Page:RBE Tom2.djvu/731

ПЮФ, 59. Идваше ми да прегърна милия човек, но този неспособник Данкин, който постоянно върви по петите ми, ми попречи да сторя това. П. Незнакомов, БЧ, 66. 3. За нещо (страх, отчаяние и под.)-съпътствам някого. Нецо се мъчеше пред хората да бъде спокоен, но страхът все вървеше по петите му. Ст. Даскалов, ЕС, 356.

Вървя по пътя (пътищата) на някого. Разг. Постъпвам, действам или живея като някого, с постъпките си или по начина на живот следвам някого. — Тук всичко си е все същото — продължи да оглежда кабинета той, .., следите на Чолака не са изчезнали. Разбира се, особени промени не би могло да има, но все пак аз не бих ви простил, ако вървите по неговите пътища. К. Калчев, СТ, 117.

Вървя по (в) своя път; вървя по (в) пътя си; вървя си по (в) пътя. Разг. Живея по начин, както аз разбирам, по собствените си разбирания. Колко пъти подло из засада / стреляхте ме скрити във нощта / и злорадо чакахте да падна, / но по-смело в пътя си вървях. Кр. Белев, ПЗБ, 50. Вижте, вижте колко е прилика! / Този старец е прекарал всичкия си живот, / пак той язди, а син му да се съсипва с ход. / — Я, върви си в пътя, гиздаво момиче! / Нека прави, дъще, кой какво обича. П. Р. Славейков, Б, 112.

Вървя по стъпките на някого. Разг. 1. Преследвам някого съвсем отблизо. Еньо бързаше и не смееше да се обърне назад. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед. Елин Пелин, Съч. III, 171. Най-сетне бандата, която упорито вървеше по стъпките му, бе разбита. Гр. Угаров, ПСЗ, 590. Около месец и половина Гоце върви по стъпките на Иляз бея, .., обаче не успява да го залови. П. К. Яворов, Съч. II, 209. 2. Следвам примера на някого, подражавам на някого (обикн. при творчество или обществена дейност). Някои от тях стигнаха дотам, да напомнят, че нихилистите ще видят работата и на новия цар, ако той върви по стъпките на баща си. В. Геновска, СГ, 107. Урбулешката не става, бай Стоиле. Ние ще вървим по стъпките им. Каквото те правят, така ще нагаждаме и нашата борба. Кр. Григоров, И, 64.

Вървя по течението. Книж. Действам по общоустановените норми и традиции или според господстващите в даден момент норми и схващания; не се противопоставям на общоустановеното, общоприетото.

Вървя по утъпкан път. Постъпвам, действам по установения, приетия, известния вече начин; не съм оригинален. Такъв или онакъв, веднъж станал началник,* той ще върви, разбира се по утъпкания път. Т. Влайков, Съч. III, 309.

Вървя през просото. Разг. Върша нередности, постъпвам безотговорно, като не се интересувам от ред, приличие или законност. В безкрайните лихви, контрабанди и фалшификации .. ставаше нужда да назърта понякога и компетентното око на адвоката. Не можеше всякога да се върви, ей тъй, направо през просото, дето се казва. Кр. Велков, СБ, 34.

Вървя ръка за ръка. Разг. 1. Неразделно съм свързан с някого, действам съвместно, единодушно с някого. Лирикът и епикът в тези разкази не само вървят ръка за ръка, но и взаимно се допълват. Лит. XI кл, 340. 2. За нещо — тясно, неразделно съм свързан с нещо, съпътстван съм от нещо, вървя, проявявам се заедно с нещо. Аз вече не плачех. Мислех за брат си. И чувах как шумоли телеграмата, скрита в пазвата ми, под конопената риза. И разбрах, че на този свят и радостта, и тъгата вървят ръка за ръка. К. Калчев, ПИЖ, 51.

Вървя с времето. Следя постиженията на епохата, не изоставам от тях. Хаджиставрев, който се стремеше да върви с времето си, бе прекарал електрически звънци във всички стаи на кантората си. Д. Спространов, С, 77. — Чудиш се, .. — ходжа, пък на масата му червено вино и отгоре на това не друго мезе, а пушена сланина… Нали знаеш вече, друг ходжа съм аз, вървя с времето. Б. Несторов, СР, 74.

Вървя <си> в <из, по> правия <път>; вървя <си> в пътя. Разг. Постъпвам разумно, честно, живея според изискванията на обществения морал. — Аз се казвам Божин, държа на честността и вървя по правия път. Г. Белев, ПЕМ, 43. Богат бил, сиромах бил,* трябва да си върви в пътя. Да си върви в пътя, или ако не, други ще го вкарат, хубаво да знай. Й. Йовков, А, 37.

Вървя <си> по царския <път>. Разг. Действам, постъпвам по законен начин за постигане на нещо. — Селото ви е бунтовно, но аз ще го оправя. Който не върви по царския път, сам ще си подпише присъдата. М. Марчевски, ГБ, 114.

Вървя срещу (против) течението. Книж. Действам срещу общоустановените норми и традиции или срещу господстващите в даден момент норми и схващания; противопоставям се на общоустановеното, общоприетото.

Карай (бутай) да върви. Разг. Пренебр. Не обръщай внимание на нищо, постъпвай както можеш, както желаеш, без да се съобразяваш с обстоятелствата. — Ти едно ми разправяше, .., а съвсем друго излезе. — А бе карай да върви — рече Иван. Н. Драганов, СбХС, 228. — Ами кой ще пасе шилетата и козите ти, .. — Карай да върви! А. Гуляшки, ЗВ, 293.

Карай коня да върви. Диал. Не си оставяй работата.

Кучетата <си> лаят, <а> керванът си върви. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че дребнавите или недоброжелателни нападки не могат да спрат някакво действие, развитие. Те се интересуват от нередностите .. — Нередности, да! .. Ние напредваме, но напредваме бавно .. и тъкмо защото е така, аз казвам: да вървят по дяволите! Кучетата лаят, а керванът си върви! М. Марчевски, П, 286.

Къде ще вървя. Разг. Ако и да