Page:RBE Tom2.djvu/546
колега — мълчалив, сърдит на целия свят .. Ергенче втора ръка, казваха клюкарките. Л. Петков, ГЦ, 85.
По втория начин. Разг. Не по общоприетия ред, а чрез връзки и познати. Знае той, например, че началникът използува служебната кола за лични нужди и че води балдъзата си (!?) на минерални бани чак в Бургас, че всячески се облагодетелствува за сметка на държавата, че гради вила с получени по втория начин материали. П. Незнакомов, АБМ, 36. Петкан Мечков стана и почна да се разхожда назад-напред. — И там [в театралното училище] всичко става по втория начин. Не се гледа способността на детето, а положението на баща му. И. Петров, ПР, 139.
Свиря втора цигулка. Разг. Имам второстепенно значение.
ВТОРИ`ЦА нареч. Диал. За втори път. Вторица прави такава грешка.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВТОРИ`ЧЕ, мн. няма, ср. Диал. Обредно гостуване на младоженец и негови близки у тъст на втория петък след сватбата.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВТОРИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се появява след нещо друго, обикновено като следствие, резултат от него. Вторични материали са тези, които са образувани след окончателното изграждане на скалата от магмата. Г. Георгиев, П, 110. След засаждането на лозичките, ако се появят издънки от подложките или вторични коренчета на мястото на присаждането, те трябва да се премахват. Осн. сел. стоп. VIII кл, 87. Цветовете оранж, зелен и виолетов са вторични, защото са получени от първичните (основни) цветове жълто, червено и синьо с взаимни комбинации. △ Вторичен плеврит. Вторичен бронхит. Вторична ферментация.
2. Рядко. Който стои на второ място по значение, второстепенен. Тези обстоятелства имат вторично значение. △ Вторичен въпрос. Вторични полови белези.
3. Остар. Който става за втори път; повторен, втори. Всичкото домородство са опрости с него и го изпратиха почти до края на леса, а след вторично опрощаване тии са разделиха. П. Бобеков, БВК (побълг.), 33. Вярва се, че то [министерство] ще внесе отново проекта си в тая камара и ще иска вторичното му гласуване. С, 1894, бр. 1488, 1.
◇ Вторичен въглероден атом. Хим. Въглероден атом, който е свързан с други два въглеродни атома.
Вторични суровини. Полезни отпадъци (хартия, метал и др.), които се използват за производство на нови продукти. По време на акцията за събиране на вторични суровини Митко от нашия клас се изложи страшно — донесе всичко на всичко два вестника. В. Цонев, ПТ, 40. — Ами тогава да идем да предадем вълнени парцали на вторични суровини! .. Животът е хубав, понеже е прост: предаваш парцали, взимаш готови черги. И. Попов, БНО, 97.
ВТОРИ`ЧНО нареч. 1. Като следствие, резултат от нещо друго. Тези признаци се появяват вторично, вследствие употребата на някои лекарства.
2. Остар. Повторно. В олтара на църквата е открита интересна, вторично използувана каменна плоча с прабългарски надпис на гръцки език. Ст. Михайлов, БС, 65. — То [кучето] може да има юнак стопан — каза Омар като вторично погледна пушката си. В. Друмев, НФ, 56. След няколко време те вторично решиха, преди да се върнат в Европа, да направят една дълга разходка по непознатата земя. Ч, 1875, бр. 6, 248.
ВТОРИ`ЧНОСТ -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вторичен. Първичност на материята и вторичност на съзнанието.
ВТО`РНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Вторият ден от седмицата, денят след понеделник. Повечето от сраженията почваха във вторник .. Вторниците се смятаха за нещастни дни. М. Кремен, Б, 162. После неделята денят, който следва, дала му име: понделник, на втория вторник, на третия сряда. З. Петров и др., ЧБ (превод), 261-262. Имам намерение да дойда [в Габрово] и каня са сега за в петък .., ако не сега .., то в понеделник или във вторник. П. Р. Славейков, СбНУ XX, 89. // Разг. Във вторник, вторничен ден. Пловдивский митрополит г. Хрисант стигна тука преди две седмици и заминалий вторник ся начна пред височайший съд .. съдението му. БДн, 1857, бр. 7, 27. Вторник обичам да излизам до пазара, а сряда се срещаме с приятели.
◇ Сух (чрън, глух, усовски) вторник. Диал. Вторникът от първата седмица на Велики пости (Тодорова неделя), през който в някои краища на страната не се работело, празнувало се за предпазване от суша, болести по добитъка и оглушаване (Н. Геров, РБЯ).
ВТО`РНИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от вторник; вторнишки. Вторничен пазар.
◇ Вторничен ден. Разг. Във вторник. Пазарът тука става обикновено вторничен ден.
ВТО`РНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Вторничен. Ранното вторнишко утро бе увито в лека мъгла. Г. Караиванов, П, 27.
ВТОРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: 1. Който е втори по ред, напр.: второроден, второсрочен.
2. Който не е най-главният, най-същественият или най-добрият, напр.: второкачествен, второразреден, второстепенен.
