Page:RBE Tom3.djvu/91

синклинална област. Геосинклинална система.

О Геосинклинален пояс. Геол. Геосинкли-нала (в 1 знач.).

ГЕОСТРАТЕГЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Който е свързан с геостратегия. Дори един аматьор би се досетил, не със сделката на „Джейлан“ с България освен икономически турците преследват и геостратегически цели. 24 часа, 2000, бр. 304, 12.

ГЕОСТРАТЕГИЯ, мн. няма, ж. Военна или друга стратегия, прилагана с отчитане на географски фактори.

ГЕОСФЕРИ мн., ед (рядко) геосфера ж. Геол. Концентрични слоеве, обвивки, които образуват Земята, като земната кора и земното ядро, атмосферата, хидросферата, биосферата и др. Учените стигат до идеята за геофизичната и геохимичната зоналност на Земята. Според тази идея земното кълбо е съставено от няколко геосфери, вложени една в друга. Р. Христов и др., Г, 16-17. Изучаването на земетръсните или, ..., сеизмични вълни, .. е доказало съществуването на няколко слоя или геосфери, които се отличават една от друга по свойствата на веществата, от които те са изградени. Гр. Николаев и др., ОГ, 28. В биосферата се включват не само живите организми, но и онези части от другите геосфери, върху които животът е въздействувал: хидросферата, по-голямата част от атмосферата .. , много от пластовете на литосфера-та .. също имат биогенен произход. Биол.

IX кл, 1981,61.

ГЕОТЕКТОНЙК, мн. -ци, м. Учен, специалист по геотектоника.

ГЕОТЕКТОНИКА, мн. няма, ж. Геол.

1. Дял от геологията, който изучава строежа на земната кора и на нейните форми — планини, континенти и др., и движенията и процесите, които я изменят; тектоника.

2. Строеж на земната кора в определена област; тектоника. Геотектониката й [на Стара планина] има типичен алпийски характер. Й. Радичков и др., ГСП, 6.

ГЕОТЕКТОНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Геол. Прил. от геотектоника; геотек-тонски. Геотектонични проучвания. Гео-тектонични процеси.

ГЕОТЕКТОНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Ггол. Геотектоничен. Геотектонски процес. Геотектонски изследвания.

ГЕОТЕРМЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Геол. Който се отнася до температурата на Земята и до нейното използване; гео-термически. Човекът вече е започнал да използува и неизчерпаемата енергия на вулканите.. Геотермични електроцентрали се проектират или вече са построени в Съветския съюз, САЩ, Италия. К, 1963, кн. 3,

13. Геотермична енергия.

О Геотермичен градиент. Геол. Увеличението на температурата в земната кора на всеки 100 м дълбочина, което е средно 3° С.

ГЕОТЕРМЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Геотермичен. Геотермическа централа.

ГEOTÈPMИЯ, мн. няма, ж. Геол. Дял от геофизиката, който изучава вътрешната температура на Земята и разпределението й в дълбочина.

— От гр. ул ‘земя’ + Аерц-п ‘топлина’.

TEOTÈXHHKA, мн. няма, ж. Спец. Съвкупност от науки, свързани с изучаване техническите свойства на почвата, методите за изследването и обработването й за нуждите на строителството.

ГЕОТЕХНЙЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който се отнася до геотехника. Стро-ело се без всякакво научно познаване на физическите и геотехническите свойства на почвите. Поради това много от земните строежи бързо са се разрушавали. НТМ, 1961, кн. 5, 12.

ГЕОТРОПЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Биол. Свойство на частите на растенията (стебло, корен и др.) да насочват растежа си в определено положение към земята под влияние на земното притегляне. Тропизми-те са движения на растителни органи — при които те се ориентират според посоката на дразнителя. Според естеството на дразнителите различаваме: фототро-пизъм — движение, предизвикано от светлината; геотропизъм — от земното притегляне. ОБиол. X кл, 50.

О Отрицателен геотропизъм. Биол. Свойство на някои части на растенията, като напр. стеблото, да насочват растежа си вертикално нагоре, извън земята. Младото стъбло има отрицателен геотропизъм, затова расте направо нагоре. Бтн VI кл, 39. Положителен геотропизъм. Биол. Свойство на някои части на растенията, като напр. корените им, да насочват растежа си към земята. Геотропизмът е също растежно движение. Независимо от положението на семето в почвата коренчето на зародиша расте надолу — положителен геотропизъм. ОБиол. X кл, 51.

ГЕОФИЗЙК, мн. -ци, м. Учен, специалист по геофизика. Колкото по-дълбоко геолозите и геофизиците проникват в недрата на нашата планета, .. толкова по-често трябва да се обръщаме към науките за Космоса. НТМ, 1962, кн. 1, 12. Едно от задълженията на геофизика в рудника е да следи да не се повиши евентуално радиацията. ВН, 1961, бр. 3172, 4.

ГЕОФЙЗИКА, мн. няма, м. Съвкупност от науки, които изучават физическите свойства на Земята и физическите процеси в твърдата, течната и газообразната земна обвивка и в земното ядро. Една от задачи