Page:RBE Tom3.djvu/54

Той седна между лекарите и се заприказва, а Евгени, който се беше измил и бе съблякъл престилката си, отиде до гардеробната и откачи шапката си. Д. Ангелов, ЖС,

40. Работничките бързо почистиха машините и се раздвижиха като разбутан мравуняк. Ония, които живееха по-далеч, смъкваха престилките в гардеробната, миеха се на умивалниците, вчесваха се. Б. Бол-гар, Б, 63.

ГАРДЕРОБИЕР м. 1. Лице, което обслужва гардероб в обществено заведение. „Ето защо са създадени бавните танци и пенсиите“ — помисли Мечков, докато гар-деробиерът му подаваше палтото. Д. Кисьов, Щ, 483-484.

2. Лице, което се грижи за гардероба на артисти в театър. Ще ми се да започна с двамата гардеробиери .. Те полагаха големи грижи за дрехите на актьорите. Ив. Димов, АИДЖ, 103. Режисьор, диригент, оркестър, .. шивачи, гардеробиери .. и др. неизбежни и ценни сценични сътрудници са фактори, без които изграждането на театралното или оперно представление е немислимо. ОФ, 1950, бр. 1801, 4.

— От фр. garderobier.

ГАРДЕРОБИЕРКА ж. Жена гардеробиер. Методи не искаше да прави скандал пред гардеробиерката и се усмихна. Тя още повече се разяри, поиска обратно палтото си и бързо излезе навън. М. Грубешлиева, ПП, 221. Цялата публика вече се изтегли: тя беше вече последната посетителка. След нея бяха останали само няколко прислужници и гардеробиерки. Д. Калфов, Избр. разк., 100.

ГАРДЕРОБИЕРСКИ, -а, -о, мн. -и,

прил. Който се отнася до гардеробиер. Откъм входа са гардеробите с около 6000 номера. Обслужваха доброволци мъже и жени и макар да нямаха никаква гардеробиерска практика, през цялото времетраене на конгреса не се забеляза особено натрупване на публика и объркване на дрехи. Г. Карас-лавов, ОФ, 1950, бр. 1937, 4.

ГАРДЕРОБЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от гардероб (в 1 знач.). Ще сложа на прозорците цветни завески, а ето тук ще бъде гар-деробчето! П. Незнакомов, БЧ, 48-49. Братката имаше сръчни ръце .. Веялка да поправи, гардеробче да измайстори .. — отдалече личеше — Стойчова направа. В. Ченков, ПС, 6.

2. Шкафче в обществена сграда, предназначено за съхранение на дрехи на отделно лице. Учениците ще държат дрехите си в гар-деробчета, каквито има пред всяка класна стая. ВН, 1959, бр. 2518, 1. За всяка група ще има занимални, столова, сервизни помещения, гардеробчета, умивални. ВН, 1961, бр. 2967, 2.

ГАРДЖЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от гарга; малка дребна гарга.

2. Малкото на гарга. Из кичестите люлякови храсти, които растяха по самия ръб, из-хвръкваха врани, подплашени за своите малки гарджета, излюпени татъка, в дупките на скалите. Ст. Даскалов, СЛ, 190. Роди се в гората гардже. Голичко, слабичко, с тънко вратле и с ококорени очички. Св. Минков, ПК, 26. Аз се прицелвах в предметите из къщи и в градината, дебнех ятата скворци, .., младите гарджета. Ем. Станев, ЯГ, 5. Пролетта тати й донесе [на сестра ми] едно гардже — голо, розово, с жълта човка. Н. Каралиева, ЯЧ, 36.

— Друга (диал.) форма: гарже.

ГАРДЖЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от гардже. Кумите повдигнале Маргиното крил-ченце / и намериле под него гардженце. Л. Каравелов, Съч. I, 114.

ГАРДЖИ, -а, -е, мн. -и, прил. Който се отнася до гарга и до гардже. Ратайският комат не стигал дори за него. Опретнало се момчето: тук къртица ще изрови да одере кожата й за продан, там гарджи яйца ще намери да се облажи. Ст. Станчев, НР, 174.

ГАРДЖИЦА ж. Рядко. Умал. от гарга; гаргица. И седи нашата гарджица над яйцето, — / сяка майка е нежна към детето! Л. Каравелов, Съч. I, 114.

ГАРЕЗ м. Простонар. Карез. Четири пъти досега писмо пращам на султана, да позволи, писах, на сина ми да се върне .. Е, и какво мислиш? Ни-що! Ей на, нищичко! Га-рез държи султанът, види се, нали много знаеше баща ти и много приказваше, донесли са му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 155.

ГАРЕЗЧЙЯ ед. неизм._у мн. -йи, прил. Простонар. Карезчия. Дадох съгласието си и ме изпратиха на школа за низш команден кадър в София, където беше трудно, гонеха ни по цял ден на плаца и по полетата на разни учения и стрелби, .. пък и ротният се натамани въртоглав и гарезчия. Др. Асенов, ТКНП, 267.

ГАРЕЗЧИ`ЙКА ж. Простонар. Карез-чийка.

ГАРЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.

1. Мургав (Вл. Георгиев и др., БЕР).

2. За кон — черен, вран (Т. Панчев, РБЯд).

3. За яре — който е на бели и черни петна.

— Идвайте, момчета! — молеше се бай Младен. — Идвайте по-често!.. — ето кошарата ми, ето стадото ми! Има и бели, има и черни, и ваклести, и гарести! Д. Калфов, ИТШ, 43.

ГАРИБАЛДЕЕЦ, мн. -ейци, м. 1. Ис-тор. Борец за освобождението на Италия от австрийско иго през XIX в., сражавал се като доброволец в дружините на Гарибалди. В това гнездо са родени и отраснали десетки родолюбиви мъже от първите „будители“, .. Така: Андон Иванов Камбуроог-лу,.. художникът Добрович, който през съ