж. Представяне на нещо като безусловно, независещо от никакви условия; абсолютизиране.
АБСОЛЮТИЗИ`РАМ, -аш, несв. и св., прех. Приемам или представям нещо като безусловно, като съвършено или най-значимо за нещо, основна същност на нещо, някого и под. В изброените образи индивидуализацията не се явява според нас достатъчна, тъй като авторите на филмите са абсолютизирали съществената страна на образите до такава степен, че се създава впечатление, като че ли пред нас са хора от един характер. Т, 1954, кн.* 4, 46. Кръстев абсолютизира неговите индивидуалистични увлечения, възвеличава ония негови произведения, в които той [Пенчо Славейков] е откъснат от народа. Г. Цанев, СИБЛ, 62. Много абсолютизираш неговия педагогически талант, и той допуска грешки. абсолютизирам се страд. Поетът се стреми към лиричната скица, .. — и толкоз. Емоциите се издигат в самоцел, абсолютизират се и свеждат стихотворението до колоритна, красива наброска, лишена от образна мисъл, от обобщение. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр.* 48, 2. Марксизмът се абсолютизираше като единствено вярната философска теория.
АБСОЛЮТИЗИ`РАНЕ ср. Отгл. същ. от абсолютизирам и от абсолютизирам се. Той [Стаматов] вижда само, че развалата се засилва все повече и повече. Нему се струва, че всички са обхванати от нея — той обобщава и говори за човека изобщо. Тук, в това абсолютизиране е изворът на неговия песимизъм. Г. Цанев, СИБЛ, 256.
АБСОЛЮТИ`ЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. 1. Форма на държавно управление, при което суверенът (монарх) има неограничена и върховна власт. Революционните решения на третото съсловие, с които се нанасял удар върху основите на абсолютизма, предизвикали възмущение в кралския двор. Ист. X кл, 15.
2. Неограничена еднолична върховна власт. На запад това самопроизволно намисвание на светската власт в черковните работи взе твърде широки размери, породи папския абсолютизъм. ПСп, 1876, кн.* 11 и 12, 70. Тя [войната], бе заякчила ощи за дълги години
