Page:RBE Tom3.djvu/33

2. За ядене през пости — който е блажен.

3. Прен. Който е покварен, разхайтен, безнравствен. „Тодоре, синко, Тодоре, / не зе-май Пейна Петрана, / Петрана й чедо глезено, / глезено чедо, галатно.“ Нар. пес., СбНУ ХХУП, 207.

4. Прен. За думи — неприличен, непристоен, циничен.

0 Галатен в устата. Диал. Който обича да говори неприлични, цинични думи; циничен.

ГАЛАТЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от галатя и от галатя се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГАЛАТИН, мн. галати, м. Диал. Мръсен, нечист човек. Из облак змейно придума: /.. / Тая е вода галатна: / вчера галати миная, / със кола болни карая, / та им кърпите перея / и им раните миея. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 48.

ГАЛАТКА ж. Диал. Мръсна, нечиста жена.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГАЛАТСКИ, -а, -о, мн. -и. Диал. 1. Прил. от галатин (Н. Геров, РБЯ).

2. Галатен (в 1 знач.). „Не пой, Драганко, таз вода, /тази е вода галатска.“ Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХП1, 19.

ГАЛАТЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от галатин. Снощи йотидох, мамо, /../ на кладенците, мамо, /.. / Там си заварих, мамо, / две галатчета. Нар. пес., СбВСт, 839.

ГАЛАТЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал. 1. Правя нещо да стане нечисто; мър-ся, цапам. Недей галати водата, оти (защо) йе за пиене. СбНУ XIV, 193.

2. Давам на някого да яде блажно през пости или в сряда или петък.

3. Прен. Научавам на лошо; развалям, развращавам, разхайтвам (Н. Геров, РБЯ).

4. Непрех. Говоря неприлични, цинични думи; псувам, ганадя. Забрави се Стоил и начена да псува и галати, да се заканва душ-мански на всички, които му попречиха да изпълни демонските си планове. Хр. Макси-мов, СбЗР, 37. // Прех. Хокам, ругая някого, карам се на някого; псувам, ганадя. Скарат ми се, а аз се измъкна покрай стената и се плъзна през прелеза у стринка Тинка. — Пак ли те галатиха? — посрещаше ме тя.

— Ела, кузум. С. Северняк, ИРЕ, 156. Един ден змейо утрепал алата и она паднала у чифлико, та седела три дена. Ошли ора, та я закачали, мушкали я сас тояги, а она ги галатила. Нар. прик., СбНУ Х1ЛУ, 512.

5. Клеветя, набеждавам някого, че е извършил нещо лошо (Н. Геров, РБЯ). галатя се

I. Страд. от галатя. И. Възвр. от галатя в

1 знач.

ГАЛБА ж. Диал. 1. Галене. — Женски галби, милувки са грях, Кремено, додето сиромашки плачове идат до ушите ми. Ив. Вазов, Съч. XXI, 21. От детски години не бе свикнала на галби и милувки, сама не бе галила децата си. В. Геновска, СГ, 192-193. 2. Любов. Марко вдигна към нея очи и в тях трепнаха галба и бащинска обич. Д. Спространов, ОП, 116.

ГАЛВАМ, -аш, несв.; гална, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Диал. Нежно, ласкаво поглаждам, докосвам някого веднъж или няколко пъти; погалвам. И сега го [учителя] виждам — сух, беловлас вече как ме откъсна от ръката на мама, гална ме по бузките, .. като ме видя такъв — чистичко облечен. Ст. Даскалов, БП, 58. Кравата гална на раздяла Зинаида с опашка по лицето. Ст. Даскалов, СД, 504. галвам се, гална се страд. ГАЛВАМ СЕ несв.; гална се св., непрех. Диал. Галя се веднъж или няколко пъти; погалвам се. Кучето, капнало също тъй от нощното дежурство, се гална о коленете му и завъртя опашка. Ст. Даскалов, СЛ, 41.

ГАЛВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от галвам и от галвам се.

ГАЛВАНИЗАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Физ. Мед. Прил. от галванизация.

ГАЛВАНИЗАЦИЯ ж. 1. Физ. Покриване чрез електролиза на метален предмет с тънък пласт от противокорозионен метал (злато, сребро, никел).

2. Мед. Лечебен метод, при който се използва постоянен електрически ток.

— От ит. galvanizzazione през рус. гальванизация.

Г А Л В АНИЗЙР АМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Физ. Покривам чрез електролиза метален предмет с тънък пласт от противокорозионен метал (злато, сребро, никел).

2. Мед. Прилагам постоянен електрически ток с лечебна цел.

3. Прен. Възбуждам, въодушевявам, тонизирам. Мисълта, че има въстание в Бяла Черква, беше го галванизирала и му повърна всичките физически и нравствени сили. Ив. Вазов, Съч. ХХ1П, 183. Дългото му отстранение от собствена България е било отчуждило душата му от високия интерес на тая борба [черковната], която галвани-зираше духа на цяло едно поколение. К. Величков, ПССъч. VIII, 25. У него припламваше като че безпричинен гняв, който галва-низираше волята му. Ем. Манов, БГ, 251. Средствата на турските държавни дерви-ши, за да галванизират още на някой време тоя гнил леш, са: да отцепят една част от народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 131. галвани-зирам се страд.

— От ит. galvanizzare през нем. galvanisieren. — П. Р. Славейков, Последнето ми ходяние в София, 1883.

ГАЛВАНИЗЙРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от галванизирам като прил.

1. Физ. Който е покрит с тънък пласт от друг метал посредством електролиза; галва-низуван. Галванизирана ламарина.

2. Прен. Възбуден, въодушевен, тонизиран.